Четене с бележки

Настоящият сборник представлява помагало за изучаване на езика на Нови Завет (НЗ). Той съдържа текстовете, които се четат като част от предмета “Гръцкият език на Новия Завет” от програмата на “Висшия Евангелски Богословски Институт” (ВЕБИ). Неговото разработване бе продиктувано от липсата на текстове и речници, без които не може и да се мисли за изучаването на езика на НЗ.

Помагалото е предназначено за читатели с добри основни познания по старогръцки (койне или класически). Те трябва да са минали цялата морфология и да имат основна представа от синтаксис. Нужно е и да знаят значението на основните съюзи и частици.

Ползата от едно такова помагало е многостранна. На първо място, помагалото замества почти напълно употребата на речник, понеже изрежда думите от текста с речниковите им форми и значенията в контекста. На някои места, с цел да се подпомогне още повече разбирането на текста, са поместени и значенията, които протестантското ревизирано издание от 1938 г. (РИ38) и Синодалното издание от 1982 г. (СИ) дава. От друга страна, след като дадена дума се е повторила два или три пъти, тя се изпуска при следваща употреба, така че студентът не трябва да разчита, че ще прочете целия текст без да научи думите към него. На второ място, помагалото макар и рядко съдейства при определяне на някои форми, за които е преценено, че могат да затруднят четящия. Освен това, като приложение се намира и списък с основните форми на всички по-особени глаголи използвани в НЗ. На трето място, помагалото подпомага и разбирането на синтаксиса. Главно това се постига, като са поместени рекциите на глаголите и другите имена, когато това е нужно. В квадратни скоби ([ ]) са поместени някои думи или препинателни знаци, които са изпуснати в гръцкия текста, а се подразбират. Най-накрая трябва да се спомене, че изчитането на по-голямо количество текст за кратко време е изключително полезно при изучаването на древен език.

Помагалото съдържа четири части. В първата е поместен текстът. Във втората се намира същинското помагало. В него морфологичните бележки са сведени до минимум, а обяснението на идеи или реалии е по-скоро изключение. Думите от текста са дадени в речниковата им форма, според реда на употреба в стиха. Изпуснати са някои думи, които са счетени за твърде известни. При повторение на някоя дума, тя се записва с препратка към първата й употреба. Ако следващата употреба засяга неспоменато преди значение на думата, тя се записва със значението си в нови контекст и се добавя препратката към предната употреба. Думите повторили се повече от два пъти се изпускат. Стремежът е по този начин студентите да бъдат подпомогнати и подтикнати към запаметяване на лексиката. Третата част са някои бележки под линия. В тях са нахвърлени бегли бележки върху отношението на тези думи, които се явяват синоними в текста.

+ свързва се с

acc. акузатив

ACI акузатив като подлог на inf.

adv. наречие

aor. аорист

atrib. атрибутивна употреба

coni. подчинително наклонение (coniunctivus)

coniunct. съюз

dat. датив

GA свободен генитив (genitivus absolutus)

gen. генитив

interi. междуметие (interiectio)

nom. номинатив

part. причастие

pf. перфект

praes. презанс

trans. транзитивен глагол

subst. субстантивиран, -а, -о

intrans. интранзитивен глагол

voc. вокатив

Прологът започва със Словото и сътворението, преминава през свидетелството на Йоан и стига до въплъщението. Докато четеш, проследи кой е подлогът при всяка смяна на глагола. В бележките към избрани стихове има пояснения за строежа на изречението.

1:1 Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος καὶ ὁ λόγος ἦν πρὸς τὸν θεόν, καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος.

1:2 οὗτος ἦν ἐν ἀρχῇ πρὸς τὸν θεόν.

1:3 πάντα δι’ αὐτοῦ ἐγένετο καὶ χωρὶς αὐτοῦ ἐγένετο οὐδὲ ἕν, ὃ γέγονεν.

1:4 ἐν αὐτῷ ζωὴ ἦν καὶ ἡ ζωὴ ἦν τὸ φῶς τῶν ἀνθρώπων.

1:5 καὶ τὸ φῶς ἐν τῇ σκοτίᾳ φαίνει, καὶ ἡ σκοτία αὐτὸ οὐ κατέλαβεν.

1:6 Ἐγένετο ἄνθρωπος, ἀπεσταλμένος παρὰ θεοῦ, ὄνομα αὐτῷ Ἰωάννης.

1:7 οὗτος ἦλθεν εἰς μαρτυρίαν, ἵνα μαρτυρήσῃ περὶ τοῦ φωτός, ἵνα πάντες πιστεύσωσιν δι’ αὐτοῦ.

1:8 οὐκ ἦν ἐκεῖνος τὸ φῶς, ἀλλ’ (      ), ἵνα μαρτυρήσῃ περὶ τοῦ φωτός.

1:9 Ἦν τὸ φῶς τὸ ἀληθινόν, ὃ φωτίζει πάντα ἄνθρωπον, ἐρχόμενον εἰς τὸν κόσμον.

1:10 ἐν τῷ κόσμῳ ἦν καὶ ὁ κόσμος δι’ αὐτοῦ ἐγένετο, καὶ ὁ κόσμος αὐτὸν οὐκ ἔγνω.

1:11 εἰς τὰ ἴδια ἦλθεν καὶ οἱ ἴδιοι αὐτὸν οὐ παρέλαβον.

1:12 ὅσοι δὲ ἔλαβον αὐτόν, ἔδωκεν αὐτοῖς ἐξουσίαν τέκνα θεοῦ γενέσθαι - τοῖς πιστεύουσιν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ,

1:13 οἳ οὐκ ἐξ αἱμάτων - οὐδὲ ἐκ θελήματος σαρκὸς, οὐδὲ ἐκ θελήματος ἀνδρὸς, ἀλλ’ ἐκ θεοῦ ἐγεννήθησαν.

1:14 Καὶ ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο καὶ ἐσκήνωσεν ἐν ἡμῖν, καὶ ἐθεασάμεθα τὴν δόξαν αὐτοῦ,   δόξαν ὡς μονογενοῦς παρὰ πατρός - πλήρης χάριτος καὶ ἀληθείας.

1:15 Ἰωάννης μαρτυρεῖ περὶ αὐτοῦ καὶ κέκραγεν λέγων: “οὗτος ἦν, ὃν εἶπον: ὁ ὀπίσω μου ἐρχόμενος, ἔμπροσθέν μου γέγονεν, ὅτι πρῶτός μου ἦν.”

1:16 ὅτι ἐκ τοῦ πληρώματος αὐτοῦ ἡμεῖς πάντες ἐλάβομεν καὶ χάριν ἀντὶ χάριτος.

1:17 ὅτι ὁ νόμος διὰ Μωϋσέως ἐδόθη, ἡ χάρις καὶ ἡ ἀλήθεια διὰ Ἰησοῦ Χριστοῦ ἐγένετο.

1:18 Θεὸν οὐδεὶς ἑώρακεν πώποτε, μονογενὴς θεὸς, ὁ ὢν εἰς τὸν κόλπον τοῦ πατρὸς, ἐκεῖνος ἐξηγήσατο.

Въпросите стават все по-конкретни. В отговорите отбележи къде Йоан казва само „не съм“ и къде цитатът от Исая обяснява как разбира ролята си.

(Мат 3:1-12; Мак 1:2-8; Лук 3:15-17)

1:19 Καὶ αὕτη ἐστὶν ἡ μαρτυρία τοῦ Ἰωάννου, ὅτε ἀπέστειλαν [πρὸς αὐτὸν] οἱ Ἰουδαῖοι ἐξ Ἱεροσολύμων ἱερεῖς καὶ Λευίτας, ἵνα ἐρωτήσωσιν αὐτόν: “σὺ τίς εἶ?”

1:20 καὶ ὡμολόγησεν, καὶ οὐκ ἠρνήσατο, καὶ ὡμολόγησεν ὅτι “ἐγὼ οὐκ εἰμὶ ὁ χριστός.”

1:21 καὶ ἠρώτησαν αὐτόν: “τί οὖν? σὺ Ἠλίας εἶ?” καὶ λέγει: “οὐκ εἰμί.” “ὁ προφήτης εἶ σύ?” καὶ ἀπεκρίθη: “οὔ.”

1:22 εἶπαν οὖν αὐτῷ: “τίς εἶ, ἵνα ἀπόκρισιν δῶμεν τοῖς πέμψασιν ἡμᾶς? τί λέγεις περὶ σεαυτοῦ?”

1:23 ἔφη: “ἐγὼ φωνὴ βοῶντος ἐν τῇ ἐρήμῳ· εὐθύνατε τὴν ὁδὸν κυρίου, καθὼς εἶπεν Ἠσαΐας ὁ προφήτης.”

1:24 Καὶ ἀπεσταλμένοι ἦσαν ἐκ τῶν Φαρισαίων.

1:25 καὶ ἠρώτησαν αὐτὸν καὶ εἶπαν αὐτῷ: “τί οὖν βαπτίζεις, εἰ σὺ οὐκ εἶ ὁ χριστὸς, οὐδὲ Ἠλίας, οὐδὲ ὁ προφήτης?”

1:26 ἀπεκρίθη αὐτοῖς ὁ Ἰωάννης λέγων: “ἐγὼ βαπτίζω ἐν ὕδατι! μέσος ὑμῶν ἕστηκεν, ὃν ὑμεῖς οὐκ οἴδατε,

1:27 ὁ ὀπίσω μου ἐρχόμενος, οὗ οὐκ εἰμὶ [ἐγὼ] ἄξιος ἵνα λύσω αὐτοῦ τὸν ἱμάντα τοῦ ὑποδήματος!”

1:28 ταῦτα ἐν Βηθανίᾳ ἐγένετο πέραν τοῦ Ἰορδάνου, ὅπου ἦν ὁ Ἰωάννης βαπτίζων.

Йоан разказва как е разпознал Исус. Проследи кой вижда, кой слиза и върху кого остава Духът.

1:29 Τῇ ἐπαύριον βλέπει τὸν Ἰησοῦν, ἐρχόμενον πρὸς αὐτὸν, καὶ λέγει: “ἴδε ὁ ἀμνὸς τοῦ θεοῦ, ὁ αἴρων τὴν ἁμαρτίαν τοῦ κόσμου!

1:30 οὗτός ἐστιν ὑπὲρ οὗ ἐγὼ εἶπον: “ὀπίσω μου ἔρχεται ἀνὴρ, ὃς ἔμπροσθέν μου γέγονεν, ὅτι πρῶτός μου ἦν.

1:31 κἀγὼ οὐκ ᾔδειν αὐτόν, ἀλλ’ (  ), ἵνα φανερωθῇ τῷ Ἰσραὴλ, διὰ τοῦτο ἦλθον ἐγὼ ἐν ὕδατι βαπτίζων.”

1:32 Καὶ ἐμαρτύρησεν Ἰωάννης λέγων ὅτι “τεθέαμαι τὸ πνεῦμα καταβαῖνον ὡς περιστερὰν ἐξ οὐρανοῦ καὶ ἔμεινεν ἐπ’ αὐτόν.

1:33 κἀγὼ οὐκ ᾔδειν αὐτόν, ἀλλ’, ὁ πέμψας με βαπτίζειν ἐν ὕδατι, ἐκεῖνός μοι εἶπεν: “ἐφ’ ὃν ἂν ἴδῃς, τὸ πνεῦμα καταβαῖνον καὶ μένον ἐπ’ αὐτόν, οὗτός ἐστιν ὁ βαπτίζων ἐν πνεύματι ἁγίῳ.”

1:34 κἀγὼ ἑώρακα καὶ μεμαρτύρηκα ὅτι οὗτός ἐστιν ὁ υἱὸς τοῦ θεοῦ.”

Откъсът започва с двама ученици, които чуват Йоан и тръгват след Исус. После Андрей довежда Симон. Проследи към кого се отнасят местоименията при всяка смяна на говорещия.

1:35 Τῇ ἐπαύριον πάλιν εἱστήκει ὁ Ἰωάννης καὶ ἐκ τῶν μαθητῶν αὐτοῦ δύο,

1:36 καὶ ἐμβλέψας τῷ Ἰησοῦ περιπατοῦντι, λέγει: “ἴδε ὁ ἀμνὸς τοῦ θεοῦ.”

1:37 καὶ ἤκουσαν οἱ δύο μαθηταὶ αὐτοῦ λαλοῦντος, καὶ ἠκολούθησαν τῷ Ἰησοῦ.

1:38 στραφεὶς δὲ ὁ Ἰησοῦς καὶ θεασάμενος αὐτοὺς, ἀκολουθοῦντας, λέγει αὐτοῖς: “τί ζητεῖτε?” οἱ δὲ εἶπαν αὐτῷ: “ῥαββί, ὃ λέγεται μεθερμηνευόμενον διδάσκαλε, ποῦ μένεις?”

1:39 λέγει αὐτοῖς: “ἔρχεσθε καὶ ὄψεσθε!” ἦλθαν οὖν καὶ εἶδαν ποῦ μένει, καὶ παρ’ αὐτῷ ἔμειναν τὴν ἡμέραν ἐκείνην. ὥρα ἦν ὡς δεκάτη.

1:40 Ἦν Ἀνδρέας, ὁ ἀδελφὸς Σίμωνος Πέτρου - εἷς ἐκ τῶν δύο, τῶν ἀκουσάντων παρὰ Ἰωάννου καὶ ἀκολουθησάντων αὐτῷ.

1:41 εὑρίσκει  οὗτος πρῶτον τὸν ἀδελφὸν τὸν ἴδιον Σίμωνα καὶ λέγει αὐτῷ: “εὑρήκαμεν τὸν Μεσσίαν, ὅ ἐστιν μεθερμηνευόμενον χριστός!”

1:42 ἤγαγεν αὐτὸν πρὸς τὸν Ἰησοῦν. ἐμβλέψας αὐτῷ, ὁ Ἰησοῦς εἶπεν: “σὺ εἶ Σίμων, ὁ υἱὸς Ἰωάννου, σὺ κληθήσῃ Κηφᾶς, ὃ ἑρμηνεύεται Πέτρος!”

Филип кани Натанаил да види Исус, а Исус казва, че вече го е видял. Проследи формите за виждане и обърни внимание кога обещанието преминава от един човек към повече слушатели.

1:43 Τῇ ἐπαύριον ἠθέλησεν ἐξελθεῖν εἰς τὴν Γαλιλαίαν καὶ εὑρίσκει Φίλιππον. καὶ λέγει αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς· ἀκολούθει μοι!

1:44 ἦν δὲ ὁ Φίλιππος ἀπὸ Βηθσαϊδά, ἐκ τῆς πόλεως Ἀνδρέου καὶ Πέτρου.

1:45 εὑρίσκει Φίλιππος τὸν Ναθαναὴλ καὶ λέγει αὐτῷ: “ὃν ἔγραψεν Μωϋσῆς ἐν τῷ νόμῳ καὶ οἱ προφῆται εὑρήκαμεν - Ἰησοῦν υἱὸν τοῦ Ἰωσὴφ, τὸν ἀπὸ Ναζαρέτ.”

1:46 καὶ εἶπεν αὐτῷ Ναθαναήλ: “ἐκ Ναζαρὲτ δύναταί τι ἀγαθὸν εἶναι?” λέγει αὐτῷ [ὁ] Φίλιππος: “ἔρχου καὶ ἴδε!”

1:47 εἶδεν ὁ Ἰησοῦς τὸν Ναθαναὴλ, ἐρχόμενον πρὸς αὐτὸν καὶ λέγει περὶ αὐτοῦ: “ἴδε ἀληθῶς Ἰσραηλίτης, ἐν ᾧ δόλος οὐκ ἔστιν!”

1:48 λέγει αὐτῷ Ναθαναήλ: “πόθεν με γινώσκεις?” ἀπεκρίθη Ἰησοῦς καὶ εἶπεν αὐτῷ: “πρὸ τοῦ σε Φίλιππον φωνῆσαι, ὄντα ὑπὸ τὴν συκῆν, εἶδόν σε.”

1:49 ἀπεκρίθη αὐτῷ Ναθαναήλ: “ῥαββί, σὺ εἶ ὁ υἱὸς τοῦ θεοῦ, σὺ βασιλεὺς εἶ τοῦ Ἰσραήλ!”

1:50 ἀπεκρίθη Ἰησοῦς καὶ εἶπεν αὐτῷ: “ὅτι εἶπόν σοι, ὅτι εἶδόν σε ὑποκάτω τῆς συκῆς, πιστεύεις; μείζω τούτων ὄψῃ.”

1:51 καὶ λέγει αὐτῷ: “ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν, ὄψεσθε τὸν οὐρανὸν ἀνεῳγότα καὶ τοὺς ἀγγέλους τοῦ θεοῦ ἀναβαίνοντας καὶ καταβαίνοντας ἐπὶ τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου!”

Чети разказа през това, което знаят различните участници. В ст. 9 Йоан прекъсва действието, за да уточни кой знае откъде е виното.

2:1 Καὶ τῇ ἡμέρᾳ τῇ τρίτῃ γάμος ἐγένετο ἐν Κανὰ τῆς Γαλιλαίας, καὶ ἦν ἡ μήτηρ τοῦ Ἰησοῦ ἐκεῖ.

2:2 ἐκλήθη δὲ καὶ ὁ Ἰησοῦς καὶ οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ εἰς τὸν γάμον.

2:3 καὶ ὑστερήσαντος οἴνου, λέγει ἡ μήτηρ τοῦ Ἰησοῦ πρὸς αὐτόν: “οἶνον οὐκ ἔχουσιν.”

2:4 [καὶ] λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς: “τί ἐμοὶ καὶ σοί, γύναι? οὔπω ἥκει ἡ ὥρα μου.”

2:5 λέγει ἡ μήτηρ αὐτοῦ τοῖς διακόνοις: “ὅ τι ἂν λέγῃ ὑμῖν ποιήσατε!”

2:6 ἦσαν δὲ ἐκεῖ λίθιναι ὑδρίαι ἓξ κατὰ τὸν καθαρισμὸν τῶν Ἰουδαίων κείμεναι, χωροῦσαι ἀνὰ μετρητὰς δύο ἢ τρεῖς.

2:7 λέγει αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς: “γεμίσατε τὰς ὑδρίας ὕδατος!” καὶ ἐγέμισαν αὐτὰς ἕως ἄνω.

2:8 καὶ λέγει αὐτοῖς: “ἀντλήσατε νῦν καὶ φέρετε τῷ ἀρχιτρικλίνῳ!” οἱ δὲ ἤνεγκαν.

2:9 ὡς δὲ ἐγεύσατο ὁ ἀρχιτρίκλινος τὸ ὕδωρ, οἶνον γεγενημένον, καὶ οὐκ ᾔδει πόθεν ἐστίν, οἱ δὲ διάκονοι ᾔδεισαν, οἱ ἠντληκότες τὸ ὕδωρ, φωνεῖ τὸν νυμφίον ὁ ἀρχιτρίκλινος

2:10 καὶ λέγει αὐτῷ: “πᾶς ἄνθρωπος πρῶτον τὸν καλὸν οἶνον τίθησιν καὶ, ὅταν μεθυσθῶσιν, τὸν ἐλάσσω! σὺ τετήρηκας τὸν καλὸν οἶνον ἕως ἄρτι!”

2:11 Ταύτην ἐποίησεν ἀρχὴν τῶν σημείων ὁ Ἰησοῦς ἐν Κανὰ τῆς Γαλιλαίας καὶ ἐφανέρωσεν τὴν δόξαν αὐτοῦ, καὶ ἐπίστευσαν εἰς αὐτὸν οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ.

2:12 Μετὰ τοῦτο κατέβη εἰς Καφαρναοὺμ αὐτὸς καὶ ἡ μήτηρ αὐτοῦ καὶ οἱ ἀδελφοὶ [αὐτοῦ], καὶ οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ καὶ ἐκεῖ ἔμειναν οὐ πολλὰς ἡμέρας.

Думата за храма се сменя в хода на разказа. При второто четене сравни какво разбират събеседниците от думите на Исус и как ги обяснява разказвачът.

2:13 Καὶ ἐγγὺς ἦν τὸ πάσχα τῶν Ἰουδαίων, καὶ ἀνέβη εἰς Ἱεροσόλυμα ὁ Ἰησοῦς.

2:14 Καὶ εὗρεν ἐν τῷ ἱερῷ τοὺς πωλοῦντας βόας καὶ πρόβατα, καὶ περιστερὰς, καὶ τοὺς κερματιστὰς καθημένους,

2:15 καὶ ποιήσας φραγέλλιον ἐκ σχοινίων, πάντας ἐξέβαλεν ἐκ τοῦ ἱεροῦ τά τε πρόβατα καὶ τοὺς βόας, καὶ τῶν κολλυβιστῶν, ἐξέχεεν τὸ κέρμα καὶ τὰς τραπέζας ἀνέτρεψεν,

2:16 καὶ τοῖς τὰς περιστερὰς πωλοῦσιν εἶπεν: “ἄρατε ταῦτα ἐντεῦθεν, μὴ ποιεῖτε τὸν οἶκον τοῦ πατρός μου οἶκον ἐμπορίου!”

2:17 ἐμνήσθησαν οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ, ὅτι γεγραμμένον ἐστίν: “ὁ ζῆλος τοῦ οἴκου σου καταφάγεταί με!”

2:18 Ἀπεκρίθησαν οὖν οἱ Ἰουδαῖοι καὶ εἶπαν αὐτῷ· τί σημεῖον δεικνύεις ἡμῖν ὅτι ταῦτα ποιεῖς;

2:19 ἀπεκρίθη Ἰησοῦς καὶ εἶπεν αὐτοῖς· λύσατε τὸν ναὸν τοῦτον καὶ ἐν τρισὶν ἡμέραις ἐγερῶ αὐτόν.

2:20 εἶπαν οὖν οἱ Ἰουδαῖοι· τεσσεράκοντα καὶ ἓξ ἔτεσιν οἰκοδομήθη ὁ ναὸς οὗτος, καὶ σὺ ἐν τρισὶν ἡμέραις ἐγερεῖς αὐτόν;

2:21 ἐκεῖνος δὲ ἔλεγεν περὶ τοῦ ναοῦ τοῦ σώματος αὐτοῦ.

2:22 ὅτε οὖν ἠγέρθη ἐκ νεκρῶν, ἐμνήσθησαν οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ ὅτι τοῦτο ἔλεγεν, καὶ ἐπίστευσαν τῇ γραφῇ καὶ τῷ λόγῳ ὃν εἶπεν ὁ Ἰησοῦς.

Провери какви допълнения има глаголът πιστεύω в ст. 23 и 24. Смяната им помага да усетим обрата между реакцията на мнозина и отговора на Исус.

2:23 Ὡς δὲ ἦν ἐν τοῖς Ἱεροσολύμοις ἐν τῷ πάσχα ἐν τῇ ἑορτῇ, πολλοὶ ἐπίστευσαν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ θεωροῦντες αὐτοῦ τὰ σημεῖα ἃ ἐποίει·

2:24 αὐτὸς δὲ Ἰησοῦς οὐκ ἐπίστευεν αὐτὸν αὐτοῖς διὰ τὸ αὐτὸν γινώσκειν πάντας

2:25 καὶ ὅτι οὐ χρείαν εἶχεν ἵνα τις μαρτυρήσῃ περὶ τοῦ ἀνθρώπου· αὐτὸς γὰρ ἐγίνωσκεν τί ἦν ἐν τῷ ἀνθρώπῳ.

Никодим започва от знаменията, а Исус насочва разговора към раждането свише. Първо проследи условията в ст. 2–5, после сравни как се изразяват следствие и цел в ст. 16–17.

3:1 Ἦν δὲ ἄνθρωπος ἐκ τῶν Φαρισαίων, Νικόδημος ὄνομα αὐτῷ, ἄρχων τῶν Ἰουδαίων·

3:2 οὗτος ἦλθεν πρὸς αὐτὸν νυκτὸς καὶ εἶπεν αὐτῷ· ῥαββί, οἴδαμεν ὅτι ἀπὸ θεοῦ ἐλήλυθας διδάσκαλος· οὐδεὶς γὰρ δύναται ταῦτα τὰ σημεῖα ποιεῖν ἃ σὺ ποιεῖς, ἐὰν μὴ ᾖ ὁ θεὸς μετ’ αὐτοῦ.

3:3 ἀπεκρίθη Ἰησοῦς καὶ εἶπεν αὐτῷ· ἀμὴν ἀμὴν λέγω σοι, ἐὰν μή τις γεννηθῇ ἄνωθεν, οὐ δύναται ἰδεῖν τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ.

3:4 λέγει πρὸς αὐτὸν [ὁ] Νικόδημος· πῶς δύναται ἄνθρωπος γεννηθῆναι γέρων ὤν; μὴ δύναται εἰς τὴν κοιλίαν τῆς μητρὸς αὐτοῦ δεύτερον εἰσελθεῖν καὶ γεννηθῆναι;

3:5 ἀπεκρίθη Ἰησοῦς· ἀμὴν ἀμὴν λέγω σοι, ἐὰν μή τις γεννηθῇ ἐξ ὕδατος καὶ πνεύματος, οὐ δύναται εἰσελθεῖν εἰς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ.

3:6 τὸ γεγεννημένον ἐκ τῆς σαρκὸς σάρξ ἐστιν, καὶ τὸ γεγεννημένον ἐκ τοῦ πνεύματος πνεῦμά ἐστιν.

3:7 μὴ θαυμάσῃς ὅτι εἶπόν σοι· δεῖ ὑμᾶς γεννηθῆναι ἄνωθεν.

3:8 τὸ πνεῦμα ὅπου θέλει πνεῖ καὶ τὴν φωνὴν αὐτοῦ ἀκούεις, ἀλλ’ οὐκ οἶδας πόθεν ἔρχεται καὶ ποῦ ὑπάγει· οὕτως ἐστὶν πᾶς ὁ γεγεννημένος ἐκ τοῦ πνεύματος.

3:9 ἀπεκρίθη Νικόδημος καὶ εἶπεν αὐτῷ· πῶς δύναται ταῦτα γενέσθαι;

3:10 ἀπεκρίθη Ἰησοῦς καὶ εἶπεν αὐτῷ· σὺ εἶ ὁ διδάσκαλος τοῦ Ἰσραὴλ καὶ ταῦτα οὐ γινώσκεις;

3:11 ἀμὴν ἀμὴν λέγω σοι ὅτι ὃ οἴδαμεν λαλοῦμεν καὶ ὃ ἑωράκαμεν μαρτυροῦμεν, καὶ τὴν μαρτυρίαν ἡμῶν οὐ λαμβάνετε.

3:12 εἰ τὰ ἐπίγεια εἶπον ὑμῖν καὶ οὐ πιστεύετε, πῶς ἐὰν εἴπω ὑμῖν τὰ ἐπουράνια πιστεύσετε;

3:13 καὶ οὐδεὶς ἀναβέβηκεν εἰς τὸν οὐρανὸν εἰ μὴ ὁ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καταβάς, ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου.

3:14 Καὶ καθὼς Μωϋσῆς ὕψωσεν τὸν ὄφιν ἐν τῇ ἐρήμῳ, οὕτως ὑψωθῆναι δεῖ τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου,

3:15 ἵνα πᾶς ὁ πιστεύων ἐν αὐτῷ ἔχῃ ζωὴν αἰώνιον.

3:16 οὕτως γὰρ ἠγάπησεν ὁ θεὸς τὸν κόσμον, ὥστε τὸν υἱὸν τὸν μονογενῆ ἔδωκεν, ἵνα πᾶς ὁ πιστεύων εἰς αὐτὸν μὴ ἀπόληται ἀλλ’ ἔχῃ ζωὴν αἰώνιον.

3:17 οὐ γὰρ ἀπέστειλεν ὁ θεὸς τὸν υἱὸν εἰς τὸν κόσμον ἵνα κρίνῃ τὸν κόσμον, ἀλλ’ ἵνα σωθῇ ὁ κόσμος δι’ αὐτοῦ.

3:18 ὁ πιστεύων εἰς αὐτὸν οὐ κρίνεται· ὁ δὲ μὴ πιστεύων ἤδη κέκριται, ὅτι μὴ πεπίστευκεν εἰς τὸ ὄνομα τοῦ μονογενοῦς υἱοῦ τοῦ θεοῦ.

3:19 αὕτη δέ ἐστιν ἡ κρίσις ὅτι τὸ φῶς ἐλήλυθεν εἰς τὸν κόσμον καὶ ἠγάπησαν οἱ ἄνθρωποι μᾶλλον τὸ σκότος ἢ τὸ φῶς· ἦν γὰρ αὐτῶν πονηρὰ τὰ ἔργα.

3:20 πᾶς γὰρ ὁ φαῦλα πράσσων μισεῖ τὸ φῶς καὶ οὐκ ἔρχεται πρὸς τὸ φῶς, ἵνα μὴ ἐλεγχθῇ τὰ ἔργα αὐτοῦ·

3:21 ὁ δὲ ποιῶν τὴν ἀλήθειαν ἔρχεται πρὸς τὸ φῶς, ἵνα φανερωθῇ αὐτοῦ τὰ ἔργα ὅτι ἐν θεῷ ἐστιν εἰργασμένα.

Отдели действията, които движат разказа, от обстоятелствата, изразени чрез причастия. В началото подлогът на причастието е Мария, а преди появата на ангела — Йосиф.

1:18 Τοῦ δὲ Ἰησοῦ Χριστοῦ ἡ γένεσις οὕτως ἦν.¹ μνηστευθείσης τῆς μητρὸς αὐτοῦ Μαρίας τῷ Ἰωσήφ²,³ πρὶν ἢ συνελθεῖν αὐτοὺς, εὑρέθη ἐν γαστρὶ ἔχουσα⁴ ἐκ πνεύματος ἁγίου.

1:19 Ἰωσὴφ δὲ, ὁ ἀνὴρ αὐτῆς, δίκαιος ὢν καὶ μὴ θέλων αὐτὴν δειγματίσαι, ἐβουλήθη λάθρᾳ ἀπολῦσαι αὐτήν.

1:20 ταῦτα δὲ αὐτοῦ ἐνθυμηθέντος⁵,⁶ ἰδοὺ ἄγγελος κυρίου κατ’ ὄναρ ἐφάνη αὐτῷ, λέγων: Ἰωσὴφ, υἱὸς Δαυίδ, μὴ φοβηθῇς παραλαβεῖν Μαρίαν, τὴν γυναῖκά σου: τὸ γὰρ ἐν αὐτῇ γεννηθὲν ἐκ πνεύματός ἐστιν ἁγίου.

1:21 τέξεται⁷ δὲ υἱόν, καὶ καλέσεις τὸ ὄνομα αὐτοῦ Ἰησοῦν: αὐτὸς γὰρ σώσει τὸν λαὸν⁸ αὐτοῦ ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν αὐτῶν.⁹

1:22 τοῦτο δὲ ὅλον γέγονεν, ἵνα πληρωθῇ τὸ ῥηθὲν ὑπὸ κυρίου διὰ τοῦ προφήτου, λέγοντος:

1:23 ἰδοὺ ἡ παρθένος ἐν γαστρὶ ἕξει⁷ καὶ τέξεται⁷ υἱόν, καὶ καλέσουσιν τὸ ὄνομα αὐτοῦ Ἐμμανουήλ,¹⁰ ὅ ἐστιν μεθερμηνευόμενον: μεθ’ ἡμῶν ὁ θεός¹¹.¹²

1:24 ἐγερθεὶς δὲ ὁ Ἰωσὴφ ἀπὸ τοῦ ὕπνου,¹³ ἐποίησεν ὡς προσέταξεν αὐτῷ ὁ ἄγγελος κυρίου καὶ παρέλαβεν τὴν γυναῖκα αὐτοῦ,¹⁴

1:25 καὶ οὐκ ἐγίνωσκεν αὐτὴν,¹⁵ ἕως οὗ ἔτεκεν υἱόν: καὶ ἐκάλεσεν τὸ ὄνομα αὐτοῦ Ἰησοῦν.

Намери подателя в ст. 1 и получателя в ст. 4. Между тях Павел разгръща представянето си чрез поредица предложни изрази и пояснения. После прочети поздрава наведнъж.

1:1 Παῦλος δοῦλος θεοῦ, ἀπόστολος δὲ Ἰησοῦ Χριστοῦ κατὰ πίστιν ἐκλεκτῶν θεοῦ καὶ ἐπίγνωσιν ἀληθείας τῆς κατ’ εὐσέβειαν

1:2 ἐπ’ ἐλπίδι ζωῆς αἰωνίου, ἣν ἐπηγγείλατο ὁ ἀψευδὴς θεὸς πρὸ χρόνων αἰωνίων,

1:3 ἐφανέρωσεν δὲ καιροῖς ἰδίοις τὸν λόγον αὐτοῦ ἐν κηρύγματι, ὃ ἐπιστεύθην ἐγὼ κατ’ ἐπιταγὴν τοῦ σωτῆρος ἡμῶν θεοῦ,

1:4 Τίτῳ γνησίῳ τέκνῳ κατὰ κοινὴν πίστιν, χάρις καὶ εἰρήνη ἀπὸ θεοῦ πατρὸς καὶ Χριστοῦ Ἰησοῦ τοῦ σωτῆρος ἡμῶν.

Раздели откъса на поръчение, качества на презвитерите и причина за тези изисквания. Проследи къде γάρ дава основание за казаното и къде ἵνα посочва цел.

1:5 Τούτου χάριν ἀπέλιπόν σε ἐν Κρήτῃ, ἵνα τὰ λείποντα ἐπιδιορθώσῃ καὶ καταστήσῃς κατὰ πόλιν πρεσβυτέρους, ὡς ἐγώ σοι διεταξάμην,

1:6 εἴ τίς ἐστιν ἀνέγκλητος, μιᾶς γυναικὸς ἀνήρ, τέκνα ἔχων πιστά, μὴ ἐν κατηγορίᾳ ἀσωτίας ἢ ἀνυπότακτα.

1:7 δεῖ γὰρ τὸν ἐπίσκοπον ἀνέγκλητον εἶναι ὡς θεοῦ οἰκονόμον, μὴ αὐθάδη, μὴ ὀργίλον, μὴ πάροινον, μὴ πλήκτην, μὴ αἰσχροκερδῆ,

1:8 ἀλλὰ φιλόξενον φιλάγαθον σώφρονα δίκαιον ὅσιον ἐγκρατῆ,

1:9 ἀντεχόμενον τοῦ κατὰ τὴν διδαχὴν πιστοῦ λόγου, ἵνα δυνατὸς ᾖ καὶ παρακαλεῖν ἐν τῇ διδασκαλίᾳ τῇ ὑγιαινούσῃ καὶ τοὺς ἀντιλέγοντας ἐλέγχειν.

1:10 Εἰσὶν γὰρ πολλοὶ [καὶ] ἀνυπότακτοι, ματαιολόγοι καὶ φρεναπάται, μάλιστα οἱ ἐκ τῆς περιτομῆς,

1:11 οὓς δεῖ ἐπιστομίζειν, οἵτινες ὅλους οἴκους ἀνατρέπουσιν διδάσκοντες ἃ μὴ δεῖ αἰσχροῦ κέρδους χάριν.

1:12 εἶπέν τις ἐξ αὐτῶν ἴδιος αὐτῶν προφήτης· Κρῆτες ἀεὶ ψεῦσται, κακὰ θηρία, γαστέρες ἀργαί.

1:13 ἡ μαρτυρία αὕτη ἐστὶν ἀληθής. δι’ ἣν αἰτίαν ἔλεγχε αὐτοὺς ἀποτόμως, ἵνα ὑγιαίνωσιν ἐν τῇ πίστει,

1:14 μὴ προσέχοντες Ἰουδαϊκοῖς μύθοις καὶ ἐντολαῖς ἀνθρώπων ἀποστρεφομένων τὴν ἀλήθειαν.

1:15 πάντα καθαρὰ τοῖς καθαροῖς· τοῖς δὲ μεμιαμμένοις καὶ ἀπίστοις οὐδὲν καθαρόν, ἀλλὰ μεμίανται αὐτῶν καὶ ὁ νοῦς καὶ ἡ συνείδησις.

1:16 θεὸν ὁμολογοῦσιν εἰδέναι, τοῖς δὲ ἔργοις ἀρνοῦνται, βδελυκτοὶ ὄντες καὶ ἀπειθεῖς καὶ πρὸς πᾶν ἔργον ἀγαθὸν ἀδόκιμοι.

В ст. 1 Тит получава общо поръчение. Отбележи към кого се отнасят наставленията по-нататък и къде глаголът „говори“ или „увещавай“ се подразбира.

2:1 Σὺ δὲ λάλει ἃ πρέπει τῇ ὑγιαινούσῃ διδασκαλίᾳ.

2:2 Πρεσβύτας νηφαλίους εἶναι, σεμνούς, σώφρονας, ὑγιαίνοντας τῇ πίστει, τῇ ἀγάπῃ, τῇ ὑπομονῇ·

2:3 Πρεσβύτιδας ὡσαύτως ἐν καταστήματι ἱεροπρεπεῖς, μὴ διαβόλους μὴ οἴνῳ πολλῷ δεδουλωμένας, καλοδιδασκάλους,

2:4 ἵνα σωφρονίζωσιν τὰς νέας φιλάνδρους εἶναι, φιλοτέκνους

2:5 σώφρονας ἁγνὰς οἰκουργοὺς ἀγαθάς, ὑποτασσομένας τοῖς ἰδίοις ἀνδράσιν, ἵνα μὴ ὁ λόγος τοῦ θεοῦ βλασφημῆται.

2:6 Τοὺς νεωτέρους ὡσαύτως παρακάλει σωφρονεῖν

2:7 περὶ πάντα, σεαυτὸν παρεχόμενος τύπον καλῶν ἔργων, ἐν τῇ διδασκαλίᾳ ἀφθορίαν, σεμνότητα,

2:8 λόγον ὑγιῆ ἀκατάγνωστον, ἵνα ὁ ἐξ ἐναντίας ἐντραπῇ μηδὲν ἔχων λέγειν περὶ ἡμῶν φαῦλον.

2:9 Δούλους ἰδίοις δεσπόταις ὑποτάσσεσθαι ἐν πᾶσιν, εὐαρέστους εἶναι, μὴ ἀντιλέγοντας,

2:10 μὴ νοσφιζομένους, ἀλλὰ πᾶσαν πίστιν ἐνδεικνυμένους ἀγαθήν, ἵνα τὴν διδασκαλίαν τὴν τοῦ σωτῆρος ἡμῶν θεοῦ κοσμῶσιν ἐν πᾶσιν.

Прочети четирите стиха като едно изречение. Започни от ἐπεφάνη ἡ χάρις („яви се благодатта“). После проследи кого възпитава благодатта, как трябва да живеят тези хора и кого очакват. В последния стих относителното местоимение ὃς връща вниманието към Исус Христос.

2:11 Ἐπεφάνη γὰρ ἡ χάρις τοῦ θεοῦ σωτήριος πᾶσιν ἀνθρώποις

2:12 παιδεύουσα ἡμᾶς, ἵνα ἀρνησάμενοι τὴν ἀσέβειαν καὶ τὰς κοσμικὰς ἐπιθυμίας σωφρόνως καὶ δικαίως καὶ εὐσεβῶς ζήσωμεν ἐν τῷ νῦν αἰῶνι,

2:13 προσδεχόμενοι τὴν μακαρίαν ἐλπίδα καὶ ἐπιφάνειαν τῆς δόξης τοῦ μεγάλου θεοῦ καὶ σωτῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ,

2:14 ὃς ἔδωκεν ἑαυτὸν ὑπὲρ ἡμῶν, ἵνα λυτρώσηται ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἀνομίας καὶ καθαρίσῃ ἑαυτῷ λαὸν περιούσιον, ζηλωτὴν καλῶν ἔργων.

Таῦτα („това“) сочи назад към казаното за благодатта. Сравни трите повелителни форми, отправени към Тит, с последната заповед в трето лице.

2:15 Ταῦτα λάλει καὶ παρακάλει καὶ ἔλεγχε μετὰ πάσης ἐπιταγῆς· μηδείς σου περιφρονείτω.

Разграничи напомнянето в ст. 1–2, причината в ст. 3 и изречението за спасението в ст. 4–7. При последното намери главния глагол, преди да превеждаш всички пояснения.

3:1 Ὑπομίμνῃσκε αὐτοὺς ἀρχαῖς ἐξουσίαις ὑποτάσσεσθαι, πειθαρχεῖν, πρὸς πᾶν ἔργον ἀγαθὸν ἑτοίμους εἶναι,

3:2 μηδένα βλασφημεῖν, ἀμάχους εἶναι, ἐπιεικεῖς, πᾶσαν ἐνδεικνυμένους πραΰτητα πρὸς πάντας ἀνθρώπους.

3:3 Ἦμεν γάρ ποτε καὶ ἡμεῖς ἀνόητοι, ἀπειθεῖς, πλανώμενοι, δουλεύοντες ἐπιθυμίαις καὶ ἡδοναῖς ποικίλαις, ἐν κακίᾳ καὶ φθόνῳ διάγοντες, στυγητοί, μισοῦντες ἀλλήλους.

3:4 ὅτε δὲ ἡ χρηστότης καὶ ἡ φιλανθρωπία ἐπεφάνη τοῦ σωτῆρος ἡμῶν θεοῦ,

3:5 οὐκ ἐξ ἔργων τῶν ἐν δικαιοσύνῃ ἃ ἐποιήσαμεν ἡμεῖς ἀλλὰ κατὰ τὸ αὐτοῦ ἔλεος ἔσωσεν ἡμᾶς διὰ λουτροῦ παλιγγενεσίας καὶ ἀνακαινώσεως πνεύματος ἁγίου,

3:6 οὗ ἐξέχεεν ἐφ’ ἡμᾶς πλουσίως διὰ Ἰησοῦ Χριστοῦ τοῦ σωτῆρος ἡμῶν,

3:7 ἵνα δικαιωθέντες τῇ ἐκείνου χάριτι κληρονόμοι γενηθῶμεν κατ’ ἐλπίδα ζωῆς αἰωνίου.

3:8 Πιστὸς ὁ λόγος· καὶ περὶ τούτων βούλομαί σε διαβεβαιοῦσθαι, ἵνα φροντίζωσιν καλῶν ἔργων προΐστασθαι οἱ πεπιστευκότες θεῷ· ταῦτά ἐστιν καλὰ καὶ ὠφέλιμα τοῖς ἀνθρώποις.

3:9 μωρὰς δὲ ζητήσεις καὶ γενεαλογίας καὶ ἔρεις καὶ μάχας νομικὰς περιΐστασο· εἰσὶν γὰρ ἀνωφελεῖς καὶ μάταιοι.

3:10 αἱρετικὸν ἄνθρωπον μετὰ μίαν καὶ δευτέραν νουθεσίαν παραιτοῦ,

3:11 εἰδὼς ὅτι ἐξέστραπται ὁ τοιοῦτος καὶ ἁμαρτάνει ὢν αὐτοκατάκριτος.

Проследи кой трябва да пътува, кой трябва да помогне и кой трябва да се учи на добри дела. Двете изречения с ἵνα показват какво трябва да постигне тази помощ.

3:12 Ὅταν πέμψω Ἀρτεμᾶν πρὸς σὲ ἢ Τύχικον, σπούδασον ἐλθεῖν πρός με εἰς Νικόπολιν, ἐκεῖ γὰρ κέκρικα παραχειμάσαι.

3:13 Ζηνᾶν τὸν νομικὸν καὶ Ἀπολλῶν σπουδαίως πρόπεμψον, ἵνα μηδὲν αὐτοῖς λείπῃ.

3:14 μανθανέτωσαν δὲ καὶ οἱ ἡμέτεροι καλῶν ἔργων προΐστασθαι εἰς τὰς ἀναγκαίας χρείας, ἵνα μὴ ὦσιν ἄκαρποι.

3:15 Ἀσπάζονταί σε οἱ μετ’ ἐμοῦ πάντες. ἄσπασαι τοὺς φιλοῦντας ἡμᾶς ἐν πίστει. Ἡ χάρις μετὰ πάντων ὑμῶν.

Прочети първо ст. 3–5 заедно. Стихове 3–4 описват Божия дар, а в ст. 5 идва заповедта „прибавете“. След това проследи как всяко качество в списъка се повтаря като начало на следващата стъпка. В ст. 11 същият глагол се връща в обещанието за достъп до царството.

1:3 Ὡς πάντα ἡμῖν τῆς θείας δυνάμεως αὐτοῦ, τὰ πρὸς ζωὴν καὶ εὐσέβειαν, δεδωρημένης διὰ τῆς ἐπιγνώσεως τοῦ καλέσαντος ἡμᾶς ἰδίᾳ δόξῃ καὶ ἀρετῇ,

1:4 δι’ ὧν τὰ τίμια καὶ μέγιστα ἡμῖν ἐπαγγέλματα δεδώρηται, ἵνα διὰ τούτων γένησθε θείας κοινωνοὶ φύσεως, ἀποφυγόντες τῆς ἐν τῷ κόσμῳ ἐν ἐπιθυμίᾳ φθορᾶς.

1:5 Καὶ αὐτὸ τοῦτο δὲ σπουδὴν πᾶσαν παρεισενέγκαντες, ἐπιχορηγήσατε ἐν τῇ πίστει ὑμῶν τὴν ἀρετήν, ἐν δὲ τῇ ἀρετῇ τὴν γνῶσιν,

1:6 ἐν δὲ τῇ γνώσει τὴν ἐγκράτειαν, ἐν δὲ τῇ ἐγκρατείᾳ τὴν ὑπομονήν, ἐν δὲ τῇ ὑπομονῇ τὴν εὐσέβειαν,

1:7 ἐν δὲ τῇ εὐσεβείᾳ τὴν φιλαδελφίαν, ἐν δὲ τῇ φιλαδελφίᾳ τὴν ἀγάπην!

1:8 ταῦτα γὰρ ὑμῖν ὑπάρχοντα καὶ πλεονάζοντα οὐκ ἀργοὺς, οὐδὲ ἀκάρπους καθίστησιν εἰς τὴν τοῦ κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ ἐπίγνωσιν.

1:9 ᾧ γὰρ μὴ πάρεστιν ταῦτα, τυφλός ἐστιν μυωπάζων, λήθην λαβὼν τοῦ καθαρισμοῦ τῶν πάλαι αὐτοῦ ἁμαρτιῶν.

1:10 διὸ μᾶλλον, ἀδελφοί, σπουδάσατε βεβαίαν ὑμῶν τὴν κλῆσιν καὶ ἐκλογὴν ποιεῖσθαι· ταῦτα γὰρ ποιοῦντες, οὐ μὴ πταίσητέ ποτε.

1:11 οὕτως γὰρ πλουσίως ἐπιχορηγηθήσεται ὑμῖν ἡ εἴσοδος εἰς τὴν αἰώνιον βασιλείαν τοῦ κυρίου ἡμῶν καὶ σωτῆρος Ἰησοῦ Χριστοῦ.

Гръцки текст и речникова основа по Bibliotheca Auxiliaria Graeca. Второ съборно послание на апостол Петър, Венцислав Стойков, София, 2002.

1. Макар да е с един nom., εἰμί се превежда със „съм“, когато се определя от adv. (hic) или  някакъв определящ израз (1:20); ↩
2. Личните имена от неелински произход обикновено не се променят по форма, а падежът им се маркира с определителния член или от контекста, ср. [ὁ] Ἰωσὴφ (1:19,20,24) и τῷ Ἰωσήφ (1:19), [τοῦ] Δαυίδ (1:20) и [τὸν] Ἐμμανουήλ (1:23), но и [τῆς] Μαρίας (1:18), [τὴν] Μαρίαν (1:20) и [τὸν] Ἰησοῦν (1:21,25); ↩
3. по-горе; ↩
4. ἐν γαστρὶ ἔχω - идиом = зачевам, забременявам; ↩
5. В текста откриваме следната синонимна верига: θέλω – 'желая', като израз на активна воля и цел, βούλομαι – 'намислям', т.е. предава вътрешната нагласа, намерение и ἐνθυμέομαι – 'обмислям', т.е. процесът преди да се вземе крайното решение; ↩
6. GA, ср. ↩
7. Изследователите на гръцкия език на Стария Завет (LXX) и на Новия Завет наричат употребата на fut. на места като това – пророчески футур; ↩
8. τὸν λαὸν αὐτοῦ – игра на думи, визираща както еврейския народ, така и вярващите от всички народи; ↩
9. σώσει... ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν αὐτῶν – основна богословска идея в НЗ за това, че Исус Христос, като жертвено агне, умира на мястото на грешните човеци и така понася вместо тях наказанието за греха им; така те, ако повярват и се покорят на Исус, получават прошка за греха си и вечен живот (вечно и близко взаимоотношение с Бога). ↩
10. ἰδοὺ... Ἐμμανουήλ - цитат от Исая 7:14; ↩
11. Тук се подразбира ἐστιν; ↩
12. μεθ’ ἡμῶν ὁ θεός - цитат от Исая 8:8,10  според LXX; ↩
13. ἐγερθεὶς.... τοῦ ὕπνου - part., aor. предава предварителност в подчинено обстоятелствено изречение за време; ↩
14. παρέλαβεν τὴν γυναῖκα αὐτοῦ – за сключване на брак; ↩
15. γιγνώσκω αὐτήν – евреизъм (и ефимизъм) за сексуални взаимоотношения в брака. ↩

На този етап със започването на нова новозаветна книга започва и отброяването на употребите. Освен това има много думи, които въобще не са отбелязани. Това основно са личните и географски имена.

За разликата между fai,nw - показвам, светя, осветявам (1:5) è fwti,zw - светя; осветявам (1:9) - ïðîèçâîäåí îò ñúù fw/j( fwto,j( to,.

За разликата между μεθερμηνεύω (1:38) и ἑρμηνεύω (1:42).

Каква е разликата между κερματιστής, ὁ (2:14) и κολλυβιστής, ὁ (2:15)

Изглежда в настощия контекст φαῦλος, 3 (3:20) е с еднакво значение на πονηρός, 3 (3:19). 

Какво е синонимното отношение между πράσσω (3:20), ποιέω (3:2,21 и пр.) и ἐργάζομαι (3:21)

Разликата между χρόνος и καιρός. Тренч, стр. 196-199 (§ lvii)

В най общи линии διδαχή е дума, използвана да изрази учението като факт, като установено и дефинирано цялостно учение. Изглежда че διδασκαλία от друга страна е използвана по-скоро да посочи акта на поучение. В разглеждания стих обаче, както и на други места в НЗ, съдържанието не е пренебрегнато, но то сякаш се визира в партетивен смисъл.  

Тази запетая ни подсказва, че за издателите на гръцки текст περὶ πάντα, е към ст. 6. Все пак нека не забравме, че в оригиналния текст не е имало запетаи, и да не спорим върху препинателни знаци.

Разликата между σωφρονίζω (2:4) и σωφρονέω (2:6) се ограничава в транзитивността на на значенията им. 

За разликата между πειθαρχέω (3:1) и ὑποτάσσω (2:5,9; 3:1)

За наставката -ητος в pass. смисъл, вж. ἀγαπητός.

За разликата между ζήτησις, ἔρις и μάχη.

За разликата между ἀνωφελής, 2 и μάταιος, 3.