Новозаветен гръцки за начинаещи

Дж. Грешам Мейчън, доктор по богословие и литература

Професор по Нов Завет в Уестминстърската богословска семинария, Филаделфия

Превод от английски по изданието: New York: The Macmillan Company, 1937 (първо издание 1923 г.). Оригиналът е в обществено достояние.

Бележка на преводача. Гръцкият текст е възпроизведен без промени. Английските обяснения, примерните преводи и упражненията за превод от английски на гръцки са предадени на български. Там, където авторът обяснява особености на английския език, преводът ги предава по смисъл и при нужда е добавена кратка бележка в квадратни скоби. Номерацията на параграфите (§) е запазена, така че препратките в текста и в указателя съвпадат с оригинала.

Този учебник е предназначен преди всичко за студенти, които започват да изучават гръцкия Нов Завет без никакво предварително познаване на гръцкия език или с толкова непълни познания, че им е нужен нов начален курс. Поради условията в днешното образование мнозина, които искат да четат гръцкия Нов Завет, не могат да подходят към предмета чрез изучаване на класическата атическа проза. Това положение несъмнено е за съжаление, но не бива да се пренебрегва. Жалко е, че толкова много изучаващи Новия Завет не познават класическия гръцки, но още по-жалко би било, ако тези студенти, понеже не познават класическия гръцки, се откажат да се запознаят поне с по-лесния език на Новия Завет.

Тук новозаветната употреба се излага без никакво позоваване на атическата проза. Но предварителното познаване на атическата проза, дори и съвсем повърхностно, ще бъде огромна помощ за овладяването на курса. Студенти с такива познания ще минат уроците много по-бързо от съвсем начинаещите.

Книгата е учебник, а не описателна граматика. Тъй като е учебник, всичко в нея е подчинено на целта да даде умение за четене на езика. В една описателна граматика например правилата могат да се формулират с лаконична сбитост, която тук би била неуместна. Тук се правят онези обяснения, които петнадесетгодишният опит на автора в преподаването на новозаветен гръцки е показал за необходими. Освен това в описателната граматика примерите трябва да се ограничат до онова, което действително се среща в Новия Завет, а в настоящата книга те са сведени, доколкото е възможно, до идеално проста форма, каквато не винаги се среща в новозаветните книги. Така речникът на всяко място може да се ограничи до думите, които студентът вече е учил, и могат да се избегнат объркващи бележки под линия. Изключително важно е да се разглежда само по един граматичен въпрос наведнъж. Примери, взети от Новия Завет, често биха затрупали обяснението с нови думи и с второстепенни, непознати за студента употреби, така че разглежданият граматичен въпрос съвсем би се загубил. Разбира се, положено е усилие в примерите да не се въвеждат употреби, които не са обичайни в новозаветния език.

Характерът на книгата като учебник е определил и подбора и реда на материала. Изложението е ограничено до няколко съществени въпроса и не е направен опит да се покаже истинското богатство и гъвкавост на новозаветния език, които могат да се открият само чрез четене. Това ограничение на места може да предизвика критика, например във връзка с разглеждането на причастията. Авторът добре съзнава по същество невременния характер на времената при причастието, както и голямото разнообразие от смислови оттенъци, които причастието може да изрази. Но в крайна сметка за начинаещия е изключително важно ясно да разбере разликата между сегашното и аористното причастие, а тази разлика в началото може да се изясни само чрез правилно използване на нашия времеви начин на мислене. Едва когато простото и обичайното е здраво запечатано в съзнанието на студента чрез търпеливо повторение, може безопасно да се пристъпи към по-тънките и по-трудни въпроси.

Освен това разглеждането на причастието е изнесено колкото е възможно по-напред в книгата, за да остане достатъчно време за упражняване на свързаните с него употреби. Опитът показва, че при усвояването на четенето на новозаветен гръцки причастието е почти ключът към цялата работа.

Специално внимание е отделено на упражненията. Чак до последните няколко урока (и то само в упражненията за превод от гръцки) изреченията в повечето случаи не са взети от Новия Завет, тъй като книгата е предназначена да учи гръцки, а не да подпомага паметта за текста на Библията на родния език. На по-късен етап от изучаването на новозаветния гръцки споменът за библейския текст не е само зло, защото многократното четене на вече познати пасажи често закрепва значението на дадена дума в ума много по-добре, отколкото простото заучаване на речник. Но в началото такава помощ би донесла много повече вреда, отколкото полза. В упражненията е положено усилие да се покажат ясно формите и граматичните употреби, разгледани в същия урок, и същевременно постоянно да се държат пред погледа, във все нови връзки, най-важните употреби, разгледани по-рано.

Речниците са ограничени до думи, които се срещат много често в Новия Завет или изискват специално обяснение. Навсякъде е положено усилие думите да бъдат използвани в примерите и упражненията. Заучаването на списъци от думи, ако тези думи не се използват на практика, е загуба на време.

Авторът желае да изрази признателност за пионерската работа, извършена в тази страна (САЩ) (от проф. Джон Хоумър Хъдълстън в неговия учебник Essentials of New Testament Greek (първо издание, 1895), както и за по-обемната английска книга на преп. Х. П. В. Нън The Elements of New Testament Greek (първо издание, 1913). От полза бяха и двете книги на Джон Уилямс Уайт, The Beginner’s Greek Book (1895) и The First Greek Book (1896), особено по отношение на начина на изложение. Сред справочните трудове особено полезни се оказаха новата граматика на Дж. Х. Моултън A Grammar of New Testament Greek, под редакцията на Уилбърт Франсис Хауърд, особено част II на т. II, посветена на морфологията (1920), както и трудът на Е. Д. Бъртън Moods and Tenses in New Testament Greek (1906). Трябва да се споменат и Blass-Debrunner, Grammatik des neutestamentlichen Griechisch (1913), и удобното резюме на класическата употреба в Greek Grammar на Гудуин. А гръцко-английският речник на Новия Завет на Грим–Тейър и симфонията на гръцкия Нов Завет на Моултън и Геден се оказаха абсолютно незаменими през цялата работа. Напредналият студент ще намери много полезен материал в големия труд на А. Т. Робъртсън A Grammar of the Greek New Testament in the Light of Historical Research (1914).

Авторът е дълбоко благодарен на проф. Едуард Капс от Принстънския университет, който по възможно най-любезен начин прегледа коректурите на цялата книга и (разбира се, без да носи каквато и да е отговорност за недостатъците или грешките) оказа неоценима помощ в много отношения. Много насърчение и помощ авторът получи и от мъдрите съвети и неизменната доброта на преп. проф. Уилям Парк Армстронг от Принстънската богословска семинария.

СЪДЪРЖАНИЕ

През класическия период гръцкият език е бил разделен на редица диалекти, които образуват три големи групи: дорийска, еолийска и йонийска. През V в. пр. Хр. един клон на йонийската група, атическият, придобива надмощие, особено като език на прозаичната литература. Атическият диалект е езикът на Атина в нейния разцвет — езикът на Тукидид, Платон, Демостен и повечето други велики прозаици на Гърция.

Различни причини допринасят атическият диалект да стане господстващ в гръкоезичния свят. На първо място трябва да се постави гениалността на атинските писатели. Но и политическото и търговското значение на Атина не остава без последствия. Множество чужденци влизат в досег с Атина чрез управлението, войната и търговията, а атинските колонии също разпространяват влиянието на метрополията. Атинската държава наистина скоро се разпада. Атина е победена първо от Спарта в Пелопонеската война, а после, в средата на IV в. пр. Хр., заедно с другите гръцки градове, попада под властта на македонския цар Филип. Но влиянието на атическия диалект надживява загубата на политическата мощ: езикът на Атина става и език на нейните завоеватели.

Македония първоначално не е гръцко царство, но възприема господстващата цивилизация на времето, а това е цивилизацията на Атина. Учител на сина на Филип, Александър Велики, е гръцкият философ Аристотел — и това е само един от признаците за условията на епохата. С удивителна бързина Александър става господар на целия източен свят, а победите на македонското оръжие са и победи на гръцкия език в атическата му форма. Империята на Александър наистина се разпада веднага след смъртта му през 323 г. пр. Хр., но царствата, на които се разделя, са гръцки — поне що се отнася до двора и управляващите слоеве. Така македонското завоевание означава не по-малко от елинизация на Изтока или поне огромно ускоряване на вече започналия процес на елинизация.

Когато през последните два века преди Христа римляните завладяват източната част на Средиземноморието, те не правят опит да потиснат гръцкия език. Напротив, завоевателите до голяма степен биват завладени от завладените. Самият Рим вече е под гръцко влияние и сега използва гръцкия език при управлението поне на източната част от огромната си империя. Езикът на Римската империя е не толкова латинският, колкото гръцкият.

Така през I в. сл. Хр. гръцкият е станал световен език. Старите езици на различните страни наистина продължават да съществуват и много области са двуезични — местните езици съществуват редом с гръцкия. Но поне в големите градове из цялата империя — със сигурност на Изток — гръцкият се разбира навсякъде. Дори в самия Рим има многобройно гръкоезично население. Не е чудно, че посланието на Павел до Римската църква е написано не на латински, а на гръцки.

Но гръцкият език трябва да плати цена за това огромно разширяване на влиянието си. В завоевателния си път той претърпява важни промени. Старите гръцки диалекти освен атическия, макар почти напълно да изчезват преди началото на християнската ера, може да са оказали значително влияние върху гръцкия език на новия обединен свят. По-малко важно от влиянието на гръцките диалекти и далеч по-малко важно, отколкото би могло да се очаква, е влиянието на чуждите езици. Но силно действат влияния от по-фин и по-неуловим вид. Езикът е отражение на умствените и духовните навици на хората, които го говорят. Атическата проза например отразява духовния живот на една малка градска държава, обединена от силен патриотизъм и славна литературна традиция. Но след Александър атическата реч вече не е език на малка група граждани, живеещи в най-тясна духовна общност; напротив, тя става средство за общуване между народи от най-различен характер. Не е чудно тогава, че езикът на новата космополитна епоха силно се различава от първоначалния атически диалект, върху който е изграден.

Този нов световен език, господстващ след Александър, съвсем уместно е наречен „койне“. Думата „койне“ означава „общ“; затова тя не е лошо название за език, който е общо средство за общуване между различни народи. И така, койне е гръцкият световен език, господстващ от около 300 г. пр. Хр. до края на античната история около 500 г. сл. Хр.

Новият Завет е написан в този период на койне. От езикова гледна точка той е много тясно свързан с гръцкия превод на Стария Завет, наречен „Септуагинта“, направен в Александрия през вековете непосредствено преди християнската ера, и с някои християнски съчинения от началото на II в. сл. Хр., обикновено обединявани под името „апостолски отци“. Наистина, в тази тройна група езикът на Новия Завет безспорно стои най-високо. Но що се отнася до самото изразно средство, съчиненията от групата вървят заедно. Къде тогава в развитието на койне трябва да се постави цялата тази група?

Винаги е било забелязвано, че езикът на Новия Завет поразително се различава от великите атически прозаици като Тукидид, Платон или Демостен. Това не е изненадващо. То лесно се обяснява с изминалите векове и с важните промени, които донася новият космополитизъм. Но друг факт е по-изненадващ. Оказва се, че езикът на Новия Завет се различава не само от езика на атическите прозаици отпреди четири века, но и от езика на гръцките писатели от същия период, в който е писан Новият Завет. Гръцкият на Новия Завет например е много различен от гръцкия на Плутарх.

Някога тази разлика понякога се обясняваше с хипотезата, че Новият Завет е написан на еврейско-гръцки диалект — форма на гръцкия, силно повлияна от семитските езици, еврейски и арамейски. Но през последните години все повече навлиза друго обяснение. Важен тласък за него дава откриването в Египет на „нелитературните папируси“. Доскоро койне беше познато на учените почти изключително чрез литературата. Но през последните двадесет-тридесет години в Египет, където сухият въздух е запазил дори крехкия материал за писане от древността, са открити огромно количество документи — завещания, разписки, молби и частни писма. Тези документи не са „литература“. Много от тях са били предназначени само да бъдат прочетени веднъж и после изхвърлени. Затова те показват не изгладения език на книгите, а истинския говорим език на всекидневието. А поради значителното си отклонение от езика на писатели като Плутарх те разкриват с нова яснота интересния факт, че в периода на койне е имало голяма пропаст между езика на литературата и всекидневния език. Литературните автори от епохата подражават с по-голяма или по-малка точност на великите атически образци; те поддържат изкуствена литературна традиция. Безименните автори на нелитературните папируси, напротив, не подражават на нищо, а просто се изразяват без преструвка на езика на улицата.

Оказва се обаче, че езикът на Новия Завет в редица точки, в които се различава дори от литературата на периода на койне, съвпада с нелитературните папируси. Това откритие подсказва нова хипотеза, обясняваща привидната особеност на новозаветния език. Сега се приема, че впечатлението за особеност, което новозаветният гръцки създава у съвременните читатели, се дължи само на това, че доскоро познанията ни за говоримия — за разлика от литературния — език на периода на койне бяха толкова ограничени. В действителност, казва се, Новият Завет е написан просто на народната форма на койне, говорена в градовете из целия гръкоезичен свят.

Тази хипотеза несъмнено съдържа голям дял истина. Несъмнено езикът на Новия Завет не е изкуствен книжен език, нито еврейско-гръцки жаргон, а естественият жив език на епохата. Но семитското влияние не бива да се подценява. Новозаветните писатели почти всички са юдеи и всички са силно повлияни от Стария Завет. По-специално, що се отнася до езика, те са повлияни от Септуагинтата, а Септуагинтата, както повечето древни преводи, е повлияна от езика на оригинала. Септуагинтата в голяма степен е създала гръцки речник за изразяване на най-дълбоките неща от религията на Израил. И този речник оказва дълбоко влияние върху Новия Завет. Освен това не бива да се пренебрегва оригиналността на новозаветните писатели. Те са попаднали под влиянието на нови, преобразяващи убеждения и тези нови убеждения оставят следа и в сферата на езика. На обикновени думи трябва да се придадат нови и по-възвишени значения, а обикновени хора биват издигнати в по-висша сфера чрез ново и славно преживяване. Не е чудно тогава, че въпреки езиковите сходства в подробностите новозаветните книги, дори по форма, са безкрайно различни от писмата, открити в Египет. Новозаветните писатели използват общия жив език на времето си. Но го използват, за да изразят необикновени мисли, и при това самият език до известна степен се преобразява. Посланието до евреите показва, че дори съзнателното изкуство може да стане инструмент на дълбока искреност, а писмата на Павел, дори най-кратките и прости от тях, не са просто частни бележки, предназначени за изхвърляне, като писмата, открити по бунищата на Египет, а писма, адресирани от апостол до Божията църква. Космополитният народен език на гръко-римския свят изпълни добре мисията си в историята. Той събори расовите и езиковите прегради. И в един момент от живота си стана възвишен.

Азбуката

1. Гръцката азбука е следната:

¹ Пред друго γ или пред κ, χ, ξ буквата γ се произнася като „н“ (носово, като ng).

² В началото на думата ρ се пише ῥ (рх).

³ ς се пише в края на думата, а навсякъде другаде — σ.

[Бел. прев.: Авторът дава произношението, прието в американските университети по негово време (т. нар. ерасмово, учебно произношение). Тук то е предадено с най-близките български звукове.]

2. Препоръчва се студентът да научи добре малките букви още с първия урок, а главните букви да усвоява постепенно, когато се срещат. Трябва да се отбележи, че изреченията започват с малка, а не с главна буква. Преди да се упражнява изписването на буквите, трябва да се получат указания от преподавателя, тъй като е невъзможно да се копира точно печатната форма на буквите и тъй като лошите навици в писането трябва непременно да се избягват. Например β и ρ трябва да се изписват, без да се вдига писецът, като се започва отдолу. В тези неща помощта на преподавател е незаменима.

3. Гръцките гласни са следните:

Ще се забележи, че α, ι и υ могат да бъдат както дълги, така и кратки. Дългите α и υ се произнасят почти като съответните кратки, само че звукът се задържа по-дълго.

ε е винаги кратко, а η е дългото съответствие; ο е винаги кратко, а ω е дългото съответствие. Това ясно видимо разграничение между дълго и кратко ε и ο прави въпроса за дължината на гласните много по-лесен в гръцкия, отколкото в латинския.

ι и υ се наричат затворени гласни, а останалите — отворени.

4. Дифтонгът е съчетание на две гласни в една сричка. Втората буква на дифтонга винаги е затворена гласна. Първата буква винаги е отворена гласна, освен в случая на υι. Обичайните дифтонзи са следните:

αι — произнася се „ай“

ει — произнася се „ей“ (затова ει и η се произнасят еднакво)

οι — произнася се „ой“

αυ — произнася се „ау“

ευ — произнася се „ею“ (англ. eu в feud)

ου — произнася се „у“

υι — произнася се „уи“ (англ. uee в queen)

Дифтонзите ηυ и ωυ (произнасят се, като звуците на двете букви се сливат тясно) са редки. Когато ι се съедини с дълго α, η или ω в един звук, ι се пише под другата буква, а не след нея, и се нарича подписана йота. Така: ᾳ, ῃ, ῳ. Подписаната йота не влияе по никакъв начин на произношението: ᾳ се произнася като дълго α, ῃ като η, ῳ като ω.

5. Гласна или дифтонг в началото на думата винаги има придихание. Придиханието стои над гласната, а при дифтонг — над втората от двете съставни гласни.

Силното придихание (῾) показва, че пред началната гласна или дифтонг се произнася звук „х“; слабото придихание (᾿) показва, че такъв звук не се произнася. Така ἐν се произнася „ен“, а ἑν — „хен“; οὐ се произнася „у“, а οὑ — „ху“.

6. Има три ударения: остро (΄), облечено (῀) и тежко (`). Тези ударения, както и придиханията, стоят над гласна, а при дифтонг — над втората от двете съставни гласни. Когато придихание и ударение стоят над една и съща гласна, придиханието е първо, освен при облеченото ударение, което стои над придиханието. Например: οἴκου, οἶκος. Употребата на ударенията ще бъде разгледана в Урок II. Тук трябва само да се отбележи, че при произношението ударението пада върху сричката, която има някое от ударенията.

7. Пунктуация

Има четири препинателни знака: запетая (,) и точка (.), които се пишат на реда и съответстват на запетаята и точката в българския; двоеточие — точка над реда (·), която замества българските двоеточие и точка и запетая; и въпросителен знак (;), който прилича на българската точка и запетая.

8. Упражнение

След като се научи да пише малките букви и да изрежда имената на буквите по ред, студентът трябва да се упражнява да произнася гръцки думи и изречения от която и да е част на книгата. През цялото обучение трябва да се отделя голямо внимание на произношението, а гръцките изречения трябва винаги да се четат на глас — както при подготовката на уроците, така и в час. Така езикът ще се усвоява не само с окото, но и с ухото и ще се запечата много по-здраво в паметта. Студентът трябва да се стреми да чете гръцките изречения изразително, като мисли за смисъла, докато чете.

Ударение

9. В древността гръцките ударения означавали не сила на гласа (това, което ние наричаме ударение), а музикална височина на тона. Тъй като обаче за нас е невъзможно да възпроизведем първоначалното произношение, най-доброто, което можем да направим, е да поставяме силата на гласа върху сричката с ударение и да се откажем от всяко разграничаване в произношението между острото, облеченото и тежкото ударение. Възприели този начин на произношение, трябва строго да се придържаме към него, защото ако не се спазва един начин, езикът никога няма да се запечата в паметта. Важно е също да се научим да пишем ударенията правилно, тъй като ударенията служат за разграничаване на различни форми и затова са голяма помощ, а не пречка, при усвояването на езика.

10. Предварителни определения

Последната сричка на думата се нарича ултима; предишната — пенултима (предпоследна); а предишната на нея — антепенултима (трета от края).

Така в думата λαμβάνομεν ултимата е -μεν, пенултимата е -νο-, а антепенултимата е -βα-.

Срички, съдържащи дълга гласна или дифтонг, са дълги. Но крайните αι и οι (т.е. αι и οι, стоящи в самия край на думата) се смятат за кратки по отношение на ударението.

Така последната сричка на ἀνθρώπους е дълга, защото съдържа дифтонга ου; последната сричка на ἄνθρωποι е кратка, защото οι тук е крайно οι; последната сричка на ἀνθρώποις е дълга, защото тук οι е последвано от буква и, като не е крайно οι, е дълго като всеки друг дифтонг.

Да припомним, че ε и ο са винаги кратки, а η и ω — винаги дълги. Дължината (дълга или кратка) на α, ι и υ трябва да се усвои чрез наблюдение при отделните думи.

11. Общи правила за ударението

1. Острото ударение (΄) може да стои само на една от последните три срички на думата; облеченото (῀) — само на една от последните две; а тежкото (`) — само на последната.

Примери: Това правило би било нарушено при ἄποστολος, защото тук ударението би стояло на четвъртата сричка от края. То би било нарушено и при πιστεῦομεν, защото тук облеченото ударение би стояло на третата сричка от края.

2. Облеченото ударение не може да стои на кратка сричка.

3. Ако ултимата е дълга,

(а) антепенултимата не може да бъде ударена,

(б) пенултимата, ако изобщо е ударена, трябва да има остро ударение.

Примери: Правило 3а би било нарушено при ἀπόστολῳ или ἀπόστολου, защото в тези случаи ултимата е дълга; но не е нарушено при ἀπόστολε или ἀπόστολοι, защото тук ултимата е кратка. Правило 3б би било нарушено при δοῦλου или δοῦλων, но не е нарушено при δοῦλος или δοῦλοι.

4. Ако ултимата е кратка, дългата пенултима, ако изобщо е ударена, трябва да има облечено ударение.

Примери: Това правило би било нарушено при δούλε или δούλοι; но не е нарушено при δούλου, защото тук ултимата не е кратка, нито при υἱός, защото тук, макар дълга пенултима да стои пред кратка ултима, пенултимата изобщо не е ударена. Правилото не казва, че дългата пенултима пред кратка ултима трябва да има облечено ударение, а само че ако изобщо е ударена, тя трябва да има облечено, а не друго ударение.

5. Дългата ултима може да има както остро, така и облечено ударение.

Примери: ἀδελφοῦ и ἀδελφού отговарят и двете на общите правила за ударението. За да се разбере кое е правилно, е нужно допълнително наблюдение, основано на други съображения.

6. Острото ударение на последната сричка на думата се заменя с тежко, когато в изречението го следват други думи без препинателен знак помежду им.

Примери: ἀδελφός е правилно, когато ἀδελφός стои самостоятелно; но ἀδελφός ἀποστόλου нарушава правилото — трябва да бъде ἀδελφὸς ἀποστόλου.

12. Трябва да се отбележи, че тези общи правила за ударението не казват какво ще бъде ударението на дадена дума; те казват само какво не може да бъде. С други думи, те само поставят определени граници, в които трябва да остане ударението на гръцките думи. Какво всъщност е ударението в тези граници, може да се определи отчасти чрез специалните правила по-долу, но в много случаи трябва да се научи чрез наблюдение на отделните думи. Така, ако трябва да поставим ударение на формата λυομενου, общите правила допускат λυομενού, λυομενοῦ или λυομένου; всяко друго ударение би нарушило общите правила. Но коя от трите възможности е правилната, е въпрос на допълнително наблюдение. Или ако трябва да поставим ударение на формата προσωπον, общите правила допускат πρόσωπον, προσῶπον или προσωπόν.

Има две специални правила, които помагат да се определи ударението на много думи по-точно, отколкото го определят общите правила. Те са следните:

13. Правило за ударението при глаголите

Глаголите имат рецесивно (отстъпващо) ударение.

Обяснение: Правилото означава, че при глаголите ударението отстъпва назад, доколкото позволяват общите правила за ударението. Това правило определя напълно ударението на всяка глаголна форма; не е нужно да се знае от кой глагол е образувана формата, нито каквато и да е друга информация. Знаейки, че това е глаголна форма, трябва само да се погледне ултимата. Ако ултимата е кратка, острото ударение трябва да се постави на антепенултимата (ако думата има поне три срички); ако ултимата е дълга, острото ударение трябва да се постави на пенултимата.

Примери: Да предположим, че трябва да поставим ударение на глаголната форма ἐγινωσκου. Според правилото за глаголното ударение ударението се стреми да отстъпи колкото може по-назад, доколкото позволяват общите правила. Но ἔγινωσκου би нарушило правило 1; а понеже ултимата е дълга, ἐγίνωσκου би нарушило правило 3а. Следователно трябва да бъде ударена пенултимата. Но ἐγινῶσκου би нарушило правило 3б. Следователно ἐγινώσκου е правилно. От друга страна, ако трябва да поставим ударение на глаголната форма ἐγινωσκε, макар ἔγινωσκε да е забранено от правило 1, ἐγίνωσκε е позволено; и тъй като глаголите имат рецесивно ударение, това ударение, ἐγίνωσκε, е правилно, а ἐγινῶσκε или ἐγινωσκέ биха били грешни. Ако глаголът има само две срички, често се прилага правило 4. Така, ако трябва да поставим ударение на глаголната форма σωζε, правилото за рецесивното глаголно ударение изисква да бъде ударена първата от двете срички. Но правило 4 изисква ударението там да бъде облечено: σῶζε.

14. Правило за ударението при съществителните

При съществителните ударението остава на същата сричка, на която е в именителен падеж единствено число, доколкото позволяват общите правила за ударението.

Обяснение: Това правило се различава от правилото за глаголното ударение по това, че само по себе си не определя ударението на формите на съществителното. Ударението в именителен падеж единствено число (формата, дадена в речниците) трябва да се научи чрез наблюдение за всяко съществително поотделно, също както се учи и правописът на думата. Това е просто част от усвояването на речниците. Но щом ударението в именителен падеж единствено число е известно, ударението на останалите форми на съществителното се определя от правилото.

Примери:

(1) Ако имаме съществителното λογος, нито общите правила за ударението в §11, нито правилото за ударението при съществителните ще определят дали ударението е λόγος или λογός. Но щом веднъж е установено, че ударението е λόγος, ударението на останалите форми на съществителното може да се определи. Останалите форми, без ударение, са λογου, λογῳ, λογον, λογε, λογοι, λογων, λογοις, λογους. На всяка от тези форми острото ударение ще стои на пенултимата, тъй като (а) правилото за ударението при съществителните изисква ударението да остане там, ако общите правила позволяват, (б) общите правила никога не забраняват ударението да стои на пенултимата и (в) правило 2 изисква на кратка сричка да стои само остро ударение.

(2) При съществителното οἶκος, чиито форми се образуват по аналогия с λόγος по-горе, съображения (а) и (б), споменати по-горе за λόγος, остават в сила. Но (в) не е в сила, защото тук пенултимата не е кратка, а дълга. В този случай правила 3б и 4 определят кога ударението е остро и кога облечено: когато ултимата е дълга, ударението (на пенултимата) е остро, а когато ултимата е кратка, ударението (на пенултимата) е облечено. Така: οἶκος, οἴκου, οἴκῳ, οἶκον, οἶκε, οἶκοι, οἴκων, οἴκοις, οἴκους.

(3) При съществителното ἄνθρωπος ударението във всяка друга форма се стреми да се върне на антепенултимата съгласно правилото за ударението при съществителните, тъй като в именителен падеж единствено число е ударена антепенултимата. Но когато ултимата е дълга, ударението не може да се върне на антепенултимата, защото това би нарушило правило 3а. Най-близката до антепенултимата сричка, която то може да достигне в тези случаи, е пенултимата. Правилото за ударението при съществителните изисква ударението да стои именно на тази най-близка сричка. Но тъй като в тези случаи ултимата е дълга, правило 3б изисква ударението (на пенултимата) да бъде остро, а не облечено. Така: ἄνθρωπος, ἀνθρώπου, ἀνθρώπῳ, ἄνθρωπον, ἄνθρωπε, ἄνθρωποι, ἀνθρώπων, ἀνθρώποις, ἀνθρώπους.

(4) При съществителното ὁδός ударението във всяка форма ще стои на ултимата, тъй като общите правила никога не пречат на ударението да стои на ултимата. Ако ултимата е кратка, ударението, разбира се, трябва да бъде остро. Но ако ултимата е дълга, ударението, доколкото зависи от общите правила, може да бъде както остро, така и облечено. В тези случаи досега дадените правила не определят кое ударение да се използва. Така: ὁδός, ὁδόν, ὁδέ, ὁδοί. Но дали ὁδού, ὁδῴ, ὁδών, ὁδοίς, ὁδούς или ὁδοῦ, ὁδῷ, ὁδῶν, ὁδοῖς, ὁδοῦς е правилно, трябва да се реши по-късно. Решението е част от усвояването на склонението на този конкретен клас съществителни.

15. Упражнения

(Във всички писмени упражнения придиханията и ударенията трябва да се поставят веднага след написването на всяка дума. Също толкова погрешно е да се чака края на цяла парадигма или цяло изречение, за да се добавят придиханията и ударенията, колкото би било да се пише цял текст и чак накрая да се слагат точките над буквите.)

I. Напишете следните глаголни форми с ударение и ги произнесете:

1. ἐλυομεν, ἐλυομην, ἐλυσω. 2. ἐλυου, ἐλυε, ἐλυσαμην. 3. διδασκε, διδασκονται, διδασκομεθα (крайното α е кратко). 4. λυε (υ тук, както във всички тези форми, започващи с λυ, е дълго), λυου, λυουσι (крайното ι е кратко). 5. λυσαι, λυσω, λυετε.

II. Поставете ударение на следните форми на съществителните, чийто именителен падеж единствено число е (1) ἀπόστολος, (2) κώμη, (3) πλοῖον:

1. ἀποστολοις, ἀποστολους, ἀποστολου, ἀποστολοι, ἀποστολῳ. 2. κωμαις, κωμαι, κωμας (α дълго), κωμῃ. 3. πλοια (крайното α е кратко), πλοιων, πλοιοις, πλοιου, πλοιῳ, πλοιον.

III. Правилно ли са ударени следните думи, доколкото става дума за общите правила за ударението? Ако не, посочете във всеки случай кое правило (или правила) е нарушено. След това поставете ударение на всяка дума по всички начини, които общите правила позволяват.

1. ἔδιδομεν, ὥραι, πρόφηταις. 2. δόξῃ, ἐρῆμου, οὔρανον. 3. ἔρημος, βουλαί, λῦε.

[Бележка: Студентът трябва да прилага принципите за ударението при изучаването на всички следващи уроци, като наблюдава как се спазват правилата, и никога да не подминава ударението на някоя дума в парадигмите или упражненията, докато не го разбере напълно. Така правилното поставяне на ударението скоро ще стане втора природа и различните логически стъпки, по които се стига до него, вече няма да е нужно да се формулират съзнателно.]

Сегашно време, деятелен залог, изявително наклонение

16. Речник

(Речниците трябва да се учат след парадигмите и обяснителните части на уроците, но преди упражненията.)

• βλέπω, виждам.

• γινώσκω, зная, познавам.

• γράφω, пиша.

• διδάσκω, поучавам, уча (някого).

• λαμβάνω, вземам, получавам.

• λέγω, казвам, говоря.

• λύω, развързвам, разрушавам.

• ἔχω, имам.

17. Гръцкият глагол има време, залог и наклонение, както глаголът в другите езици. Сегашното време (в изявително наклонение) се отнася за настоящето; деятелният залог представя подлога като вършител на действието, а не като обект на действието; изявителното наклонение съдържа твърдение — за разлика например от заповед или желание.

18. Сегашно време, деятелен залог, изявително наклонение на глагола λύω, развързвам:

19. Ще се забележи, че разликите между първо лице (който говори), второ лице (към когото се говори) и трето лице (за когото се говори), както и между единствено и множествено число, се изразяват в гръцкия чрез окончанията — както и в българския. Затова не е нужно лично местоимение, за да се преведе на гръцки развързваме; „ние“ се изразява достатъчно чрез окончанието -ομεν.

20. Частта от глагола, която остава непроменена през цялото спрежение и към която се прибавят различните окончания, се нарича основа. Така сегашната основа на λύω е λυ-. Сегашната основа на глагола може да се получи, като се махне крайното ω от формата, дадена в речника. Така сегашната основа на λέγω, казвам, е λεγ-. Спрежението в сегашно време деятелен залог изявително наклонение на всеки глагол от речника може да се получи, като на мястото на λυ- се постави сегашната основа на този глагол и след това се прибавят окончанията -ω, -εις, -ει, -ομεν, -ετε, -ουσι, както са дадени по-горе.

Главните лични окончания, които естествено стоят в т. нар. главни времена¹, изглежда първоначално са били следните:

Между основата и тези лични окончания се поставяла свързваща гласна, която пред μ и ν била ο, а пред другите букви — ε. Но в сегашно време деятелен залог, поне в единствено число, тази схема не е проведена и за начинаещия засега е препоръчително просто да смята -ω, -εις, -ει, -ομεν, -ετε, -ουσι за окончания, които с прибавянето си към основата означават различните лица и числа.

¹ Главни времена са сегашно, бъдеще и перфект; второстепенни времена са имперфект, аорист и плусквамперфект.

21. В сегашно време в гръцкия няма разлика между I loose, което просто представя действието като протичащо в настоящето, и I am loosing, което обръща внимание на продължаването на действието. [Бел. прев.: В българския тази разлика също не се изразява — „развързвам“ означава и двете.] И двете представи следователно трябва да се свързват с гръцката форма λύω. Разликата между тях става изключително важна, когато преминем към миналото, защото там гръцкият я прави дори по-рязко от английския.

22. В английския второто лице you loose може да бъде и единствено, и множествено число, затова в оригинала в упражненията се използват старинните форми thou (ти) и ye (вие). В българския тази разлика е ясна: ти развързваш се превежда с λύεις, а вие развързвате — с λύετε.

23. Упражнения

(Всички упражнения за превод от български на гръцки трябва да се правят писмено.)

I. 1. βλέπεις, γινώσκεις, λαμβάνεις. 2. γράφει, ἔχει, λέγει. 3. λύει, διδάσκει, βλέπει. 4. λαμβάνομεν, ἔχομεν, γινώσκομεν. 5. βλέπετε, λέγετε, γράφετε. 6. διδάσκουσι, λαμβάνουσι, λύουσι. 7. γινώσκετε, γινώσκεις, γινώσκομεν. 8. βλέπομεν, διδάσκουσι, λέγει. 9. ἔχεις, βλέπουσι, λαμβάνομεν.

II. 1. Ние знаем, ние виждаме, ние гледаме. 2. Те развързват, те разрушават, той развързва. 3. Той развързва, вие имате, ти знаеш. 4. Аз вземам, ние знаем, те казват. 5. Той има, ние пишем, те виждат.

[Преподавателят трябва да продължи такова упражнение устно, докато студентът започне бързо да разпознава гръцките думи както на вид, така и на слух, и бързо да превежда българските изречения на гръцки.]

Второ склонение. Словоред. Подвижно ν

24. Речник

• ἀδελφός, ὁ, брат.

• ἄνθρωπος, ὁ, човек.

• ἀπόστολος, ὁ, апостол.

• δοῦλος, ὁ, роб, слуга.

• δῶρον, τό, дар.

• θάνατος, ὁ, смърт.

• ἱερόν, τό, храм.

• καί, съюз, и.

• λόγος, ὁ, слово, дума.

• νόμος, ὁ, закон.

• οἶκος, ὁ, дом, къща.

• υἱός, ὁ, син.

25. В гръцкия има три склонения. Второто склонение се дава преди първото за удобство, тъй като е по-лесно и включва по-голям брой често срещани съществителни.

26. В гръцкия няма неопределителен член, затова ἀδελφός означава „брат“ или „някакъв брат“. Гръцкият обаче има определителен член и там, където гръцкият член не стои, в превода не бива да се добавя определеност. Така ἀδελφός не означава „братът“. По същия начин ἄνθρωποι означава просто „хора“, но не означава „хората“. [Бел. прев.: В българския определеността се изразява с членната форма — „братът“, „хората“.]

27. Гръцкото съществително има род, число и падеж.

28. Има три рода: мъжки, женски и среден.

Родът на съществителните често трябва да се научава чрез наблюдение на отделните думи. Но почти всички съществителни от второ склонение на -ος са от мъжки род, а всички съществителни от второ склонение на -ον са от среден род. Родът се означава в речника с члена, поставен след съществителното. Членът за мъжки род, ὁ, означава мъжки род; членът за женски род, ἡ, — женски род; а членът за среден род, τό, — среден род.

29. Има две числа — единствено и множествено. Глаголите се съгласуват по число с подлога си.

30. Има пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен и звателен.

31. Склонението на ἄνθρωπος, ὁ, човек, е следното:

32. Студентът трябва внимателно да наблюдава как принципите за ударението се прилагат при това и при всички останали съществителни. При устни упражнения и изпитвания ударението в произношението трябва грижливо да се поставя на сричките, където стои знакът за ударение.

33. Основата на съществителното е онази част от него, която остава непроменена при прибавянето на различните окончания. Основата на ἄνθρωπος е ἀνθρωπο- и всички други съществителни от второ склонение, като ἄνθρωπος, имат основи, завършващи на ο. Затова второто склонение понякога се нарича ο-declension. Но това крайно ο на основата толкова се прикрива, когато окончанията се слеят с него, че е по-удобно ἀνθρωπ- да се смята за основа, а -ος, -ου и т.н. — за окончания. Във всеки случай трябва да се отбележи, че ο (заедно с дългото си съответствие ω)) е характерната гласна в последната сричка на съществителните от второ склонение.

34. Подлогът на изречението стои в именителен падеж. Така ἀπόστολος γινώσκει означава апостол знае.

Прякото допълнение на преходен глагол стои във винителен падеж. Така βλέπω λόγον означава виждам дума.

35. Родителният падеж изразява притежание. Така λόγοι ἀποστόλων означава думи на апостоли или апостолски думи. Но родителният падеж има и много други важни употреби, които трябва да се научат чрез наблюдение. Функциите на латинския аблатив в гръцкия са разпределени между родителния и дателния падеж.

36. Дателният падеж е падежът на непрякото допълнение. Така λέγω λόγον ἀποστόλοις означава казвам дума на апостоли. Но дателният падеж има и много други важни употреби, които трябва да се научат чрез наблюдение.

37. Звателният падеж е падежът на прякото обръщение. Така ἀδελφέ, βλέπομεν означава брате, ние виждаме. В множествено число звателният падеж при думите от всички склонения по форма съвпада с именителния. Затова при изреждане на парадигмите звателният падеж множествено число може да се пропуска.

38. Научете склонението на λόγος, ὁ, дума, и на δοῦλος, ὁ, слуга, в §557. Тези съществителни се различават от ἄνθρωπος само по това, че ударението в именителен падеж единствено число е различно и затова прилагането на общите правила за ударението дава различен резултат.

39. Склонението на υἱός, ὁ, син, е следното:

40. Тук правилото за ударението при съществителните изисква ударението да бъде на ултимата във всички падежи, защото там е било в именителен падеж единствено число. Но какво да бъде ударението? Общите правила отговарят на този въпрос, когато ултимата е кратка, защото на кратка сричка, разбира се, може да стои само остро, а не облечено ударение. Но когато ултимата е дълга, общите правила допускат както остро, така и облечено ударение. Затова е нужно специално правило. То е следното:

Във второ склонение, когато ултимата изобщо е ударена, тя има облечено ударение в родителен и дателен падеж на двете числа, а навсякъде другаде — остро.

Обяснение: „Навсякъде другаде“ всъщност се отнася само за винителен падеж множествено число, защото в именителен и звателен падеж единствено и множествено число и във винителен падеж единствено число общите правила така или иначе биха забранили облеченото ударение, тъй като в тези случаи ултимата е кратка.

41. Склонението на δῶρον, τό, дар, е следното:

42. Ще се забележи, че δῶρον е съществително от среден род. При всички съществителни от среден род, от всички склонения, звателният и винителният падеж на двете числа съвпадат с именителния, а именителен, звателен и винителен падеж множествено число винаги завършват на кратко α.

43. Словоред

Обичайният ред на изречението в гръцкия е като в българския — подлог, сказуемо, допълнение. Няма особена склонност, както в латинския, глаголът да се поставя в края. Но гръцкият може да променя реда за подчертаване или благозвучие много по-свободно. Така изречението апостол казва дума обикновено е ἀπόστολος λέγει λόγον. Но λέγει ἀπόστολος λόγον и λόγον λέγει ἀπόστολος са напълно възможни. Преводът трябва да се определя по окончанията, а не по реда на думите.

44. Подвижно ν

Когато окончанието -ουσι на трето лице множествено число на глагола стои пред гласна или в края на изречението, към него се прибавя ν, наречено подвижно ν. Например: βλέπουσιν ἀποστόλους. Понякога подвижното ν се прибавя дори пред дума, започваща със съгласна. Така както λύουσι δούλους, така и λύουσιν δούλους е правилно. Не бива да се мисли, че това подвижно ν се явява в края на всяка глаголна форма, завършваща на гласна, когато следващата дума започва с гласна. Напротив, то се среща само в много малко форми, които трябва да се научат, когато се появят.

45. Упражнения

I. 1. ἀδελφὸς βλέπει ἄνθρωπον. 2. δοῦλος γράφει λόγους. 3. ἀπόστολοι διδάσκουσιν ἄνθρωπον. 4. ἀπόστολοι λύουσι δούλους. 5. δοῦλος λαμβάνει δῶρα. 6. λαμβάνουσιν υἱοὶ οἴκους. 7. δούλους καὶ οἴκους λαμβάνουσιν ἀδελφοί. 8. βλέπομεν ἱερὰ καὶ ἀποστόλους. 9. δούλους βλέπετε καὶ ἀδελφούς. 10. γράφεις λόγον ἀποστόλῳ. 11. διδάσκει ἄνθρωπον. 12. ἀδελφὸς λέγει λόγον ἀποστόλῳ. 13. ἀδελφὸς ἀποστόλων γινώσκει νόμον. 14. δοῦλοι γινώσκουσι νόμον καὶ λαμβάνουσι δῶρα. 15. γινώσκουσιν ἄνθρωποι θάνατον. 16. λαμβάνομεν δῶρα καὶ ἔχομεν ἀδελφούς. 17. ἀποστόλοις καὶ δούλοις λέγομεν λόγους θανάτου. 18. ἀδελφοὶ καὶ δοῦλοι. γινώσκουσιν καὶ βλέπουσιν ἱερὰ καὶ δῶρα. 19. γράφει ἀπόστολος νόμον καὶ λέγει λόγους υἱοῖς δούλου. 20. υἱοὶ ἀποστόλων λέγουσι λόγους καὶ λύουσι δούλους.

II. 1. Слуга пише закон. 2. Син вижда думи. 3. Братя развързват слуги. 4. Синове вземат дарове. 5. Апостол вижда слуга и дар. 6. Слуги и синове казват дума на брат. 7. Виждаме дарове и слуги. 8. Хора виждат думи и дарове на брат и домове на апостоли и синове. 9. Думи и закони пишем на братя; дума за смърт казваме на слуга. 10. Син вижда храмове и домове. 11. Вие знаете смърт. 12. Ти вземаш дар на апостол. 13. Ти пишеш думата на брат на слуга. 14. Развързвам слуги и казвам думи на синове и братя. 15. Син вижда смърт. 16. Те знаят закони и поучават слуги на апостол.

Първо склонение

46. Речник

• ἀλήθεια, ἡ, истина.

• βασιλεία, ἡ, царство.

• γραφή, ἡ, писание, Писание.

• δόξα, ἡ, слава.

• εἰρήνη, ἡ, мир.

• ἐκκλησία, ἡ, църква.

• ἐντολή, ἡ, заповед.

• ζωή, ἡ, живот.

• ἡμέρα, ἡ, ден.

• καρδία, ἡ, сърце.

• παραβολή, ἡ, притча.

• φωνή, ἡ, глас.

• ψυχή, ἡ, душа, живот.

• ὥρα, ἡ, час.

47. Всички съществителни от първо склонение, завършващи на α или η, са от женски род.

48. Склонението на ὥρα, ἡ, час, е следното:

49. Основата на ὥρα е ὧρα- и първото склонение понякога се нарича α-склонение, защото основите му завършват на α. Тъй като обаче крайната гласна на основата влиза в различни съчетания с окончанията, за начинаещия е по-удобно да смята ὡρ- за основа, а -α, -ας и т.н. — за окончания. Трябва да се отбележи, че α е характерно за това склонение, както ο — за второто.

50. Трябва да се отбележи, че α в именителен, родителен и винителен падеж единствено число и във винителен падеж множествено число е дълго.

51. Родителният падеж множествено число показва изключение от правилото за ударението при съществителните. Правилото би изисквало ударението да остане на същата сричка, както в именителен падеж единствено число. Но съществителните от първо склонение имат облечено ударение на ултимата в родителен падеж множествено число, независимо къде е било ударението в именителен падеж единствено число.

52. Склонението на βασιλεία, ἡ, царство, е точно като това на ὥρα, тъй като и тук в именителен падеж единствено число има дълга ударена пенултима, последвана от дълго α в ултимата.

53. Склонението на ἀλήθεια, ἡ, истина, е следното:

Това съществително има кратко α в ултимата в именителен падеж единствено число, а когато в първо склонение α е кратко в именителен падеж единствено число, то е кратко и във винителен падеж единствено число. Във винителен падеж множествено число α е дълго при всички съществителни от първо склонение. Ударението следва правилото за съществителните навсякъде освен в родителен падеж множествено число (вж. §51).

54. Склонението на δόξα, ἡ, слава, е следното:

55. Кратко α в именителен падеж единствено число при съществителните от първо склонение се заменя с η в родителен и дателен падеж единствено число, освен след ε, ι или ρ.

56. Склонението на γραφή, ἡ, писание, Писание, е следното:

57. Когато съществително от първо склонение завършва на η в именителен падеж единствено число, η се запазва в цялото единствено число. Но множественото число на всички съществителни от първо склонение е еднакво.

58. В първо склонение (точно както във второ, вж. §40), когато ултимата изобщо е ударена, тя има облечено ударение в родителен и дателен падеж на двете числа, а навсякъде другаде — остро.

59. Упражнения

I. 1. ψυχὴ βλέπει ζωήν. 2. βασιλεία γινώσκει ἀλήθειαν. 3. ἄνθρωπος γράφει ἐντολὰς καὶ νόμους. 4. ἀπόστολοι λαμβάνουσι δούλους καὶ δῶρα καὶ ἐκκλησίας. 5. ἀπόστολοι καὶ ἐκκλησίαι βλέπουσι ζωὴν καὶ θάνατον. 6. υἱὸς δούλου λέγει παραβολὴν ἐκκλησίᾳ. 7. παραβολὴν λέγομεν καὶ ἐντολὴν καὶ νόμον. 8. βασιλείας γινώσκετε καὶ ἐκκλησίας. 9. ἐκκλησίαν διδάσκει ἀπόστολος καὶ βασιλείαν δοῦλος. 10. νόμον καὶ παραβολὴν γράφει ἄνθρωπος ἐκκλησίᾳ. 11. καρδίαι ἀνθρώπων ἔχουσι ζωὴν καὶ εἰρήνην. 12. φωνὴ ἀποστόλων διδάσκει ψυχὰς δούλων. 13. ὥρα ἔχει δόξαν. 14. φωναὶ ἐκκλησιῶν διδάσκουσι βασιλείας καὶ ἀνθρώπους. 15. βλέπεις δῶρα καὶ δόξαν. 16. γράφει ἐκκλησίᾳ λόγον ζωῆς. 17. λέγει καρδίαις ἀνθρώπων παραβολὴν καὶ νόμον. 18. γράφει ἐκκλησίᾳ υἱὸς ἀποστόλου.

II. 1. Царство получава слава. 2. Църкви казват притчи на сърца на хора. 3. Сърце на човек поучава апостол, а глас на апостол поучава слуга. 4. Имаме писания на апостоли. 5. Църкви имат мир и слава. 6. Ден вижда живот и смърт. 7. Апостоли вземат храмове и царства. 8. Виждаме домове, храмове и църкви. 9. Слуга казва притча на сърца на хора. 10. Познаваме гласове на църкви и думи на истината. 11. Глас на апостол казва притча на души на хора.

Членът. Прилагателни от първо и второ склонение. Съгласуване. Употреба на члена. Атрибутивна и предикативна позиция на прилагателните. Субстантивна употреба на прилагателните

60. Речник

• ἀγαθός, ή, όν, прил., добър.

• ἄλλος, η, ο, прил., друг.

• δίκαιος, α, ον, прил., праведен.

• ἐγείρω, вдигам, възкресявам.

• ἔρημος, ἡ, пустиня.

• ἔσχατος, η, ον, прил., последен.

• κακός, ή, όν, прил., лош, зъл.

• καλός, ή, όν, прил., добър, хубав.

• κύριος, ὁ, господар, Господ.

• μικρός, ά, όν, прил., малък.

• νεκρός, ά, όν, прил., мъртъв.

• ὁ, ἡ, τό, член.

• ὁδός, ἡ, път.

• πιστός, ή, όν, прил., верен.

• πρῶτος, η, ον, прил., първи.

Ще се забележи, че ἔρημος и ὁδός са от женски род, макар почти всички съществителни от второ склонение на -ος да са от мъжки род.

61. Склонението на прилагателното ἀγαθός, добър, е следното:

Това склонение, както всички склонения на прилагателните, на члена и т.н., трябва да се учи хоризонтално, а не по вертикални колони — т.е. първо се изрежда именителен падеж единствено число и в трите рода, после родителен в трите рода, после дателен и т.н.

Ще се забележи, че мъжкият род на прилагателното ἀγαθός се склонява точно като съществително от мъжки род от второ склонение, женският род — точно като съществително от женски род на η от първо склонение, а средният род — точно като съществително от среден род от второ склонение.

62. Научете склонението на μικρός, малък, и на δίκαιος, праведен (в §§569, 570). Обърнете внимание, че в женски род на тези прилагателни стои дълго α, а не ἢ, когато предходната буква е ρ или гласна (ср. §55). Ударението в родителен падеж множествено число женски род на всички прилагателни от второ и първо склонение следва обикновеното правило за съществителните, а не специалното правило за съществителните от първо склонение (§51).

63. Склонението на члена е следното:

64. Формите ὁ, ἡ, οἱ, αἱ са проклитики. Проклитиката е дума, която е толкова тясно свързана със следващата дума, че няма собствено ударение.

65. Обърнете внимание, че освен (1) тези неправилни проклитични форми, (2) формата τό в именителен и винителен падеж единствено число (вместо τόν)) и (3) липсата на звателен падеж, членът се склонява като прилагателното ἀγαθός.

66. Съгласуване

Прилагателните, включително членът, се съгласуват със съществителните, които определят, по род, число и падеж.

Примери: (1) ὁ λόγος, τοῦ λόγου, τῷ λόγῳ, βλέπω τὸν λόγον, οἱ λόγοι, τῶν λόγων, τοῖς λόγοις, βλέπω τοὺς λόγους. (2) τὸ δῶρον, τοῦ δώρου и т.н. (3) ἡ ὥρα, τῆς ὥρας, τῇ ὥρᾳ, βλέπω τὴν ὥραν, αἱ ὧραι и т.н. (4) ἡ ὁδός (вж. §60), τῆς ὁδοῦ, τῇ ὁδῷ, βλέπω τὴν ὁδόν, αἱ ὁδοί, τῶν ὁδῶν, ταῖς ὁδοῖς, βλέπω τὰς ὁδούς. (5) καλὸς λόγος и т.н., καλὴ ὥρα, καλὴ ὁδός и т.н.

67. Употреба на члена

Употребата на члена в гръцкия съответства приблизително на употребата на определителния член в българския. Така λόγος означава дума; ὁ λόγος означава думата; λόγοι означава думи; οἱ λόγοι означава думите. Разликите между гръцката и българската употреба на члена трябва да се научат чрез наблюдение, когато се срещнат. Засега наличието или липсата на гръцкия член винаги трябва грижливо да се отразява в превода.

Атрибутивна и предикативна употреба на прилагателните

68. Прилагателните се употребяват по два различни начина: (1) атрибутивно (като определение), (2) предикативно (като сказуемно определение).

В израза добрата дума прилагателното добра е атрибутивно: то показва за коя дума става дума. Не говорим за всички думи или за коя да е дума, а само за добрата дума.

В изречението думата е добра прилагателното добра е предикативно: заедно с глагола е то изказва нещо за подлога — думата.

69. В гръцкия разликата между атрибутивното и предикативното прилагателно е много по-важна, отколкото в българския; всъщност, както ще се види по-нататък, някои от най-важните и характерни части на гръцката граматика се основават на тази разлика.

70. Добрата дума може да се изрази по два обичайни начина в гръцкия — или с ὁ ἀγαθὸς λόγος, или с ὁ λόγος ὁ ἀγαθός. Ще се забележи, че характерното за тази атрибутивна позиция на гръцкото прилагателно е, че прилагателното стои непосредствено след члена. Първата от двете възможности, ὁ ἀγαθὸς λόγος, има реда (1) член, (2) атрибутивно прилагателно, (3) съществително и буквално отговаря на добрата дума. Втората възможност, ὁ λόγος ὁ ἀγαθός, означава буквално думата — именно добрата. Но тя, разбира се, е много по-обичайна, отколкото такъв тромав израз би бил в българския, и подобно на ὁ ἀγαθὸς λόγος трябва да се превежда просто добрата дума.

71. Думата е добра може да се изрази по два начина в гръцкия — или с ὁ λόγος ἀγαθός, или с ἀγαθὸς ὁ λόγος (простата връзка е може да се изпусне). Характерното за тази предикативна позиция на прилагателното в гръцкия е, че прилагателното не стои непосредствено след члена.

72. Въпросът може да се обобщи така:

73. Студентът трябва да запечата тази разлика в ума си чрез вдумчиво четене на глас на горните и подобни изрази, докато например ἀγαθὸς ὁ λόγος не започне да означава за него, дори без съзнателен превод, добра (е) думата и не се отдели напълно от представата добрата дума. Ако този съвет се следва, ще бъде положена здрава основа за овладяването на голяма част от гръцкия синтаксис.

74. Трябва да се отбележи, че разликата между атрибутивната и предикативната позиция на прилагателното може да се направи в гръцкия само когато съществителното има член. ἀγαθὸς λόγος или λόγος ἀγαθός (тук съществителното няма член) може да означава или добра дума (атрибутивно), или дума е добра (предикативно).

75. Субстантивна употреба на прилагателното

Прилагателното може да се употреби като съществително, особено с член.

Примери: (1) ἀγαθός може да означава добър човек; ἀγαθή — добра жена; ἀγαθόν — добро нещо; ἀγαθοί — добри хора; ἀγαθαί — добри жени; ἀγαθά — добри неща. (2) ὁ ἀγαθός означава добрият човек; ἡ ἀγαθή — добрата жена; τὸ ἀγαθόν — доброто; οἱ ἀγαθοί — добрите хора; αἱ ἀγαθαί — добрите жени; τὰ ἀγαθά — добрите неща.

Понякога в множествено число мъжки род и българският, като гръцкия, може да употреби прилагателното като съществително, без да добавя думата хора. Така οἱ ἀγαθοί може да се преведе добрите, а οἱ νεκροί — мъртвите.

76. Упражнения

I. 1. ἀγαθὴ ἡ ἐκκλησία καὶ ἡ βασιλεία κακή. 2. ἡ κακὴ καρδία τῶν ἀνθρώπων γινώσκει θάνατον. 3. οἱ ἀπόστολοι βλέπουσι τοὺς μικροὺς οἴκους καὶ τὰς κακὰς ὁδούς. 4. οἱ δοῦλοι οἱ κακοὶ λύουσι¹ τὸν οἶκον τοῦ ἀποστόλου. 5. οἱ κακοὶ λύουσι τὸ ἱερόν. 6. ὁ κύριος τῆς ζωῆς¹ ἐγείρει τοὺς νεκρούς. 7. οἱ λόγοι τῆς ἀληθείας διδάσκουσι τοὺς ἄλλους ἀποστόλους. 8. οἱ δίκαιοι λαμβάνουσι τὰ δῶρα τοῦ κυρίου τὰ καλά. 9. ὁ κακὸς βλέπει τὴν ἔρημον καὶ τοὺς ἐσχάτους οἴκους. 10. πρῶτοι οἱ δοῦλοι· ἔσχατοι οἱ κύριοι. 11. τῇ ἐκκλησίᾳ τῇ μικρᾷ γράφει ὁ κύριος λόγον ἀγαθόν. 12. τοὺς πιστοὺς βλέπει ὁ πιστός. 13. ἔσχατοι οἱ δοῦλοι οἱ κακοί· πρῶτοι οἱ υἱοὶ οἱ ἀγαθοί. 14. ὁ υἱὸς τοῦ ἐσχάτου ἀδελφοῦ βλέπει τὰς καλὰς ἐκκλησίας τοῦ κυρίου. 15. ἄλλην παραβολὴν λέγομεν τῇ κακῇ βασιλείᾳ. 16. πρώτη ἡ ἐκκλησία· ἐσχάτη ἡ ἄλλη βασιλεία. 17. ταῖς πισταῖς λέγει ὁ κύριος παραβολὴν καλὴν καὶ τοῖς πιστοῖς. 18. ὁ ἀγαθὸς γράφει ἀγαθά· ὁ κακὸς κακά. 19. ἀγαθὸς ὁ δοῦλος καὶ λέγει καλά. 20. ἡ ἀλήθεια πιστὴ καὶ ἡ ὥρα κακή.

¹ λύω понякога означава разрушавам.

¹ Абстрактните съществителни и съществителни като ζωή често имат член там, където в българския не се членуват.

II. 1. На първата църква Господ пише първата притча. 2. Добрата жена вижда пътищата на пустинята. 3. Добрите неща са първи, а лошите — последни. 4. Смъртта е лоша, а животът е добър. 5. Господ на царството възкресява верните мъже и верните жени. 6. Добрите познават лошите, а лошите — добрите. 7. Добрите думи казваме на църквата, а лошите думи пишем на братята. 8. Ти виждаш добрите дни на Господа на живота. 9. Пътищата са добри, а хората — лоши. 10. Първият дар е последен, а последният (дар) — първи. 11. Добрите слуги знаят истината и славата на Господа. 12. Последният ден взема лошите слуги. 13. Хората разрушават хубавите храмове и малките къщи. 14. Праведните имат друга къща. 15. Църквата взема другата къща. 16. Познавам другите пътища. 17. Господ казва другата притча на първата църква.

Съществителни от мъжки род от първо склонение. Предлози

77. Речник

• ἄγγελος, ὁ, ангел, вестител.

• ἄγω, водя.

• ἀπό, предл. с род., от.

• βάλλω, хвърлям, мятам, слагам.

• διά, предл. с род., през, чрез; с вин., поради, заради.

• εἰς, предл. с вин., в, към (навътре).

• ἐκ (ἐξ пред гласни), предл. с род., от, из (навън).

• ἐν, предл. с дат., в.

• θεός, ὁ, бог, Бог (когато означава Бог, θεός може да има член).

• κόσμος, ὁ, свят.

• λίθος, ὁ, камък.

• μαθητής, ὁ, ученик.

• μένω, оставам, пребъдвам.

• μετά, предл. с род., с; с вин., след.

• οὐρανός, ὁ, небе.

• πέμπω, изпращам.

• πρός, предл. с вин., към, до.

• προφήτης, ὁ, пророк.

• τέκνον, τό, дете.

• τόπος, ὁ, място.

• φέρω, нося, донасям.

78. Съществителните от първо склонение на -ης са от мъжки род.

79. Склонението на προφήτης, ὁ, пророк, е следното:

Ще се забележи, че макар προφήτης да е от мъжки род, то е истинско съществително от първо склонение и е точно като съществително от женски род от първо склонение, освен в именителен, родителен и звателен падеж единствено число.

μαθητής се склонява като προφήτης, освен по ударението.

Предлози

80. Предлозите изразяват отношение. Така в изречението книгата е в чекмеджето предлогът в изразява определено отношение между книгата и чекмеджето. В изречението книгата е на чекмеджето се изразява друго отношение (с предлога на).

В българския съществителните след предлози не се изменят по падежи. Но в гръцкия различните предлози изискват различни падежи.

81. Предлогът ἐν, означаващ в, винаги изисква дателен падеж. Така в къщата се изразява с ἐν τῷ οἴκῳ; в истината — с ἐν τῇ ἀληθείᾳ и т.н. Предлогът εἰς, означаващ в, към (навътре), напротив, винаги изисква винителен падеж. Така в къщата (с движение навътре) се изразява с εἰς τὸν οἶκον. Накрая, предлогът ἀπό винаги изисква родителен падеж. Така от къщата се изразява с ἀπὸ τοῦ οἴκου.

82. Тези три предлога илюстрират общия принцип, че родителният е падежът на отделянето, дателният — на пребиваването на място, а винителният — на движението към място. Предлозите, изразяващи отделяне, естествено изискват родителен падеж, предлозите, изразяващи пребиваване на място — дателен, а предлозите, изразяващи движение към място — винителен.

83. Но много голям брой употреби на предлозите не могат да се сведат до такова общо правило. Така много предлози, които не изразяват никаква представа за отделяне, изискват родителен падеж.

84. Трябва да се отбележи, че ἐν, εἰς и ἐκ са проклитики (вж. §64).

85. ἐν, εἰς, ἐκ и ἀπό изискват само по един падеж, а πρός обикновено не се употребява с друг падеж освен винителния. Но много други предлози изискват по няколко падежа. Онези, които изискват няколко падежа, често имат съвсем различно значение с единия падеж от значението си с другия. Така διά с родителен означава през, чрез; διά с винителен — поради; μετά с родителен означава с; μετά с винителен — след.

86. При изучаването на речниците съвсем не е достатъчно да се научи как се превеждат предлозите; необходимо е да се научи и с кой падеж се съчетават в дадено значение. Така съвсем не е достатъчно да се каже, че ἐν означава в. Трябва по-скоро да се каже: „ἐν с дателен“ означава в. Изразът „ἐν с дателен“ трябва да образува в ума на студента една абсолютно неделима представа; ἐν никога не бива да се мисли отделно от своя падеж. По същия начин, но още по-очевидно, не е достатъчно да се каже, че μετά означава с или след. Трябва по-скоро да се каже, че „μετά с родителен“ означава с, а „μετά с винителен“ — след. Същият начин на учене трябва да се прилага към всички предлози.

87. Друг важен принцип е точността при заучаването на значенията на предлозите. Вярно е, че никоя отделна българска дума или израз не може във всички случаи да преведе един гръцки предлог. Понякога например ἐν с дателен не може да се преведе с в. Но правилният метод е първо да се научи обичайното значение и едва после да се премине към необичайното. Обръщането на този метод води до безнадеждно объркване. Затова нека студентът засега, що се отнася до предлозите, строго се придържа към преводите, дадени в речниците. Така ще се изгради усет за наистина основното значение на предлозите, а по-нататък производните значения могат да се изучат без объркване.

88. Накрая, трябва да се подчертае значението на тази тема. Малко неща са по-необходими за правилното разбиране на Новия Завет от точното познаване на обичайните предлози. Затова предлозите винаги трябва да се отделят от речниците за специално внимание, а при заучаването на нови предлози старите трябва да се преговарят.

89. Упражнения

I. 1. οἱ μαθηταὶ τῶν προφητῶν μένουσιν ἐν τῷ κόσμῳ. 2. οἱ κακοὶ βάλλουσιν λίθους εἰς τὸν οἶκον τῶν μαθητῶν. 3. ὁ θεὸς πέμπει τοὺς ἀγγέλους εἰς τὸν κόσμον. 4. ὁ προφήτης πέμπει τοὺς μαθητὰς τοῦ κυρίου ἐκ τῶν οἴκων εἰς τὴν ἐκκλησίαν. 5. ὁ θεὸς ἐγείρει τοὺς νεκροὺς ἐκ θανάτου. 6. λαμβάνετε τὰ καλὰ δῶρα ἀπὸ τῶν τέκνων. 7. ἄγομεν τὰ τέκνα ἐκ τῶν οἴκων. 8. μετὰ τοὺς ἀγγέλους πέμπει ὁ θεὸς τὸν υἱόν. 9. μετὰ τῶν ἀγγέλων ἄγει ὁ κύριος τοὺς δικαίους εἰς τὸν οὐρανόν. 10. διὰ τῶν ὁδῶν τῆς ἐρήμου φέρουσιν οἱ δοῦλοι τὰ δῶρα εἰς ἄλλον τόπον. 11. διὰ τῶν γραφῶν τῶν προφητῶν γινώσκομεν τὸν κύριον. 12. διὰ τὴν δόξαν τοῦ θεοῦ ἐγείρει ὁ κύριος τοὺς νεκρούς. 13. φέρουσιν τοὺς νεκροὺς εἰς τὴν ἔρημον. 14. οἱ μαθηταὶ διδάσκουσι τὰ ἀγαθὰ τέκνα ἐν τῇ ἐκκλησίᾳ. 15. ὁ κύριος λέγει παραβολὴν τοῖς μαθηταῖς ἐν τῷ ἱερῷ. 16. διὰ τὴν ἀλήθειαν βλέπουσιν οἱ προφῆται τὸν θάνατον. 17. ἀπὸ τῆς ἐρήμου ἄγουσιν οἱ μαθηταὶ τοὺς ἀγαθοὺς δούλους καὶ τοὺς υἱοὺς τῶν προφητῶν πρὸς τοὺς μικροὺς οἴκους τῶν μαθητῶν. 18. διὰ τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ φέρομεν τὰ κακά. 19. διὰ τὰς ψυχὰς τῶν ἀδελφῶν βλέπει κακά. 20. καλὸς ὁ οὐρανός· κακὸς ὁ κόσμος.

II. 1. В света имаме смърт, а в църквата — живот. 2. Пророците водят праведните ученици на Господа в пътя на пустинята. 3. Детето хвърля камък в малката къща. 4. Човекът казва добра дума на учениците и води учениците към Господа. 5. Учениците остават в църквата и казват притча на другите пророци. 6. Чрез гласа на пророка Господ поучава учениците. 7. Заради църквата учениците и апостолите пишат добри думи на братята. 8. Заради децата пророкът изпраща злите хора в пустинята. 9. След Господа апостолът вижда ученика. 10. Пророците поучават учениците заедно с децата. 11. Те водят учениците към Господа. 12. Господ остава с пророка на друго място. 13. Праведните водят учениците през пустинята към Господа. 14. Виждаме дните на Божия Син в злия свят. 15. Зли са дните; добри са църквите. 16. Чрез словото на Господа Бог възкресява мъртвите.

Енклитики. Лични местоимения. Сегашно време изявително наклонение на εἰμί

90. Речник

• αὐτός, ή, ό, местоим., той.

• δέ, съюз, а, но, и.

• ἐγώ, местоим., аз.

• εἰμί, съм.

• σύ, местоим., ти.

91. Съюзът δέ е постпозитивен — т.е. не може да стои първи в изречението си. Обикновено стои на второ място.

Пример: ὁ δοῦλος γινώσκει τὸν ἀπόστολον, ὁ δὲ ἀπόστολος βλέπει τὸν κύριον, слугата познава апостола, а апостолът вижда Господа.

Енклитики

92. Енклитиката е дума, която е толкова тясно свързана с предходната дума, че обикновено няма собствено ударение.

Така енклитиките трябва да се различават от проклитиките, които са толкова тясно свързани със следващите думи, че нямат собствено ударение (вж. §64). Проклитиките не пораждат специални правила за ударението; те просто нямат ударение и не предизвикват промени в ударението на предходните или следващите думи. Съвсем друго е положението с енклитиките, които пораждат следните правила:

I. Ударение на думата пред енклитика:

(1) Думата пред енклитика не заменя острото ударение на последната сричка с тежко.

Пример: ἀδελφὸς μου е неправилно; ἀδελφός μου е правилно.

(2) Ако думата пред енклитика има остро ударение на антепенултимата или облечено на пенултимата, тя получава допълнително ударение (остро) на ултимата.

Примери: ἄνθρωπός μου, δῶρόν σου, ἄνθρωπός ἐστιν, δῶρόν ἐστιν.

(3) Ако думата пред енклитика сама е проклитика или енклитика, тя получава остро ударение на ултимата.

Примери: εἴς με, ἄνθρωπός μού ἐστιν.

II. Случаи, в които енклитиката има собствено ударение:

(1) Двусрична енклитика запазва собственото си ударение, когато следва дума с остро ударение на пенултимата.

Пример: ὥρα ἐστίν е правилно, защото ἐστίν е двусрична енклитика. ὥρα μου, от друга страна, е правилно, защото μου е едносрична енклитика.

(2) Енклитиката запазва ударението си, когато е подчертана или когато започва изречение.

93. За да се запомнят тези правила, може да помогне енклитиката във всеки случай да се разглежда като образуваща една дума с предходната и после да се приложат общите правила за ударението. Тогава правилата за енклитиките могат да се разглеждат като опити да се избегне нарушаването на общите правила. Така, ако ἄνθρωποσεστιν или ἄνθρωποσμου или ἄνθρωποσμε се разглежда като една дума, ударението на тази дума нарушава общото правило, че ударението не може да отиде по-назад от антепенултимата; а δῶρονμου нарушава общото правило, че облеченото ударение не може да отиде по-назад от пенултимата. Следователно нещо трябва да се направи. И това, което всъщност се прави, е да се добави допълнително ударение, което да разкъса дългата поредица неударени срички. Според подобен принцип ударението на ὥραεστιν би станало ὥράεστιν. Но две остри ударения непосредствено едно до друго в една дума не са били желани. Затова в този случай е възприет друг изход от затруднението и енклитиката запазва собственото си ударение.

Трябва да се отбележи обаче, че този начин на разглеждане не важи напълно във всички случаи; защото ὥραμου например би нарушило общото правило, че ударението не може да стои на антепенултимата, ако ултимата е дълга.

Лични местоимения

94. Склонението на личното местоимение за първо лице е следното:

Формите ἐμοῦ, ἐμοί, ἐμέ се употребяват, когато се иска подчертаване. Неподчертаните форми μου, μοι, με са енклитики.

95. Склонението на личното местоимение за второ лице е следното:

Формите σοῦ, σοί и σέ са енклитики, освен когато са подчертани. Когато са подчертани, те имат ударенията, дадени в парадигмата.

96. Склонението на личното местоимение за трето лице е следното:

Ще се забележи, че склонението на αὐτός е като това на ἀγαθός (без звателния падеж), освен формата αὐτό в именителен и винителен падеж единствено число среден род.

97. Употреба на местоименията

(1) Местоимението е дума, която стои на мястото на съществително.

Пример: Изречението виждам ученика и го поучавам означава същото като виждам ученика и поучавам ученика. Местоимението го стои на мястото на второто споменаване на съществителното ученик.

(2) Съществителното, на чието място стои местоимението, се нарича негов антецедент.

Така в изречението виждам ученика и го поучавам антецедентът на го е ученика.

(3) Местоимението се съгласува с антецедента си по род и число.

Примери:

(а) βλέπω τὸν μαθητὴν καὶ διδάσκω αὐτόν, виждам ученика и го поучавам. Тук μαθητήν е антецедентът на αὐτόν, а тъй като μαθητήν е от мъжки род, единствено число, αὐτόν също е в мъжки род, единствено число.

(б) μένω ἐν τῷ οἴκῳ καὶ γινώσκω αὐτόν, оставам в дома и го познавам. Тук οἴκῳ е антецедентът на αὐτόν, а тъй като οἴκῳ е от мъжки род, единствено число, αὐτόν също е в мъжки род, единствено число. [Бел. прев.: В английския тук стои местоимение от среден род (it), защото там неодушевените предмети са от среден род; авторът подчертава, че гръцкото местоимение следва граматичния род на съществителното. В българския, както и в гръцкия, местоимението следва граматичния род — домът… го.] Затова преводите той, тя и т.н., дадени в парадигмата по-горе за мъжки и женски род на гръцкото местоимение за трето лице, трябва да се съобразяват с рода на българската дума, с която се превежда антецедентът. Ще се забележи освен това, че местоимението не се съгласува с антецедента си по падеж, а само по род и число. В даденото изречение антецедентът οἴκῳ е в дателен падеж след предлога ἐν, докато αὐτόν има собствена конструкция, като е пряко допълнение на глагола γινώσκω.

(в) ἡ ἐκκλησία διδάσκει ἐμέ, καὶ ἐγὼ διδάσκω αὐτήν, църквата ме поучава и аз я поучавам.

(г) βλέπω τοὺς μαθητὰς καὶ διδάσκω αὐτούς, виждам учениците и ги поучавам.

(д) βλέπω τὰ τέκνα καὶ διδάσκω αὐτά, виждам децата и ги поучавам. Ще се забележи, че в множествено число личното местоимение в българския има еднаква форма за трите рода, докато в гръцкия се изменя.

(4) Личните местоимения не се употребяват в именителен падеж, освен ако не са подчертани.

(а) Причината за това правило е, че окончанието на глагола показва достатъчно дали подлогът е в първо, второ или трето лице. Така λέγω означава казвам. Затова ἐγώ не се поставя, освен ако не е подчертано.

(б) Подчертаването обикновено се дължи на противопоставяне. Така в изречението ἐγὼ λέγω, σὺ δὲ γράφεις, аз казвам, а ти пишеш, ἐγώ и σύ са подчертани, защото са противопоставени. А в изречението ἐγὼ λέγω, аз казвам, естественото заключение е, че някой друг не казва. Добавянето на подчертаното ἐγώ естествено подсказва подразбиращо се (макар тук неизразено) противопоставяне.

(в) αὐτός почти никога не се употребява като лично местоимение в именителен падеж. Мястото му в именителен падеж обикновено заемат някои други думи, а то самото в именителен падеж има употреба, различна от употребата му като лично местоимение. Тези въпроси се оставят за по-нататъшно изучаване.

(5) За изразяване на притежание трябва да се употребяват неподчертаните форми на личните местоимения, а изрази като моята дума трябва да се преобразуват във вида думата на мене, преди да се преведат на гръцки.

Примери: моята дума — ὁ λόγος μου; твоята дума — ὁ λόγος σου; неговата дума — ὁ λόγος αὐτοῦ; нейната дума — ὁ λόγος αὐτῆς; неговата (на нещо от ср. р.) дума — ὁ λόγος αὐτοῦ; тяхната дума — ὁ λόγος αὐτῶν.

Ако се иска притежанието да се подчертае — напр. „моята дума“ — обикновено се употребява притежателно прилагателно, което ще се учи по-късно, вместо родителния падеж на личното местоимение.

(6) След предлози обикновено се употребяват подчертаните форми на личните местоимения.

Примери: ἐξ ἐμοῦ, а не ἔκ μου; ἀπ’ ἐμοῦ,¹ а не ἀπό μου; δι’ ἐμοῦ, а не διά μου; ἐν ἐμοί, а не ἔν μοι. Но πρός με е обичайно.

¹ Крайната гласна на предлозите често се изпуска (елидира) пред думи, започващи с гласна. Елизията се означава с апостроф.

Сегашно време изявително наклонение на εἰμί

98. Сегашно време изявително наклонение на глагола εἰμί, съм:

Всички тези форми освен εἶ са енклитики. Ударенията, дадени в парадигмата, се срещат само когато се изискват от правилата в §92.

ἐστί(ν) и εἰσί(ν) имат подвижно ν (вж. §44).

99. Глаголът εἰμί изисква за допълване на значението си сказуемно определение в именителен, а не във винителен падеж.

Примери: ὁ ἀπόστολος ἄνθρωπός ἐστιν, апостолът е човек; ὁ ἀπόστολός ἐστιν ἀγαθός, апостолът е добър.

В изречението апостолът казва думата се твърди, че апостолът прави нещо с думата; затова думата е обект на действието, означено от глагола, и стои във винителен падеж. Но в изречението апостолът е човек не се твърди, че апостолът прави нещо с човек. Затова човек тук стои не във винителен, а в именителен падеж като сказуемно определение.

100. Упражнения

I. 1. οἱ μαθηταί σου γινώσκουσι τὴν βασιλείαν καὶ ἄγουσι τοὺς ἀδελφοὺς αὐτῶν εἰς αὐτήν. 2. διδάσκω τοὺς ἀδελφούς μου καὶ λέγω αὐτοῖς παραβολήν. 3. ἄγει με ὁ κύριος πρὸς τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ. 4. δι’ ἐμὲ βλέπεις σὺ τὸν θάνατον, σοὶ δὲ ἐγὼ λέγω λόγους κακούς. 5. διὰ σοῦ ἄγει ὁ θεὸς τοὺς πιστοὺς εἰς τὴν βασιλείαν αὐτοῦ καὶ δι’ αὐτῶν τοὺς ἄλλους. 6. δι’ ἡμᾶς μένει ὁ κύριος ἐν τῷ κόσμῳ. 7. ἐγώ εἰμι δοῦλος, σὺ δὲ ἀπόστολος. 8. ἀγαθός ἐστιν ὁ κύριος καὶ ἀγαθοί ἐστε ὑμεῖς. 9. μαθηταί ἐστε τοῦ κυρίου καὶ ἀδελφοὶ τῶν ἀποστόλων αὐτοῦ. 10. ὁ ἀπόστολος πιστός ἐστιν, οἱ δὲ δοῦλοι αὐτοῦ κακοί. 11. ἡ ἐκκλησία πιστή ἐστιν, ἡμεῖς δὲ βλέπομεν αὐτήν. 12. βλέπομέν σε καὶ λέγομέν σοι παραβολήν. 13. δοῦλοι ἐσμέν, δούλους δὲ διδάσκομεν. 14. οἱ δοῦλοι ἡμῶν βλέπουσιν ἡμᾶς, ἡμεῖς δὲ διδάσκομεν αὐτούς. 15. ἀφ’ ὑμῶν¹ λαμβάνει ὁ ἀδελφός μου δῶρα καλά, καὶ πέμπει αὐτὰ πρός με διὰ τῶν δούλων αὐτοῦ. 16. γινώσκομεν τὴν ὁδόν, καὶ δι’ αὐτῆς ἄγομέν σε εἰς τὸν οἶκον ἡμῶν. 17. μετὰ τῶν ἀδελφῶν ἡμῶν βλέπομεν τοὺς μαθητὰς τοῦ κυρίου ἡμῶν. 18. μετὰ τὰς ἡμέρας τὰς κακὰς βλέπομεν τὴν βασιλείαν τοῦ κυρίου ἡμῶν. 19. μεθ’ ἡμῶν² βλέπεις αὐτόν. 20. μεθ’ ὑμῶν ἐσμεν ἐν τοῖς οἴκοις ὑμῶν.

¹ Пред силно придихание π на ἀπ’ става φ.

² Пред силно придихание τ на μετ’ става θ.

II. 1. Вашите слуги са в дома на Господа. 2. Моят дом е в пустинята. 3. Пророкът познава учениците си и ги води в домовете си. 4. Чрез моята дума вие имате слава. 5. Заради нашите деца вие виждате лоши дни. 6. В нашите дни светът е зъл. 7. Бог познава душите ни и ги извежда от смъртта. 8. Вие сте наши синове, а ние сме ваши ученици. 9. Ние сме в Божието царство с Твоите верни ученици. 10. Ние ти казваме притча, а ти ни казваш друга дума. 11. Пътят е лош, но ние водим децата по него. 12. Брат ми взема дарове от вас, а вие му пишете зла дума. 13. Домът ми е лош, но вашите ученици извеждат децата от него. 14. Моите ученици водят братята си при мене. 15. Виждам и познавам синовете си и ги водя при моя Господ. 16. Бог познава Своята църква и я води от смъртта в Своето царство. 17. Твоите заповеди са добри и праведни и ни водят в живота. 18. Нашият Господ изпраща апостолите Си при мене. 19. Ние изпращаме слугите си в дома ви, а вие вземате даровете ни от нас. 20. Вие сте добри, а вашите ученици са зли.

Показателни местоимения. Други употреби на αὐτός

101. Речник

• ἀγάπη, ἡ, любов.

• ἁμαρτία, ἡ, грях.

• βαπτίζω, кръщавам.

• διδάσκαλος, ὁ, учител.

• ἐκεῖνος, η, ο, местоим., онзи.

• ἐπαγγελία, ἡ, обещание.

• εὐαγγέλιον, τό, благовестие, евангелие.

• κρίνω, съдя.

• νῦν, нареч., сега.

• οὗτος, αὕτη, τοῦτο, местоим., този.

• οὕτως, нареч., така.

• πονηρός, ά, όν, прил., зъл, лукав.

• πρόσωπον, τό, лице.

• χαρά, ἡ, радост.

102. Склонението на οὗτος, този, е следното:

Объркващите промени между ου и αυ в първата сричка на тази дума могат да се запомнят, ако се забележи, че ο-гласна (в дифтонга ου) стои в първата сричка там, където ο-гласна (ο или дългото ѝ съответствие ω) стои във втората сричка, а α-гласна (в дифтонга αυ) стои в първата сричка там, където α-гласна (α или близката до нея гласна η) стои във втората сричка.

103. Склонението на ἐκεῖνος, онзи, е като склонението на прилагателните на -ος, -η, -ον, освен че в именителен и винителен падеж единствено число среден род стои ἐκεῖνο вместо ἐκεῖνον.

104. Употреба на οὗτος и ἐκεῖνος

1. οὗτος и ἐκεῖνος често се употребяват със съществителни. Когато се употребяват така, съществителното има член, а самите те стоят в предикативна, а не в атрибутивна позиция (вж. §§68–74).

Примери: тази дума — οὗτος ὁ λόγος или ὁ λόγος οὗτος; онази дума — ἐκεῖνος ὁ λόγος или ὁ λόγος ἐκεῖνος; виждам тази църква — βλέπω ταύτην τὴν ἐκκλησίαν (или τὴν ἐκκλησίαν ταύτην)); тези думи — οὗτοι οἱ λόγοι или οἱ λόγοι οὗτοι; онези думи — ἐκεῖνοι οἱ λόγοι или οἱ λόγοι ἐκεῖνοι; тази добра дума — οὗτος ὁ καλὸς λόγος или ὁ καλὸς λόγος οὗτος.

2. οὗτος и ἐκεῖνος често се употребяват самостоятелно, без съществителни.

Примери: οὗτος, този човек (този); αὕτη, тази жена; τοῦτο, това (нещо); οὗτοι, тези хора; αὗται, тези жени; ταῦτα, тези неща.

105. Други употреби на αὐτός

Освен като лично местоимение за трето лице αὐτός се употребява и така:

1. Има усилвателна употреба при съществителни. Когато се употребява така, то стои в предикативна позиция.

Примери: αὐτὸς ὁ ἀπόστολος или ὁ ἀπόστολος αὐτός, самият апостол; αὐτὴ ἡ ἐκκλησία или ἡ ἐκκλησία αὐτή, самата църква; αὐτὸ τὸ δῶρον или τὸ δῶρον αὐτό, самият дар.

2. Често се употребява със съществителни в значение същият. Когато се употребява така, то стои в атрибутивна позиция.

Примери: ὁ αὐτὸς ἀπόστολος или ὁ ἀπόστολος ὁ αὐτός, същият апостол; ἡ αὐτὴ ἐκκλησία или ἡ ἐκκλησία ἡ αὐτή, същата църква и т.н.

3. В усилвателната си употреба то често се свързва с местоимения или с неизразения подлог на глагола.

Примери: αὐτὸς ἐγὼ λέγω или αὐτὸς λέγω, аз самият казвам; αὐτὸς σὺ λέγεις или αὐτὸς λέγεις, ти самият казваш; αὐτὸς λέγει, той самият казва; αὐτὴ λέγει, тя самата казва; αὐτὸ λέγει, то самото казва; αὐτοὶ ἡμεῖς λέγομεν или αὐτοὶ λέγομεν, ние самите казваме; αὐτοὶ ὑμεῖς λέγετε или αὐτοὶ λέγετε, вие самите казвате; αὐτοὶ λέγουσιν, те самите казват.

106. Основните употреби на прилагателните и на изучените досега местоимения могат да се преговорят така:

107. Упражнения

I. 1. οὗτοι οἱ διδάσκαλοι κρίνουσιν αὐτὸν τὸν ἀπόστολον. 2. ὁ δὲ αὐτὸς διδάσκαλος ἔχει τὴν αὐτὴν χαρὰν ἐν τῇ καρδίᾳ αὐτοῦ. 3. νῦν λαμβάνω αὐτὸς τὸ αὐτὸ εὐαγγέλιον ἀπὸ τοῦ κυρίου μου. 4. οὗτος βλέπει ἐκεῖνον καὶ κρίνει αὐτόν. 5. μετὰ ταῦτα ἔχετε αὐτοὶ τὴν ἀγάπην τοῦ κυρίου ἐν ταῖς καρδίαις ὑμῶν. 6. οὗτοι ἔχουσι χαράν, ἐκεῖνοι δὲ ἔχουσιν ἁμαρτίαν. 7. αὕτη δέ ἐστιν ἡ φωνὴ τοῦ κυρίου αὐτοῦ. 8. οὕτως γινώσκομεν τοῦτον καὶ βλέπομεν τὸ πρόσωπον αὐτοῦ. 9. λαμβάνομεν ταῦτα τὰ δῶρα ἀπὸ τοῦ αὐτοῦ καὶ βλέπομεν αὐτόν. 10. αὐτὸς βαπτίζεις ἐκεῖνον καὶ εἶ ἀδελφὸς αὐτοῦ. 11. εἰς τὴν αὐτὴν ἐκκλησίαν ἄγομεν τούτους τοὺς διδασκάλους ἡμῶν τοὺς ἀγαθούς. 12. αὐτὸς ἐγὼ ἔχω ταύτην τὴν ἐπαγγελίαν τοῦ κυρίου μου. 13. αὕτη βλέπει τὸ πρόσωπον τοῦ κυρίου αὐτῆς. 14. αὐτὴ γινώσκει αὐτὴν τὴν ἀλήθειαν. 15. ἀγαθή ἐστιν ἡ ἐπαγγελία σου καὶ ἀγαθὴ εἶ αὐτή. 16. ἐκεῖνοί εἰσιν μαθηταὶ τοῦ αὐτοῦ διδασκάλου. 17. οὗτός ἐστιν διδάσκαλος ἐκείνου, ἐκεῖνος δὲ τούτου. 18. οὗτος διδάσκει τοὺς ἀγαθοὺς καὶ αὐτός ἐστιν ἀγαθός. 19. μετὰ τὰς ἡμέρας ἐκείνας διδάσκαλοί ἐσμεν τούτων τῶν δούλων. 20. μετὰ τῶν πιστῶν ἔχομεν ἐπαγγελίας ἀγαθάς, οἱ δὲ πονηροὶ βλέπουσιν ἡμέρας κακάς.

II. 1. Тези църкви познават самия Господ. 2. Същите ученици Го познават и виждат лицето Му. 3. Онези учители съдят същите църкви и ги водят в същата радост. 4. Самите ние имаме този грях в сърцата си. 5. Това е любовта на нашия Бог. 6. Това са верните църкви на нашия Господ. 7. Самият апостол кръщава братята си и ги води при тебе. 8. Чрез това благовестие имаме живот. 9. Заради тези учители виждаме смърт. 10. Самият Той ни познава и от Него получаваме това обещание. 11. Заради същото благовестие самите ние изпращаме тези апостоли при вас. 12. В този свят Той изпраща самия Господ. 13. Виждам този човек и братята го виждат. 14. Сега кръщаваме онези ученици на нашия Господ и изпращаме същите ученици в пустинята. 14. Моите ученици познават гласа ми и ми носят тези неща. 15. Чрез тези неща носим същото благовестие в същия свят. 16. Ние сме ученици на Господа, а вие сте ученици на лукавия. 17. Този грях води децата ни към смъртта. 18. Греховете на тези църкви водят други хора в същите грехове. 19. Неговите ученици имат този грях в сърцата си и така поучават хората. 20. Познавам греховете на учениците и самите ученици.

Сегашно време, медий и страдателен залог, изявително наклонение. ὑπό с родителен падеж. Дателен падеж за средство. Депонентни глаголи. Сложни глаголи. Мястото на οὐ. Различни падежи при глаголите

108. Речник

• ἀλλά, съюз, но (по-силно противопоставяне от δέ).

• ἀκούω, чувам, слушам (може да изисква родителен, но приема и винителен падеж).

• ἁμαρτωλός, ὁ, грешник.

• ἀποκρίνομαι, деп., отговарям (изисква дателен падеж).

• ἄρχω, владея, управлявам (изисква родителен падеж); в медий — започвам.

• γίνομαι, деп., ставам, бивам (изисква сказуемно определение в именителен, а не във винителен падеж).

• διέρχομαι, деп., минавам през.

• εἰσέρχομαι, деп., влизам.

• ἐξέρχομαι, деп., излизам.

• ἔρχομαι, деп., идвам, отивам.

• ὅτι, съюз, че, защото.

• οὐ (οὐκ пред гласни, οὐχ пред силно придихание), проклитика, не.

• πορεύομαι, деп., отивам, вървя.

• σώζω, спасявам.

• ὑπό, предл. с род., от (за вършителя на действието); с вин., под.

109. В гръцкия има три залога: деятелен, медий и страдателен.

Деятелният и страдателният залог се употребяват както в българския.

Медият представя подлога като действащ по начин, който по някакъв начин засяга самия него, или като действащ върху нещо, което му принадлежи.

(1) Рядко медият има значението на глагол с възвратно местоимение. Така λούω означава мия, а λούομαι — мия се. Но обикновено значението на медия е много по-фино. Затова понякога в превода е невъзможно да се направи разлика между деятелен залог и медий. При някои глаголи, напротив, разликата в значението е толкова голяма, че в превода трябва да се употреби един глагол за деятелния залог и съвсем друг — за медия. Например ἄρχω означава владея, а ἄρχομαι (медий) — започвам.

(2) Медият на λύω не се среща в Новия Завет. Но е много важно да се научи, тъй като ще позволи на студента да разпознава медия на други глаголи. Преводите, дадени в парадигмите за медия на λύω, служат да покажат грубо основното значение на медия, а не действителното значение на медия на този конкретен глагол.

(3) В сегашно време медият и страдателният залог са напълно еднакви по форма, макар в някои други времена да са съвсем различни. В упражненията от този урок формите, които могат да бъдат и медий, и страдателен залог, трябва да се смятат за страдателни.

110. Сегашно време медий изявително наклонение на λύω:

111. Личните окончания в медий и страдателен залог на т. нар. главни времена са -μαι, -σαι, -ται, -μεθα, -σθε, -νται. Между основата и личните окончания в сегашно време стои свързващата гласна ο/ε (ο пред μ и ν, ε пред другите букви). Второ лице единствено число, λύῃ, е съкратена форма вместо λύεσαι.¹

112. Сегашно време страдателен залог изявително наклонение на λύω:

113. Да припомним, че сегашно време деятелен залог изявително наклонение λύω може да се преведе развързвам (сега, постоянно или в момента). Страдателната форма λύομαι съответно може да се предаде с развързван съм или развързват ме. [Бел. прев.: Авторът тук предупреждава, че английското I am loosed е двусмислено, защото може да означава и състояние, получено в резултат от минало действие — развързан съм. Такова състояние гръцкият изразява не със сегашно време, а с перфект. Затова българският превод трябва да избягва минало страдателно причастие (развързан, спасен) при превода на сегашно време страдателен залог.]

¹ Друга форма на λύῃ е λύει. Но в Новия Завет, изглежда, се предпочита първата.

Пример: σώζομαι означава спасяван съм (в момента), спасяват ме. Тази форма представя действието като протичащо в настоящето. Би могла да се преведе и спасен съм в изречение като всеки ден съм спасяван от някоя нова беда — тук става дума за обичайно действие. Но в повечето случаи спасен съм означава намирам се в спасено състояние в резултат от действие, станало в миналото. В тези случаи българското спасен съм би се превело на гръцки с перфект, а не със сегашно време. Следователно преводът развързан съм за λύομαι, макар да не е погрешен (тъй като λύομαι понякога може да се преведе така), би бил подвеждащ.

114. ὑπό с родителен падеж

Предлогът ὑπό с родителен падеж изразява вършителя, от когото се извършва действието. Тази употреба се среща главно при страдателния залог.

Пример: ὁ ἀπόστολος λύει τὸν δοῦλον означава апостолът развързва слугата. Ако същата мисъл се изрази със страдателен залог, прякото допълнение на деятелния глагол става подлог на страдателния, а подлогът на деятелния глагол става ὑπό с родителен падеж. Така ὁ δοῦλος λύεται ὑπὸ τοῦ ἀποστόλου означава слугата е развързван от апостола.

115. Дателен падеж за средство

Простият дателен падеж без предлог понякога изразява средство или оръдие.

Примери:

(1) ἐγείρονται τῷ λόγῳ τοῦ κυρίου, те биват възкресявани чрез словото на Господа. Сравнете ἐγείρονται ὑπὸ τοῦ κυρίου, те биват възкресявани от Господа. Сравнението ще помогне да се разграничи ὑπό с родителен (изразяващ личния вършител) от дателния падеж, изразяващ средство.

(2) ἄγομεν τοὺς δούλους μετὰ τῶν υἱῶν αὐτῶν λόγοις καλοῖς, водим слугите заедно със синовете им с добри думи. Този пример ще помогне да се разграничи дателният падеж за средство от μετά с родителен за придружаване. Двете представи, макар логически съвсем различни, в българския често се изразяват с един и същ предлог — с. μετά с родителен означава с в смисъл заедно с; дателният падеж означава с в смисъл чрез.

116. Депонентни глаголи

Много глаголи нямат деятелни форми, а само форми на медий или страдателен залог с деятелно значение. Тези глаголи се наричат депонентни.

Пример: πορεύομαι е страдателен по форма, като λύομαι, но е деятелен по значение, като λύω. То означава просто отивам, вървя.

117. Сложни глаголи

Към глаголите често се прибавят предлози като представки. Значението на глагола се видоизменя от предлога по начин, който често лесно се разбира от обичайното значение на предлога. Понякога обаче въпросът не е толкова прост — понякога значението на сложния глагол не може лесно да се извлече от отделните значения на двете му съставни части.

Пример: ἐκ означава от, из (навън), а πορεύομαι означава отивам. Следователно ἐκπορεύομαι означава излизам. Но значението на ἀποκρίνομαι, отговарям, не се извлича лесно от значенията на съставните му части.

118. Мястото на οὐ

Отрицанието οὐ стои пред думата, която отрича. И тъй като в огромното мнозинство от случаите отрицанието в изречението отрича глагола, обичайното място на οὐ е непосредствено пред глагола.

Примери: οὐ λύω, не развързвам; οὐ λύομαι, не съм развързван.

119. Различни падежи при глаголите

Много глаголи изискват родителен, а много — дателен падеж за допълване на значението си там, където съответните български глаголи имат пряко допълнение.

Примери: ἀκούω τῆς φωνῆς, чувам гласа (но ἀκούω може да изисква и винителен); ἀποκρίνομαι τῷ ἀποστόλῳ, отговарям на апостола.

120. Упражнения

I. 1. λύονται οὗτοι οἱ δοῦλοι ὑπὸ τοῦ κυρίου. 2. τῷ λόγῳ τοῦ κυρίου ἀγόμεθα εἰς τὴν ἐκκλησίαν τοῦ θεοῦ. 3. οὐκ ἀκούετε τῆς φωνῆς τοῦ προφήτου, ἀλλ’¹ ἐξέρχεσθε ἐκ τοῦ οἴκου αὐτοῦ. 4. τῷ λόγῳ αὐτοῦ τοῦ κυρίου γίνεσθε μαθηταὶ αὐτοῦ. 5. ἐκεῖνοι οἱ ἀγαθοὶ διδάσκαλοι οὐκ εἰσέρχονται εἰς τοὺς οἴκους τῶν ἁμαρτωλῶν. 6. οὐ βαπτίζονται οἱ ἁμαρτωλοὶ ὑπὸ τῶν ἀποστόλων, ἀλλ’ ἐξέρχονται ἐκ τούτων τῶν οἴκων πρὸς ἄλλους διδασκάλους. 7. λέγετε ἐκείνοις τοῖς ἁμαρτωλοῖς ὅτι σώζεσθε ὑπὸ τοῦ θεοῦ ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν ὑμῶν. 8. ἄρχει αὐτὸς ὁ θεὸς τῆς βασιλείας αὐτοῦ. 9. εἰρήνην ἔχει ἡ ἐκκλησία, ὅτι σώζεται ὑπὸ τοῦ κυρίου αὐτῆς. 10. οὐκ ἀποκρινόμεθα τῷ ἀποστόλῳ ὅτι οὐ γινώσκομεν αὐτόν. 11. οὐχ ὑπὸ τῶν μαθητῶν σώζῃ ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν σου, ἀλλ’ ὑπ’ αὐτοῦ τοῦ θεοῦ. 12. οὐ πορεύῃ ἐν τῇ ὁδῷ τῇ κακῇ, ἀλλὰ σώζῃ ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν σου καὶ οἱ ἀδελφοί σοὺ ἀκούουσι τῆς φωνῆς τοῦ κυρίου. 13. μετὰ τῶν ἀδελφῶν αὐτοῦ ἄγεται εἰς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ τῇ φωνῇ τῶν ἀποστόλων. 14. οὐ γίνῃ μαθητὴς τοῦ κυρίου, ὅτι οὐκ εἰσέρχῃ εἰς τὴν ἐκκλησίαν αὐτοῦ.

¹ Крайната гласна на ἀλλά често се изпуска пред дума, започваща с гласна. Елизията се означава с апостроф.

II. 1. Тези църкви биват спасявани от Бога от смъртта. 2. Аз съм спасяван от Него и съм поучаван от словото Му. 3. Ние ставаме ученици на добрия апостол, а вие не слушате гласа му. 4. Аз съм грешник, но съм поучаван от апостолите на Господа. 5. Аз съм зъл слуга, а ти ставаш учител на тази църква. 6. Злите хора казват на онези църкви, че нашите братя не виждат лицето на Господа. 7. Светът бива разрушаван от словото на нашия Бог. 8. Познаваме Господа, защото получаваме добри дарове от Него и сме поучавани от Него с притчи. 9. Ти пишеш тези неща на братята си и биваш спасяван от греха си. 10. Той поучава другите и самият бива поучаван от този апостол. 11. Онзи ученик не отговаря на този пророк, защото не познава думите му. 12. Ти казваш на тази църква, че си лош слуга. 13. Вие оставате в онзи храм, защото не сте слуги на Господа. 14. Не виждаме лицата на учениците на нашия Господ¹, защото не сме в домовете им. 15. В дома на нашия Господ има радост и мир. 16. Бог управлява този свят чрез словото Си. 17. Тези грешници не влизат в дома на Господа, а излизат в пустинята. 18. Тези думи се пишат от Бога до верните Му църкви.

¹ [В оригинала авторът съветва английския израз our Lord’s disciples да се преобразува в the disciples of our Lord преди превода на гръцки. В българския редът вече е такъв.]

Имперфект, деятелен залог, изявително наклонение. Имперфект изявително наклонение на εἰμί. Ударение на ἔστι(ν)

121. Речник

• αἴρω, вдигам, отнемам.

• ἀναβαίνω, възлизам, изкачвам се (ἀνα- означава нагоре).

• ἀποθνήσκω, умирам.

• ἀποκτείνω, убивам.

• ἀποστέλλω, изпращам (πέμπω е общата дума за изпращам, а ἀποστέλλω означава изпращам с поръчение).

• ἄρτος, ὁ, парче хляб, самун, хляб.

• βαίνω, вървя, отивам (простият глагол не се среща в Новия Завет, но сложните глаголи с различни предлози са изключително чести).

• ἐσθίω, ям.

• κατά, предл. с род., против; с вин., според (κατά, чието първоначално значение е надолу, има много значения в Новия Завет).

• καταβαίνω, слизам.

• μέν . . . δέ, от една страна… от друга (употребява се при противопоставяне; μέν често е най-добре да се остави непреведено, а δέ тогава е най-добре да се преведе с а, но).

• οὐκέτι, нареч., вече не.

• παρά, предл. с род., от (страна на); с дат., при, пред; с вин., покрай, край.

• παραλαμβάνω, приемам, вземам със себе си.

• σύν, предл. с дат., с (близък синоним на μετά с род.).

• συνάγω, събирам.

• τότε, нареч., тогава.

122. В сегашно време в гръцкия няма особена глаголна форма за продължително действие. Но в миналото разликата се прави дори по-рязко, отколкото в английския.

Времето, което в изявително наклонение се употребява като просто минало време, се нарича аорист. То ще бъде разгледано в Урок XIV.

Времето, което означава продължително действие в миналото, се нарича имперфект.

Аорист деятелен залог изявително наклонение на λύω означава развързах и т.н., а имперфект деятелен залог изявително наклонение означава развързвах и т.н. Тази разлика трябва да се спазва внимателно. [Бел. прев.: Разликата отговаря приблизително на българските минало свършено време (аорист) от свършен глагол и минало несвършено време (имперфект) от несвършен глагол.]

123. Имперфект деятелен залог изявително наклонение на λύω:

124. Имперфект изявително наклонение, както изявителното наклонение на другите второстепенни времена (вж. §20, бележка), поставя аугмент в началото на глаголната основа.

125. При глаголите, започващи със съгласна, аугментът се състои в представка ἐ- пред основата.

Примери: ἔλυον, развързвах; ἐγίνωσκον, знаех.

126. При глаголите, започващи с гласна, аугментът се състои в удължаване на тази гласна. Но α се удължава не в дълго α, а в η.

Примери: Имперфектът на ἐγείρω е ἤγειρον; на ἀκούω, ἤκουον; на αἴρω, ἦρον.

127. Личните окончания в деятелен залог на второстепенните времена са следните:

128. Свързващата гласна (между основата и личните окончания) в имперфекта, както и в сегашното време, е ο пред μ и ν и ε пред другите букви.

129. Трето лице единствено число, ἔλυε(ν), има подвижно ν (при условията, посочени в §44).

130. Ще се забележи, че първо лице единствено число и трето лице множествено число имат еднаква форма. Само контекстът може да определи дали ἔλυον означава развързвах или развързваха.

Аугмент при сложните глаголи

131. При сложните глаголи (вж. §117) аугментът стои след предлога и пред основата. Ако предлогът завършва на гласна, тази гласна обикновено отпада както пред глагол, започващ с гласна, така и пред аугмента.

Примери: Имперфектът на ἐκβάλλω е ἐξέβαλλον; на ἀποκτείνω, ἀπέκτεινον; на ἀπάγω, ἀπῆγον.

132. Трябва да се отбележи, че ударението не отстъпва зад аугмента. Така ἀπῆγον е правилно, а не ἄπηγον.

133. Имперфект изявително наклонение на εἰμί

Имперфект изявително наклонение на εἰμί:

134. Ударение на ἔστι(ν)

След οὐκ и някои други думи трето лице единствено число сегашно време изявително наклонение на εἰμί се ударява на първата сричка. Това не важи за останалите форми на εἰμί. Така οὐκ ἔστιν, но οὔκ ἐσμεν и т.н.

135. Упражнения

I. 1. ἠκούομεν τῆς φωνῆς αὐτοῦ ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις, νῦν δὲ οὐκέτι ἀκούομεν αὐτῆς. 2. ὁ δὲ μαθητὴς τοῦ κυρίου ἔλεγε παραβολὴν τοῖς ἀδελφοῖς αὐτοῦ. 3. ἀπέκτεινον οἱ δοῦλοι τὰ τέκνα σὺν τοῖς μαθηταῖς. 4. τότε μὲν κατέβαινον εἰς τὸν οἶκον, νῦν δὲ οὐκέτι καταβαίνω. 5. παρελαμβάνετε τὸν ἄρτον παρὰ τῶν δούλων καὶ ἠσθίετε αὐτόν. 6. διὰ τὴν ἀλήθειαν ἀπέθνησκον οἱ μαθηταὶ ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις. 7. συνῆγεν οὗτος ὁ ἀπόστολος εἰς τὴν ἐκκλησίαν τοὺς μαθητὰς τοῦ κυρίου ἡμῶν. 8. νῦν μὲν διδασκόμεθα ὑπὸ τῶν ἀποστόλων τότε δὲ ἐδιδάσκομεν ἡμεῖς τὴν ἐκκλησίαν. 9. ὁ κύριος ἡμῶν ἦρε τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν. 10. τότε μὲν ἀνέβαινον εἰς τὸ ἱερόν, νῦν δὲ οὐκέτι ἀναβαίνουσιν. 11. πονηροὶ ἦτε, ἀγαθοὶ δὲ ἐστέ. 12. ὑμεῖς μέν ἐστε ἀγαθοί, ἡμεῖς δέ ἐσμεν πονηροί. 13. τότε ἤμην ἐν τῷ ἱερῷ καὶ ἐδίδασκέ με ὁ κύριος. 14. λέγομεν ὑμῖν ὅτι ἐν τῷ οἴκῳ ὑμῶν ἦμεν. 15. ἐξέβαλλες αὐτοὺς ἐκ τοῦ ἱεροῦ. 16. ἀπέστελλον οἱ ἄνθρωποι τοὺς δούλους αὐτῶν πρός με. 17. ὁ κύριος ἀπέστελλεν ἀγγέλους πρὸς ἡμᾶς. 18. ἐν τῷ κόσμῳ ἦν καὶ ὁ κόσμος οὐκ ἔβλεπεν αὐτόν. 19. δοῦλος ἧς τοῦ πονηροῦ, ἀλλὰ νῦν οὐκέτι εἶ δοῦλος. 20. τοῦτό ἐστι τὸ δῶρον τοῦ ἀνθρώπου, καλὸν δὲ οὐκ ἔστιν.

II. 1. Слугата казваше тези думи против тях. 2. Според думата на апостола те възлизаха в храма. 3. Господ беше в храма Си. 4. Те убиваха децата ни. 5. Вие умирахте в онези дни заради Божието царство. 6. Ти отнемаше греховете на учениците Си. 7. Пророкът изпращаше същите слуги в малката къща. 8. Ние вече не сме грешници, защото биваме спасявани от Господа от греха на сърцата си. 9. Получавах този хляб от слугите на апостола. 10. Тогава той пишеше тези неща на братята си. 11. В онзи час бяхме в пустинята с Господа. 12. Те са добри, но бяха зли. 13. Ти беше добър, а ние бяхме грешници. 14. Тогава бях слуга, а сега съм син. 15. Синовете на пророците събираха тези неща в храма. 16. Сега съм изпращан от Господа при децата на учениците, а тогава аз изпращах праведните хора в пустинята.

Имперфект, медий и страдателен залог, изявително наклонение. Глагол в единствено число при подлог в среден род множествено число. Употреби на καί и οὐδέ

136. Речник

• ἀπέρχομαι, деп., отивам си, отхождам.

• βιβλίον, τό, книга.

• δαιμόνιον, τό, бяс, демон.

• δέχομαι, деп., приемам.

• ἐκπορεύομαι, деп., излизам.

• ἔργον, τό, дело.

• ἔτι, нареч., още.

• θάλασσα, ἡ, езеро, море.

• καί, съюз, и, също, дори; καί . . . καί, и… и.

• κατέρχομαι, деп., слизам.

• οὐδέ, съюз, и не, нито, дори не; οὐδέ . . . οὐδέ, нито… нито.

• οὔπω, нареч., още не.

• περί, предл. с род., за, относно; с вин., около.

• πλοῖον, τό, лодка, кораб.

• συνέρχομαι, деп., събирам се, идвам заедно.

• ὑπέρ, предл. с род., за, в полза на; с вин., над.

137. Както в сегашно време, така и в имперфекта медият и страдателният залог имат еднаква форма.

138. Имперфект медий изявително наклонение на λύω:

139. Личните окончания в медий на второстепенните времена са следните:

140. Свързващата гласна, както в деятелния залог на имперфекта и във всичките три залога на сегашното време, е ο пред μ и ν и ε пред другите букви.

141. Във второ лице единствено число ἐλύου е съкратена форма на първоначалното ἐλύεσο.

142. Трябва грижливо да се произнасят ясно както дългата гласна в ултимата на формата ἐλυόμην, така и ударението на пенултимата.

143. Имперфект страдателен залог изявително наклонение на λύω:

144. Глаголите, които са депонентни в сегашно време, са депонентни и в имперфект.

Пример: Имперфект изявително наклонение на ἔρχομαι, идвам, е ἠρχόμην, идвах.

145. Подлог в среден род множествено число

Подлог в среден род множествено число може да има сказуемо в единствено число.

Примери: τὰ δαιμόνια ἐξέρχεται, бесовете излизат; ταῦτά ἐστι τὰ καλὰ δῶρα, това са добрите дарове.

Този странен израз обаче съвсем не е задължителен в новозаветния гръцки; подлог в среден род множествено число често има сказуемо в множествено число като всеки друг подлог в множествено число.

Пример: τὰ τέκνα σώζονται, децата биват спасявани.

Употреби на καί и οὐδέ

146. Простата съединителна употреба на καί със значение и вече е разгледана. Но καί има и други употреби. Често означава също или дори. Когато се употребява така, стои пред думата, с която логически е свързано.

Примери: τοῦτο δὲ καὶ ἐγὼ λέγω, а това и аз казвам; γινώσκουσι καὶ τὰ τέκνα τὸν νόμον, дори децата знаят закона.

147. οὐδέ, подобно на καί, често е просто съединително и означава и не или нито. Но подобно на καί има и други употреби. Често означава дори не.

Примери: τοῦτο δὲ οὐ λέγω ἐγὼ οὐδὲ λέγουσιν αὐτὸ οἱ ἄλλοι, а това аз не казвам, нито другите го казват (проста съединителна употреба на οὐδέ); τὴν δόξαν τοῦ θεοῦ βλέπουσιν οὐδὲ οἱ μαθηταί, дори учениците не виждат Божията слава.

148. Накрая, καί . . . καί и οὐδέ . . . οὐδέ се употребяват съотносително и означават съответно и… и и нито… нито.

Примери: (1) τοῦτο λέγουσιν καὶ οἱ ἀπόστολοι καὶ οἱ δοῦλοι, и апостолите, и слугите казват това; (2) τοῦτο λέγουσιν οὐδὲ οἱ ἀπόστολοι οὐδὲ οἱ δοῦλοι, нито апостолите, нито слугите казват това.

149. Упражнения

I. 1. ἐγράφοντο οὗτοι οἱ λόγοι ἐν βιβλίῳ. 2. ἐδιδασκόμην ὑπ’ αὐτοῦ ἐκ τῶν βιβλίων τῶν προφητῶν. 3. ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις καὶ ἐδιδασκόμεθα ὑπ’ αὐτοῦ καὶ ἐδιδάσκομεν τοὺς ἄλλους, ἀλλὰ νῦν οὐδὲ διδασκόμεθα οὐδὲ διδάσκομεν. 4. ἀπήρχοντο οἱ ἁμαρτωλοὶ πρὸς τὴν θάλασσαν. 5. ἐξεπορεύετο πρὸς αὐτὸν ἡ ἐκκλησία, ἀλλὰ νῦν οὐκέτι ἐκπορεύεται. 6. οὔπω βλέπομεν τὸν κύριον ἐν τῇ δόξῃ αὐτοῦ, ἀλλὰ ἐδιδασκόμεθα ὑπ’ αὐτοῦ καὶ ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς κακαῖς. 7. ἐλέγετο ἐν τῷ ἱερῷ καλὸς λόγος περὶ τούτου τοῦ ἀποστόλου. 8. περὶ αὐτὸν ἐβλέπετο ἡ δόξα αὐτοῦ. 9. ἐφέρετο τὰ δῶρα καὶ πρὸς τοὺς πονηρούς. 10. ἐδέχου τὰ βιβλία ἀπὸ τῶν προφητῶν. 11. συνήρχοντο οἱ μαθηταὶ πρὸς τοῦτον. 12. τὰ ἔργα τοῦ πονηροῦ πονηρά ἐστιν. 13. οὐδὲ αὐτὸς πονηρὸς οὐδὲ τὰ ἔργα πονηρά. 14. ὑπὲρ τῆς ἐκκλησίας αὐτοῦ ἀπέθνησκεν ὁ κύριος. 15. οὐκ ἔστιν μαθητὴς ὑπὲρ τὸν διδάσκαλον αὐτοῦ οὐδὲ δοῦλος ὑπὲρ τὸν κύριον αὐτοῦ. 16. ἐν τῷ πλοίῳ ἤγου πρὸς τὸν κύριον διὰ τῆς θαλάσσης. 17. ἐξήρχεσθε ἐκ τῶν οἴκων ὑμῶν. 18. ταῦτα τὰ δαιμόνια ἐξήρχετο διὰ τοῦ λόγου αὐτοῦ. 19. ἠκούοντο καὶ ἤκουον· ἀκούονται καὶ ἀκούουσιν. 20. ἠρχόμην πρὸς τὸν κύριον, ἦγον δὲ καὶ τοὺς ἄλλους.

II. 1. Онези думи бяха слушани от същия апостол, но сега вече не се слушат. 2. Тези книги бяха писани от него в полза на слугите му. 3. Още не бях поучаван от този човек, но водех другите при него. 4. Вие не сте над мене, нито аз съм над вас. 5. Ти изпращаше други при него и беше изпращан от него при други. 6. Бесовете излизаха от децата. 7. Вие влизахте и излизахте в църквата. 8. Още не отивахме при грешниците, а още слушахме гласа на апостола и бяхме поучавани за Господа от книгите на пророците. 9. Те слизаха към морето и минаваха през него с лодки. 10. Нито злите, нито добрите отговаряха на Господа. 11. И виждахме, и слушахме тези ученици. 12. Ти беше спасяван чрез словото на Господа. 13. Не чрез делата си, а от Господа бяхте спасявани от греховете си. 14. Дори добрите не се спасяват чрез дела. 15. Чрез словото на Господа ставахме добри ученици. 16. Не ти умираше за него, а той умираше за тебе.

Бъдеще време, деятелен залог и медий, изявително наклонение

150. Речник

• ἀναβλέπω, бъд. ἀναβλέψω, поглеждам нагоре, прогледвам.

• βήσομαι, ще отида, деп. бъд. на βαίνω.

• γενήσομαι, ще стана, деп. бъд. на γίνομαι.

• γνώσομαι, ще позная, деп. бъд. на γινώσκω.

• διδάξω, ще поуча, бъд. на διδάσκω.

• διώκω, бъд. διώξω, гоня, преследвам.

• δοξάζω, бъд. δοξάσω, прославям.

• ἐλεύσομαι, ще дойда, ще отида, деп. бъд. на ἔρχομαι.

• ἕξω, ще имам, бъд. на ἔχω (обърнете внимание на придиханието).

• κηρύσσω, бъд. κηρύξω, проповядвам, възвестявам.

• λήμψομαι, ще взема, деп. бъд. на λαμβάνω.

• προσεύχομαι, деп., бъд. προσεύξομαι, моля се.

• τυφλός, ὁ, слепец.

151. Сегашно време и имперфект, във всичките три залога, се образуват от сегашната основа, към която се прибавят личните окончания, свързани с основата чрез свързващата гласна ο/ε.

Но бъдеще време деятелен залог и медий се образува от бъдещата основа, която се образува, като към глаголната основа се прибави времевият суфикс σ. Така, докато λυ- е глаголната основа (която при λύω е и сегашна основа), λυσ- е бъдещата основа.

152. Бъдеще време, като главно време, има главни лични окончания като сегашното време. Свързващата гласна също е същата. Затова бъдеще време деятелен залог и медий изявително наклонение се спрягат точно като сегашно време деятелен залог и медий, само че бъдещето има λυσ- в началото вместо λυ-.

153. Да припомним, че в сегашно време и имперфект медият и страдателният залог имат еднаква форма. Но в бъдеще време страдателният залог е съвсем различен от медия и ще бъде разгледан в следващ урок. Затова λύσομαι означава ще развържа за себе си, но не означава ще бъда развързан.

154. Бъдеще време деятелен залог изявително наклонение на λύω:

155. Бъдеще време медий изявително наклонение на λύω:

156. Бъдеще време деятелен залог и медий на основи, завършващи на съгласна

Когато глаголната основа завършва на съгласна, прибавянето на времевия суфикс σ поставя две съгласни една до друга. Тогава става следното:

(1) π, β, φ (наречени устнени преградни, защото се произнасят с устните) образуват със следващото σ двойната съгласна ψ (пс).

Примери: Бъдещето на πέμπω е πέμψω, а на γράφω, γράψω.

(2) κ, γ, χ (наречени небни преградни, защото се произнасят с помощта на небцето) образуват със следващото σ двойната съгласна ξ (кс).

Примери: Бъдещето на ἄγω е ἄξω, а на ἄρχω, ἄρξω.

(3) τ, δ, θ (наречени езикови преградни, защото се образуват с езика) отпадат пред σ.

Пример: Бъдещето на πείθω е πείσω.

Образуване на бъдещата основа и другите времеви основи на различни глаголи

157. При много глаголи глаголната основа е различна от сегашната основа.

Примери: (1) Глаголната основа на κηρύσσω не е κηρυσσ-, а κηρυκ-. От κηρυκ- бъдещето κηρύξω се образува по правилото в §156. (2) Глаголната основа на βαπτίζω не е βαπτιζ-, а βαπτιδ-. От βαπτιδ- бъдещето βαπτίσω се образува по правилото в §156.

158. Изобщо бъдещето на гръцкия глагол не може да се образува със сигурност по никакви правила; то трябва да се проверява в речника за всеки отделен глагол, толкова многобройни са неправилностите.

159. Гръцкият глагол в повечето случаи е изключително правилен при образуването на отделните форми за залог, наклонение, лице и число от основните времеви основи. Но образуването на самите основни времеви основи от глаголната основа (и още повече от сегашната основа) често е изключително неправилно. Основните времеви основи, от които се образува целият останал глагол, са шест. Тези шест, дадени с личното окончание за първо лице единствено число изявително наклонение, се наричат основни форми. Досега са научени само две от шестте основни форми на λύω. От първата основна форма, λύω, се образуват целите сегашно време и имперфект във всичките три залога; от втората, λύσω, — цялото бъдеще време деятелен залог и медий. Сегашното време и имперфектът заедно образуват сегашната система; бъдещето в деятелен залог и медий образува бъдещата система.

160. Правилността на гръцкия глагол при образуването на отделните форми във всяка времева система от първата форма на системата и голямата неправилност при образуването на самите първи форми може да се илюстрира с много неправилния глагол ἔρχομαι. Студентът сигурно никога не би очаквал бъдещето на ἔρχομαι да бъде ἐλεύσομαι; но щом веднъж е научил от речника, че ἐλεύσομαι е първо лице единствено число на бъдещето, трето лице множествено число ἐλεύσονται например може да се изведе от него точно както λύσονται се извежда от λύσομαι, а то от своя страна — от λύσω.

161. Отсега нататък се предполага, че студентът ще използва общите речници в края на книгата. Начинът на използването им може да се илюстрира така:

(1) Да предположим, че искаме да преведем на гръцки те ще започнат. Първата стъпка е да потърсим думата започвам в българско-гръцкия речник. Там е казано, че започвам се изразява с медия на ἄρχω. Следващата стъпка е да потърсим думата ἄρχω в гръцко-българския речник. Там при нея са дадени основните форми. Втората основна форма е бъдещето ἄρξω. Търсим именно бъдещето, защото ще започнат е бъдеще време. Но започвам означава медият на ἄρχω. Следователно търсим бъдеще време медий изявително наклонение (трето лице множествено число). То може да се изведе от ἄρξω по аналогия с λύω. Ако се направи справка с парадигмата на λύω, ще се види, че бъдеще време медий изявително наклонение, трето лице множествено число, се образува от втората основна форма, като се запази λυσ- от λύσω и вместо -ω се постави -ονται. Като постъпим по същия начин с ἄρξω, запазваме ἀρξ- и прибавяме към него -ονται. Така ἄρξονται е търсената форма.

(2) Ако в упражненията за превод от гръцки се срещне формата σώσει, студентът естествено ще предположи, че второто σ е знак за бъдеще, както σ в λύσει. Затова ще търси глаголи, започващи със σω-. Без затруднение ще намери σώζω, а бъдещето му (втората основна форма) се оказва σώσω, от което σώσει, разбира се, е просто трето лице единствено число.

(3) По същия начин, ако студентът види формата ἄξω, трябва веднага да предположи, че σ, скрито в двойната съгласна ξ, е σ на бъдещето. Следователно сегашното време естествено ще бъде ἄκω, ἄγω или ἄχω. Може да се наложи да се опитат и трите в речника, докато се открие, че ἄγω е правилното.

Разбира се, тези действия скоро ще станат втора природа и ще се извършват, без да се мисли за отделните стъпки.

162. По-трудните форми ще бъдат дадени отделно в речниците с препратки към глаголите, от които произлизат.

163. Но формите на сложните глаголи няма да бъдат дадени така. Например, ако студентът види ἀπελεύσεσθε в упражненията, трябва да забележи, че ἀπ- очевидно е предлогът ἀπό с изпусната крайна гласна. Тогава простата глаголна форма без предлога е ἐλεύσεσθε. Първо лице единствено число би било ἐλεύσομαι. Тази форма ще се намери в гръцко-българския речник като бъдеще на ἔρχομαι. Следователно, щом ἐλεύσεσθε идва от ἔρχομαι, ἀπελεύσεσθε ще идва от ἀπέρχομαι — и това е глаголът, който студентът трябва накрая да потърси.

164. Депонентно бъдеще на някои глаголи

Някои глаголи са депонентни в едно време, но не и в друго.

Пример: βαίνω има бъдеще с форма на медий, βήσομαι. Така той е депонентен в бъдеще, но не и в сегашно време.

165. Упражнения

¹ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου, Синът Човечески. В тази форма изразът се среща в евангелията като самоназоваване на Исус.

I. 1. ἄξει ὁ κύριος τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ εἰς τὴν βασιλείαν. 2. γνωσόμεθα καὶ τοὺς ἀγαθοὺς καὶ τοὺς πονηρούς. 3. λήμψεσθε τὰ πλοῖα ἐκ τῆς θαλάσσης. 4. λύσεις τοὺς δούλους. 5. ἕξουσιν οἱ πονηροὶ οὐδὲ χαρὰν οὐδὲ εἰρήνην. 6. ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ ἐλεύσεται ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου¹ σὺν τοῖς ἀγγέλοις αὐτοῦ. 7. ἁμαρτωλοὶ ἐστέ, γενήσεσθε δὲ μαθηταὶ τοῦ κυρίου. 8. διώκουσιν οἱ πονηροὶ τοὺς προφήτας, ἀλλ’ ἐν ταῖς ἡμέραις τοῦ υἱοῦ τοῦ ἀνθρώπου οὐκέτι διώξουσιν αὐτούς. 9. προσεύξῃ τῷ θεῷ σου καὶ δοξάσεις αὐτόν. 10. τότε γνώσεσθε ὅτι αὐτός ἐστιν ὁ κύριος. 11. ταῦτα γνώσομαι οὐδὲ ἐγώ. 12. ἄλλους διδάξει ὁ δοῦλος, ἀλλ’ ἐμὲ διδάξει ὁ διδάσκαλος ὁ πιστός. 13. ἐκεῖνα λήμψονται οἱ ἀπόστολοι, ταῦτα δὲ καὶ οἱ ἀδελφοί. 14. διὰ τοῦ λόγου τοῦ κυρίου ἀναβλέψουσιν οἱ τυφλοὶ οὗτοι. 15. ὁ προφήτης αὐτὸς γράψει ταῦτα ἐν ταῖς γραφαῖς. 16. ἐλεύσονται κακαὶ ἡμέραι. 17. ἀπελεύσῃ καὶ σὺ εἰς τὰς ὁδοὺς τῶν πονηρῶν καὶ διδάξεις οὕτως τοὺς ἀνθρώπους. 18. κηρύξουσιν καὶ αὐτοὶ τὸ εὐαγγέλιον ἐν τούτῳ τῷ κόσμῳ τῷ κακῷ. 19. ἐλεύσεται καὶ αὕτη πρὸς αὐτόν, καὶ αὐτὸς διδάξει αὐτήν. 20. ἐκηρύσσετο τὸ εὐαγγέλιον ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς κακαῖς, κηρύσσεται δὲ καὶ νῦν, ἀλλ’ ἐν ἐκείνῃ τῇ ἡμέρᾳ ἐλεύσεται ὁ κύριος αὐτός.

II. 1. Църквата ще изпрати слуги при мене. 2. Тези жени ще станат добри. 3. Тези думи ще напиша в книга. 4. Тези неща ще дойдат в света в онези дни. 5. Сега той още не ме поучава, но в онзи час и ще ме поучи, и ще ме познае. 6. Те преследваха тези жени в лошите дни и ще ги преследват дори до другите места. 7. Тогава слепците ще се молят на Господа, а злите хора няма да се молят. 8. Даровете бяха вземани от нас от децата, но вече няма да ги вземаме. 9. Ще се молим за същите деца в църквата. 10. В този свят имаме смърт, но в Божието царство ще имаме и любов, и слава. 11. Тогава бяхме поучавани от апостолите, но в онзи ден и ние ще поучаваме. 12. В онези дни аз ви преследвах, а сега вие ще преследвате мене. 13. Ти няма да слезеш към морето, а ще преследваш тези жени с децата им в пустинята. 14. Те проповядваха това благовестие, но сега вече няма да го проповядват. 15. Тези неща са лоши, но в онзи ден ще имате добри неща. 16. Господ ще дойде при Своята църква в слава.

Първи аорист, деятелен залог и медий, изявително наклонение. Конструкции с πιστεύω

166. Речник

• ἀπολύω, ἀπολύσω, ἀπέλυσα, освобождавам, пускам.

• ἐκήρυξα, проповядвах, възвестих, аор. на κηρύσσω.

• ἐπιστρέφω, ἐπιστρέψω, ἐπέστρεψα, обръщам се, връщам се.

• ἑτοιμάζω, ἑτοιμάσω, ἡτοίμασα, приготвям.

• ἤδη, нареч., вече.

• Ν θαυμάζω, θαυμάσω, ἐθαύμασα, чудя се, удивлявам се.

• θεραπεύω, θεραπεύσω, ἐθεράπευσα, изцелявам.

• πείθω, πείσω, ἔπεισα, убеждавам.

• πιστεύω, πιστεύσω ἐπίστευσα, вярвам.

• ὑποστρέφω, ὑποστρέψω, ὑπέστρεψα, връщам се.

167. Първият аорист не е различно време от втория аорист, който ще бъде разгледан в следващия урок; първи и втори аорист са просто два различни начина за образуване на едно и също време на глагола. По подобен начин в българския писах и рекох са едно и също време, макар да се образуват по различен начин.

168. Аористът прилича на имперфекта по това, че се отнася до миналото. Но имперфектът се отнася до продължително действие в миналото, а аористът е простото минало време. Така имперфектът ἔλυον означава развързвах, а аористът ἔλυσα означава развързах. Да припомним, че в сегашно време тази разлика между простото твърдение за действието и твърдението за продължително (или повтарящо се) действие в гръцкия не се прави (λύω означава и развързвам изобщо, и развързвам в момента). Но в миналото разликата се прави много грижливо; гръцкият език не показва никаква склонност да смесва аориста с имперфекта.

169. Трябва да се отбележи обаче, че аористът често се превежда с английския перфект. Затова ἔλυσα може да означава както развързах, така и развързал съм. Гръцкият перфект, който ще бъде разгледан в Урок XXIX, макар наистина често да се превежда с развързал съм, има много различен обхват. Когато развързал съм просто твърди, че действието е станало в миналото, без да се подразбират сегашните му последствия, то се превежда с гръцкия аорист.

Примери: ἠκούσατε τὴν φωνήν μου, чули сте гласа ми. Това изречение просто твърди, че действието е станало в някакъв неопределен момент в миналото. Но ако се добави тогава и така ясно се отбележи разстоянието между миналото действие и настоящия момент, когато се прави твърдението, ще се употреби простото минало време. Така τότε ἠκούσατε τὴν φωνήν μου би се превело тогава чухте гласа ми.

170. Обикновено контекстът показва съвсем ясно дали гръцкият аорист трябва да се преведе с минало свършено време (напр. развързах) или с минало неопределено време (напр. развързал съм). В упражненията трябва да се използва първият превод, освен ако не е напълно сигурно, че се има предвид другият. Това, което студентът трябва да разбере най-напред, е, че аористът е простото минало време.

171. Първи аорист деятелен залог изявително наклонение на λύω:

172. Аористът, като второстепенно време (като имперфекта), има аугмент. Аугментът в аориста е същият, както в имперфекта (вж. §§124–126).

173. Аористът, като имперфекта, има второстепенни окончания. Да припомним (вж. §127), че в деятелен залог те са следните:

174. Трябва да се отбележи, че в първия аорист ν отпада в първо лице единствено число.

175. Пред тези лични окончания в аориста стои не свързваща гласна, а времевият суфикс σα, който се прибавя към глаголната основа. Така там, където бъдещето има σο/ε, първият аорист има σα.

176. В трето лице единствено число това σα се заменя със σε. ἔλυσε(ν) може да има подвижно ν, както ἔλυε(ν) в имперфекта.

177. Формата ἐλύσαμεν—ἰο — да я вземем за пример — може да се раздели така: ἐ/λύ/σα/μεν. ἐ е аугментът, λυ е глаголната основа, σα е знакът на първия аорист, а μεν е второстепенното лично окончание за първо лице множествено число деятелен залог.

178. Първи аорист медий изявително наклонение на λύω:

179. Както в бъдеще време, така и в аориста страдателният залог е съвсем различен по форма от медия. Затова ἐλυσάμην означава развързах за себе си, но не означава бях развързан.

180. Подобно на аориста деятелен залог, аористът медий има второстепенни лични окончания. Да припомним (вж. §139), че в медий тези второстепенни лични окончания са следните:

181. Пред тях, както в деятелния залог, стои времевият суфикс σα. Промени няма освен във второ лице единствено число, където ἐλύσω е съкратена форма на първоначалното ἐλύσασο.

182. Формата ἐλυσάμεθα —-ο — да я вземем за пример — е съставена така: ἐ/λυ/σά/μεθα. ἐ е аугментът, λυ е глаголната основа, σα е времевият суфикс, μεθα е второстепенното лично окончание за първо лице множествено число медий.

183. Промените, предизвикани от свързването на σα на времевия суфикс на първия аорист с основите на различни глаголи, са като предизвиканите от σο/ε на бъдещето. Както при бъдещето обаче, не може да се предскаже със сигурност какъв ще бъде аористът на един гръцки глагол. Всеки глагол трябва да се проверява в речника поотделно. За тази цел студентът трябва да използва общия речник в края на книгата по начина, описан в §§161–163. Само че за аориста деятелен залог и медий ще ни интересува третата основна форма, а не втората.

184. Конструкции с πιστεύω

Глаголът πιστεύω изисква дателен падеж. Така πιστεύω τῷ ἀνθρώπῳ означава вярвам на човека.

Глаголът πιστεύω, последван от εἰς с винителен падеж, трябва да се превежда вярвам в. Така πιστεύω εἰς τὸν κύριον означава вярвам в Господа. Не бива да се мисли обаче, че предлогът εἰς с винителен тук всъщност означава в като ἐν с дателен. По-скоро трябва да се каже, че гръцкият просто гледа на акта на вярата по различен начин: той мисли за полагане на вярата си в някого (с движение към него).

185. Упражнения

I. 1. ἀπέλυσεν ὁ κύριος τὸν δοῦλον αὐτοῦ, ὁ δὲ δοῦλος οὐκ ἀπέλυσε τὸν ἄλλον. 2. ἤδη ἐπέστρεψαν οὗτοι πρὸς τὸν κύριον, ἐκεῖνοι δὲ ἐπιστρέψουσιν ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς κακαῖς. 3. ἐπιστεύσαμεν εἰς τὸν κύριον καὶ σώσει ἡμᾶς. 4. καὶ ἐπίστευσας εἰς αὐτὸν καὶ πιστεύσεις. 5. ὑπέστρεψας πρὸς τὸν κύριον καὶ ἐδέξατό σε εἰς τὴν ἐκκλησίαν αὐτοῦ. 6. ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις ἐπορεύεσθε ἐν ταῖς ὁδοῖς ταῖς κακαῖς. 7. ἐπεστρέψατε πρὸς τὸν κύριον καὶ ἐθεράπευσεν ὑμᾶς. 8. ἐκεῖνοι πονηροί, ἀλλ’ ἡμεῖς ἐπείσαμεν αὐτούς. 9. ἡτοίμασα ὑμῖν τόπον ἐν τῷ οὐρανῷ. 10. ἐδεξάμην σε εἰς τὸν οἶκόν μου, ἀλλ’ οὗτοι οἱ πονηροὶ οὐκ ἐδέξαντο. 11. ἀνέβλεψαν οἱ τυφλοί. 12. ἔσωσα ὑμᾶς ἐγώ, ὑμεῖς δὲ ἐμὲ οὐκ ἐδέξασθε εἰς τοὺς οἴκους ὑμῶν. 13. πονηροὶ ἦσαν αὐτοί, πονηροὺς δὲ ἔπεμψαν εἰς τὴν ἐκκλησίαν. 14. ἐδίδαξάς με ἐν τῷ ἱερῷ. 15. τότε ἠκούσαμεν ταύτας τὰς ἐντολάς, ἄλλας δὲ ἀκούσομεν ἐν τῇ ἐκκλησίᾳ. 16. ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ ἐξελεύσονται ἐκ τοῦ κόσμου, τότε δὲ ἐδέξαντο ἡμᾶς. 17. ἤκουσαν αὐτοῦ καὶ ἐθαύμασαν. 18. ἐδέξω σὺ τὸ εὐαγγέλιον, οὗτοι δὲ οὐ δέξονται αὐτό. 19. οὐδὲ ἠκούσαμεν τὸν κύριον οὐδὲ ἐπιστεύσαμεν εἰς αὐτόν.

II. 1. Не приехме благовестието, защото не чухме гласа на апостола. 2. В онези дни не вярвахме в Господа, но този ученик ни убеди. 3. Грешникът се обърна към Господа и вече бива поучаван от Него. 4. Слугите са приготвили къщи за вас. 5. Този слепец повярва в Господа. 6. Децата се учудиха, а учениците повярваха. 7. Ти не се помоли на Господа и затова Той не те изцели. 8. Онези зли хора преследваха тези жени в пустинята. 9. Проповядвал съм им благовестието. 10. Вие преследвахте мене, а аз не преследвах вас. 11. Тези слепци прославиха Господа, защото ги беше изцелил¹. 12. Чрез учениците Си Той възвести благовестието Си на света. 13. Обещанията са добри и ние ги приехме. 14. Вие сте приели същите обещания и сте повярвали в същия Господ. 15. Той не е проповядвал благовестието, нито го проповядва сега. 16. Онази жена нито е прославила Господа, нито е приела децата.

¹ Плусквамперфектът (минало предварително време) в превода често отговаря на гръцки аорист.

Втори аорист, деятелен залог и медий, изявително наклонение

186. Речник

• γάρ, съюз, постпозитивен (вж. §91), защото.

• ἔβαλον, хвърлих, 2-ри аор. на βάλλω.

• ἐγενόμην, станах, деп. 2-ри аор. на γίνομαι.

• εἶδον,¹ видях, 2-ри аор. на βλέπω (може да се смята и за 2-ри аор. на ὁράω)).

• εἶπον, казах, рекох, 2-ри аор. на λέγω.

• ἔλαβον, взех, 2-ри аор. на λαμβάνω.

• ἤγαγον, заведох, 2-ри аор. на ἄγω.

• ἦλθον, дойдох, отидох, 2-ри аор. на ἔρχομαι.

• ἤνεγκα, донесох, 1-ви аор. на φέρω (спряга се като 1-ви аор. на λύω, но с -κα вместо -σα).

• λείπω, 2-ри аор. ἔλιπον, оставям.

• ὄψομαι, ще видя, деп. бъд. на βλέπω (може да се смята и за бъдеще на ὁράω)).

• πίπτω, 2-ри аор. ἔπεσον, падам.

• προσφέρω, донасям, принасям (изисква винителен падеж за нещото, което се донася, и дателен за лицето, на което се донася. Пример: προσφέρω τὰ τέκνα τῷ κυρίῳ, довеждам децата при Господа).

¹ В Новия Завет εἶδον в изявително наклонение има почти изключително окончания на първи аорист вместо окончания на втори аорист, а и при други глаголи окончания на първи аорист често се поставят върху основи на втори аорист. Вж. J. H. Moulton, A Grammar of New Testament Greek, т. II, 1920, „Accidence and Word Formation“, под ред. на W. F. Howard, с. 208 сл., бел. 1. Затова е по-скоро отстъпка заради по-лесното усвояване, че εἶδον и др. тук навсякъде се третират като втори аористи. Но този подход вероятно е по-добър, докато природата на втория аорист не стане напълно позната на студента. Окончанията на първи аорист после лесно могат да се разпознаят, когато се срещнат. Ср. §521.

187. Вече беше отбелязано, че вторият аорист не е различно време от първия аорист, а само различен начин за образуване на същото време. Затова много малко глаголи имат и първи, и втори аорист, също както в българския много малко глаголи имат две различни форми на миналото свършено време.

Употребите на втория аорист в гръцкия са точно същите като употребите на първия аорист.

188. Не може да се определи предварително дали един глагол ще има първи или втори аорист, нито, ако има втори аорист, каква ще бъде формата му. Тези въпроси могат да се решат само чрез справка в речника за всеки отделен глагол.

189. Системата на втория аорист (състояща се от всички наклонения на втория аорист в деятелен залог и медий) се различава от сегашната система (състояща се от всички наклонения на сегашното време и имперфекта в деятелен залог, медий и страдателен залог) не чрез прибавяне на -σα или друг времеви суфикс към глаголната основа, а чрез промени в самата дума в сравнение със сегашното време. Обикновено тези промени означават, че вторият аорист е по-близо до истинската, изходна глаголна основа, отколкото сегашното време.

Примери: (1) λαμβάνω има втори аорист ἔλαβον, λαβ- е основата на втория аорист, а λαμβαν- — сегашната основа. (2) βάλλω има втори аорист ἔβαλον, като βαλ- е основата на втория аорист, а βαλλ- — сегашната основа.

190. От основата на втория аорист се образуват вторият аорист деятелен залог и медий. Аористът страдателен залог на всички глаголи е различен от аориста медий, независимо дали аористът медий е първи или втори аорист. Затова ἐλιπόμην, аористът медий на λείπω, не означава бях оставен. За да се преведе бях оставен, би се употребила съвсем различна форма — аорист страдателен залог.

191. Вторият аорист, като второстепенно време, има аугмент, който е точно като аугмента на имперфекта. Така основа на втори аорист като λιπ- (от λείπω), която започва със съгласна, получава представка ἐ като аугмент (основата λιπ- дава така ἔλιπον), а основа на втори аорист като ἐλθ-, която започва с гласна, удължава тази гласна (основата ἐλθ- дава така ἦλθον).

192. Вторият аорист, като второстепенно време, има второстепенни лични окончания. Между тях и основата стои свързващата гласна ο/ε точно както в сегашното време и имперфекта. Затова вторият аорист изявително наклонение се спряга точно като имперфекта, само че имперфектът се образува от сегашната основа, а вторият аорист изявително наклонение — от основата на втория аорист. Така ἐλείπομεν означава оставяхме (имперфект), а ἐλίπομεν — оставихме (втори аорист). Понякога една-единствена буква различава имперфекта от втория аорист. ἐβάλλομεν например означава хвърляхме (имперфект), а ἐβάλομεν — хвърлихме (втори аорист).

193. Втори аорист деятелен залог изявително наклонение на λείπω, оставям:

194. Втори аорист медий изявително наклонение на λείπω:

195. Упражнения

I. 1. καὶ εἴδομεν τὸν κύριον καὶ ἠκούσαμεν τοὺς λόγους αὐτοῦ. 2. οὐδὲ γὰρ εἰσῆλθες εἰς τοὺς οἴκους αὐτῶν οὐδὲ εἶπες αὐτοῖς παραβολήν. 3. ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ ἐγένοντο μαθηταὶ τοῦ κυρίου. 4. οὗτοι μὲν ἐγένοντο μαθηταὶ ἀγαθοί, ἐκεῖνοι δὲ ἔτι ἦσαν πονηροί. 5. προσέφερον αὐτῷ τοὺς τυφλούς. 6. ἔπεσον ἐκ τοῦ οὐρανοῦ οἱ ἄγγελοι οἱ πονηροί. 7. τὰ μὲν δαιμόνια ἐξεβάλετε, τὰ δὲ τέκνα ἐθεραπεύσατε. 8. τοὺς μὲν πονηροὺς συνηγάγετε ὑμεῖς εἰς τοὺς οἴκους ὑμῶν, τοὺς δὲ ἀγαθοὺς ἡμεῖς. 9. οὐκ ἐκήρυξας τὸ εὐαγγέλιον ἐν τῇ ἐκκλησίᾳ, οὐδὲ γὰρ ἐγένου μαθητής. 10. νῦν μὲν λέγετε λόγους ἀγαθούς, εἶπον δὲ οὗτοι τοὺς αὐτοὺς λόγους καὶ ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις. 11. ἐπιστεύσαμεν εἰς τὸν κύριον, οἱ γὰρ μαθηταὶ ἤγαγον ἡμᾶς πρὸς αὐτόν. 12. ταῦτα μὲν εἶπον ὑμῖν ἐν τῷ ἱερῷ, ἐκεῖνα δὲ οὔπω λέγω. 13. τότε μὲν εἰσήλθετε εἰς τὴν ἐκκλησίαν, ἐν ἐκείνῃ δὲ τῇ ἡμέρᾳ εἰσελεύσεσθε εἰς τὸν οὐρανόν. 14. τότε ὀψόμεθα τὸν κύριον ἐν τῇ δόξῃ αὐτοῦ· ἐπιστεύσαμεν γὰρ εἰς αὐτόν. 15. ὁ μὲν κύριος ἐξῆλθε τότε ἐκ τοῦ κόσμου, οἱ δὲ μαθηταὶ αὐτοῦ ἔτι μένουσιν ἐν αὐτῷ. 16. ταύτας τὰς ἐντολὰς ἔλαβον ἀπὸ τοῦ κυρίου, ἤμην γὰρ μαθητὴς αὐτοῦ. 17. τότε μὲν παρελάβετε τὴν ἐπαγγελίαν παρὰ τοῦ κυρίου, νῦν δὲ καὶ κηρύσσετε αὐτὴν ἐν τῷ κόσμῳ. 18. ἤλθετε πρὸς τὸν κύριον καὶ παρελάβετε παρ’ αὐτοῦ ταῦτα. 19. συνήγαγεν ἡμᾶς αὐτὸς εἰς τὴν ἐκκλησίαν αὐτοῦ. 20. εἶδον οἱ ἄνθρωποι τὸν υἱὸν τοῦ θεοῦ· ἐγένετο γὰρ αὐτὸς ἄνθρωπος καὶ ἔμενεν ἐν τούτῳ τῷ κόσμῳ.

II. 1. Не Го видяхме, защото още не бяхме Негови ученици. 2. Апостолът доведе грешниците при Него. 3. Вие не ме чухте, а дойдохте при учениците ми. 4. Вие влязохте в тази къща, а другите излязоха от нея. 5. Грешниците влизаха в къщите си, а апостолите видяха Господа. 6. В онези дни ще видим Господа, но в лошите дни не Го видяхме. 7. Братята ти вземаха дарове от децата, а апостолите взеха децата от тях. 8. Ти стана слуга на апостола, а апостолът ти стана дори брат. 9. Вие сте станали Божия църква, защото сте повярвали в Неговия Син. 10. Той е събрал учениците Си в царството Си. 11. Верният учител каза, че Господ е добър. 12. Те повярваха в Господа и доведоха и други при Него. 13. Те чуха децата и дойдоха при тях. 14. Получихме радост и мир от Бога, защото вече влизахме в Неговото царство. 15. Учениците казват, че апостолите видели Господа и получили това от Него. 16. Ти излезе в пустинята, а апостолът каза тези неща на братята си.

Аорист страдателен залог изявително наклонение. Бъдеще страдателен залог изявително наклонение

196. Речник

• ἀναλαμβάνω, вдигам, възнасям.

• ἐβλήθην, бях хвърлен, аор. страд. на βάλλω.

• ἐγενήθην, станах, аор., страдателен по форма, на γίνομαι.

• ἐγνώσθην, бях познат, аор. страд. на γινώσκω.

• ἐδιδάχθην, бях поучен, аор. страд. на διδάσκω.

• ἐκηρύχθην, бях проповядван, бях възвестен, аор. страд. на κηρύσσω.

• ἐλήμφθην, бях взет, аор. страд. на λαμβάνω.

• ἐπορεύθην, отидох, аор., страдателен по форма, на πορεύομαι.

• ἠγέρθην, бях възкресен, аор. страд. на ἐγείρω.

• ἠκούσθην, бях чут, аор. страд. на ἀκούω.

• ἠνέχθην, бях донесен, аор. страд. на φέρω.

• ἤχθην, бях заведен, аор. страд. на ἄγω.

• ὤφθην, бях видян, явих се, аор. страд. на βλέπω (може да се смята и за аор. страд. на ὁράω).

197. Аористът страдателен залог изявително наклонение и бъдещето страдателен залог изявително наклонение се образуват от основата на аориста страдателен залог, която е шестата основна форма. Четвъртата и петата основна форма ще бъдат разгледани в следващ урок.

198. Основата на аориста страдателен залог се образува, като към глаголната основа се прибави θε. Това θε навсякъде в изявителното наклонение се удължава в θη. Така основата на аориста страдателен залог на λύω е λυθη-.

199. Тъй като аористът е второстепенно време, към времевата основа се прибавя аугмент, образуван точно както при имперфекта (вж. §§124–126), и второстепенните лични окончания. Тези лични окончания имат деятелна форма (вж. §127) и са като тези в имперфекта деятелен залог изявително наклонение, освен че в трето лице множествено число се избира другото окончание -σαν вместо -ν. В аориста страдателен залог изявително наклонение личните окончания се прибавят направо към времевата основа, без свързваща гласна.

200. Бъдещето страдателен залог изявително наклонение се образува, като се прибави -σο/ε към основата на аориста страдателен залог (с θε, удължено в θη), която обаче в бъдеще време няма аугмент, тъй като бъдещето е главно, а не второстепенно време. Към тази основа на бъдещето страдателен залог, λυθησο/ε, се прибавят главните окончания на медия и бъдещето страдателен залог се спряга точно като бъдещето медий, само че основата е λυθησο [ε вместо λυσο/ε.

201. Аорист страдателен залог изявително наклонение на λύω:

202. Бъдеще страдателен залог изявително наклонение на λύω:

203. Употребите на изучените досега части на глагола могат да се обобщят така:

Образуване на основите на аориста страдателен залог при глаголи с основа на съгласна

204. Пред θ на времевия суфикс на аориста страдателен залог крайното π или β на глаголната основа се заменя с φ, крайното κ или γ — с χ, а крайното τ, δ или θ — със σ. Промените при π, β, κ, γ могат да се запомнят, ако се забележи, че θ е придихателна съгласна (th) и че промените всъщност се свеждат до прибавяне на придихание (h) към предходните букви, за да се уеднаквят с θ. Така пред th p или b става ph, а k или g — ch.

Примери: Аористът страдателен залог на πέμπω е ἐπέμφθην, на ἄγω, ἤχθην, на πείθω, ἐπείσθην.

205. Както и при другите основни форми обаче, аористът страдателен залог на един гръцки глагол не може да се образува със сигурност въз основа на общи правила, а трябва да се отбелязва за всеки глагол поотделно.

206. Втори аорист страдателен залог

Някои глаголи имат втори аорист страдателен залог вместо първи. Този втори аорист страдателен залог се спряга в изявително наклонение точно като първия аорист страдателен залог. Но няма θ във времевата основа.

Пример: Вторият аорист страдателен залог изявително наклонение на γράφω е ἐγράφην, ἐγράφης, ἐγράφη, ἐγράφημεν, ἐγράφητε, ἐγράφησαν.

Аорист и бъдеще на депонентните глаголи

207. Някои депонентни глаголи имат страдателни, а не медиални форми.

Пример: Аористът на ἀποκρίνομαι, отговарям, е ἀπεκρίθην¹, отговорих.

208. Някои депонентни глаголи имат и медиални, и страдателни форми.

Пример: Аористът на γίνομαι, ставам, е или ἐγενόμην, станах, или ἐγενήθην, станах. ἐγενόμην и ἐγενήθην означават абсолютно едно и също, като и медиалната, и страдателната форма имат деятелно значение.

209. Упражнения

¹ Но понякога ἀποκρίνομαι има медиални форми.

I. 1. ἐπιστεύσαμεν εἰς τὸν κύριον καὶ ἐγνώσθημεν ὑπ’ αὐτοῦ. 2. ταῦτα ἐγράφη ἐν τοῖς βιβλίοις. 3. ἐδιδάξατε τὰ τέκνα, ἐδιδάχθητε δὲ καὶ αὐτοὶ ὑπὸ τοῦ κυρίου. 4. ἐλήμφθησαν οἱ πιστοὶ εἰς τὸν οὐρανόν, ἐξεβλήθησαν δὲ ἐξ αὐτοῦ οἱ ἄγγελοι οἱ πονηροί. 5. ἐγερθήσονται οἱ νεκροὶ τῷ λόγῳ τοῦ κυρίου. 6. οὗτοι οἱ τυφλοὶ συνήχθησαν εἰς τὴν ἐκκλησίαν. 7. ἐξεβλήθη τὰ δαιμόνια· ὁ γὰρ κύριος ἐξέβαλεν αὐτά. 8. πέμπονται μὲν καὶ νῦν οἱ μαθηταί, ἐπέμφθησαν δὲ τότε οἱ ἀπόστολοι καὶ πεμφθήσονται ἐν ἐκείνῃ τῇ ἡμέρᾳ καὶ οἱ ἄγγελοι. 9. εἰσῆλθες εἰς τὴν ἐκκλησίαν καὶ ἐβαπτίσθης. 10. ἐπιστεύθη ἐν κόσμῳ,¹ ἀνελήμφθη ἐν δόξῃ. 11. οἱ ἁμαρτωλοὶ ἐσώθησαν ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ καὶ ἐγενήθησαν μαθηταὶ τοῦ κυρίου. 12. ἐπορεύθημεν εἰς ἕτερον τόπον· οὐ γὰρ δέξονται ἡμᾶς οὗτοι. 13. ἐδοξάσθη ὁ θεὸς ὑπὸ τοῦ υἱοῦ, ἐδόξασε δὲ αὐτόν. 14. τὸ εὐαγγέλιον ἐκηρύχθη ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις, κηρυχθήσεται δὲ καὶ νῦν. 15. ἑτοιμασθήσεται ἡμῖν τόπος ἐν οὐρανῷ κατὰ τὴν ἐπαγγελίαν τοῦ κυρίου. 16. τὰ τέκνα προσηνέχθησαν τῷ κυρίῳ. 17. εἶδον οὗτοι τὸ πρόσωπον τοῦ κυρίου καὶ ἤκουσαν τῆς φωνῆς αὐτοῦ. 18. ἐν τῷ μικρῷ οἴκῳ ἀκουσθήσεται ἡ φωνὴ τοῦ ἀποστόλου. 19. πρῶτός εἰμι τῶν ἁμαρτωλῶν, ἐσώθην δὲ καὶ ἐγώ. 20. ὀψόμεθα μὲν τοὺς ἀγγέλους, ὀφθησόμεθα δὲ καὶ ὑπ’ αὐτῶν.

II. 1. Това е Божията църква, но грешниците бяха доведени в нея. 2. Този човек беше изгонен заради благовестието. 3. Аз бях изпратен при грешниците, а ти беше изпращан при братята си. 4. Ти не прие благовестието, но другите го приеха и бяха спасени. 5. Тези думи са написани от апостолите. 6. Слугите ще дойдат в къщата, а синовете бяха кръстени в онзи час. 7. Вие ще видите Господа на небето, а апостолите бяха поучени от Него. 8. Учениците доведоха слепците при Господа, а децата бяха доведени от други. 9. Даровете бяха получавани от слугите, а законът беше възвестен на света. 10. Място беше приготвено за братята. 11. Ние отидохме на морето, а синовете ни ще отидат в храма. 12. След тези неща те бяха взети в слава. 13. Синът Човечески беше възкресен от мъртвите² и беше прославен. 14. Божиите обещания бяха чути в света.

¹ Членът често се изпуска при κόσμος. Вж. §311.

² От мъртвите — ἐκ νεκρῶν.

Трето склонение

210. Речник

• ἅγιος, α, ον, прил., свят; οἱ ἅγιοι, светиите.

• αἷμα, αἵματος, τό, кръв.

• αἰών, αἰῶνος, ὁ, век, епоха; εἰς τὸν αἰῶνα, вовеки; εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων, во веки веков.

• ἄρχων, ἄρχοντος, ὁ, управник, началник, княз.

• γράμμα, γράμματος, τό, буква, писмо.

• ἐλπίς, ἐλπίδος, ἡ, надежда.

• θέλημα, θελήματος, τό, воля.

• νύξ, νυκτός, ἡ, нощ.

• ὄνομα, ὀνόματος, τό, име.

• πνεῦμα, πνεύματος, τό, дух, Духът.

• ῥῆμα, ῥήματος, τό, дума, слово.

• σάρξ, σαρκός, ἡ, плът.

• σῶμα, σώματος, τό, тяло.

211. Склонението на (1) ἐλπίς, ἐλπίδος, ἡ, надежда, (2) νύξ, νυκτός, ἡ, нощ, и (3) ἄρχων, ἄρχοντος, ὁ, управник, е следното:

212. Падежните окончания в трето склонение са следните:

213. Тези падежни окончания се прибавят към основата, а основата може да се открие не от именителния падеж, както е възможно в първо и второ склонение, а само като се отдели -ος от родителен падеж единствено число. Затова родителният падеж единствено число трябва да е известен, преди да може да се склонява което и да е съществително от трето склонение.

214. Ще се забележи, че и в окончанието за винителен падеж единствено число, и в окончанието за винителен падеж множествено число α е кратко. Дателният падеж множествено число -σι(ν) може да има подвижно ν. (Вж. §44.)

215. Именителният падеж се образува по различни начини, които вероятно е най-удобно да не се опитваме да класифицираме.

216. И звателният падеж се образува различно при различните съществителни. Много често съвпада с именителния.

217. В дателен падеж множествено число съчетанието от съгласни, образувано от σ на падежното окончание след крайната съгласна на основата, предизвиква различни промени, които общо взето са същите като описаните в §156. Но когато две съгласни, като ντ, отпаднат пред следващото σ, предходната гласна се удължава, като ο обаче се удължава не в ω, а в ου. Така в ἄρχουσι(ν), дателен падеж множествено число на ἄρχων.

218. Родът на съществителните от трето склонение, освен при някои особени класове като съществителните на -μα, -ματος, не може лесно да се сведе до правила и затова трябва да се научава за всяко съществително поотделно.

219. Така, ако студентът бъде попитан коя е думата за плът, съвсем не е достатъчно да каже, че тя е σάρξ. Той трябва да каже, че тя е σάρξ, σαρκός, женски род. Без родителния падеж единствено число би било невъзможно да се определи основата, а ако основата не е известна, съществителното, разбира се, не може да се склонява. А без да се знае родът, думата не би могла да се употребява правилно. Не би могло да се каже например дали ὁ σάρξ, ἡ σάρξ или τὸ σάρξ е правилно.

220. Тези две трудности, заедно с трудността на дателния падеж множествено число, правят третото склонение по-трудно от първото и второто. Иначе склонението е лесно, щом падежните окончания бъдат напълно усвоени и ясно разграничени от окончанията на другите две склонения.

221. Едносрични съществителни от трето склонение

Едносричните съществителни от трето склонение имат ударение на ултимата в родителен и дателен падеж на двете числа. В родителен падеж множествено число то е облечено.

Пример: σάρξ, σαρκός, σαρκῶν.

Това правило е изключение от правилото за ударението при съществителните. Според него ударението би останало на същата сричка, както в именителен падеж единствено число, доколкото позволяват общите правила за ударението.

222. Съществителни на -μα

Важен клас съществителни на -μα с основи на -ματ се склоняват като ὄνομα. Всички тези съществителни са от среден род. Склонението на ὄνομα, ὀνόματος, τό, име, е следното:

Тъй като ὄνομα е съществително от среден род, винителният и звателният падеж на двете числа съвпадат с именителния, а именителен, винителен и звателен падеж множествено число завършват на α. (Вж. §42.)

223. Склонението на други съществителни от трето склонение е дадено в §§559–566 и може да се справяте с него при нужда.

224. Упражнения

I. 1. ἐλπίδα οὐκ ἔχουσιν οὐδὲ τὸ πνεῦμα τὸ ἅγιον. 2. διὰ τὴν ἐλπίδα τὴν καλὴν ἤνεγκαν ταῦτα οἱ μαθηταὶ τοῦ κυρίου. 3. ταῦτά ἐστιν τὰ ῥήματα τοῦ ἁγίου πνεύματος. 4. ἐγράφη τὰ ὀνόματα ὑμῶν ὑπὸ τοῦ θεοῦ ἐν τῷ βιβλίῳ τῆς ζωῆς. 5. τῷ λόγῳ τοῦ κυρίου ἔσωσεν ἡμᾶς ὁ θεός. 6. οἱ ἄρχοντες οἱ πονηροὶ οὐκ ἐπίστευσαν εἰς τὸ ὄνομα τοῦ κυρίου. 7. ταῦτα εἶπον ἐκεῖνοι τοῖς ἄρχουσιν τούτου τοῦ αἰῶνος. 8. ὄψεσθε ὑμεῖς τὸ πρόσωπον τοῦ κυρίου εἰς τὸν αἰῶνα, ἀλλ’ οὐκ ὄψονται αὐτὸ οἱ πονηροί, ὅτι οὐκ ἐπίστευσαν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ. 9. οὐκέτι κατὰ σάρκα γινώσκομεν τὸν κύριον. 10. ἐν τῇ σαρκὶ ὑμῶν εἴδετε τὸν θάνατον, ἀλλὰ διὰ τοῦ ἁγίου πνεύματος ἔχετε ἐλπίδα καλήν. 11. τὸ μὲν γράμμα ἀποκτείνει, ἐν τῷ δὲ πνεύματι ἔχετε ζωήν. 12. βλέπομεν τὸ πρόσωπον τοῦ κυρίου καὶ ἐν νυκτὶ¹ καὶ ἐν ἡμέρᾳ. 13. ἐδίδαξαν οἱ μαθηταὶ καὶ τοὺς ἄρχοντας καὶ τοὺς δούλους. 14. ἐν ἐκείνῃ τῇ νυκτὶ εἴδετε τὸν ἄρχοντα τὸν πονηρόν. 15. μετὰ τῶν ἀρχόντων ἤμην ἐν ἐκείνῳ τῷ οἴκῳ. 16. μετὰ δὲ ἐκείνην τὴν νύκτα ἦλθεν οὗτος ἐν τῷ πνεύματι εἰς τὴν ἔρημον. 17. ταῦτά ἐστιν ῥήματα ἐλπίδος καὶ ζωῆς. 18. ἤγαγεν αὐτὸν τὸ ἅγιον πνεῦμα εἰς τὸ ἱερόν. 19. ταῦτα τὰ ῥήματα ἐκηρύχθη ἐν ἐκείνῃ τῇ νυκτὶ τοῖς δούλοις τοῦ ἄρχοντος. 20. ἠγέρθησαν τὰ σώματα τῶν ἁγίων.

¹ В изрази като ἐν νυκτί и ἐν ἡμέρᾳ членът често се изпуска.

II. 1. По Божията воля повярвахме в името на Господа. 2. Управниците не приеха тази надежда от апостола, защото не повярваха в Господа. 3. Ще познаваме Божията воля вовеки. 4. В този век имаме смърт, а в онзи век — надежда и живот. 5. В плътта си оставаме в този век, но чрез Божия Дух имаме добра надежда. 6. По Божията воля бяхме спасени от греховете си чрез кръвта на Господа. 7. В онези дни видяхте управниците. 8. Този век е зъл, но в него имаме надежда. 9. Тези думи написахме на управниците. 10. Дойдохме при добрия управник и при апостола на Господа. 11. В телата си ще видим смърт, но ще бъдем възкресени според Божието слово. 12. Вие бяхте преследвани от управника, но кръвта на Господа ви спасява от греха. 13. Написахме онези добри думи на злия управник. 14. Тази нощ стана за тях час на смърт, но те повярваха в името на Господа. 15. Злите духове бяха изгонени чрез словото на Господа.

Сегашни причастия. Употреба на причастията

225. Речник

• προσέρχομαι, деп., приближавам се, идвам при, с дателен.

• ὤν, οὖσα, ὄν, който е, бидейки, сегашно причастие на εἰμί (за склонението вж. §580).

226. Склонението на λύων, λύουσα, λῦον, развързващ, сегашното причастие деятелен залог на λύω, е следното:

227. Това склонение, както склонението на другите прилагателни, трябва да се учи хоризонтално, а не по колони. Вж. §61.

228. Ще се забележи, че мъжкият и средният род се склоняват по третото склонение (мъжкият точно като ἄρχων), а женският — по първото склонение (като δόξα). Ударението в родителен падеж множествено число женски род следва правилото за съществителните от първо склонение, а не правилото за прилагателните (вж. §§51, 62).

229. Да припомним, че във винителен падеж множествено число α в окончанието е кратко в трето склонение, но дълго в първо склонение.

230. Склонението на λυόμενος, η, ον, развързващ за себе си, сегашното причастие медий, и на λυόμενος, η, ον, развързван, сегашното причастие страдателен залог на λύω, е следното:

Ще се забележи, че това склонение е като склонението на прилагателните от второ и първо склонение.

231. Сегашните причастия се образуват от сегашната основа на глагола (вж. §151). Сегашните причастия на всеки правилен глагол могат да се образуват, като към сегашната основа на този глагол се прибавят -ων, -ουσα, -ον и -όμενος, -ομένη, -όμενον.

232. Употреба на причастията

Причастията са глаголни прилагателни. Като прилагателни те имат род, число и падеж и подобно на другите прилагателни се съгласуват по род, число и падеж със съществителните, които определят. От друга страна, тъй като имат глаголна природа, (а) те имат време и залог, (б) подобно на другите глаголни форми приемат обстоятелствени пояснения и (в) ако са причастия на преходен глагол, могат да имат пряко допълнение.

Примери: (1) ὁ ἀπόστολος λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ βλέπει τὸν κύριον, апостолът, казвайки тези неща в храма, вижда Господа. Тук причастието λέγων, което означава казващ, казвайки, се съгласува с ἀπόστολος, който е в именителен падеж, единствено число, мъжки род. Затова причастието трябва да бъде в именителен падеж, единствено число, мъжки род. От друга страна, причастието е достатъчно глагол, за да има време и залог. То е в сегашно време, защото означеното от него действие се представя като протичащо едновременно с действието на главния глагол βλέπει; то е в деятелен залог, защото представя апостола като вършещ нещо, а не като обект на действие. И има обстоятелственото пояснение ἐν τῷ ἱερῷ и прякото допълнение ταῦτα. От друга страна, то няма подлог, какъвто би имал един личен глагол (напр. в изявително наклонение); защото съществителното ἀπόστολος, което означава лицето, извършващо действието на причастието, не е подлог на причастието, а съществителното, с което причастието се съгласува като всяко друго прилагателно.

(2) βλέπομεν τὸν ἀπόστολον λέγοντα ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ, виждаме апостола, който казва тези неща в храма. Тук съществителното, с което причастието се съгласува, е във винителен падеж, единствено число, мъжки род. Затова и причастието трябва да бъде във винителен падеж, единствено число, мъжки род. Но прякото допълнение и обстоятелственото му пояснение са същите като в (1).

(3) προσερχόμεθα τῷ ἀποστόλῳ λέγοντι ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ, идваме при апостола, докато той казва тези неща в храма. Тук причастието λέγοντι се съгласува със съществително от мъжки род в дателен падеж единствено число и затова самото то трябва да бъде в дателен падеж, единствено число, мъжки род. Но в този пример е съвсем невъзможно причастието да се преведе буквално. Преводът идваме при апостола, казвайки тези неща в храма изобщо не става, защото в това изречение деепричастието казвайки би се отнесло не към апостола, а към подлога на изречението — ние. Затова трябва да се откажем от всякакви опити за „буквален“ превод на причастието. Вместо това трябва да изразим мисълта на гръцкото причастие по съвсем различен начин — с подчинено изречение за време. Когато такива изречения превеждат гръцко сегашно причастие, те обикновено започват с докато. Такъв свободен превод би бил по-добър от буквалния дори в пример (1), макар там буквалният превод да не беше съвсем невъзможен. По-добре би било ὁ ἀπόστολος λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ βλέπει τὸν κύριον да се преведе докато апостолът казва тези неща в храма, той вижда Господа.

(4) διδασκομένῳ ὑπὸ τοῦ ἀποστόλου προσέρχονται αὐτῷ οἱ δοῦλοι, докато той бива поучаван от апостола, слугите идват при него. Тук διδασκομένῳ се съгласува с αὐτῷ, което, както τῷ ἀποστόλῳ в предходния пример, е в дателен падеж при глагола προσέρχομαι. διδασκομένῳ е сегашно причастие страдателен залог на διδάσκω.

233. Време на причастието

Времето на причастието е относително спрямо времето на главния глагол.

Затова сегашното причастие се употребява, когато означеното от него действие се представя като протичащо едновременно с действието на главния глагол, независимо дали действието на главния глагол е минало, сегашно или бъдещо.

Примери: (1) διδασκομένῳ ὑπὸ τοῦ ἀποστόλου προσῆλθον αὐτῷ οἱ δοῦλοι, докато той беше поучаван от апостола, слугите дойдоха при него. Тук действието на причастието διδασκομένῳ, макар да е минало спрямо момента, когато изречението се казва или пише, е сегашно спрямо времето на главния глагол — т.е. поучаването е ставало едновременно с идването на слугите. Затова е употребено сегашно причастие.

(2) πορευομένῳ ἐν τῇ ὁδῷ προσῆλθον αὐτῷ οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ, докато той вървеше по пътя, учениците му дойдоха при него. Ще се забележи, че причастията на депонентния глагол πορεύομαι, както и другите му форми, са деятелни по значение, макар и страдателни по форма. Иначе този пример е като (1).

(3) πορευόμενος ἐν τῇ ὁδῷ εἶδεν τυφλόν, докато вървеше по пътя, той видя слепец. Тук ще се забележи, че причастието често се съгласува с неизразения подлог на глагола. По същия начин λέγων ταῦτα εἶδεν τυφλόν означава докато казваше тези неща, той видя слепец, а λέγοντες ταῦτα εἴδετε τυφλόν означава докато казвахте тези неща, вие видяхте слепец.

234. Атрибутивно причастие

Причастието, като всяко друго прилагателно, може да стои в атрибутивна позиция.

Примери: (1) Да припомним (вж. §70), че ὁ ἀγαθὸς ἀπόστολος означава добрият апостол. Точно по същия начин ὁ λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ ἀπόστολος означава казващият-тези-неща-в-храма апостол. Причастието (с поясненията си) е тук прилагателно в атрибутивна позиция; то заема точно мястото на атрибутивното прилагателно ἀγαθός в израза ὁ ἀγαθὸς ἀπόστολος. По-обичайно обаче е атрибутивното причастие (с поясненията си) да се постави във втората от двете възможни позиции, в които може да стои атрибутивното прилагателно. Така обичайният ред би бил ὁ ἀπόστολος ὁ λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ. Тук λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ заема точно мястото на ἀγαθός в израза ὁ ἀπόστολος ὁ ἀγαθός, който е един от двата начина да се изрази добрият апостол.

Разбира се, „буквалният“ превод казващият-тези-неща-в-храма апостол не е добър български. Естественият български начин да се изрази същата мисъл е апостолът, който казва тези неща в храма.

Разликата между тази атрибутивна употреба на причастието и употребата в пример (1) от §232 трябва да се забележи много внимателно. В изречението ὁ ἀπόστολος λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ βλέπει τὸν κύριον причастието λέγων, като стои в предикативна, а не в атрибутивна позиция, е свързано само доста свободно с ὁ ἀπόστολος (макар да се съгласува с него) и всъщност пояснява и глагола βλέπει — т.е. показва кога е станало действието на βλέπει. Но прибавянето на една малка думичка ὁ пред λέγων прави огромна разлика в значението. Когато тя се прибави, получаваме изречението ὁ ἀπόστολος ὁ λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ βλέπει τὸν κύριον, апостолът, който казва тези неща в храма, вижда Господа. Тук λέγων стои в атрибутивна позиция и по никакъв начин не пояснява глагола βλέπει, а показва за кой апостол става дума. Да предположим, че някой ни попита за кой апостол говорим. Бихме могли да отговорим: „Не за добрия или лошия апостол, нито за големия или малкия, а за казващия-тези-неща-в-храма апостол.“ Ще се види, че атрибутивното причастие определя кой точно апостол имаме предвид.

(2) Сравнете εἶδον τοὺς ἀποστόλους λέγοντας ταῦτα, видях апостолите, докато казваха тези неща, с εἶδον τοὺς ἀποστόλους τοὺς λέγοντας ταῦτα, видях апостолите, които казваха тези неща. В последния случай (атрибутивното) причастие показва за кои апостоли става дума.

235. Субстантивна употреба на причастието

Причастието, като всяко друго прилагателно, може да се употреби субстантивно с член.

Да припомним, че ὁ ἀγαθός означава добрият човек; ἡ ἀγαθή — добрата жена; τὸ ἀγαθόν — доброто; οἱ ἀγαθοί — добрите хора и т.н. Точно по същия начин ὁ λέγων ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ означава казващият-тези-неща-в-храма (човек). Причастието (с поясненията си), точно както прилагателното, показва за кой човек става дума. Как обаче да се изрази същата мисъл на естествен български? Има различни сходни начина — например човекът, който казва тези неща в храма, онзи, който казва тези неща в храма, или който казва тези неща в храма. Трябва да се отбележи обаче, че нито един от тези изрази не е буквален превод на гръцкия. Гръцкото ὁ не означава човекът, онзи или който. То е член, и то също толкова прост член, колкото членът в котката, кучето или къщата. [Бел. прев.: В българския не се употребява членувано сегашно причастие по начина на гръцкото — „развързващият“ звучи книжно; затова обикновено се превежда с относително изречение.] Затова трябва да предадем мисълта на гръцкото ὁ λέγων с израз, чиито отделни части нямат нищо общо с отделните части на гръцкия израз. Само цялостното значение на българския израз е същото като цялостното значение на гръцкия.

Трябва да се разгледат и следните примери:

(1) εἶδον τὸν λέγοντα ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ, видях онзи, който казваше тези неща в храма. Тук гръцкият употребява сегашно причастие, защото времето на действието на причастието съвпада с това на главния глагол, макар действието на главния глагол тук да е в миналото.

(2) εἶδον τοὺς λέγοντας ταῦτα, видях онези, които казваха тези неща.

(3) ὁ ἀδελφὸς τῆς λεγούσης ταῦτα δοῦλός ἐστιν, братът на жената, която казва тези неща, е слуга.

(4) ὁ πιστεύων εἰς τὸν ἐγείροντα τοὺς νεκροὺς σώζεται, който вярва в Онзи, Който възкресява мъртвите, бива спасяван.

(5) τὸ σῶζον τοὺς ἀνθρώπους τὸ θέλημα τοῦ θεοῦ ἐστιν, онова, което спасява хората, е Божията воля.

(6) τὰ βλεπόμενα οὐ μένει εἰς τὸν αἰῶνα, видимите неща не пребъдват вовеки.

236. Следното обобщение може да се окаже полезно:

Сегашни причастия

Сегашни причастия с член

237. Трябва да се отбележи, че думата онзи в израза онзи, който развързва не е истинско — във всеки случай не обикновено — показателно местоимение, а просто лек антецедент на относителното местоимение който. Тя няма собствена стойност, а е тясно свързана с който, така че образува израза онзи, който. Гръцкият език, колкото и странно да ни изглежда, няма такъв лек антецедент на относителното местоимение. Затова обичайният гръцки начин да се изрази мисълта онзи, който развързва е да се употреби член с причастие и да се каже развързващият, ὁ λύων. По подобен начин онова в израза онова, което развързва, и онези в израза онези, които развързват, не са истински показателни местоимения — те всъщност не „посочват“ нищо. Те са много различни например от показателните местоимения в изразите онази къща отсреща или онези дървета там. Онези онази и онези биха могли да бъдат придружени от посочващ пръст — те са истински показателни. Но онова и онези в изразите онова, което развързва или онези, които развързват са просто леки антецеденти на относителното местоимение и за тях гръцкият няма съответствие. Затова такива изрази трябва да се преобразуват напълно, преди да се преведат на гръцки.

238. [Бел. прев.: В оригинала авторът разглежда четирите употреби на английската дума that — като съюз, като показателно местоимение, като лек антецедент и като относително местоимение. В българския тези функции се изразяват с различни думи: че, онзи/онова, онова (, което), който/което.]

Пример: Зная, че онова, което спасява хората, които приемат онова благовестие, е Божията воля. Тук че е съюз; първото онова е лек антецедент на относителното местоимение; които е относително местоимение; второто онова е истинско показателно. Гръцкият има различен начин за изразяване на всяка от тези употреби. Изречението на гръцки би било: γινώσκω ὅτι τὸ σῶζον τοὺς δεχομένους ἐκεῖνο τὸ εὐαγγέλιον τὸ θέλημα τοῦ θεοῦ ἐστιν.

Двете употреби на онези могат да се илюстрират с изречението онези, които вярват, ще приемат онези добри хора, οἱ πιστεύοντες δέξονται ἐκείνους τοὺς ἀγαθούς.

239. Значението на този и на следващите два урока трудно може да се надцени. Ако студентът не разбере напълно употребата на причастията, за него ще бъде съвсем невъзможно да овладее по-нататъшните уроци или да чете гръцкия Нов Завет. Причастието е съвсем решаващият въпрос при изучаването на гръцкия.

240. Упражнения

I. 1. διωκόμενοι ὑπὸ τοῦ ἄρχοντος προσευχόμεθα τῷ θεῷ. 2. ὁ σὲ δεχόμενος δέχεται καὶ τὸν κύριον. 3. ταῦτα λέγομεν τοῖς πορευομένοις εἰς τὸν οἶκον περὶ τοῦ ἐγείροντος τοὺς νεκρούς. 4. ἐξερχομένοις ἐκ τῆς ἐκκλησίας λέγει ἡμῖν ταῦτα. 5. αἱ ἐκκλησίαι αἱ διωκόμεναι ὑπὸ τῶν ἀρχόντων πιστεύουσιν εἰς τὸν κύριον. 6. οἱ πιστεύοντες εἰς τὸν κύριον σώζονται. 7. γινώσκει ὁ θεὸς τὰ γραφόμενα ἐν τῷ βιβλίῳ τῆς ζωῆς. 8. ἐξήλθομεν πρὸς αὐτοὺς ἄγοντες τὰ τέκνα. 9. εἴδομεν τοὺς λαμβάνοντας τὰ δῶρα ἀπὸ τῶν τέκνων. 10. οὗτός ἐστιν ὁ ἄρχων ὁ δεχόμενός με εἰς τὸν οἶκον αὐτοῦ. 11. ἅγιοί εἰσιν οἱ πιστεύοντες εἰς τὸν κύριον καὶ σωζόμενοι ὑπ’ αὐτοῦ. 12. τοῦτό ἐστι τὸ πνεῦμα τὸ σῶζον ἡμᾶς. 13. ἦσαν ἐν τῷ οἴκῳ τῷ λυομένῳ ὑπὸ τοῦ ἄρχοντος. 14. ἦσαν ἐν τῷ οἴκῳ λυομένῳ ὑπὸ τοῦ ἄρχοντος. 15. αὕτη ἐστὶν ἡ ἐκκλησία ἡ πιστεύουσα εἰς τὸν κύριον. 16. διδασκόμενοι ὑπὸ τοῦ κυρίου ἐπορεύεσθε ἐν τῇ ὁδῷ τῇ ἀναβαινούσῃ εἰς τὴν ἔρημον. 17. ἐκηρύχθη ὑπ’ αὐτῶν τὸ εὐαγγέλιον τὸ σῶζον τοὺς ἁμαρτωλούς. 18. τοῦτό ἐστιν τὸ εὐαγγέλιον τὸ κηρυσσόμενον ἐν τῷ κόσμῳ καὶ σῶζον τοὺς ἀνθρώπους. 19. ἦλθον πρὸς αὐτὸν βαπτίζοντα τοὺς μαθητάς. 20. ἔτι ὄντα ἐν τῷ ἱερῷ εἴδομεν αὐτόν.

II. 1. Докато беше още в плът¹, Господ спасяваше онези, които вярваха в Него. 2. Докато бяхме поучавани в храма, бяхме преследвани от управника. 3. Онези, които биват спасявани от Господа, познават Онзи, Който ги спасява. 4. Онези, които възвестяваха тези неща, получиха и сами онова, което беше възвестявано от тях. 5. Онази, която приема Господа в дома си, вижда лицето на Онзи, Който я спасява. 6. Докато Той още поучаваше в храма, ние Го видяхме. 7. Докато поучавахме в храма, видяхме Онзи, Който ни спасява. 8. Надеждата, която се вижда, не е надежда. 9. Господ каза на онези, които вярваха в Него, че Бог спасява грешниците. 10. Братята на онези, които преследват учениците, нямат надежда. 11. Онези, които казват тези неща, не познават Онзи, Който спасява църквата. 12. Бяхме изгонени от управника, който преследва църквата. 13. Това е гласът, който бива чуван от онези, които вярват в Господа. 14. Докато оставах в къщата, видях жените, които вземаха дарове от учениците. 15. Проповядвано от онези, които вярват в Господа, благовестието ще води хората в църквата. 16. Верните ще видят Господа да възлиза на небето.

¹ В такива изрази членът в гръцкия често се изпуска.

Аористни причастия, деятелен залог и медий. Употреба на причастията (продължение). Отрицанията οὐ и μή

241. Речник

• ἀγαγών, като заведе, заведъл, прич. 2-ри аор. деят. на ἄγω.

• ἀπέθανον, умрях, 2-ри аор. на ἀποθνήσκω.

• ἀπεκρίθην, отговорих, аор. изяв., страдателен по форма, на ἀποκρίνομαι.

• εἰπών, като каза, казал, прич. 2-ри аор. деят. на λέγω.

• ἐλθών, като дойде, дошъл, прич. 2-ри аор. на ἔρχομαι.

• ἐνεγκών, като донесе, донесъл, прич. 2-ри аор. деят. на φέρω (1-вият аорист, ἤνεγκα, е по-чест в изявително наклонение).

• ἰδών, като видя, видял, прич. 2-ри аор. деят. на βλέπω (или ὁράω).

242. Склонението на λύσας, λύσασα, λῦσαν, развързал, като развърза, аористното причастие деятелен залог на λύω, е следното:

243. Подобно на сегашното причастие деятелен залог, аористното причастие деятелен залог се склонява по третото склонение в мъжки и среден род и по първото склонение в женски род.

244. Характерното σα, което, да припомним, е знакът на аористната система (третата основна форма), се явява навсякъде. Това σα, както в останалата аористна система, се прибавя към глаголната основа.

245. Аугментът обаче се явява само в изявително наклонение. Така, макар аористът деятелен залог изявително наклонение на λύω да е ἔλυσα, аористното причастие деятелен залог е не ἐλύσας, а λύσας; и макар аористът деятелен залог изявително наклонение на ἀκούω да е ἤκουσα, аористното причастие деятелен залог е не ἠκούσας, а ἀκούσας.

246. Склонението на λυσάμενος, η, ον, развързал за себе си, аористното причастие медий на λύω, е следното:

247. Подобно на сегашното причастие медий и страдателен залог, аористното причастие медий (аористното причастие страдателен залог е съвсем различно) се склонява като обикновено прилагателно от второ и първо склонение.

248. Подобно на аористното причастие деятелен залог и останалата аористна система, аористното причастие медий се образува от аористната основа. Характерното σα се явява навсякъде.

249. Склонението на ἰδών, ἰδοῦσα, ἰδόν, видял, като видя, второаористното причастие деятелен залог на βλέπω (може да се смята и за произлизащо от ὁράω), е следното:

250. Ще се забележи, че второаористното причастие деятелен залог се склонява като сегашното причастие деятелен залог, освен че има неправилно ударение. Ударението на първата форма не следва глаголното правило за рецесивно ударение, а е на ултимата. След това се следва правилото за съществителните — ударението остава на същата сричка навсякъде, освен в родителен падеж множествено число женски род, където се прилага §51.

251. Да припомним, че аугментът се явява само в изявително наклонение. Затова той трябва да се махне от третата основна форма, преди да може да се образува аористното причастие. При неправилни глаголи като βλέπω (ὁράω) махането на аугмента във втория аорист понякога създава затруднение. Третата основна форма на βλέπω (ὁράω) е εἶδον. Без аугмента основата на втория аорист е ἰδ-, защото ι тук е неправилно аугментирано в ει. От друга страна, второаористното причастие на λέγω е εἰπών (εἶπον е вторият аорист изявително наклонение), защото тук εἰπ- е основата на втория аорист и, като се е смятала за достатъчно дълга, изобщо не е била променена за аугмента.

252. Освен в случая на няколко такива глагола, при които махането на аугмента от третата основна форма, за да се получи аористната основа, към която се прибавя -ων за образуване на причастието, може да създаде затруднение, от студента се очаква сам да извършва необходимите действия. Така, ако в упражненията се срещне формата ἀποθανών, студентът трябва да види, че тази форма е причастие на втори аорист, чието изявително наклонение (с аугмента) е ἀπέθανον. Тази форма, тъй като глаголът е неправилен, ще се намери в общия речник.

253. Второаористното причастие медий се склонява точно като сегашното причастие медий и се различава от него само по това, че се образува от основата на втория аорист вместо от сегашната основа. Така λαβόμενος е второаористното причастие медий на λαμβάνω, ἔλαβον е вторият аорист деятелен залог изявително наклонение (третата основна форма).

254. Употреба на аористното причастие

Съгласно принципа в §233, че времето на причастието е относително спрямо времето на главния глагол, аористното причастие означава действие, предхождащо действието на главния глагол, независимо дали действието на главния глагол е минало, сегашно или бъдещо.

Примери:

(1) ὁ ἀπόστολος εἰπὼν ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ βλέπει τὸν κύριον, апостолът, като каза тези неща в храма, вижда Господа. Тук εἰπών, аористното причастие, означава действие, предхождащо действието на βλέπει. Сравнете пример (1) в §232.

(2) εἰπὼν ταῦτα ἀπῆλθεν, като каза тези неща, той си отиде. Буквалният превод на причастието тук е напълно възможен. Но би било по-естествено да се преведе когато каза тези неща, той си отиде или след като беше казал тези неща, той си отиде. Сравнете λέγων ταῦτα ἀπῆλθεν, той си отиде, казвайки тези неща, или докато казваше тези неща, той си отиде. Обърнете внимание, че когато гръцко сегашно причастие се превежда с подчинено изречение за време, то естествено започва с докато, а когато трябва да се преведе аористно причастие, подчиненото изречение естествено започва с когато или след като. При аористното причастие глаголът в подчиненото изречение често ще бъде в минало неопределено (е видял) или в минало предварително време (беше видял) — минало неопределено, когато главният глагол е в сегашно или бъдеще време, и минало предварително, когато главният глагол е в минало време.

(3) εἰπὼν ταῦτα ἀπέρχεται, като каза тези неща, той си отива, или след като е казал тези неща, той си отива.

(4) προσῆλθον αὐτῷ εἰπόντι ταῦτα, те дойдоха при него, след като той беше казал тези неща. Тук буквалният превод на причастието би бил абсолютно невъзможен, защото в изречението те дойдоха при него, като казаха тези неща деепричастният израз би се отнесъл не към него, а към подлога на изречението — те, и изречението би било превод не на προσῆλθον αὐτῷ εἰπόντι ταῦτα, а на προσῆλθον αὐτῷ εἰπόντες ταῦτα. Сравнете с προσῆλθον αὐτῷ εἰπόντι ταῦτα изречението προσῆλθον αὐτῷ λέγοντι ταῦτα, което означава те дойдоха при него, докато той казваше тези неща.

(5) ἐλθόντες πρὸς τὸν κύριον ὀψόμεθα αὐτόν, като дойдем при Господа, ще Го видим, или когато (след като) дойдем при Господа, ще Го видим.

255. Аористното причастие, разбира се, може да се употреби атрибутивно или субстантивно с член (вж. §§234, 235).

Примери:

(1) ὁ μαθητὴς ὁ ἀκούσας ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ ἦλθεν εἰς τὸν οἶκον, чулият-тези-неща-в-храма ученик влезе в къщата, или ученикът, който чу (беше чул) тези неща в храма, влезе в къщата. От друга страна, ὁ μαθητὴς ἀκούσας ταῦτα ἐν τῷ ἱερῷ ἦλθεν εἰς τὸν οἶκον би означавало ученикът, когато беше чул тези неща в храма, влезе в къщата.

(2) ὁ ἀκούσας ταῦτα ἀπῆλθεν, чулият-тези-неща (човек) си отиде, или онзи (човекът), който чу (беше чул) тези неща, си отиде. От друга страна, ἀκούσας ταῦτα ἀπῆλθεν би означавало като чу тези неща, той си отиде или когато беше чул тези неща, той си отиде. В първото изречение ὁ ἀκούσας показва за кой човек говорим, докато ἀκούσας без член само добавя подробност за лице, което е посочено по друг начин или изобщо не е посочено.

(3) εἶδον τοὺς εἰπόντας ταῦτα, видях казалите-тези-неща (хора), или видях онези (хората), които бяха казали тези неща.

Студентът трябва да сравни тези примери със съответните примери, дадени за сегашното причастие.

256. Отрицанията

οὐ е отрицанието на изявителното наклонение, μή е отрицанието на другите наклонения, включително инфинитива и причастието.

Пример: ὁ μὴ πιστεύων οὐ σώζεται, невярващият не бива спасяван, или който не вярва, не бива спасяван. Тук μή отрича причастието πιστεύων, а οὐ отрича изявителното наклонение σώζεται.

257. Упражнения

I. 1. λαβόντες ταῦτα παρὰ τῶν πιστευόντων εἰς τὸν κύριον ἐξήλθομεν εἰς τὴν ἔρημον. 2. πισταί εἰσιν αἱ δεξάμεναι τοὺς διωκομένους ὑπὸ τοῦ ἄρχοντος. 3. εἴδομεν αὐτοὺς καὶ μένοντας ἐν τῷ οἴκῳ καὶ ἐξελθόντας ἐξ αὐτοῦ. 4. οἱ ἰδόντες τὸν κύριον ἦλθον πρὸς τοὺς ἀγαγόντας τὸν μαθητὴν ἐκ τοῦ ἱεροῦ. 5. ταῦτα εἴπομεν περὶ τοῦ σώσαντος ἡμᾶς. 6. οὗτοί εἰσιν οἱ κηρύξαντες τὸ εὐαγγέλιον, ἀλλ’ ἐκεῖνοί εἰσιν οἱ διώξαντες τοὺς πιστεύοντας. 7. προσενεγκόντες τῷ κυρίῳ τὸν διωκόμενον ὑπὸ τοῦ ἄρχοντος τοῦ πονηροῦ ἀπήλθετε εἰς ἄλλον τόπον. 8. προσῆλθον τῷ κυρίῳ ἐλθόντι εἰς τὸ ἱερόν. 9. ἐπίστευσας εἰς αὐτὸν εἰπόντα ταῦτα. 10. ταῦτα εἶπον ἐξελθὼν ἐκ τῆς ἐκκλησίας. 11. ὁ μὴ ἰδὼν τὸν κύριον οὐκ ἐπίστευσεν εἰς αὐτόν. 12. ταῦτα εἶπεν ὁ κύριος ἔτι ὢν ἐν τῇ ὁδῷ τοῖς ἐξελθοῦσιν ἐκ τοῦ οἴκου καὶ πορευομένοις μετ’ αὐτοῦ. 13. ἀκούσαντες τὰ λεγόμενα ὑπὸ τοῦ κυρίου ἐπίστευσαν εἰς αὐτόν. 14. εἴδομεν τοὺς γενομένους μαθητὰς τοῦ κυρίου καὶ ἔτι μένοντας ἐν τῇ ἐλπίδι αὐτῶν τῇ πρώτῃ. 15. τὰ τέκνα τὰ λαβόντα ταῦτα ἀπὸ τῶν ἀκουσάντων τοῦ κυρίου εἶδον αὐτὸν ἔτι ὄντα ἐν τῷ οἴκῳ. 16. ἰδοῦσαι αὗται τὸν κηρύξαντα τὸ εὐαγγέλιον ἐκεῖνο ἦλθον πρὸς αὐτὸν ἐρχόμενον εἰς τὸν οἶκον. 17. οἱ ἄγγελοι οἱ πεσόντες ἐκ τοῦ οὐρανοῦ πονηροὶ ἦσαν. 18. ἰδόντες τοὺς ἔτι ὄντας ἐν τῷ ἱερῷ ἐκήρυξαν αὐτοῖς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ. 19. ταῦτα ἀπεκρίθη τοῖς προσενεγκοῦσιν αὐτῷ τὰ τέκνα. 20. ἀπήλθομεν μὴ ἰδόντες τὸν διδάξαντα ἡμᾶς.

II. 1. Онези, които не са видели апостола, не го познават. 2. Не видях онзи, който беше повярвал в Господа. 3. Аз го видях, след като беше повярвал в Господа, а вие го видяхте, докато още беше в царството на Лукавия. 4. Като чухме тези неща, повярвахме в Онзи, Който беше умрял за нас. 5. Дойдохме при онези, които вървяха по пътя. 6. Ще видим апостола, след като влезем в тази къща. 7. Онези хора казаха на онези, които бяха влезли в къщата, че Господ е добър. 8. Докато казвахме тези неща, влизахме в къщата си. 9. Когато получиха тези дарове от онези, които ги бяха донесли, те се събраха в църквата. 10. Това са жените, които приеха онзи, който ги беше поучил. 11. Когато тези хора видяха Господа, бяха доведени при управниците. 12. Учениците, които бяха дошли в църквата, бяха кръстени от апостолите, които бяха видели Господа. 13. Слепецът, който беше приел този човек, беше с онези, които го преследваха. 14. Бесовете, които биваха изгонвани, казаха това на онзи, който ги изгонваше. 15. Докато вървяхме през пустинята, поучавахме онези, които бяха с нас. 16. Видяхме слугата, когато беше повярвал в Господа и още беше в къщата.

Аористно причастие страдателен залог. Самостоятелен родителен

258. Речник

• γραφείς, написан, прич. 2-ри аор. страд. на γράφω (склонява се като прич. 1-ви аор. страд.).

• ἐκεῖ, нареч., там.

• εὐθέως или εὐθύς, нареч., веднага.

• ἱμάτιον, τό, дреха.

• οἰκία, ἡ, къща, дом (синоним на οἶκος).

• παιδίον, τό, малко дете.

• συναγωγή, ἡ, синагога.

• στρατιώτης, ου, ὁ, войник.

• φυλακή, ἡ, стража, тъмница.

259. Склонението на λυθείς, λυθεῖσα, λυθέν, развързан (бидейки развързан), аористното причастие страдателен залог на λύω, е следното:

260. Подобно на сегашното и аористното причастие деятелен залог, аористното причастие страдателен залог се склонява по третото склонение в мъжки и среден род и по първото склонение в женски род.

261. Характерното -θε, което, да припомним, е знакът на системата на аориста страдателен залог (шестата основна форма), се явява навсякъде. Това -θε, както в останалата система на аориста страдателен залог, се прибавя към глаголната основа.

262. Аугментът, разбира се, трябва да се махне (от шестата основна форма), преди да може да се образува аористното причастие страдателен залог. Ср. §§251, 252.

263. Аористното причастие страдателен залог има неправилно ударение — ударението в именителен падеж единствено число мъжки род не е рецесивно. В останалите форми на склонението се следва правилото за съществителните, освен, разбира се, в родителен падеж множествено число женски род, където се прилагат §§51, 228.

264. Подобно на другите аористни причастия, аористното причастие страдателен залог означава действие, предхождащо времето на главния глагол; и за него важи всичко, казано за атрибутивната и субстантивната употреба на причастието.

Примери:

(1) ἐκβληθέντα τὰ δαιμόνια ὑπὸ τοῦ κυρίου ἀπῆλθεν εἰς τὴν θάλασσαν, бесовете, като бяха изгонени от Господа, отидоха в морето, или след като бесовете бяха изгонени от Господа, те отидоха в морето.

(2) ἐγερθέντι ἐκ νεκρῶν προσῆλθον αὐτῷ, те дойдоха при Него, след като беше възкресен от мъртвите.

(3) οἱ διδαχθέντες ὑπὸ τοῦ ἀποστόλου ἦλθον εἰς τὸν οἶκον, поучените-от-апостола (хора) дойдоха в къщата, или хората (онези), които бяха поучени от апостола, дойдоха в къщата.

265. Следното обобщение ще послужи за преговор на наученото досега за причастията:

I. Причастията

II. Член с причастие

266. Самостоятелен родителен

Съществително или местоимение с причастие често стои извън връзка с останалата част от изречението в конструкцията, наречена самостоятелен родителен (genitivus absolutus).

Примери:

(1) εἰπόντων ταῦτα τῶν ἀποστόλων οἱ μαθηταὶ ἀπῆλθον, апостолите, като казаха тези неща, учениците си отидоха (буквално). Тук εἰπόντων и τῶν ἀποστόλων стоят в самостоятелен родителен. ἀποστόλων не е подлог на никакъв глагол — подлогът на единствения личен глагол в изречението е μαθηταί, — нито има някаква друга връзка с рамката на изречението. Затова то е самостоятелно (absolutus — думата означава „развързан“, „отделен“). В английския има подобна, но далеч по-рядка конструкция (т. нар. nominative absolute). Обикновено затова е по-добре гръцкият самостоятелен родителен да се превежда с подчинено изречение, като се откажем от всякакъв опит за „буквален“ превод. Например вместо „буквалния“ превод на току-що даденото изречение би било по-добре да се преведе когато (след като) апостолите казаха тези неща, учениците си отидоха. Разбира се, всичко казано вече за времето на причастието важи за причастието в самостоятелен родителен, както и в другите конструкции.

Трябва да се отбележи, че самостоятелният родителен нормално се употребява само когато съществителното или местоимението, свързано с причастието, е различно от подлога на личния глагол. Така в изречението εἰπόντες ταῦτα οἱ ἀπόστολοι ἀπῆλθον, апостолите, като казаха тези неща, си отидоха, или когато апостолите казаха тези неща, те си отидоха, думата ἀπόστολοι има своя функция в изречението — тя е подлог на главния глагол ἀπῆλθον. Затова тя не е „самостоятелна“. Но в първия пример не апостолите, а някой друг е представен като вършител на действието на главния глагол. Затова в онзи пример ἀποστόλων не е подлог на изречението, а стои в самостоятелен родителен.

(2) λέγοντος αὐτοῦ ταῦτα οἱ μαθηταὶ ἀπῆλθον, докато той казваше тези неща, учениците си отидоха. Сравнете λέγων ταῦτα ἀπῆλθεν, докато казваше тези неща, той си отиде, или той си отиде, казвайки тези неща.

(3) τῶν μαθητῶν διδαχθέντων ὑπὸ τοῦ κυρίου ἐξῆλθον εἰς τὴν ἔρημον οἱ δοῦλοι, когато учениците бяха поучени от Господа, слугите излязоха в пустинята. Сравнете οἱ μαθηταὶ διδαχθέντες ὑπὸ τοῦ κυρίου ἐξῆλθον εἰς τὴν ἔρημον, когато учениците бяха поучени от Господа, те излязоха в пустинята.

267. Упражнения

I. 1. πορευθέντος τοῦ ἄρχοντος πρὸς τὸν κύριον οἱ δοῦλοι εἶπον ταῦτα τοῖς μαθηταῖς. 2. πορευθεὶς πρὸς αὐτοὺς ὁ ἄρχων ἐπίστευσεν εἰς τὸν κύριον. 3. πιστευσάντων ὑμῶν εἰς τὸν κύριον εὐθὺς ἐπίστευσε καὶ ὁ ἄρχων. 4. εἰσελθόντος εἰς τὴν οἰκίαν τοῦ ἐγερθέντος ὑπὸ τοῦ κυρίου οἱ μαθηταὶ ἐθαύμασαν. 5. ἐκβληθέντος αὐτοῦ ἐκ τῆς συναγωγῆς συνήχθησαν οἱ ἄρχοντες. 6. ἐκβληθέντα ἐκ τῆς συναγωγῆς ἐδίδαξεν αὐτὸν ὁ κύριος. 7. εἰπόντος ταῦτα τοῦ πνεύματος τοῦ ἁγίου οἱ μαθηταὶ ἐκήρυξαν τὸν λόγον τοῦ θεοῦ. 8. τοῖς θεραπευθεῖσιν ὑπ’ αὐτοῦ εἴπετε ῥήματα ἐλπίδος καὶ ζωῆς. 9. ἐλθόντος τούτου εἰς τὴν οἰκίαν αὐτοῦ εὐθέως εἴπομεν τοῖς ἄλλοις τὰ ῥήματα τὰ παραλημφθέντα ἀπὸ τοῦ κυρίου. 10. βληθέντες εἰς φυλακὴν διὰ τὸ εὐαγγέλιον τὸ κηρυχθὲν αὐτοῖς ὑπὸ τοῦ ἀποστόλου ἐδόξασαν ἐκεῖ τὸν σώσαντα αὐτούς. 11. ἀναλημφθέντος αὐτοῦ εἰς οὐρανὸν εἰσῆλθον οἱ μαθηταὶ εἰς τὴν οἰκίαν αὐτῶν. 12. ἐδέξασθε τοὺς ἐκβληθέντας ἐκ τῆς συναγωγῆς καὶ τὰς δεξαμένας αὐτοὺς εἰς τὰς οἰκίας αὐτῶν. 13. αὗταί εἰσιν αἱ διωχθεῖσαι καὶ ἔτι διωκόμεναι ὑπὸ τῶν ἀρχόντων. 14. αὕτη ἐστὶν ἡ ἐλπὶς ἡ κηρυχθεῖσα ἐν τῷ κόσμῳ ὑπὸ τῶν ἰδόντων τὸν κύριον. 15. τῶν στρατιωτῶν διωξάντων ἡμᾶς εἰς τὴν οἰκίαν ἐδέξαντο ἡμᾶς οἱ ὄντες ἐκεῖ. 16. διωχθέντας ἡμᾶς ὑπὸ τῶν στρατιωτῶν ἐδέξαντο οἱ ὄντες ἐν τῇ οἰκίᾳ. 17. εἰσερχομένῳ σοι εἰς τὴν οἰκίαν προσῆλθον οἱ ἄρχοντες, εἰσελθόντα¹ δὲ ἐξέβαλον. 18. ταῦτα μὲν εἶπον αὐτοῖς προσφέρουσι τὰ παιδία τῷ κυρίῳ, ἐκεῖνα δὲ προσενεγκοῦσιν. 19. πορευομένου μὲν τοῦ κυρίου μετὰ τῶν μαθητῶν αὐτοῦ ἔλεγον οἱ ἀπόστολοι ταῦτα, ἐλθόντος δὲ εἰς τὴν οἰκίαν ἐκεῖνα. 20. ταῦτα εἶπον ὑμῖν ἔτι οὖσιν μετ’ ἐμοῦ.

¹ Кое съществително или местоимение естествено трябва да се подразбере като онова, с което се съгласува εἰσελθόντα?

II. 1. Когато войниците взеха дрехите от децата, учениците бяха изгонени от къщата. 2. Когато учениците бяха изгонени от синагогата, те дойдоха при нас. 3. Докато влизахме в къщата си, Господ каза тези неща на управниците. 4. Господ ви каза онези неща и докато бяхте с Него на пътя, и след като бяхте дошли при управника. 5. Онези, които бяха чули апостола да казва тези неща, видяха къщата, която беше разрушена от войниците. 6. Когато управниците чуха нещата, които Господ казваше, те преследваха учениците. 7. Докато учениците бяха преследвани от управниците, апостолите влизаха в друга къща. 8. Онези, които влязоха в къщата на управника, бяха мои братя. 9. Когато имената ни бъдат записани в книгата на живота, ще видим Господа. 10. Доведени при Господа от тези ученици, ние Го виждаме вовеки. 11. Това са управниците, които са станали Твои ученици. 12. Когато апостолът беше хвърлен в тъмницата, учениците, които бяха чули тези неща, отидоха на друго място. 13. След като онези жени бяха хвърлени в тъмницата, ние отидохме в пустинята. 14. Когато онези, които бяха хвърлени в тъмницата, видяха човека, който беше възкресен, те се учудиха и повярваха в Господа. 15. Когато учениците бяха довели при Господа онези, които бяха преследвани заради Него, онези слуги дойдоха при нас, носейки добри дарове. 16. Онези, които не са получили тази надежда от Бога, няма да влязат в небесното царство.

Подчинително наклонение

268. Речник

• ἁμαρτάνω, съгрешавам.

• δικαιοσύνη, ἡ, правда, праведност.

• ἐάν, условна частица, с подчинително наклонение, ако.

• εἰ, с изявително наклонение, ако.

• εὐαγγελίζομαι, деп. с медиални форми, благовестявам, проповядвам благовестието (на някого) (с вин. за проповядваното и вин. или дат. за лицето, на което се проповядва).

• ἵνα, съюз, с подчинително наклонение, за да.

• λαός, ὁ, народ.

• λοιπός, ή, όν, прил., останал; οἱ λοιποί, останалите.

• μακάριος, α, ον, прил., блажен.

• μαρτυρία, ἡ, свидетелстване, свидетелство.

• μηδέ, и не, нито, дори не (с наклонения освен изявителното); μηδέ . . . μηδέ, нито… нито.

• μηκέτι, вече не (с наклонения освен изявителното).

• ὄχλος, ὁ, тълпа, множество.

269. Подчинителното наклонение се среща само в сегашно време и в аорист (освен много редките случаи на перфект). То има навсякъде главни лични окончания, дори в аориста (който, да припомним, е второстепенно време). Пред личните окончания навсякъде стои дълга свързваща гласна ω/η вместо кратката свързваща гласна ο/ε на сегашното време изявително наклонение.

270. Сегашно време деятелен залог подчинително наклонение на λύω:

271. Сегашно време медий и страдателен залог подчинително наклонение на λύω:

272. Ще се забележи, че тези форми на сегашното подчинително наклонение са като формите на сегашното изявително наклонение, освен че непосредствено след основата стои дълга гласна, докато в изявителното наклонение има кратка гласна — ω в подчинителното наклонение стои вместо ο в изявителното, а η в подчинителното — вместо ε в изявителното. Единствените изключения са (1) в сегашно време деятелен залог, трето лице множествено число, където ω в подчинителното стои вместо ου в изявителното, и (2) в сегашно време медий и страдателен залог, второ лице единствено число, където изявителното наклонение вече има η (в λύῃ).

273. Окончанието -ωσι(ν) на трето лице множествено число деятелен залог може да има подвижно ν.

274. Аорист деятелен залог подчинително наклонение:

275. Аорист медий подчинително наклонение:

276. Ще се забележи, че окончанията (със свързващата гласна) в аориста деятелен залог и медий подчинително наклонение са точно същите като в сегашното време деятелен залог и медий подчинително наклонение. Но в аориста тези окончания се прибавят към аористната основа, а в сегашното време — към сегашната основа. ο прави цялата разлика.

277. В аориста подчинително наклонение, разбира се, няма аугмент (вж. §245).

278. Вторият аорист деятелен залог и медий подчинително наклонение се спряга точно като първия аорист подчинително наклонение. Разбира се обаче, той се образува от основата на втория аорист.

279. Аорист страдателен залог подчинително наклонение:

280. Аористът страдателен залог подчинително наклонение, подобно на аориста страдателен залог изявително наклонение, има деятелни лични окончания. Окончанията (със свързващата гласна) са точно като тези в сегашно време деятелен залог подчинително наклонение. Но правилото за глаголното ударение като че ли е нарушено — ударението не изглежда рецесивно. Тази привидна неправилност се дължи на стягане: -θε на основата на аориста страдателен залог се е стегнало със следващите гласни по правилата, които ще бъдат дадени в §316. Засега обаче особеността на ударението може просто да се научи, без да се обръща по-нататъшно внимание на причината за нея.

281. Преди аористните форми на подчинителното наклонение да могат да се образуват от основните форми в речника, аугментът трябва да се махне по начина, обяснен в §§251, 252.

282. Сегашно време подчинително наклонение на εἰμί

Научете сегашното време подчинително наклонение на εἰμί в §602.

283. Времената в подчинителното наклонение

В подчинителното наклонение няма абсолютно никакво разграничение по време между времената; аористът не се отнася до миналото, а сегашното подчинително наклонение не се отнася задължително до настоящето. Разликата между сегашното време и аориста засяга само начина, по който се разглежда действието. Аористното подчинително наклонение се отнася до действието, без да казва нещо за продължаването или повтарянето му, докато сегашното подчинително наклонение го представя като продължаващо или повтарящо се. Така ἵνα λύσω означава просто за да развържа, а ἵνα λύω — за да развързвам или подобно. [Бел. прев.: Тук българският има предимство пред английския — разликата между свършен и несвършен вид често предава точно разликата между аористно и сегашно подчинително наклонение.] Студентът трябва да използва аориста в упражненията, освен ако не вижда причина да използва сегашно време, тъй като аористът представя действието по-просто, без допълнителна мисъл за продължителността му.

284. Отрицание при подчинителното наклонение

Отрицанието при подчинителното наклонение е μή съгласно правилото в §256.

285. Подканително подчинително наклонение

Първо лице множествено число на подчинителното наклонение се употребява за подканяне.

Пример: πιστεύσωμεν εἰς τὸν κύριον, да повярваме в Господа.

286. Подчинително наклонение в изречения за цел

Целта се изразява с ἵνα с подчинително наклонение.

Примери: (1) ἐρχόμεθα ἵνα ἴδωμεν αὐτόν, идваме, за да го видим. (2) ἤλθομεν ἵνα ἴδωμεν αὐτόν, дойдохме, за да го видим.

287. ἵνα, за да, с подчинително наклонение, трябва рязко да се разграничава от ὅτι, че, с изявително наклонение. Последното въвежда непряка реч.

Пример: Сравнете λέγουσιν ὅτι γινώσκουσι τὸν κύριον, казват, че познават Господа, с τοῦτο λέγουσιν ἵνα ἀκούωσιν οἱ μαθηταί, казват това, за да чуят учениците.

Подчинително наклонение в бъдещи условия

288. Бъдещите условия се изразяват с ἐάν с подчинително наклонение; другите условия — с εἰ с изявително наклонение.¹

Примери:

(1) ἐὰν εἰσέλθωμεν εἰς τὴν οἰκίαν ὀψόμεθα τὸν κύριον, ако влезем в къщата, ще видим Господа. Тук ἐὰν εἰσἔλθωμεν ясно се отнася до бъдещето. Сравнете εἰ μαθηταί ἐσμεν τοῦ κυρίου σωθησόμεθα, ако сме ученици на Господа, ще бъдем спасени. Тук значението е: ако сега е факт, че сме ученици на Господа, ще бъдем спасени. Затова εἰ . . . ἐσμεν се отнася до настоящето.

(2) ἐὰν διδάσκητε τοὺς ἀδελφοὺς πιστοί ἐστε διδάσκαλοι, ако поучавате братята, вие сте верни учители. Тук значението е: ако в който и да е момент се заемете с поучаване на братята, вие сте верни учители. ἐὰν διδάσκητε тук се отнася до неопределено бъдеще. Сравнете εἰ διδάσκετε τοὺς ἀδελφοὺς πιστοί ἐστε διδάσκαλοι, ако сега поучавате братята, вие сте верни учители. Тук значението е: ако работата, с която сега се занимавате, е поучаването на братята, вие сте верни учители. Трябва да се отбележи, че за да се разграничи εἰ с изявително наклонение от ἐάν с подчинително наклонение, често е полезно при превода на сегашното изявително наклонение след εἰ да се подчертае настоящето (ако сега…).

¹ Това просто правило не обхваща всички факти. Например то не отчита „сегашните общи“ условия, които се изразяват, както бъдещите условия, с ἐάν с подчинително наклонение. Но сегашните общи условия са тясно свързани с бъдещите. В изречението ако някой върши зло, той страда, което е сегашно общо условие, предполагаемата възможност някой да върши зло се простира в бъдещето; има се предвид, че всеки път, когато човек върши или ще върши зло, ще пострада за това. Затова може би не е нужно начинаещият да се затруднява с тази допълнителна категория. Общо взето простото правило в текста ще служи доста добре за новозаветния гръцки. Изключенията могат да се отбелязват, когато се срещнат. Нереалните условия ще бъдат разгледани в §551.

289. Горните примери показват, че разликата между двата вида условия, разгледани тук, засяга само протазиса (подчиненото изречение с ако). В аподозиса (главното изречение) след който и да е вид протазис могат да стоят различни наклонения и времена. Подканително подчинително наклонение например може да стои след просто сегашно условие. Например εἰ μαθηταί ἐσμεν τοῦ κυρίου διδάσκωμεν τοὺς ἀδελφούς, ако сме ученици на Господа [т.е. ако това сега е факт], да поучаваме братята.

290. Трябва да се отбележи също, че не винаги може да се разбере от самата форма на изречението дали условието е сегашно или бъдещо. Така в разговорния език често употребяваме сегашно време за бъдещо условие. Например в изречението ако утре вали, няма да отидем на излет „ако вали“ ясно се отнася до бъдещето и на гръцки би било ἐάν с подчинително наклонение. Следователно при определянето на гръцката форма трябва да се гледа значението на изречението, а не само формата.

291. Упражнения

I. 1. ἐὰν εὐαγγελισώμεθα ὑμᾶς, λήμψεσθε σωτηρίαν καὶ ἐλπίδα. 2. ἐὰν μὴ δέξησθε τὴν μαρτυρίαν ἡμῶν, οὐ σωθήσεσθε. 3. ἐὰν μὴ ἴδῃ οὗτος τὸν κύριον, οὐ πιστεύσει εἰς αὐτόν. 4. εἰ κηρύσσεται ἡμῖν ὅτι ἀγαθός ἐστιν ὁ κύριος, ἀγαθοὶ ὦμεν καὶ ἡμεῖς, ἵνα διδάσκωμεν τοὺς λοιπούς. 5. εὐηγγελισάμην αὐτοὺς ἵνα σωθῶσιν καὶ ἔχωσιν ζωήν. 6. μηκέτι ἁμαρτάνωμεν, ἵνα γενώμεθα μαθηταὶ πιστοί. 7. μακάριοί εἰσιν οἱ ὄχλοι, ἐὰν ἀκούσωσιν τὰ ῥήματά μου. 8. ἐὰν εἰσέλθωσιν εἰς ἐκείνην τὴν οἰκίαν οἱ πιστεύοντες εἰς τὸν κύριον, εὐαγγελισόμεθα αὐτοὺς ἐκεῖ. 9. ἐκηρύξαμεν τούτῳ τῷ λαῷ τὰ ῥήματα τῆς ζωῆς, ἵνα δέξωνται τὴν ἀλήθειαν καὶ σωθῶσιν. 10. προσέλθωμεν τῷ ἰδόντι τὸν κύριον, ἵνα διδάξῃ ἡμᾶς περὶ αὐτοῦ. 11. ταῦτα εἰπόντων αὐτῶν ἐν τῷ ἱερῷ οἱ ἀκούσαντες ἐδέξαντο τὰ λεγόμενα, ἵνα κηρύξωσιν αὐτὰ καὶ τοῖς λοιποῖς. 12. πιστεύσωμεν εἰς τὸν ἀποθανόντα ὑπὲρ ἡμῶν, ἵνα γράψῃ τὰ ὀνόματα ἡμῶν εἰς τὸ βιβλίον τῆς ζωῆς. 13. ἐλεύσομαι πρὸς τὸν σώσαντά με, ἵνα μὴ λύω τὰς ἐντολὰς αὐτοῦ μηδὲ πορεύωμαι ἐν ταῖς ὁδοῖς τοῦ θανάτου. 14. ταῦτα εἶπον ἐν τῷ ἱερῷ, ἵνα οἱ ἀκούσαντες σωθῶσιν ἀπὸ τῶν ἁμαρτιῶν αὐτῶν καὶ ἔχωσιν τὴν δικαιοσύνην τοῦ θεοῦ. 15. εἰ εἴδετε ταῦτα ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς κακαῖς, ὄψεσθε τὰ αὐτὰ καὶ νῦν καὶ εἰς τὸν αἰῶνα. 16. ἐὰν μὴ διδαχθῇς ὑπὸ τοῦ κυρίου, οὐ γνώσῃ αὐτὸν εἰς τὸν αἰῶνα. 17. ὁ λύων τὰς ἐντολὰς τοῦ θεοῦ οὐκ ἔχει ἐλπίδα, ἐὰν μὴ ἐπιστρέψῃ πρὸς τὸν κύριον. 18. ταῦτα παρέλαβεν ἀπὸ τοῦ ἀποθανόντος ὑπὲρ αὐτοῦ, ἵνα παραλαβόντες αὐτὰ οἱ λοιποὶ σωθῶσιν καὶ αὐτοί. 19. συνελθόντες εἰς τὴν οἰκίαν δεξώμεθα τὴν μαρτυρίαν τοῦ εὐαγγελισαμένου ἡμᾶς. 20. διωξάντων τῶν στρατιωτῶν τοὺς ἁγίους ἵνα μὴ πιστεύσωσιν εἰς τὸν σώσαντα αὐτούς, συνῆλθον οὗτοι εἰς τὴν συναγωγήν.

II. 1. Да приемем свидетелството на тези хора, за да бъдем спасени. 2. Ако не се обърнем към Господа, няма да Го познаем. 3. Ако Господ ни приготви място, ще влезем в небето. 4. Ако сме получили тази заповед от Господа, да проповядваме благовестието на множествата. 5. Ако тези хора са ученици на Господа, те няма да преследват светиите. 6. Ако тези управници преследват онези, които са повярвали в Господа, те няма да дойдат при Господа, за да бъдат спасени. 7. Ако той види жената, която прие светиите, ще вземе малките деца от нея. 8. Когато учениците казаха тези неща на светиите, бяха поучени от Господа, за да не съгрешават вече. 9. Ако Синът Човечески дойде, за да спаси грешниците, да приемем Неговото свидетелство. 10. Ако познаваме Господа, да не преследваме Неговите светии, нито да ги изгонваме от синагогата. 11. Ако тълпите, които са чули Господа, Го видят в онази синагога, те ще дойдат при Него, за да им каже думи на надежда. 12. Ако не¹ каже тези неща на множествата, те няма да бъдат спасени. 13. Ако видиш в онази нощ онзи, който те спаси, управникът ще те преследва, за да не проповядваш благовестието на другите. 14. Господ дойде при нас, за да ви проповядваме благовестието. 15. Верните слуги дойдоха, за да ни донесат онези дрехи.

¹ Ако не се превежда с εἰ μή с изявително наклонение или с ἐὰν μή с подчинително наклонение. Кое е правилно тук?

Сегашен и аористен инфинитив. Членуван инфинитив. Непряка реч. Собствени имена

292. Речник

• δεῖ, безличен глагол, само в трето лице, трябва, необходимо е (изисква винителен с инфинитив).

• ἔξεστι(ν), безличен глагол, само в трето лице, позволено е (с дателен за лицето, на което „е позволено“).

• θέλω, искам.

• Ἰησοῦς, Ἰησοῦ, ὁ, Исус.

• Ἰουδαῖος, ὁ, юдеин.

• κελεύω, заповядвам.

• κώμη, ἡ, село.

• μέλλω, имам намерение, предстои ми (да направя нещо).

• ὀφείλω, дължа, длъжен съм.

• πάσχω, страдам.

• πρό, предл. с род., преди, пред.

• σωτηρία, ἡ, спасение.

• Φαρισαῖος, ὁ, фарисей.

• Χριστός, ὁ, Христос; ὁ Χριστός, Христос, Месията.

293. Сегашният и аористният инфинитив на λύω са следните:

294. Ще се забележи, че сегашните инфинитиви се образуват от сегашната основа, аористните инфинитиви деятелен залог и медий — от аористната основа (с характерното -σα), а аористният инфинитив страдателен залог — от основата на аориста страдателен залог (с характерното -θε, удължено в -θη).

295. Инфинитивът на първия аорист деятелен залог има ударение на пенултимата, дори когато това означава изключение от правилото за глаголното ударение. Така πιστεῦσαι, да повярва, а не πίστευσαι. Ударението на аористния инфинитив страдателен залог също е неправилно.

296. Второаористният инфинитив деятелен залог на λείπω е λιπεῖν, а второаористният инфинитив медий е λιπέσθαι. Те са като сегашните инфинитиви по окончанията си, освен неправилното ударение. Разбира се, те се образуват от основата на втория аорист.

297. Сегашният инфинитив на εἰμί е εἶναι.

298. Инфинитивът е глаголно съществително. В много случаи употребата на гръцкия инфинитив е толкова сходна с употребата на инфинитива в английския (в българския — на конструкцията с да), че не се нуждае от коментар. Така θέλω ἀκούειν τὸν λόγον означава искам да чуя словото.

299. Обикновено в инфинитива няма разграничение по време между времената; разликата е същата като в подчинителното наклонение. Сегашният инфинитив представя действието като продължаващо или повтарящо се; аористният инфинитив не го представя по такъв особен начин. [Бел. прев.: В българския разликата често може да се предаде с несвършен и свършен вид — да развързва / да развърже.]

300. Отрицанието при инфинитива е μή.

Членуван инфинитив

301. Гръцкият инфинитив, като глаголно съществително, може да има член като всяко друго съществително. Той се третира като несклоняемо съществително от среден род и затова има член за среден род.

302. Инфинитивът с член може да стои в повечето конструкции, в които може да стои всяко друго съществително. Така καλόν ἐστι τὸ ἀποθανεῖν ὑπὲρ τῶν ἀδελφῶν означава умирането за братята е добро, или по-свободно, добре е да се умре за братята. Тук τὸ ἀποθανεῖν е съществително в именителен падеж — подлог на глагола ἐστιν.

303. Особено важна е употребата на членувания инфинитив след предлози.

Примери: μετὰ τὸ λῦσαι, след развързването; ἐν τῷ λύειν, при (по време на) развързването; διὰ τὸ λυθῆναι, поради това, че е развързан; μετὰ τὸ λυθῆναι, след като е развързан; πρὸ τοῦ λῦσαι, преди развързването; εἰς τὸ λῦσαι, към развързването. Този последен предлог, εἰς, много често се употребява с членувания инфинитив за изразяване на цел. Ако едно действие се извършва така, че да се стигне до друго действие, то се извършва с цел това друго действие. Така εἰς τὸ λῦσαι означава за да развърже.

304. Дотук инфинитивът беше разглеждан като съществително. Но той е и глаголна форма и като такава може да има не само, подобно на причастието, обстоятелствени пояснения и пряко допълнение, но и, за разлика от причастието, подлог. Подлогът на инфинитива стои във винителен падеж.

Примери:

(1) ἐν τῷ λέγειν αὐτοὺς ταῦτα, при обстоятелството, че те казваха тези неща = докато те казваха тези неща. Тук αὐτούς е подлогът на инфинитива λέγειν, а ταῦτα е прякото му допълнение.

(2) μετὰ τὸ ἀπολυθῆναι τὸν ὄχλον ἀπῆλθεν ὁ κύριος, след обстоятелството, че тълпата беше разпусната, Господ си отиде, или след като тълпата беше разпусната, Господ си отиде. Същата мисъл би могла да се изрази с ἀπολυθέντος τοῦ ὄχλου ἀπῆλθεν ὁ κύριος.

(3) διὰ δὲ τὸ λέγεσθαι τοῦτο ὑπὸ τῶν ὄχλων ἀπῆλθεν ὁ ἀπόστολος, и поради обстоятелството, че това се казваше от тълпите, апостолът си отиде, или понеже тълпите казваха това, апостолът си отиде.

(4) ταῦτα δὲ εἶπον ὑμῖν εἰς τὸ μὴ γενέσθαι ὑμᾶς δούλους τῆς ἁμαρτίας, и тези неща ви казах с оглед на това да не станете роби на греха, или и тези неща ви казах, за да не станете роби на греха.

305. Ще се забележи, че членуваният инфинитив с предлози обикновено трябва да се превежда с подчинено изречение, въведено със съюз. Но не бива да се мисли, че подробностите на такъв превод имат нещо общо с подробностите на гръцкия оригинал. По-скоро ἡ цялостната мисъл, изразена от гръцкия израз, се пренася в съвсем различен идиом.

Непряка реч

306. Непряката реч понякога се изразява с винителен с инфинитив.

Пример: ἔλεγον οἱ ἄνθρωποι αὐτὸν εἶναι τὸν προφήτην, хората казваха, че той е пророкът.

307. Но обикновено непряката реч се изразява с ὅτι с изявително наклонение. Употребата е съвсем като в българския, освен следната важна разлика:

308. В непряката реч в гръцкия, отчасти противно на английската употреба, се запазват същото наклонение и време, които са стояли в пряката реч, стояща зад непряката. [Бел. прев.: Българският в това отношение е по-близо до гръцкия, отколкото английският — и в българския времето на пряката реч обикновено се запазва.]

Примери:

(1) λέγει ὅτι βλέπει τὸν ἀπόστολον, казва, че вижда апостола. Тук пряката реч зад непряката е виждам апостола, защото това са действителните думи на говорещия.

(2) εἶπεν ὅτι βλέπει τὸν ἀπόστολον, каза, че вижда апостола. Тук βλέπει е в сегашно време, защото пряката реч зад непряката е виждам апостола — това са били действителните думи на говорещия. Времето на пряката реч, виждам, се запазва в непряката реч (макар лицето, разбира се, да се променя). Английският, напротив, променя времето в непряката реч, когато главният глагол е в минало време.

(3) εἶπεν ὁ μαθητὴς ὅτι εἶδεν τὸν ἀπόστολον, ученикът каза, че е видял апостола. Тук пряката реч е била видях апостола. Гръцкият запазва същото време.

(4) εἶπεν ὅτι ὄψεται τὸν ἀπόστολον, каза, че ще види апостола. Пряката реч е била ще видя. Гръцкият запазва същото време.

Собствени имена

309. Собствените имена (изписвани с главна буква) често имат член. В превода членът, разбира се, трябва да се изпусне.

310. Склонението на ᾿Ἰησοῦς, ὁ, Исус, е следното:

311. Някои съществителни, отнасящи се до лица или неща, които вместо да бъдат само един от даден клас са съвсем единствени, се третират като собствени имена, като членът се поставя или изпуска. Така θεός или ὁ θεός, Бог; πνεῦμα или τὸ πνεῦμα, Духът; κόσμος или ὁ κόσμος, светът; νόμος или ὁ νόμος, Законът.

312. Упражнения

I. 1. οὐκ ἔξεστίν σοι ἔχειν αὐτήν. 2. κελεύσας δὲ τοὺς ὄχλους ἀπολυθῆναι ἐξῆλθεν εἰς τὴν ἔρημον. 3. οὐκ ἔστιν καλὸν λαβεῖν τὸν ἄρτον τῶν τέκνων καὶ ἐκβαλεῖν αὐτόν. 4. ἤρξατο δὲ ὁ Ἰησοῦς λέγειν τοῖς Ἰουδαίοις ὅτι δεῖ αὐτὸν ἀπελθεῖν. 5. μέλλει γὰρ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου ἔρχεσθαι ἐν δόξῃ μετὰ τῶν ἀγγέλων αὐτοῦ. 6. εἰ θέλει μετ’ ἐμοῦ ἐλθεῖν, δεῖ αὐτὸν ἀποθανεῖν. 7. καλόν σοί ἐστιν εἰς ζωὴν εἰσελθεῖν. 8. ἐν δὲ τῷ λέγειν με τοῦτο ἔπεσε τὸ πνεῦμα τὸ ἅγιον ἐπ’ αὐτούς. 9. μετὰ δὲ τὸ ἐγερθῆναι τὸν κύριον ἐδίωξαν οἱ Ἰουδαῖοι τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ. 10. πρὸ δὲ τοῦ βληθῆναι εἰς φυλακὴν τὸν προφήτην ἐβάπτιζον οἱ μαθηταὶ τοῦ Ἰησοῦ τοὺς ἐρχομένους πρὸς αὐτούς. 11. διὰ δὲ τὸ εἶναι αὐτὸν ἐκεῖ συνῆλθον οἱ Ἰουδαῖοι. 12. θέλω γὰρ ἰδεῖν ὑμᾶς, ἵνα λάβητε δῶρον ἀγαθόν, εἰς τὸ γενέσθαι ὑμᾶς μαθητὰς πιστούς. 13. ἀπέθανεν ὑπὲρ αὐτῶν ὁ Ἰησοῦς εἰς τὸ σωθῆναι αὐτούς. 14. ἔπεμψεν ὁ θεὸς τὸν Ἰησοῦν, ἵνα ἀποθάνῃ ὑπὲρ ἡμῶν, εἰς τὸ δοξάζειν ἡμᾶς τὸν σώσαντα ἡμᾶς. 15. εἶπεν ὁ τυφλὸς ὅτι βλέπει τοὺς ἀνθρώπους. 16. εἶπεν ὁ Ἰησοῦς ὅτι ἐλεύσεται ἐν τῇ βασιλείᾳ αὐτοῦ. 17. ταῦτα ἔλεγεν ὁ ἀπόστολος ἔτι ὢν ἐν σαρκί, εἰς τὸ πιστεῦσαι εἰς τὸν Ἰησοῦν τοὺς ἀκούοντας. 18. κελεύσας ἡμᾶς ὁ Ἰησοῦς ἐλθεῖν εἰς τὴν κώμην εὐθὺς ἀπέλυσε τὸν ὄχλον. 19. σωθέντες ὑπὸ τοῦ Ἰησοῦ ὀφείλομεν καὶ πάσχειν διὰ τὸ ὄνομα αὐτοῦ. 20. ἐν τῷ πάσχειν ἡμᾶς ταῦτα ἔλεγον οἱ ἀδελφοὶ ὅτι βλέπουσι τὸν Ἰησοῦν.

II. 1. Докато Исус проповядваше благовестието на народа, фарисеите заповядваха на войниците да Го доведат. 2. След като Исус заповяда на тълпите да си отидат, учениците Му дойдоха при Него. 3. Ако искаме да видим Исус, да отидем в това село. 4. Те казаха, че им е позволено да вземат тези дрехи. 5. Те видяха, че Синът Човечески трябва да пострада тези неща. 6. След като Исус каза тези неща на фарисеите, множествата си отидоха. 7. Поради това, че не сме ученици на Исус, управникът ще ни заповяда да си отидем. 8. След като спасението беше възвестено на народа, Исус поучаваше учениците Си. 9. Когато страдаме тези неща, трябва да се молим на Онзи, Който ни е спасил. 10. Ще бъдем спасени в онзи час, защото сме повярвали в името на Исус. 11. Онези, които бяха дошли в онова село, видяха, че Исус е в къщата. 12. Да не съгрешаваме, защото Бог няма да приеме в Своето царство онези, които съгрешават и не се обръщат към Него. 13. Докато тези хора се молеха на Бога, войниците преследваха църквата. 14. И когато влязоха в това село, казаха, че искат да видят Исус. 15. Тази жена дойде, за да види делата на Христос. 16. Хората бяха доведени при Исус Христос, за да ги изцели.

Стягащи глаголи

313. Речник

• ἀγαπάω, обичам (най-честата и най-възвишената дума за обичам в Новия завет).

• ἀκολουθέω, следвам, вървя след (с дателен).

• Γαλιλαία, ἡ, Галилея.

• δηλόω, показвам, явявам.

• εὐλογέω, благославям.

• εὐχαριστέω, благодаря.

• ζητέω, търся.

• θεωρέω, гледам, съзерцавам.

• καλέω, καλέσω, ἐκάλεσα, —, —, ἐκλήθην, призовавам, наричам.

• λαλέω, говоря.

• παρακαλέω, увещавам, утешавам.

• περιπατέω, ходя.

• ποιέω, правя, върша.

• προσκυνέω, покланям се (обикновено с дателен).

• σταυρόω, разпъвам на кръст.

• τηρέω, пазя, спазвам.

• τιμάω, почитам.

• φιλέω, обичам (означава любов, сродна на приятелството; думата е много по-рядка в Новия завет от ἀγαπάω)).

• χώρα, ἡ, страна, област.

Правила за стягане¹

314. Две гласни или гласна и дифтонг често се сливат в една дълга гласна или дифтонг. Процесът, при който се сливат, се нарича стягане (контракция).

¹ Следващата формулировка на правилата за стягане е по същество тази, която е дадена в White, Beginner’s Greek Book, 1895, с. 75 сл. Използвана е тук с любезното разрешение на Ginn and Company.

315. Не бива обаче да се мисли, че стягане винаги настъпва, когато две гласни или гласна и дифтонг (дори в съчетанията, изложени в следващите правила) се срещнат в една дума.

316. Правилата за стягане са следните:

I. Гласна с гласна

1. Отворена и затворена гласна, когато отворената е първа, се сливат в дифтонга, съставен от двете гласни.

Пример: ε-ι дава ει. Трябва да се отбележи обаче, че когато затворената гласна е пред отворената, никога не се образува дифтонг. Така ι-ε (например в ἱερόν) е винаги две срички, никога дифтонг.

2. Две еднакви гласни образуват съответната дълга.

Примери: α-α дава дълго α; ε-η дава η; ο-ω дава ω.

3. Но ε-ε дава ει, а ο-ο дава ου.

Това правило е изключение от правило 2.

4. Звук ο- (ο или ω) надделява над α, ε или η (независимо дали звукът ο- е първи или втори) и образува ω.

Примери: α-ο дава ω; ε-ω дава ω.

5. Но ε-ο и ο-ε дават ου. Това правило е изключение от правило 4.

6. Когато се срещнат α и ε или η, която от тях е първа, надделява над другата и образува своята дълга.

Примери: α-ε и α-η дават дълго α; ε-α дава η.

II. Гласна с дифтонг

1. Гласна изчезва чрез поглъщане пред дифтонг, който започва със същата гласна.

Примери: ε-ει дава ει; ο-ου дава ου.

2. Когато гласна стои пред дифтонг, който не започва със същата гласна, тя се стяга с първата гласна на дифтонга. Втората гласна на дифтонга изчезва, освен ако е ι — в такъв случай тя става подписана.

Примери: α-ει дава ᾳ (α първо се стяга с ε по I 6, а после ι става подписано); α-ου дава ω (α се стяга с ο по I 4, а υ изчезва); ε-ου дава ου (ε се стяга с ο по I 5, а υ изчезва).

3. Но ο-ει и ο-η дават οι.

III. Ударение на стегнатите срички

1. Ако някоя от стягащите се срички е имала ударение, получената сричка получава ударение. Ако получената сричка е пенултима или антепенултима, общите правила за ударението (вж. §11) винаги ще покажат какъв вид ударение има тя. Ако получената сричка е ултима, тя има облечено ударение.

Примери: (1) φιλέομεν дава φιλοῦμεν съгласно I 5. Понеже едната от двете срички, които се сляха в ου, е имала ударение, ου трябва да има ударение. Общите правила за ударението казват, че ако ултимата е кратка, дълга пенултима, ако изобщо е ударена, трябва да има облечено ударение. Затова φιλοῦμεν е правилно. (2) τιμαόμεθα дава τιμώμεθα съгласно I 4. Понеже едната от двете срички, които се сляха в ω, е имала ударение, ω трябва да има ударение. Но според общите правила за ударението на антепенултима може да стои само остро ударение. Затова τιμώμεθα е правилно. (3) δηλόεις дава δηλοῖς съгласно II 3. Понеже едната от двете срички, които се сляха в οι, е имала ударение, οι трябва да има ударение. Общите правила за ударението допускат на дълга ултима да стои както остро, така и облечено ударение. Но настоящото правило дава конкретно указание. Затова δηλοῖς е правилно.

2. Ако никоя от стягащите се срички не е имала ударение, получената сричка не получава ударение.

Пример: ἐφίλεε дава ἐφίλει съгласно I 3. Понеже никоя от двете срички, които се сливат в ει, не е ударена, ει не получава ударение и ἐφίλει е правилно.

Сегашна система на стягащите глаголи

317. Студентът трябва да изпише в нестегнат вид сегашната система (сегашно време във всички изучени досега наклонения и имперфект) на τιμάω, почитам, φιλέω, обичам, и δηλόω, явявам, а после срещу всяка нестегната форма да напише стегнатата, като прилага правилата за стягане. Резултатите могат да се проверят по спрежението на тези глаголи, дадено в §§590–592.

318. Трябва да се отбележи, че има две изключения от правилата: (1) сегашният инфинитив деятелен залог на глаголите на -αω се стяга от -άειν в -ᾶν вместо в -ᾷν, и (2) сегашният инфинитив деятелен залог на глаголите на -όω се стяга от ο-ειν в -οῦν вместо в -οῖν.

319. Стягането се извършва във всички форми от склонението на причастията.

320. Общо взето нестегнатите форми на тези глаголи на -άω, -έω и -όω не се срещат в Новия завет. Причината в речниците да се дават нестегнатите, а не стегнатите форми на сегашно време деятелен залог изявително наклонение, първо лице единствено число, е, че нестегнатите форми трябва да са известни, преди глаголът да може да се спряга, тъй като за спрежението има голямо значение дали τιμῶ, например, е стегнато от τιμάω, τιμέω или τιμόω.

Основни форми на глаголите на -άω, -έω и -όω

321. Глаголите, чиито основи завършват на гласна, редовно удължават тази гласна (α, както и ε, се удължава в η) пред времевите наставки (напр. -σο/ε на бъдещата система, -σα на системата на първия аорист и -θε на системата на аориста страдателен залог). Така основните форми на τιμάω, доколкото сме ги научили, са τιμάω, τιμήσω, ἐτίμησα, —, —, ἐτιμήθην (а не τιμάω, τιμάσω и т.н.); основните форми на φιλέω са φιλέω, φιλήσω и т.н.; а основните форми на δηλόω са δηλόω, δηλώσω и т.н. Трябва да се отбележи, че това удължаване на крайната гласна на основата при тези „стягащи“ глаголи няма нищо общо със стягането. Стягането се явява само в сегашната система.

322. Много е важно студентът да се научи да прилага това правило в обратна посока. Така, ако в гръцко-българските упражнения се срещне формата φανερωθείς, студентът трябва първо да си каже, че -θε в φανερωθείς очевидно е белегът на системата на аориста страдателен залог. Глаголната основа без времевата наставка би била φανερω-. Но понеже крайната гласна на глаголната основа се удължава пред времевата наставка -θε, глаголната основа е била φανερο-, а глаголът — φανερόω. Или ако се срещне формата ἠρωτήθη, студентът трябва първо да си каже, че -θη очевидно е окончанието на аорист страдателен залог изявително наклонение, трето лице единствено число, както в ἐλύθη. Но аористът страдателен залог изявително наклонение има аугмент, който, ако глаголът започва с гласна, се състои в удължаване на тази гласна. Следователно, за да се получи глаголът, η в началото на ἠρωτήθη трябва да се скъси. Но η е дългото или на α, или на ε. Не може следователно да се определи дали глаголът е започвал с α или ε. Освен това η точно пред -θη в ἠρωτήθη е удължената форма на глаголната основа. Следователно глаголната основа е завършвала или на α, или на ε. Така има четири възможности за глагола, от който може да идва ἠρωτήθη: ἀρωτέω, ἀρωτάω, ἐρωτέω или ἐρωτάω. Като проверим всеки от тях в речника, откриваме, че последният е правилният.

323. καλέω е изключение от току-що даденото правило. Той не удължава крайното ε на основата пред σ на бъдещата и аористната система. Освен това аористът страдателен залог се образува неправилно.

324. Упражнения

I. 1. οὐκ εὐλογήσει ὁ θεὸς τὸν μὴ περιπατοῦντα κατὰ τὰς ἐντολὰς τοῦ Ἰησοῦ. 2. οἱ ἀγαπώμενοι ὑπὸ τοῦ Ἰησοῦ ἀγαπῶσι τὸν ἀγαπῶντα αὐτούς. 3. λαλοῦντος τοῦ Ἰησοῦ τοῖς ἀκολουθοῦσιν ἤρξατο ὁ ἄρχων παρακαλεῖν αὐτὸν ἀπελθεῖν. 4. ἀκολουθήσαντες τῷ λαλήσαντι ταῦτα ζητήσωμεν τὸν οἶκον αὐτοῦ. 5. εἰ ἀγαπῶμεν τὸν θεόν, τηρῶμεν τὰς ἐντολὰς αὐτοῦ καὶ ποιῶμεν τὰ λαλούμενα ἡμῖν ὑπὸ τοῦ Ἰησοῦ. 6. τοῦτο ποιήσαντος τοῦ Ἰησοῦ ἐλάλει περὶ αὐτοῦ ὁ θεραπευθεὶς τῷ ἀκολουθοῦντι ὄχλῳ. 7. ἐθεώρουν οἱ ἀπόστολοι τὰ ἔργα τὰ ποιούμενα ὑπὸ Ἰησοῦ ἐν τῷ περιπατεῖν αὐτοὺς σὺν αὐτῷ. 8. μετὰ τὸ βληθῆναι εἰς φυλακὴν τὸν προφήτην οὐκέτι περιεπάτει ὁ Ἰησοῦς ἐν τῇ χώρᾳ ἐκείνῃ. 9. οἱ ἀγαπῶντες τὸν θεὸν ποιοῦσι τὰς ἐντολὰς αὐτοῦ. 10. ταῦτα ἐποίουν τῷ Ἰησοῦ καὶ οἱ θεραπευθέντες ὑπ’ αὐτοῦ. 11. ἐζήτουν αὐτὸν οἱ ὄχλοι, ἵνα θεωρῶσι τὰ ποιούμενα ὑπ’ αὐτοῦ. 12. οὐ φιλοῦσι τὸν Ἰησοῦν οἱ μὴ ποιοῦντες τὰς ἐντολὰς αὐτοῦ. 13. ἀγαπῶμεν τὸν θεὸν ἐν ταῖς καρδίαις ἡμῶν ἀγαπῶντες καὶ τοὺς ἀδελφούς. 14. ταῦτα ἐλάλησεν ὁ Ἰησοῦς τοῖς ἀκολουθοῦσιν αὐτῷ ἔτι περιπατῶν μετ’ αὐτῶν ἐν τῇ χώρᾳ τῶν Ἰουδαίων. 15. ἐὰν μὴ περιπατῶμεν κατὰ τὰς ἐντολὰς τοῦ Ἰησοῦ, οὐ θεωρήσομεν τὸ πρόσωπον αὐτοῦ. 16. μετὰ τὸ καλέσαι αὐτοὺς τὸν Ἰησοῦν οὐκέτι περιεπάτουν ἐν ταῖς ὁδοῖς τοῦ πονηροῦ οὐδὲ ἐποίουν τὰ πονηρά. 17. ταῦτα ἐποιεῖτε ἡμῖν διὰ τὸ ἀγαπᾶν ὑμᾶς τὸν καλέσαντα ὑμᾶς εἰς τὴν βασιλείαν αὐτοῦ. 18. τῷ Ἰησοῦ λαλήσαντι ταῦτα μετὰ τὸ ἐγερθῆναι ἐκ νεκρῶν προσεκύνησαν οἱ κληθέντες ὑπ’ αὐτοῦ. 19. ἐθεώρουν τὸν Ἰησοῦν σταυρούμενον ὑπὸ τῶν στρατιωτῶν αἱ ἀκολουθήσασαι αὐτῷ ἐκ τῆς Γαλιλαίας. 20. οὐ θεωρήσομεν αὐτὸν ἐὰν μὴ ἀκολουθῶμεν αὐτῷ περιπατοῦντι ἐν τῇ Γαλιλαίᾳ.

II. 1. Тези неща каза Исус на онези, които Го следваха от Галилея. 2. Гледах Онзи, Който ме беше обикнал и умря за мен. 3. Да се поклоним на Онзи, Който върши тези неща, и да благословим Неговото свято име. 4. Онези, които Го гледаха, когато ходеше в Галилея, казваха, че не искат да Го следват. 5. Като последваха Исус, когато ходеше в Галилея, те Го видяха и след като беше възкресен от мъртвите. 6. Да търсим Онзи, Който ни е говорил думи на надежда. 7. Да благославяме името на Онзи, Който ходи с нас в света и беше разпнат за нас. 8. Ако следваш Онзи, Който върши тези неща, ще Го видиш в славата Му. 9. Ако не обичаме онези, които ни благославят, няма да обичаме онези, които вършат зло. 10. Той ни обича и ни явява Своята слава, за да благославяме Бога вовеки. 11. Докато множествата следваха Исус и слушаха това, което Той говореше, управниците казваха, че не Го обичат. 12. Ще покажа на онези, които са ме последвали, нещата, които ми бяха показани от Исус. 13. Това са онези, които обичат Исус, видяха делата Му и бяха призовани в Неговото царство. 14. Брат му го увещаваше да последва Исус, за да бъде с Него вовеки. 15. Тази притча говорим на онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. 16. Това е детето, което благославя Бога и Го обича.

Бъдеще време и първи аорист деятелен залог и медий на плавните глаголи. Бъдеще време на εἰμί. Възвратни местоимения

325. Речник

• ἀλλήλων, взаимно местоим., един на друг, един друг.

• ἀποθανοῦμαι, ще умра, деп. бъд. на ἀποθνήσκω.

• ἀποκτενῶ, ἀπέκτεινα, бъд. и аор. на ἀποκτείνω, убивам.

• ἀποστελῶ, ἀπέστειλα, бъд. и аор. на ἀποστέλλω, изпращам.

• ἀρῶ, ἦρα, бъд. и аор. на αἴρω, вдигам, отнемам.

• βαλῶ, ще хвърля, бъд. на βάλλω.

• ἑαυτοῦ, възвратно местоим., себе си (за 3 л.).

• ἐγερῶ, ἤγειρα, бъд. и аор. на ἐγείρω, издигам, възкресявам.

• ἐμαυτοῦ, възвратно местоим., себе си (за 1 л.).

• ἐπί, предл. с род., над, върху, по времето на; с дат., върху, въз основа на, при; с вин., върху, към, против (ἐπί е извънредно чест, но доста труден предлог. Различните му употреби трябва да се научат чрез наблюдение при четене).

• ἔσομαι, ще бъда, бъд. на εἰμί.

• μενῶ, ἔμεινα, бъд. и аор. на μένω, оставам, пребъдвам.

• μετανοέω, покайвам се.

• σεαυτοῦ, възвратно местоим., себе си (за 2 л.).

• σπείρω, σπερῶ, ἔσπειρα, —, —, ἐσπάρην, сея.

• φοβέομαι, деп. със страдателни форми, страхувам се, боя се (от).

326. Плавни глаголи се наричат глаголите, чиито основи завършват на λ, μ, ν или ρ; тези съгласни се наричат плавни.

327. Бъдеще време на плавните глаголи

Бъдеще време деятелен залог и медий на плавните глаголи се образува не с прибавяне на -σο/ε, както при другите глаголи, а с прибавяне на -εο/ε към глаголната основа. ε се стяга със следващата свързваща гласна по правилата за стягане, дадени в предишния урок. Така бъдеще време деятелен залог и медий на плавните глаголи се спряга точно като сегашно време на глаголите на -εω.

328. Бъдеще време деятелен залог изявително наклонение на κρίνω, съдя:

329. Ще се забележи, че единственото, по което бъдеще време деятелен залог изявително наклонение в трите лица на единствено число и в трето лице множествено число се различава (на вид) от сегашно време деятелен залог изявително наклонение на κρίνω, е ударението.

330. Бъдеще време медий изявително наклонение на κρίνω:

331. Да припомним (вж. §157), че глаголната основа често е прикрита в сегашната система. Затова бъдеще време на плавен глагол често се различава от сегашното с нещо повече от прибавянето на ε.

Пример: Бъдеще време на βάλλω е βαλῶ, като глаголната основа е βαλ-, а не βαλλ-. Дори κρινῶ всъщност се различава от сегашното κρίνω по това, че ι е кратко в бъдеще време и дълго в сегашно. Но дори такова разграничение няма при μένω.

332. Някои глаголи имат плавни основи в бъдеще време, но не и в другите времена.

Пример: Бъдеще време на λέγω е ἐρῶ.

Първи аорист на плавните глаголи

333. Първият аорист деятелен залог и медий на плавните глаголи се образува не с прибавяне на -σα към глаголната основа, а с прибавяне само на -α и с промени вътре в думата, като глаголната основа обикновено се удължава (ε се удължава не в η, а в ει). Спрежението във всички наклонения е като спрежението на другите първи аористи.

Примери: (1) Първият аорист деятелен залог на μένω, оставам, е ἔμεινα (изяв.), μείνω (подч.), μεῖναι (инф.) и μείνας (прич.). (2) Първият аорист деятелен залог на ἀποστέλλω, изпращам, е ἀπέστειλα (изяв.), ἀποστείλω (подч.), ἀποστεῖλαι (инф.) и ἀποστείλας (прич.).

334. Разбира се, плавните глаголи могат да имат втори аорист или неправилен аорист. Така аористът на βάλλω е вторият аорист ἔβαλον. Освен това някои глаголи могат да имат сегашна основа, завършваща на плавна съгласна, и въпреки това да не са плавни глаголи. Така λαμβάνω не е плавен глагол, понеже глаголната основа е λαβ-. Студентът отново се напомня, че не винаги може да се предвиди какви ще бъдат различните времеви системи на един гръцки глагол. Трябва да се справя с речника.

335. Бъдеще време изявително наклонение на εἰμί

Бъдеще време изявително наклонение на εἰμί, съм:

Ще се забележи, че спрежението е точно като това на бъдеще време медий на λύω, освен че в трето лице единствено число свързващата гласна е изпусната — стои ἔσται вместо ἔσεται.

336. Английското подготвително „there“

[Бел. прев.: Machen обяснява тук английската конструкция there is / there are, при която there няма собствено значение. На гръцки то не се превежда; в българския съответства на безличното има или просто на словоред с подлог след глагола.]

Примери: (1) χαρὰ ἔσται ἐν οὐρανῷ, ще има радост на небето. (2) ἦσαν μαθηταὶ ἐν τῷ οἴκῳ, в къщата имаше ученици.

Склонение на възвратните местоимения

337. Склонението на ἐμαυτοῦ, ῆς, себе си, възвратното местоимение за първо лице:

338. Склонението на σεαυτοῦ, ῆς, себе си, възвратното местоимение за второ лице:

339. Склонението на ἑαυτοῦ, ῆς, οῦ, себе си, възвратното местоимение за трето лице:

340. Ще се забележи, че склонението на възвратните местоимения е като това на αὐτός, освен че няма именителен падеж, а при възвратните местоимения за първо и второ лице няма среден род.

341. В множествено число ἑαυτῶν, което първоначално е принадлежало само на местоимението ἑαυτοῦ за трето лице, служи и за трите лица.

342. Употреба на възвратните местоимения

Възвратни са местоименията, които се отнасят обратно към подлога на изречението.

Примери: (1) οὐ λαλῶ περὶ ἐμαυτοῦ, не говоря за себе си; (2) οὐ δοξάζεις σεαυτόν, ти не прославяш себе си; (3) οὐκ ἔχει ζωὴν ἐν ἑαυτῷ, той няма живот в себе си; (4) δοξάζετε ἑαυτούς, вие прославяте себе си.

343. Взаимно местоимение

Взаимното местоимение е ἀλλήλων, един на друг, един друг. В Новия завет то се среща само във формите ἀλλήλων, един на друг (род.), ἀλλήλοις, на един друг, един за друг, и ἀλλήλους, един друг (βλέπουσιν ἀλλήλους, те се виждат един друг).

344. Упражнения

I. 1. οὐ γὰρ ἑαυτοὺς κηρύσσομεν ἀλλὰ Χριστὸν Ἰησοῦν κύριον, ἑαυτοὺς δὲ δούλους ὑμῶν διὰ Ἰησοῦν. 2. ὁ ἐγείρας τὸν κύριον Ἰησοῦν ἐγερεῖ καὶ ἡμᾶς σὺν Ἰησοῦ. 3. εἶπεν ὁ μαθητὴς ὅτι ἀποθανεῖται ὑπὲρ τοῦ Ἰησοῦ. 4. οὐκ ἐγεροῦμεν αὐτοὶ ἑαυτούς, ὁ δὲ Ἰησοῦς ἐγερεῖ ἡμᾶς ἐν τῇ ἐσχάτῃ ἡμέρᾳ. 5. εὐθὺς ἦρεν ὁ πονηρὸς τὸ παρὰ τὴν ὁδὸν σπαρέν. 6. ἐὰν ἀγαπᾶτε ἀλλήλους ἔσεσθε μαθηταὶ τοῦ ἀποθανόντος ὑπὲρ ὑμῶν. 7. ἐὰν πιστεύσητε εἰς τὸν Ἰησοῦν, μετ’ αὐτοῦ μενεῖτε εἰς τὸν αἰῶνα. 8. ὁ ἀγαπῶν τὸν υἱὸν ἀγαπᾷ καὶ τὸν ἀποστείλαντα αὐτόν. 9. χαρὰ ἔσται ἐπὶ τῷ ἁμαρτωλῷ τῷ ἐπὶ τῷ ῥήματι τοῦ Ἰησοῦ μετανοήσαντι. 10. οἱ ἀποκτείναντες τὸν Ἰησοῦν καὶ διώξαντες τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ ἐκβαλοῦσι καὶ ἡμᾶς. 11. ἐπιστρέψαντες οὗτοι ἐπὶ τὸν θεὸν ἔμειναν ἐν τῇ ἐκκλησίᾳ αὐτοῦ. 12. ἐγείραντος τοῦ θεοῦ τοὺς νεκροὺς ἐσόμεθα σὺν τῷ κυρίῳ εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων. 13. οὐκ εἰς ἐμαυτὸν ἐπίστευσα, ἀλλ’ εἰς τὸν κύριον. 14. ἔξεστιν ἡμῖν λαβεῖν δῶρα ἀπ’ ἀλλήλων, ἀλλ’ οὐκ ἀποκτεῖναι οὐδὲ διῶξαι ἀλλήλους. 15. οὗτος μέν ἐστιν ὁ ἄρχων ὁ ἀποκτείνας τοὺς προφήτας, ἐκεῖνος δέ ἐστιν ὁ ἁμαρτωλὸς ὁ μετανοήσας ἐπὶ τῷ ῥήματι τοῦ Ἰησοῦ. 16. ἐὰν δὲ τοῦτο εἴπωμεν κατ’ αὐτοῦ, φοβούμεθα τοὺς ὄχλους, λέγουσι γὰρ εἶναι αὐτὸν προφήτην. 17. ἀποστελεῖ πρὸς αὐτοὺς διδασκάλους καὶ προφήτας, ἵνα μετανοήσωσιν καὶ φοβῶνται τὸν θεόν. 18. μακάριοί εἰσιν οὐχ οἱ ἑαυτοὺς δοξάζοντες ἀλλ’ οἱ δοξάζοντες τὸν ἀποστείλαντα τὸν υἱὸν αὐτοῦ εἰς τὸν κόσμον. 19. ἐρχομένου πρὸς αὐτοὺς τοῦ Ἰησοῦ περιπατοῦντος ἐπὶ τῆς θαλάσσης ἐφοβοῦντο οἱ ἰδόντες αὐτὸν μαθηταί. 20. ταῦτα ἐροῦμεν τοῖς ἀποσταλεῖσι πρὸς ἡμᾶς προφήταις.

II. 1. Когато Исус отнеме греховете ни, ще бъдем святи вовеки. 2. Да не започваме да казваме¹ в себе си, че не Го познаваме. 3. Няма да се боим от управника, който уби пророците, защото Бог ще изпрати ангелите Си при нас. 4. Когато войниците убиха Исус, нашия Господ, ние се уплашихме и си отидохме от Него. 5. Той каза, че не е необходимо да се виждаме един друг. 6. Ако преследвате и убивате онези, които се изпращат при вас, вие вече няма да бъдете Божий народ. 7. Множествата си отидоха, но онези, които останаха, казаха, че Той има думите на живота. 8. Когато Исус каза тези неща и изпрати учениците Си в селата на Галилея, фарисеите се уплашиха от народа. 9. Като убият Исус, те ще изгонят от синагогите си онези, които са повярвали в Него. 10. Самият апостол не спаси себе си, а Бог беше Онзи, Който го спаси. 11. Когато Господ каза тази притча, онези управници казаха, че ще убият онези, които са били изпратени от Него. 12. Ако самият Исус не ни изпрати, няма да бъдем Негови ученици. 13. Ако не се покаете, ще останете в греха вовеки. 14. Който каза тази дума на Онзи, Който изпрати апостолите, ще каже същата дума и на онези, които са били изпратени от Него. 15. Онези добри ученици, като обикнаха онези, които следваха Исус, ще обичат и онези, които следват Неговите апостоли. 16. Онези, които Го видяха, когато ходеше в Галилея, ще Го съзерцават в небето вовеки.

¹ С ἄρχομαι, започвам, трябва да се употреби сегашният инфинитив, а не аористният.

Още съществителни от третото склонение. Прилагателни от третото склонение на -ης, -ες

345. Речник

• ἀληθής, ές, прил., истинен, верен.

• ἀνήρ, ἀνδρός, ὁ, мъж (ἀνήρ е мъж за разлика от жените и децата; ἄνθρωπος е човек за разлика от другите същества).

• ἀρχιερεύς, ἀρχιερέως, ὁ, първосвещеник.

• βασιλεύς, βασιλέως, ὁ, цар.

• γένος, γένους, τό, род, вид.

• γραμματεύς, γραμματέως, ὁ, книжник.

• ἔθνος, ἔθνους, τό, народ; мн. ч. τὰ ἔθνη, народите, езичниците.

• ἱερεύς, ἱερέως, ὁ, свещеник.

• μήτηρ, μητρός, ἡ, майка.

• ὄρος, ὄρους, τό, планина.

• πατήρ, πατρός, ὁ, баща.

• πίστις, πίστεως, ἡ, вяра.

• πλήρης, ες, прил., пълен.

• πόλις, πόλεως, ἡ, град.

• χάρις, χάριτος, ἡ, благодат.

346. Преди да изучи настоящия урок, студентът трябва да прегледа парадигмите в Урок XVII.

347. Склонението на χάρις, χάριτος, ἡ, благодат:

348. Това съществително се различава от тези в §211 по това, че окончанието за винителен падеж единствено число е -ν вместо -α. Крайното τ на основата (χαριτ-) отпада пред -ν. Ако χάρις се склоняваше като ἐλπίς, винителният падеж единствено число щеше да бъде χάριτα.

349. Склонението на πόλις, πόλεως (основа πολι-), ἡ, град:

350. Крайното ι на основата се променя в ε освен в именителен, винителен и звателен падеж единствено число. πόλει в дателен падеж единствено число е стегнато от πόλε-ι, а πόλεις в именителен падеж множествено число — от πόλε-ες, по правилата за стягане, дадени в Урок XXIII. Винителният падеж множествено число има -εις вместо -εας или (както биха изисквали правилата за стягане) -ης. Винителният падеж единствено число има вместо -α окончанието ν-, което се явява при някои други съществителни от третото склонение, като χάρις. Окончанието за родителен падеж единствено число е -ως вместо -ος. Ударението в родителен падеж единствено и множествено число при този клас съществителни е единственото изключение от правилото, че ако ултимата е дълга, антепенултимата не може да бъде ударена (вж. §11).

351. Тези съществителни от третото склонение на -ις с родителен падеж на -εως, пример за които е πόλις, образуват много важен клас съществителни в Новия завет. Съществителните от този клас се склоняват еднакво и всички са от женски род.

352. Склонението на γένος, γένους (основа γενεσ-), τό, род:

353. Крайното σ на основата (γενεσ-) отпада освен в именителен падеж единствено число. Останалото тогава в края на основата ε се стяга с гласните на редовните окончания на третото склонение по правилата за стягане, дадени в Урок XXIII.

354. Тези съществителни от третото склонение на -ος, -ους се склоняват еднакво и всички са от среден род.

355. Склонението на βασιλεύς, βασιλέως (основа βασιλευ-), ὁ:

356. Крайното υ на основата отпада пред окончанията, които започват с гласна. В дателен падеж единствено число и в именителен падеж множествено число настъпва стягане. Родителният падеж единствено число има -ως вместо -ος (сравнете πόλις.). Но винителният падеж единствено число има окончание -α, а не -ν.

357. Тези съществителни на -ευς, -εως са от мъжки род.

358. Обърнете внимание на склонението на πατήρ и на ἀνήρ в §565.

359. Склонението на другите съществителни от третото склонение няма да създава големи трудности, щом веднъж се знаят родителният падеж единствено число и родът. Само дателният падеж множествено число понякога е труден, но формите поне могат лесно да се разпознаят, когато се срещнат.

360. Склонението на ἀληθής, ές (основа ἀληθεσ-), истинен:

361. Крайното σ на основата отпада в повечето форми и тогава настъпва стягане. Сравнете πόλις, γένος и βασιλεύς.

362. Това е първото изучено досега прилагателно, което се склонява по третото склонение и в женски, а не само в мъжки и среден род.

363. Упражнения

I. 1. ἀληθῆ ἐστι τὰ λαλούμενα ὑπὸ τοῦ ἱερέως τούτου. 2. συνελθόντων τῶν ἀρχιερέων καὶ γραμματέων ἵνα ἀποκτείνωσι τὸν ἄνδρα τοῦτον, προσηύξαντο οἱ μαθηταὶ ἐν τῷ ἱερῷ. 3. ἀπεκρίθη ὁ βασιλεὺς ὁ ἀγαθὸς λέγων ὅτι οὐ θέλει ἀποκτεῖναι τοῦτον. 4. χάριτι δὲ ἐσώθησαν ἐκεῖνοι οἱ ἁμαρτωλοὶ καὶ ἠγέρθησαν ἐν δόξῃ. 5. τῇ γὰρ χάριτι σωζόμεθα διὰ πίστεως, ἵνα δοξάζωμεν τὸν θεόν. 6. ἰδὼν τὸν πατέρα καὶ τὴν μητέρα αὐτοῦ ἐν τῇ πόλει ἔμεινεν σὺν αὐτοῖς. 7. εἰς τὰ ἔθνη ἀποστελεῖς τοὺς ἀποστόλους σου, ἵνα κηρύσσωσιν αὐτοῖς τὸ εὐαγγέλιον τῆς χάριτός σου. 8. ἀγαθὸς ἦν οὗτος ὁ ἀνὴρ καὶ πλήρης πνεύματος ἁγίου καὶ πίστεως. 9. ἰδόντες δὲ τὴν χάριν τοῦ θεοῦ παρεκάλεσαν τὰ ἔθνη μένειν ἐν τῇ χάριτι σὺν χαρᾷ καὶ ἐλπίδι. 10. καταβαινόντων δὲ αὐτῶν ἐκ τοῦ ὄρους ἐλάλει ταῦτα ὁ Ἰησοῦς. 11. ἀγαπήσωμεν τοὺς πατέρας καὶ τὰς μητέρας ἡμῶν, ἵνα τηρήσωμεν τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ. 12. τῶν ἀρχιερέων ἰδόντων τοὺς συνερχομένους εἰς τὸ ἀκούειν τοῦ ἀνδρὸς εἶπον πρὸς ἑαυτοὺς οἱ ἄρχοντες ὅτι δεῖ αὐτὸν ἀποθανεῖν. 13. οἱ βασιλεῖς οἱ πονηροὶ ἀπέκτειναν καὶ τοὺς ἄνδρας καὶ τὰ τέκνα. 14. ὁ δὲ θεὸς ἤγειρεν αὐτούς, ἵνα δοξάζωσιν αὐτὸν εἰς τὸν αἰῶνα. 15. ἐὰν μὴ χάριν ἔχωμεν καὶ πίστιν καὶ ἐλπίδα, οὐ μετανοήσουσι τὰ ἔθνη ἐπὶ τῷ λόγῳ ἡμῶν. 16. τοῖς ἀνδράσι τοῖς πεμφθεῖσιν ὑπὸ τοῦ βασιλέως προσηνέγκαμεν τὸν πατέρα καὶ τὴν μητέρα ἡμῶν. 17. ἐλθὼν πρὸς τὸν βασιλέα ταύτης τῆς χώρας παρεκάλεσας αὐτὸν μὴ ἀποκτεῖναι τὸν ἄνδρα τοῦτον. 18. εἰ ἀληθῆ ἐστι τὰ λεγόμενα ὑπὸ τῶν ἀκολουθησάντων τῷ ἀνδρὶ ἐν τῇ Γαλιλαίᾳ ἀποκτενοῦσιν αὐτὸν οἱ ἀρχιερεῖς. 19. διὰ πίστεως σώσει τοὺς πιστεύοντας εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ. 20. ἐδέξαντο δὲ καὶ τὰ ἔθνη τὸ ῥῆμα τοῦ Ἰησοῦ τὸ ἀληθές.

II. 1. Това е родът, който уби онези, които вярват в Исус. 2. Когато книжниците влязоха в онзи град, учениците си отидоха в планините. 3. Видяхме, че словото, което човекът говореше, е истинно. 4. Когато Господ каза това на първосвещениците, управникът се учуди. 5. Бащата на онзи, който уби мъжете, ще убие и децата. 6. Бог ще възкреси от мъртвите онези, които са спасени чрез Неговата благодат. 7. Ще бъдете спасени от Бога чрез вяра. 8. Поради вярата на бащите и на майките децата ще умрат в злия град. 9. Градът, бидейки сам пълен с грях, има и зъл цар. 10. Ако влезем в онези градове със сърца, пълни с благодат, вяра и надежда, онези, които се покаят при нашето слово, ще видят Царя в Неговата слава. 11. Исус каза на книжниците, които Го следваха, че отива в святия град. 12. Ако обичаме братята, ще благославяме и Онзи, Който ги изпрати при народите. 13. Царят каза на баща ми, че първосвещениците и фарисеите искат да убият онези, които следват Исус. 14. Докато Исус говореше тези неща в онзи зъл град, първосвещениците събираха войниците, за да Го убият. 15. Онези, които нямат Божията благодат в сърцата си, нямат нито живот, нито надежда. 16. Ако отидете в онези градове и села, ще видите царя, който уби бащите ви и майките ви.

Склонение на πᾶς, πολύς, μέγας и числителните. Атрибутивна и субстантивна употреба на предложни изрази и на родителния падеж. Винителен за протежение във времето и пространството

364. Речник

• δύο, два.

• εἷς, μία, ἕν, един.

• ἕξ, несклон., шест.

• ἔτος, ἔτους, τό, година.

• ἤ, съюз, или.

• ἤθελον, имперфект изяв. на θέλω (с привидно неправилен аугмент, но друга форма на глагола е била ἐθέλω).

• Ἰάκωβος, ὁ, Яков.

• καθαρός, ά, όν, прил., чист.

• οὐδείς, οὐδεμία, οὐδέν, никой, нищо (с изявително наклонение).

• μηδείς, μηδεμία, μηδέν, никой, нищо (с наклонения освен изявителното).

• πᾶς, πᾶσα, πᾶν, прил., всеки, цял, всички.

• πεντακισχίλιοι, αι, α, пет хиляди.

• πέντε, несклон., пет.

• πλῆθος, πλήθους, τό, множество.

• πολύς, πολλή, πολύ, прил., много, многобройен.

• πούς, ποδός, ὁ, крак, нозе.

• στάδιον, τό (мн. ч. τὰ στάδια, но и м. р. οἱ στάδιοι), стадий (мярка за дължина, ок. 185 м).

• μέγας, μεγάλη, μέγα, прил., голям, велик.

• τέσσαρες, τέσσαρα, четири.

• τρεῖς, τρία, три.

• ὡς, нареч., както; с числителни, около.

• ὀλίγος, η, ον, прил., малко, малобройен.

365. Склонението на πᾶς, πᾶσα, πᾶν, прил., всеки, цял, всички:

366. Основата за мъжки и среден род е παντ- и думата се склонява почти като причастието на първия аорист деятелен залог на λύω. Но ударението е малко неправилно в мъжки и среден род, тъй като следва правилото за едносричните думи от третото склонение (вж. §221) в единствено, но не и в множествено число.

Употреба на πᾶς

367. πᾶς може да стои в предикативна позиция при съществително с член. Тази употреба отговаря толкова точно на българската, че не се нуждае от много обяснения.

Пример: πᾶσα ἡ πόλις, целият град, всичкият град.

368. Но πᾶς може да стои и в атрибутивна позиция.

Пример: ἡ πᾶσα πόλις, целият град; οἱ πάντες μαθηταί, цялото множество ученици, всички ученици.

369. При съществително в единствено число πᾶς често означава всеки.

Пример: πᾶν ὄρος, всяка планина.

πᾶς често се употребява с член и причастие.

Примери: πᾶς ὁ πιστεύων, всеки, който вярва; πάντες οἱ πιστεύοντες, всички, които вярват; πάντα τὰ ὄντα ἐκεῖ, всичко, което е там.

370. Склонение на πολύς и на μέγας

Научете склонението на πολύς, πολλή, πολύ, много, голям, и на μέγας, μεγάλη, μέγα, голям, велик, в §§574, 575. Ще се забележи, че освен кратките форми в именителен, звателен и винителен падеж, мъжки и среден род единствено число, тези две прилагателни се склоняват като обикновените прилагателни от второто и първото склонение.

Числителни

371. Склонението на εἷς, μία, ἕν, един:

Трябва да се обърне внимание на малките неправилности.

372. Склонението на οὐδείς, οὐδεμία, οὐδέν, никой, и μηδείς, μηδεμία, μηδέν, никой, е като това на εἷς.

373. δύο, два, е несклоняемо (еднакво за всички падежи и родове), освен че има форма за дателен падеж δυσί(ν).

374. Склонението на τρεῖς, τρία, три, и на τέσσαρες, τέσσαρα, четири, може да се намери в §588.

375. Другите бройни числителни до διακόσιοι, двеста, са несклоняеми.

Атрибутивна и субстантивна употреба на предложни изрази и на родителния падеж

376. Предложните изрази често се третират като атрибутивни прилагателни, като се поставят след члена.

Пример: οἱ ἐν ἐκείνῃ τῇ πόλει μαθηταί или οἱ μαθηταὶ οἱ ἐν ἐκείνῃ τῇ πόλει, в-онзи-град учениците, или (при свободен превод) учениците, които са [или, ако главният глагол е в минало време, бяха] в онзи град. Тук предложният израз заема точно мястото на атрибутивно прилагателно. Да припомним, че οἱ ἀγαθοὶ μαθηταί или οἱ μαθηταὶ οἱ ἀγαθοί означава добрите ученици (вж. §70). Ако в тези два гръцки израза на мястото на атрибутивното прилагателно ἀγαθοί се постави ἐν τῇ πόλει, получаваме разглеждания сега идиом.

377. Подобно на другите атрибутивни прилагателни, тези предложни изрази могат да се употребяват субстантивно.

Пример: Както οἱ ἀγαθοί означава добрите хора, така οἱ ἐν τῇ πόλει означава в-града хората, или хората, които са (или бяха) в града.

378. Съществително в родителен падеж може да се употребява по същия начин.

Пример: Както οἱ ἀγαθοί означава добрите хора, така οἱ τοῦ Ἰησοῦ означава на-Исус хората, принадлежащите-на-Исус хора, онези, които принадлежат на Исус.

379. Родителният падеж в тази употреба може да означава различни отношения. Понякога означава синовство. Така ὁ τοῦ Ζεβεδαίου може да означава синът на Зеведей. Контекстът трябва да реши. Всичко, което със сигурност се подразбира в гръцкия, е, че лицето, за което се говори, е свързано по някакъв начин със Зеведей. Буквалното значение на израза е принадлежащият-на-Зеведей човек.

380. Обърнете внимание, че учениците, които са в града може да се изрази с οἱ μαθηταὶ οἱ ὄντες ἐν τῇ πόλει, намиращите-се-в-града ученици. Но ὄντες не е нужно. Така и онези, които са в града би могло да бъде οἱ ὄντες ἐν τῇ πόλει, намиращите-се-в-града хора. Но отново ὄντες не е нужно. Предложният израз може да се употребява като атрибутивно прилагателно също толкова добре, колкото и причастието (със своите пояснения).

381. И трите току-що разгледани идиома (οἱ ἐν τῇ πόλει μαθηταί, οἱ ἐν τῇ πόλει и οἱ τοῦ Ἰησοῦ) са важни. Сега трябва да става все по-очевидно колко много от гръцкия синтаксис зависи от разграничението между атрибутивна и предикативна позиция. Вж. §§68–74.

382. Винителен за протежение в пространството и времето

Винителният падеж се употребява за изразяване на протежение в пространството или времето, като отговаря на въпроса докъде? или колко дълго?

Примери: ἐπορεύθην μετ’ αὐτοῦ στάδιον ἕν, вървях с него един стадий; ἔμεινα μίαν ἡμέραν, останах един ден.

383. Упражнения

I. 1. μείνας σὺν αὐτῷ ἔτη τρία ἦλθεν εἰς ἐκείνην τὴν πόλιν. 2. ἰδὼν δὲ τοὺς ἐν τῇ μεγάλῃ πόλει ἔγραψε καὶ τοῖς ἐν τῇ μικρᾷ.¹ 3. πορευθέντες δὲ οἱ τοῦ Ἰακώβου σταδίους ὡς πέντε εἶδον τὸν Ἰησοῦν καὶ πάντας τοὺς μετ’ αὐτοῦ μαθητάς. 4. ἀκούσαντες δὲ ταῦτα πάντα οἱ ἐν τῇ συναγωγῇ εἶπον ὅτι θέλουσιν ἰδεῖν τὸν ταῦτα ποιοῦντα. 5. ἐθαύμασεν πᾶν τὸ πλῆθος ἐν τῷ βλέπειν αὐτοὺς τὰ ποιούμενα ὑπὸ τοῦ Ἰησοῦ. 6. οὐκ ἔμεινε μίαν ἡμέραν ὁ μετὰ δύο ἔτη ἰδὼν τὸν ἀπόστολον τὸν εὐαγγελισάμενον αὐτόν. 7. τῶν ἀρχιερέων ὄντων ἐν ἐκείνῃ τῇ μεγάλῃ πόλει ἔμεινεν ὁ Ἰησοῦς ἐν τῇ κώμῃ ἡμέρας ὡς πέντε ἢ ἕξ. 8. δεῖ τοὺς ἐν ταῖς πόλεσιν ἐξελθεῖν εἰς τὰ ὄρη. 9. θεραπευθέντος ὑπὸ τοῦ Ἰησοῦ τοῦ ὑπὸ τῶν τεσσάρων προσενεχθέντος αὐτῷ ἐδόξασαν πάντες οἱ ἐν τῇ οἰκίᾳ τὸν ποιήσαντα τὰ μεγάλα ταῦτα. 10. πρὸ δὲ τοῦ ἐλθεῖν τοὺς ἐκ τῶν πόλεων ἦν ὁ Ἰησοῦς μετὰ τῶν μαθητῶν αὐτοῦ ἐν τῇ ἐρήμῳ. 11. ἐποιήθη μὲν δι’ αὐτοῦ ὁ κόσμος καὶ πάντα τὰ ἐν αὐτῷ, αὐτὸς δὲ ἐγένετο δι’ ἡμᾶς ὡς δοῦλος. 12. τοῦτο ἐποίησεν ἵνα σώσῃ πάντας τοὺς πιστεύοντας εἰς αὐτόν. 13. πᾶς ὁ ἀγαπῶν τὸν θεὸν ἀγαπᾷ καὶ τοὺς ἀδελφούς. 14. συνήχθησαν πάντες οἱ ἐν τῇ πόλει ἵνα ἀκούσωσι τὰ λεγόμενα ὑπὸ τῶν ἀποστόλων. 15. ταῦτα ἔλεγον οἱ ἐν τῷ οἴκῳ πᾶσι τοῖς ἀρχιερεῦσι καὶ γραμματεῦσι διὰ τὸ γινώσκειν αὐτοὺς πάντα τὰ περὶ τοῦ Ἰησοῦ. 16. ταῦτα ἐποίει ὁ βασιλεὺς τῶν Ἰουδαίων, ἤθελε γὰρ ἀποκτεῖναι τὰ ἐν τῇ κώμῃ παιδία. 17. οὐδεὶς γινώσκει πάντα τὰ ἐν τῷ κόσμῳ εἰ μὴ¹ ὁ ποιήσας τὰ πάντα. 18. σωθήσεται οὐδεὶς ἐὰν μὴ διὰ πίστεως· ἐτήρησε γὰρ οὐδεὶς πάσας τὰς ἐντολὰς τοῦ θεοῦ. 19. προσευχώμεθα ὑπὲρ τῶν διωκόντων ἡμᾶς, ἵνα γενώμεθα υἱοὶ τοῦ πατρὸς ἡμῶν τοῦ ἐν οὐρανοῖς. 20. μακάριοι οἱ καθαροί, αὐτοὶ γὰρ τὸν θεὸν ὄψονται.

¹ (Изр. 2) Какво съществително естествено трябва да се подразбере при τῇ μικρᾷ?

¹ (Изр. 17) εἰ μή и ἐὰν μή често трябва да се превеждат с освен.

II. 1. Първосвещениците видяха, че всичко, което Исус говореше, е истина. 2. На онова място имаше около пет хиляди мъже с много дарове и много дрехи. 3. Много са онези, които слизат в злия път, но малко са онези, които ходят в пътищата на живота. 4. Ако станете мои ученици, ще ви покажа всичко. 5. По Божията благодат всички ние станахме ученици на Исус. 6. Чрез вяра станахме деца на нашия Отец, Който е на небесата, защото Исус ни спаси. 7. Да вършим всичко, което е в закона, според това, което ни се казва от пророците. 8. В онзи голям град видяхме трима ученици на Господа да се молят на своя Отец на небесата.² 9. Когато Исус повика един от тримата мъже, които бяха в лодката, Той му каза всичко за Божието царство. 10. Бяхме в същия град една година, но Исус ни изпрати във всички села, които са в Галилея. 11. Когато Исус извърши всички тези велики неща, фарисеите казаха, че в Него има бяс. 12. Когато Исус каза всички тези неща на множествата, които бяха в градовете и селата, Той изпрати учениците, за да проповядват и в другите градове. 13. Всички църкви ще видят Онзи, Който ги спаси чрез Своята благодат и им изпрати апостолите. 14. Много царе и свещеници ще кажат, че всичко, което е било казано от Исус, е истина. 15. Не видяхме никого в онзи голям град освен един ученик и няколко деца. 16. Онези, които принадлежаха на Исус, умряха заради вярата си.

² С коя дума трябва да се свърже на небесата? Ако трябва да се свърже с Отец, тя трябва да се постави в атрибутивна позиция. Тогава значението е нашият на-небесата Отец, нашият Отец, Който е на небесата.

Въпросителни, неопределителни и относителни местоимения. Въпроси за размисъл. Условни относителни изречения

384. Речник

• αἰτέω, моля, искам (нещо).

• εἰ, дали (в непреки въпроси); обичайното значение, ако, вече беше дадено.

• ἐπερωτάω, питам, разпитвам.

• ἐρωτάω, питам, разпитвам, моля (първоначално ἐρωτάω означаваше питам в смисъл задавам въпрос, а αἰτέω — искам, моля в смисъл отправям молба. Но в новозаветния гръцки ἐρωτάω често се употребява и в последния смисъл, не само в първия).

• καρπός, ὁ, плод.

• κρίσις, κρίσεως, ἡ, съд, присъда.

• ὅπου, нареч., където (относително).

• ὅς, ἥ, ὅ, относ. местоим., който, която, което.

• ὅταν вместо ὅτε ἄν, когато и да, всеки път когато (с подчинително наклонение).

• ὅτε, нареч., когато (относително).

• οὖν, съюз, и тъй, следователно, тогава (стои след първата дума, като δέ и γάρ; вж. §91).

• πίνω, πίομαι (много неправилно бъдеще време), ἔπιον, пия.

• ποῦ, нареч., къде? (въпросително).

• πῶς, нареч., как? (въпросително).

• τίς, τί, въпросително местоим., кой? коя? кое? какво?

• τις, τι, неопределително местоим., някой, нещо, един (някакъв).

• φάγομαι, бъд. (много неправилно), ἔφαγον, 2-ри аор., на ἐσθίω, ям.

Въпросителни и неопределителни местоимения

385. Склонението на въпросителното местоимение τίς, τί, кой? какво?:

386. Склонението е по третото склонение и в трите рода, като мъжкият и женският род са еднакви навсякъде, а средният род се различава от тях само в именителен и винителен падеж.

387. Острото ударение на въпросителното местоимение никога не се променя в тежко.

Пример: τί λέγει; какво казва той?

388. Склонението на неопределителното местоимение τις, τι, някой, нещо:

389. Неопределителното местоимение се склонява като въпросителното, освен че всички форми на неопределителното местоимение са енклитики и получават ударение само когато правилата в §92 го изискват.

390. И въпросителното, и неопределителното местоимение могат да се употребяват или със съществително, или самостоятелно.

Примери: (1) τίνα καρπὸν ἔχετε; какъв плод имате? (2) τί λέγεις; какво казваш? (3) ἄνθρωπός τις, някакъв човек, един човек; (4) εἶπέν τις, някой каза.

391. Винителният падеж единствено число среден род на въпросителното местоимение, τί, често се употребява наречно в значение защо.

Пример: τί ποιεῖτε ταῦτα; защо правите тези неща?

Непреки въпроси

392. Непреките въпроси, както обикновената непряка реч (вж. §308), запазват същото наклонение и време, които биха стояли в пряката реч, стояща зад непряката.

393. В непреките въпроси обикновено се употребяват същите въпросителни думи, както в преките въпроси.

Примери: (1) ἠρώτησεν αὐτὸν τίς ἐστιν, попита го кой е. Прекият въпрос, стоящ зад непрекия, е бил τίς εἶ; кой си ти? (2) εἶπεν αὐτοῖς ποῦ μένει, каза им къде живее (пребъдва). Прекият въпрос, на който е отговарял, е бил ποῦ μένεις; къде живееш?

394. Въпроси за размисъл

Подчинителното наклонение се употребява във въпроси за размисъл (deliberative questions). Въпрос за размисъл е въпрос, на който се очаква отговор в повелително наклонение.

Примери: (1) ποιήσωμεν τοῦτο ἢ μὴ ποιήσωμεν; да направим ли това или да не го правим? Очакваният отговор е в повелително наклонение — направете го или не го правете. (2) τί ποιήσωμεν; какво да правим? Естественият отговор е направете това или направете онова или подобно.

Относително местоимение

395. Склонението на относителното местоимение ὅς, ἥ, ὅ, който, която, което:

396. Ще се забележи, че освен ὅ вместо ὅν в именителен и винителен падеж единствено число среден род (сравнете αὐτός и ἐκεῖνος), склонението на относителното местоимение е като това на правилно прилагателно от второто и първото склонение. Именителният падеж единствено число женски род и именителният падеж множествено число мъжки и женски род са като съответните форми на члена, освен че членът в тези форми е проклитика.

397. Подобно на другите местоимения, относителното местоимение се съгласува със своя антецедент (поясняваната дума) по род и число, но има свой собствен падеж в своето изречение.

Примери: (1) ὁ ἀπόστολος ὃν εἶδες ἀπῆλθεν, апостолът, когото видя, си отиде; (2) ἀληθῆ ἦν πάντα ἃ εἶπεν ὁ Ἰησοῦς, всичко, което каза Исус, беше истина; (3) ὁ μαθητὴς ὃν ἠγάπησεν ὁ Ἰησοῦς ἦν ἐν τῷ οἴκῳ, ученикът, когото Исус обичаше, беше в къщата.

398. Но когато антецедентът на относителното местоимение е в родителен или дателен падеж, а самото относително местоимение естествено би било във винителен падеж като допълнение на глагола в относителното изречение, то редовно се привлича в падежа на своя антецедент (атракция).

Пример: πάντων δὲ θαυμαζόντων ἐπὶ πᾶσιν οἷς ἐποίει εἶπεν πρὸς τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ . . ., а когато всички се чудеха на всичко, което Той вършеше, Той каза на учениците Си . . . Тук οἷς щеше да бъде във винителен падеж, ако беше запазило падежа, който би имало в своето изречение. Но то е привлечено в падежа на πᾶσιν.

399. Антецедентът на относителното местоимение често не се изразява. Така ὅς може да означава онзи, който; ἥ, онази, която; ὅ, онова, което; οἵ, хората, които или онези, които; αἵ, жените, които; ἅ, нещата, които.

Примери: (1) οὐκ ἔξεστίν μοι ὃ θέλω ποιῆσαι, не ми е позволено да правя онова, което искам (или да правя каквото искам). (2) ὃς γὰρ οὐκ ἔστιν καθ’ ὑμῶν ὑπὲρ ὑμῶν ἐστιν, защото който не е против вас, е за вас. В такъв случай по същество се изразява същата мисъл, както с член и причастие — participle—ὃς οὐκ ἔστιν е почти като ὁ μὴ ὤν. Но в много случаи може да се употреби само член с причастие. Например в онзи, който има трудно би могло да се изрази другояче освен с ἐν τῷ ἔχοντι. (3) ἔχω ὃ θέλω, имам онова, което искам. Тук което (онова, което) е относително местоимение и правилно се превежда с ὅ. Сравнете λέγω αὐτῷ τί ἔχω, казвам му какво имам. Тук какво е въпросителна дума в непряк въпрос и правилно се превежда с τί. [Бел. прев.: В българския разграничението е по-лесно, отколкото в английския, където и двете значения се предават с what: онова, което → ὅ; какво → τί.]

Условни относителни изречения

400. Неопределените относителни изречения, които в българския се отбелязват с -то и да или и да е към относителната дума (напр. който и да, каквото и да, където и да, когато и да), в гръцкия обикновено имат подчинително наклонение с частицата ἄν или ἐάν. Това е една от най-честите употреби на подчинителното наклонение.

Примери: (1) ὃς γὰρ ἐὰν θέλῃ τὴν ψυχὴν αὐτοῦ σῶσαι οὐ σώσει αὐτήν, защото който поиска да спаси живота си, няма да го спаси; (2) ὃς ἂν πιστεύσῃ σωθήσεται, който повярва, ще бъде спасен; (3) εἰς ἣν δ’ ἂν πόλιν εἰσέλθητε ὄψεσθε ἐν αὐτῇ μαθητάς, и в който и град да влезете, ще видите в него ученици; (4) ὅπου ἐὰν ᾖ ὁ διδάσκαλος ἐκεῖ ἔσονται καὶ οἱ διδασκόμενοι ὑπ’ αὐτοῦ, където и да е учителят, там ще бъдат и онези, които той поучава.

401. Ще се забележи, че глаголът в превода на тези условни относителни изречения може да бъде в бъдеще или в сегашно време. Често няма голямо значение кое се употребява. В такива изречения сегашното време често се отнася до бъдещето.

402. Упражнения

I. 1. ὃς ἐὰν μὴ δέξηται ὑμᾶς τοῦτον οὐ δέξεται ὁ βασιλεύς. 2. ἃ ἐὰν ποιήσωμεν ὑμῖν, ποιήσετε καὶ ὑμεῖς ἡμῖν. 3. ἐρωτήσαντός τινος αὐτοὺς τί φάγῃ ἀπεκρίθησαν αὐτῷ λέγοντες ὅτι δεῖ αὐτὸν φαγεῖν τὸν ἄρτον τὸν ἐν τῷ οἴκῳ. 4. τίνος¹ ἔσται ταῦτα πάντα ἐν τῇ ἐσχάτῃ ἡμέρᾳ; 5. ὅταν ἔλθῃ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου τίνες ἔσονται οἱ πιστεύοντες; 6. ὃς ἂν λύσῃ μίαν τῶν ἐντολῶν ποιεῖ ὃ οὐκ ἔξεστιν ποιεῖν. 7. ἃ εἶπεν ὑμῖν ὁ προφήτης ἔτι ὢν μεθ’ ὑμῶν ταῦτα ἐροῦσι καὶ οἱ εὐαγγελισάμενοι ἡμᾶς. 8. ἐάν τις ἀπὸ νεκρῶν πορευθῇ πρὸς αὐτούς, μετανοήσουσιν. 9. ὃς ἐὰν μὴ ἀκούσῃ τῶν προφητῶν οὐδὲ μετανοήσει ἐάν τινα ἴδῃ τῶν νεκρῶν. 10. οἳ ἂν εἴπωσιν ἃ οὐκ ἔστιν ἀληθῆ οὐ λήμψονται καρπόν τινα τοῦ ἔργου αὐτῶν. 11. ἔλεγεν ὅτι ἐάν τις ἐγερθῇ ἐκ νεκρῶν μετανοήσουσιν. 12. ἠρώτησαν τὸν προφήτην οἱ ἐν τῇ Γαλιλαίᾳ εἰ οἱ νεκροὶ ἀκούσουσι τῆς φωνῆς τοῦ κυρίου. 13. εἶπεν οὖν αὐτοῖς ὅτι ἐν τῇ κρίσει ἀκούσουσιν πάντες τοῦ κυρίου. 14. ἐλθόντες οἱ Φαρισαῖοι εἰς τινα κώμην ἐπηρώτησαν τοὺς ἐν αὐτῇ λέγοντες Ποῦ εἰσιν οἱ τοῦ προφήτου· ἃ γὰρ λέγουσι περὶ αὐτῶν οἱ ἐν τῇ Γαλιλαίᾳ οὐκ ἔστιν ἀληθῆ. 15. ἔλεγε δὲ ὁ ἐπερωτηθείς Τί ἐπερωτᾷς με; οὐ γὰρ θέλω ἀποκρίνεσθαί σοι οὐδέν.¹ 16. ἔλεγεν οὖν τῶν μαθητῶν τις τῷ ἀποστόλῳ Τί ποιήσει οὗτος; ὁ δὲ ἀπόστολος εὐθὺς ἀπεκρίθη αὐτῷ λέγων Ποιήσει ὁ θεὸς ἃ θέλει καὶ πάντα ἃ θέλει ἐστὶν ἀγαθά. 17. ἃ ἔβλεπε τὸν κύριον ποιοῦντα ταῦτα ἤθελε καὶ αὐτὸς ποιεῖν.

¹ (Изр. 4) Съществително или местоимение в родителен падеж може да стои в сказуемото при глагола съм. Така ἡ βασιλεία ἐστὶ τοῦ θεοῦ или θεοῦ ἐστιν ἡ βασιλεία означава царството е Божие или царството принадлежи на Бога.

¹ (Изр. 15) Гръцкият език често употребява двойно отрицание, където в английския то не е допустимо (в българския, както в гръцкия, то е обичайно). Така οὐ λέγω οὐδέν означава не казвам нищо.

II. 1. Направихме онова, което поискаха онези, които бяха в същия град. 2. Свещениците, които видяхме, докато още бяха там, ни попитаха кои са онези ученици. 3. Който не прави онова, което казвам, няма да получи от мен онова, което иска. 4. Един книжник отиде в града, за да вземе книгите, които пророците бяха написали. 5. При който и народ да отидем, да търсим учениците, които са в него. 6. Какво да кажем за всички тези неща? 7. Те ни попитаха какво да кажат за онези, които са в града. 8. Един човек дойде при Исус и каза, че иска да бъде изцелен. 9. Който поиска нещо, ще получи онова, което иска. 10. Попитаха Исус каква е Божията воля. 11. Който убие брат си, ще дойде на съд. 12. Защо тогава ядете онова, което не е позволено да се яде? 13. Който не е поучен от Господа, няма да Го познае. 14. Когато първосвещениците видяха какво прави Исус, изпратиха един пратеник при фарисеите. 15. Къде да пренощуваме? Защото нощта настъпва и никой не ни е казал какво да правим.

Повелително наклонение

403. Речник

• ἁγιάζω, освещавам, святя.

• ἀγρός, ὁ, нива, поле.

• γῆ, ἡ, земя (γῆ има облечено ударение навсякъде, защото е настъпило стягане).

• ἐγγύς, нареч., близо.

• ἐλεέω, смилявам се над, имам милост към.

• ὅσος, η, ον, относ. прил., колкото (голям), колкото (много).

• φῶς, φωτός, τό, светлина.

• ὅστις, ἥτις, ὅτι (мн. ч. οἵτινες), неопределително относ. местоим., който и да, каквото и да (почти не се употребява освен в именителен падеж; понякога почти като простото относително местоимение ὅς).

• οὖς, ὠτός, τό, ухо.

• ὀφθαλμός, ὁ, око.

• σκότος, σκότους, τό, тъмнина.

• ὕδωρ, ὕδατος, τό, вода.

404. Повелителното наклонение се среща в Новия завет почти изключително в сегашно време и аорист.

405. Сегашното повелително наклонение деятелен залог, медий и страдателен залог се образува от сегашната основа; аористното повелително наклонение деятелен залог и медий — от аористната основа; а аористното повелително наклонение страдателен залог — от основата на аориста страдателен залог. Разбира се, няма аугмент. Вж. §245.

406. Повелителното наклонение няма първо лице, а само второ и трето.

407. Сегашно време деятелен залог повелително наклонение на λύω:

408. Сегашно време медий повелително наклонение на λύω:

409. Сегашно време страдателен залог повелително наклонение на λύω:

410. Ще се забележи, че сегашното повелително наклонение деятелен залог и сегашното повелително наклонение медий и страдателен залог имат свързващата гласна ο/ε.

411. Аорист деятелен залог повелително наклонение на λύω:

412. Аорист медий повелително наклонение на λύω:

413. Ще се забележи, че аористното повелително наклонение деятелен залог и медий има характерното за аористната основа -σα. Това -σα е прикрито само в λῦσον — аорист деятелен залог повелително наклонение, второ лице единствено число.

414. Аорист страдателен залог повелително наклонение на λύω:

415. Ще се забележи, че аористното повелително наклонение страдателен залог има характерното за основата на аориста страдателен залог -θε. Това -θε е удължено в -θη.

416. Втори аорист деятелен залог повелително наклонение на λείπω, оставям:

417. Втори аорист медий повелително наклонение на λείπω:

418. Ще се забележи, че второаористното повелително наклонение деятелен залог и медий се образува от основата на втория аорист. То има същите окончания като сегашното повелително наклонение.

419. Второаористното повелително наклонение медий, второ лице единствено число (напр. λιποῦ), винаги има неправилно ударение, вместо да следва правилото за рецесивно ударение.

Освен това формите εἰπέ, ἐλθέ, от λέγω и ἔρχομαι, имат неправилно ударение.

420. Времената в повелителното наклонение

В повелителното наклонение няма разграничение по време между времената. Аористното повелително наклонение се отнася до действието, без да казва нещо за неговото продължаване или повтаряне, докато сегашното повелително наклонение го представя като продължаващо или повтарящо се. Така λῦσον означава просто развържи, а λῦε — развързвай, продължавай да развързваш или подобно. [Бел. прев.: За разлика от английския, в българския разликата обикновено може да се предаде с вида на глагола: развържи (свършен) / развързвай (несвършен).] Сравнете §283.

421. Употреба на повелителното наклонение

Повелителното наклонение се употребява в заповеди.

Примери: ἀκούσατε τοὺς λόγους μου, чуйте думите ми; ὁ ἔχων ὦτα ἀκουέτω, който има уши, нека слуша. Ще се забележи, че българският, подобно на английския, няма същинско повелително наклонение за трето лице. Затова при превода на гръцкото повелително наклонение за трето лице трябва да употребим нека.

422. Забрана

Забраната (отрицанието на заповед) се изразява със сегашно повелително наклонение с μή или с аористно подчинително наклонение с μή.

Примери: (1) μὴ λῦε или μὴ λύσῃς, не развързвай (μὴ λύῃς или μὴ λῦσον би било погрешно); (2) μὴ λυέτω или μὴ λύσῃ, нека не развързва; (3) μὴ λύετε или μὴ λύσητε, не развързвайте; (4) μὴ λυέτωσαν или μὴ λύσωσιν, нека не развързват.

423. Сегашно повелително наклонение на εἰμί

Сегашното повелително наклонение на εἰμί, съм:

424. Упражнения

I. 1. ἐὰν δὲ μὴ ἀκούσῃ, παράλαβε μετὰ σοῦ ἔτι ἕνα ἢ δύο. 2. ὃ ἐὰν ἴδητε τὸν Χριστὸν ποιοῦντα, τοῦτο ποιήσατε καὶ ὑμεῖς. 3. κύριε, ἐλέησον ἡμᾶς, οὐ γὰρ ἐποιήσαμεν ἃ ἐκέλευσας. 4. μὴ εἰσέλθῃ εἰς τὴν πόλιν ὁ ἐν τῷ ὄρει. 5. οὕτως οὖν προσεύχεσθε ὑμεῖς Πάτερ ἡμῶν ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς· Ἁγιασθήτω τὸ ὄνομά σου· ἐλθάτω¹ ἡ βασιλεία σου· γενηθήτω² τὸ θέλημά σου, ὡς ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ γῆς. 6. ἀπόλυσον οὖν, κύριε, τὰ πλήθη· ἤδη γὰρ ἔρχεται ἡ νύξ. 7. μηδεὶς ἐξέλθῃ εἰς τὰ ὄρη, προσευξάσθωσαν δὲ πάντες τῷ πατρὶ αὐτῶν τῷ ἐν τοῖς οὐρανοῖς. 8. λαβὼν αὐτὸν ἄγε πρὸς ἡμᾶς. 9. μηδενὶ εἴπητε ὃ εἴδετε. 10. ἐγέρθητε³ καὶ μὴ φοβεῖσθε· ὁ γὰρ κύριος σώσει ὑμᾶς. 11. πάντα οὖν ὅσα ἐὰν εἴπωσιν ὑμῖν ποιήσατε καὶ τηρεῖτε, κατὰ δὲ τὰ ἔργα αὐτῶν μὴ ποιεῖτε· λέγουσιν γὰρ καὶ οὐ ποιοῦσιν. 12. ἔλεγεν αὐτῷ μαθητής τις Κύριε, κέλευσόν με ἐλθεῖν πρὸς σὲ ἐπὶ τὰ ὕδατα. ὁ δὲ Ἰησοῦς εἶπεν Ἐλθέ. 13. ὅσα ἐὰν ἀκούσητε τοῖς ὠσὶν ὑμῶν καὶ ἴδητε τοῖς ὀφθαλμοῖς ὑμῶν εἴπετε καὶ τοῖς ἔθνεσιν. 14. ἃ ἐὰν ἀκούσητε ἐν τῷ σκότει κηρύξατε ἐν τῷ φωτί. 15. μακάριος ὅστις φάγεται ἄρτον ἐν τῇ βασιλείᾳ τοῦ θεοῦ. 16. ἐν ἐκείνῃ τῇ πόλει εἰσὶν ἱερεῖς πονηροί, οἵτινες οὐ ποιοῦσι τὸ θέλημα τοῦ θεοῦ. 17. ἐξελθόντες εἴπετε πᾶσι τοῖς ἔθνεσι τοῖς ἐπὶ πάσης τῆς γῆς ἃ ἐποίησεν ὁ θεὸς τοῖς ἀγαπῶσιν αὐτόν. 18. ὅταν κληθῇς ὑπό τινος, πορεύθητι. 19. ὅταν ἴδητε ταῦτα γινόμενα, γνώσεσθε ὅτι ἐγγύς ἐστιν ἡ κρίσις. 20. ἴδετε πάντες ὑμεῖς τὰς χεῖράς μου· οὐ γὰρ ἐποίησαν αὗται αἱ χεῖρες ὧν λέγουσιν ἐκεῖνοι οὐδέν.

¹ Тук окончание на първия аорист е поставено на основа на втория аорист, както много често в новозаветния гръцки. Вж. §186, бележката, и §521.

² Аористът страдателен залог на γίνομαι има същото значение като аориста медий, понеже глаголът е депонентен навсякъде. Значението на глагола тук е ставам, сбъдвам се, извършвам се.

³ Страдателният залог на ἐγείρω често се употребява като депонентен глагол със значение ставам, надигам се.

II. 1. Говорете на всички народи онова, което аз съм ви говорил. 2. Не казвайте в сърцето си, че не искате да вършите онова, което царят заповядва. 3. Никой да не се бои от онези зли свещеници, защото който върши Божията воля, ще излезе с радост. 4. Онзи, Който ни спаси чрез кръвта Си, нека се смили над нас в тези зли дни. 5. Който обича Бога, ще дойде при светлината, а който не Го обича, ще ходи в тъмнината. 6. Каквото и да вършите, вършете го в светлината, за да се освети Божието име. 7. Нека тези хора бъдат кръстени, защото Христос ги спаси чрез Своето слово. 8. Моли се на своя Отец на небесата, защото Той ще направи всичко, каквото поискаш. 9. Нека царят не казва това, защото всички сме верни хора. 10. Да не вършим онова, което злите хора ни казаха. 11. Смилявайте се над всички хора, защото Господ се е смилил над вас. 12. Колкото неща са добри, вършете ги; а колкото са зли, за тях дори не говорете. 13. Учениците попитаха апостола какво да ядат, а апостолът им каза: „Идете в селата и яжте хляба, който е в тях.“ 14. Не започвайте да казвате в себе си, че не знаете истината. 15. Онези, които са по нивите, да не се връщат в къщите си. 16. Господи, спаси ме, защото престъпих Твоите заповеди.

Перфект. Преговор на λύω

425. Речник

• ἀκήκοα, перф. деят. изяв. на ἀκούω, чувам.

• βεβάπτισμαι, перф. страд. изяв. на βαπτίζω, кръщавам.

• γέγονα, перф. изяв. на γίνομαι, ставам (γίνεται, става, случва се).

• γέγραφα, γέγραμμαι, перф. деят. и перф. страд. изяв. на γράφω, пиша.

• γεννάω, раждам (за баща — ставам баща на).

• ἐγγίζω, приближавам се.

• ἐγήγερται, перф. страд. изяв., 3 л. ед. ч., на ἐγείρω, възкресявам.

• ἔγνωκα, перф. деят. изяв. на γινώσκω, познавам, зная.

• ἐλήλυθα, перф. изяв. на ἔρχομαι, идвам, отивам.

• ἐρρέθην, аор. страд. изяв. (аор. страд. прич. ῥηθείς) на λέγω, казвам.

• ἑώρακα, перф. деят. изяв. на βλέπω (ὁράω), виждам.

• θνήσκω, умирам (употребява се само в перфект, τέθνηκα, мъртъв съм, и в плусквамперфект; в другите времена се употребява ἀποθνήσκω).

• μαρτυρέω, свидетелствам.

• Πέτρος, ὁ, Петър.

• πληρόω, изпълнявам.

426. Перфект деятелен залог изявително наклонение на λύω:

427. Перфектният инфинитив деятелен залог на λύω е λελυκέναι.

Трябва да се обърне внимание на неправилното ударение.

428. Перфектното причастие деятелен залог на λύω е λελυκώς, λελυκυῖα, λελυκός.

Трябва да се обърне внимание на неправилното ударение.

429. Дадените по-горе форми съставят перфектната система, която се образува от четвъртата основна форма, λέλυκα.

430. Перфектната система се образува, като към глаголната основа се прибави κ (в изявителното наклонение κα) и отпред се постави редупликацията (удвояването). Редупликацията се състои в първата съгласна на глаголната основа, последвана от ε.

431. Перфектът, бидейки главно време, би трябвало да има главни лични окончания. Но в изявителното наклонение окончанията са точно като (второстепенните) окончания на първия аорист, освен в трето лице множествено число, а дори в трето лице множествено число понякога стои λέλυκαν вместо λελύκασι(ν).

432. Перфектното подчинително наклонение деятелен залог е толкова рядко, че не е нужно да се учи.

433. Склонението на перфектното причастие деятелен залог:

434. Ще се забележи, че перфектното причастие деятелен залог, подобно на другите причастия деятелен залог и на аористното причастие страдателен залог, се склонява по третото склонение в мъжки и среден род и по първото склонение в женски род.

Образуване на перфектната основа при различните глаголи

435. Ако глаголната основа започва с гласна или дифтонг, редупликацията се състои в удължаване на тази гласна или дифтонг. В този случай редупликацията е като аугмента.

Примери: Перфект деятелен залог на ἐλπίζω е ἤλπικα, а на αἰτέω, ἤτηκα.

436. Ако глаголната основа започва с две съгласни, редупликацията в някои случаи (но съвсем не винаги) се състои в поставяне отпред на ἐ (както аугмента) вместо в повтаряне на първата съгласна с ε.

Примери: ἔγνωκα е перфектът на γινώσκω. Но γέγραφα е перфектът на γράφω.

437. Глаголните основи, започващи с φ, θ или χ, се удвояват съответно с π, τ и κ.

Примери: πεφίληκα е перфектът на φιλέω; τέθνηκα, мъртъв съм, е перфектът на θνήσκω (сегашното време не се среща в Новия завет).

438. Ако глаголната основа завършва на гласна, тази гласна редовно се удължава пред κ на перфекта деятелен залог, точно както пред σ на бъдещето време и първия аорист.

Примери: ἠγάπηκα от ἀγαπάω, πεφίληκα от φιλέω.

439. Ако глаголната основа завършва на τ, δ или θ, τ, δ или θ отпада пред κ на перфекта.

Пример: ἤλπικα от ἐλπίζω (основа ἐλπίδ-).

440. Някои глаголи имат втори перфект, който се спряга като първия перфект, освен че няма κ.

Примери: γέγραφα от γράφω; ἀκήκοα от ἀκούω.

441. Общо взето студентът трябва да помни казаното в §159 за разнообразието в образуването на времевите системи на гръцкия глагол.

Перфект медий и страдателен залог

442. Перфект медий и страдателен залог изявително наклонение на λύω:

443. Перфектният инфинитив медий и страдателен залог на λύω е λελύσθαι.

Трябва да се обърне внимание на неправилното ударение.

444. Перфектното причастие медий и страдателен залог на λύω е λελυμένος, η, ον (склонява се като правилно прилагателно от второто и първото склонение).

Трябва да се обърне внимание на неправилното ударение.

445. Дадените по-горе форми съставят перфектната система медий, която се образува от петата основна форма, λέλυμαι.

446. Редупликацията е същата като в перфект деятелен залог.

447. В изявителното наклонение главните медиални окончания (вж. §111) се прибавят направо към основата, без свързваща гласна. Те изобщо не се видоизменят. Така и в инфинитива и причастието -σθαι и -μενος се прибавят направо към основата.

448. Ако глаголната основа завършва на гласна, тази гласна редовно се удължава пред окончанията в перфект медий и страдателен залог, както пред времевите наставки в бъдеще време, първи аорист, перфект деятелен залог и аорист страдателен залог.

Пример: μεμαρτύρημαι от μαρτυρέω.

449. Ако глаголната основа завършва на съгласна, при поставянето на окончанията на перфект медий и страдателен залог настъпват различни промени. Тези промени се научават най-добре чрез наблюдение при отделните глаголи.

Пример: γέγραμμαι (трето лице единствено число γέγραπται) от γράφω.

450. Плусквамперфект

Плусквамперфектът е толкова рядък, че формите му не е нужно да се учат. Той е второстепенно време. Плусквамперфектът деятелен залог е част от перфектната система, а плусквамперфектът медий и страдателен залог — от перфектната система медий.

Употреба на перфекта

451. В английския (както и в българския) няма време, което точно да съответства на гръцкия перфект. Преводите развързал съм за λέλυκα, развързал съм за себе си за λέλυμαι (медий) и развързан съм за λέλυμαι (страдателен залог) често могат да послужат в упражненията. Но в най-добрия случай те са временно решение. Вече беше отбелязано (вж. §169), че същите изрази често могат да превеждат по-скоро аориста, отколкото перфекта.

452. Гръцкият перфект означава настоящо състояние, произтичащо от минало действие.

Примери:

(1) Да предположим, че някой попита един служител: „Какво е отношението ви към онзи затворник?“, а той отговори: „Освободил съм го.“ Глаголът в този отговор би бил λέλυκα. Перфектът би изразил настоящото състояние на служителя (по отношение на затворника), произтичащо от миналото му действие на освобождаване. Но ако, от друга страна, някой попита служителя: „Каква е историята на отношенията ви с онзи затворник?“, а той отговори: „Освобождавал съм затворника три пъти и три пъти съм го затварял отново“, първият глагол в този отговор би бил ἔλυσα, а не λέλυκα, защото тук няма мисъл за настоящото състояние, произтичащо от миналото действие. Всъщност освобождаването не е имало резултат, продължаващ до настоящето. Но дори и да е имало траен резултат, глаголът, отнасящ се до него, би бил в аорист, а не в перфект, освен ако не е особено предвиден настоящият резултат, а не само миналото действие. Така дори ако след въпроса „Какво направихте?“ служителят каже само: „Освободих затворника“, и дори ако освобождаването на практика е имало траен резултат, все пак аористът ἔλυσα спокойно би могъл да се употреби, защото разглежданият въпрос може да е историята на отношенията на служителя със затворника, а не настоящото му отношение към него. Разграничението често е фино. Но в упражненията перфект не бива да се употребява, освен ако не виждаме някаква ясна причина да се отклоним от аориста.

(2) Перфектът страдателен залог често се превежда много по-лесно от перфекта деятелен залог. Така γέγραπται означава писано е (в Писанията). Тук писано е изобщо не е сегашно време, но предава гръцкия перфект много добре; значението е стои написано. И българският, и гръцкият тук се отнасят до настоящо състояние, произтичащо от акт на писане, станал отдавна.

(3) Перфектното причастие страдателен залог често може да се преведе изящно с обикновеното страдателно причастие. Така λόγος γεγραμμένος означава написано слово, ἠγαπημένος означава възлюбен и т.н. Но гръцкото перфектно причастие деятелен залог се превежда много трудно. Студентът трябва внимателно да избягва мисълта, че като развърза, развързал е особено свързано с перфекта. Напротив, в огромното мнозинство от случаите като развърза е буквалният превод на аориста, а не на перфекта — причастието просто показва, че действието е станало преди действието на главния глагол в изречението. Общо взето трябва да се отбележи, че гръцкият аорист е несравнимо по-чест от перфекта.

(4) ἐλήλυθα, перфектът на ἔρχομαι, означава дошъл съм (тук съм), а γέγονα — станал съм. В българския, както и в английския (I am come, I am become), естеството на глаголите идвам и ставам дава удобен начин за превод на гръцкия перфект на ἔρχομαι и γίνομαι.

Разбира се, студентът не бива да мисли, че дошъл съм има нещо общо със страдателния залог. То изобщо не е като развързан съм.

453. Спрежението на λύω вече е завършено. Студентът трябва да го прегледа основно като цяло, като използва парадигмата в §589. Глаголът трябва да се учи по колони, строго в дадения ред. Така „сегашно време — деятелен залог“ трябва да образува една представа в ума на студента, а под нея да се подреждат различните наклонения. Трябва особено да се забележи как различните части на глагола са свързани с отделните основни форми.

454. Упражнения

I. 1. οὐδείς ἐστιν δίκαιος κατὰ τὸν νόμον εἰ μὴ ὁ ποιήσας πάντα τὰ γεγραμμένα ἐν τῷ βιβλίῳ τοῦ νόμου. 2. εὐηγγελίσατο πάντα τὸν λαὸν λέγων ὅτι ἤγγικεν ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν. 3. ὃ ἑωράκαμεν καὶ ἀκηκόαμεν λέγομεν καὶ ὑμῖν, ἵνα καὶ ὑμεῖς πιστεύσητε εἰς τὸν Χριστόν. 4. καὶ ἐν τούτῳ γινώσκομεν ὅτι ἐγνώκαμεν αὐτόν, ἐὰν τὰς ἐντολὰς αὐτοῦ τηρῶμεν. 5. ὁ ἀγαπῶν τὸν γεννήσαντα ἀγαπᾷ τὸν γεγεννημένον ἐξ αὐτοῦ. 6. πᾶς ὁ γεγεννημένος ἐκ τοῦ θεοῦ οὐχ ἁμαρτάνει, ἀλλ’ ὁ γεννηθεὶς ἐκ τοῦ θεοῦ τηρεῖ αὐτόν. 7. τοῦτο γέγονεν,¹ ὅτι οὕτως γέγραπται διὰ τοῦ προφήτου. 8. τὸ γεγεννημένον ἐκ τῆς σαρκὸς σάρξ ἐστιν, καὶ τὸ γεγεννημένον ἐκ τοῦ πνεύματος πνεῦμά ἐστιν. 9. αὕτη δέ ἐστιν ἡ κρίσις, ὅτι τὸ φῶς ἐλήλυθεν εἰς τὸν κόσμον καὶ ἠγάπησαν οἱ ἄνθρωποι τὸ σκότος. 10. ἔλεγον οὖν οἱ Ἰουδαῖοι τῷ τεθεραπευμένῳ Οὐκ ἔξεστιν ποιῆσαι τοῦτο. 11. ἐγὼ ἐλήλυθα ἐν τῷ ὀνόματι τοῦ πατρός μου καὶ οὐ δέχεσθέ με. 12. ἀλλ’ εἶπον ὑμῖν ὅτι καὶ ἑωράκατέ με καὶ οὐ πιστεύετε. 13. ἐὰν μὴ φάγητε τὴν σάρκα τοῦ υἱοῦ τοῦ ἀνθρώπου καὶ πίητε αὐτοῦ τὸ αἷμα, οὐκ ἔχετε ζωὴν ἐν ἑαυτοῖς. 14. τὰ ῥήματα ἃ ἐγὼ λελάληκα ὑμῖν πνεῦμά ἐστιν καὶ ζωή ἐστιν. 15. ἀπεκρίθη αὐτῷ Πέτρος Κύριε, πρὸς τίνα ἀπελευσόμεθα; ῥήματα ζωῆς ἔχεις, καὶ ἡμεῖς πεπιστεύκαμεν καὶ ἐγνώκαμεν ὅτι σὺ εἶ ὁ ἅγιος τοῦ θεοῦ. 16. ταῦτα αὐτοῦ λαλοῦντος πολλοὶ ἐπίστευσαν εἰς αὐτόν. 17. γέγραπται ὅτι δύο ἀνθρώπων ἡ μαρτυρία ἀληθής ἐστιν. 18. ταῦτα εἶπεν πρὸς τοὺς πεπιστευκότας εἰς αὐτὸν Ἰουδαίους. 19. νῦν δὲ ζητεῖτέ με ἀποκτεῖναι, ἄνθρωπον ὃς τὴν ἀλήθειαν ὑμῖν λελάληκα,² ἣν ἤκουσα παρὰ τοῦ θεοῦ. 20. εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι κυρίου.

¹ γίνομαι тук означава ставам, случвам се, сбъдвам се.

² Относителното местоимение се съгласува със своя антецедент не само по род и число, но и по лице. В това изречение антецедентът на ὅς е ἄνθρωπον, което е в първо лице, защото е приложение към личното местоимение за първо лице με.

II. 1. Къде е свещеникът? Той вече е дошъл. 2. Всички кръстени ученици са в малкия град. 3. Свещениците, след като бяха кръстени, се събраха в същата къща. 4. Къде е множеството? То вече се е приближило. 5. Какво има в сърцето ти? Повярвал съм в Господа. 6. Верен ли си? Опазил съм вярата. 7. Писано е чрез пророка, че Месията идва в тези дни, и знаем, че Неговото царство се е приближило. 8. Деца, възлюбени от вашия Отец, влезте в радостта, пазена на небето за онези, които са повярвали в Христос. 9. Кой е този човек? Той е дете, родено от Бога. 10. Разпнат от войниците, Господ умря, но сега Той е възкръснал. 11. Братя, възлюбени от всички ученици, защо не се смилявате над малките? 12. Онези, които са дошли от тъмнината в светлината, знаят, че Бог ще извърши всичко, писано в Закона и пророците. 13. Всичко, писано или казано чрез този пророк, е истина. 14. Това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка. 15. Ако вече си развързан, благодари на Онзи, Който те развърза. 16. Къде е пророкът, когото войниците преследваха? Той е станал цар на много градове.

Степенуване на прилагателните. Склонение на μείζων. Родителен за сравнение и употреба на ἤ. Наречия. Родителен при наречия за място. Родителен за време. Родителен на членувания инфинитив за цел. Дателен за отношение. Винителен за уточнение. Дателен за време. Притежателни прилагателни. μή като съюз. ἵνα с подчинително наклонение в различни употреби. μή с изявително наклонение във въпроси, очакващи отрицателен отговор

455. Речник

• ἐμός, ή, όν, притеж. прил., мой.

• ἔμπροσθεν, нареч., отпред, пред (с род.).

• ἐνώπιον, нареч., пред, в присъствието на (с род.).

• ἔξω, нареч., вън, извън (с род.).

• ἐχθρός, ὁ, враг.

• ἤ, съюз, отколкото (значението или вече беше дадено).

• ἡμέτερος, α, ον, притеж. прил., наш.

• ἴδιος, α, ον, свой, собствен.

• ἱκανός, ή, όν, достатъчен, достоен, значителен.

• ἰσχυρότερος, α, ον, по-силен, сравн. ст. на ἰσχυρός, α, ον, силен.

• καλῶς, нареч., добре.

• κρείσσων, ον, по-добър, сравн. ст. на ἀγαθός.

• μᾶλλον, нареч., повече, по-скоро.

• μείζων, ον, по-голям, сравн. ст. на μέγας.

• μή, съюз, да не би, за да не (наречната употреба на μή = не вече беше дадена).

• μήποτε, да не би някак.

• ὅπως, за да (с подчинително наклонение; употребява се почти като ἵνα).

• πάλιν, нареч., пак, отново.

• πλείων, ον, повече, сравн. ст. на πολύς.

• σάββατον, τό, събота (мн. ч. τὰ σάββατα, с неправилен дателен падеж τοῖς σάββασι(ν), често се употребява в смисъл на единствено число).

• σός, ή, όν, притеж. прил., твой.

• ὑμέτερος, α, ον, притеж. прил., ваш.

Степенуване на прилагателните

456. Сравнителната степен на прилагателните завършва понякога на -τερος, α, ον (склонява се като правилно прилагателно от второто и първото склонение), а понякога на -ίων, -ιον (склонява се по третото склонение и в трите рода).

457. Превъзходната степен завършва на -τατος, η, ον или -ιστος, η, ον. Но в Новия завет превъзходната степен е доста рядка.

458. Редица прилагателни имат неправилни форми за сравнителна и превъзходна степен. Те могат да се научат от речника, когато се срещнат.

Пример: μικρός, малък; ἐλάσσων, по-малък; ἐλάχιστος, най-малък.

459. Склонението на μείζων, ον, по-голям, сравнителната степен на μέγας:

460. σώφρων, разумен, ἄφρων, неразумен, ἐλάσσων, по-малък, πλείων, повече, κρείσσων, по-добър, и т.н. се склоняват по същия начин.

461. Кратката форма μείζω може да стои вместо μείζονα във винителен падеж единствено число мъжки и женски род и в именителен и винителен падеж множествено число среден род, а кратката форма μείζους — в именителен и винителен падеж множествено число мъжки и женски род.

462. Родителен за сравнение и употреба на ἤ, отколкото

Където българският употребява отколкото (от) след сравнителна степен, гръцкият употребява или (1) родителен за сравнение, или (2) ἤ, последвано от същия падеж, който стои в другия член на сравнението.

Примери: (1) μείζονα τούτων ποιήσει, по-големи неща от тези ще направи. (2) ἠγάπησαν οἱ ἄνθρωποι μᾶλλον τὸ σκότος ἢ τὸ φῶς, хората обикнаха тъмнината повече от светлината. Тук φῶς е във винителен падеж. Значението е: хората обикнаха тъмнината повече, отколкото обикнаха светлината.

Наречия

463. Много наречия се образуват от прилагателни, като в края на родителния падеж множествено число мъжки и среден род ν се замени с ς.

Пример: καλός, добър; род. мн. ч. καλῶν; наречие καλῶς, добре.

464. Сравнителната степен на наречията е като винителния падеж единствено число среден род на сравнителната степен на съответното прилагателно, а превъзходната степен на наречието е като винителния падеж множествено число среден род на превъзходната степен на съответното прилагателно.

465. Много наречия обаче имат разнообразни форми, които трябва да се научат чрез наблюдение.

466. Родителен при наречия за място

Наречията за място изискват родителен падеж.

Пример: ἔξω, вън; ἔξω τῆς πόλεως, извън града; ἐγγὺς τῆς πόλεως, близо до града.

467. Родителен за време, в рамките на което

Родителният падеж понякога се употребява за изразяване на времето, в рамките на което става нещо.

Пример: παρέλαβε τὸ παιδίον καὶ τὴν μητέρα αὐτοῦ νυκτός, взе детенцето и майка Му през нощта.

468. Родителен на членувания инфинитив за цел

Родителният падеж на членувания инфинитив без предлог понякога се употребява за изразяване на цел.

Пример: ἦλθεν πρὸς τὸν προφήτην τοῦ βαπτισθῆναι ὑπ’ αὐτοῦ, дойде при пророка, за да бъде кръстен от него. Да припомним, че общо взето членуваният инфинитив се употребява в същите конструкции, в които може да се употреби обикновено съществително с член. Тази употреба на родителния падеж за изразяване на цел обаче не би била възможна при обикновено съществително.

469. Дателен за отношение

Дателният падеж се употребява, за да покаже в какво отношение нещо съществува или е вярно.

Примери: γινωσκόμενος τῷ προσώπῳ, познаван по лице (т.е. познаван що се отнася до лицето); καθαρὸς τῇ καρδίᾳ, чист по сърце (т.е. чист що се отнася до сърцето); ἀνὴρ ὀνόματι Ἰάκωβος, мъж на име Яков (т.е. мъж, който е Яков що се отнася до името).

470. Винителен за уточнение

Винителният за уточнение по значение е почти същото като дателния за отношение, но се употребява по-рядко.

Пример: τὸν ἀριθμὸν ὡς πεντακισχίλιοι, на брой около пет хиляди.

Дателен за време

471. Дателният падеж понякога се употребява за изразяване на времето, когато става нещо.

Пример: ἐθεράπευσε τῷ σαββάτῳ, изцели в събота.

472. Обикновено обаче времето, когато става нещо, се изразява с предложни изрази. Така в събота би могло да бъде ἐν τῷ σαββάτῳ.

Притежателни прилагателни

473. Притежателните прилагателни ἐμός, мой, σός, твой, ἡμέτερος, наш, ὑμέτερος, ваш, понякога се употребяват вместо родителния падеж на личните местоимения, когато се желае ударение. Тези притежателни прилагателни се склоняват като правилни прилагателни от второто и първото склонение. Те могат да стоят в атрибутивна позиция с член.

Примери: ὁ ἐμὸς λόγος, принадлежащото-на-мен слово (т.е. моето слово); ἡ χαρὰ ἡ ἐμή, моята радост; τὸ θέλημα τὸ ἐμόν, моята воля; τὰ ἐμὰ πάντα σά ἐστιν, всичко принадлежащо-на-мен е твое (т.е. всичко мое е твое); ὁ ἡμέτερος λόγος, нашето слово; ὁ ὑμέτερος λόγος, вашето слово.

474. Тази употреба е сравнително рядка. Обичайният начин да се каже моето слово не е ὁ ἐμὸς λόγος или ὁ λόγος ὁ ἐμός, а ὁ λόγος μου (словото на мен).

μή като съюз

475. След думи, означаващи страх, стои μή, да не би, с подчинително наклонение. μή тук не е наречие, както когато означава не, а съюз.

Пример: φοβοῦμαι μὴ ἔλθῃ, боя се да не би да дойде.

476. Отрицателните изречения за цел също могат да се въвеждат с простото μή вместо с ἵνα μή.

Пример: τοῦτο ποιεῖτε μὴ εἰσέλθητε εἰς κρίσιν, правете това, за да не дойдете на съд.

477. ἵνα с подчинително наклонение в различни употреби

Освен употребата, при която изразява цел, ἵνα с подчинително наклонение много често се употребява след думи за увещаване, желание, стремеж и по различни начини, които не се поддават лесно на класификация.

Примери: (1) εἰπὲ τῷ λίθῳ τούτῳ ἵνα γένηται ἄρτος, кажи на този камък да стане хляб. (2) αὕτη ἐστὶν ἡ ἐντολὴ ἡ ἐμὴ ἵνα ἀγαπᾶτε ἀλλήλους, това е Моята заповед — да се обичате един друг.

Въпроси, очакващи отрицателен отговор

478. Въпросите, очакващи отрицателен отговор, се изразяват с μή с изявително наклонение.

479. Това правило е важно изключение от общото правило за употребата на οὐ и μή (вж. §256). Въпросите, очакващи положителен отговор, имат οὐ с изявително наклонение.

Пример: μὴ ἰσχυρότεροι αὐτοῦ ἐσμεν; нима сме по-силни от Него? Очакваният отговор е: „Не, разбира се, че не.“ Сравнете οὐκ ἰσχυρότεροί ἐσμεν αὐτοῦ; не сме ли по-силни от него? Тук очакваният отговор е: „Да, разбира се, че сме.“

480. Упражнения

I. 1. παρακαλῶ δὲ ὑμᾶς ἵνα τὸ αὐτὸ λέγητε πάντες. 2. ὅσα ἐὰν θέλητε ἵνα ποιῶσιν ὑμῖν οἱ ἄνθρωποι, οὕτως καὶ ὑμεῖς ποιεῖτε· οὗτος γάρ ἐστιν ὁ νόμος καὶ οἱ προφῆται. 3. κέλευσον οὖν τηρηθῆναι τὸ σῶμα ὑπὸ τῶν στρατιωτῶν, μήποτε ἐλθόντες οἱ μαθηταὶ λάβωσιν αὐτὸ καὶ εἴπωσιν τῷ λαῷ ὅτι ἠγέρθη ἐκ τῶν νεκρῶν. 4. οὐκ ἔστι δοῦλος μείζων τοῦ πέμψαντος αὐτόν. 5. μείζονα ταύτης ἀγάπην οὐδεὶς ἔχει, ἵνα τις ἀποθάνῃ ὑπὲρ τῶν ἄλλων. 6. πάλιν ἀπέστειλεν ἄλλους δούλους πλείονας τῶν πρώτων. 7. εἰ δίκαιόν ἐστιν ἐνώπιον τοῦ θεοῦ ὑμῶν ἀκούειν μᾶλλον ἢ τοῦ θεοῦ, κρίνατε. 8. ἐγὼ δὲ λέγω ὑμῖν Ἀγαπᾶτε τοὺς ἐχθροὺς ὑμῶν καὶ προσεύχεσθε ὑπὲρ τῶν διωκόντων ὑμᾶς, ὅπως γένησθε υἱοὶ τοῦ πατρὸς ὑμῶν τοῦ ἐν οὐρανοῖς. 9. εἶπεν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς ὅτι ἔξεστι τοῖς σάββασι καλῶς ποιεῖν. 10. ἔμεινεν δὲ ὁ Ἰησοῦς ἐκεῖ διὰ τὸ εἶναι τὸν τόπον ἐγγὺς τῆς πόλεως. 11. τότε συναχθήσονται ἔμπροσθεν αὐτοῦ πάντα τὰ ἔθνη. 12. μὴ ποίει τοῦτο· οὐ γὰρ ἱκανός εἰμι ἵνα εἰς τὴν οἰκίαν μου εἰσέλθῃς. 13. ἐλθόντες οἱ στρατιῶται νυκτὸς ἔλαβον τὸν ἄνδρα καὶ ἀγαγόντες αὐτὸν ἔξω ἀπέκτειναν. 14. τῇ μὲν σαρκὶ οὔκ ἐστε μεθ’ ἡμῶν, τῇ δὲ καρδίᾳ ἐστὲ ἐγγύς. 15. μὴ περιπατοῦμεν κατὰ σάρκα; οὐκ ἔχομεν τὸ πνεῦμα τοῦ θεοῦ; 16. εἰσῆλθεν εἰς τὴν οἰκίαν τοῦ ἀρχιερέως τοῦ εἶναι ἐγγὺς τοῦ τόπου ὅπου ἦν ὁ Ἰησοῦς. 17. εἰς τὰ ἴδια ἦλθεν καὶ οἱ ἴδιοι αὐτὸν οὐ παρέλαβον. 18. ἐγὼ ἐλήλυθα ἐν τῷ ὀνόματι τοῦ πατρός μου, καὶ οὐ λαμβάνετέ με· ἐὰν ἄλλος ἔλθῃ ἐν τῷ ὀνόματι τῷ ἰδίῳ, ἐκεῖνον λήμψεσθε. 19. μὴ ἐποίησα τὸ ἴδιον θέλημα; οὐ μᾶλλον ἐποίησα τὸ σόν; 20. εἰ ἐμὲ ἐδίωξαν, καὶ ὑμᾶς διώξουσιν· εἰ τὸν λόγον μου ἐτήρησαν, καὶ τὸν ὑμέτερον τηρήσουσιν.

II. 1. Онези, които са извършили едно дело добре, ще извършат и по-големи неща. 2. Който управлява добре собствения си дом, върши по-голямо нещо от онзи, който превзема много градове. 3. Защо вършите тези неща? Нима сте царе и свещеници? Не сте ли слуги? 4. Онези, които бяха в тъмнината, ни молеха да се смилим над тях и да не ги изгоним. 5. Моите са в града, а твоите са извън него, но всички ще бъдем в присъствието на Бога. 6. Нима си по-силен от Онзи, Който направи земята и морето и всичко, което е в тях? 7. Не се бойте от онзи, който убива тялото, а се бойте по-скоро от Онзи, Който е направил всичко. 8. Когато видите собствените си братя, ще отидете и при езичниците. 9. Имаме повече слуги от вас, но нашите не са достатъчни, за да благовестят¹ на всички езичници. 10. Онези, които се покланят на Господа денем и нощем, ще бъдат по-силни от онези, които ги преследват. 11. Повече са онези, които са с нас, отколкото онези, които са с тях. 12. Бидейки с вас по сърце, а не по лице, ви увещавахме да вършите добре всичко, което ви бяхме заповядали. 13. Свещениците излязоха от града, да не би книжниците да ги видят да вършат онова, което не е позволено да се върши. 14. Ако някой по-силен от нас дойде против нас, няма да останем в града си. 15. Когато Исус изцели един човек в събота, книжниците се побояха да не би народът да Го направи цар. 16. По-добре е да умреш за братята, отколкото да вършиш онова, за което апостолите ни увещаваха да не го вършим.

¹ Каква конструкция е употребена след ἱκανός, за да изрази идеята достатъчни (или достойни) да…?

Спрежение на δίδωμι. Втори аорист на γινώσκω. Член пред μέν и δέ. Аористно причастие, означаващо същото действие като главния глагол. Окончания на първия аорист върху основи на втория аорист

481. Речник

• αἰώνιος, ον, прил. с две окончания (женският род е като мъжкия навсякъде), вечен.

• ἀντί, предл. с род., вместо.

• ἀποδίδωμι, връщам, отдавам дължимото или обещаното, въздавам, плащам.

• γυνή, γυναικός, ἡ (с неправилно ударение в някои форми, вж. §566), жена.

• δίδωμι, давам.

• ἔγνων, 2-ри аор. (по образеца на глаголите на μι) на γινώσκω, познавам, узнавам.

• ἐξουσία, ἡ, власт.

• ἔσχον, 2-ри аор. на ἔχω, имам.

• ζάω (има η вместо α в сегашната система, напр. ζῇς, ζῇ вместо ζᾷς, ζᾷ), живея.

• ἰδού, показателна частица, ето!

• μόνος, η, ον, прил., сам, единствен.

• μυστήριον, τό, тайна.

• ὁράω, ὄψομαι, εἶδον, ἑώρακα, (ὦμμαι), ὤφθην, виждам (сегашната система на този глагол е много по-рядка от сегашната система на βλέπω. Обичайният глагол за виждам в Новия завет е βλέπω. Но понеже βλέπω има и бъдеще βλέψω, и първи аорист ἔβλεψα, може би е по-удобно ὄψομαι и т.н. да се дават като основни форми на ὁράω, отколкото на βλέπω).

• παραδίδωμι, предавам.

• πειράζω, изкушавам, изпитвам.

• ποῖος, α, ον, въпросително местоим., какъв?

• Σίμων, Σίμωνος, ὁ, Симон.

• χείρ, χειρός, ἡ, ръка.

482. Изучените досега глаголи, с изключение на неправилния глагол εἰμί, принадлежат към едно и също спрежение. Те имат различни начини за образуване на основните си форми, но окончанията, които се прибавят към основните форми, са от един и същ тип. В гръцкия има само още едно спрежение. То се нарича спрежение на μι (за разлика от спрежението на ω, изучавано досега), защото първо лице единствено число сегашно време деятелен залог изявително наклонение завършва на μι.

483. Глаголите на μι се различават от глаголите на ω само в сегашната система и в системата на втория аорист.

484. Основните форми на глагола на μι δίδωμι, давам, са:

δίδωμι, δώσω, ἔδωκα, δέδωκα, δέδομαι, ἐδόθην.

485. Основата на δίδωμι е δο-. Ако беше глагол на ω, първата му форма щеше да бъде δόω.

486. Бъдещето време δώσω е съвсем правилно — крайното ο на основата се удължава пред σ на бъдещето време точно както например при δηλόω. От δώσω се образува цялото бъдеще време деятелен залог и медий точно по същия начин, както съответните форми на λύω.

487. Първият аорист ἔδωκα е образуван съвсем правилно, освен че стои κ вместо σ.

488. Перфектът деятелен залог δέδωκα е съвсем правилен. От δέδωκα се образува съвсем правилно целият перфект деятелен залог.

489. Перфектът медий δέδομαι е съвсем правилен, освен че крайната гласна на основата не се удължава пред личните окончания (вж. §448). От δέδομαι се образува съвсем правилно целият перфект медий и страдателен залог.

490. Аористът страдателен залог ἐδόθην е съвсем правилен, освен че крайната гласна на основата не се удължава пред времевата наставка -θε. От ἐδόθην се образуват съвсем правилно целият аорист страдателен залог и бъдеще време страдателен залог.

Сегашна система на δίδωμι

491. Белегът на сегашната система на δίδωμι е редупликацията (с различна форма от тази в перфекта), която се поставя пред основата.

492. Сегашно време деятелен залог изявително наклонение на δίδωμι:

493. Крайната гласна на основата (основата с редупликацията е διδο-) се удължава в единствено число, но не и в множествено.

494. Личните окончания се прибавят направо към основата, без свързваща гласна.

495. Тези окончания са -μι, -ς, -τι (или -σι), -μεν, -τε, -ασι.

496. Сегашно време деятелен залог подчинително наклонение:

497. Тук е настъпило стягане, както показва ударението. Личните окончания са същите като при глаголите на ω.

498. Сегашно време деятелен залог повелително наклонение:

499. Сегашният инфинитив деятелен залог е διδόναι, да дава.

Трябва да се обърне внимание на неправилното ударение.

500. Сегашното причастие деятелен залог е διδούς, διδοῦσα, διδόν, даващ.

501. Родителният падеж единствено число е διδόντος, διδούσης, διδόντος. Мъжкият и средният род се склоняват правилно по третото склонение, а женският — правилно по първото склонение. Дателният падеж множествено число мъжки и среден род е διδοῦσι(ν).

502. Ударението е неправилно в именителен падеж — не е рецесивно. Нататък то следва общото правило за съществителните, освен в родителен падеж множествено число женски род, διδουσῶν, където се следва особеното правило за съществителните от първото склонение (вж. §§14, 51).

503. Имперфект деятелен залог изявително наклонение:

504. Характерната редупликация на сегашното време, δι-, разбира се, се явява и тук, тъй като имперфектът винаги е част от сегашната система. Аугментът е правилен. Крайната гласна на основата се удължава в единствено число, както в сегашно време. Но в имперфекта тя се удължава в ου, а не в ω. Явяват се същите второстепенни окончания както в спрежението на ω, освен че в трето лице множествено число вместо -ν стои алтернативното окончание -σαν (вж. §127).

505. Сегашно време и имперфект медий и страдателен залог на δίδωμι могат да се намерят в §596. Само малко от тези форми се срещат в Новия завет. Те лесно могат да се разпознаят, когато се срещнат.

Аорист деятелен залог на δίδωμι

506. Аористът деятелен залог на δίδωμι е особен по това, че е първи аорист в изявителното наклонение и втори аорист в другите наклонения.

507. Аорист деятелен залог изявително наклонение:

508. Ще се забележи, че спрежението е точно като това на ἔλυσα, първия аорист деятелен залог на λύω. Но времевата наставка е κα вместо σα. Вж. §§171–177.

509. Аорист деятелен залог подчинително наклонение:

510. Спрежението е точно като на сегашно време деятелен залог подчинително наклонение. Но вторият аорист има чистата глаголна основа, докато сегашното време поставя отпред редупликацията δι-.

511. Аорист деятелен залог повелително наклонение:

512. Тези форми са като сегашните (без редупликацията), освен δός във второ лице единствено число.

513. Аористният инфинитив деятелен залог е δοῦναι, да даде.

514. Аористното причастие деятелен залог е δούς, δοῦσα, δόν, дал, като даде.

То се склонява като сегашното причастие διδούς.

515. Аористът медий на δίδωμι се среща в Новия завет само няколко пъти. Формите лесно могат да се разберат с помощта на речник.

Втори аорист на γινώσκω

516. γινώσκω, познавам, е глагол на ω. Но той има втори аорист деятелен залог по образеца на μι. Основата е γνο-, която почти навсякъде се удължава в γνω-.

517. Научете спрежението в §601.

Член пред μέν и δέ

518. Пред μέν или δέ членът често се употребява като местоимение със значение той, тя, то, те.

Примери: (1) τοῦτο ἠρώτησαν αὐτόν. ὁ δὲ ἀπεκρίθη αὐτοῖς, това Го попитаха. А Той им отговори. (2) ἦλθον πρὸς αὐτοὺς αἰτῶν τι παρ’ αὐτῶν· οἱ δὲ ἐποίησαν οὐδέν, дойдох при тях, като исках нещо от тях. А те не направиха нищо.

519. Трябва много внимателно да се забележи, че тази употреба е съвсем различна от всички употреби на члена, изучени досега. Например в израза οἱ ἐν τῷ οἴκῳ, онези в къщата, би било голяма грешка да се мисли, че членът е употребен като местоимение със значение онези. Напротив, изразът онези в къщата (в който онези всъщност изобщо не е показателно местоимение) се изразява на гръцки, като се казва в-къщата хората. В този гръцки израз οἱ е също толкова обикновен член, колкото в израза οἱ ἀγαθοί, добрите хора, като ἐν τῷ οἴκῳ се третира като прилагателно, подобно на ἀγαθός. Или, да вземем друг пример, би било голяма грешка да се предполага, че в израза ὁ λύων, онзи, който развързва, членът е употребен като местоимение със значение онзи. Напротив, членът тук е също толкова член, колкото в израза ὁ ἀγαθός, добрият човек. Но пред δέ членът наистина може да се употреби като местоимение. В ὁ δὲ εἶπεν, а той каза, няма прилагателно или израз в ролята на прилагателно, към който да се отнася ὁ.

520. Аористно причастие, означаващо същото действие като главния глагол

Аористното причастие понякога се употребява за означаване на същото действие като главния глагол.

Примери: (1) ἀποκριθεὶς εἶπεν ὁ Ἰησοῦς, Исус каза в отговор, или Исус отговори и каза. В §§233, 254 беше казано, че сегашното причастие означава действие, едновременно с действието на главния глагол, а аористното причастие — действие, предхождащо действието на главния глагол. Това правило трябваше да се запечата здраво в ума, преди да могат да се разгледат изключенията от него. Но всъщност правилото не представя напълно фактите. Строго погледнато, времената в причастието нямат отношение към времето, и тяхното основно, невремево естество проличава в разглежданата сега употреба. В ἀποκριθεὶς εἶπεν „отговарянето“ и „казването“ представят точно едно и също действие, а причастието просто определя по-точно действието, означено с εἶπεν. Изразът обаче не означава докато отговаряше, каза. Това по-скоро би било ἀποκρινόμενος εἶπεν. Препоръчва се за израза ἀποκριθεὶς εἶπεν, който е извънредно чест в евангелията, винаги да се приема свободният превод отговори и каза. И е извънредно важно този идиом да не замъглява факта, че в мнозинството от случаите аористното причастие означава действие, предхождащо времето на главния глагол. Студентът трябва внимателно да избягва всякакво смесване на сегашното и аористното причастие.

(2) ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν, а той отговори и каза (с леко ударение върху той). Разбира се, ἀποκριθείς тук би могло да се разбере като субстантивно причастие с ὁ и изречението би могло да означава а отговорилият каза или а онзи, който беше отговорил, каза. Но на много места, където тези думи се срещат в евангелията, членът трябва да се разбира като местоимение, а ἀποκριθείς се свързва с него само свободно, по начина, посочен в превода по-горе.

521. Окончания на първия аорист върху основи на втория аорист

Много често в Новия завет върху основи на втория аорист се употребяват окончания на първия аорист вместо окончания на втория аорист.

Примери: εἶπαν вместо εἶπον (трето лице множествено число), εἰπόν вместо εἰπέ (повелително наклонение). Тази употреба е много по-честа в някои части на аориста, отколкото в други. εἶπον в изявителното наклонение има почти изключително форми на първия аорист. Вж. §186, бележката.

522. Упражнения

I. 1. παρέδωκα γὰρ ὑμῖν ἐν πρώτοις ὃ καὶ παρέλαβον, ὅτι Χριστὸς ἀπέθανεν ὑπὲρ τῶν ἁμαρτιῶν ἡμῶν κατὰ τὰς γραφάς. 2. μὴ ἔχοντος δὲ αὐτοῦ ἀποδοῦναι ἀπέλυσεν αὐτὸν ὁ κύριος αὐτοῦ. 3. καὶ ἀποκριθεὶς πᾶς ὁ λαὸς εἶπεν Τὸ αἷμα αὐτοῦ ἐφ’ ἡμᾶς καὶ ἐπὶ τὰ τέκνα ἡμῶν. 4. θέλω δὲ τούτῳ τῷ ἐσχάτῳ δοῦναι ὡς καὶ σοί. 5. ἐσθιόντων δὲ αὐτῶν λαβὼν ὁ Ἰησοῦς ἄρτον καὶ εὐλογήσας ἔκλασεν¹ καὶ δοὺς τοῖς μαθηταῖς εἶπεν Λάβετε φάγετε, τοῦτό ἐστιν τὸ σῶμά μου. καὶ λαβὼν ποτήριον² καὶ εὐχαριστήσας ἔδωκεν αὐτοῖς λέγων Πίετε ἐξ αὐτοῦ πάντες. 6. καὶ εἶπαν λέγοντες πρὸς αὐτόν Εἰπὸν ἡμῖν ἐν ποίᾳ ἐξουσίᾳ ταῦτα ποιεῖς, ἢ τίς ἐστιν ὁ δούς σοι τὴν ἐξουσίαν ταύτην. ἀποκριθεὶς δὲ εἶπεν πρὸς αὐτούς Ἐρωτήσω κἀγὼ³ λόγον, καὶ εἴπατέ μοι. 7. ὁ γὰρ ἄρτος τοῦ θεοῦ ἐστιν ὁ καταβαίνων ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καὶ ζωὴν διδοὺς τῷ κόσμῳ. 8. λέγει αὐτοῖς Ὑμεῖς δὲ τίνα με λέγετε εἶναι; ἀποκριθεὶς δὲ Σίμων Πέτρος εἶπεν Σὺ εἶ ὁ Χριστὸς ὁ υἱὸς τοῦ θεοῦ τοῦ ζῶντος. 9. λέγει αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς Πορεύου· ὁ υἱός σου ζῇ. ἐπίστευσεν ὁ ἄνθρωπος τῷ λόγῳ ὃν εἶπεν αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς καὶ ἐπορεύετο. 10. ὁρᾶτε μή τις κακὸν ἀντὶ κακοῦ τινι ἀποδῷ. 11. ἦλθεν ἡ ὥρα, ἰδοὺ παραδίδοται ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου εἰς τὰς χεῖρας τῶν ἁμαρτωλῶν. ἐγείρεσθε, ἄγωμεν⁴· ἰδοὺ ὁ παραδιδούς με ἤγγικεν. 12. καὶ ἰδοὺ εἷς προσελθὼν αὐτῷ εἶπεν Διδάσκαλε, τί ἀγαθὸν ποιήσω ἵνα σχῶ ζωὴν αἰώνιον; ὁ δὲ εἶπεν αὐτῷ Τί με ἐρωτᾷς περὶ τοῦ ἀγαθοῦ; εἷς ἐστιν ὁ ἀγαθός· εἰ δὲ θέλεις εἰς τὴν ζωὴν εἰσελθεῖν τήρει τὰς ἐντολάς. 13. καὶ προσελθὼν ὁ πειράζων εἶπεν αὐτῷ Εἰ υἱὸς εἶ τοῦ θεοῦ, εἰπὲ ἵνα οἱ λίθοι οὗτοι ἄρτοι γένωνται. ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν Γέγραπται Οὐκ ἐπ’ ἄρτῳ μόνῳ ζήσεται ὁ ἄνθρωπος. 14. καὶ προσἐλθόντες οἱ μαθηταὶ εἶπαν αὐτῷ Διὰ τί ἐν παραβολαῖς λαλεῖς αὐτοῖς; ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν ὅτι⁵ Ὑμῖν δέδοται γνῶναι τὰ μυστήρια τῆς βασιλείας τῶν οὐρανῶν, ἐκείνοις δὲ οὐ δέδοται. 15. ἔλεγον αὐτῷ οἱ μαθηταί Ἀπόλυσον αὐτούς. ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν αὐτοῖς Δότε αὐτοῖς ὑμεῖς φαγεῖν.

¹ Аорист деятелен залог изявително наклонение на κλάω, чупя.

² ποτήριον, τό, чаша.

³ κἀγώ стои вместо καὶ ἐγώ.

⁴ ἄγω понякога се употребява в непреходен смисъл, отивам.

⁵ ὅτι често въвежда пряка (вместо непряка) реч. Когато въвежда пряка реч, то трябва да остане непреведено. В такива случаи то заема мястото на нашите кавички.

II. 1. Жената помоли апостола да ѝ даде нещо. Но той¹ не ѝ отговори нищо. 2. Онези, които бяха убили жените, казаха, че са познавали царя. А той отговори и каза, че не иска да им даде онова, което искат. 3. Ако вярваме в Онзи, Който ни възлюби и даде Себе Си за нас, ще имаме вечен живот вместо смърт. 4. Докато апостолът даваше на децата онова, което бяха поискали, жените даваха дарове на нас. 5. Господ предаде благовестието на апостолите, а те го предадоха на езичниците. 6. Какво ще въздадем на Онзи, Който даде Себе Си за нас? 7. Ето, Той ни дава вечен живот. Да вършим прочее Неговата воля. 8. Какво ще даде някой в замяна на живота си? 9. Каквото и да Му дадем, няма да е достатъчно. 10. Каквото искаш хората да ти дават, давай и ти на тях. 11. Нека благодарят на онези, които им предадоха благовестието. 12. Попитаха Господа какво да Му дадат. А Той отговори и им каза, че да вършиш Божията воля е по-голямо от всички дарове. 13. Онези жени връщат на децата онова, което са взели от тях, да не би царят да ги изгони от града. 14. Когато свещениците казаха тези неща на онези, които бяха в града, апостолът си отиде. 15. Какво е това? Нима той ще ни даде плътта си? 16. Каквото и да поиска, ще дам. Но Той ми даде вечен живот.

¹ Във всички такива случаи лекото ударение върху той се изразява на гръцки с местоименната употреба на члена пред δέ.

Спрежение на τίθημι, ἀφίημι, δείκνυμι и ἀπόλλυμι. Винителен с инфинитив в изречения за следствие. Подчинително наклонение след ἕως

523. Речник

• ἀνοίγω (за основните форми на този и на другите глаголи вж. общия речник), отварям.

• ἀπόλλυμι или ἀπολλύω, погубвам, унищожавам; медий, загивам.

• ἀρχή, ἡ, начало.

• ἀφίημι, пускам, позволявам, оставям, прощавам (когато означава прощавам, ἀφίημι има вин. за простеното и дат. за лицето, на което се прощава).

• δείκνυμι и δεικνύω, показвам.

• εὑρίσκω, намирам.

• ἐπιτίθημι, полагам върху (с вин. за полаганото и дат. за лицето или нещото, върху което се полага).

• ἕως, нареч. с род., до; съюз, докато, додето.

• καθώς, нареч., както.

• καιρός, ὁ, време, определено време, уречено време.

• μνημεῖον, τό, гроб.

• μόνον, нареч., само.

• πῦρ, πυρός, τό, огън.

• σημεῖον, τό, знак, знамение.

• στόμα, στόματος, τό, уста.

• τίθημι, поставям, слагам; τίθημι τὴν ψυχήν, полагам живота си.

• ὑπάγω, отивам си.

• χαίρω, радвам се (ἐχάρην, 2-ри аор. страд., зарадвах се).

• χρόνος, ὁ, време (особено период от време, за разлика от καιρός, определено или уречено време).

• ὧδε, нареч., насам, тук.

• ὥσπερ, нареч., както.

• ὥστε, съюз, така че.

524. Основните форми на глагола на μι τίθημι, поставям, слагам, са:

τίθημι, θήσω, ἔθηκα, τέθεικα, τέθειμαι, ἐτέθην.

525. Основата е θε-. Сегашната система се удвоява по същия начин, както при δίδωμι. Бъдещето време е правилно. Първият аорист е правилен, освен че (както δίδωμι) има κ вместо σ. Перфектът деятелен залог и перфектът медий са правилни, освен че θε- се удължава в θει-, а не в θη-. Аористът страдателен залог е правилен, освен че (1) крайната гласна на основата не се удължава и (2) основата θε- се променя в τε-, за да не се появят две θ в последователни срички.

526. Научете деятелния залог на сегашната система на τίθημι в §598.

527. Третирането на основата и окончанията в сегашната система е почти същото като при δίδωμι. Склонението на причастието τιθείς е като това на λυθείς, аористното причастие страдателен залог на λύω.

528. Научете деятелния залог на аористната система на τίθημι в §599.

529. Подобно на δίδωμι, τίθημι има първи аорист деятелен залог в изявителното наклонение и втори аорист деятелен залог в другите наклонения. Второаористното причастие θείς се склонява като сегашното причастие τιθείς.

530. Формите на сегашното време медий и аориста медий на τίθημι лесно могат да се разпознаят, когато се срещнат, ако се помни, че вторият аорист има чистата глаголна основа θε-, докато сегашното време има основата τιθε-. Така, ако се срещне формата ἀνεθέμην, студентът трябва да види, че ἀν- очевидно е предлогът ἀνα-, ε е аугментът, θε е основата на τίθημι, а -μην е второстепенното окончание за първо лице единствено число медий. Следователно формата е втори аорист медий изявително наклонение, първо лице единствено число. От друга страна, ἐτίθεντο принадлежи към сегашната система, защото има τι-, което е белегът на сегашната система; то е имперфект, а не сегашно време, защото има аугмент и второстепенно окончание. Очевидно е имперфект медий или страдателен залог изявително наклонение, трето лице множествено число.

Спрежение на ἀφίημι

531. ἀφίημι, пускам, позволявам, оставям, прощавам, е сложен глагол, съставен от предлога ἀπό (ἀφ’ пред силно придихание) и глагола на μι ἵημι. Основата на ἵημι е ἑ-.

532. Формите обикновено могат да се разпознаят, ако се помни, че ἱ- пред основата ἑ- е белегът на сегашната система, а кратките форми само с ἑ- са второаористни. Така ἀφείς очевидно е второаористно причастие (εἵς, идващо от основата ἑ-, както θείς — от основата θε-). В изявителното наклонение има първи аорист деятелен залог с κ вместо σ, както при δίδωμι и τίθημι. Неправилните форми на ἀφίημι могат да се намерят в речниците и справочните граматики.

533. Спрежение на δείκνυμι и ἀπόλλυμι

Тези два глагола имат някои форми на μι в сегашната система. Формите на μι могат да се разпознаят по това, че прибавят личното окончание направо към сегашната основа. Сегашната основа завършва на ν. И δείκνυμι, и ἀπόλλυμι понякога се спрягат и като глаголи на ω дори в сегашната система. Вж. речника.

Винителен с инфинитив след ὥστε

534. ὥστε, така че, изразяващо следствие, понякога се следва от винителен с инфинитив.

Пример: ἐθεράπευσεν αὐτοὺς” ὥστε τὸν ὄχλον θαυμάσαι . . ., изцели ги, така че множеството се учуди . . .

535. Ударението на ὥστε привидно нарушава общите правила за ударението. Но първоначално τε е било отделна енклитика след ὡς. Така и ὥσπερ и οὔτε (за последното вж. речника в Урок XXXIII).

536. Подчинително наклонение с ἕως ἄν

Съюзът ἕως, когато означава докато (не), додето, изисква подчинително наклонение с ἄν, освен когато глаголът, който въвежда, се отнася до действително събитие в миналото. ἄν понякога се изпуска. Когато ἕως означава докато (през времето когато), то изисква изявително наклонение. Изразът ἕως οὗ, в който ἕως е предлог, а οὗ — родителен падеж единствено число среден род на относителното местоимение, има същото значение като само ἕως (съюз).

Примери: (1) μείνατε ἕως ἂν ἔλθω, останете, докато дойда. (2) ἔμεινεν ἕως οὗ ἦλθον, той остана, докато дойдох (действително събитие в миналото).

537. Упражнения

I. 1. διὰ τοῦτό με ὁ πατὴρ ἀγαπᾷ ὅτι ἐγὼ τίθημι τὴν ψυχήν μου, ἵνα πάλιν λάβω αὐτήν. οὐδεὶς ἦρεν αὐτὴν ἀπ’ ἐμοῦ, ἀλλ’ ἐγὼ τίθημι αὐτὴν ἀπ’ ἐμαυτοῦ. ἐξουσίαν ἔχω θεῖναι αὐτήν, καὶ ἐξουσίαν ἔχω πάλιν λαβεῖν αὐτήν· ταύτην τὴν ἐντολὴν ἔλαβον παρὰ τοῦ πατρός μου. 2. αὕτη ἐστὶν ἡ ἐντολὴ ἡ ἐμή, ἵνα ἀγαπᾶτε ἀλλήλους καθὼς ἠγάπησα ὑμᾶς. μείζονα ταύτης ἀγάπην οὐδεὶς ἔχει, ἵνα τις τὴν ψυχὴν αὐτοῦ θῇ ὑπὲρ τῶν φίλων¹ αὐτοῦ. 3. ἀλλὰ ἐλθὼν ἐπίθες τὴν χεῖρά σου ἐπ’ αὐτὴν καὶ ζήσεται. 4. ὁ δὲ Ἰησοῦς εἶπεν Ἄφετε τὰ παιδία καὶ μὴ κωλύετε² αὐτὰ ἐλθεῖν πρός με· τῶν γὰρ τοιούτων³ ἐστὶν ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν. καὶ ἐπιθεὶς τὰς χεῖρας αὐτοῖς ἐπορεύθη ἐκεῖθεν⁴. 5. καὶ προσευξάμενοι ἐπέθηκαν αὐτοῖς τὰς χεῖρας. 6. τότε ἐπετίθεσαν τὰς χεῖρας ἐπ’ αὐτούς, καὶ ἐλάμβανον πνεῦμα ἅγιον. 7. ἀκούσαντες δὲ ἐβαπτίσθησαν εἰς τὸ ὄνομα τοῦ κυρίου Ἰησοῦ· καὶ ἐπιθέντος αὐτοῖς τοῦ Παύλου⁵ χεῖρας ἦλθε τὸ πνεῦμα τὸ ἅγιον ἐπ’ αὐτούς. 8. ζωοποιεῖ⁶ ὁ υἱὸς τοῦ θεοῦ ὃν θέλει. 9. ὑμεῖς ὃ ἠκούσατε ἀπ’ ἀρχῆς⁷, ἐν ὑμῖν μενέτω. ἐὰν ἐν ὑμῖν μείνῃ ὃ ἀπ’ ἀρχῆς ἠκούσατε, καὶ ὑμεῖς ἐν τῷ υἱῷ καὶ ἐν τῷ πατρὶ μενεῖτε. 10. καὶ ἐγένετο ὡσεὶ⁸ νεκρός, ὥστε τοὺς πολλοὺς λέγειν ὅτι ἀπέθανεν. 11. ἴσθι ἐκεῖ ἕως ἂν εἴπω σοι· μέλλει γὰρ Ἡρῴδης⁹ ζητεῖν τὸ παιδίον τοῦ ἀπολέσαι αὐτό. 12. Κύριε, σῶσον, ἀπολλύμεθα. 13. καὶ ἀνοίξας τὸ βιβλίον εὗρεν τὸν τόπον. 14. τὰ δὲ ἐκπορευόμενα ἐκ τοῦ στόματος ἐκ τῆς καρδίας ἐξέρχεται. 15. οὐ περὶ τούτων δὲ ἐρωτῶ μόνον, ἀλλὰ καὶ περὶ τῶν πιστευόντων διὰ τοῦ λόγου αὐτῶν εἰς ἐμέ, ἵνα πάντες ἕν ὦσιν, καθὼς σύ, πατήρ,¹⁰ ἐν ἐμοὶ κἀγὼ ἐν σοί, ἵνα καὶ αὐτοὶ ἐν ἡμῖν ὦσιν, ἵνα ὁ κόσμος πιστεύῃ ὅτι σύ με ἀπέστειλας. 16. εἶπεν οὖν ὁ Ἰησοῦς Ἔτι χρόνον μικρὸν μεθ’ ὑμῶν εἰμι καὶ ὑπάγω πρὸς τὸν πέμψαντά με. 17. ὅτε δὲ ἤγγισεν ὁ καιρὸς τῶν καρπῶν, ἀπέστειλεν τοὺς δούλους αὐτοῦ. 18. αὐτὸς δὲ σωθήσεται, οὕτως δὲ ὡς διὰ πυρός.

¹ φίλος, ὁ, приятел.

² κωλύω, преча, възпирам.

³ τοιοῦτος, τοιαύτη, τοιοῦτο, такъв. Често се употребява с член.

⁴ ἐκεῖθεν, нареч., оттам.

⁵ Παῦλος, ὁ, Павел.

⁶ ζωοποιέω, оживявам, животворя.

⁷ В много такива изрази членът в гръцкия се изпуска там, където в английския се употребява.

⁸ ὡσεί е усилена форма на ὡς.

⁹ Ἡρῴδης, ου, ὁ, Ирод.

¹⁰ πατήρ има звателна форма πάτερ. Но дори такива съществителни понякога употребяват формата за именителен падеж в звателен падеж.

II. 1. Тази заповед им даде, да полагат живота си за братята си. 2. Ако простите на онези, които ви преследват, и аз ще ви простя. 3. Когато мъжете намериха онзи, който беше извършил това, оставиха го и си отидоха. 4. След като положи тялото в гроба, той си отиде. 5. Видяхме онези, които полагаха живота си за децата. 6. Жените видяха къде е положено тялото. 7. Ще го разпитваме, докато ни отговори. 8. Трябва да благодарим на Онзи, Който ни е простил греховете. 9. Ние не Го познавахме, но Той ни познаваше. 10. Дай ми тялото, за да го положа в гроб. 11. Той ви показа всичко, за да го положите в сърцата си. 12. Апостолът отговори и каза на онези, които го разпитваха, че няма да положи тези дарове в храма. 13. След като видяхме знамението, което Исус ни беше показал, повярвахме в Него.

Спрежение на ἵστημι и οἶδα. Желателно наклонение. Нереални условия. Употреби на γίνομαι

538. Речник

• ἀνίστημι, преходно, вдигам, възкресявам — в сег., бъд. и 1-ви аор. деят.; непреходно, ставам, изправям се, възкръсвам — във 2-ри аор. и перф. деят., както и в медий.

• δοκέω, струва ми се, мисля.

• δύναμαι, деп. (сегашната система се спряга като медий на ἵστημι), мога.

• δύναμις, δυνάμεως, ἡ, сила, чудо.

• ἔβην, 2-ри аор. (по образеца на глаголите на μι) на βαίνω (спряга се като 2-ри аор. на ἵστημι).

• ἕτερος, α, ον, друг (понякога, но не винаги, означава различие по вид, докато ἄλλος често означава просто числено различие).

• ἵστημι, преходно, поставям (изправям) — в сег., бъд. и 1-ви аор. деят.; непреходно, стоя — в перф. (който има значение на сегашно време = стоя) и във 2-ри аор.

• κάθημαι, деп. по образеца на μι, седя (сег. прич. καθήμενος, седящ).

• οἶδα, 2-ри перф. в значение на сег., зная.

• ὅλος, η, ον, прил., цял.

• ὅμοιος, α, ον, прил., подобен, сходен (с дат. за онова, на което нещо е подобно).

• οὔτε, и не, нито (οὔτε . . . οὔτε, нито… нито).

• παραγίνομαι, пристигам, идвам (παραγίνομαι εἰς τὴν πόλιν, пристигам в града).

• φανερόω, явявам, правя явен.

• φημί, казвам (глагол на μι с основа φα-; много по-рядък от λέγω).

• ὡς, нареч. и съюз, както, когато (някои от другите му употреби вече бяха изучени).

539. Основните форми на глагола на μι ἵστημι, поставям (изправям), са:

ἵστημι, στήσω, ἔστησα, ἕστηκα, ἕσταμαι, ἐστάθην; 2-ри аор. деят. ἔστην.

540. Основата е στα-. Сегашната система се удвоява, като се постави отпред ἱ-. Системите на бъдещето време и първия аорист са напълно правилни — στα- на основата се удължава в στη- пред σ на времевите наставки. Перфектът деятелен залог е правилен, освен че ε- на редупликацията има силно придихание. Перфектът медий и страдателен залог запазва στα- на основата непроменено, вместо да удължи гласната му. Аористът страдателен залог също запазва στα-, но иначе е правилен.

541. Научете деятелния залог на сегашната система на ἵστημι в §600.

542. Третирането на основата и окончанията в сегашната система е почти същото като при δίδωμι и τίθημι. Склонението на причастието ἱστάς е като това на λύσας, аористното причастие деятелен залог на λύω, освен ударението.

543. Научете формите за медий и страдателен залог на сегашната система на ἵστημι в §600. Ще се забележи, че окончанията се прибавят направо към удвоената основа ἱστα-, освен в подчинителното наклонение.

544. ἵστημι се различава от δίδωμι и τίθημι по това, че има пълен втори аорист деятелен залог, както и пълен първи аорист деятелен залог. Първият аорист означава поставих, изправих (преходно), а вторият аорист — застанах (непреходно).

545. Научете втория аорист деятелен залог на ἵστημι в §601.

546. Ще се забележи, че спрежението е много подобно на това на аориста страдателен залог на λύω. Причастието στάς се склонява като сегашното причастие ἱστάς.

547. Втори аорист медий на ἵστημι не се среща.

548. Освен първото перфектно причастие деятелен залог, ἑστηκώς, ἵστημι има второ перфектно причастие ἑστώς, ἑστῶσα, ἑστός, род. ἑστῶτος и т.н. И ἑστηκώς, и ἑστώς означават стоящ.

549. Научете спрежението на οἶδα, зная (втори перфект в значение на сегашно време; плусквамперфектът ἤδειν се употребява като имперфект), в §603.

550. Желателно наклонение

В класическия период гръцкият език е имал още едно наклонение — желателното (оптатив), освен изучените от нас. В новозаветния гръцки обаче повечето класически употреби на желателното наклонение практически са изчезнали. Желателното наклонение е запазено за изразяване на пожелание. Така μὴ γένοιτο (γένοιτο е втори аорист желателно наклонение, трето лице единствено число, на γίνομαι) означава дано не стане, да не бъде! Малкото други форми на желателното наклонение в Новия завет могат да се отбелязват, когато се срещнат.

551. Нереални условия

Нереалните условия (противни на действителността) се изразяват с второстепенните времена на изявителното наклонение и в протазиса, и в аподозиса. Протазисът се въвежда с εἰ, а аподозисът има частицата ἄν, която обаче понякога се изпуска.

Пример: κύριε, εἰ ἧς ὧδε, οὐκ ἂν ἀπέθανεν ὁ ἀδελφός μου, Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре.

Употреби на γίνομαι

552. Досега в упражненията обикновено беше възможно γίνομαι да се превежда с ставам. Но много често в Новия завет такъв превод е невъзможен. Ставам (някакъв) изисква именна част в именителен падеж, но в много случаи γίνομαι няма такава. В тези случаи то означава случвам се, възниквам, сбъдвам се, появявам се, бивам направен. Понякога може да се преведе с идвам или съм.

Примери: (1) ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις ἐγένετο ἱερεύς τις, в онези дни имаше (появи се в историята) един свещеник. (2) πάντα δι’ αὐτοῦ ἐγένετο, всичко чрез Него стана (възникна). (3) εἶδεν τὰ γενόμενα, видя станалото. (4) φωνὴ ἐγένετο ἐκ τῶν οὐρανῶν, глас дойде от небесата. [Но не бива да се мисли, че γίνομαι е глагол за движение.]

553. Употребата на καὶ ἐγένετο и ἐγένετο δέ със значение и стана (и се случи) изисква особен коментар. Има три форми на тази употреба, които могат да се илюстрират така:¹

(1) καὶ ἐγένετο αὐτὸν ἐλθεῖν, и стана така, че той дойде. Тук винителният с инфинитив зависи от ἐγένετο по начин, който поне е по аналогия с обичайната гръцка употреба.

(2) καὶ ἐγένετο καὶ ἦλθεν, и стана, и той дойде. Буквалният превод тук е непоносим, а и гръцкият не е в съгласие с обичайната употреба на гръцкия език, а произлиза от еврейски идиом.

(3) καὶ ἐγένετο ἦλθεν, и стана — той дойде. Това също не е обичайна гръцка употреба, като ἦλθεν остава без синтактична връзка. И (2), и (3), както и (1), могат да се преведат свободно и стана така, че той дойде.

¹ Този начин на илюстриране е заимстван по същество от J. H. Moulton, Grammar of New Testament Greek, Vol. I, “Prolegomena”, 2nd Edition, 1906, p. 16.

554. Упражнения

I. 1. διὰ τοῦτο ὁ κόσμος οὐ γινώσκει ἡμᾶς ὅτι οὐκ ἔγνω αὐτόν. Ἀγαπητοί, νῦν τέκνα θεοῦ ἐσμεν, καὶ οὔπω ἐφανερώθη τί ἐσόμεθα. οἴδαμεν ὅτι ἐὰν φανερωθῇ ὅμοιοι αὐτῷ ἐσόμεθα, ὅτι ὀψόμεθα αὐτὸν καθώς ἐστιν. 2. ἔλεγον οὖν αὐτῷ Ποῦ ἐστιν ὁ πατήρ σου; ἀπεκρίθη Ἰησοῦς Οὔτε ἐμὲ οἴδατε οὔτε τὸν πατέρα μου· εἰ ἐμὲ ἤδειτε, καὶ τὸν πατέρα μου ἂν ἤδειτε. 3. ζητήσετέ με καὶ οὐχ εὑρήσετε, καὶ ὅπου εἰμὶ ἐγὼ ὑμεῖς οὐ δύνασθε ἐλθεῖν. 4. καὶ συνέρχεται πάλιν ὁ ὄχλος, ὥστε μὴ δύνασθαι αὐτοὺς μηδὲ ἄρτον φαγεῖν. 5. ἠκούσατε ὅτι ἐγὼ εἶπον ὑμῖν Ὑπάγω καὶ ἔρχομαι πρὸς ὑμᾶς. εἰ ἠγαπᾶτέ με, ἐχάρητε ἂν ὅτι πορεύομαι πρὸς τὸν πατέρα, ὅτι ὁ πατὴρ μείζων μού ἐστιν. 6. εὗρεν ἄλλους ἑστῶτας καὶ λέγει αὐτοῖς Τί ὧδε ἑστήκατε ὅλην τὴν ἡμέραν; 7. προφήτην ὑμῖν ἀναστήσει κύριος ὁ θεὸς ἐκ τῶν ἀδελφῶν ὑμῶν ὡς ἐμέ· αὐτοῦ ἀκούσεσθε¹ κατὰ πάντα ὅσα ἂν λαλήσῃ ὑμῖν. 8. καὶ ἀναστὰς ὁ ἀρχιερεὺς εἶπεν αὐτῷ Οὐδὲν ἀποκρίνῃ; 9. τότε οὖν εἰσῆλθεν καὶ ὁ ἄλλος μαθητὴς ὁ ἐλθὼν πρῶτος εἰς τὸ μνημεῖον, καὶ εἶδεν καὶ ἐπίστευσεν· οὐδέπω² γὰρ ἤδεισαν τὴν γραφήν, ὅτι δεῖ αὐτὸν ἐκ νεκρῶν ἀναστῆναι. 10. εἰ ἐν Σοδόμοις³ ἐγενήθησαν αἱ δυνάμεις αἱ γενόμεναι ἐν σοί, ἔμεινεν ἂν μέχρι⁴ τῆς σήμερον⁵. 11. ἔδωκεν αὐτοῖς δύναμιν καὶ ἐξουσίαν ἐπὶ πάντα τὰ δαιμόνια. 12. ἐγένετο δὲ ἐν τῷ βαπτισθῆναι ἅπαντα⁶ τὸν λαὸν καὶ Ἰησοῦ βαπτισθέντος καὶ προσευχομένου ἀνεῳχθῆναι τὸν οὐρανόν, καὶ καταβῆναι τὸ πνεῦμα τὸ ἅγιον. 13. ἐγένετο δὲ ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις ἐξελθεῖν αὐτὸν εἰς τὰ ὄρη προσεύξασθαι. 14. ἐξῆλθον δὲ ἰδεῖν τὸ γεγονός, καὶ ἦλθον πρὸς τὸν Ἰησοῦν, καὶ εὗρον καθήμενον τὸν ἄνθρωπον ἀφ’ οὗ τὰ δαιμόνια ἐξῆλθον. 15. καὶ ἐγένετο ἐν τῷ εἶναι αὐτὸν ἐν τόπῳ τινὶ προσευχόμενον, ὡς ἐπαύσατο¹, εἶπέν τις τῶν μαθητῶν αὐτοῦ πρὸς αὐτὸν Κύριε δίδαξον ἡμᾶς προσεύχεσθαι, καθὼς καὶ Ἰωάνης² ἐδίδαξεν τοὺς μαθητὰς αὐτοῦ. 16. ὁ δὲ ἔφη αὐτῷ Ἀγαπήσεις κύριον τὸν θεόν σου ἐν ὅλῃ τῇ καρδίᾳ σου. 17. δοκεῖτε ὅτι εἰρήνην παρεγενόμην δοῦναι ἐν τῇ γῇ; 18. περὶ τίνος ὁ προφήτης λέγει τοῦτο; περὶ ἑαυτοῦ ἢ περὶ ἑτέρου τινός; 19. αὐτὸς ὑμᾶς βαπτίσει ἐν πνεύματι ἁγίῳ καὶ πυρί.

¹ Бъдещето време на ἀκούω тук е депонентно.

² οὐδέπω, още не.

³ Σόδομα, ων, τά, мн. ч. в смисъл на ед. ч., Содом.

⁴ μέχρι с род., до.

⁵ σήμερον, нареч., днес; ἡ σήμερον (подразбира се ἡμέρα), днешният ден.

⁶ ἅπας, ἅπασα, ἅπαν, всички (усилена форма на πᾶς).

¹ (по-нататък, изр. 15 сл.) παύομαι (медий), преставам.

² (по-нататък) Ἰωάνης, ου, ὁ, Йоан.

II. 1. Той прости на онези, които се бяха вдигнали против своя цар. 2. Знаем, че онези, които седят в къщата, няма да излязат, докато не видят апостола. 3. Когато Исус слезе от планината, учениците видяха човека, който седеше в къщата. 4. Видяхме апостолите да стоят пред първосвещениците. 5. Когато жените пристигнаха в града, видяха Исус да върши много чудеса. 6. В онези дни се издигна един цар, който не ни познаваше. 7. Ти се яви на онези, които седят в тъмнина. 8. Когато видя тези неща, той не знаеше какво казва. 9. Не можем да знаем всички тези неща, ако Господ не ни ги яви. 10. Намерихме Онзи, Който може да отнеме греховете ни. 11. Знаем, че никой не може да върши онова, което върши царят.

Първо склонение

555. Склонението на ὥρα, ἡ, осн. ὡρα-, час, ἀλήθεια, ἡ, осн. ἀληθεια-, истина, δόξα, ἡ, осн. δοξα-, слава и γραφή, ἡ, осн. γραφα-, писание, Писание:

556. Склонението на προφήτης, ὁ, осн. προφητα-, пророк и μαθητής, ὁ, осн. μαθητα-, ученик:

Второ склонение

557. Склонението на λόγος, ὁ, осн. λογο-, слово, дума, ἄνθρωπος, ὁ, осн. ἀνθρωπο-, човек; мъж, υἱός, ὁ, осн. υἱο-, син и δοῦλος, ὁ, осн. δουλο-, роб:

558. Склонението на δῶρον, τό, осн. δωρο-, дар:

Трето склонение

559. Склонението на νύξ, ἡ, осн. νυκτ-, нощ, σάρξ, ἡ, осн. σαρκ-, плът, ἄρχων, ὁ, осн. ἀρχοντ-, управник:

560. Склонението на ἐλπίς, ἡ, надежда и χάρις, ἡ, благодат:

561. Склонението на ὄνομα, τό, име:

ὄνομα, τό, осн. ὀνοματ-

562. Склонението на γένος, τό, род:

γένος, τό, осн. γενεσ-

563. Склонението на πόλις, ἡ, град:

πόλις, ἡ, осн. πολι-

564. Склонението на βασιλεύς, ὁ, цар:

βασιλεύς, ὁ, осн. βασιλευ-

565. Склонението на πατήρ, ὁ, баща и ἀνήρ, ὁ, човек; мъж:

μήτηρ, μητρός, ἡ, майка, се склонява като πατήρ.

566. Склонението на χείρ, ἡ, ръка и γυνή, ἡ, жена:

567. Членът

Склонението на члена, ὁ, ἡ, τό:

Прилагателни

568. Склонението на ἀγαθός, ή, όν, добър:

569. Склонението на μικρός, ά, όν, малък:

570. Склонението на δίκαιος, α, ον, праведен:

571. Склонението на μείζων, μεῖζον, по-голям:

572. Склонението на ἀληθής, ές, истинен:

573. Склонението на πᾶς, πᾶσα, πᾶν, всеки, всички:

574. Склонението на πολύς, πολλή, πολύ, много:

575. Склонението на μέγας, μεγάλη, μέγα, голям:

Причастия

576. Склонението на λύων, λύουσα, λῦον, развързващ, сегашното причастие деятелен залог на λύω:

577. Склонението на λύσας, λύσασα, λῦσαν, развързал, аористното причастие деятелен залог на λύω:

578. Склонението на λελυκώς, λελυκυῖα, λελυκός, перфектното причастие деятелен залог на λύω:

579. Склонението на λυθείς, λυθεῖσα, λυθέν, развързан, аористното причастие страдателен залог на λύω:

580. Склонението на ὤν, οὖσα, ὄν, бидейки, който е, сегашното причастие на εἰμί:

Местоимения

581. Склонението на личните местоимения, ἐγώ, аз, σύ, ти и αὐτός, ή, ό, той, тя, то:

582. Склонението на οὗτος, αὕτη, τοῦτο, този:

ἐκεῖνος, η, ο, онзи, има същите окончания като αὐτός.

583. Склонението на относителното местоимение, ὅς, ἥ, ὅ, който, която, което:

584. Склонението на въпросителното местоимение, τίς, τί, кой? какво? и неопределителното местоимение, τις, τι, някой, нещо:

585. Склонението на възвратните местоимения, ἐμαυτοῦ, ῆς, себе си (1 л.) и σεαυτοῦ, ῆς, себе си (2 л.):

586. Склонението на възвратното местоимение ἑαυτοῦ, ῆς, οῦ, себе си (3 л.):

Числителни

587. Склонението на εἷς, μία, ἕν, един:

588. Склонението на τρεῖς, τρία, три:

Склонението на τέσσαρες, τέσσαρα, четири:

589. Правилният глагол

Спрежението на λύω, развързвам, осн. λυ-:

Основни форми: λύω, λύσω, ἔλυσα, λέλυκα, λέλυμαι, ἐλύθην

Изявително наклонение

Подчинително наклонение

Повелително наклонение

Инфинитив и причастие

Стягащи глаголи

590. Сегашната система на τιμάω, почитам:

Изявително наклонение

Подчинително наклонение

Повелително наклонение

Инфинитив и причастие

591. Сегашната система на φιλέω, обичам:

Изявително наклонение

Подчинително наклонение

Повелително наклонение

Инфинитив и причастие

592. Сегашната система на δηλόω, явявам:

Изявително наклонение

Подчинително наклонение

Повелително наклонение

Инфинитив и причастие

593. Втори аорист деятелен залог и медий

Вторият аорист деятелен залог и медий на λείπω, оставям:

Бъдеще време и аорист на плавните глаголи

594. Бъдеще време деятелен залог и медий на κρίνω, съдя:

595. Първият аорист деятелен залог и медий на κρίνω, съдя:

Глаголи на μι

596. Сегашната система на δίδωμι, осн. δο-, давам:

597. Аористът деятелен залог и медий на δίδωμι, давам:

598. Сегашната система на τίθημι, осн. θε-, поставям:

599. Аористът деятелен залог и медий на τίθημι, поставям:

600. Сегашната система на ἵστημι, осн. στα-, поставям, изправям:

601. Вторият аорист деятелен залог на ἵστημι, поставям, изправям (непреходно във втория аорист) и на γινώσκω, осн. γνο-, зная, познавам:

602. Спрежението на εἰμί, съм:

Спрежение на οἶδα

603. Спрежението на οἶδα, зная, познавам: