Избрани текстове от Септуагинта

Със съкращаване и бележки по F. C. Conybeare и St. G. Stock, Selections from the Septuagint, according to the text of Swete (Boston: Ginn & Co., 1905)

Превод на въведенията и бележките на български. Помагало към „Граматика на Септуагинта“.

Книгата. Selections from the Septuagint на Ф. К. Конибиър и Сейнт Джордж Сток излиза през 1905 г. като христоматия за студенти, които познават класическия или новозаветния гръцки и искат да четат гръцкия Стар Завет. Тя съдържа общо въведение за произхода и значението на Септуагинта, кратка граматика и няколко подбрани разказа от Петокнижието и историческите книги. Всеки текст е предшестван от въведение и придружен от подробни бележки — граматически, лексикални, текстологически и исторически. Книгата е в обществено достояние: двамата автори са починали през 1924 и 1925 г.

Какво е преведено. Преведени са изцяло общото въведение, въведенията към отделните разкази и бележките към текстовете. Граматиката (§§ 1–114 в оригинала) не е преведена отделно. Тя е в основата на „Граматика на Септуагинта“, към която принадлежи това помагало, и там е преработена, проверена с изданието на Rahlfs и допълнена от Thackeray. Затова позоваванията на авторите към параграфите на собствената им граматика („§ 72“) са заменени с препратки към съответните глави на нашата граматика: Гр. 25 значи „Граматика на Септуагинта, гл. 25“.

Гръцкият текст. Авторите печатат текста на Swete, т.е. на Ватиканския кодекс. Тук текстът е даден по изданието на Rahlfs–Hanhart, с номерацията на Rahlfs, както в граматиката. Пунктуацията и главните букви са пренесени от изданието на Swete чрез автоматично съпоставяне на двата текста и затова на места може да не са съвсем точни. Където бележката на авторите се отнася до четене на Swete, което Rahlfs не приема, разликата е посочена в скоби или в бележка под линия.

Бележките. Бележките са преведени възможно най-близо до оригинала, включително оценките и мненията на авторите, макар някои от тях днес да звучат остаряло. Където изследванията оттогава са променили картината съществено, е добавена кратка бележка на българското издание. Позоваванията на английските преводи (Authorized Version, Revised Version) са запазени; където е полезно, е посочен и българският Синодален превод. Гръцките и латинските цитати от класически автори са преведени или преразказани в бележките. Библейските места са цитирани с българските съкращения, по номерацията на Rahlfs.

Съкращения. Гр. — „Граматика на Септуагинта“ (глава); LXX — Септуагинта; MT — масоретски текст; Rahlfs, Swete — изданията на Септуагинта (вж. Граматиката, „Съкращения“); Ревизиран превод — английският Revised Version (1885); ст. — стих; бел. — бележка.

Александрия

Делото на библейските дружества може да се каже, че е започнало в Александрия при Птолемеите. Там е направен първият превод на Библията, доколкото тя съществувала тогава.

При старите египетски царе на мястото на Александрия не е имало град. Имало е само стражеви пост по брега, който не допускал чужденци, и няколко пръснати пастирски колиби. Тези владетели не ценели ползите от търговията и дълбоко недоверявали на чужденците. Най-много недоверявали на гърците, които смятали за заграбвачи на чужди земи.²⁰ Но гърците почукали на вратите на Египет така, че отказ не бил възможен, и самотният пост видял голяма промяна. Александрия била основана от Александър Велики през 331 г. пр.Хр. Тя станала столица на новото гръцко царство Египет и голям център на търговията и на книжовността, съперник на Картаген в първото и на Атина във второто.

Смята се, че Александър е видял предимствата на мястото, на които градът дължи бързия си възход. На север е Средиземно море, а на юг езерото Мареотида. Произведенията от вътрешността слизали по Нил и с канални лодки стигали до езерото, а оттам се изнасяли от пристанищата на града. При римляните Александрия добила още по-голямо търговско значение като пазар за търговията между Изтока и Запада, която по това време се развила и която тя държала почти изцяло в ръцете си.

Близостта на морето и на езерото била полезна и за здравето. През лятото откъм север духали етезийските ветрове, а езерото не застоявало, защото тогава Нил прииждал и го поддържал пълно и свежо. И царете, като ограждали един участък след друг, осигурили на големия град нужните му открити пространства. Според Страбон четвърт, дори трета от цялата площ била заета от паркове и дворци.

Сред царските сгради бил прочутият Музей (Мусейон). Той имал покрита галерия с колонади и зала, в която се хранели „членовете“ на Музея, както удачно ги нарича професор Махафи.²¹ Учреждението имало свои имоти и се ръководело от жрец, назначаван от царя, а по-късно от императора.

Не е ясно каква връзка, ако изобщо е имало такава, е съществувала между Музея и Александрийската библиотека — голямата слава на Птолемеите. Музеят съществувал и в римско време. Наричали го „старият Музей“, откакто император Клавдий построил до него нова сграда. Клавдий наредил веднъж годишно да се четат на глас неговите безсмъртни истории за етруските и за картагенците — едната в старата сграда, другата в новата (Светоний, Клавдий 42). Предава се, че библиотеката изгоряла при военните действия на Цезар в Александрия. Историкът на Александрийската война не казва нито дума за това, но Сенека споменава мимоходом загубата на 400 000 свитъка.²²

Полибий посетил града при втория Евергет, наричан обикновено Фискон (146–117 г. пр.Хр.). Той описва жителите на Александрия като три групи.²³ Първо, местните египтяни, които той описва като умни и цивилизовани. Второ, наемните войници, многобройни и невъзпитани. Трето, александрийските граждани, по-благовъзпитани от военните, защото макар и със смесен произход, те били предимно от гръцка кръв.

Юдеите в Александрия

Полибий не споменава юдеи в Александрия, но от други източници знаем, че там е имало голяма колония от този народ. Те са се озовали в Египет отчасти по принуда, отчасти доброволно. Първият Птолемей, наречен Сотер, царувал дълго и успешно (323–285 г. пр.Хр.). Той нахлул в Палестина и превзел Йерусалим в събота, когато юдеите не се отбранявали.²⁴ Отвел със себе си много пленници от планинската част на Юдея, от околностите на Йерусалим, а също и от Самария. Всички те били заселени в Египет, където продължили спора си за това кой е истинският храм, към който трябва да се изпращат годишните приноси — в Йерусалим или на Гаризим (срв. Йоан 4:20). Сотер оценил верността на юдеите към клетвата им и поставил мнозина от тези пленници като гарнизон на важни места. Дал им и еднакви граждански права с македонците. Това щедро отношение към сънародниците им накарало много други юдеи да се преселят доброволно в Египет, въпреки забраната в Мойсеевия закон: „Не се връщайте вече по този път“ (Втор. 17:16).

В Египет е имало юдеи и преди това. Едни дошли там при персийското владичество, а други още по-рано били изпратени да воюват на страната на Псаметих (671–617 г. пр.Хр.) срещу етиопския цар (Аристей § 13). Да припомним, че сънародниците на Еремия го отвели насила в Египет (Ер. 43:7; 44:1)²⁵. Някои от тях може би са избегнали гибелта, която той им предсказал (Ер. 42:17). Това станало скоро след царуването на Псаметих. Така връщането на юдеите в Египет не било нещо ново и там те отново „се размножили твърде много“, както се разказва и за първия път. Филон, съвременник на Иисус Христос, който доживял до царуването на Клавдий, твърди следното. От петте квартала на Александрия, наречени по първите пет букви на азбуката, два били известни специално като юдейски, но юдеите не живеели само в тях (Срещу Флак 8).

Голямото юдейско население на Александрия вече говорело гръцки и еврейският език му бил станал неразбираем. Затова е очевидно защо първият превод на Библията е направен в този град. Ако разсъждаваме априорно, бихме приели, че преводът се е появил поради нуждите на александрийската синагога. Но преданието, което е стигнало до нас и се е вплело в християнската вяра, разказва друго. В него подбудите за превода на гръцки са желанието на втория Птолемей библиотеката му да бъде пълна и любопитството на езичниците към свещените книги на юдеите. Този разказ се съдържа в писмо, уж написано от някой си Аристей до брат му Филократ.

Писмото на Аристей

Научаваме, че Аристей бил високопоставено лице при двора на Птолемей Филаделф (285–247 г. пр.Хр.). Вероятно бил един от тримата началници на царската охрана; другите двама били Созибий от Тарент и Андрей (§§ 12, 40).²⁶ Той бил горещ почитател на юдейската религия, но не бил юдеин по произход. От нас се очаква да го смятаме по-скоро за езичник с философски наклонности, който се интересува от народните обичаи на юдеите (§ 306).²⁷

Веднъж Аристей присъствал, когато цар Птолемей попитал своя библиотекар Деметрий Фалерски, атинския държавник и философ, как напредва библиотеката. Деметрий отговорил, че тя вече съдържа над 200 000 свитъка и че се надява скоро да достигне 500 000. Споменал също, че има няколко книги на юдейския закон, които би си струвало да се препишат и да се поставят в библиотеката. „Защо тогава да не се направи? — казал царят. — Имаш пълна власт за това.“ Деметрий споменал една трудност с превода и царят заключил, че трябва да пише на юдейския първосвещеник, за да постигне целта си.

Тогава Аристей използвал удобния случай, който отдавна чакал. Той представил на царя, че не би било прилично да иска услуга от първосвещеника, докато толкова негови сънародници са в робство в Египет. Предложението му било подкрепено от безмълвната молитва на Аристей и от съгласието на Созибий и Андрей. Резултатът бил огромно освобождаване: всички юдейски роби в Египет, над 100 000 души, получили свободата си, а това струвало на царя над 660 таланта.

Пътят към попълването на библиотеката сега бил свободен. Царят поискал от библиотекаря доклад, който се цитира като документ от царския архив. В него Деметрий препоръчал царят да пише на първосвещеника в Йерусалим и да го помоли да изпрати в Египет по шестима старейшини от всяко от дванадесетте племена. Те трябвало да са мъже с изпитан живот, добре запознати със своя закон, за да може точният му смисъл да се установи от съгласието на мнозинството (§ 32).

Царят не се задоволил с щедростта при откупуването на робите. Той показал великолепието си и в богатите дарове, приготвени за Храма: маса, инкрустирана със скъпоценни камъни, и златни и сребърни съдове за светилището.²⁸ Посолството било поверено на Андрей и на самия Аристей. Аристей дава на брат си интересно описание на Храма и на службите в него, и на великолепните одежди на първосвещеника. Общото им въздействие, уверява той, е достатъчно да обърне сърцето на всеки човек.²⁹ Дадени са сведения и за крепостта, за града и за страната — за обработването ѝ, търговията, пристанищата и населението. Някои от тях издават безгрижието на пътешественика: авторът казва, че Йордан при „страната на птолемаидците“ (§ 117) се влива в друга река, а тя на свой ред — в морето.

Първосвещеникът Елеазар изпълнил молбата на Филаделф. Той избрал седемдесет и двама почтени старейшини, по шестима от всяко племе, чиито имена са дадени. Те били вещи не само в закона, но и в езика и книжнината на гърците.³⁰ Трябвало да придружат пратениците до Египет при условие, че ще бъдат върнати, когато свършат работата си. Преди тръгването им Елеазар разговарял с гостите си. Той защитил обредните предписания на юдейския закон и изложил символичното значение на чистите и нечистите животни, подобно на Посланието, което носи името на Варнава.

Когато пратениците пристигнали в Египет, царят се отказал от изискванията на дворцовия церемониал и веднага приел старейшините. Първо се поклонил на свитъка на закона, написан със златни букви, който те носели, а после приветствал и самите тях. След това цяла седмица ги гощавали на пиршества. Всичко там се уреждало от особен придворен служител според собствените им обичаи, за да няма нищо, което да ги смути. Елисей, най-възрастният от седемдесет и двамата, бил помолен да благослови трапезата, а обичайните придворни свещеници този път били отстранени. Благословията му гласяла: „Всемогъщият Бог да те изпълни, царю, с всички блага, които е сътворил, и да даде на теб, на жена ти, на децата ти и на единомишлениците ти да ги имате неотменно през всички дни на живота си!“ (§ 185). Тези думи били последвани от възгласи и ръкопляскания.

Към удоволствието от царските ястия се прибавило и удоволствието на ума. На определено място в пиршеството царят задавал на старейшините въпроси с неясно етико-политическо съдържание. Те отговаряли за всеобщо възхищение, особено на поканените философи, сред които бил и Менедем от Еретрия.³¹ Всяка вечер в продължение на пет дни били разпитвани по десет старейшини, а в шестата и седмата вечер — по единадесет, за да се изчерпи целият брой. Царят обмислял въпросите предварително, но старейшините отговаряли без подготовка. Записът на отговорите заема значителна част от писмото (§§ 187–294). Законът на отговорите, ако можем така да се изразим, изглежда е такъв: всеки съдържа препратка към Бога и комплимент към царя. Уверяват ни, че ги имаме така, както са били записани от царските летописци.

След седмицата на празненствата била дадена тридневна почивка. После Деметрий отвел старейшините на остров Фарос, свързан със сушата с насип, дълъг почти миля,³² и с мост. В северния край на острова ги настанили в сграда с изглед към морето, където щели да имат пълен покой. Тогава Деметрий ги призовал да извършат превода. Имаме подробности за начина им на живот през това време. Всеки ден рано сутрин те се явявали в двора и след като поздравявали царя, се връщали в жилището си. Там миели ръцете си в морето, отправяли молитва към Бога и се залавяли с четенето и превеждането. Работата им се съгласувала чрез сверяване, а общият резултат записвал Деметрий (§ 302). След деветия час били свободни да си почиват. Случило се, разказват ни, че преписването завършило за седемдесет и два дни, сякаш нарочно (§ 307).

Когато всичко било готово, Деметрий събрал всички юдеи в Александрия на остров Фарос. Там той прочел превода на глас пред всички в присъствието на преводачите. След това било произнесено тържествено проклятие срещу всеки, който би го изменил. Тогава цялото съчинение било прочетено на царя. Той се възхитил от дълбоката мъдрост на законодателя и попитал как така историците и поетите единодушно са пренебрегнали неговото законодателство. Деметрий Фалерски отговорил, че причината е свещеният му характер. Бил чул от Теопомп,³³ че историкът веднъж поискал да използва в историята си някакви неточни преводи от юдейския закон. Тогава повече от тридесет дни страдал от умствено разстройство. В един светъл момент се помолил да му бъде открито защо е сполетян така. Тогава насън му било известено, че е защото се е осмелил да разкрие божествени неща на „обикновени“ хора (§ 315; срв. Деян. 10:28).³⁴ „Получих сведение и от трагическия поет Теодект — добавил Деметрий, — че когато поискал да пренесе нещо от Библията в една своя пиеса, се разболял от катаракта на очите. Оздравял едва след дълго време, когато умилостивил бога.“³⁵ Като чул това, царят се поклонил на книгите и заповядал да се пазят с благоговение.

Старейшините свършили работата, за която били дошли. Царят ги изпратил с богати дарове за тях и за Елеазар. Едновременно Филаделф писал на първосвещеника и го помолил, ако някой от старейшините пожелае да дойде отново при него, да не му пречи.

Три наблюдения върху разказа

Такова е преданието за произхода на Септуагинта. Ще разгледаме след малко каква е стойността му. Но първо трябва да отбележим няколко неща.

Първо, виждаме откъде идва името. „Седемдесетте“ (лат. LXX; гр. οἱ Οʹ) е закръглено число вместо „седемдесет и двамата“. Преводачите били седемдесет и двама и работили седемдесет и два дни.

Второ, виждаме, че името е неточно, ако се отнася до гръцкия превод на целия Стар Завет. У Аристей няма нито дума за превод от старейшините на нещо друго освен Закона.³⁶ Но веднъж прикрепено към гръцкия превод, името постепенно се разпрострело и върху Пророците и Писанията, които с времето били добавени в гръцко облекло към Закона.

Трето, трябва да отбележим, че в Писмото на Аристей не се твърди, че преводачите са били боговдъхновени.

Боговдъхновеността на Септуагинта

За английската Библия често се е приемало мълчаливо, че е боговдъхновена, но рядко това е формулирано като учение. Боговдъхновеността на гръцкия превод обаче е била предмет на вяра за онези, които го ползвали. Вероятно е такава и до днес в Гръцката църква. Още у Филон срещаме това твърдение. Той казва, че всички преводачи се съгласили да употребят точно едни и същи думи, „сякаш някой невидим подсказвач им нашепвал“ (Живот на Мойсей II 7). Казва също, че който знае двата езика и сравни оригинала с превода, ще види ясно, че те не са били просто преводачи, а вдъхновени свещенотайнственици и пророци.

Йосиф Флавий (Юдейски древности XII 2) не вижда нужда от учение за боговдъхновеността на Септуагинта. Причината вероятно е, че не е бил елинист и е можел да чете Библията си на еврейски. Той следва Аристей отблизо, освен накрая. Там той превръща проклятието срещу изменянето на превода в покана да се премахва излишното и да се попълва липсващото!³⁷

Ранните християнски отци дали воля на въображението си около историята на Септуагинта. Иустин Мъченик (Първа апология 31, 2–5) я споменава накратко. Доколко може да му се вярва тук, личи от това, че при него Птолемей изпраща за преводачи на свещените книги до цар Ирод!

Ириней, около четвърт век по-късно (175 г. сл.Хр.), казва следното. Птолемей се опасявал, че преводачите могат да се споразумеят да скрият истината в някой въпрос чрез тълкуването си. Затова ги отделил един от друг и заповядал всеки да преведе цялото. Когато се оказало, че всички са съгласни дума по дума, тогава „наистина езичниците разбрали, че Писанията са преведени по вдъхновение от Бога“. Но в това, добавя той, нямало нищо чудно. Когато Писанията били загубени по време на вавилонския плен, Бог вдъхновил Ездра да ги напише отново.³⁸

Климент Александрийски (около 190 г. сл.Хр.) говори в същия дух за буквалното вдъхновение. Той добавя към делото на първите преводачи и пророческите книги (Стромати I 148).

Евсевий, със своята изключителна почит към истината, се задоволява да ни даде извлечение от Аристей.³⁹

Епифаний (поч. 403 г. сл.Хр.) обаче е щедър на подробности. Той ни разказва, че царят построил на остров Фарос тридесет и шест къщи, в които затворил преводачите по двама. В тези къщи нямало прозорци в стените, а само в покрива. Преводачите работели в тях от сутрин до вечер под ключ. Вечер ги превозвали с тридесет и шест отделни лодки до двореца на Птолемей Филаделф, за да вечерят с него. После спели по двама в тридесет и шест отделни спални. Всички тези предпазни мерки трябвало да попречат на двойките да общуват помежду си. И все пак, когато тридесет и шестте преписа на всяка книга от Библията били сравнени, се оказали еднакви. „Така явно тези мъже били вдъхновени от Светия Дух: където имало добавка към оригинала, тя била направена от всички, и където нещо било отнето, то било отнето от всички; и онова, което отнели, не е нужно, а онова, което добавили, е нужно.“

Това изрично твърдение за пълната боговдъхновеност на Септуагинта явно е породено от копнежа по непогрешима Библия, който се е чувствал в древността не по-малко, отколкото днес. За разлика от повечето християнски отци, св. Йероним се запознал с текста на оригинала и разобличил тази фалшива монета.⁴⁰ Въпреки това неговият по-млад съвременник⁴¹ Августин отново ѝ дал пълен ход. Той заявил, че същият Дух, който говорел чрез пророците, говорел и чрез техните преводачи. А разликите, които може да има между превода и оригинала, се дължали на „пророческа дълбочина“.⁴²

Тези по-късни украси на историята за Септуагинта може без колебание да бъдат оставени настрана като плод на благочестиво въображение. Но какво да кажем за първоначалния разказ, който носи името на Аристей? Факт ли е той, или измислица?

Истинско ли е Писмото на Аристей?

Външни свидетелства. На пръв поглед изглежда, че имаме силни външни свидетелства за истинността му. Имало александрийски юдеин на име Аристобул, споменат в началото на Втора Макавейска като „учител на цар Птолемей“ (2 Мак. 1:10). Става дума за шестия Птолемей, наречен Филометор (180–145 г. пр.Хр.). Макар и юдеин, Аристобул бил и философ перипатетик. Той предшествал Филон като тълкувател на Писанието по алегоричния метод. Така поне заключаваме от Евсевий, който в Евангелска подготовка няколко пъти цитира негово съчинение „Тълкуване на светите закони“, посветено на Филометор.⁴³ За нас то е интересно с това, че в него Аристобул споменава превода, направен при прадеда на негово величество, Филаделф, под надзора на Деметрий Фалерски. Това изглежда решаващо в полза на историчността на основните факти в Писмото на Аристей. Има и друго външно свидетелство. Филон, който сам живеел в Александрия, ни казва, че всяка година на остров Фарос се празнувал празник в чест на мястото, откъдето за пръв път засияло благото на гръцката Библия (Живот на Мойсей II 7).

Вътрешни свидетелства. И така, външните свидетелства са благоприятни. Нека сега разгледаме вътрешните.

Времето е великият разкривател на тайни, а в друг смисъл и великият разобличител на фалшификати. Затова първо трябва да проверим дали документът е последователен в хронологията спрямо собствените си твърдения. Кои са споменатите лица и живели ли са по едно и също време? За второстепенните лица, както можем да ги наречем, няма трудност. Самият Аристей, Андрей и Созибий не са известни от други източници. А за Менедем от Еретрия, Теодект и Теопомп хронологията не ни пречи да приемем казаното за тях, макар че то би подхождало повече на царуването на първия Птолемей, отколкото на втория.

Но отношенията между Птолемей Филаделф и Деметрий Фалерски, както са представени в Писмото, противоречат на онова, което знаем от други източници. През 307 г. пр.Хр. Деметрий бил изгонен от Атина от своя съименник Деметрий Полиоркет („Обсадителя на градове“). По-късно стигнал до Египет и станал най-близкият приятел на Птолемей Сотер, който му поверил дори законодателството.⁴⁴ За свое нещастие той посъветвал царя да остави царството на децата си от първата си жена Евридика. Сотер обаче го оставил на Филаделф, сина на Береника, и при възцаряването на Филаделф Деметрий изпаднал в немилост. Скоро след това умрял от ухапване от змия, докато спял.⁴⁵ Това разказва Диоген Лаертски (V 78) по Хермип, когото Йосиф Флавий определя като много точен историк.⁴⁶ Щом авторитетът му е добър в полза на юдеите, трябва да е също толкова добър и срещу тях.

Изглежда тогава, че ако Деметрий Фалерски изобщо е имал нещо общо с превода на юдейските Писания, преводът трябва да е направен при първия Птолемей. Точно това твърди Ириней,⁴⁷ който изглежда следва някакъв разказ, независим от Аристей. А и в друго отношение този вариант е сам по себе си по-правдоподобен. Писмото на Аристей представя Елеазар като независим владетел. Ириней изрично казва, че юдеите тогава били подчинени на македонците — под което несъмнено разбира Птолемей Сотер, за когото е известно, че покорил страната. Но ако Писмото на Аристей греши в толкова съществена хронологична точка, ясно е, че не може да е написано от предполагаемия си автор. Трудно е да предположим, че той би сбъркал при кой цар живее. Тогава историческият характер на писмото пропада и сме свободни да вярваме на толкова или на толкова малко от него, колкото пожелаем.

Има някои по-дребни възражения, които се привеждат като доказателства за историческа неточност в Писмото, но според нас нямат тежест. Едното е свързано с писмото на Елеазар, което започва така (§ 41): „Ако ти самият си добре, и царицата Арсиноя, сестра ти, и децата, ще бъде добре и както желаем.“ Филаделф имал последователно две жени, и двете на име Арсиноя. От първата, дъщерята на Лизимах, имал три деца — Птолемей, Лизимах и Береника. От втората, собствената му сестра, нямал деца. Но Елеазар пише на Птолемей, който знаел тези факти. Затова би било излишно Елеазар да се пази от погрешно тълкуване (срв. § 45). Освен това (§ 180) Филаделф говори за победата си „в морската битка срещу Антигон“. Твърди се, че в тази битка Филаделф всъщност бил победен. Но ако е така, подобно изопачаване на факта не е неуместно в устата на самия цар. Кой не знае колко разтеглива е думата „победа“?

По-важни от тези са две места, където авторът, въпреки умението си, сякаш забравя, че е Аристей, и говори от гледна точка на собствената си по-късна епоха. В § 28, като коментира подреденото управление на Птолемеите, той казва: „защото всичко се вършеше от тези царе чрез укази и по много сигурен начин“. Може да си представим, че Аристей казва това за Филаделф и баща му Сотер. Но изразът звучи по-скоро като думи на човек, който вече може да погледне назад към цяла династия. А в § 182, като разказва как на пиршеството са спазени народните обичаи на юдеите, той казва: „защото така било наредено от царя, както и сега можеш да видиш“. Трудно е някой да каже това, ако пише при същото царуване, за което разказва.

Изглежда, че проучването ни ни е довело до доста странно положение: външните свидетелства потвърждават истинността на Писмото, а вътрешните не ни позволяват да го приемем. Но какво ако главният свидетел сам се окаже измамник? Такова е мнението на онези, които внимателно говорят за „псевдо-Аристобул“. Аристобул, учителят на Птолемей, би бил съблазнителен кръстник за юдейски автор, който иска да наложи собствените си мнения.

Едно е сигурно: орфическите стихове, които Аристобул цитира (Евсевий, Евангелска подготовка XIII 12), не са гръцки, а юдейски по произход. Това обаче не доказва много. Щом някой юдеин ги е използвал, защо не един, както и друг? И юдейските Сибилински стихове датират от царуването на Птолемей Филометор. Има и друго, което може да се твърди уверено: най-близкият паралел на гръцкия език на Аристей е гръцкият език на Аристобул. Можем дори да допуснем, че двете съчинения са от една ръка. Затова сме склонни да мислим, че „Тълкуването на светите закони“ и Писмото на Аристей са от едно и също време. Ако първото съчинение наистина е от Аристобул и е писано при Птолемей Филометор, отнасяме Писмото към същия период. Но ако и тук ни заблуждава юдейската обич към псевдонимите, остава ни само следното. Сигурно е, че по времето на Йосиф Флавий Писмото се е приемало като история. Той преразказва голяма част от него и споменава името на предполагаемия му автор. Свидетелството на Филон не е толкова ясно. Той е съгласен с автора на Писмото, че преводът е направен при Филаделф. Но се отклонява от него, както видяхме, като твърди, че преводът е боговдъхновен. И никъде не се позовава на автора като на свой източник, както прави Йосиф.

Пауел Вендланд, издателят на Писмото в поредицата „Тойбнер“, отнася съставянето му към времето след Макавеите (да речем след 96 г. пр.Хр.) и преди нахлуването на римляните в Палестина през 63 г. пр.Хр. Долната граница определя по доводи от имената, които могат да се оспорят. Горната граница приема за даденост. Ние мислим, че съчинението е съставено преди юдеите да се запознаят отблизо с римляните. Но срещу това мнение може да се приведе един довод. Сред въпросите, които Филаделф задава на старейшините, има два непосредствено един след друг. Първият е какви хора трябва да се назначават за στρατηγοί, а вторият — какви хора трябва да се назначават за „началници на войските“ (§§ 280, 281). Единият от двата въпроса изглежда излишен, докато не се запитаме какво значи тук στρατηγοί. Отговорът в текста ясно показва, че думата означава „съдии“. Ако си спомним, че στρατηγός е гръцкото съответствие на римския претор, може отначало да изглежда, че στρατηγός е можело да придобие значението „съдия“ само при римляните. Но тогава се изпуска въпросът как στρατηγός е била избрана за съответствие на римския претор. Думата трябва още на гръцки да е имала граждански, а не само военни функции, за да изглежда подходящ превод на praetor. А знаем, че е било така: стратезите в Атина били и съдии, и пълководци. В Александрия, изглежда, са станали съдии вместо пълководци.⁴⁸

Кога е направен преводът

Да преминем сега от датата на Писмото на Аристей към датата на самата Септуагинта. Вече видяхме, че има две форми на преданието за произхода ѝ. Едната го поставя при втория, другата при първия Птолемей. Втората форма идва до нас чрез Ириней. Тя е съвместима с ролята на Деметрий Фалерски в превода на Мойсеевия закон, а първата не е. И двата варианта са били известни на Климент Александрийски, който предпочита първия. Анатолий ги съчетава (Евсевий, Църковна история VII 32), като заявява, че самият Аристобул бил един от Седемдесетте и посветил книгите си за тълкуването на Мойсеевия закон на първите двама Птолемеи. Това обаче не се съгласува със запазените откъси на самия Аристобул.

От Пролога към Сирах можем основателно да заключим, че по времето на написването му на гръцки вече са съществували „Законът, Пророчествата и останалите книги“ (доколкото последните тогава са били написани). Самият текст на книгата показва, че авторът познава изразите на Петокнижието в Септуагинта. Прологът не може да е написан по-късно от 132 г. пр.Хр. и може да е написан още при първия Евергет, наследника на Филаделф (247–222 г. пр.Хр.).⁴⁹

Филон познава чрез гръцкия всички книги на Стария Завет освен Естир, Еклесиаст, Песен на песните и Даниил. Но той цитира Пророците и Псалмите рядко и изглежда ги смята за по-нисши по авторитет от Закона.

Септуагинта, каквато я имаме, не е възникнала с един акт, а в дълъг процес. Той може би е продължил от царуването на първия Птолемей до II в. сл.Хр., защото преводът на Еклесиаст изглежда е взет от превода на Акила, за който ще говорим по-долу.⁵⁰ Преданието може би е право, като свързва първоначалния превод на Закона с желанието на ранните Птолемеи библиотеката им да бъде пълна. Евсевий вижда в това ръката на Провидението, което подготвя света за идването на Христос чрез разпространението на Писанията. Това благо иначе не би могло да бъде изтръгнато от юдейската затвореност (Евангелска подготовка VIII 1).

Няма защо да се съмняваме в думите на Тертулиан, че в негово време старозаветните Писания на гръцки можели да се видят в Серапея заедно с оригиналите им. Но въпросът е как са попаднали там. Наистина ли са били преведени за библиотеката? Или са били преведени от юдеите за собствена употреба и после е бил поискан препис за библиотеката? По този въпрос всеки трябва да прецени сам. Нас историята за седемдесет и двамата преводачи не ни убеждава. Защо царят би изпращал за преводачи в Юдея, когато в собственото му царство имало толкова голямо юдейско население? Седемдесет и двамата преводачи, по шестима от всяко племе, силно напомнят за същата подбуда, която е диктувала и по-късните украси на историята — желанието да се придаде авторитет на Писанията на елинистите.

Не придаваме тук значение на загубата на десетте племена, която според някои прави историята невъзможна от самото начало. Ако е било абсолютно невъзможно да се намерят в Йерусалим по шестима мъже от всяко племе, едва ли някой юдеин би измислил подобна история. Освен това в новозаветно време десетте племена не са се смятали за напълно изгубени (Деян. 26:7; Як. 1:1). Макар никога да не са се върнали като цяло, вероятно мнозина от тях са се върнали поотделно в Палестина. А юдеите толкова грижливо пазели родословията си, че щяло да се знае към кое племе принадлежат.

Масовото освобождаване на юдейските роби от Филаделф за негова сметка е толкова благороден пример за царете, че е жалко да се оспорва историчността му. Но трябва да посочим, че цената, платена уж за всеки, двадесет драхми, е много под пазарната стойност. Войниците и поданиците на Филаделф биха имали право да се оплачат, че е щедър за тяхна сметка.⁵¹ Йосиф Флавий толкова добре съзнава този недостатък на историята, че на две места тихомълком поставя „сто“ пред „двадесет драхми“. Само че тази шест пъти по-висока, но все пак скромна цена не се съгласува с общата сума.

Преводи преди и след Септуагинта

Нямаме достоверни сведения за опит да се преведат еврейските Писания преди Септуагинта. Наистина, авторът на Писмото говори за предишни неточни преводи на Закона, които използвал Теопомп (§ 314). Но подбудата му изглежда е желанието да въздигне точността на онова, което може да се нарече „официалният превод“. По подобен начин Аристобул (Евсевий, Евангелска подготовка IX 6; XIII 12) говори за части от Петокнижието, преведени „преди Деметрий Фалерски“ и преди „владичеството на Александър и на персите“. И тук обаче има определена подбуда за това неясно хронологично твърдение. В Александрия се опитвали да покажат, че Платон, а преди него и Питагор, дължат много на Мойсей.⁵² Александрийските юдеи отдали на гръцката философия признанието, че в нея е скрит вътрешният смисъл на собствените им Писания. Същевременно се опитали да възстановят равновесието, като доказват, че гръцката философия произлиза от юдейската религия. Така, ако човек намери у Мойсей Платон, то било само защото Платон бил вдъхновен от Мойсей. Девизът на тази школа е изразен във въпроса на Нумений: „Какво е Платон, ако не Мойсей, който говори атически?“ За съжаление трябва да добавим, че един от методите ѝ било съчиняването на орфически и сибилински стихове, които вече споменахме. Това занимание продължили и християните. Ето защо във видението на Ерма (Пастир, Видение II 4, 1) Сибилата отначало може да бъде сбъркана с Църквата. А у Лактанций сибилинските стихове са едно от главните доказателства за християнството.

От преводите на Стария Завет след Септуагинта трите най-прочути са на Акила, Теодотион и Симах.

Акила, подобно на своя съименник, мъжа на Прискила, бил родом от Понт. Не бил юдеин по рождение, а прозелит. Неговият превод се отличава с това, че изцяло жертва гръцкия език в полза на буквата на еврейския текст. Стига се дотам, че една еврейска частица, която е и белег на акузатива, и предлог със значение „с“, той предава с σύν, когато е белег на акузатива. Така виждаме явлението σύν с акузатив. Тази особеност се среща в гръцкия превод на Еклесиаст⁵³ и в никоя друга книга на Септуагинта. Затова може да се предположи, че преводът на тази късна книга се дължи на Акила. Този преводач живял при царуването на Адриан (117–138 г. сл.Хр.).

За Теодотион от Ефес се казва, че живял към края на същия век, при Комод (180–192 г. сл.Хр.). Той също бил юдейски прозелит. Работата му била по-скоро ревизия на Септуагинта, отколкото самостоятелен превод. В книгата Даниил неговият превод бил приет от християнската Църква, а по-старият превод на Септуагинта бил изоставен.

Симах от Самария, който според Евсевий (Църковна история VI 17) бил християнин евионит, процъфтял при следващото царуване — на Септимий Север (193–211 г. сл.Хр.). Неговият превод бил по-литературен по форма от този на Акила.⁵⁴

Читателят ще забележи, че и трите превода идват от средите на юдаизма. Християнската Църква се задоволявала със Септуагинта и основавала на нея твърдението си, че Старият Завет свидетелства за Христос. Евсевий посочва промислителния характер на факта, че пророчествата, предсказали идването Му, са били пазени в обществена библиотека под покровителството на езически цар векове преди появата Му. Така съвпадението между предсказание и изпълнение не можело да се припише на някаква измама от страна на християните. Юдеите обаче не били толкова доволни от това положение. Въпросът за девственото раждане разделял религиозния свят тогава, както и сега. Акила и Теодотион единодушно заменили παρθένος с νεᾶνις в Ис. 7:14, а евионитите намирали в това опора за твърдението си, че Иисус е син на Йосиф. В Евсевиевото време още съществували съчинения на Симах, насочени срещу Евангелието от Матей (Църковна история VI 17).

Освен тези добре известни преводи е имало още два анонимни. Те били открити благодарение на усърдието и добрия късмет на Ориген, най-учения от християнските отци. Единият, наричан Пето издание (Квинта), бил намерен скрит в стара делва за вино в Йерихон при онзи Антонин, който е по-известен като Каракала (211–217 г. сл.Хр.). Другият, наричан Шесто издание (Секста), бил открит при следващото царуване, на Александър Север (222–235 г. сл.Хр.). Бил скрит в подобен съд в Никопол в Епир, където можем да предположим, че св. Павел е прекарал последната си зима (Тит 3:12). Кой знае дали не е бил една от книгите, които той така настойчиво молел Тимотей да му донесе? Не смятаме, че шансовете в полза на тази хипотеза са големи. Но ако знаехме, че св. Павел е имал достъп до друг превод освен Септуагинта, това би обяснило някои неща.

Ориген подредил текстовете на четирите главни превода в успоредни колони заедно с оригинала, написан с еврейски и с гръцки букви. Затова трудът му бил известен като Хексапла („Шесторен“). За Псалмите, както ни казва Евсевий, Ориген използвал „не само пети, но и шести и седми превод“ (Църковна история VI 16). Ориген издал и друг труд, наречен Тетрапла („Четворен“). Той съдържал само Септуагинта заедно с преводите на Акила, Симах и Теодотион. Трудно е да се каже какво е бил „седмият превод“, за който говори Евсевий. Онова, което Теодорит нарича Седмо издание, е било рецензията на Лукиан, по-късна от труда на Ориген. Лукиан пострадал мъченически при Диоклетиан (284–305 г. сл.Хр.).

Върховенството на Септуагинта

Трудът на Ориген може да е просветил учените, но не засегнал единственото положение, което Септуагинта заемала в християнската Църква, откакто я поела от елинизираните юдеи. Познато ни е постоянното позоваване на новозаветните автори на „Писанието“ с думи като „писано е“ или „както казва Писанието“. В огромното мнозинство от случаите Писанието, към което те се обръщат, несъмнено е Септуагинта; рядко, ако изобщо някога, това е еврейският оригинал.⁵⁵ Видяхме как още преди християнската ера Септуагинта е придобила положението на боговдъхновена книга. Около четири века след началото на тази ера св. Августин отбелязва, че гръкоезичните християни в повечето случаи дори не знаели дали съществува друго слово Божие освен Септуагинта (За Божия град XVIII 43).

Затова, когато други народи приемали християнството и искали Писанията на своя език, почти винаги в основата на превода стояла Септуагинта. Така е било със старолатинския превод, употребяван преди Вулгата. Така е било и с преводите на коптски, етиопски, арменски, грузински, готски и други езици.⁵⁶ Единственото изключение от правилото е първият сирийски превод, направен направо от еврейски. Когато в края на IV в. св. Йероним се обърнал към еврейския оригинал, за да преработи приетия латински текст, авторитетът на Септуагинта попречил на работата му да бъде приета веднага. „Църквите Христови — казва св. Августин — не смятат, че някой трябва да бъде предпочетен пред авторитета на толкова много мъже, избрани от първосвещеника Елеазар за извършването на такова велико дело.“

Въпреки това преработката на Йероним в крайна сметка възтържествувала и под името Вулгата станала приетият текст на Западната църква. Но самата Вулгата е дълбоко пропита от Септуагинта и на свой ред е повлияла на английската Библия. Много от имената на библейските лица, напр. Валаам и Самсон, идват при нас от Септуагинта, а не от еврейския текст. Английската Библия често следва деленето на стихове на Септуагинта срещу еврейското. Заглавията на петте книги на Мойсей идват от Септуагинта, а не от еврейския текст. Така Септуагинта, която и до днес живее на Изток, продължила да царува и на Запад чрез Вулгата. Едва в епохата на Реформацията самите еврейски Писания започнали да се изучават широко в Западна Европа.⁵⁷

Сигурно никога превод на някоя книга не е оказал толкова дълбоко влияние върху света, колкото Септуагинта. Това дело е повлияло и на нас повече, отколкото сме склонни да мислим. То е първата стъпка към сливането на еврейския и елинския поток, от което са произлезли умът и сърцето на съвременния християнски свят. Подобно на отварянето на Суецкия канал, то позволило на водите на Изтока да се смесят с водите на Запада и да донесат със себе си много скъпоценни товари. Без Септуагинта, човешки погледнато, не би могло да има Нов Завет. Тя му дала не само езиковото средство, но в голяма степен и мисловните форми. Последните, разбира се, в крайна сметка са семитски. Но когато религиозните идеи трябвало да се изразят на гръцки, трудно им било да избегнат промяна в този процес.

Докато Новият Завет интересува човечеството, Септуагинта ще споделя този интерес с него. Истинският смисъл на Новия Завет може да се постигне само чрез правилно тълкуване на езика му. А такова тълкуване е почти невъзможно за онзи, който пристъпва към юдейския гръцки от времето на Нерон и по-късно с представи от епохата на Перикъл. Не само самият литературен език, дори у най-изрядните писатели, е претърпял големи промени в този период. Освен това Новият Завет не е написан на литературен, а по-скоро на разговорен гръцки. И то на разговорния гръцки на хора, чийто роден език и начин на мислене били семитски и чийто изказ на всяка крачка бил повлиян от изразите на Стария Завет. Ако искаме да разберем гръцкия език на Новия Завет, ясно е, че трябва да го сравним с гръцкия на Стария. Той също принадлежи към следкласическото време, също е по-скоро разговорен, отколкото литературен, и е толкова дълбоко засегнат от семитското влияние, че често едва ли е гръцки, а по-скоро е еврейски в преоблечен вид. Очевиден принцип на научния метод е всяко нещо да се сравнява преди всичко с онова, на което най-много прилича. Но досега едва ли може да се каже, че той е прилаган широко при изучаването на Новия Завет. Днес обаче има много признаци, че учените започват да осъзнават колко важно е изучаването на гръцкия Стар Завет за тълкуването на Новия.

Елинистическият гръцки

Атическият гръцки е бил като вино с рядък аромат, което вирее само на тясна почва. Когато след завоеванията на Александър гръцкият станал световен език, трябвало да се откаже от голяма част от изтънчеността си. Но той останал действено оръдие на мисълта и подходящо средство за философията и историята. Космополитната форма на литературния гръцки, която тогава влязла в употреба сред хора с неатически, често и с негръцки произход, била известна като общото (κοινή, т.е. διάλεκτος) или елинистическо наречие. Аристотел може да се смята за първия от елинистите. Но като ученик на Платон той е много по-близо до атическата чистота от стоиците, епикурейците и академиците след него.

Можем да смятаме елинистическия гръцки за род, а александрийския гръцки за вид от този род. Езикът на Септуагинта е разновидност на александрийския гръцки, но твърде особена. Той не е представителен образец нито на разговорния, нито на литературния език на Александрия.

Интересната светлина, която неотдавна публикуваните египетски папируси хвърлиха върху речника на Септуагинта, накара някои автори да мислят, че езикът ѝ с нищо не се отличава от всекидневния гръцки в царството на Птолемеите. Затова доста високомерие е пропиляно срещу „мита“ за „библейския“ гръцки.⁵⁸ Покойният д-р Хач удачно е приложил термина „библейски гръцки“ към езика на Септуагинта и на Новия Завет заедно. Той е полезна дума, от която не би било разумно да се откажем. Защото като гръцки тези две книги имат общи черти, които не споделя никой друг документ. Тези черти идват от силната семитска примес, която съдържат и двете.

Септуагинта, освен на места, е буквален превод от еврейски. А буквалният превод е само наполовина превод. Той сменя речника, но оставя синтаксиса непроменен. А животът на езика е по-скоро в синтаксиса, отколкото в речника. Така, докато речникът на Септуагинта е речникът на александрийския пазар, мисловните форми са чисто еврейски. Това е грубо твърдение за Септуагинта като цяло. Но цялото не е еднородно, затова то не важи за всички части. В Септуагинта има и текстове, особено в Макавейските книги, които са гръцки, а не еврейски по дух. Те спокойно могат да се сравнят с александрийския гръцки на Филон.

Новият Завет е писан направо на гръцки и затова не е така наситен с еврейски елементи като Септуагинта. Все пак приликата в това отношение е достатъчно близка, за да оправдае общото им название „библейски гръцки“. Затова не сме съгласни с думите на Дайсман: „Езиковото единство на гръцката Библия се вижда само на фона на класическия, а не на съвременния „светски“ гръцки.“ Според нас библейският гръцки има езиково единство, независимо дали го сравняваме с текущия александрийски език на папирусите, или с литературния език на приблизително съвременни автори като Аристей, Аристобул и Филон, да не говорим за други, които с по-голямо право могат да се нарекат „светски“.

Езикът на Септуагинта, доколкото изобщо е гръцки, е разговорният гръцки на Александрия. Но той е библейски гръцки, защото съдържа толкова голям елемент, който не е елински, а семитски.

Твърди се, че Йосиф Флавий употребява само един хебраизъм: προστίθεσθαι с друг глагол в смисъл „правя нещо отново“ (вж. Граматика на Септуагинта, гл. 29). Би било рисковано да гарантираме за точността на това твърдение. Но фактът, че изобщо може да бъде направено, показва голямата разлика между елинистическия гръцки, дори в устата на юдеин, който, както знаем, трябвало да научи езика, и библейския гръцки на Септуагинта.

Безкомпромисният хебраизъм на Септуагинта несъмнено се дължи отчасти на благоговението на преводачите пред свещения текст. Тяхната работа била да дадат на гръцкия свят самите думи на еврейската Библия, или по-точно на онези свои сънародници, които живеели в този свят и говорели езика му. Духът на гръцкия език бил напълно пренебрегнат. Вземете например Чис. 9:10: ἄνθρωπος ἄνθρωπος ὃς ἐὰν γένηται ἀκάθαρτος ἐπὶ ψυχῇ ἀνθρώπου ἢ ἐν ὁδῷ μακρὰν ὑμῖν ἢ ἐν ταῖς γενεαῖς ὑμῶν, καὶ ποιήσει τὸ πασχα κυρίῳ.⁵⁹ Нима някой предполага, че нещо подобно някога се е говорило в Александрия? Със същото право може да се твърди, че ученически превод на Еврипид представя английския, както се говори в Америка.

Една от трудностите при обяснението на гръцкия текст в Септуагинта е, че често не е ясно дали той е имал смисъл дори за онези, които са го писали. Често не можем да сме сигурни дали те не са записвали, без да влагат в тях смисъл, гръцките думи, които им изглеждали най-близки до еврейските пред тях. Това важи особено за поетическите места. Пример е Втор. 33:10: ἐπιθήσουσιν θυμίαμα ἐν ὀργῇ σου διὰ παντὸς ἐπὶ τὸ θυσιαστήριόν σου.⁶⁰ Ние можем да обясним това с помощта на оригинала, но какво е значело то за преводача?

Друга очевидна причина за разликата между библейския и александрийския гръцки е необходимостта преводачите да създават термини за понятия, напълно чужди на гръцкия ум.

Резултатът от тези различни причини често отвращава изучаващия класиците. Един учен отец йезуит ни призна какъв удар е изпитал, когато за пръв път се запознал с гръцкия език на Септуагинта. Но придирчивостта на класическия филолог не бива да се подхранва за сметка на стесняване на мисълта. Гръцкият език не умрял с Платон. Той не е умрял и до днес. Подобно на Римската империя, той е интересен във всички стадии на своя растеж и на своя упадък. Един важен стадий от живота му е църковният гръцки, който последвал въвеждането на християнството. Той никога не би се появил без Новия Завет. Но и, както вече казахме, самият Нов Завет не би се появил без Септуагинта.

Въведение към историята на Йосиф

Каквото и друго да е, историята на Йосиф е един от най-добрите романи, писани някога. Особен чар ѝ придават заедно интересът към младия герой, играта на човешките страсти, разнообразието на случките и простотата на езика. Свикнали сме с този разказ и затова трябва да го сравним с нещо, за да оценим драматичната му сила. Можем да го сравним със сюжета на някоя пиеса на Теренций или Плавт, които ни представят пиесите на Менандър и неговите събратя по перо. Малцина ще оспорят, че от гледна точка на изискванията към художествения разказ историята на Йосиф ги превъзхожда.

Най-напред имаме трогателната обич на овдовелия баща към сина на любимата му жена. Тя поражда ревността на по-големите братя, която наивният разказ на момчето за сънищата, предвещаващи бъдещото му величие, разпалва до ярост. После братята, без да знаят, сами стават причина за издигането на онзи, когото завиждат, със собственото си злодеяние. Следват напразният опит на един по-добър от останалите да го спаси и верността на младежа към господаря му, когато отблъсква господарката си. След това идват лъжливото обвинение и незаслуженото затваряне, различната съдба на главния виночерпец и на главния хлебар, освобождаването на героя чрез случайността на фараоновия сън, успешното му тълкуване и внезапното му издигане.

Драматичното напрежение стига връхната си точка, когато най-простата човешка нужда кара братята на Йосиф да паднат на колене пред онзи, който раздава жито в Египет. Така те изпълняват сънищата, които толкова ги бяха разгневили. Йосиф ги познава, но те не го познават. Той им отмъщава, но не жестоко, преди да настъпи пълното „разпознаване“ (ἀναγνώρισις). Тогава праща да доведат стария му баща. Сърцето на бащата е било тежко изпитано от мерките, с които Йосиф е наказвал братята си, но сега той е утешен и изрича трогателните думи: „Стига ми; синът ми Йосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра“ (Бит. 45:28). Това изглежда най-подходящият край на разказа, ако го разглеждаме, както тук, само от гледна точка на драматичното въздействие. Защото тук спокойно може да дойде прощалната формула на старинните приказки: „И заживели щастливо“.

Останалата част от разказа представя Йосиф по-скоро като виден еврейски държавник с всички финансови способности на своя народ. Ако разглеждахме разказа като история, може би щеше да си струва да посочим следното. Данъчната политика на Йосиф може и да е задоволявала фараоните, но едва ли е задоволявала поданиците им в същата степен. А тежкият налог от една пета от земеделската продукция е бил, както казват, поземленият данък на Египет до съвсем близко време. Той може да е имал нещо общо с непопулярността на юдеите в Египет.

В тълкуването на сънищата има точно онази нотка свръхестественост, която и днес не се смята за неуместна в добрия роман. Но в изобразяването на любовната страст този еврейски роман рязко се отличава от голяма част от съвременната художествена литература. Не се прави ни най-малък опит несъстоялата се прелюбодейка да бъде представена като интересна или да се заиграва с непозволената страст. Йосиф знае, че предложението, което тя му прави с толкова прям език, означава неблагодарност към господаря му и грях пред Бога, и по тези причини отказва. „Как да извърша това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Бит. 39:9). Тези думи съдържат тайната на високия морален стандарт в половите отношения, който юдеите постигнали. За тях целомъдрието било въпрос не само на дълг към ближния, но още повече на дълг към Бога. Така в борбата срещу страстта на помощ се призовавали всички страшни святости на невидимия свят.

Гръцките моралисти били склонни да смятат любовта за болест, от която мъдрецът не страда. В ранната гръцка драма изобразяването на това чувство се смятало за недостойно за трагедията. По-старата школа смятала, че Еврипид е унизил сцената, като изобразил страстта на Федра към Иполит. Тази история естествено идва на ум като класически аналог на историята на Йосиф. Но би било несправедливо към Федра да я поставим на едно равнище с жената на Потифар. Тя наистина притежава цялата отмъстителна несправедливост на египетската матрона и отмъщава на жертвата си дори по-успешно. Но не е доброволна робиня на страстта: в сърцето ѝ срамът успешно се бори срещу непозволената любов, поне както разказва Еврипид.

По-близък паралел в гръцката митология дава легендата за Антея и Белерофонт. Тя е част от епизода за Главк и Диомед в шеста песен на Илиадата (6.119–236). Там невярната жена на Прет, цар на Аргос, не постига целта си при добродетелния младеж. Тогава тя моли мъжа си да го убие, защото уж ѝ направил безчестни предложения. Младежът обаче избягва всички опасности и стига до чест като Йосиф. Но такава е капризността на човешката съдба, която гръцкият ум усещал остро, че накрая той умира от меланхолично безумие —

ὃν θυμὸν κατέδων, πάτον ἀνθρώπων ἀλεείνων („сам сърцето си ядейки, избягвайки пътя на хората“, Илиада 6.202).

Египетската приказка за Анпу и Бата започва с положение, подобно на това на Йосиф и жената на Потифар. Бата е селско момче, предано на по-големия си брат Анпу, който му е като баща. Младежът става толкова отличен работник, че „нямало равен нему в цялата земя; ето, духът на бог бил в него“. Един ден, когато останал насаме с жената на брат си, „сърцето ѝ го позна с познанието на младостта. Тя стана, дойде при него и заговори с него, казвайки: „Ела, остани с мен, и ще ти бъде добре, и ще ти направя хубави дрехи.“ Тогава младежът стана като южна пантера от ярост заради злата реч, която тя му каза; и тя много се уплаши.“ За да се спаси, тя постъпва като Антея, като Федра и като жената на Потифар. Ако цялата приказка имаше красивата простота на началото си, може би щеше да отнеме първенството и от гръцката, и от еврейската художествена литература. За съжаление тя скоро се изражда в низ от безсмислени чудеса. Казват, че папирусът с приказката е от XIX династия и е принадлежал на Сети II, когато той още бил престолонаследник. Професор Флиндърс Питри обаче мисли, че по-ранната част на приказката може да принадлежи на XVIII династия. Това би я приближило до времето, когато се предполага, че е живял Йосиф. Съвпадението е любопитно, но няма причина да виждаме в него нещо повече.

Литературната критика и историята на Йосиф

Предвид литературните достойнства на историята на Йосиф изглежда жалко критиката да я докосва със студената си ръка. Да го направим е като да третираме красиво тяло като предмет за дисекция, а не като модел за художника. Но науката анатомия има своите права върху нас не по-малко от изкуството на живописта. Художественото въздействие е едно, историческият факт — друго. Към второто принадлежи въпросът как е възникнал разказът, такъв какъвто го имаме. Написан ли е като едно цяло, или е съставен от различни източници? Ако приемем разказа за едно неделимо цяло, има някои трудности, които не бива да се пренебрегват.

1. Щом Рувим в 37:21–22 вече е убедил братята си да не проливат кръвта на Йосиф, защо Юда в ст. 26 казва: „Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?“

2. В ст. 25 ни се казва: „ето, керван исмаилтяни идваше от Галаад“. В ст. 28 имаме успоредното твърдение: „И минаваха мадиамци, търговци“. Но в същия стих ни се дава да разберем, че братята му „продадоха Йосиф на исмаилтяните“. А мадиамците не са били исмаилтяни, както ирландците не са уелсци или холандците — германци. И двата народа произлизат от Авраам, но Исмаил е син на Авраам от Агар (Бит. 25:12), а Мадиам — от Хетура (Бит. 25:2).

3. Защо Рувим в ст. 29 очаква да намери Йосиф в рова, когато току-що са го извадили и продали на исмаилтяните?

Нека сега се обърнем към критиците, за да видим дали ще ни помогнат да излезем от трудностите. Въз основа на голямо разнообразие от доводи те са стигнали до общото заключение, че Хексатевхът (т.е. петте книги на Мойсей и книгата на Иисус Навин) е съставен от следните по-рано съществуващи материали:

1. Старинно историческо съчинение, в което обикновено се употребява свещеното име, чиито съгласни са JHVH. Смята се, че то произлиза от Юдейското царство. Обикновено го означават с J, а автора му наричат Яхвист (= Йеховист).

2. Друго, много подобно съчинение, в което вместо свещеното име обикновено се употребява еврейската дума за Бог (Елохим). То се приписва на Израилското царство. Означава се със символа E, а авторът му е известен като Елохист.

3. Основната част на Второзаконие, означавана с D.

4. Един по-късен свещенически документ, известен като P.

Тук-там може да се открие ръката на редактора, който съгласува материалите си, когато те се разминават, по маниера на съставител на евангелска хармония.

При разказа за Йосиф трябва да предположим, че редакторът е имал пред себе си J и E, които съдържали едно и също предание в малко различни форми.

В J Юда е онзи, който се намесва, за да спаси Йосиф. Той убеждава братята си да не убиват момчето, а да го продадат на минаващи исмаилтяни. В този вариант на историята няма споменаване на ров. Редакторът го използва в 37:25–27, 28б, 31–35:

„И седнаха… послушаха го и продадоха Йосиф на исмаилтяните за двадесет сребърника.“ — „И взеха… плака за него.“

Думите в 45:4: „Аз съм Йосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет“, се отнасят към този вариант.

В E по-добрата роля играе Рувим, първородният, и затова подходящ представител на Северното царство. Той убеждава братята си да не убиват момчето, а да го спуснат жив в ров с намерение да дойде и да го извади. Но когато той и братята му се отдалечават, минават мадиамци и отвличат Йосиф. Рувим се връща при рова, намира, че Йосиф го няма, и съобщава това на братята си. Този вариант на преданието е използван в 37:22–24, 28а, 29–30, 36:

„А Рувим… вода в него. И минаваха мадиамци, търговци; и те извлякоха и извадиха Йосиф от рова. И отведоха Йосиф в Египет… къде да отида? А мадиамците го продадоха в Египет на Потифар, царедворец на фараона, началник на телохранителите.“⁶¹

Думите в 40:15: „защото бях откраднат от земята на евреите“, се отнасят към този вариант.

Що се отнася до Потифар, трябва да признаем, че в разказа, както го имаме, има известно объркване. В 37:36 ни се казва, че „мадиамците продадоха Йосиф на Потифар, царедворец на фараона, началник на телохранителите“. Значи Потифар е господарят на Йосиф, както ни се казва и в 39:1. А господарят на Йосиф „го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници“ (39:20). Там Йосиф намерил благоволение пред „началника на тъмницата“. Но „началникът на тъмницата“ вероятно е бил самият Потифар, защото тъмницата била „в дома на началника на телохранителите“ (40:3), а „началникът на телохранителите“ бил Потифар. Как да излезем от този кръг? Нека отново прибегнем към хипотезата за смесване на документи.

Вариантът E разказва по-нататък, че мадиамците извадили Йосиф от рова, отвели го в Египет и там го продали на Потифар (37:36). Той бил скопец и началник на телохранителите, а също и надзирател на тъмницата, но естествено не бил женен. Потифар намерил Йосиф верен и му поверил затворниците. Самият Йосиф не бил затворник, а „слуга на началника на телохранителите“ (41:12).

Във варианта J, напротив, исмаилтяните продават Йосиф на „един египтянин“, чието име не се споменава. Теорията изисква да приемем, че думите в 39:1 „Потифар, царедворец на фараона, началник на телохранителите“ са вмъкнати там от 37:36. Този „египтянин“ (39:1, 2) има жена, която повдига лъжливо обвинение срещу Йосиф, и тогава господарят му го хвърля в царската тъмница (39:20). Ако приемем тази хипотеза, трябва да се откажем от „жената на Потифар“ като лице, което няма законно право на съществуване дори в художествената литература. Защото тя се появява само чрез сливането на „египтянина“ с Потифар. Ако това изглежда загуба, от друга страна може да се смята за печалба, че не трябва да мислим съпруга на дамата за скопец. Изглежда, такъв е действителният смисъл на думата „царедворец“ (37:36; 39:1).⁶²

Смята се, че глава 40 като цяло принадлежи на E. Но ако е така, на места тя трябва да е била нагодена към историята за лъжливото обвинение, взета от J. Виждаме това в ст. 3, 7, 15. И в глава 41, която като цяло се отнася към същия източник, трябва да предположим, че думите в ст. 14 „и го изведоха бързо от тъмницата“ идват от съгласуващата ръка на редактора.

По-нататък в разказа има повторения и несъответствия. Може да се твърди, че те най-лесно се обясняват с хипотезата за „контаминация“, ако заемем термина, който се прилага към латинска пиеса, съставена от различни гръцки оригинали. Така в 42:27 само един от братята намира парите си в чувала, и то в странноприемницата на връщане. А в ст. 35 на същата глава всички намират парите си в чувалите, след като се връщат при баща си. Освен това в глава 42 братята, когато Йосиф ги обвинява, че са съгледвачи, сами съобщават, че имат по-малък брат, който е жив (ст. 13). Така разказват и на баща си (ст. 32). А в следващите глави Юда уверява баща си, че са дали тази информация само в отговор на въпрос на Йосиф (43:7). Така разказва и на самия Йосиф (44:19–20). Освен това в 42:37 Рувим поръчителства пред баща си, че Вениамин ще се върне невредим, а в 43:9 това прави Юда.

Историята на Йосиф е колкото може по-добър пример за услугата, която съвременната критика е оказала на разумното изучаване на Библията. Ако вземем разказа такъв, какъвто е, той ни смущава с противоречия и трябва да предположим, че авторът не е умеел да разказва добре. Но ако приемем, че е имал пред себе си два документа, сходни в основното, но различни в подробностите, можем да разберем следното. Благоговението към източниците му го е довело до несъответствия, които не би допуснал в разказ, измислен от самия него. И така, без да се обвързваме с определени хипотези, можем спокойно да кажем след Платон: „Истината в тези неща знае Бог; но че казаното от висшите критици прилича на истината — това бихме се осмелили да твърдим.“⁶³

1 Κατῴκει δὲ Ιακωβ ἐν τῇ γῇ οὗ παρῴκησεν ὁ πατὴρ αὐτοῦ, ἐν γῇ Χανααν 2 αὗται δὲ αἱ γενέσεις Ιακωβ. Ιωσηφ δέκα ἑπτὰ ἐτῶν ἦν ποιμαίνων μετὰ τῶν ἀδελφῶν αὐτοῦ τὰ πρόβατα, ὢν νέος, μετὰ τῶν υἱῶν Βαλλας καὶ μετὰ τῶν υἱῶν Ζελφας τῶν γυναικῶν τοῦ πατρὸς αὐτοῦ· κατήνεγκεν δὲ Ιωσηφ ψόγον πονηρὸν πρὸς Ισραηλ τὸν πατέρα αὐτῶν. 3 Ιακωβ δὲ ἠγάπα τὸν Ιωσηφ παρὰ πάντας τοὺς υἱοὺς αὐτοῦ, ὅτι υἱὸς γήρους ἦν αὐτῷ ἐποίησεν δὲ αὐτῷ χιτῶνα ποικίλον. 4 ἰδόντες δὲ οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ ὅτι αὐτὸν ὁ πατὴρ φιλεῖ ἐκ πάντων τῶν υἱῶν αὐτοῦ. ἐμίσησαν αὐτόν, καὶ οὐκ ἐδύναντο λαλεῖν αὐτῷ οὐδὲν εἰρηνικόν. 5 ἐνυπνιασθεὶς δὲ Ιωσηφ ἐνύπνιον ἀπήγγειλεν αὐτὸ τοῖς ἀδελφοῖς αὐτοῦ, 6 καὶ εἶπεν αὐτοῖς ἀκούσατε τοῦ ἐνυπνίου τούτου οὗ ἐνυπνιάσθην. 7 ᾤμην ἡμᾶς δεσμεύειν δράγματα ἐν μέσῳ τῷ πεδίῳ· καὶ ἀνέστη τὸ ἐμὸν δράγμα καὶ ὠρθώθη· περιστραφέντα δὲ τὰ δράγματα ὑμῶν προσεκύνησαν τὸ ἐμὸν δράγμα. 8 εἶπαν δὲ αὐτῷ οἱ ἀδελφοί Μὴ βασιλεύων βασιλεύσεις ἐφ᾿ ἡμᾶς, ἢ κυριεύων κυριεύσεις ἡμῶν καὶ προσέθεντο ἔτι μισεῖν αὐτὸν ἕνεκεν τῶν ἐνυπνίων αὐτοῦ καὶ ἕνεκεν τῶν ῥημάτων αὐτοῦ. 9 εἶδεν δὲ ἐνύπνιον ἕτερον; καὶ διηγήσατο αὐτὸ τῷ πατρὶ αὐτοῦ καὶ τοῖς ἀδελφοῖς αὐτοῦ, καὶ εἶπεν ἰδοὺ ἐνυπνιασάμην ἐνύπνιον ἕτερον· ὥσπερ ὁ ἥλιος καὶ ἡ σελήνη καὶ ἕνδεκα ἀστέρες προσεκύνουν με. 10 καὶ ἐπετίμησεν αὐτῷ ὁ πατὴρ αὐτοῦ καὶ εἶπεν αὐτῷ τί τὸ ἐνύπνιον τοῦτο ὃ ἐνυπνιάσθης ἆρά γε ἐλθόντες ἐλευσόμεθα ἐγώ τε καὶ ἡ μήτηρ σου καὶ οἱ ἀδελφοί σου προσκυνῆσαί σοι ἐπὶ τὴν γῆν 11 ἐζήλωσαν δὲ αὐτὸν οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ· ὁ δὲ πατὴρ αὐτοῦ διετήρησεν τὸ ῥῆμα 12 Ἐπορεύθησαν δὲ οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ βόσκειν τὰ πρόβατα τοῦ πατρὸς αὐτῶν εἰς Συχεμ. 13 καὶ εἶπεν Ισραηλ πρὸς Ιωσηφ Οὐχ οἱ ἀδελφοί σου ποιμαίνουσιν ἐν Συχεμ; δεῦρο ἀποστείλω σε πρὸς αὐτούς.· εἶπεν δὲ αὐτῷ ἰδοὺ ἐγώ 14 εἶπεν δὲ αὐτῷ Ισραηλ Πορευθεὶς ἰδὲ εἰ ὑγιαίνουσιν οἱ ἀδελφοί σου καὶ τὰ πρόβατα, καὶ ἀνάγγειλόν μοι καὶ ἀπέστειλεν αὐτὸν ἐκ τῆς κοιλάδος τῆς Χεβρων· καὶ ἦλθεν εἰς Συχεμ. 15 καὶ εὗρεν αὐτὸν ἄνθρωπος πλανώμενον ἐν τῷ πεδίῳ· ἠρώτησεν δὲ αὐτὸν ὁ ἄνθρωπος λέγων Τί ζητεῖς 16 ὁ δὲ εἶπεν Τοὺς ἀδελφούς μου ζητῶ ἀνάγγειλόν μοι ποῦ βόσκουσιν. 17 εἶπεν δὲ αὐτῷ ὁ ἄνθρωπος ἀπήρκασιν ἐντεῦθεν· ἤκουσα γὰρ αὐτῶν λεγόντων Πορευθῶμεν εἰς Δωθαϊμ. καὶ ἐπορεύθη Ιωσηφ κατόπισθεν τῶν ἀδελφῶν αὐτοῦ, καὶ εὗρεν αὐτοὺς ἐν Δωθαϊμ. 18 προεῖδον δὲ αὐτὸν μακρόθεν πρὸ τοῦ ἐγγίσαι αὐτὸν πρὸς αὐτούς· καὶ ἐπονηρεύοντο τοῦ ἀποκτεῖναι αὐτόν 19 εἶπαν δὲ ἕκαστος πρὸς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ ἰδοὺ ὁ ἐνυπνιαστὴς ἐκεῖνος ἔρχεται· 20 νῦν οὖν δεῦτε ἀποκτείνωμεν αὐτόν, καὶ ῥίψωμεν αὐτὸν εἰς ἕνα τῶν λάκκων, καὶ ἐροῦμεν Θηρίον πονηρὸν κατέφαγεν αὐτόν· καὶ ὀψόμεθα τί ἔσται τὰ ἐνύπνια αὐτοῦ. 21 ἀκούσας δὲ Ρουβην ἐξείλατο αὐτὸν ἐκ τῶν χειρῶν αὐτῶν, καὶ εἶπεν Οὐ πατάξομεν αὐτὸν εἰς ψυχήν. 22 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ρουβην μὴ ἐκχέητε αἷμα· ἐμβάλετε αὐτὸν εἰς τὸν λάκκον τοῦτον τὸν ἐν τῇ ἐρήμῳ, χεῖρα δὲ μὴ ἐπενέγκητε αὐτῷ ὅπως ἐξέληται αὐτὸν ἐκ τῶν χειρῶν αὐτῶν καὶ ἀποδῷ αὐτὸν τῷ πατρὶ αὐτοῦ. 23 ἐγένετο δὲ ἡνίκα ἦλθεν Ιωσηφ πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ, ἐξέδυσαν τὸν Ιωσηφ τὸν χιτῶνα τὸν ποικίλον τὸν περὶ αὐτόν, 24 καὶ λαβόντες αὐτὸν ἔρριψαν εἰς τὸν λάκκον· ὁ δὲ λάκκος κενός ὕδωρ οὐκ εἶχεν. 25 ἐκάθισαν δὲ φαγεῖν ἄρτον· καὶ ἀναβλέψαντες τοῖς ὀφθαλμοῖς εἶδον, καὶ ἰδοὺ ὁδοιπόροι Ισμαηλῖται ἤρχοντο ἐκ Γαλααδ, καὶ αἱ κάμηλοι αὐτῶν ἔγεμον θυμιαμάτων καὶ ῥητίνης καὶ στακτῆς· ἐπορεύοντο δὲ καταγαγεῖν εἰς Αἴγυπτον. 26 εἶπεν δὲ Ιουδας πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ Τί χρήσιμον ἐὰν ἀποκτείνωμεν τὸν ἀδελφὸν ἡμῶν καὶ κρύψωμεν τὸ αἷμα αὐτοῦ; 27 δεῦτε ἀποδώμεθα αὐτὸν τοῖς Ισμαηλίταις τούτοις· αἱ δὲ χεῖρες ἡμῶν μὴ ἔστωσαν ἐπ᾿ αὐτόν, ὅτι ἀδελφὸς ἡμῶν καὶ σὰρξ ἡμῶν ἐστιν. ἤκουσαν δὲ οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ. 28 καὶ παρεπορεύοντο οἱ ἄνθρωποι οἱ Μαδιηναῖοι οἱ ἔμποροι, καὶ ἐξείλκυσαν καὶ ἀνεβίβασαν τὸν Ιωσηφ ἐκ τοῦ λάκκου· καὶ ἀπέδοντο τὸν Ιωσηφ τοῖς Ισμαηλίταις εἴκοσι χρυσῶν· καὶ κατήγαγον τὸν Ιωσηφ εἰς Αἴγυπτον. 29 ἀνέστρεψεν δὲ Ρουβην ἐπὶ τὸν λάκκον, Καὶ οὐχ ὁρᾷ τὸν Ιωσηφ ἐν τῷ λάκκῳ καὶ διέρρηξεν τὰ ἱμάτια αὐτοῦ 30 καὶ ἀνέστρεψεν πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ καὶ εἶπεν Τὸ παιδάριον οὐκ ἔστιν ἐγὼ δὲ ποῦ πορεύομαι ἔτι 31 λαβόντες δὲ τὸν χιτῶνα τοῦ Ιωσηφ ἔσφαξαν ἔριφον αἰγῶν, καὶ ἐμόλυναν τὸν χιτῶνα τῷ αἵματι. 32 καὶ ἀπέστειλαν τὸν χιτῶνα τὸν ποικίλον καὶ εἰσήνεγκαν τῷ πατρὶ αὐτῶν, καὶ εἶπαν Τοῦτον εὕρομεν· ἐπίγνωθι εἰ χιτὼν τοῦ υἱοῦ σού ἐστιν ἢ οὔ. 33 καὶ ἐπέγνω αὐτὸν καὶ εἶπεν Χιτὼν τοῦ υἱοῦ μού ἐστιν θηρίον πονηρὸν κατέφαγεν αὐτόν, θηρίον ἥρπασεν τὸν Ιωσηφ. 34 διέρρηξεν δὲ Ιακωβ τὰ ἱμάτια αὐτοῦ, καὶ ἐπέθετο σάκκον ἐπὶ τὴν ὀσφὺν αὐτοῦ, καὶ ἐπένθει τὸν υἱὸν αὐτοῦ ἡμέρας πολλάς 35 συνήχθησαν δὲ πάντες οἱ υἱοὶ αὐτοῦ καὶ αἱ θυγατέρες, καὶ ἦλθον παρακαλέσαι αὐτόν καὶ οὐκ ἤθελεν παρακαλεῖσθαι, λέγων ὅτι Καταβήσομαι πρὸς τὸν υἱόν μου πενθῶν εἰς ᾅδου καὶ ἔκλαυσεν αὐτὸν ὁ πατὴρ αὐτοῦ 36 οἱ δὲ Μαδιηναῖοι ἀπέδοντο τὸν Ιωσηφ εἰς Αἴγυπτον τῷ Πετεφρη τῷ σπάδοντι Φαραω ἀρχιμαγείρῳ.

Бележки към Битие 37

1. Κατῴκει… παρῴκησεν: κατοικεῖν означава тук по-трайно живеене, отколкото παροικεῖν. Яков живеел там, където Авраам само бил пришълец. Авраам бил чист номад, а Яков съчетавал земеделието (ст. 7) със скотовъдството (ст. 12). В класическия гръцки παροικεῖν значи „живея близо до“. За значението „живея като чужденец в“ срв. Лука 24:18 Σὺ μόνος παροικεῖς Ἰερουσαλήμ. Думата παροικία първо означавала селище на юдеи в чужда страна (Сир., Пролог). В устата на християните тя започнала да означава църковна област или епархия, като παροικία на Александрия, на Ефес и т.н. Чрез латинската форма parochia от нея идват френското paroisse и английското parish (бълг. „енория“ има друг произход, но „парохия“ е същата дума).

2. αὗται… Ιακωβ: част от рамката на P (вж. Въведението към историята на Йосиф). Предишната глава се занимава с потомците на Исав. Тук авторът се обръща към Яков, но подробният списък на потомците му идва едва в гл. 46. — δέκα ἑπτά: подобни форми на числителните се срещат и у добри латински автори, напр. Цезар, Галската война I 8, 1 decem novem; Ливий XXVIII 38, 5 decem quatuor. Вж. Гр. 12. — ἦν ποιμαίνων: аналитична форма на имперфекта = ἐποίμαινε. Срв. Изх. 3:1. Такива форми се срещат във всички етапи на езика, напр. Софокъл, Трахинянки 22 ἦν θακῶν; Платон, Държавникът 273b. Особено чести са в Новия Завет. Вж. Гр. 25. Еврейският израз тук съвпада с гръцкия. Това е пример за употреба, която вече е съществувала в гръцкия, но е станала по-честа, защото е отговаряла на еврейската. — ὢν νέος: когато още бил момче (Spurrell). Ако преводачите бяха употребили тук παῖς, щяха по-добре да предадат двусмислието на оригинала. Той може да значи и че Йосиф служел като пастирче при братята си. — Βαλλας: на Вала. За формата на генитива вж. Гр. 9. Синовете на Вала били Дан и Нефталим (Бит. 46:23–25). — Ζελφας: на Зелфа. Синовете на Зелфа били Гад и Асир (Бит. 46:16–18). Тук се споменават само синовете на наложниците на Яков, но по-нататък се назовават Рувим и Юда, синове на Лия. Може би същинската работа по пасенето на стадата я вършели синовете на наложниците, които били в по-ниско положение от синовете на законните жени. Йосиф бил син на Рахил, но може да е бил призован да „носи хомота в младостта си“ (Плач 3:27). — κατήνεγκεν δὲ κτλ.: и (Йосиф) донесе лош слух за тях на баща им Израил.⁶⁴ Тук смисълът на LXX се различава от еврейския текст и ни избавя от това да смятаме Йосиф за доносник.

3. παρὰ πάντας: повече от всички. Срв. Втор. 7:7. Еврейският текст е предаден по-точно с ἐκ πάντων в ст. 4. Παρά първо означава сравнение, а после превъзходство. Ксенофонт, Спомени I 4, 14: παρὰ τὰ ἄλλα ζῷα (в сравнение с другите животни) ὥσπερ θεοὶ ἄνθρωποι βιοτεύουσι. В библейския гръцки παρά постоянно се употребява след сравнителна степен на прилагателното. Началото на тази употреба се вижда у класическите автори, напр. Херодот VII 103 παρὰ τὴν ἑαυτῶν φύσιν ἀμείνονες. Вж. Гр. 23 и 27. — γήρους: за формата вж. Гр. 9. — χιτῶνα ποικίλον: χιτών отговаря тук на еврейската дума кетонет и може би е свързан с нея. Езикът на финикийците бил почти същият като еврейския и гърците може да са заели думата от финикийски търговци. Същият еврейски израз, който е употребен тук за дрехата на Йосиф, се прилага в 2 Цар. 13:18 към дрехата на Тамар, която показва положението ѝ на царска дъщеря. Там обаче LXX превежда χιτὼν καρπωτός — дреха с ръкави.

4. ἐκ πάντων: измежду всички, а оттам повече от всички. ἐκ πάντων = παρὰ πάντας в ст. 3; това е друг превод на същия еврейски израз. Еврейският език няма особени форми за сравнителна и превъзходна степен.

5. ἐνυπνιασθεὶς… ἐνύπνιον: вж. Гр. 22 (сроден акузатив). Деятелният глагол ἐνυπνιάζω тук е станал отложителен с пасивна форма. Срв. 41:15 и Чис. 23:24 γαυριωθήσεται.

6. οὗ ἐνυπνιάσθην: привличането на относителното местоимение в падежа на антецедента е преобладаващата употреба в библейския, както и в класическия гръцки. Срв. Бит. 39:6; Изх. 3:20; 5:8; Втор. 8:10; 1 Кор. 6:19.

7. δράγμα: буквално шепа = лат. manipulus. За значението сноп срв. Рут 2:7 и Йосиф Флавий, Древности II 2, 2 в същия разказ. — προσεκύνησαν: буквално целунаха (? земята) пред… Гръцката дума за източното падане ничком. У класическите автори тя управлява акузатив, както тук, в ст. 9 и у Йосиф Флавий (Древности II 2, 2). В Новия Завет (Мат. 2:11; Йоан 4:21) я срещаме с датив, както в ст. 10. У Аристей (§§ 135, 137) се употребяват и двете конструкции.

8. βασιλεύων βασιλεύσεις: вж. Гр. 25 (усилващо причастие). — προσέθεντο ἔτι μισεῖν: буквално прибавиха още да мразят = намразиха го още повече. Хебраизъм, много чест в LXX. Йосиф Флавий има тук (Древности II 2, 2) καὶ πρὸς αὐτὸν ἔτι μᾶλλον ἀπεχθῶς ἔχοντες διετέλουν. Вж. Гр. 29.

9. εἶδεν: вж. Гр. 15. — ὁ ἥλιος καὶ ἡ σελήνη: Йосиф Флавий (Древности II 2, 3) обяснява, че луната означавала майката, защото луната храни и прави всичко да расте, а слънцето — бащата, защото то дава на нещата форма и сила. — ἕνδεκα ἀστέρες: Йосиф Флавий (пак там) казва: τοὺς δ᾿ ἀστέρας τοῖς ἀδελφοῖς (εἰκάζων)· καὶ γὰρ τούτους ἕνδεκα εἶναι καθάπερ καὶ τοὺς ἀστέρας. Но по каква система звездите се броели за единадесет?

10. ἐλθόντες ἐλευσόμεθα: вж. Гр. 25. — προσκυνῆσαί σοι: вж. бел. към ст. 7 за προσεκύνησαν.

11. ὁ δὲ πατὴρ κτλ.: Лука 2:19 и 2:51 явно са оформени по този стих. Срв. и Дан. OG 4:28 (у Swete 4:25) τοὺς λόγους ἐν τῇ καρδίᾳ συνετήρησε.

12. εἰς Συχεμ: в Сихем; свързва се с βόσκειν, не с ἐπορεύθησαν. Вж. Гр. 27 (εἰς вм. ἐν). Йосиф Флавий (Древности II 2, 4) представя братята като преместили се в Сихем след жътвата без знанието на баща си.

14. κοιλάδος: κοιλάς е много често в LXX за долина, напр. Бит. 14:8 ἐν τῇ κοιλάδι τῇ ἁλυκῇ, която в ст. 3 на същата глава е наречена τὴν φάραγγα τὴν ἁλυκήν. Думата се среща в значение падина в няколко стиха, приписвани на Платон (Палатинска антология VI 43).

17. ἀπήρκασιν: заминаха. Тази непреходна употреба на ἀπαίρειν, честа у най-добрите автори, е възникнала от изпускане на ναῦς (акуз. мн. ч.) или στρατόν. Думата е удачно съответствие на еврейската, която буквално значи изтръгвам и се отнася до изваждането на коловете на шатрите преди потегляне. Срв. ἐξῆρεν в Изх. 14:19. — κατόπισθεν τῶν ἀδελφῶν: тази употреба на κατόπισθε с генитив в смисъл μετά с акузатив е некласическа. — εἰς Δωθαϊμ: в Дотан.

18. προεῖδον: вж. Гр. 16. — ἐπονηρεύοντο: кроели (да го убият).

20. λάκκων: λάκκος ров, яма е свързано с лат. lacus и lacuna. У Ксенофонт (Анабасис IV 2, 22) думата се употребява за големи резервоари, в които държали вино: καὶ γὰρ οἶνος πολὺς ἦν, ὥστε ἐν λάκκοις κονιατοῖς (измазани) εἶχον. Тукашният λάκκος бил пресъхнал водоем (вж. ст. 24). Думата се употребява в 40:15 и за тъмницата, в която бил хвърлен Йосиф. Срв. и Изх. 12:29; 4 Цар. 18:31.

21. Ρουβην: Йосиф Флавий го нарича Ῥούβηλος. — εἰς ψυχήν: така че да го убием (букв. за душа). Хебраизъм.

22. ὅπως ἐξέληται αὐτόν: за да го избави. В класическия гръцки първичната последователност след историческо време понякога се употребявала, за да представи по-живо намерението на говорещия. В библейския гръцки тя напълно измества оптатива. Вж. Гр. 25. Йосиф Флавий (Древности II 3, 2) представя Рувим като спуснал Йосиф с въже в рова и тръгнал да търси паша.

25. φαγεῖν ἄρτον: вж. Гр. 25 (инфинитив за цел). — Ισμαηλῖται: Йосиф Флавий (Древности II 3, 3) ги нарича Ἄραβας τοῦ Ἰσμαηλιτῶν γένους. Той не споменава мадиамци. — ἔγεμον: γέμειν, което собствено се употребява за кораб, тук е пренесено върху „кораба на пустинята“. — ῥητίνης: ῥητίνη (така е обичайното изписване), лат. resina, смолата на теребинта или на бора. Теофраст, Изследване на растенията IX 2, 1: τῆς δὲ τερμίνθου καὶ τῆς πεύκης καὶ ἐκ τινων ἄλλων ῥητίνη γίνεται μετὰ τὴν βλάστησιν. Ῥητίνη се споменава отново в 43:11 като особен продукт на Палестина, а тук я носят от Галаад. Затова вероятно е прочутият „Галаадски балсам“ (Ер. 8:22; 28:8; 26:11 по LXX = 8:22; 51:8; 46:11 по MT). Думата се среща шест пъти в LXX, винаги като превод на еврейската дума, която английският превод предава с balm (балсам). — στακτῆς: срв. 43:11. Στακτή е вид смирна. Теофраст (пак там, IX 4, в края): τῆς σμύρνης δὲ ἡ μὲν στακτή, ἡ δὲ πλαστή. Йосиф Флавий (Древности II 3, 3) говори неопределено: ἀρώματα καὶ Σύρια φορτία κομίζοντας Αἰγυπτίοις ἐκ τῆς Γαλαδηνῆς.

27. ἔστωσαν: вж. Гр. 16 (окончания). — ἤκουσαν: не само чуха, но и послушаха. Ὑπακούειν има това двойно значение в класическия гръцки, както английското hearken, латинското auscultare и френското му съответствие écouter. Цицерон, За гаданието I 131: magis audiendum quam auscultandum.

28. παρεπορεύοντο: минаваха наблизо; дотогава били видени само отдалеч. Но вж. Въведението. — οἱ ἄνθρωποι… οἱ Μαδιηναῖοι… οἱ ἔμποροι: членът, който го няма в еврейския текст, отъждествява мадиамците с исмаилтяните от ст. 25. Така се прикрива трудността, че иначе тук керванът би се появил като нов, неизвестен дотогава факт. — οἱ Μαδιηναῖοι: мадиамците, разглеждани тук като вид исмаилтяни; в защита на това може да се приведе Съд. 8:22, 24. Някои от тях живеели в югоизточната част на Синайския полуостров, покрай залива Елат (Акаба) (Изх. 2:15; 3:1). Но главното им местообитание било в северна Арабия, източно от залива Акаба. — ἐξείλκυσαν: тук подлогът се сменя на братята на Йосиф. — χρυσῶν: в еврейския текст е сребро; Вулгата viginti argenteis; Йосиф Флавий μνῶν εἴκοσιν. В Изх. 21:32 обичайната цена на роб е тридесет сикъла. Изглежда преводачът е взел думата „сребро“ в общия смисъл „пари“ (срв. фр. argent) и е направил от нея двадесет златни монети — парите, с които бил свикнал в Александрия. Смята се, че сечени пари не са се употребявали у юдеите преди времето на Дарий Хистасп (521–486 г. пр.Хр.). Среброто, с което Авраам купил пещерата Махпела, било платено на тегло (Бит. 23:16). В Ам. 8:5 (около 800 г. пр.Хр.) израилските търговци на жито са описани като такива, които „намаляват ефата, увеличават сикъла и мамят с лъжливи везни“, т.е. имат една мярка за житото, което продават, и друга за среброто, което получават. Това не би имало смисъл, ако купувачите плащаха с монети.

30. ποῦ: вж. Гр. 11. — πορεύομαι: къде да отида? Вж. Гр. 25 (размишлителен индикатив).

31. ἔριφον αἰγῶν: козле от козите. Срв. Съд. 6:19; 13:15, 19; 1 Цар. 16:20. Така и χίμαρον ἐξ αἰγῶν (Чис. 7:16, 22; 15:24; 28:15; Втор. 14:4; 1 Цар. 16:20), τράγος αἰγῶν (Дан. 8:5), δάμαλιν ἐκ βοῶν (Втор. 21:3), μόσχον ἕνα ἐκ βοῶν (Чис. 7:15, 21 и др.), ἐρίφους ἀπὸ τῶν τέκνων τῶν αἰγῶν (2 Пар. 35:7), κριὸν προβάτων (Тов. 7:9).

35. λέγων ὅτι: тази употреба на ὅτι пред пряка реч се среща у най-добрите автори, напр. Платон, Апология 21c, 34d λέγων ὅτι Ἐμοί, ὦ ἄριστε κτλ. Тя е толкова честа в LXX, колкото и другаде в гръцкия, напр. 45:26; 48:1; Изх. 4:1.

36. Μαδιηναῖοι: в еврейския текст думата не е същата като в ст. 28. Тук отговаря на меданци, а там на мадиамци. От Бит. 25:2 научаваме, че Медан бил брат на Мадиам. — σπάδοντι: σπάδων е скопец, лат. spado. Генитивът е на -ωνος или -οντος. Единственото друго място в LXX, където се среща думата, е Ис. 39:7 ποιήσουσιν σπάδοντας ἐν τῷ οἴκῳ τοῦ βασιλέως. Същата еврейска дума в Бит. 39:1 и 40:2, 7 е преведена с εὐνοῦχος. Английският превод „царедворец“ (officer) несъмнено е повлиян от това, че в разказа Потифар е женен (вж. Въведението). — ἀρχιμαγείρῳ: не главен готвач. Дори по произход думата може да означава и главен касапин, главен колач, което ни връща към еврейското началник на палачите. Английският превод е началник на стражата. В употребата си терминът означава висш служител, подобен на praefectus praetorio в Рим, който съчетавал длъжностите на командир на телохранителите и на началник на полицията. Прилага се за Потифар (Бит. 37:36; 39:1; 41:12), за Навузардан (4 Цар. 25:8; Ер. 47:1 и др.) и за Ариох (Дан. 2:14). Последния Йосиф Флавий (Древности X 10, 3) описва като началник на царските телохранители. Думата ἀρχιμάγειρος употребява и Филон (За промяната на имената 32): καταστήσας φησὶ τὸ λόγιον Πετεφρῇ τὸν σπάδοντα καὶ ἀρχιμάγειρον. Употребява я и в За сънищата (II 2) и в За Йосиф 26, където алегоричното му тълкуване показва, че е разбирал думата като главен готвач. Йосиф Флавий (Древности II 4, 2) изглежда е изпаднал в същата грешка: Πετεφρῆς, ἀνὴρ Αἰγύπτιος ἐπὶ τῶν Φαραώθου μαγείρων τοῦ βασιλέως.

1 Ιωσηφ. δὲ κατήχθη εἰς Αἴγυπτον καὶ ἐκτήσατο αὐτὸν Πετεφρης ὁ εὐνοῦχος Φαραω ἀρχιμάγειρος, ἀνὴρ Αἰγύπτιος, ἐκ χειρὸς Ισμαηλιτῶν, οἳ κατήγαγον αὐτὸν ἐκεῖ. 2 καὶ ἦν Κύριος μετὰ Ιωσηφ, καὶ ἦν ἀνὴρ ἐπιτυγχάνων καὶ ἐγένετο ἐν τῷ οἴκῳ παρὰ τῷ κυρίῳ τῷ Αἰγυπτίῳ. 3 ᾔδει δὲ ὁ κύριος αὐτοῦ ὅτι κύριος μετ᾿ αὐτοῦ, καὶ ὅσα ἂν ποιῇ· Κύριος εὐοδοῖ ἐν ταῖς χερσὶν αὐτοῦ. 4 καὶ εὗρεν Ιωσηφ χάριν ἐναντίον τοῦ κυρίου αὐτοῦ, εὐηρέστει δὲ αὐτῷ. καὶ κατέστησεν αὐτὸν ἐπὶ τοῦ οἴκου αὐτοῦ, καὶ πάντα ὅσα ἦν αὐτῷ ἔδωκεν διὰ χειρὸς Ιωσηφ. 5 ἐγένετο δὲ μετὰ τὸ κατασταθῆναι αὐτὸν ἐπὶ τοῦ οἴκου αὐτοῦ καὶ ἐπὶ πάντα ὅσα ἦν αὐτῷ, καὶ ηὐλόγησεν Κύριος τὸν οἶκον τοῦ Αἰγυπτίου διὰ Ιωσηφ καὶ ἐγενήθη εὐλογία Κυρίου ἐν πᾶσιν τοῖς ὑπάρχουσιν αὐτῷ ἐν τῷ οἴκῳ καὶ ἐν τῷ ἀγρῷ 6 καὶ ἐπέτρεψεν πάντα ὅσα ἦν αὐτῷ εἰς χεῖρας Ιωσηφ, καὶ οὐκ ᾔδει τῶν καθ᾿ ἑαυτὸν οὐδὲν πλὴν τοῦ ἄρτου οὗ ἤσθιεν αὐτός. καὶ ἦν Ιωσηφ καλὸς τῷ εἴδει καὶ ὡραῖος τῇ ὄψει σφόδρα. 7 καὶ ἐγένετο μετὰ τὰ ῥήματα ταῦτα καὶ ἐπέβαλεν ἡ γυνὴ τοῦ κυρίου αὐτοῦ τοὺς ὀφθαλμοὺς αὐτῆς ἐπὶ Ιωσηφ, καὶ εἶπεν Κοιμήθητι μετ᾿ ἐμοῦ. 8 ὁ δὲ οὐκ ἤθελεν, εἶπεν δὲ τῇ γυναικὶ τοῦ κυρίου αὐτοῦ Εἰ ὁ κύριός μου οὐ γινώσκει δι᾿ ἐμὲ οὐδὲν ἐν τῷ οἴκῳ αὐτοῦ, καὶ πάντα ὅσα ἐστὶν αὐτῷ ἔδωκεν εἰς τὰς χεῖράς μου, 9 καὶ οὐχ ὑπερέχει ἐν τῇ οἰκίᾳ ταύτῃ οὐθὲν ἐμοῦ οὐδὲ ὑπεξῄρηται ἀπ᾿ ἐμοῦ οὐδὲν πλὴν σοῦ, διὰ τὸ σὲ γυναῖκα αὐτοῦ εἶναι. καὶ πῶς ποιήσω τὸ ῥῆμα τὸ πονηρὸν τοῦτο καὶ ἁμαρτήσομαι ἐναντίον τοῦ θεοῦ 10 ἡνίκα δὲ ἐλάλει τῷ Ιωσηφ ἡμέραν ἐξ ἡμέρας, καὶ οὐχ ὑπήκουσεν αὐτῇ καθεύδειν μετ᾿ αὐτῆς τοῦ συγγενέσθαι αὐτῇ 11 ἐγένετο δὲ τοιαύτη τις ἡμέρα· εἰσῆλθεν Ιωσηφ εἰς τὴν οἰκίαν ποιεῖν τὰ ἔργα αὐτοῦ. καὶ οὐθεὶς ἦν τῶν ἐν Τῇ οἰκίᾳ ἔσω 12 καὶ ἐπεσπάσατο αὐτὸν τῶν ἱματίων λέγουσα Κοιμήθητι μετ᾿ ἐμοῦ. καὶ καταλιπὼν τὰ ἱμάτια αὐτοῦ ἐν ταῖς χερσὶν αὐτῆς ἔφυγεν καὶ ἐξῆλθεν ἔξω. 13 καὶ ἐγένετο ὡς εἶδεν ὅτι κατέλιπεν τὰ ἱμάτια αὐτοῦ ἐν ταῖς χερσὶν αὐτῆς καὶ ἔφυγεν καὶ ἐξῆλθεν ἔξω, 14 καὶ ἐκάλεσεν τοὺς ὄντας ἐν τῇ οἰκίᾳ καὶ εἶπεν αὐτοῖς λέγουσα Ἴδετε, εἰσήγαγεν ἡμῖν παῖδα Εβραῖον ἐμπαίζειν ἡμῖν εἰσῆλθεν πρός με λέγων Κοιμήθητι μετ᾿ ἐμοῦ καὶ ἐβόησα, φωνῇ μεγάλῃ 15 ἐν δὲ τῷ ἀκοῦσαι αὐτὸν ὅτι ὕψωσα τὴν φωνήν μου καὶ ἐβόησα καταλιπὼν τὰ ἱμάτια αὐτοῦ παρ᾿ ἐμοὶ ἔφυγεν καὶ ἐξῆλθεν ἔξω. 16 καὶ καταλιμπάνει τὰ ἱμάτια παρ᾿ ἑαυτῇ ἕως ἦλθεν ὁ κύριος εἰς τὸν οἶκον αὐτοῦ. 17 καὶ ἐλάλησεν αὐτῷ κατὰ τὰ ῥήματα ταῦτα λέγουσα Εἰσῆλθεν πρός με ὁ παῖς ὁ Εβραῖος, ὃν εἰσήγαγες πρὸς ἡμᾶς, ἐμπαῖξαί μοι, καὶ εἶπέν μοι Κοιμηθήσομαι μετὰ σοῦ. 18 ὡς δὲ ἤκουσεν ὅτι ὕψωσα τὴν φωνήν μου καὶ ἐβόησα, κατέλιπεν τὰ ἱμάτια αὐτοῦ παρ᾿ ἐμοὶ καὶ ἔφυγεν καὶ ἐξῆλθεν ἔξω. 19 ἐγένετο δὲ ὡς ἤκουσεν ὁ κύριος αὐτοῦ τὰ ῥήματα τῆς γυναικὸς αὐτοῦ, ὅσα ἐλάλησεν πρὸς αὐτὸν λέγουσα οὕτως ἐποίησέν μοι ὁ παῖς σου, καὶ ἐθυμώθη ὀργῇ. 20 καὶ λαβὼν ὁ κύριος Ιωσηφ ἐνέβαλεν αὐτὸν εἰς τὸ ὀχύρωμα, εἰς τὸν τόπον ἐν ᾧ οἱ δεσμῶται Τοῦ βασιλέως κατέχονται ἐκεῖ ἐν τῷ ὀχυρώματι. 21 καὶ ἦν Κύριος μετὰ Ιωσηφ καὶ κατέχεεν αὐτοῦ ἔλεος, καὶ ἔδωκεν αὐτῷ χάριν ἐναντίον τοῦ ἀρχιδεσμοφύλακος 22 καὶ ἔδωκεν ὁ ἀρχιδεσμοφύλαξ τὸ δεσμωτήριον διὰ χειρὸς Ιωσηφ καὶ πάντας τοὺς ἀπηγμένους ὅσοι ἐν τῷ δεσμωτηρίῳ, καὶ πάντα ὅσα ποιοῦσιν ἐκεῖ. 23 οὐκ ἦν ὁ ἀρχιδεσμοφύλαξ τοῦ δεσμωτηρίου γινώσκων δι᾿ αὐτὸν οὐθέν· πάντα γὰρ ἦν διὰ χειρὸς Ιωσηφ, διὰ τὸ τὸν κύριον μετ᾿ αὐτοῦ εἶναι· καὶ ὅσα αὐτὸς ἐποίει, Κύριος εὐώδου ἐν ταῖς χερσὶν αὐτοῦ.

Бележки към Битие 39

2. ἦν ἀνὴρ ἐπιτυγχάνων: беше човек, комуто всичко се удаваше, буквално който улучва целта.

3. εὐοδοῖ: дава успех. Срв. ст. 23. Пасивът на този глагол имаме в Рим. 1:10 εὐοδωθήσομαι, в буквалния смисъл да ми бъде даден добър път. Силата на ὅτι тук се простира и върху εὐοδοῖ. То е индикатив, а не оптатив, какъвто би бил в класическия гръцки.

4. εὐηρέστει: беше угоден. Тук гръцкият текст се отклонява от еврейския. — ἔδωκεν διὰ χειρός: предаде в ръката на. Срв. ст. 22. В LXX διδόναι често значи не само давам, но и поставям, слагам. Срв. Втор. 28:1; 3 Цар. 20:22; 4 Цар. 19:7, 18.

5. ἐγένετο… καί: и стана така, че…. Вж. Гр. 19. — ἐπὶ τοῦ οἴκου… ἐπὶ πάντα:⁶⁵ тук думата πάντα във второто изречение прави акузатива естествен, защото показва, че властта на Йосиф се простирала върху всичко, което имал господарят му. Но това разграничение може би е прекалено изтънчено. Вж. бел. към 41:17. — ἐγενήθη: в библейския гръцки първият аорист пасив на γίγνομαι се употребява в същия смисъл като втория аорист медий (вж. Гр. 17 и Прил. 1). В първите издания на своя Нов Завет декан Олфорд се опитвал да установи разлика между двете форми, но в по-късните се отрекъл от нея. Вж. бележката му към 1 Сол. 1:5.

6. ἐπέστρεψεν: предаде (букв. обърна към). Четенето ἐπέτρεψεν повери би отговаряло повече на класическата употреба. — οὗ ἤσθιεν: вж. бел. към 37:6.

8. Εἰ ὁ κύριός μου κτλ.: Нима господарят ми не знае нищо в дома си заради мен? Вж. Гр. 28 (въпросително εἰ). Еврейската дума, на която отговаря εἰ, значи ето, но на арамейски същата дума значи ако. Преводачът е дал тук арамейско значение на еврейска дума. — δι᾿ ἐμέ: срв. ст. 23 δι᾿ αὐτόν. Δι᾿ ἐμέ тук не предава еврейския текст, който значи с мене. Бележката в полето на английския Ревизиран превод дава точния превод: не знае заедно с мене какво има в дома (= οὐ σύνοιδεν ἐμοί). Това изглежда дава най-задоволителния смисъл. Доверието на господаря към Йосиф било толкова пълно, че той дори не се стремял да споделя с него знанието за домашните работи.

9. καὶ οὐχ ὑπερέχει: и няма никой в дома му по-горе от мене. Срв. бележката в полето на Ревизирания превод. — καὶ πῶς ποιήσω: καί тук отбелязва развълнуван въпрос. — ῥῆμα: срв. 40:1; 44:7; Изх. 2:14. В LXX ῥῆμα значи онова, за което се говори (Бит. 41:28), оттам просто нещо, а после дори дело. Явно такова е значението на думата в Лука 2:15. Затова е основателно да се твърди, че същото е значението и в Лука 1:37. В стария английски превод това място гласи защото за Бога нищо не е невъзможно. Ревизорите изглежда са пропуснали смисъла, като превели защото никое слово от Бога няма да остане без сила.⁶⁶ По същия начин думата λόγος в LXX (напр. 3 Цар. 12:30; 14:29; 1 Мак. 16:23) е извървяла прехода от слово към дело, който Гьоте приписва на д-р Фауст, когато дяволът влизал в него. Ῥητόν също се употребява като ῥῆμα в смисъл нещо (Изх. 9:4). За λόγος = нещо вж. Дан. OG 2:4, 11.

10. Ιωσηφ: датив. — ἡμέραν ἐξ ἡμέρας: срв. Ест. 3:7 ἡμέραν ἐξ ἡμέρας καὶ μῆνα ἐκ μηνός. Вж. Гр. 26. — καὶ οὐχ ὑπήκουεν: καί тук въвежда аподозиса, както след ἐγένετο. Вж. Гр. 19. За ὑπήκουεν вж. бел. към 37:27.

11. τοῦ ποιεῖν: генитивен инфинитив за цел. Вж. Гр. 22. — ἐν τῇ οἰκίᾳ ἔσω: в еврейския текст е там в къщата.

12. καταλείπων (Swete): има и четене καταλιπών, което приема Rahlfs. Йосиф Флавий (Древности II 4, 5): προσκαταλιπὼν καὶ τὸ ἱμάτιον.

14. καὶ ἐκάλεσεν: свързва се тясно с καὶ ἐγένετο в ст. 13. Вж. Гр. 19. — εἰσήγαγεν: подразбира се ὁ κύριος или αὐτός (= лат. ipse, господарят; срв. „той самият“ в устата на селянка за мъжа ѝ). — ἐμπαίζειν ἡμῖν: вж. Гр. 25 (инфинитив за цел).

16. καταλιμπάνει: засилен сегашен основа от корена λιπ-, от типа на λαμβάνω, λανθάνω и др. В LXX се среща само на три места — Бит. 39:16; 2 Цар. 5:21; 3 Цар. 18:18 — но е засвидетелстван у добри автори, напр. Тукидид VIII 17, 1; Платон, Писма 358b. Срв. διελίμπανεν в Тов. 10:7 и ἐκλιμπάνον в Зах. 11:16.

20. ὀχύρωμα: крепост. Думата се среща в папирусите от Фаюм (Swete, Introduction, с. 292). — εἰς τὸν τόπον κτλ.: необикновена тавтология: хвърли го в крепостта, на мястото, в което царските затворници се държат там в крепостта = хвърли го в крепостта, в която се държат царските затворници. Добавянето на „там“ след „в което“ е нормално в LXX (вж. Гр. 24). Но още едното добавяне на „в крепостта“ изглежда идва от погрешно прочитане на еврейския текст.

21. ἔλεος: вж. Гр. 9 (ἔλεος в среден род).

22. ἀρχιδεσμοφύλαξ: началник на тъмницата; така и в ст. 21, 23. Срв. 40:4 ἀρχιδεσμώτης. Нито едната, нито другата дума е известна другаде. — ἔδωκεν… διὰ χειρός: вж. бел. към ст. 4. — τοὺς ἀπηγμένους: затворниците. Ἀπάγειν е обичайната дума за отвеждане в тъмница. Срв. 42:16; Платон, Менон 80b ὡς γόης ἀπαχθείης. Понякога означава отвеждане на екзекуция, както в Деян. 12:19.

23. ἦν… γινώσκων: аналитична форма на имперфекта. Вж. Гр. 25. — διὰ αὐτόν: и тук на διὰ αὐτόν нищо не отговаря в еврейския текст. В него и изречението е разделено иначе, отколкото в гръцкия. — αὐτός: вж. Гр. 13.

1 Ἐγένετο δὲ μετὰ τὰ ῥήματα ταῦτα ἥμαρτεν ὁ ἀρχιοινοχόος τοῦ βασιλέως Αἰγύπτου καὶ ὁ ἀρχισιτοποιὸς τῷ κυρίῳ αὐτῶν βασιλεῖ Αἰγύπτου. 2 καὶ ὠργίσθη Φαραω ἐπὶ τοῖς δυσὶν εὐνούχοις αὐτοῦ, ἐπὶ τῷ ἀρχιοινοχόῳ καὶ ἐπὶ τῷ ἀρχισιτοποιῷ 3 καὶ ἔθετο αὐτοὺς ἐν φυλακῇ παρὰ τῷ δεσμοφύλακι εἰς τὸ δεσμωτήριον, εἰς τὸν τόπον οὗ Ιωσηφ ἀπῆκτο ἐκεῖ 4 καὶ συνέστησεν ὁ ἀρχιδεσμώτης τῷ Ιωσηφ αὐτούς, καὶ παρέστη αὐτοῖς ἦσαν δὲ ἡμέρας ἐν τῇ φυλακῇ. 5 καὶ εἶδον ἀμφότεροι ἐνύπνιον, ἑκάτερος ἐνύπνιον ἐν μιᾷ νυκτί, ὅρασις τοῦ ἐνυπνίου αὐτοῦ, ὁ ἀρχιοινοχόος καὶ ὁ ἀρχισιτοποιός οἳ ἦσαν τῷ βασιλεῖ Αἰγύπτου οἱ ὄντες ἐν τῷ δεσμωτηρίῳ. 6 εἰσῆλθεν δὲ πρὸς αὐτοὺς Ιωσηφ τὸ πρωὶ καὶ εἶδεν αὐτούς καὶ ἦσαν τεταραγμένοι. 7 καὶ ἠρώτα τοὺς εὐνούχους Φαραω, οἳ ἦσαν μετ᾿ αὐτοῦ ἐν τῇ φυλακῇ παρὰ τῷ κυρίῳ αὐτοῦ, λέγων Τί ὅτι τὰ πρόσωπα ὑμῶν σκυθρωπὰ σήμερον 8 οἱ δὲ εἶπαν αὐτῷ Ἐνύπνιον εἴδομεν, καὶ ὁ συγκρίνων οὐκ ἔστιν. αὐτό εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ιωσηφ Οὐχὶ διὰ τοῦ θεοῦ ἡ διασάφησις αὐτῶν ἐστιν διηγήσασθε οὖν μοι. 9 καὶ διηγήσατο ὁ ἀρχιοινοχόος τὸ ἐνύπνιον αὐτοῦ τῷ Ιωσηφ καὶ εἶπεν Ἐν τῷ ὕπνῳ μου ἦν ἄμπελος ἐναντίον μου 10 ἐν δὲ τῇ ἀμπέλῳ τρεῖς πυθμένες, καὶ αὐτὴ θάλλουσα ἀνενηνοχυῖα βλαστούς πέπειροι οἱ βότρυες σταφυλῆς. 11 καὶ τὸ ποτήριον Φαραω ἐν τῇ χειρί μου·. καὶ ἔλαβον τὴν σταφυλὴν καὶ ἐξέθλιψα αὐτὴν εἰς τὸ ποτήριον, καὶ ἔδωκα τὸ ποτήριον εἰς τὰς χεῖρας Φαραω. 12 καὶ εἶπεν αὐτῷ Ιωσηφ Τοῦτο ἡ σύγκρισις αὐτοῦ. οἱ τρεῖς πυθμένες τρεῖς ἡμέραι εἰσίν· 13 ἔτι τρεῖς ἡμέραι καὶ μνησθήσεται Φαραω τῆς ἀρχῆς σου; καὶ ἀποκαταστήσει σε ἐπὶ τὴν ἀρχιοινοχοΐαν σου; καὶ δώσεις τὸ ποτήριον Φαραω εἰς τὴν χεῖρα αὐτοῦ κατὰ τὴν ἀρχήν σου τὴν προτέραν, ὡς ἦσθα οἰνοχοῶν. 14 ἀλλὰ μνήσθητί μου διὰ σεαυτοῦ ὅταν εὖ σοι γένηται, καὶ ποιήσεις ἐν ἐμοὶ ἔλεος, καὶ μνησθήσῃ περὶ ἐμοῦ Φαραω, καὶ ἐξάξεις με ἐκ τοῦ ὀχυρώματος τούτου· 15 ὅτι κλοπῇ ἐκλάπην ἐκ γῆς Εβραίων, καὶ ὧδε οὐκ ἐποίησα οὐδέν, ἀλλ᾿ ἐνέβαλόν με εἰς τὸν λάκκον τοῦτον. 16 καὶ εἶδεν ὁ ἀρχισιτοποιὸς ὅτι ὀρθῶς συνέκρινεν, καὶ εἶπεν τῷ Ιωσηφ κἀγὼ εἶδον ἐνύπνιον, καὶ ᾤμην τρία κανᾶ χονδριτῶν αἴρειν ἐπὶ τῆς κεφαλῆς μου· 17 ἐν δὲ τῷ κανῷ τῷ ἐπάνω ἀπὸ πάντων τῶν γενῶν ὧν ὁ βασιλεὺς Φαραω ἐσθίει, ἔργον σιτοποιοῦ καὶ τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ κατήσθιεν αὐτὰ ἀπὸ τοῦ κανοῦ τοῦ ἐπάνω τῆς κεφαλῆς μου 18 ἀποκριθεὶς δὲ Ιωσηφ εἶπεν αὐτῷ Αὕτη ἡ σύγκρισις αὐτοῦ τὰ τρία κανᾶ τρεῖς Ἡμέραι εἰσίν 19 Ἔτι τριῶν ἡμερῶν ἀφελεῖ Φαραω τὴν κεφαλήν σου ἀπὸ σοῦ, καὶ κρεμάσει σε ἐπὶ ξύλου καὶ φάγεται τὰ ὄρνεα τοῦ οὐρανοῦ τὰς σάρκας σου ἀπὸ σοῦ 20 ἐγένετο δὲ ἐν τῇ ἡμέρᾳ τῇ τρίτῃ ἡμέρα γενέσεως ἦν Φαραω καὶ ἐποίει πότον πᾶσι τοῖς παισὶν αὐτοῦ· καὶ ἐμνήσθη τῆς ἀρχῆς τοῦ ἀρχιοινοχόου καὶ τῆς ἀρχῆς τοῦ ἀρχισιτοποιοῦ ἐν μέσῳ τῶν παίδων αὐτοῦ. 21 καὶ ἀπεκατέστησεν τὸν ἀρχιοινοχόον ἐπὶ τὴν ἀρχὴν αὐτοῦ, καὶ ἔδωκεν τὸ ποτήριον εἰς τὴν χεῖρα Φαραω 22 τὸν δὲ ἀρχισιτοποιὸν ἐκρέμασεν, καθὰ συνέκρινεν αὐτοῖς Ιωσηφ 23 οὐκ ἐμνήσθη δὲ ὁ ἀρχιοινοχόος τοῦ Ιωσηφ. ἀλλὰ ἐπελάθετο αὐτοῦ·

Бележки към Битие 40

1. ῥήματα: неща. Срв. бел. към 39:9. Тази употреба е много честа. — ἥμαρτεν: вж. Гр. 19 (καὶ ἐγένετο, последвано от глагол). — ἀρχιοινοχόος… ἀρχισιτοποιός: употребяват се и у Филон (За сънищата II 2; За Йосиф 26). Службата на царския виночерпец при персийския двор е описана у Ксенофонт, Киропедия I 3, 8–9.

2. δυσίν: вж. Гр. 12.

3. εἰς τὸν τόπον οὗ… ἐκεῖ: буквално на мястото, където Йосиф беше отведен там. Вж. Гр. 24. Οὗ тук стои вместо οἷ. Вж. Гр. 11.⁶⁷

4. συνέστησεν: повери ги на. У класическите автори думата често се употребява за поверяване на ученик на учител или за представяне на някого пред покровител. — παρέστη: като лат. aderat, прислужваше им. Подлогът е Йосиф. — ἡμέρας: известно време. Хебраизъм. Вж. Гр. 26.

5. ὅρασις τοῦ ἐνυπνίου αὐτοῦ: тези думи нямат синтактична връзка и не добавят нищо към смисъла. Да ги наречем „номинатив в приложение към цялото изречение“.

6. τὸ πρωί: сутринта. Такива наречни изрази са чести в LXX.

8. ὁ συγκρίνων: който да го изтълкува. Срв. Дан. OG 5:7 τὸ σύγκριμα τῆς γραφῆς; 5:17 ἡ σύγκρισις αὐτῶν. Συγκρίνειν значи и сравнявам. В 1 Кор. 2:13 πνευματικοῖς πνευματικὰ συγκρίνοντες значението вероятно е като изясняваме духовното на духовните. — διασάφησις: = σύγκρισις. В LXX само в Бит. 40:8 и 2 Ездр. 5:6; 7:11.

10. πυθμένες: стъбла, пръчки.

12. Τοῦτο ἡ σύγκρισις: в атическия гръцки в такива случаи обикновено има привличане (attractio), както в ст. 18 Αὕτη ἡ σύγκρισις.

13. ἀρχιοινοχοΐαν: ἅπαξ εἰρημένον, дума, засвидетелствана само тук. — ἀρχήν: в класическия гръцки тук вероятно би се употребило τιμήν. — ἦσθα οἰνοχοῶν: аналитичен имперфект. Вж. Гр. 25.

14. διὰ σεαυτοῦ: сам ти. — ποιήσεις… ἔλεος: вж. Гр. 25 (заповеден футур).

15. κλοπῇ ἐκλάπην: вж. Гр. 22 (сроден датив). — λάκκον: вж. бел. към 37:20.

16. κανᾶ: κανοῦν, кошница от тръстика (κάννα), се употребява особено за кошница за хляб (лат. canistrum). — χονδριτῶν: у Атеней (109c) ὁ χονδρίτης е изброен между видовете хляб и е обяснено, че се правел от ζειαί (лимец). Ечемикът (κριθή), се добавя там, не дава едро смлян шрот (χόνδρος). Херодот (II 36) отъждествява ζειαί с ὄλυραι, за които се предполага, че са ръж. Египтяните, казва той, не се хранят с пшеница или ечемик като останалия свят, ἀλλὰ ἀπὸ ὀλυρέων ποιεῦνται σιτία, τὰς ζειὰς μετεξέτεροι καλέουσι. На друго място Херодот ни дава египетското име на тези хлябове (II 77): ἀρτοφαγέουσι δὲ ἐκ τῶν ὀλυρέων ποιεῦντες ἄρτους, τοὺς ἐκεῖνοι κυλλήστις ὀνομάζουσι. Срв. 3 Цар. 19:6 ἐγκρυφίας ὀλυρίτης.

17. γενημάτων: = γεννημάτων, произведения (вж. Гр. 6).

20. ἡμέρα γενέσεως: очевиден начин да се изрази рожден ден, но класическите автори не го употребяват. Те обикновено изразяват понятието с τὰ γενέθλια, празненството за рождения ден. Ксенофонт, Киропедия I 3, 10: ὅτε εἱστίασας σὺ τοὺς φίλους ἐν τοῖς γενεθλίοις. — παισίν: слуги. Така често. Употребата е обичайна и в класическия гръцки, напр. Аристофан, Жаби 40. По подобен начин във Франция „garçon“ може да е и белобрад човек. В 43:28 бащата на Йосиф е наречен негов παῖς. — ἐμνήσθη τῆς ἀρχῆς: различно от еврейския текст.⁶⁸

21. ἔδωκεν: подразбира се ὁ ἀρχιοινοχόος.

1 Ἐγένετο δὲ μετὰ δύο ἔτη ἡμερῶν Φαραω εἶδεν ἐνύπνιον. ᾤετο ἑστάναι ἐπὶ τοῦ ποταμοῦ, 2 καὶ ἰδοὺ ὥσπερ ἐκ τοῦ ποταμοῦ ἀνέβαινον ἑπτὰ βόες καλαὶ τῷ εἴδει καὶ ἐκλεκταὶ ταῖς σαρξίν, καὶ ἐβόσκοντο ἐν τῷ ἄχει· 3 ἄλλαι δὲ ἑπτὰ βόες ἀνέβαινον μετὰ ταύτας ἐκ τοῦ ποταμοῦ, αἰσχραὶ τῷ εἴδει καὶ λεπταὶ ταῖς σαρξίν, καὶ ἐνέμοντο παρὰ τὰς βόας παρὰ τὸ χεῖλος τοῦ ποταμοῦ 4 καὶ κατέφαγον αἱ ἑπτὰ βόες αἱ αἰσχραὶ καὶ λεπταὶ ταῖς σαρξὶν τὰς ἑπτὰ βόας τὰς καλὰς τῷ εἴδει καὶ τὰς ἐκλεκτάς. ἠγέρθη δὲ Φαραω. 5 καὶ ἐνυπνιάσθη τὸ δεύτερον· καὶ ἰδοὺ ἑπτὰ στάχυες ἀνέβαινον ἐν πυθμένι ἑνί, ἐκλεκτοὶ καὶ καλοί· 6 ἄλλοι δὲ ἑπτὰ στάχυες λεπτοὶ καὶ ἀνεμόφθοροι ἀνεφύοντο μετ᾿ αὐτούς 7 καὶ κατέπιον οἱ ἑπτὰ στάχυες οἱ λεπτοὶ καὶ ἀνεμόφθοροι τοὺς ἑπτὰ στάχυας τοὺς ἐκλεκτοὺς καὶ τοὺς πλήρεις ἠγέρθη δὲ Φαραω καὶ ἦν ἐνύπνιον 8 ἐγένετο δὲ πρωὶ καὶ ἐταράχθη ἡ ψυχὴ αὐτοῦ· καὶ ἀποστείλας ἐκάλεσεν πάντας τοὺς ἐξηγητὰς Αἰγύπτου καὶ πάντας τοὺς σοφοὺς αὐτῆς. καὶ διηγήσατο αὐτοῖς Φαραω τὸ ἐνύπνιον· καὶ οὐκ ἦν ὁ ἀπαγγέλλων αὐτὸ τῷ Φαραω. 9 καὶ ἐλάλησεν ὁ ἀρχιοινοχόος πρὸς Φαραω λέγων Τὴν ἁμαρτίαν μου ἀναμιμνῄσκω σήμερον. 10 Φαραω ὠργίσθη τοῖς παισὶν αὐτοῦ, καὶ ἔθετο ἡμᾶς ἐν φυλακῇ ἐν τῷ οἴκῳ τοῦ ἀρχιμαγείρου ἐμέ τε καὶ τὸν ἀρχισιτοποιόν 11 καὶ εἴδομεν ἐνύπνιον ἐν νυκτὶ μιᾷ, ἐγώ τε καὶ αὐτός. ἕκαστος κατὰ τὸ αὑτοῦ ἐνύπνιον εἴδομεν. 12 ἦν δὲ ἐκεῖ μεθ᾿ ἡμῶν νεανίσκος παῖς Εβραῖος τοῦ ἀρχιμαγείρου, καὶ διηγησάμεθα αὐτῷ, καὶ συνέκρινεν ἡμῖν. 13 ἐγενήθη δὲ καθὼς συνέκρινεν ἡμῖν, οὕτως καὶ συνέβη, ἐμέ τε ἀποκατασταθῆναι ἐπὶ τὴν ἀρχήν μου ἐκεῖνον δὲ κρεμασθῆναι. 14 ἀποστείλας δὲ Φαραω ἐκάλεσεν τὸν Ιωσηφ, καὶ ἐξήγαγον αὐτὸν ἐκ τοῦ ὀχυρώματος καὶ ἐξύρησαν αὐτὸν καὶ ἤλλαξαν τὴν στολὴν αὐτοῦ· καὶ ἦλθεν πρὸς Φαραω. 15 εἶπεν δὲ Φαραω τῷ Ιωσηφ Ἐνύπνιον ἑώρακα, καὶ ὁ συγκρίνων οὐκ ἔστιν· αὐτό ἐγὼ δὲ ἀκήκοα περὶ σοῦ λεγόντων, ἀκούσαντά σε ἐνύπνια συγκρῖναι αὐτά. 16 ἀποκριθεὶς δὲ Ιωσηφ τῷ Φαραω εἶπεν ἄνευ τοῦ θεοῦ οὐκ ἀποκριθήσεται τὸ σωτήριον Φαραω. 17 ἐλάλησεν δὲ Φαραω τῷ Ιωσηφ λέγων Ἐν τῷ ὕπνῳ μου ᾤμην ἑστάναι παρὰ τὸ χεῖλος τοῦ ποταμοῦ· 18 καὶ ὥσπερ ἐκ τοῦ ποταμοῦ ἀνέβαινον ἑπτὰ βόες καλαὶ τῷ εἴδει καὶ ἐκλεκταὶ ταῖς σαρξίν, καὶ ἐνέμοντο ἐν τῷ ἄχει 19 καὶ ἰδοὺ ἑπτὰ βόες ἕτεραι ἀνέβαινον ὀπίσω αὐτῶν ἐκ τοῦ ποταμοῦ, πονηραὶ καὶ αἰσχραὶ τῷ εἴδει καὶ λεπταὶ ταῖς σαρξίν, οἵας οὐκ εἶδον τοιαύτας ἐν ὅλῃ γῇ Αἰγύπτῳ αἰσχροτέρας 20 καὶ κατέφαγον αἱ ἑπτὰ βόες αἱ αἰσχραὶ καὶ λεπταὶ τὰς ἑπτὰ βόας τὰς πρώτας τὰς καλὰς καὶ ἐκλεκτάς, 21 καὶ εἰσῆλθον εἰς τὰς κοιλίας αὐτῶν καὶ οὐ διάδηλοι ἐγένοντο ὅτι εἰσῆλθον εἰς τὰς κοιλίας αὐτῶν, καὶ αἱ ὄψεις αὐτῶν αἰσχραὶ καθὰ καὶ τὴν ἀρχήν ἐξεγερθεὶς δὲ ἐκοιμήθην 22 καὶ εἶδον πάλιν ἐν τῷ ὕπνῳ μου, καὶ ὥσπερ ἑπτὰ στάχυες ἀνέβαινον ἐν πυθμένι ἑνὶ πλήρεις καὶ καλοί 23 ἄλλοι δὲ ἑπτὰ στάχυες λεπτοὶ καὶ ἀνεμόφθοροι ἀνεφύοντο ἐχόμενοι αὐτῶν 24 καὶ κατέπιον οἱ ἑπτὰ στάχυες οἱ λεπτοὶ καὶ ἀνεμόφθοροι τοὺς ἑπτὰ στάχυας τοὺς καλοὺς καὶ τοὺς πλήρεις. εἶπα οὖν τοῖς ἐξηγηταῖς, καὶ οὐκ ἦν ὁ ἀπαγγέλλων μοι. 25 καὶ εἶπεν Ιωσηφ τῷ Φαραω τὸ ἐνύπνιον Φαραω ἕν ἐστιν ὅσα ὁ θεὸς ποιεῖ, ἔδειξεν τῷ Φαραω. 26 αἱ ἑπτὰ βόες αἱ καλαὶ ἑπτὰ ἔτη ἐστίν, καὶ οἱ ἑπτὰ στάχυες οἱ καλοὶ ἑπτὰ ἔτη ἐστίν τὸ ἐνύπνιον Φαραω ἕν ἐστιν 27 καὶ αἱ ἑπτὰ βόες αἱ λεπταὶ αἱ ἀναβαίνουσαι ὀπίσω αὐτῶν ἑπτὰ ἔτη ἐστίν. Καὶ οἱ ἑπτὰ στάχυες Οἱ λεπτοὶ καὶ ἀνεμόφθοροι ἔσονται ἑπτὰ ἔτη λιμοῦ 28 τὸ δὲ ῥῆμα ὃ εἴρηκα Φαραω ὅσα ὁ θεὸς ποιεῖ ἔδειξεν τῷ Φαραω 29 ἰδοὺ ἑπτὰ ἔτη ἔρχεται εὐθηνία πολλὴ ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτῳ 30 ἥξει δὲ ἑπτὰ ἔτη λιμοῦ μετὰ ταῦτα, καὶ ἐπιλήσονται τῆς πλησμονῆς ἐν ὅλῃ γῇ Αἰγύπτῳ, καὶ ἀναλώσει ὁ λιμὸς τὴν γῆν· 31 καὶ οὐκ ἐπιγνωσθήσεται ἡ εὐθηνία ἐπὶ τῆς γῆς ἀπὸ τοῦ λιμοῦ τοῦ ἐσομένου μετὰ ταῦτα, ἰσχυρὸς γὰρ ἔσται σφόδρα. 32 περὶ δὲ τοῦ δευτερῶσαι τὸ ἐνύπνιον Φαραω δίς, ὅτι ἀληθὲς ἔσται τὸ ῥῆμα τὸ παρὰ τοῦ θεοῦ. καὶ ταχυνεῖ ὁ θεὸς τοῦ ποιῆσαι αὐτό. 33 νῦν οὖν σκέψαι ἄνθρωπον φρόνιμον καὶ συνετόν, καὶ κατάστησον αὐτὸν ἐπὶ γῆς Αἰγύπτου· 34 καὶ ποιησάτω Φαραω καὶ καταστησάτω τοπάρχας ἐπὶ τῆς γῆς, καὶ ἀποπεμπτωσάτωσαν πάντα τὰ γενήματα τῆς γῆς Αἰγύπτου τῶν ἑπτὰ ἐτῶν τῆς εὐθηνίας, 35 καὶ συναγαγέτωσαν πάντα τὰ βρώματα τῶν ἑπτὰ ἐτῶν τῶν ἐρχομένων τῶν καλῶν τούτων καὶ συναχθήτω ὁ σῖτος ὑπὸ χεῖρα Φαραω, βρώματα ἐν ταῖς πόλεσιν φυλαχθήτω. 36 καὶ ἔσται τὰ βρώματα πεφυλαγμένα τῇ γῇ εἰς τὰ ἑπτὰ ἔτη τοῦ λιμοῦ ἃ ἔσονται ἐν γῇ Αἰγύπτῳ, καὶ οὐκ ἐκτριβήσεται ἡ γῆ ἐν τῷ λιμῷ 37 ἤρεσεν δὲ τὰ ῥήματα ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον πάντων τῶν παίδων αὐτοῦ 38 καὶ εἶπεν Φαραω πᾶσιν τοῖς παισὶν αὐτοῦ Μὴ εὑρήσομεν ἄνθρωπον τοιοῦτον, ὃς ἔχει πνεῦμα θεοῦ ἐν αὐτῷ 39 εἶπεν δὲ Φαραω τῷ Ιωσηφ ἐπειδὴ ἔδειξεν ὁ θεός σοι πάντα ταῦτα, οὐκ ἔστιν ἄνθρωπος φρονιμώτερος καὶ συνετώτερός σου 40 σὺ ἔσῃ ἐπὶ τῷ οἴκῳ μου, καὶ ἐπὶ τῷ στόματί σου ὑπακούσεται πᾶς ὁ λαός μου. πλὴν τὸν θρόνον ὑπερέξω σου ἐγώ· 41 εἶπεν δὲ Φαραω τῷ Ιωσηφ Ἰδοὺ καθίστημί σε σήμερον ἐπὶ πάσης γῆς Αἰγύπτου 42 καὶ περιελόμενος Φαραω τὸν δακτύλιον ἀπὸ τῆς χειρὸς αὐτοῦ περιέθηκεν αὐτὸν ἐπὶ τὴν χεῖρα Ιωσηφ, καὶ ἐνέδυσεν αὐτὸν στολὴν βυσσίνην, καὶ περιέθηκεν κλοιὸν χρυσοῦν περὶ τὸν τράχηλον αὐτοῦ· 43 καὶ ἀνεβίβασεν αὐτὸν ἐπὶ τὸ ἅρμα τὸ δεύτερον τῶν αὐτοῦ, καὶ ἐκήρυξεν ἔμπροσθεν αὐτοῦ κῆρυξ καὶ κατέστησεν αὐτὸν ἐφ᾿ ὅλης γῆς Αἰγύπτου. 44 εἶπεν δὲ Φαραω τῷ Ιωσηφ Ἐγὼ Φαραω· ἄνευ σοῦ οὐκ ἐξαρεῖ οὐθεὶς τὴν χεῖρα αὐτοῦ ἐπὶ πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 45 καὶ ἐκάλεσεν Φαραω τὸ ὄνομα Ιωσηφ Ψονθομφανηχ. καὶ ἔδωκεν αὐτῷ τὴν Ασεννεθ θυγατέρα Πετεφρη ἱερέως Ἡλίου πόλεως αὐτῷ γυναῖκα. 46 Ιωσηφ δὲ ἦν ἐτῶν τριάκοντα ὅτε ἔστη ἐναντίον Φαραω βασιλέως Αἰγύπτου. ἐξῆλθεν δὲ Ιωσηφ ἐκ προσώπου Φαραω, καὶ διῆλθεν πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου. 47 καὶ ἐποίησεν ἡ γῆ ἐν τοῖς ἑπτὰ ἔτεσιν τῆς εὐθηνίας δράγματα 48 καὶ συνήγαγεν πάντα τὰ βρώματα τῶν ἑπτὰ ἐτῶν ἐν οἷς ἦν ἡ εὐθηνία ἐν γῇ Αἰγύπτου, καὶ ἔθηκεν τὰ βρώματα ἐν ταῖς πόλεσιν· βρώματα τῶν πεδίων τῆς πόλεως τῶν κύκλῳ αὐτῆς ἔθηκεν ἐν αὐτῇ 49 καὶ συνήγαγεν Ιωσηφ σῖτον ὡσεὶ τὴν ἄμμον τῆς θαλάσσης πολὺν σφόδρα, ἕως οὐκ ἠδύναντο ἀριθμῆσαι· οὐ γὰρ ἦν ἀριθμός. 50 τῷ δὲ Ιωσηφ ἐγένοντο υἱοὶ δύο πρὸ τοῦ ἐλθεῖν τὰ ἑπτὰ ἔτη τοῦ λιμοῦ, οὓς ἔτεκεν αὐτῷ. Ασεννεθ θυγάτηρ Πετεφρη ἱερέως Ἡλίου πόλεως. 51 ἐκάλεσεν δὲ Ιωσηφ τὸ ὄνομα τοῦ πρωτοτόκου Μανασση Ὅτι ἐπιλαθέσθαι με ἐποίησεν ὁ θεὸς πάντων τῶν πόνων μου καὶ πάντων τῶν τοῦ πατρός μου 52 τὸ δὲ ὄνομα τοῦ δευτέρου ἐκάλεσεν Εφραιμ, ὅτι ηὔξησέν με ὁ θεός; ἐν γῇ ταπεινώσεώς μου 53 Παρῆλθον δὲ τὰ ἑπτὰ ἔτη τῆς εὐθηνίας ἃ ἐγένοντο ἐν γῇ Αἰγύπτῳ, 54 καὶ ἤρξαντο τὰ ἑπτὰ ἔτη τοῦ λιμοῦ ἔρχεσθαι, καθὰ εἶπεν Ιωσηφ. καὶ ἐγένετο λιμὸς ἐν πάσῃ τῇ γῇ ἐν δὲ πάσῃ γῇ Αἰγύπτου ἦσαν ἄρτοι. 55 καὶ ἐπείνασεν πᾶσα ἡ γῆ Αἰγύπτου, ἐκέκραξεν δὲ ὁ λαὸς πρὸς Φαραω περὶ ἄρτων· εἶπεν δὲ Φαραω πᾶσι τοῖς Αἰγυπτίοις Πορεύεσθε πρὸς Ιωσηφ, καὶ ὃ ἐὰν εἴπῃ ὑμῖν ποιήσατε. 56 καὶ ὁ λιμὸς ἦν ἐπὶ προσώπου πάσης τῆς γῆς ἀνέῳξεν δὲ Ιωσηφ πάντας τοὺς σιτοβολῶνας, καὶ ἐπώλει πᾶσι τοῖς Αἰγυπτίοις. 57 καὶ πᾶσαι αἱ χῶραι ἦλθον εἰς Αἴγυπτον ἀγοράζειν πρὸς Ιωσηφ ἐπεκράτησεν γὰρ ὁ λιμὸς ἐν πάσῃ Τῇ γῇ.

Бележки към Битие 41

1. ἔτη ἡμερῶν: добавката ἡμερῶν е хебраизъм. Срв. 1 Мак. 1:29. — Ἐγένετο… εἶδεν: вж. Гр. 19.

2. τῷ ἄχει: в еврейския текст е ахý. Това може би е египетското име на нилската тръстикова трева. Думата е несклоняема. Сир. 40:16 ἄχει ἐπὶ παντὸς ὕδατος καὶ χείλους ποταμοῦ. В Ис. 19:7 се пише τὸ ἄχι.

4. βόας: вж. Гр. 9.

6. ἀνεμόφθοροι: изсушени от вятъра. Срв. Пр. 10:5; Ос. 8:7; Ис. 19:7; Филон, За проклятията 4.

8. ἐγένετο… καί: вж. Гр. 19. — ὁ ἀπαγγέλλων: срв. 40:8 ὁ συγκρίνων. В класическия гръцки в такива случаи би се употребило причастие футур.

13. ἐγενήθη… συνέβη: вж. Гр. 19.

14. ἐξήγαγεν: в еврейския текст е и го изведоха бързо. — ἐξύρησαν: в еврейския текст е и той се обръсна.

16. Ἄνευ τοῦ θεοῦ κτλ.: без Бога няма да бъде даден на фараона отговор за спасение. Думата, която в Ревизирания превод е преведена не е в мене, тук е взета като предлог, който управлява „Бог“, и някак след нея се е вмъкнало отрицание.⁶⁹

17. ἐπὶ τὸ χεῖλος: в ст. 2 имахме ἑστάναι ἐπὶ τοῦ ποταμοῦ, което е по-добър гръцки. У класически автор бихме обяснили акузатива тук като сгъстена конструкция със значение да отида до брега на реката и да застана там. Но вж. Гр. 27 (ἐπί).

19. οἵας… τοιαύτας: буквално каквито не съм виждал такива в целия Египет по-грозни. Смесица от две конструкции. Първата е пример за вмъкването на показателно местоимение след относителното, което е белег на библейския гръцки (Гр. 24). Втората е οἵων αἰσχροτέρας. — αἰσχροτέρας: вж. Гр. 11 (степенуване).

21. διάδηλοι ἐγένοντο: подлогът е αἱ ἑπτὰ βόες αἱ αἰσχραὶ καὶ λεπταί. — καθά: наречие със значение както, първоначално καθ᾿ ἅ. Често в LXX и изобщо в елинистическия гръцки. — τὴν ἀρχήν: наречен акузатив, в началото.

23. ἐχόμενοι αὐτῶν: непосредствено след тях.

28. τὸ δὲ ῥῆμα κτλ.: а що се отнася до онова, което казах на фараона, с оглед на ст. 25. Добър пример как ῥῆμα преминава от дума към нещо. Вж. бел. към 39:9.

29. εὐθηνία: изобилие. Глаголът εὐθηνεῖν се употребява у Аристотел (Никомахова етика I 9, 11) за външната страна на щастието, а самото εὐθηνία се среща в Реторика I 5, 3 в същата връзка. Срв. Филон, За преселението на Авраам 3: τὴν σωματικὴν εὐθηνίαν καὶ τὰς τῶν ἐκτὸς ἀφθόνους περιουσίας. Йосиф Флавий (Древности II 5, 7) има в този контекст εὐετηρία. Срв. Аристотел, Никомахова етика I 8, 6; VIII 1, 1.

31. ἀπὸ τοῦ λιμοῦ: поради глада. Некласическа употреба на предлога. Вж. Гр. 27 (ἀπό).

32. δευτερῶσαι… δίς: същият вид плеоназъм има в английски — „повтарянето два пъти“ (и в български: „да се повтори втори път“). За δευτεροῦν срв. 1 Цар. 26:8; 3 Цар. 18:34. Глаголът се среща 13 пъти в LXX. — ὅτι: (причината е,) че. — τοῦ ποιῆσαι αὐτό: в библейския гръцки вторият от два глагола често се поставя в генитивен инфинитив. Вж. Гр. 22.

34. καὶ ποιησάτω: буквално следване на еврейския текст. — τοπάρχας: управители на области. За формата срв. κωμάρχης (Ест. 2:3; Ксенофонт, Анабасис IV 5, 10, 24) и γενεσιάρχης (Прем. 13:3). Думата τοπάρχης се среща 17 пъти в LXX и вероятно е била технически термин на египетската администрация при Птолемеите. Срв. 4 Цар. 18:24. Страбон (XVII 1, 3, с. 787) отбелязва, че повечето номи в Египет били разделени на τοπαρχίαι. — ἀποπεμπτωσάτωσαν: да вземат петата част от. Срв. 47:24; Филон, За преселението на Авраам 37: τὸν γὰρ σῖτον ἀποπεμπτοῦν κελεύει.

36. ἔσται… πεφυλαγμένα: аналитична форма на бъдеще предварително време = πεφυλάξεται. Вж. Гр. 25. — ἃ ἔσονται: ударението върху множествеността на годините би оправдало множественото число на глагола дори в класическия гръцки. В елинистическия гръцки обаче правилото за подлог в среден род мн. ч. се спазва капризно. Множествено число имаме отново в ст. 53 и 54 и в 42:20. Срв. Пс. 17:23, 37. Вж. Гр. 21.

40. πλήν: само. Срв. Съд. 14:16. — τὸν θρόνον: вероятно акузатив на отношението, а ὑπερέξω е непреходно.

42. βυσσίνην: от тънък лен. Херодот (II 86) казва, че египетските мумии се обвивали в σινδὼν βυσσίνη. — κλοιόν: от κλείω. Собствено нашийник на куче.

43. ἐκήρυξεν κτλ.: в еврейския текст глаголът е в множествено число и изречението гласи: и викаха пред него „аврех“. Последната дума се смята за египетска. Ако е така, александрийският преводач е трябвало да знае какво значи. Вулгата има тук: clamante praecone ut omnes coram eo genu flecterent („като викаше глашатай всички да прегънат коляно пред него“). — κῆρυξ: ударението κήρυξ би било правилно по принцип, защото υ е дълго по природа, но думата обикновено се пише κῆρυξ, както φοῖνιξ.

44. Ἐγὼ Φαραω: както съм фараон (клетва).

45. Ψονθομφανηχ: Йосиф Флавий (Древности II 6, 1): προσηγόρευσεν αὐτὸν Ψοθομφάνηχον… σημαίνει γὰρ τὸ ὄνομα κρυπτῶν εὑρετήν (откривател на скрити неща). Вулгата има тук: vertitque nomen eius et vocavit eum lingua Aegyptiaca Salvatorem mundi („и промени името му, и го нарече на египетски Спасител на света“). Крам в Dictionary of the Bible на Хейстингс обяснява името от египетски като Бог говори (и) той живее. — Ασεννεθ: Йосиф Флавий (пак там) Ἀσενέθη; евр. Асенат; Вулгата Aseneth. Името се обяснява като посветена на (богинята) Нейт. — Πετεφρη: евр. Поти-фера. Гръцкото име е същото, а еврейското почти същото като името на началника на телохранителите. Обяснява се като дар на бога Слънце = гр. Хелиодор. — Ἡλίου πόλεως: Хелиопол, евр. Он, егип. Ан, на около 16 км североизточно от Кайро. Там имало голям храм на Слънцето. На мястото на храма на Ра (т.е. Слънцето) в Хелиопол и днес стои обелиск, посветен на този бог. Срв. Изх. 1:11 Ων, ἥ ἐστιν Ἡλίου πόλις. За формата на собственото име срв. Бит. 46:28 Ἡρώων πόλιν.

47. δράγματα: шепи — знак на изобилие. Вж. бел. към 37:7.

48. ἐν οἷς ἦν ἡ εὐθηνία: може би това сочи по-добро четене от днешния еврейски текст. — βρώματα: изпускането на члена се дължи само на това, че го няма в еврейския текст. Гръцкият текст, както стои, трябва да се разбира така: храната от полетата на града, които са около (Он), и нея сложи в него. Но в еврейския текст Он не се споменава.

51. Μανασση: който кара да забравя. Йосиф Флавий (Древности II 6, 8): σημαίνει δ᾿ ἐπίληθον. — πάντων τῶν τοῦ πατρός μου: целия дом на баща ми или, може би, в среден род, както в Лука 2:49, всичко, което е на баща ми.

52. Εφραιμ: в еврейския текст е обяснено различно: защото Бог ме направи плодовит. Йосиф Флавий (Древности II 6, 1) има друго тълкуване: ὁ δὲ νεώτερος Ἐφραΐμης· ἀποδιδοὺς δὲ τοῦτο σημαίνει, διὰ τὸ ἀποδοθῆναι αὐτὸν τῇ ἐλευθερίᾳ τῶν προγόνων.

55. ἐπείνασεν: вж. Гр. 17. — ἐκέκραξεν: редуплициран първи аорист. Вж. Гр. 15.

56. ἐπὶ προσώπου: хебраизъм. — σιτοβολῶνας: житници. От σῖτος и βάλλω. В LXX само тук.

1 ἰδὼν δὲ Ιακωβ ὅτι ἔστιν πρᾶσις ἐν Αἰγύπτῳ εἶπεν τοῖς υἱοῖς αὐτοῦ ἵνα τί ῥᾳθυμεῖτε; 2 ἰδοὺ ἀκήκοα ὅτι ἔστιν σῖτος ἐν Αἰγύπτῳ κατάβητε ἐκεῖ καὶ πρίασθε ἡμῖν μικρὰ βρώματα ἵνα ζῶμεν καὶ μὴ ἀποθάνωμεν. 3 κατέβησαν δὲ οἱ ἀδελφοὶ Ιωσηφ οἱ δέκα πρίασθαι σῖτον ἐξ Αἰγύπτου. 4 Τὸν Δὲ Βενιαμιν τὸν ἀδελφὸν Ιωσηφ οὐκ ἀπέστειλεν μετὰ τῶν ἀδελφῶν αὐτοῦ. εἶπεν γάρ Μήποτε συμβῇ αὐτῷ μαλακία 5 ἦλθον δὲ οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἀγοράζειν μετὰ τῶν ἐρχομένων· ἦν γὰρ ὁ λιμὸς ἐν γῇ Χανααν. 6 Ιωσηφ δὲ ἦν ἄρχων τῆς γῆς; οὗτος ἐπώλει παντὶ τῷ λαῷ τῆς γῆς· ἐλθόντες δὲ οἱ ἀδελφοὶ Ιωσηφ προσεκύνησαν αὐτῷ ἐπὶ πρόσωπον ἐπὶ τὴν γῆν. 7 ἰδὼν δὲ Ιωσηφ τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ ἐπέγνω, καὶ ἠλλοτριοῦτο ἀπ᾿ αὐτῶν καὶ ἐλάλησεν αὐτοῖς σκληρά, καὶ εἶπεν αὐτοῖς Πόθεν ἥκατε; οἱ δὲ εἶπαν Ἐκ γῆς Χανααν, ἀγοράσαι βρώματα. 8 ἐπέγνω δὲ Ιωσηφ τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ, αὐτοὶ δὲ οὐκ ἐπέγνωσαν αὐτόν 9 καὶ ἐμνήσθη Ιωσηφ τῶν ἐνυπνίων ὧν εἶδεν αὐτός. καὶ εἶπεν αὐτοῖς Κατάσκοποί ἐστε, κατανοῆσαι τὰ ἴχνη τῆς χώρας ἥκατε. 10 οἱ δὲ εἶπαν Οὐχί, κύριε· οἱ παῖδές σου ἤλθομεν πρίασθαι βρώματα· 11 πάντες ἐσμὲν υἱοὶ ἑνὸς ἀνθρώπου, εἰρηνικοί ἐσμεν οὐκ εἰσὶν οἱ παῖδές σου κατάσκοποι. 12 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Οὐχί, ἀλλὰ τὰ ἴχνη τῆς γῆς ἤλθατε ἰδεῖν 13 οἱ δὲ εἶπαν Δώδεκά ἐσμεν οἱ παῖδές σου ἀδελφοὶ ἐν γῇ Χανααν καὶ ἰδοὺ ὁ νεώτερος μετὰ τοῦ πατρὸς ἡμῶν σήμερον, ὁ δὲ ἕτερος οὐχ ὑπάρχει. 14 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ιωσηφ Τοῦτό ἐστιν ὃ εἴρηκα ὑμῖν, λέγων ὅτι κατάσκοποί ἐστε· 15 ἐν τούτῳ φανεῖσθε νὴ τὴν ὑγίειαν Φαραω, οὐ μὴ ἐξέλθητε ἐντεῦθεν ἐὰν μὴ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος ἔλθῃ ὧδε. 16 ἀποστείλατε ἐξ ὑμῶν ἕνα, καὶ λάβετε τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν ὑμεῖς δὲ ἀπάχθητε ἕως τοῦ φανερὰ γενέσθαι τὰ ῥήματα ὑμῶν, εἰ ἀληθεύετε ἢ οὔ εἰ δὲ μή, νὴ τὴν ὑγίειαν Φαραω, ἦ μὴν κατάσκοποί ἐστε. 17 καὶ ἔθετο αὐτοὺς ἐν φυλακῇ ἡμέρας τρεῖς 18 εἶπεν δὲ αὐτοῖς τῇ ἡμέρᾳ Τῇ Τρίτῃ τοῦτο ποιήσατε. καὶ ζήσεσθε· τὸν θεὸν γὰρ ἐγὼ φοβοῦμαι. 19 εἰ εἰρηνικοί ἐστε ἀδελφὸς ὑμῶν εἷς κατασχεθήτω ἐν τῇ φυλακῇ αὐτοὶ δὲ βαδίσατε καὶ ἀπαγάγετε τὸν ἀγορασμὸν τῆς σιτοδοσίας ὑμῶν, 20 καὶ τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν τὸν νεώτερον ἀγάγετε πρός με, καὶ πιστευθήσονται τὰ ῥήματα ὑμῶν· εἰ δὲ μή, ἀποθανεῖσθε. ἐποίησαν δὲ οὕτως. 21 καὶ εἶπεν ἕκαστος πρὸς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ Ναί, ἐν ἁμαρτίᾳ γάρ ἐσμεν περὶ τοῦ ἀδελφοῦ ἡμῶν, ὅτι ὑπερείδομεν τὴν θλῖψιν τῆς ψυχῆς αὐτοῦ ὅτε κατεδέετο ἡμῶν καὶ οὐκ εἰσηκούσαμεν αὐτοῦ· ἕνεκεν τούτου ἐπῆλθεν ἐφ᾿ ἡμᾶς ἡ θλῖψις αὕτη.· 22 ἀποκριθεὶς δὲ Ρουβην εἶπεν αὐτοῖς Οὐκ ἐλάλησα ὑμῖν λέγων μὴ ἀδικήσητε τὸ παιδάριον καὶ οὐκ εἰσηκούσατέ μου καὶ ἰδοὺ τὸ αἷμα αὐτοῦ ἐκζητεῖται. 23 αὐτοὶ δὲ οὐκ ᾔδεισαν ὅτι ἀκούει Ιωσηφ, ὁ γὰρ ἑρμηνευτὴς ἀνὰ μέσον αὐτῶν ἦν· 24 ἀποστραφεὶς δὲ ἀπ᾿ αὐτῶν ἔκλαυσεν Ιωσηφ καὶ πάλιν προσῆλθεν πρὸς αὐτοὺς καὶ εἶπεν αὐτοῖς· καὶ ἔλαβεν τὸν Συμεων ἀπ᾿ αὐτῶν, καὶ ἔδησεν αὐτὸν ἐναντίον αὐτῶν 25 ἐνετείλατο δὲ Ιωσηφ ἐμπλῆσαι τὰ ἀγγεῖα αὐτῶν σίτου, καὶ ἀποδοῦναι τὸ ἀργύριον ἑκάστου εἰς τὸν σάκκον αὐτοῦ, καὶ δοῦναι αὐτοῖς ἐπισιτισμὸν εἰς τὴν ὁδόν. καὶ ἐγενήθη αὐτοῖς οὕτως 26 καὶ ἐπιθέντες τὸν σῖτον ἐπὶ τοὺς ὄνους αὐτῶν ἀπῆλθον ἐκεῖθεν 27 λύσας δὲ εἷς τὸν μάρσιππον αὐτοῦ. δοῦναι χορτάσματα τοῖς Ὄνοις αὐτοῦ οὗ κατέλυσαν, εἶδεν τὸν δεσμὸν τοῦ ἀργυρίου αὐτοῦ καὶ ἦν ἐπάνω τοῦ στόματος τοῦ μαρσίππου 28 καὶ εἶπεν τοῖς ἀδελφοῖς αὐτοῦ ἀπεδόθη μοι Τὸ ἀργύριον, καὶ ἰδοὺ τοῦτο ἐν τῷ μαρσίππῳ μου καὶ ἐξέστη ἡ καρδία αὐτῶν, καὶ ἐταράχθησαν πρὸς ἀλλήλους λέγοντες Τί τοῦτο ἐποίησεν ὁ θεὸς ἡμῖν; 29 ἦλθον δὲ πρὸς Ιακωβ τὸν πατέρα αὐτῶν εἰς γῆν Χανααν, καὶ ἀπήγγειλαν αὐτῷ πάντα τὰ συμβάντα αὐτοῖς λέγοντες 30 Λελάληκεν ὁ ἄνθρωπος ὁ κύριος τῆς γῆς πρὸς ἡμᾶς σκληρά, καὶ ἔθετο ἡμᾶς ἐν φυλακῇ ὡς κατασκοπεύοντας τὴν γῆν 31 εἴπαμεν δὲ αὐτῷ εἰρηνικοί ἐσμεν οὔκ ἐσμεν κατάσκοποι 32 δώδεκα ἀδελφοί ἐσμεν, υἱοὶ τοῦ πατρὸς ἡμῶν ὁ εἷς οὐχ ὑπάρχει ὁ δὲ μικρότερος μετὰ τοῦ πατρὸς ἡμῶν σήμερον ἐν γῇ Χανααν 33 εἶπεν δὲ ἡμῖν ὁ ἄνθρωπος ὁ κύριος τῆς γῆς ἐν τούτῳ γνώσομαι ὅτι εἰρηνικοί ἐστε. ἀδελφὸν ἕνα ἄφετε ὧδε μετ᾿ ἐμοῦ, τὸν δὲ ἀγορασμὸν τῆς σιτοδοσίας τοῦ οἴκου ὑμῶν λαβόντες ἀπέλθατε· 34 καὶ ἀγάγετε πρός με τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν τὸν νεώτερον, καὶ γνώσομαι ὅτι οὐ κατάσκοποί ἐστε, ἀλλ᾿ ὅτι εἰρηνικοί ἐστε καὶ τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν ἀποδώσω ὑμῖν, καὶ τῇ γῇ ἐμπορεύεσθε. 35 ἐγένετο δὲ ἐν τῷ κατακενοῦν αὐτοὺς τοὺς σάκκους αὐτῶν, καὶ ἦν ἑκάστου ὁ δεσμὸς τοῦ ἀργυρίου ἐν τῷ σάκκῳ αὐτῶν. καὶ εἶδον τοὺς δεσμοὺς τοῦ ἀργυρίου αὐτῶν αὐτοὶ καὶ ὁ πατὴρ αὐτῶν, καὶ ἐφοβήθησαν 36 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ιακωβ ὁ πατὴρ αὐτῶν Ἐμὲ ἠτεκνώσατε Ιωσηφ οὐκ ἔστιν, Συμεων οὐκ ἔστιν, καὶ τὸν Βενιαμιν Λήμψεσθε ἐπ᾿ ἐμὲ ἐγένετο πάντα Ταῦτα. 37 εἶπεν δὲ Ρουβην τῷ πατρὶ αὐτοῦ λέγων Τοὺς δύο υἱούς μου ἀπόκτεινον, ἐὰν μὴ ἀγάγω αὐτὸν πρὸς σέ· δὸς αὐτὸν εἰς τὴν χεῖρά μου κἀγὼ ἀνάξω αὐτὸν πρὸς σέ 38 ὁ δὲ εἶπεν Οὐ καταβήσεται ὁ υἱός μου μεθ᾿ ὑμῶν, ὅτι ὁ ἀδελφὸς αὐτοῦ ἀπέθανεν. καὶ αὐτὸς μόνος καταλέλειπται· καὶ συμβήσεται αὐτὸν μαλακισθῆναι ἐν τῇ ὁδῷ ᾗ ἂν πορεύησθε, καὶ κατάξετέ μου τὸ γῆρας μετὰ λύπης εἰς ᾅδου

Бележки към Битие 42

1. πρᾶσις: пазар, продажба (на жито), лат. annona. В еврейския текст думата е същата, която в следващия стих е преведена σῖτος. — ἵνα τί: понякога се пише слято ἱνατί. Този начин да се изрази защо е чест в библейския гръцки (напр. Бит. 44:4, 7; 47:15; Изх. 5:4, 15, 22; Мат. 27:46; Деян. 7:26). От него идва и латинската формула на св. Августин ut quid (напр. За Божия град IV 18). Не е непознат и на класическите автори: Платон, Апология 26c ἵνα τί ταῦτα λέγεις; Пир 205a.

4. μαλακία: срв. ст. 38 μαλακισθῆναι и 44:29 за значението вреда, нещастие.

7. ἥκατε: перфект от ἥκω, употребяван само в множествено число. Вж. Гр. 17. — ἀγοράσαι βρώματα: вж. Гр. 25 (инфинитив за цел).

9. τὰ ἴχνη: в Ревизирания превод голотата (на земята).

11. εἰρηνικοί: в Ревизирания превод честни хора.

12. ἤλθατε: вж. Гр. 16 (окончания на първия аорист).

15. νὴ τὴν ὑγίαν: така и в ст. 16. Νή не се среща никъде другаде в LXX. Ὑγίεια в късния гръцки обикновено се явява като ὑγεία, а тук като ὑγία. Вж. Гр. 5 и 9.

16. ἀπάχθητε: бъдете отведени в тъмница. Първи аорист повелително наклонение пасив. Вж. бел. към 39:22. — ἢ οὔ: във втората част на непряк разделителен въпрос може да се употреби οὐ или μή. Срв. Платон, Държавата 451d καὶ σκοπῶμεν, εἰ ἡμῖν πρέπει ἢ οὔ, и 339a εἰ δὲ ἀληθὲς ἢ μή, πειράσομαι μαθεῖν. — εἰ μήν: наистина = ἦ μήν. Вж. Гр. 28.

19. ἀδελφὸς ὑμῶν εἷς: еврейският текст показва, че генитивът е притежателен, а не разделителен — един ваш брат, а не един от вас, братя. — τὸν ἀγορασμὸν τῆς σιτοδοσίας ὑμῶν: житото, което сте купили. Σιτοδοσία собствено значи безплатна раздаване на жито. Срв. лат. frumentatio, Светоний, Август 40, 42.

20. πιστευθήσονται τὰ ῥήματα ὑμῶν: срв. 41:36 ἃ ἔσονται. — ἐποίησαν δὲ οὕτως: тези думи ги има и в еврейския текст, но в този контекст изглеждат не на мястото си.

22. Ρουβην: вж. 37:22.

23. ἀνὰ μέσον: често в LXX, напр. Бит. 49:14; Чис. 26:56; 30:17. Срв. 1 Кор. 6:5.

25. ἄγγια: = ἀγγεῖα. Вж. Гр. 5.

27. εἷς: един (от тях). — μάρσιππον: в еврейския текст е сак, откъдето през гръцки и латински идва английското sack (бълг. „сак“). Тук — торбата с храната за магаретата. У Ксенофонт (Анабасис IV 3, 11) думата се употребява за торба за дрехи и се пише μάρσιπος. Има и умалителни форми: μαρσίπιον, μαρσίππιον (Сир. 18:33), μαρσύπειον и μαρσύπιον; лат. marsupium, откъдето и „торбести“ (marsupialia) за животните с торба. — τὸν δεσμὸν τοῦ ἀργυρίου αὐτοῦ: вързопа на парите му, т.е. парите му, вързани в кесия. Вж. мн. ч. на същия израз в ст. 35. В класическия гръцки δεσμοί често значи затвор, напр. Платон, Държавата 378d; Пир 195c, а δεσμά значи окови, напр. Платон, Евтифрон 9a; Деян. 20:23; Лукиан, Прометей 1. Употребата на δεσμοί в ст. 35 съответства на скрития принцип, че когато δεσμός е отвлечено съществително, множественото му число е δεσμοί. В Съд. 15:14 обаче имаме δεσμοί = δεσμά. — ἐπάνω τοῦ στόματος: плеоназъм вместо в устието на.

32. μικρότερος: = νεώτερος в ст. 13. — εἰς γῆν Χανααν: вж. Гр. 27 (εἰς вм. ἐν).

33. ἀπέλθατε: вж. Гр. 16.

34. τῇ γῇ ἐμπορεύεσθε: повелително наклонение.

35. κατακενοῦν: думата се среща още веднъж в LXX, в 2 Цар. 13:9; иначе изглежда не е известна. — σάκκους: еврейската дума е същата, за която в ст. 27 е употребено μάρσιππος.

36. ἠτεκνώσατε: срв. 43:14; 1 Цар. 15:33 καθότι ἠτέκνωσεν γυναῖκας ἡ ῥομφαία σου, οὕτως ἀτεκνωθήσεται ἐκ γυναικῶν ἡ μήτηρ σου. — λήμψεσθε: вж. Гр. 6 (μ в λήμψομαι). — ἐπ᾿ ἐμὲ ἐγένετο: сполетяха мене.

38. μαλακισθῆναι: вж. бел. към ст. 4.

1 ὁ δὲ λιμὸς ἐνίσχυσεν ἐπὶ τῆς γῆς. 2 ἐγένετο δὲ ἡνίκα συνετέλεσαν καταφαγεῖν τὸν σῖτον ὃν ἤνεγκαν ἐξ Αἰγύπτου, καὶ εἶπεν αὐτοῖς ὁ πατὴρ αὐτῶν Πάλιν πορευθέντες πρίασθε ἡμῖν μικρὰ βρώματα.· 3 εἶπεν δὲ αὐτῷ Ιουδας λέγων Διαμαρτυρίᾳ διαμεμαρτύρηται ἡμῖν ὁ ἄνθρωπος λέγων Οὐκ ὄψεσθε τὸ πρόσωπόν μου ἐὰν μὴ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος μεθ᾿ ὑμῶν ᾖ 4 εἰ μὲν οὖν ἀποστέλλεις τὸν ἀδελφὸν ἡμῶν μεθ᾿ ἡμῶν, καταβησόμεθα καὶ ἀγοράσωμέν σοι βρώματα 5 εἰ δὲ μὴ ἀποστέλλεις τὸν ἀδελφὸν ἡμῶν μεθ᾿ ἡμῶν, οὐ πορευσόμεθα ὁ γὰρ ἄνθρωπος εἶπεν ἡμῖν λέγων Οὐκ ὄψεσθέ μου τὸ πρόσωπον ἐὰν μὴ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος μεθ᾿ ὑμῶν ᾖ 6 εἶπεν δὲ Ισραηλ Τί ἐκακοποιήσατέ με ἀναγγείλαντες τῷ ἀνθρώπῳ εἰ ἔστιν ὑμῖν ἀδελφός 7 οἱ δὲ εἶπαν Ἐρωτῶν ἐπηρώτησεν ἡμᾶς ὁ ἄνθρωπος καὶ τὴν γενεὰν ἡμῶν, λέγων Εἰ ἔτι ὁ πατὴρ ὑμῶν ζῇ; εἰ ἔστιν ὑμῖν ἀδελφός καὶ ἀπηγγείλαμεν αὐτῷ κατὰ τὴν ἐπερώτησιν ταύτην. μὴ ᾔδειμεν εἰ ἐρεῖ ἡμῖν ἀγάγετε τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν 8 εἶπεν δὲ Ιουδας πρὸς Ισραηλ τὸν πατέρα αὐτοῦ ἀπόστειλον τὸ παιδάριον μετ᾿ ἐμοῦ, καὶ ἀναστάντες πορευσόμεθα, ἵνα ζῶμεν καὶ μὴ ἀποθάνωμεν καὶ ἡμεῖς καὶ σὺ καὶ ἡ ἀποσκευὴ ἡμῶν. 9 ἐγὼ δὲ ἐκδέχομαι αὐτόν, ἐκ χειρός μου ζήτησον αὐτόν ἐὰν μὴ ἀγάγω αὐτὸν πρὸς σὲ καὶ στήσω αὐτὸν ἐναντίον σου, ἡμαρτηκὼς ἔσομαι πρὸς σὲ πάσας τὰς ἡμέρας. 10 εἰ μὴ γὰρ ἐβραδύναμεν ἤδη ἂν ὑπεστρέψαμεν δίς.· 11 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ισραηλ ὁ πατὴρ αὐτῶν Εἰ οὕτως ἐστίν, τοῦτο ποιήσατε λάβετε ἀπὸ τῶν καρπῶν τῆς γῆς ἐν τοῖς ἀγγείοις ὑμῶν, καὶ καταγάγετε τῷ ἀνθρώπῳ δῶρα τῆς ῥητίνης καὶ τοῦ μέλιτος, θυμίαμα καὶ στακτὴν καὶ τερέμινθον καὶ κάρυα. 12 καὶ τὸ ἀργύριον δισσὸν λάβετε ἐν ταῖς χερσὶν ὑμῶν· τὸ ἀργύριον τὸ ἀποστραφὲν ἐν τοῖς μαρσίπποις ὑμῶν ἀποστρέψατε μεθ᾿ ὑμῶν· μήποτε ἀγνόημά ἐστιν. 13 καὶ τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν λάβετε, καὶ ἀναστάντες κατάβητε πρὸς τὸν ἄνθρωπον. 14 ὁ δὲ θεός μου δῴη ὑμῖν χάριν ἐναντίον τοῦ ἀνθρώπου, καὶ ἀποστείλαι τὸν ἀδελφὸν ὑμῶν τὸν ἕνα καὶ τὸν Βενιαμιν ἐγὼ μὲν γάρ καθὰ ἠτέκνωμαι ἠτέκνωμαι 15 λαβόντες δὲ οἱ ἄνδρες τὰ δῶρα ταῦτα καὶ τὸ ἀργύριον διπλοῦν ἔλαβον ἐν ταῖς χερσὶν αὐτῶν, καὶ τὸν Βενιαμιν καὶ ἀναστάντες κατέβησαν εἰς Αἴγυπτον, καὶ ἔστησαν ἐναντίον Ιωσηφ. 16 εἶδεν δὲ Ιωσηφ αὐτοὺς καὶ τὸν Βενιαμιν τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ τὸν ὁμομήτριον, καὶ εἶπεν τῷ ἐπὶ τῆς οἰκίας αὐτοῦ εἰσάγαγε τοὺς ἀνθρώπους εἰς τὴν οἰκίαν Καὶ σφάξον θύματα καὶ ἑτοίμασον μετ᾿ ἐμοῦ γὰρ φάγονται οἱ ἄνθρωποι ἄρτους τὴν μεσημβρίαν. 17 ἐποίησεν δὲ ὁ ἄνθρωπος καθὰ εἶπεν Ιωσηφ, καὶ εἰσήγαγεν τοὺς ἀνθρώπους εἰς τὸν οἶκον Ιωσηφ 18 ἰδόντες δὲ οἱ ἄνθρωποι ὅτι εἰσήχθησαν εἰς τὸν οἶκον Ιωσηφ εἶπαν διὰ τὸ ἀργύριον τὸ ἀποστραφὲν ἐν τοῖς μαρσίπποις ἡμῶν τὴν ἀρχὴν ἡμεῖς εἰσαγόμεθα τοῦ συκοφαντῆσαι ἡμᾶς καὶ ἐπιθέσθαι ἡμῖν, τοῦ λαβεῖν ἡμᾶς εἰς παῖδας καὶ τοὺς ὄνους ἡμῶν. 19 προσελθόντες δὲ πρὸς τὸν ἄνθρωπον τὸν ἐπὶ τοῦ οἴκου Ιωσηφ ἐλάλησαν αὐτῷ ἐν τῷ πυλῶνι τοῦ οἴκου 20 λέγοντες δεόμεθα κύριε· κατέβημεν τὴν ἀρχὴν πρίασθαι βρώματα 21 ἐγένετο δὲ ἡνίκα ἤλθομεν εἰς τὸ καταλῦσαι καὶ ἠνοίξαμεν τοὺς μαρσίππους ἡμῶν, καὶ τόδε τὸ ἀργύριον ἑκάστου ἐν τῷ μαρσίππῳ αὐτοῦ. τὸ ἀργύριον ἡμῶν ἐν σταθμῷ ἀπεστρέψαμεν νῦν ἐν ταῖς χερσὶν ἡμῶν, 22 καὶ ἀργύριον ἕτερον ἠνέγκαμεν μεθ᾿ ἑαυτῶν ἀγοράσαι βρώματα οὐκ οἴδαμεν τίς ἐνέβαλεν τὸ ἀργύριον εἰς τοὺς μαρσίππους ἡμῶν. 23 εἶπεν δὲ αὐτοῖς ἵλεως ὑμῖν, μὴ φοβεῖσθε. ὁ θεὸς ὑμῶν καὶ ὁ θεὸς τῶν πατέρων ὑμῶν ἔδωκεν ὑμῖν θησαυροὺς ἐν τοῖς μαρσίπποις ὑμῶν τὸ δὲ ἀργύριον ὑμῶν εὐδοκιμοῦν ἀπέχω. καὶ ἐξήγαγεν πρὸς αὐτοὺς τὸν Συμεων, 24 καὶ ἤνεγκεν ὕδωρ νίψαι τοὺς πόδας αὐτῶν, καὶ ἔδωκεν χορτάσματα τοῖς ὄνοις αὐτῶν. 25 ἡτοίμασαν δὲ τὰ δῶρα ἕως τοῦ ἐλθεῖν Ιωσηφ μεσημβρίας ἤκουσαν γὰρ ὅτι ἐκεῖ μέλλει ἀριστᾶν. 26 εἰσῆλθεν δὲ Ιωσηφ εἰς τὴν οἰκίαν, καὶ προσήνεγκαν αὐτῷ τὰ δῶρα ἃ εἶχον ἐν ταῖς χερσὶν αὐτῶν εἰς τὸν οἶκον, καὶ προσεκύνησαν αὐτῷ ἐπὶ πρόσωπον ἐπὶ τὴν γῆν. 27 ἠρώτησεν δὲ αὐτούς πῶς ἔχετε καὶ εἶπεν αὐτοῖς εἰ ὑγιαίνει ὁ πατὴρ ὑμῶν ὁ πρεσβύτερος ὃν εἴπατε; ἔτι ζῇ· 28 οἱ δὲ εἶπαν Ὑγιαίνει ὁ παῖς σου ὁ πατὴρ ἡμῶν, ἔτι ζῇ. καὶ εἶπεν Εὐλογητὸς ὁ ἄνθρωπος ἐκεῖνος τῷ θεῷ. καὶ κύψαντες προσεκύνησαν. αὐτῷ 29 ἀναβλέψας δὲ τοῖς ὀφθαλμοῖς Ιωσηφ εἶδεν Βενιαμιν τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ τὸν ὁμομήτριον καὶ εἶπεν Οὗτος ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος, ὃν εἴπατε πρός με ἀγαγεῖν καὶ εἶπεν Ὁ θεὸς ἐλεήσαι σε, τέκνον. 30 ἐταράχθη δὲ Ιωσηφ συνεστρέφετο γὰρ τὰ ἔντερα αὐτοῦ ἐπὶ τῷ ἀδελφῷ αὐτοῦ, καὶ ἐζήτει κλαῦσαι· εἰσελθὼν δὲ εἰς τὸ ταμιεῖον ἔκλαυσεν ἐκεῖ. 31 καὶ νιψάμενος τὸ πρόσωπον ἐξελθὼν ἐνεκρατεύσατο, καὶ εἶπεν Παράθετε ἄρτους 32 καὶ παρέθηκαν αὐτῷ μόνῳ; Καὶ αὐτοῖς καθ᾿ ἑαυτούς, καὶ τοῖς Αἰγυπτίοις τοῖς συνδειπνοῦσιν μετ᾿ αὐτοῦ καθ᾿ ἑαυτούς οὐ γὰρ ἐδύναντο οἱ Αἰγύπτιοι συνεσθίειν μετὰ τῶν Εβραίων ἄρτους. βδέλυγμα γάρ ἐστιν τοῖς Αἰγυπτίοις 33 ἐκάθισαν δὲ ἐναντίον αὐτοῦ, ὁ πρωτότοκος κατὰ τὰ πρεσβεῖα αὐτοῦ καὶ ὁ νεώτερος κατὰ τὴν νεότητα αὐτοῦ ἐξίσταντο δὲ οἱ ἄνθρωποι ἕκαστος πρὸς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ. 34 ἦραν δὲ μερίδας παρ᾿ αὐτοῦ πρὸς αὐτούς ἐμεγαλύνθη δὲ ἡ μερὶς Βενιαμιν παρὰ τὰς μερίδας πάντων πενταπλασίως πρὸς τὰς ἐκείνων. ἔπιον δὲ καὶ ἐμεθύσθησαν μετ᾿ αὐτοῦ.

Бележки към Битие 43

3. Διαμαρτυρίᾳ διαμεμαρτύρηται: сроден датив. Вж. Гр. 22.

4. καταβησόμεθα καὶ ἀγοράσωμεν: това съчетание на футур с аорист конюнктив се среща отново в Изх. 8:4. То е по-разбираемо, когато изречението е въпросително, както в Бит. 44:16.

6. Τί ἐκακοποιήσατέ κτλ.: Защо ми направихте такова зло, като…?

7. ἐπηρώτησεν ἡμᾶς: разпита за нас. Конструкцията е добър гръцки. Срв. Херодот VII 100: παρέπλεε παρὰ τὰς πρῴρας τῶν νεῶν, ἐπειρωτέων τε ἑκάστας ὁμοίως καὶ τὸν πεζὸν καὶ ἀπογραφόμενος. — εἰ ἔτι: вж. Гр. 28 (въпросително εἰ).

8. ἀποσκευή: еврейската дума, употребена тук, е преведена дечица в Бит. 34:29; 43:8; 46:5; Изх. 10:10, 24; 12:37; Чис. 16:27; 31:9; 32:16, 17, 24, 26; Втор. 20:14. Ἀποσκευή е дума с неясно значение, нещо като английските gear или belongings (покъщнина, имот) или латинското impedimenta (багаж, обоз). Вж. бел. към Изх. 10:10 и срв. 1 Пар. 5:21; 2 Мак. 12:21.

9. ἐκδέχομαι: еврейската дума, предадена тук с ἐκδέχομαι, е образувана от същия семитски корен, от който идва и ἀρραβών залог, заета от гърците от семитски търговци. Може би ἐκδέχομαι αὐτόν може да се преведе аз поемам отговорността за него. — ἡμαρτηκὼς ἔσομαι: буквално ще съм съгрешил. Аналитична форма на бъдеще предварително време. Вж. Гр. 25.

11. ῥητίνης: вж. бел. към 37:25. Йосиф Флавий (Древности II 6, 5) има тук τό τε τῆς βαλάνου μύρον καὶ στακτήν, τερέβινθόν τε καὶ μέλι. — θυμίαμα: вместо да продължи разделителния генитив, конструкцията се връща към акузатив след καταγάγετε. — στακτήν: вж. бел. към 37:25. — τερέμινθον: τέρμινθος, τερέμινθος, τερέβινθος (Ис. 1:30; 6:13) са различни форми на името на дървото, известно в ботаниката като Pistacia terebinthus. Τέρμινθος не се среща в текста на Swete, в който преобладаващата форма е τερέμινθος. Тук с τερέμινθος са означени фъстъците (шам-фъстък). — κάρυα: общо название за ядки. В Ревизирания превод тук е преведено бадеми, както в Чис. 17:23.

12. δισσόν: δισσός и τρισσός са добър гръцки за двоен и троен. Тази поредица числителни за кратност не е продължена по-нататък. За δισσός срв. 45:22. Думата се среща осем пъти в LXX. — ἀποστρέψατε: върнете обратно (преходно). Некласическа употреба. Срв. ст. 21; 44:8; Изх. 10:8. Често е непреходно — връщам се — както в Изх. 13:17. — μή ποτε… ἐστίν: μή ποτε = може би. Изразът вероятно е възникнал от изпускане на дума като ὅρα (гледай). Срв. Съд. 3:24; 3 Цар. 18:27. Това е по-ясно, когато глаголът е в конюнктив, както в Изх. 13:17 μή ποτε μεταμελήσῃ τῷ λαῷ.

14. δῴη: вж. Гр. 18 (оптатив на δίδωμι). — τὸν ἕνα: бихме казали другия ви брат, както е и в еврейския текст. Гръцкото четене може да се дължи просто на объркване на две еврейски букви. Става дума за Симеон (42:24). — ἐγὼ μέν: тук μέν служи само за да подчертае ἐγώ или пък да го противопостави на ὑμῖν, което е преди него, като обръща обичайния ред. Вж. Гр. 19.

16. ὁμομήτριον: срв. Бит. 46:19. — τὴν μεσημβρίαν: вж. Гр. 22 (акузатив за време).

18. τοῦ συκοφαντῆσαι… τοῦ λαβεῖν: вж. Гр. 22 (генитивен инфинитив за цел).

20. κατέβημεν: вместо καταβάντες κατέβημεν. Тук еврейският израз за веднъж е пренебрегнат, където изглежда няма особена сила.

21. εἰς τὸ καταλῦσαι: еврейската дума, преведена в Ревизирания превод място за нощуване (странноприемница), гръцкият преводач изглежда е разбрал като самото действие да се спре за нощувка. Йосиф Флавий (Древности II 6, 6) има тук κατ᾿ οἶκον. — καὶ τόδε: това второ καί бележи аподозиса. Вж. Гр. 19. — ἐν σταθμῷ: в пълно тегло.

23. Ἵλεως ὑμῖν: подразбира се εἴη ὁ θεός. Срв. 1 Пар. 11:19 ἵλεώς μοι ὁ θεὸς τοῦ ποιῆσαι τὸ ῥῆμα τοῦτο; Мат. 16:22. В Ревизирания превод: Мир на вас. Употребената тук еврейска дума е свързана с арабското салам. — εὐδοκιμοῦν ἀπέχω: получил съм напълно (букв. имам доброкачествено). Срв. Мат. 6:2 ἀπέχουσιν τὸν μισθὸν αὐτῶν. В еврейския текст е просто вашите пари дойдоха при мене.

28. ὁ παῖς σου: твоят слуга. Вж. бел. към 40:20. — καὶ εἶπεν… τῷ θεῷ: тези думи ги няма в еврейския текст.

29. εἴπατε: = обещахте.

30. συνεστρέφετο κτλ.: = сърцето му се развълнува за брат му. — ταμιεῖον: срв. Мат. 6:6 за тази употреба на ταμιεῖον като вътрешна стая.

31. ἐνεκρατεύσατο: овладя се.

32. βδέλυγμα… πᾶς ποιμὴν προβάτων: срв. 46:34. Нищо повече не е известно по този въпрос.

33. ἐξίσταντο: думата, която обикновено изразява чувството изненада, тук е употребена за изявата на това чувство. — ἕκαστος πρὸς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ: всеки към брат си = един към друг. В еврейския текст е всеки към ближния си.

34. ἦραν: подразбира се οἱ παῖδες. — ἐμεγαλύνθη… παρά: вж. бел. към 37:3. Общото твърдение „беше по-голям от“ се уточнява по-нататък с πενταπλασίως πρὸς τὰς ἐκείνων. За друг пример на принципа да помогнеш някому „както го обичаш“ вж. Ксенофонт, Киропедия I 3, 6, където Астиаг дава на Кир толкова много месо, че момчето трябва да го раздаде на слугите. Йосиф Флавий (Древности II 6, 6) смекчава πενταπλασίως на διπλασίοσι μοίραις. Значението, което тук се придава на Вениамин, е използвано като довод, че тази легенда е оформена по времето на Саул, който принадлежал към това племе.

1 καὶ ἐνετείλατο Ιωσηφ τῷ ὄντι ἐπὶ τῆς οἰκίας αὐτοῦ λέγων Πλήσατε τοὺς μαρσίππους τῶν ἀνθρώπων βρωμάτων ὅσα ἐὰν δύνωνται ἆραι, καὶ ἐμβάλατε ἑκάστου τὸ ἀργύριον ἐπὶ τοῦ στόματος τοῦ μαρσίππου 2 καὶ τὸ κόνδυ μου τὸ ἀργυροῦν ἐμβάλατε εἰς τὸν μάρσιππον τοῦ νεωτέρου, καὶ τὴν τιμὴν τοῦ σίτου αὐτοῦ. ἐγενήθη δὲ κατὰ τὸ ῥῆμα Ιωσηφ καθὼς εἶπεν. 3 τὸ πρωὶ διέφαυσεν καὶ οἱ ἄνθρωποι ἀπεστάλησαν αὐτοὶ καὶ οἱ ὄνοι αὐτῶν. 4 ἐξελθόντων δὲ αὐτῶν τὴν πόλιν οὐκ ἀπέσχον μακράν, καὶ Ιωσηφ εἶπεν τῷ ἐπὶ τῆς οἰκίας αὐτοῦ ἀναστὰς ἐπιδίωξον ὀπίσω τῶν ἀνθρώπων καὶ καταλήμψῃ αὐτούς, καὶ ἐρεῖς αὐτοῖς Τί ὅτι ἀνταπεδώκατε πονηρὰ ἀντὶ καλῶν 5 ἵνα τί ἐκλέψατέ μου τὸ κόνδυ τὸ ἀργυροῦν οὐ τοῦτό ἐστιν ἐν ᾧ πίνει ὁ κύριός μου; αὐτὸς δὲ οἰωνισμῷ οἰωνίζεται ἐν αὐτῷ πονηρὰ συντετέλεσθε ἃ πεποιήκατε. 6 εὑρὼν δὲ αὐτοὺς εἶπεν αὐτοῖς κατὰ τὰ ῥήματα ταῦτα 7 Οἱ δὲ εἶπον αὐτῷ ἵνα τί λαλεῖ ὁ κύριος κατὰ τὰ ῥήματα ταῦτα; μὴ γένοιτο τοῖς παισίν σου ποιῆσαι κατὰ τὸ ῥῆμα τοῦτο 8 εἰ τὸ μὲν ἀργύριον ὃ εὕρομεν ἐν τοῖς μαρσίπποις ἡμῶν ἀπεστρέψαμεν πρὸς σὲ ἐκ γῆς Χανααν πῶς ἂν κλέψαιμεν ἐκ τοῦ οἴκου τοῦ κυρίου σου ἀργύριον ἢ χρυσίον; 9 παρ᾿ ᾧ ἂν εὑρεθῇ τὸ κόνδυ τῶν παίδων σου, ἀποθνῃσκέτω καὶ ἡμεῖς δὲ ἐσόμεθα παῖδες τῷ κυρίῳ ἡμῶν. 10 ὁ δὲ εἶπεν καὶ νῦν ὡς λέγετε, οὕτως ἔσται ὁ ἄνθρωπος παρ᾿ ᾧ ἂν εὑρεθῇ τὸ Κόνδυ. αὐτὸς ἔσται μου παῖς. ὑμεῖς δὲ ἔσεσθε καθαροί. 11 καὶ ἔσπευσαν καὶ καθεῖλαν ἕκαστος τὸν μάρσιππον αὐτοῦ ἐπὶ τὴν γῆν, καὶ ἤνοιξαν ἕκαστος τὸν μάρσιππον αὐτοῦ. 12 ἠρεύνα δὲ ἀπὸ τοῦ πρεσβυτέρου ἀρξάμενος ἕως ἦλθεν ἐπὶ τὸν νεώτερον, καὶ εὗρεν τὸ κόνδυ ἐν τῷ μαρσίππῳ τῷ Βενιαμιν. 13 καὶ διέρρηξαν τὰ ἱμάτια αὐτῶν, καὶ ἐπέθηκαν ἕκαστος τὸν μάρσιππον αὐτοῦ ἐπὶ τὸν ὄνον αὐτοῦ. καὶ ἐπέστρεψαν εἰς τὴν πόλιν. 14 εἰσῆλθεν δὲ Ιουδας καὶ οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ πρὸς Ιωσηφ, ἔτι αὐτοῦ ὄντος ἐκεῖ καὶ ἔπεσον ἐναντίον αὐτοῦ ἐπὶ τὴν γῆν. 15 εἶπεν δὲ αὐτοῖς Ιωσηφ τί τὸ πρᾶγμα τοῦτο ὃ ἐποιήσατε; οὐκ οἴδατε ὅτι οἰωνισμῷ οἰωνιεῖται ἄνθρωπος οἷος ἐγώ 16 εἶπεν δὲ Ιουδας Τί ἀντεροῦμεν τῷ κυρίῳ ἢ τί λαλήσωμεν ἢ τί δικαιωθῶμεν ὁ δὲ θεὸς εὗρεν τὴν ἀδικίαν τῶν παίδων σου· ἰδού ἐσμεν οἰκέται τῷ κυρίῳ ἡμῶν, καὶ ἡμεῖς καὶ παρ᾿ ᾧ εὑρέθη τὸ κόνδυ. 17 εἶπεν δὲ Ιωσηφ Μή μοι γένοιτο ποιῆσαι τὸ ῥῆμα τοῦτο ὁ ἄνθρωπος παρ᾿ ᾧ εὑρέθη τὸ κόνδυ, αὐτὸς ἔσται μου παῖς· ὑμεῖς δὲ ἀνάβητε μετὰ σωτηρίας πρὸς τὸν πατέρα ὑμῶν. 18 Ἐγγίσας δὲ αὐτῷ Ιουδας εἶπεν Δέομαι; κύριε· λαλησάτω ὁ παῖς σου ῥῆμα ἐναντίον σου, καὶ μὴ θυμωθῇς τῷ παιδί σου, ὅτι σὺ εἶ μετὰ Φαραω. 19 κύριε, σὺ ἠρώτησας τοὺς παῖδάς σου λέγων εἰ ἔχετε πατέρα ἢ ἀδελφόν 20 καὶ εἴπαμεν τῷ κυρίῳ Ἔστιν ἡμῖν πατὴρ πρεσβύτερος, καὶ παιδίον γήρως νεώτερον αὐτῷ, καὶ ὁ ἀδελφὸς αὐτοῦ ἀπέθανεν, αὐτὸς δὲ μόνος ὑπελείφθη τῇ μητρὶ αὐτοῦ, ὁ δὲ πατὴρ αὐτὸν ἠγάπησεν. 21 εἶπας δὲ τοῖς παισίν σου Καταγάγετε αὐτὸν πρός με, καὶ ἐπιμελοῦμαι αὐτοῦ 22 καὶ εἴπαμεν τῷ κυρίῳ Οὐ δυνήσεται τὸ παιδίον καταλιπεῖν τὸν πατέρα· ἐὰν δὲ καταλίπῃ τὸν πατέρα, ἀποθανεῖται. 23 σὺ δὲ εἶπας τοῖς παισίν σου ἐὰν μὴ καταβῇ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν ὁ νεώτερος μεθ᾿ ὑμῶν, οὐ προσθήσεσθε ἔτι ἰδεῖν τὸ πρόσωπόν μου. 24 ἐγένετο· δὲ ἡνίκα ἀνέβημεν πρὸς τὸν παῖδά σου πατέρα δὲ ἡμῶν, ἀπηγγείλαμεν αὐτῷ τὰ ῥήματα τοῦ κυρίου. 25 εἶπεν δὲ ἡμῖν ὁ πατὴρ ἡμῶν Βαδίσατε πάλιν, ἀγοράσατε ἡμῖν μικρὰ βρώματα. 26 ἡμεῖς δὲ εἴπαμεν Οὐ δυνησόμεθα καταβῆναι ἀλλ᾿ εἰ μὲν ὁ ἀδελφὸς ἡμῶν ὁ νεώτερος καταβαίνει μεθ᾿ ἡμῶν, καταβησόμεθα οὐ γὰρ δυνησόμεθα ἰδεῖν τὸ πρόσωπον τοῦ ἀνθρώπου, τοῦ ἀδελφοῦ τοῦ νεωτέρου μὴ ὄντος μεθ᾿ ἡμῶν. 27 εἶπεν δὲ ὁ παῖς σου ὁ πατὴρ ἡμῶν πρὸς ἡμᾶς Ὑμεῖς γινώσκετε ὅτι δύο ἔτεκέν μοι ἡ γυνή 28 καὶ ἐξῆλθεν ὁ εἷς ἀπ᾿ ἐμοῦ, καὶ εἴπατε ὅτι Θηριόβρωτος γέγονεν καὶ οὐκ εἶδον αὐτὸν ἔτι. καὶ νῦν 29 ἐὰν οὖν λάβητε καὶ τοῦτον ἐκ προσώπου μου καὶ συμβῇ αὐτῷ μαλακία ἐν τῇ ὁδῷ, καὶ κατάξετέ μου τὸ γῆρας μετὰ λύπης εἰς ᾅδου 30 νῦν οὖν ἐὰν εἰσπορεύωμαι πρὸς τὸν παῖδά σου πατέρα δὲ ἡμῶν, καὶ τὸ παιδάριον μὴ ᾖ μεθ᾿ ἡμῶν, Ἡ δὲ ψυχὴ αὐτοῦ ἐκκρέμαται ἐκ τῆς τούτου ψυχῆς 31 καὶ ἔσται ἐν τῷ ἰδεῖν αὐτὸν μὴ ὂν τὸ παιδάριον μεθ᾿ ἡμῶν τελευτήσει, καὶ κατάξουσιν οἱ παῖδές σου τὸ γῆρας τοῦ παιδός σου πατρὸς δὲ ἡμῶν μετ᾿ ὀδύνης εἰς ᾅδου 32 ὁ γὰρ παῖς σου ἐκδέδεκται τὸ παιδίον παρὰ τοῦ πατρὸς λέγων ἐὰν μὴ ἀγάγω αὐτὸν πρὸς σὲ καὶ στήσω αὐτὸν ἐναντίον σου, ἡμαρτηκὼς ἔσομαι πρὸς τὸν πατέρα πάσας τὰς ἡμέρας. 33 νῦν οὖν παραμενῶ σοι παῖς ἀντὶ τοῦ παιδίου, οἰκέτης τοῦ κυρίου τὸ δὲ παιδίον ἀναβήτω μετὰ τῶν ἀδελφῶν. 34 πῶς γὰρ ἀναβήσομαι πρὸς τὸν πατέρα, τοῦ παιδίου μὴ ὄντος μεθ᾿ ἡμῶν; ἵνα μὴ ἴδω τὰ κακά ἃ εὑρήσει τὸν πατέρα μου

Бележки към Битие 44

1. ὅσα ἐάν: вж. Гр. 28 (ἐάν след относително местоимение). — ἐμβάλατε: повелително наклонение от аориста ἐνέβαλα. Вж. Гр. 16.

2. κόνδυ: чаша за пиене. Извън тази глава думата се среща в LXX само в Ис. 51:17, 22. Множественото κόνδυα е употребено в едно писмо на Александър Велики до сатрапите на Азия, цитирано у Атеней (784a). Оттук се заключава, че думата е персийска. Йосиф Флавий (Древности II 6, 7) има тук σκύφος.

3. τὸ πρωὶ διέφαυσεν: τὸ πρωί е наречно (вж. бел. към 40:6), а διέφαυσεν е непреходно (разсъмна се).

4. ἐξελθόντων… ἀπέσχον: вж. Гр. 22 (генитив абсолютен при същия подлог). — καὶ Ιωσηφ: в такива паратактични конструкции καί може да се преведе когато. Тази употреба на καί се среща и у класическите автори, напр. Платон, Евтидем 273a, 277b. Срв. Вергилий, Георгики II 80: nec longum tempus, et ingens exiit ad caelum ramis felicibus arbos. — ὀπίσω τῶν ἀνθρώπων: некласически заместител на μετὰ τοὺς ἀνθρώπους. Вж. Гр. 27. — καταλήμψῃ… ἐρεῖς: заповеден футур. Вж. Гр. 25.

5. οἰωνισμῷ οἰωνίζεται: сроден датив. Срв. ст. 15. Вж. Гр. 22.

7. τὸ ῥῆμα τοῦτο: срв. ст. 17. Вж. бел. към 39:9.

8. εὕραμεν (Swete; Rahlfs: εὕρομεν): вж. Гр. 16. — ἀργύριον ἢ χρυσίον: за съчетанието на двете умалителни срв. Аристофан, Конниците 472: καὶ ταῦτα μ᾿ οὔτ᾿ ἀργύριον οὔτε χρυσίον διδοὺς ἀναπείσεις.

11. καθεῖλαν: вж. Гр. 16.

13. ἐπέστρεψαν: върнаха се. Непреходната употреба на този глагол е много честа в LXX. Срв. Мат. 12:44 ἐπιστρέψω εἰς τὸν οἶκόν μου.

16. ἀντεροῦμεν, λαλήσωμεν: вж. бел. към 43:4.

18. μετὰ Φαραω: μετά тук значи наравно с.

21. ὅτι: вж. бел. към 37:35.

23. προσθήσεσθε ἔτι ἰδεῖν: вж. Гр. 29 (προστιθέναι).

29. μαλακία: вж. бел. към 42:4. — καὶ κατάξετε: καί въвежда аподозиса. Вж. Гр. 19.

30. ἐὰν εἰσπορεύωμαι: вж. Гр. 28 (ἐάν с индикатив).⁷⁰ — ἡ δὲ ψυχὴ κτλ.: това изречение е вмъкнато в скоби като причина за аподозиса, който започва с καὶ ἔσται в ст. 31.

32. ἐκδέδεκται: вж. бел. към 43:9.

34. εὑρήσει: ще намери, т.е. ще сполети.

1 καὶ οὐκ ἠδύνατο Ιωσηφ ἀνέχεσθαι πάντων τῶν παρεστηκότων αὐτῷ, ἀλλ᾿ εἶπεν Ἐξαποστείλατε πάντας ἀπ᾿ ἐμοῦ καὶ οὐ παρειστήκει οὐδεὶς ἔτι τῷ Ιωσηφ ἡνίκα ἀνεγνωρίζετο τοῖς ἀδελφοῖς αὐτοῦ. 2 καὶ ἀφῆκεν φωνὴν μετὰ κλαυθμοῦ· ἤκουσαν δὲ πάντες οἱ Αἰγύπτιοι, καὶ ἀκουστὸν ἐγένετο εἰς τὸν οἶκον Φαραω. 3 εἶπεν δὲ Ιωσηφ πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ ἐγώ εἰμι Ιωσηφ ἔτι ὁ πατήρ μου ζῇ καὶ οὐκ ἐδύναντο οἱ ἀδελφοὶ ἀποκριθῆναι αὐτῷ ἐταράχθησαν γάρ. 4 εἶπεν δὲ Ιωσηφ πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ ἐγγίσατε πρός με καὶ ἤγγισαν καὶ εἶπεν ἐγώ εἰμι Ιωσηφ ὁ ἀδελφὸς ὑμῶν, ὃν ἀπέδοσθε εἰς Αἴγυπτον. 5 νῦν οὖν μὴ λυπεῖσθε, μηδὲ σκληρὸν ὑμῖν φανήτω ὅτι ἀπέδοσθέ με ὧδε· εἰς γὰρ ζωὴν ἀπέστειλέν με ὁ θεὸς ἔμπροσθεν ὑμῶν. 6 τοῦτο γὰρ δεύτερον ἔτος λιμὸς ἐπὶ τῆς γῆς, καὶ ἔτι λοιπὰ πέντε ἔτη ἐν οἷς οὐκ ἔσται ἀροτρίασις οὐδὲ ἄμητος 7 ἀπέστειλεν γάρ με ὁ θεὸς ἔμπροσθεν ὑμῶν, ὑπολείπεσθαι ὑμῶν κατάλειμμα ἐπὶ τῆς γῆς καὶ ἐκθρέψαι ὑμῶν κατάλειψιν μεγάλην. 8 νῦν οὖν οὐχ ὑμεῖς με ἀπεστάλκατε ὧδε, ἀλλ᾿ ἢ ὁ θεός καὶ ἐποίησέν με ὡς πατέρα Φαραω καὶ κύριον παντὸς τοῦ οἴκου αὐτοῦ καὶ ἄρχοντα πάσης γῆς Αἰγύπτου. 9 σπεύσαντες οὖν ἀνάβητε πρὸς τὸν πατέρα μου καὶ εἴπατε αὐτῷ Τάδε λέγει ὁ υἱός σου Ιωσηφ ἐποίησέν με ὁ θεὸς κύριον πάσης γῆς Αἰγύπτου. κατάβηθι οὖν πρός με, καὶ μὴ μείνῃς 10 καὶ κατοικήσεις ἐν γῇ Γεσεμ Ἀραβίας καὶ ἔσῃ ἐγγύς μου σὺ καὶ οἱ υἱοί σου καὶ οἱ υἱοὶ τῶν υἱῶν σου, τὰ πρόβατά σου καὶ αἱ βόες σου καὶ ὅσα σοί ἐστιν 11 καὶ ἐκθρέψω σε ἐκεῖ, ἔτι γὰρ πέντε ἔτη λιμός ἵνα μὴ ἐκτριβῇς σὺ καὶ οἱ υἱοί σου καὶ πάντα τὰ ὑπάρχοντά σου. 12 ἰδοὺ οἱ ὀφθαλμοὶ ὑμῶν βλέπουσιν καὶ οἱ ὀφθαλμοὶ Βενιαμιν τοῦ ἀδελφοῦ μου ὅτι τὸ στόμα μου τὸ λαλοῦν πρὸς ὑμᾶς. 13 ἀπαγγείλατε οὖν τῷ πατρί μου πᾶσαν τὴν δόξαν μου τὴν ἐν Αἰγύπτῳ καὶ ὅσα εἴδετε, καὶ ταχύναντες καταγάγετε τὸν πατέρα μου ὧδε. 14 καὶ ἐπιπεσὼν ἐπὶ τὸν τράχηλον Βενιαμιν τοῦ ἀδελφοῦ αὐτοῦ ἔκλαυσεν ἐπ᾿ αὐτῷ, καὶ Βενιαμιν ἔκλαυσεν ἐπὶ τῷ τραχήλῳ αὐτοῦ. 15 καὶ καταφιλήσας πάντας τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ ἔκλαυσεν ἐπ᾿ αὐτοῖς, καὶ μετὰ ταῦτα ἐλάλησαν οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ πρὸς αὐτόν. 16 καὶ διεβοήθη ἡ φωνὴ εἰς τὸν οἶκον Φαραω λέγοντες Ἥκασιν οἱ ἀδελφοὶ Ιωσηφ. ἐχάρη δὲ Φαραω καὶ ἡ θεραπεία αὐτοῦ. 17 εἶπεν δὲ Φαραω πρὸς Ιωσηφ Εἰπὸν τοῖς ἀδελφοῖς σου Τοῦτο ποιήσατε γεμίσατε τὰ πορεῖα ὑμῶν καὶ ἀπέλθατε εἰς γῆν Χανααν, 18 καὶ παραλαβόντες τὸν πατέρα ὑμῶν καὶ τὰ ὑπάρχοντα ὑμῶν ἥκετε πρός με· καὶ δώσω ὑμῖν πάντων τῶν ἀγαθῶν Αἰγύπτου, καὶ φάγεσθε τὸν μυελὸν τῆς γῆς. 19 σὺ δὲ ἔντειλαι ταῦτα, λαβεῖν αὐτοῖς ἁμάξας ἐκ γῆς Αἰγύπτου τοῖς παιδίοις ὑμῶν καὶ ταῖς γυναιξίν, καὶ ἀναλαβόντες τὸν πατέρα ὑμῶν παραγίνεσθε· 20 καὶ μὴ φείσησθε τοῖς ὀφθαλμοῖς τῶν σκευῶν, ὑμῶν τὰ γὰρ πάντα ἀγαθὰ Αἰγύπτου ὑμῖν ἔσται. 21 ἐποίησαν δὲ οὕτως οἱ υἱοὶ Ισραηλ· ἔδωκεν δὲ Ιωσηφ αὐτοῖς ἁμάξας κατὰ τὰ εἰρημένα ὑπὸ Φαραω τοῦ βασιλέως, καὶ ἔδωκεν αὐτοῖς ἐπισιτισμὸν εἰς τὴν ὁδόν. 22 καὶ πᾶσιν ἔδωκεν δισσὰς στολάς, τῷ δὲ Βενιαμιν ἔδωκεν τριακοσίους χρυσοῦς καὶ πέντε ἐξαλλασσούσας στολάς 23 καὶ τῷ πατρὶ αὐτοῦ ἀπέστειλεν κατὰ τὰ αὐτά, καὶ δέκα ὄνους αἴροντας ἀπὸ πάντων τῶν ἀγαθῶν Αἰγύπτου, καὶ δέκα ἡμιόνους αἰρούσας ἄρτους τῷ πατρὶ αὐτοῦ εἰς ὁδόν. 24 ἐξαπέστειλεν δὲ τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ καὶ ἐπορεύθησαν. καὶ εἶπεν αὐτοῖς Μὴ ὀργίζεσθε ἐν τῇ ὁδῷ. 25 καὶ ἀνέβησαν ἐξ Αἰγύπτου καὶ ἦλθον εἰς γῆν Χανααν πρὸς Ιακωβ τὸν πατέρα αὐτῶν, 26 καὶ ἀνήγγειλαν αὐτῷ λέγοντες ὅτι Ὁ υἱός σου Ιωσηφ ζῇ, καὶ αὐτὸς ἄρχει πάσης γῆς Αἰγύπτου. καὶ ἐξέστη ἡ διάνοια Ιακωβ, οὐ γὰρ ἐπίστευσεν αὐτοῖς. 27 ἐλάλησαν δὲ αὐτῷ πάντα τὰ ῥηθέντα ὑπὸ Ιωσηφ, ὅσα εἶπεν αὐτοῖς ἰδὼν δὲ τὰς ἁμάξας ἃς ἀπέστειλεν Ιωσηφ ὥστε ἀναλαβεῖν αὐτόν, ἀνεζωπύρησεν τὸ πνεῦμα Ιακωβ τοῦ πατρὸς αὐτῶν. 28 εἶπεν δὲ Ισραηλ Μέγα μοί ἐστιν εἰ ἔτι Ιωσηφ ὁ υἱός μου ζῇ πορευθεὶς ὄψομαι αὐτὸν πρὸ τοῦ ἀποθανεῖν με.

Бележки към Битие 45

1. ἀνέχεσθαι: да се сдържа. В Ревизирания превод: да се въздържа пред. — παριστήκει (Swete; Rahlfs: παρειστήκει): = παρειστήκει. Вж. Гр. 5 и 15.

2. ἀκουστὸν ἐγένετο: заместител на ἠκούσθη — чу се. Вж. Гр. 25 (аналитични форми).

6. ἀροτρίασις: оран. Само тук в LXX. От простия глагол ἀρόω е образувано ἄροτρον, названието на оръдието. От ἄροτρον на свой ред е образуван глаголът ἀροτριάω (Съд. 14:18), а от него — отвлеченото съществително ἀροτρίασις.

7. καὶ ἐκθρέψαι κτλ.: и да отгледа от вас голям остатък (= потомство). Изглежда κατάλειψις е употребено за разнообразие в същия смисъл като κατάλειμμα.

8. ἀλλ᾿ ἢ ὁ θεός: вж. Гр. 28 (ἀλλ᾿ ἤ). — ὡς πατέρα Φαραω: същият израз се употребява в египетските приказки за доверен служител.

10. Γεσεμ Ἀραβίας: Гесем в Арабия. Ἀραβίας е добавка на LXX, която създава словесно противоречие между това място и 47:27. Но „Арабия“ тук се смята за име на ном (окръг) в Египет. Гесем изглежда е била областта, напоявана от канала със сладка вода, източно от делтата, ограничена на изток от Арабската пустиня. — ὅσα σοί ἐκεῖ: ἐκεῖ трябва да се свърже с ἔσῃ ἐγγύς μου в началото на стиха. Има и друго четене, ἐστί, което е по-вероятно, защото в еврейския текст няма нищо, което да отговаря на ἐκεῖ. (Rahlfs приема ἐστιν. — Бел. на бълг. изд.)

14. ἐπιπεσὼν… ἐπέπεσεν: усилващо причастие. Вж. Гр. 25.

16. λέγοντες: можем да кажем, че това причастие се съгласува с неопределеното множествено число, подразбиращо се в διεβοήθη ἡ φωνή. Вж. Гр. 29. — Ἥκασιν: вж. бел. към 42:7. — ἡ θεραπεία αὐτοῦ: = дворът му (прислугата му).

17. πόρια (Swete; Rahlfs: πορεῖα): = πορεῖα, превозни средства. Вж. Гр. 5. Тук несъмнено камили и магарета. Еврейската дума значи добитък.

18. ἥκετε: повелително наклонение от ἥκω.

19. σὺ δὲ ἔντειλαι κτλ.: а ти заповядай това: да вземат за себе си коли от Египет за децата и жените ви и като вземете баща си, елате. Тук има внезапна смяна на конструкцията от непряка в пряка реч. Ако заменим λαβεῖν αὐτοῖς с λάβετε ἑαυτοῖς, гръцкият текст тече доста гладко, но може би нещо в началото на стиха в еврейския текст не е наред.

20. καὶ μὴ φείσησθε κτλ.: и да не ви е жал (букв. да не пощадят очите ви) за покъщнината ви, т.е. не гледайте на загубата ѝ. Обичаен еврейски израз. — τὰ… πάντα ἀγαθά: всичките блага. Вж. Гр. 23 (πᾶς).

22. δισσάς: вж. бел. към 43:12. — τριακοσίους χρυσοῦς: подразбира се στατῆρας. В еврейския текст е триста (сикъла) сребро. Срв. бел. към 37:28. — ἀλλασσούσας στολάς: дрехи за смяна. Срв. Съд. 14:13 τριάκοντα ἀλλασσομένας στολὰς ἱματίων.

23. αἴροντας, αἰρούσας: обичайното значение на αἴρειν в LXX е нося. Срв. 46:5; 1 Цар. 16:21; 17:7. — ἡμιόνους: в еврейския текст е ослици.

24. Μὴ ὀργίζεσθε: тук гръцките преводачи са единодушни с английския превод (не се карайте по пътя). Но напомнянето да не се карат едва ли подхожда на великодушието, което Йосиф е показвал дотогава. Еврейската дума е по-широка от гръцката и обхваща всякакво душевно смущение. Може би Йосиф просто пожелава на братята си безопасен и спокоен път.

27. ἀνεζωπύρησεν: тук непреходно — съживи се.

Въведение към историята на Изхода

Ако историята на Йосиф може да се разглежда като роман, историята на Изхода принадлежи по-скоро към романтиката на историята. И двата разказа наистина имат своята народна страна. Историята на Йосиф обяснява как израилтяните са дошли в Египет, а историята на Изхода — как са излезли от него. И двата имат и лична страна. Историята на Изхода започва с раждането и отглеждането на Мойсей и в началото си проследява само неговите лични приключения. Не е нужно да се разпростираме върху живописността на целия разказ. Като Одисей в просешки дрипи, величието му прозира дори през дрехата на буквалния превод на александрийски гръцки.

По-късното юдейско въображение обогатило живота на Мойсей с допълнителни подробности, които прославят народния герой. Така Йосиф Флавий (Древности II 9, 2) въвежда разказ, подобен на разказа за влъхвите и Ирод в Първото евангелие. Един от свещените книжници на египтяните предсказал на фараона, че сред евреите ще се роди дете, което ще смири гордостта на Египет. Затова фараонът издал заповед всички деца от мъжки пол да бъдат убивани. Но Мойсей, както би казал Ливий, „бил дължим на съдбата“. Макар да бил пуснат по Нил в своята кошница от папирус, както Ромул и Рем в „плаващото си корито“⁷¹ по придошлия Тибър, той не можел да загине, защото носел със себе си съдбата не толкова на един народ, колкото на една религия. Помощта му дошла не във вид на вълчица и пастир, а във вид на царската дъщеря, дъщерята на потисника на неговия народ. Тя го възпитала, за да стане той спасител на своя род.

Според Йосиф Флавий дъщерята на фараона се казвала Термутида. Първата ѝ грижа била да намери дойка за детето. Тя опитвала с него една египтянка след друга, но то отказвало чуждото мляко. Тогава Мариам, която стояла наблизо като безпристрастна зрителка, подхвърлила щастливото предложение, че детето може би няма да откаже гърдите на някоя от своите сънароднички. Позволили ѝ да доведе майка му. Термутида била възнаградена за женското си състрадание с необикновената красота и интелигентност, които детето развило, докато растяло. Хората се обръщали на пътя и дори оставяли работата си, за да го гледат. И ръстът му на тригодишна възраст бил забележителен. От всичко това в Стария Завет не знаем нищо освен намека в Изх. 2:2, че Мойсей бил „хубаво дете“. Но Новият Завет ни казва, че той бил „угоден на Бога“ (ἀστεῖος τῷ θεῷ), и добавя, че „бил научен на всичката египетска мъдрост“ и че „бил силен в думи и дела“ (Деян. 7:20, 22).

Един ден Термутида, преизпълнена с гордост, представила детето на баща си и дори го помолила да го определи за наследник на престола. Фараонът искал да ѝ угоди, взел детето в ръце и сложил на главата му царската корона. Но то я хвърлило на земята и я стъпкало. Тогава свещеният книжник, ужасен от гледката, извикал, че това е самото дете, за което вече бил предупредил царя, и настоял да бъде премахнато. Но дъщерята на фараона бързо отвела момчето от царското присъствие, така че то оживяло, за да стане надеждата на евреите.

Йосиф Флавий не могъл да се реши да разкаже на езическа публика, че Мойсей, вече възрастен, започнал попрището си с убийство и избягал от страх от отмъщението на фараона. Затова тихо премълчава тази част от разказа и я заменя с разказ, по-приятен за юдейското чувство.

Етиопци нахлули в Египет и той бил заплашен от пълно унищожение. В бедата си египтяните поискали съвет от Бога и им било казано да призоват на помощ „евреина“. Тогава фараонът помолил Термутида да позволи на сина ѝ да бъде пълководец. Тя се съгласила, след като изтръгнала от царя клетва, че няма да стори нищо лошо на младежа. Мойсей поел командването и веднага показал превъзходния си ум. Ако бил повел войските си нагоре по реката, врагът щял да научи, че идва. Затова ги повел по суша през местност, гъмжаща от опасни влечуги и от онези летящи змии, които, както знаем и от Херодот (II 75–76), били между чудесата на Египет; крилата им, казва той, били като на прилепи. Мойсей обаче се снабдил с кафези, пълни с ибиси, и ги отворил, когато стигнал опасната част от пътя. Тези пионери лесно разчистили път за войската му. После той внезапно нападнал етиопците и ги затворил в царския град Саба, който Камбиз по-късно нарекъл Мероя по името на сестра си. Градът бил построен на остров и бил непревземаем заради укрепленията и насипите си. Но онова, което не могъл да направи богът на войната, извършила богинята на любовта. Тарбида, дъщерята на етиопския цар, изиграла ролята на Тарпея.⁷² Пламнала от страст към красивия и храбър младеж, който нападал страната ѝ, тя изпратила тайни пратеници да уговорят предаването на града, ако само той обещае да се ожени за нея. Мойсей се съгласил и след като унищожил етиопците, се върнал с триумф в Египет. Там обаче открил, че животът му е в опасност заради завистта, предизвикана от успеха му. Ето защо трябвало да избяга от Египет — а не, както в библейския разказ, защото духът му се разгневил при вида на потисничеството над сънародниците му.

Йосиф Флавий все пак не пропуска да разкаже за рицарството, с което Мойсей избавил девойките в беда при кладенеца, и как в награда мадиамският жрец му дал за жена една от дъщерите си.

Сега ще бъде поучително да хвърлим поглед върху историята на Мойсей, както я представя един чужд, макар и не враждебен източник. Артапан, чието име подсказва персийски произход, макар идеите му да са гръцки, е бил използван от Александър Полихистор, съвременник на Сула, като един от източниците му за историята на юдеите. Според този автор Мерида, дъщерята на цар Палманот, била омъжена от баща си за Хенефрес, цар на частта от Египет над Мемфис (защото тогава в Египет имало няколко царства). Тъй като нямала деца от него, тя осиновила едно юдейско дете и му дала името Мойсос. Той, когато пораснал, бил известен у гърците като Мусей, учителят на Орфей, а у самите египтяни го наричали Хермес, защото научил жреците на свещеното писмо. Той бил автор на много изобретения в полза на Египет и на човечеството. Той осветил котките, кучетата и ибисите. Бил воден от единственото желание да укрепи на престола Хенефрес, който тогава бил изложен на насилието на тълпата. Въпреки това осиновителят му гледал на него с подозрение. Използвал едно етиопско нашествие като благовиден предлог, за да се отърве от него, и го поставил начело на селска войска от около 100 000 негови сънародници. Изглежда е действал по римския принцип за юдеите — ако загинат, загубата е малка (vile damnum). Мойсос и хората му обаче водили войната успешно десет години. През това време успели да построят град Хермопол, където осветили ибиса. Самият Мойсос спечелил такава почит дори у враговете си етиопците, че те приели от него обрязването.

Когато войната най-сетне свършила, Хенефрес посрещнал Мойсос студено. Войските му били отчасти изпратени да пазят египетската граница, отчасти заети да заменят един тухлен храм в Диосполис с каменен. Колкото до самия Мойсос, Хенефрес поверил на някой си Ханетот задачата да се отърве от него. С тази цел, когато Мерида умряла, Ханетот бил изпратен заедно с Мойсос да я погребат отвъд границите на Египет. Мойсос бил предупреден за заговора срещу живота си. Той успял да погребе Мерида безопасно в един град на остров, който нарекъл Мероя. После по съвета на брат си Аарон избягал в Арабия и по пътя успял да убие Ханетот, който му бил устроил засада. В Арабия се оженил за дъщерята на Рагуил, царя на онези места. Тъстът му искал да тръгне срещу Египет и да спечели престола за дъщеря си и зет си. Но Мойсос го разубедил от грижа за сънародниците си, които били във властта на фараона.

Скоро след това цар Хенефрес умрял от елефантиаза. Той бил първият, поразен от тази болест, която била наказание за него, защото бил задължил юдеите да се отличават, като носят ленени вместо вълнени дрехи. Мойсос се помолил на Бога да престане потисничеството над народа му. Тогава от земята се видял да гори тайнствен огън, макар че на мястото нямало никакъв храст или дърво. Мойсос отначало побягнал уплашен, но бил спрян от божествен глас, който му заповядал да тръгне срещу Египет и да отведе народа си в древното му отечество. Окуражен от това, Мойсос решил да изпълни божествената заповед. Но първо отишъл в Египет да види брат си Аарон. Тогава новият египетски цар го попитал по каква работа е дошъл. Когато получил отговор, че Господарят на света го е изпратил да освободи юдеите, веднага го хвърлил в тъмница. Но през нощта всички врати на тъмницата се отворили сами. Някои от стражите умрели, други били обзети от сън, а оръжията на всички се строшили. Тогава Мойсос излязъл и отишъл в двореца. Там намерил портите отворени и стражите обезвредени, така че могъл да влезе и да събуди царя. Царят го попитал за името на Бога, на чиято служба е дошъл. Мойсос прошепнал в ухото на още подиграващия се цар страшните срички. Като ги чул, царят паднал безмълвен на земята и останал така, докато самият Мойсос не го върнал към живот. Толкова силно било това име, че един жрец, който се отнесъл пренебрежително към една плочка, на която Мойсос го бил написал, веднага умрял в гърчове.

Въпреки неотдавнашното си преживяване царят все още поискал знамение. Тогава Мойсос хвърлил жезъла си и той се превърнал в змия. Всички отстъпили от съскащото влечуго, а той го хванал за опашката и то отново станало жезъл. После ударил Нил с жезъла си. Реката станала пъстра⁷³ и наводнила целия Египет. Когато започнала да спада, водите ѝ се вмирисали, рибите измрели и хората загивали от жажда. Тогава царят обещал да пусне израилтяните след един месец, ако Мойсос върне реката в естественото ѝ състояние. Мойсос се съгласил, ударил водата с жезъла си и всичко се оправило. Тогава царят повикал жреците отвъд Мемфис и ги заплашил със смърт, а храмовете им с разрушение, ако не съберат достатъчно магия, за да се справят с Мойсос. Под този подтик жреците успели да създадат змия и да променят цвета на реката. Това толкова окуражило царя, че той удвоил потисничеството си над юдеите.

Тогава последвала язва след язва. С удар на жезъла на Мойсос по земята се появили крилати твари, които наранявали египтяните, така че телата им станали една рана. После дошли жаби, скакалци и пясъчни мухи. Тъй като царят още не бил помъдрял, Мойсос докарал през нощта град и земетресения. Онези, които избягвали земетресенията, загивали от града, а онези, които избягвали града, загивали от земетресенията. Тогава се срутили всички къщи и повечето храмове. Този последен урок подействал. Царят пуснал народа. Израилтяните взели назаем чаши, дрехи и всякакви съкровища, прекосили реките откъм Арабия и за три дни стигнали до Червено море. Там, както казвали жителите на Мемфис, Мойсос, който познавал местността, изчакал отлива и превел множеството по сухо. Но жителите на Хелиопол добавят към разказа, че царят с голяма сила, придружен от свещените животни, тръгнал да преследва израилтяните, защото отнасяли имуществото на египтяните. Тогава божествен глас казал на Мойсос да удари морето с жезъла си. Когато той направил това, водите се разделили и войнството преминало по сухо. Египтяните се хвърлили след него, но отпред ги посрещнал пламтящ огън, а отзад морето се затворило над пътя им, така че всички загинали. Юдеите, така чудно избавени от опасността, прекарали тридесет години в пустинята. През това време се хранели с нещо като брашно, подобно на просо и бяло като сняг, което Бог валял върху тях от небето.

Артапан добавя описание на Мойсос: висок, с червеникав тен, с дълга посивяла коса и с достолепен вид. Тези подвизи, добавя той, Мойсос извършил, когато бил на около осемдесет и девет години.

Горният разказ, запазен от Евсевий (Евангелска подготовка IX 27), е интересен както с приликата си с библейския разказ, така и с разликата от него. Изглежда не е получил толкова внимание, колкото заслужава. Между другото той показва, че разказът на Йосиф Флавий за войната между Мойсей и етиопците във всеки случай не е измислен от самия него. Хелиополското предание за погубването на фараоновата войска съответства и на твърдението на Манетон, че Мойсей бил жрец в Хелиопол. Това ни отвежда от юдейските или неутралните източници към изображенията на явните врагове.

Манетон, историкът на Египет, предава обичайното египетско предание за Изхода така. Един египетски цар на име Аменофис пожелал да види боговете, както бил направил предшественикът му Орус. Затова се посъветвал с един свой съименник пророк, Аменофис, син на Папис.⁷⁴ Казали му, че ще може да види боговете, ако прочисти страната от прокажени и други осквернени хора. Царят с радост се заел със задачата и скоро събрал 80 000 физически нежелани лица, които изпратил да работят в каменоломните на изток от Нил. За нещастие между тях имало и учени жреци, които страдали от проказа. Тогава пророкът се уплашил от отмъщението на боговете над него и над царя. Но като не смеел да каже това на царя устно, написал пророчество, че осквернените ще получат отнякъде помощ и ще владеят Египет тринадесет години. След това сложил край на живота си, като оставил царя в голямо униние. След известно време царят, в отговор на молба от осквернените, им дал град Аварис, който бил останал празен след пастирите (хиксосите), прогонени от Египет повече от пет века преди това. Там те се установили под водачеството на Осарсиф, жрец от Хелиопол, който сега променил името си на Мойсей. Той ги научил да нарушават египетската религия, да принасят в жертва свещените животни и да се отказват от общуване с чужденци. Този Мойсей изпратил посолство до пастирите, които след прогонването си от Египет се били установили в Йерусалим. Обещал им да им върне прадедовския им град Аварис и да им помогне да си възвърнат Египет. Двеста хиляди от тях дошли по призива му. Аменофис се побоял да воюва против бога и се укрил в Етиопия, чийто цар бил негов приятел. Там престоял тринадесетте години на предопределеното си изгнание. След това той и синът му Сетон или Рамзес, който вече бил възмъжал, се върнали и прогонили нашествениците и осквернените. За тях се казва, че използвали изображенията на боговете като дърва, за да пекат свещените животни, които принуждавали жреците и пророците да колят. Тази последна подробност толкова прилича на онова, което юдеите с радост биха направили, че ако не е вярна, е добре измислена (Йосиф Флавий, Против Апион I 26–31).

Манетон е бил писател с голям авторитет, който живял при първия Птолемей. По-късен писател на египетската история, Херемон, живял в първите години на християнската ера, разказва историята малко иначе. Цар Аменофис се уплашил от явяването на Изида насън. Свещеният книжник Фритифант му казал, че ако прочисти Египет от осквернени хора, повече няма да бъде тревожен. Затова той изгонил не по-малко от четвърт милион души. Те, водени от Мойсей и Йосиф, чиито египетски имена били Тизитен и Петесеф, стигнали до Пелузий. Там срещнали група от 380 000 души, които Аменофис бил оставил там по някаква необяснима причина. Двете множества се съюзили и нахлули в Египет. Аменофис избягал в Етиопия толкова набързо, че оставил жена си. Тя родила в една пещера син на име Рамзес, който като пораснал, прогонил „юдеите“ в Сирия и възстановил баща си Аменофис.⁷⁵

Друг гръцки автор, на име Лизимах, се отклонява от Манетон още повече. Той поставя събитието много по-рано, при цар на име Бокхорис. Земята по това време страдала от безплодие. Когато царят се допитал до оракула на Амон, му било казано, че трябва да прочисти страната от нечистите и безбожни просяци, известни като народа на юдеите, които се тълпели около храмовете и търсели храна. Онези, които страдали от проказа и краста, трябвало да бъдат удавени, а останалите — изгонени в пустинята. Тогава, когато храмовете бъдат очистени, земята щяла да даде плодовете си. Заповедта на оракула била изпълнена. На прокажените и крастави просяци завързали оловни листове и ги хвърлили в морските дълбини, а останалите оставили да загинат в пустинята. На тях, изоставени така от богове и хора, някой си Мойсей дал следния съвет: да вървят право напред на всяка цена, докато стигнат до населена страна, да не показват доброта към никого, да не дават на другите добър съвет, а само лош, и да събарят храмовете и олтарите на боговете, където ги срещнат. Верни на тези принципи, отпадъците на Египет се установили в Палестина, където нарекли града си Ἱερόσυλα (Светотатство), но после го променили на Ἱεροσόλυμα (Йосиф Флавий, Против Апион I 34). Йосиф Флавий, който имал предимството да е научил друг език освен своя, лесно се справя с тази народна етимология. Справя се и с друга, за която отговаря Апион: че египетските изгнаници стигнали до Юдея за шест дни, а на седмия заболели от цирки в слабините. Затова денят бил наречен събота, защото сабо по египетски значело цирка (Йосиф Флавий, Против Апион II 2).

Разказът за Изхода, даден от Тацит, е ехо от омразата на александрийския грък към юдеина. Римският историк следва Лизимах, както ще стане ясно на всеки, който сравни Истории V 3–4 с горния разказ на Лизимах. Тацит добавя, че Мойсей открил вода за жадното си войнство, като следвал стадо диви магарета.

Юстин, или по-точно писателят от Августовото време Помпей Трог, когото той съкращава, не е толкова едностранчив. Той познава историята на Йосиф и преданието за красотата на Мойсей, когото представя като син на Йосиф. Но се съгласява с египетската версия, като казва, че когато в изпълнение на един оракул от Египет били изгонени страдащите от краста и лишеи, Мойсей бил изгонен заедно с тях и станал техен водач. Добавя, че Мойсей откраднал свещените предмети на египтяните и че египтяните, които се опитали да си ги върнат с оръжие, били отблъснати от бури. Географията на този автор обаче е объркана. Мойсей, казва той, след седемдневен поход без храна през пустинята стигнал до Дамаскена, родината на предците си, където били царували Аврахам и Израил, заел планината Синай и там посветил съботата като пост за всички времена. Затворените обичаи на юдеите той обяснява с това, че първоначално ги отбягвали като заразни (XXXVI 2).

Вътрешната последователност на разказа

Чисто литературната гледна точка, от която разглеждаме Септуагинта, ни освобождава от задължението да гадаем колко историческа истина се крие в историята на Изхода. Бихме искали тя да ни освобождава и от задачата да изследваме вътрешната последователност на разказа. Но преди да завършим, трябва да кажем няколко думи и за това.

Първо, как биха стигнали две баби (Изх. 1:15) за население, в което само мъжете били над половин милион (Изх. 12:37; Йосиф Флавий, Древности II 9, 3)?

Второ, къде живеели израилтяните? Отделно в Гесем? Или смесени с потисниците си в Египет? Разказът, както го имаме, понякога представя нещата по единия начин, понякога по другия. Изх. 8:18 и 9:26, например, ни казват, че в земята Гесем, където били синовете Израилеви, не е имало мухи и град. Но от друга страна, белязването на израилските къщи с кръв (Изх. 12:7, 13) и вземането на скъпоценности назаем от съседите им (Изх. 12:35) предполагат, че живеели сред египтяните.

Трето, как става така, че след като Мойсей тържествено е казал на фараона „Няма вече да видя лицето ти“ (10:29), той отново го вижда в следващата глава (11:8)?

Тези и подобни трудности изглежда най-лесно се разрешават с предположението за смесване на източници. Според теорията E представя израилтяните като сравнително малобройна група, която живее в самия Египет, а J ги представя като много многобройни и живеещи отделно в Гесем. Разказът за установяването на Пасхата се отнася към свещеническия документ P.

Свръхестествените елементи в историята на Изхода са съсредоточени около жезъла на Мойсей. Спомняме си за този вълшебен жезъл, на който се подчиняват земята и морето, когато четем в египетската приказка „Превземането на Яфа“ за „великата тояга на цар Менхеперра… комуто Амон, неговият баща, дава сила и мощ“. Както Новият Завет знае повече за детството на Мойсей от Стария, така знае повече и за фараоновите магьосници. От 2 Тим. 3:8 научаваме, че имената им били Янис и Ямврий. Това сведение се потвърждава от неоплатоническия философ Нумений, за когото се смята, че е живял във времето на Антонините. Той казва, че такива били имената на свещените книжници, които египетският народ изправил срещу Мусей, водача на юдеите, „мъж, най-силен в молитвата към Бога“, и че те успели да отвърнат някои от най-тежките бедствия, които той навличал на Египет (Евсевий, Евангелска подготовка IX 8). Името на един от тези магьосници било известно на езическия свят още по-рано. Плиний Стари говори за една школа на магията, много хиляди години след Зороастър, която произлизала от Мойсей, Яний, Лотап и юдеите.⁷⁶

Йосиф Флавий разказва историята за преминаването през Червено море, но едва ли очаква езическите му читатели да му повярват. Той привежда разказа, по който, както ни уверява, били единодушни всички историци на Александър: как Памфилийското море направило път на похода на този владетел, когато Божията воля била той да унищожи Персийската империя. В тази връзка си струва да се отбележи, че според преданието Ефрат позволил на войската на Кир Млади да го премине пеша, когато Божията воля не била той да завладее персийския престол (Ксенофонт, Анабасис I 4, 18).

И в римската история има случка, която ни напомня за преминаването през Червено море. Ливий (XXVI 45) разказва как Сципион Африкански Стари успял да превземе Нов Картаген благодарение на съчетанието на отлив и силен северен вятър. По онзи случай той окуражил войниците си, като се обърнал към религиозните им чувства: „Нептун отваря нов път на войските на римския народ; нека следват бога!“

8 ἀνέστη δὲ βασιλεὺς ἕτερος ἐπ᾿ Αἴγυπτον, ὃς οὐκ ᾔδει τὸν Ιωσηφ 9 εἶπεν δὲ τῷ ἔθνει αὐτοῦ ἰδοὺ τὸ γένος τῶν υἱῶν Ισραηλ μέγα πλῆθος, καὶ ἰσχύει ὑπὲρ ἡμᾶς. 10 δεῦτε οὖν κατασοφισώμεθα αὐτούς, μήποτε πληθυνθῇ, καί ἡνίκα ἂν συμβῇ ἡμῖν πόλεμος προστεθήσονται καὶ οὗτοι πρὸς τοὺς ὑπεναντίους, καὶ ἐκπολεμήσαντες ἡμᾶς ἐξελεύσονται ἐκ τῆς γῆς 11 καὶ ἐπέστησεν αὐτοῖς ἐπιστάτας τῶν ἔργων, ἵνα κακώσωσιν αὐτοὺς ἐν τοῖς ἔργοις καὶ ᾠκοδόμησαν πόλεις ὀχυρὰς τῷ Φαραω, τήν τε Πιθωμ καὶ Ραμεσση καὶ Ων, ἥ ἐστιν Ἡλίου πόλις. 12 καθότι δὲ αὐτοὺς ἐταπείνουν, τοσούτῳ πλείους ἐγίνοντο, καὶ ἴσχυον σφόδρα σφόδρα καὶ ἐβδελύσσοντο οἱ Αἰγύπτιοι ἀπὸ τῶν υἱῶν Ισραηλ. 13 καὶ κατεδυνάστευον οἱ Αἰγύπτιοι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ βίᾳ, 14 καὶ κατωδύνων αὐτῶν τὴν ζωὴν ἐν τοῖς ἔργοις τοῖς σκληροῖς, τῷ πηλῷ καὶ τῇ πλινθείᾳ καὶ πᾶσι τοῖς ἔργοις τοῖς ἐν τοῖς πεδίοις, κατὰ πάντα τὰ ἔργα ὧν κατεδουλοῦντο αὐτοὺς μετὰ βίας. 15 καὶ εἶπεν ὁ βασιλεὺς τῶν Αἰγυπτίων ταῖς μαίαις τῶν Εβραίων, τῇ μιᾷ αὐτῶν ᾗ ὄνομα Σεπφωρα καὶ τὸ ὄνομα τῆς δευτέρας Φουα. 16 καὶ εἶπεν Ὅταν μαιοῦσθε τὰς Εβραίας καὶ ὦσιν πρὸς τῷ τίκτειν, ἐὰν μὲν ἄρσεν ᾖ, ἀποκτείνατε αὐτό ἐὰν δὲ θῆλυ περιποιεῖσθε αὐτό 17 ἐφοβήθησαν δὲ αἱ μαῖαι τὸν θεόν, καὶ οὐκ ἐποίησαν καθότι συνέταξεν αὐταῖς ὁ βασιλεὺς Αἰγύπτου, καὶ ἐζωογόνουν τὰ ἄρσενα. 18 ἐκάλεσεν δὲ ὁ βασιλεὺς Αἰγύπτου τὰς μαίας καὶ εἶπεν αὐταῖς Τί ὅτι ἐποιήσατε τὸ πρᾶγμα τοῦτο καὶ ἐζωογονεῖτε τὰ ἄρσενα 19 εἶπαν δὲ αἱ μαῖαι τῷ Φαραω Οὐχ ὡς γυναῖκες Αἰγύπτου αἱ Εβραῖαι, τίκτουσιν γὰρ πρὶν ἢ εἰσελθεῖν πρὸς αὐτὰς τὰς μαίας καὶ ἔτικτον 20 εὖ δὲ ἐποίει ὁ θεὸς ταῖς μαίαις καὶ ἐπλήθυνεν ὁ λαὸς καὶ ἴσχυεν σφόδρα. 21 ἐπειδὴ ἐφοβοῦντο αἱ μαῖαι τὸν θεόν, ἐποίησαν ἑαυταῖς οἰκίας. 22 Συνέταξεν δὲ Φαραω παντὶ τῷ λαῷ αὐτοῦ λέγων Πᾶν ἄρσεν ὃ ἐὰν τεχθῇ τοῖς Εβραίοις εἰς τὸν ποταμὸν ῥίψατε, καὶ πᾶν θῆλυ, ζωογονεῖτε αὐτό.·

Бележки към Изход 1

8. βασιλεὺς ἕτερος: обикновено отъждествяван с Рамзес II въз основа на ст. 11.

9. ὑπὲρ ἡμᾶς: вж. Гр. 27 (ὑπέρ при сравнение).

10. κατασοφισώμεθα αὐτούς: нека ги надхитрим (понеже не можем да ги победим със сила). Срв. Иудит 5:11; 10:19; Деян. 7:19. — πληθυνθῇ: подразбира се τὸ γένος, но при следващия глагол отново се възстановява подлогът в множествено число. — προστεθήσονται: индикативът изразява сигурността на последствието в предполагаемия случай.

11. ἐπέστησεν… ἵνα κακώσωσιν: вж. Гр. 25 (конюнктив след историческо време). Глаголът, който отговаря на ἐπέστησεν в нашия еврейски текст, има окончание за множествено число; в текста пред LXX можем да заключим, че не го е имало. — Πιθωμ καὶ Ραμεσση: Питом и Рамзес (Swete: Πειθώ). — καὶ Ων κτλ.: добавка на LXX. В Бит. 41:45, 50 намираме Хелиопол вече съществуващ. Всъщност според Бъдж (History of Egypt II 67) има данни, че този „град на бога Слънце“ е съществувал още при V династия на египетските царе, т.е. около 3500 г. пр.Хр.⁷⁷

12. σφόδρα σφόδρα: вж. Гр. 26 (удвояване на думи). — ἐβδελύσσοντο… ἀπό: вж. Гр. 27 (предлози след глаголи).

14. κατωδύνων: имперфект от κατοδυνᾶν, измъчвам тежко. Пасивът на същия глагол се употребява в Ез. 9:4 и в Товит. — πηλῷ: хоросан. Срв. Бит. 11:3. — πλινθείᾳ: = πλινθεία, правене на тухли. Вж. Гр. 5. — ὧν κατεδουλοῦντο: с които ги поробваха.

15. μαίαις: в LXX само в тази глава и в Бит. 35:17; 38:28. У Еврипид (Алкестида 393) думата се употребява като детска дума за майка. У Платон (Теетет 149a) е употребена, както тук, за баба (акушерка). Дали μαῖα не стои към μη- в μήτηρ така, както γαῖα към γῆ? — Σεπφωρα: LXX прави името на тази баба същото като името на жената на Мойсей (2:21), но в еврейския текст те са различни. — καὶ τὸ ὄνομα κτλ.: ако конструкцията беше продължена правилно, щеше да бъде καὶ τῇ δευτέρᾳ ᾗ ὄνομα Φουα.

16. μαιοῦσθε: вж. Гр. 28 (ὅταν с индикатив). — Εβραίας: изглежда „евреи“ е било името, с което юдеите са били известни на чужденците, а „синове Израилеви“ — онова, с което сами са се наричали у дома. Затова името „евреи“ излиза напред в разказа за отношенията им с египтяните. — ἐὰν μέν… ἐὰν δέ: вж. Гр. 19.

17. ἐζωογόνουν: оставяха живи. Срв. Съд. 8:19; 1 Цар. 2:6 κύριος θανατοῖ καὶ ζωογονεῖ; 27:9, 11; 3 Цар. 21:31; 4 Цар. 7:4. Така и в Новия Завет: Лука 17:33; Деян. 7:19; 1 Тим. 6:13. Думата изглежда е употребена в естественото си значение раждам живи малки в Лев. 11:47. Срв. употребата на ζωοποιεῖν в Съд. 21:14.

19. καὶ ἔτικτον: тези думи изглежда се дължат на неразбиране на еврейския текст, който, както го имаме, буквално гласи: защото са жизнени; бабата още не е дошла при тях и те са родили. Думата, преведена жизнени, гръцкият преводач е взел за глагол (τίκτουσιν) и за глагола в края не е останал смисъл.

20. ταῖς μαίαις: в атическия гръцки би било τὰς μαίας. — ἐπλήθυνεν: непреходно = ἐπληθύνθη.

21. ἐποίησαν ἑαυταῖς οἰκίας: еврейският текст гласи Той им направи домове, т.е. им даде потомство. Дали това не значи, че по времето на писателя е имало юдеи, които твърдели, че произлизат от тези две баби? Ако е така, фактът по-късно е бил забравен, защото Йосиф Флавий (Древности II 9, 2) изрично казва, че бабите били египтянки.

1 ἦν δέ τις ἐκ τῆς φυλῆς Λευι ὃς ἔλαβεν τῶν θυγατέρων Λευι καὶ ἔσχεν αὐτήν 2 καὶ ἐν γαστρὶ ἔλαβεν καὶ ἔτεκεν ἄρσεν ἰδόντες δὲ αὐτὸ ἀστεῖον ἐσκέπασαν αὐτὸ μῆνας τρεῖς 3 ἐπεὶ δὲ οὐκ ἠδύναντο αὐτὸ ἔτι κρύπτειν, ἔλαβεν αὐτῷ ἡ μήτηρ αὐτοῦ θῖβιν καὶ κατέχρισεν αὐτὴν ἀσφαλτοπίσσῃ καὶ ἐνέβαλεν τὸ παιδίον εἰς αὐτὴν καὶ ἔθηκεν αὐτὴν εἰς Τὸ ἕλος παρὰ τὸν ποταμόν. 4 καὶ κατεσκόπευεν ἡ ἀδελφὴ αὐτοῦ μακρόθεν μαθεῖν τί τὸ ἀποβησόμενον αὐτῷ 5 κατέβη δὲ ἡ θυγάτηρ Φαραω λούσασθαι ἐπὶ τὸν ποταμόν, καὶ αἱ ἅβραι αὐτῆς παρεπορεύοντο παρὰ τὸν ποταμόν Καὶ ἰδοῦσα τὴν θῖβιν ἐν τῷ ἕλει, ἀποστείλασα τὴν ἅβραν ἀνείλατο αὐτήν. 6 ἀνοίξασα δὲ ὁρᾷ παιδίον κλαῖον ἐν τῇ θίβει καὶ ἐφείσατο αὐτοῦ ἡ θυγάτηρ Φαραω. καὶ ἔφη ἀπὸ τῶν παιδίων τῶν Εβραίων τοῦτο 7 καὶ εἶπεν ἡ ἀδελφὴ αὐτοῦ τῇ θυγατρὶ Φαραω Θέλεις καλέσω σοι γυναῖκα τροφεύουσαν ἐκ τῶν Εβραίων, καὶ θηλάσει σοι τὸ παιδίον 8 ἡ δὲ εἶπεν αὐτῇ ἡ θυγάτηρ Φαραω Πορεύου. ἐλθοῦσα δὲ ἡ νεᾶνις ἐκάλεσεν τὴν μητέρα τοῦ παιδίου. 9 εἶπεν δὲ πρὸς αὐτὴν ἡ θυγάτηρ Φαραω Διατήρησόν μοι τὸ παιδίον τοῦτο καὶ θήλασόν μοι αὐτό, ἐγὼ δὲ δώσω σοι τὸν μισθόν. ἔλαβεν δὲ ἡ γυνὴ τὸ παιδίον καὶ ἐθήλαζεν αὐτό 10 ἁδρυνθέντος δὲ τοῦ παιδίου, εἰσήγαγεν αὐτὸ πρὸς Τὴν θυγατέρα Φαραω, καὶ ἐγενήθη αὐτῇ εἰς υἱόν ἐπωνόμασεν δὲ τὸ ὄνομα αὐτοῦ Μωυσῆν λέγουσα ἐκ τοῦ ὕδατος αὐτὸν ἀνειλόμην. 11 Ἐγένετο δὲ ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς πολλαῖς ἐκείναις μέγας γενόμενος Μωυσῆς ἐξήλθεν πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς αὐτοῦ τοὺς υἱοὺς Ισραηλ. κατανοήσας δὲ τὸν πόνον αὐτῶν ὁρᾷ ἄνθρωπον Αἰγύπτιον τύπτοντά τινα Εβραῖον τῶν ἑαυτοῦ ἀδελφῶν τῶν υἱῶν Ισραηλ· 12 περιβλεψάμενος δὲ ὧδε καὶ ὧδε οὐχ ὁρᾷ οὐδένα, καὶ πατάξας τὸν Αἰγύπτιον ἔκρυψεν αὐτὸν ἐν τῇ ἄμμῳ. 13 ἐξελθὼν δὲ τῇ ἡμέρᾳ τῇ δευτέρᾳ ὁρᾷ δύο ἄνδρας Εβραίους διαπληκτιζομένους, καὶ λέγει τῷ ἀδικοῦντι Διὰ τί σὺ τύπτεις τὸν πλησίον; 14 ὁ δὲ εἶπεν Τίς σε κατέστησεν ἄρχοντα καὶ δικαστὴν ἐφ᾿ ἡμῶν μὴ ἀνελεῖν με σὺ θέλεις ὃν τρόπον ἀνεῖλες ἐχθὲς τὸν Αἰγύπτιον ἐφοβήθη δὲ Μωυσῆς καὶ εἶπεν Εἰ οὕτως ἐμφανὲς γέγονεν τὸ ῥῆμα τοῦτο; 15 ἤκουσεν δὲ Φαραω τὸ ῥῆμα τοῦτο, καὶ ἐζήτει ἀνελεῖν Μωυσῆν ἀνεχώρησεν δὲ Μωυσῆς ἀπὸ προσώπου Φαραω καὶ ᾤκησεν ἐν γῇ Μαδιαμ ἐλθὼν δὲ εἰς γῆν Μαδιαμ ἐκάθισεν ἐπὶ τοῦ φρέατος. 16 τῷ δὲ ἱερεῖ Μαδιαμ ἦσαν ἑπτὰ θυγατέρες, ποιμαίνουσαι τὰ πρόβατα τοῦ πατρὸς αὐτῶν Ιοθορ παραγενόμεναι δὲ ἤντλουν ἕως ἔπλησαν τὰς δεξαμενάς, ποτίσαι τὰ πρόβατα τοῦ πατρὸς αὐτῶν Ιοθορ. 17 παραγενόμενοι δὲ οἱ ποιμένες· ἐξέβαλον αὐτάς ἀναστὰς δὲ Μωυσῆς ἐρρύσατο αὐτάς, καὶ ἤντλησεν αὐταῖς καὶ ἐπότισεν τὰ πρόβατα αὐτῶν. 18 παρεγένοντο δὲ πρὸς Ραγουηλ τὸν πατέρα αὐτῶν ὁ δὲ εἶπεν αὐταῖς τί ὅτι ἐταχύνατε τοῦ παραγενέσθαι σήμερον 19 αἱ δὲ εἶπαν Ἄνθρωπος Αἰγύπτιος ἐρρύσατο ἡμᾶς ἀπὸ τῶν ποιμένων, καὶ ἤντλησεν ἡμῖν καὶ ἐπότισεν τὰ πρόβατα ἡμῶν.· 20 ὁ δὲ εἶπεν ταῖς θυγατράσιν αὐτοῦ καὶ ποῦ ἐστι; καὶ ἵνα τί οὕτως καταλελοίπατε τὸν ἄνθρωπον καλέσατε οὖν αὐτόν ὅπως φάγῃ ἄρτον. 21 κατῳκίσθη δὲ Μωυσῆς παρὰ τῷ ἀνθρώπῳ καὶ ἐξέδοτο Σεπφωραν τὴν θυγατέρα αὐτοῦ Μωυσῇ γυναῖκα. 22 ἐν γαστρὶ δὲ λαβοῦσα ἡ γυνὴ ἔτεκεν υἱόν καὶ ἐπωνόμασεν Μωυσῆς τὸ ὄνομα αὐτοῦ Γηρσαμ, λέγων Ὅτι πάροικός εἰμι ἐν γῇ ἀλλοτρίᾳ. 23 Μετὰ δὲ τὰς ἡμέρας τὰς πολλὰς ἐκείνας ἐτελεύτησεν ὁ βασιλεὺς Αἰγύπτου· καὶ κατεστέναξαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἀπὸ τῶν ἔργων καὶ ἀνεβόησαν, καὶ ἀνέβη ἡ βοὴ αὐτῶν πρὸς τὸν θεὸν ἀπὸ τῶν ἔργων. 24 καὶ εἰσήκουσεν ὁ θεὸς τὸν στεναγμὸν αὐτῶν, καὶ ἐμνήσθη ὁ θεὸς τῆς διαθήκης αὐτοῦ τῆς πρὸς Αβρααμ καὶ Ισαακ καὶ Ιακωβ. 25 καὶ ἐπεῖδεν ὁ θεὸς τοὺς υἱοὺς Ισραηλ, καὶ ἐγνώσθη αὐτοῖς.

Бележки към Изход 2

2. ἰδόντες, ἐσκέπασαν: в еврейския текст е тя видя, тя скри. — ἀστεῖον: хубаво дете. Срв. Деян. 7:20; Иудит 11:23 ἀστεία εἶ σὺ ἐν τῷ εἴδει σου; Сус. OG 7. Ἀστεῖος (urbanus, градски) с противоположното си ἄγροικος (agrestis, селски) напомня презрението на града към селото. Значението на думата било задълбочено от стоиците, които я употребявали в същия смисъл, в който Аристотел употребява σπουδαῖος (достоен, добродетелен). В Съд. 3:17 ἀστεῖος е употребено там, където в еврейския текст стои тлъст. Чис. 22:32 οὐκ ἀστεία ἡ ὁδός σου; 2 Мак. 6:23 ὁ δὲ λογισμὸν ἀστεῖον ἀναλαβών. Във 2 Мак. 12:43 имаме наречието ἀστείως. Това са всичките случаи на думата в LXX.

3. οὐκ ἠδύναντο: в еврейския текст е тя не можеше. — θῖβιν: еврейската дума, предадена тук с θῖβις, е същата, която е употребена за Ноевия ковчег в Бит. 6:14 и там е преведена κιβωτός. Йосиф Флавий (Древности II 9, 4): μηχανῶνται πλέγμα τι βύβλινον ἐμφερὲς τῇ κατασκευῇ κοιτίδι (направено като люлка).

4. ἡ ἀδελφή: Йосиф Флавий (Древности II 9, 4) Μαριάμμη.

5. ἅβραι: прислужници. Срв. Бит. 24:61. Думата се среща в LXX и в Иудит и Естир и я има във фрагментите на Менандър. Ударението не позволява да се предположи връзка с ἁβρός (нежен). Изглежда думата е внесена в гръцки, може би от халдейска (арамейска) дума със значение спътница. Еврейската дума, на която отговаря тук ἅβραι, значи млади жени и се смята, че от нея е произлязло името Неера. Но думата, която стои зад ἅβραν в края на стиха, е друга. — ἀνείλατο: срв. ст. 10. Ἀναιρεῖν, подобно на лат. tollere, значи и вдигам, и унищожавам. Тук е в първото и изначално значение.

6. ἐφείσατο αὐτοῦ: буквално пощади го. Тук — смили се над него.

7. γυναῖκα τροφεύουσαν: дойка. Филон, Живот на Мойсей I 4: προφάσει τοῦ ἐπὶ μισθῷ τροφεύσειν.

8. ἡ δὲ… ἡ θυγάτηρ Φαραω: конструкцията изглежда е по образеца на изрази като ἢ δ᾿ ὃς ὁ Γλαύκων. Еврейският текст не дава основание за нея. — νεᾶνις: у класическите автори предимно поетично, напр. Софокъл, Антигона 784.

10. ἁδρυνθέντος: срв. Съд. 13:24. Думата се среща осем пъти в LXX, винаги във връзка с растежа на деца, освен в Пс. 143:12, където се отнася, поне пряко, до растения. За конструкцията вж. Гр. 22 (генитив абсолютен). — ἐγενήθη αὐτῇ εἰς υἱόν: хебраизъм. Вж. Гр. 27 (εἰς). — Μωυσῆν λέγουσα κτλ.: предложената тук етимология почива на повърхностна прилика между еврейското име Моше и глагола машá, изваждам. Йосиф Флавий прави името египетско, което се съгласува повече с това, че го дава дъщерята на фараона — Древности II 9, 6: τὸ γὰρ ὕδωρ μῶ οἱ Αἰγύπτιοι καλοῦσιν, ὑσῆς δὲ τοὺς ἐξ ὕδατος σωθέντας. На друго място (Против Апион I 31) той ни казва: τὸ γὰρ ὕδωρ οἱ Αἰγύπτιοι μῶυ καλοῦσιν. Ренан (Histoire du peuple d’Israël I 159) се съгласява с Йосиф Флавий, че думата е египетска, но мисли, че тя съдържа сричката мос (= син), която се намира във форми като Тутмос (= син на Тот, Θώθ), Аменмос и др.⁷⁸

11. ἐν ταῖς ἡμέραις ταῖς πολλαῖς ἐκείναις: дълго време след това. Срв. ст. 23; 4:18. В еврейския текст е само в онези дни. Деян. 7:23 ὡς δὲ ἐπληροῦτο αὐτῷ τεσσερακονταετὴς χρόνος.

12. ὧδε καὶ ὧδε: насам и натам.

13. διαπληκτιζομένους: в LXX само тук.

14. Εἰ οὕτως κτλ.: Нима така е станало известно това нещо? В еврейския текст: Наистина работата се е разчула. За въпросителното εἰ вж. Гр. 28, а за ῥῆμα — бел. към Бит. 39:9.

15. ἐν γῇ Μαδιαμ: вж. бел. към Бит. 37:28. Йосиф Флавий нарича страната ἡ Τρωγλοδῦτις (Древности II 9, 3), а жителите ѝ οἱ Τρωγλοδῦται (II 11, 2). Мадиамците били потомци на Авраам от Хетура.

16. ποιμαίνουσαι… Ιοθορ: добавено в LXX, както и името Ιοθορ (= Йотор) в края на стиха. Името Йотор (евр. Итро) не се среща в еврейския текст до 3:1, където LXX отново има Ιοθορ. Формата „Йетро“ (Jethro) идва от Вулгата. — δεξαμενάς: водоеми. Платон, Критий 117a; Филон, За сънищата I 29. Ударението показва, че думата не е употребена като причастие. Но Платон (Тимей 57c) употребява ἡ δεχομένη взаимозаменяемо с ἡ δεξαμένη (53a) за приемник, вместилище. В Илиадата XVIII 44 се споменава нереида на име Δεξαμένη.

18. Ραγουηλ: тъстът на Мойсей е наречен с много имена: евр. Реуел, LXX Ραγουηλ, Йосиф Флавий (Древности II 11, 2) Ραγούηλος, Вулгата Raguel, англ. Reuel (Изх. 2:18; Чис. 10:29); евр. Итро (Изх. 3:1; 18:1, 2), LXX Ιοθορ (Изх. 2:16; Съд. 1:16); евр. Йетер (Изх. 4:18), Йосиф Флавий (Древности II 12, 1) Ἰεθέγλαιος; евр. Ховав, LXX Οβαβ (Чис. 10:29), Ιωβαβ (Съд. 4:11), Вулгата Hobab. — ἐταχύνατε τοῦ παραγενέσθαι: вж. бел. към Бит. 41:32.

21. Σεπφωραν: Йосиф Флавий (Древности II 13, 1) Σαπφώραν. Вж. бел. към 1:15.

22. Γηρσαμ: евр. Гершом. Йосиф Флавий (Древности II 13, 1): Γῆρσος μὲν σημαίνει κατὰ Ἑβραίων διάλεκτον ὅτι εἰς ξένην ἦν γῆν.

23. ἀπὸ τῶν ἔργων: поради тежкия им труд. Така вероятно и в следващото изречение. Вж. Гр. 27 (ἀπό).

25. ἐγνώσθη αὐτοῖς: в Ревизирания превод и Бог ги позна (обърна внимание на тях). Еврейската дума за αὐτοῖς, без гласните знаци, се различава от думата за „Бог“ само с една буква (йод).⁷⁹

1 καὶ Μωυσῆς ἦν ποιμαίνων τὰ πρόβατα Ιοθορ τοῦ γαμβροῦ αὐτοῦ τοῦ ἱερέως Μαδιαμ, καὶ ἤγαγεν τὰ πρόβατα ὑπὸ τὴν ἔρημον καὶ ἦλθεν εἰς τὸ ὄρος Χωρηβ. 2 ὤφθη δὲ αὐτῷ ἄγγελος Κυρίου ἐν φλογὶ πυρὸς ἐκ τοῦ βάτου· καὶ ὁρᾷ ὅτι ὁ βάτος καίεται πυρί, ὁ δὲ βάτος οὐ κατεκαίετο. 3 εἶπεν δὲ Μωυσῆς Παρελθὼν ὄψομαι τὸ ὅραμα τὸ μέγα τοῦτο, τί ὅτι οὐ κατακαίεται ὁ βάτος. 4 ὡς δὲ εἶδεν Κύριος ὅτι προσάγει ἰδεῖν, ἐκάλεσεν αὐτὸν Κύριος ἐκ τοῦ βάτου λέγων Μωυσῆ Μωυσῆ ὁ δὲ εἶπεν Τί ἐστιν; 5 καὶ εἶπεν Μὴ ἐγγίσῃς ὧδε· λῦσαι τὸ ὑπόδημα ἐκ τῶν ποδῶν σου ὁ γὰρ τόπος ἐν ᾧ σὺ ἕστηκας γῆ ἁγία ἐστίν. 6 καὶ εἶπεν αὐτῷ Ἐγώ εἰμι ὁ θεὸς τοῦ πατρός σου, θεὸς Αβρααμ καὶ θεὸς Ισαακ καὶ θεὸς Ιακωβ ἀπέστρεψεν δὲ Μωυσῆς τὸ πρόσωπον αὐτοῦ· εὐλαβεῖτο γὰρ κατεμβλέψαι ἐνώπιον τοῦ θεοῦ 7 εἶπεν δὲ κύριος πρὸς Μωυσῆν ἰδὼν εἶδον τὴν κάκωσιν Τοῦ Λαοῦ μου τοῦ ἐν Αἰγύπτῳ, καὶ τῆς κραυγῆς αὐτῶν ἀκήκοα ἀπὸ τῶν ἐργοδιωκτῶν οἶδα γὰρ τὴν ὀδύνην αὐτῶν, 8 καὶ κατέβην ἐξελέσθαι αὐτοὺς ἐκ χειρὸς Αἰγυπτίων καὶ ἐξαγαγεῖν αὐτοὺς ἐκ τῆς γῆς ἐκείνης, καὶ εἰσαγαγεῖν αὐτοὺς εἰς γῆν ἀγαθὴν καὶ πολλήν, εἰς γῆν ῥέουσαν γάλα καὶ μέλι, εἰς τὸν τόπον τῶν Χαναναίων καὶ Χετταίων καὶ Αμορραίων καὶ Φερεζαίων καὶ Γεργεσαίων καὶ Ευαίων καὶ Ιεβουσαίων. 9 καὶ νῦν ἰδοὺ κραυγὴ τῶν υἱῶν Ισραηλ ἥκει πρός με, κἀγὼ ἑώρακα τὸν θλιμμόν ὅν· οἱ Αἰγύπτιοι θλίβουσιν αὐτούς. 10 καὶ νῦν δεῦρο ἀποστείλω σε πρὸς Φαραω βασιλέα Αἰγύπτου, καὶ ἐξάξεις τὸν λαόν μου τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου. 11 καὶ εἶπεν Μωυσῆς πρὸς τὸν θεόν τίς εἰμι ὅτι πορεύσομαι πρὸς Φαραω βασιλέα Αἰγύπτου. καὶ ὅτι ἐξάξω τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου; 12 εἶπεν δὲ ὁ θεὸς Μωυσεῖ λέγων Ὅτι ἔσομαι μετὰ σοῦ καὶ τοῦτό σοι τὸ σημεῖον ὅτι ἐγώ σε ἐξαποστέλλω ἐν τῷ ἐξαγαγεῖν σε τὸν λαόν μου ἐξ Αἰγύπτου, καὶ λατρεύσετε τῷ θεῷ ἐν τῷ ὄρει τούτῳ. 13 καὶ εἶπεν Μωυσῆς πρὸς τὸν θεόν Ἰδοὺ ἐγὼ ἐλεύσομαι πρὸς τοὺς υἱοὺς Ισραηλ καὶ ἐρῶ πρὸς αὐτούς Ὁ θεὸς τῶν πατέρων ὑμῶν ἀπέσταλκέν με πρὸς ὑμᾶς· ἐρωτήσουσίν με Τί ὄνομα αὐτῷ; τί ἐρῶ πρὸς αὐτούς; 14 καὶ εἶπεν ὁ θεὸς πρὸς Μωυσῆν ἐγώ εἰμι ὁ ὤν καὶ εἶπεν οὕτως ἐρεῖς τοῖς υἱοῖς Ισραηλ Ὁ ὢν ἀπέσταλκέν με πρὸς ὑμᾶς. 15 καὶ εἶπεν ὁ θεὸς πάλιν πρὸς Μωυσῆν Οὕτως ἐρεῖς τοῖς υἱοῖς Ισραηλ Κύριος ὁ θεὸς τῶν πατέρων ὑμῶν, θεὸς Αβρααμ καὶ θεὸς Ισαακ καὶ θεὸς Ιακωβ, ἀπέσταλκέν με πρὸς ὑμᾶς τοῦτό μού ἐστιν ὄνομα αἰώνιον καὶ μνημόσυνον γενεῶν γενεαῖς. 16 ἐλθὼν οὖν συνάγαγε τὴν γερουσίαν τῶν υἱῶν Ισραηλ καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτούς Κύριος ὁ θεὸς τῶν πατέρων ὑμῶν ὦπταί μοι, θεὸς Αβρααμ καὶ θεὸς Ισαακ καὶ θεὸς Ιακωβ, λέγων ἐπισκοπῇ ἐπέσκεμμαι ὑμᾶς καὶ ὅσα συμβέβηκεν ὑμῖν ἐν Αἰγύπτῳ 17 καὶ εἶπον ἀναβιβάσω ὑμᾶς ἐκ τῆς κακώσεως τῶν Αἰγυπτίων εἰς τὴν γῆν τῶν Χαναναίων καὶ Χετταίων καὶ Αμορραίων καὶ Φερεζαίων καὶ Γεργεσαίων καὶ Ευαίων καὶ Ιεβουσαίων, εἰς γῆν ῥέουσαν γάλα καὶ μέλι. 18 καὶ εἰσακούσονταί σου τῆς φωνῆς καὶ εἰσελεύσῃ σὺ καὶ ἡ γερουσία Ισραηλ πρὸς Φαραω βασιλέα Αἰγύπτου, καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτόν Ὁ θεὸς τῶν Εβραίων προσκέκληται ἡμᾶς. πορευσώμεθα οὖν ὁδὸν τριῶν ἡμερῶν εἰς τὴν ἔρημον, ἵνα θύσωμεν τῷ θεῷ ἡμῶν. 19 ἐγὼ δὲ οἶδα ὅτι οὐ προήσεται ὑμᾶς Φαραω βασιλεὺς Αἰγύπτου πορευθῆναι, ἐὰν μὴ μετὰ χειρὸς κραταιᾶς 20 καὶ ἐκτείνας τὴν χεῖρα πατάξω τοὺς Αἰγυπτίους ἐν πᾶσι τοῖς θαυμασίοις μου οἷς ποιήσω ἐν αὐτοῖς, καὶ μετὰ ταῦτα ἐξαποστελεῖ ὑμᾶς. 21 καὶ δώσω χάριν τῷ λαῷ τούτῳ ἐναντίον τῶν Αἰγυπτίων ὅταν δὲ ἀποτρέχητε, οὐκ ἀπελεύσεσθε κενοί· 22 αἰτήσει γυνὴ παρὰ γείτονος καὶ συσκήνου αὐτῆς σκεύη ἀργυρᾶ καὶ χρυσᾶ καὶ ἱματισμόν, καὶ ἐπιθήσετε ἐπὶ τοὺς υἱοὺς ὑμῶν καὶ ἐπὶ τὰς θυγατέρας ὑμῶν καὶ σκυλεύσετε τοὺς Αἰγυπτίους.

Бележки към Изход 3

1. ἦν ποιμαίνων: вж. Гр. 25. — γαμβροῦ: γαμβρός е неопределена дума за роднина по сватовство, лат. affinis. Класическите автори понякога я употребяват в смисъл πενθερός (тъст), както тук, но обикновено тя значи обратното, зет. В Съд. 1:16 Ιοθορ… τοῦ γαμβροῦ Μωυσέως еврейският текст няма собственото име, а γαμβροῦ е преведено в Ревизирания превод шурей. — ὑπὸ τὴν ἔρημον: в еврейския текст отвъд пустинята. Смисълът изглежда е дълбоко в пустинята. — εἰς τὸ ὄρος Χωρηβ: в еврейския текст към Божията планина, към Хорив. Йосиф Флавий (Древности II 12, 1): ἐπὶ τὸ Σιναῖον καλούμενον ὄρος. Смята се, че употребата на двете имена Хорив и Синай сочи различни документи. Йосиф Флавий казва, че мястото вече имало слава на Божие жилище и затова никой пастир не се осмелявал да кара стадото си там.

2. ἄγγελος κυρίου: в ст. 4 — κύριος. Така и в 14:19, 24 имаме първо ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ, а после κύριος. Срв. Съд. 13:22. — τοῦ βάτου: къпината. Еврейският текст също има член тук. Това изглежда показва, че разказът е бил вече добре познат, когато е бил записан. Извън тази глава βάτος = rubus се среща в LXX само във Втор. 33:16 и Йов 31:40. В LXX думата е от мъжки род, а в Марк 12:26 и Лука 20:37 — от женски. И у класическите автори има същото колебание в рода.

6. εὐλαβεῖτο: дума, употребявана особено за благоговеен страх. Оттук ἀνὴρ εὐλαβής. Срв. Лука 2:25; Деян. 2:5; 8:2; 22:12.

7. Ἰδὼν εἶδον: вж. Гр. 25 (усилващо причастие). — ἀπὸ τῶν ἐργοδιωκτῶν: вж. Гр. 27 (ἀπό). Срв. 5:6, 10, 13; 1 Пар. 23:4; 2 Пар. 2:17 и 8:10 ἐργοδιωκτοῦντες; 1 Ездр. 5:56. Ἐργοδιώκτης е било обичайното александрийско название за надзирател на работи (във 2 Пар. 2:17 по Ватиканския кодекс то е противопоставено на νωτοφόρος, носач), както показва употребата му в папирусите от Фаюм. Филон (Живот на Мойсей I 7) също го употребява. Срв. ἐργοπαρέκτης в 1 Клим. 34:1.

8. ῥέουσαν γάλα καὶ μέλι: сроден акузатив в широкия смисъл на термина. В следващия стих имаме същата конструкция в по-тесния ѝ смисъл. — Γεργεσαίων: добавено в LXX.

9. θλιμμὸν… θλίβουσιν: вж. Гр. 22 (сроден акузатив). Θλιμμός (= θλῖψις) се среща в LXX само тук и във Втор. 26:7.

12. Ὅτι ἔσομαι: употребата на ὅτι тук се дължи на наличието в оригинала на частица, на която то отговаря. И в гръцкия, и в еврейския конструкцията може да се обясни с изпускане — (знай,) че ще бъда с тебе. Вж. Гр. 28. — καὶ λατρεύσετε: καί тук няма съответствие в еврейския текст. Преведи: Когато изведеш народа Ми от Египет, ще принесете жертва на Бога и на тази планина. Тази жертва трябвало да бъде публично признание, че изходът е станал под покровителството на Йеова. Може би тогава споменатото по-горе σημεῖον не е знамение, дадено от Йеова, а такова, което Той очаква.

14. ὁ ὤν: разликата в рода между този израз и гръцкото τὸ ὄν бележи разликата между еврейската религия и гръцката философия в разбирането за Божеството. За едните единият Бог бил личност, за другите — принцип. Йосиф Флавий (Древности II 12, 4) казва: καὶ ὁ θεὸς αὐτῷ σημαίνει τὴν ἑαυτοῦ προσηγορίαν, οὐ πρότερον εἰς ἀνθρώπους παρελθοῦσαν, περὶ ἧς οὔ μοι θέμις εἰπεῖν.

15. Κύριος ὁ θεός: еврейската дума, която отговаря тук на κύριος, както обикновено в LXX, е JHVH — името, което току-що е било открито на Мойсей и обяснено като значещо ὁ ὤν. Юдеите смятали това име за твърде свято, за да се произнася с лекота, и затова при четене на свещения текст на глас заменяли Яхве, където и да се срещне, с думата Адонай (= Господ). Фактът, че Седемдесетте са превели Яхве така с κύριος, изглежда показва, че тази практика на заместване вече е била установена през III в. пр.Хр.⁸⁰ Английският превод редовно предава думата Яхве с LORD. Формата Йехова е възникнала от практиката свещеното име да се прикрива дори в текста, като под него се поставят гласните знаци на Адонай. Когато κύριος стои в LXX вместо собственото име Яхве, той се употребява, като всяко друго собствено име, без член. — γενεῶν γενεαῖς: хебраизъм.

16. τὴν γερουσίαν: съвета на старейшините. Чуваме за старейшини и във връзка с други семитски народи, като Моав и Мадиам. Срв. Чис. 22:7. — Ἐπισκοπῇ ἐπέσκεμμαι: вж. Гр. 22 (сроден датив).

20. ἐν πᾶσι τοῖς θαυμασίοις μου: с всичките Ми чудеса. Вж. Гр. 27 (инструментално ἐν).

21. ἀποτρέχητε: вж. бел. към Чис. 24:14.

22. συσκήνου: първоначално военен термин = лат. contubernalis (съквартирант). Еврейската дума означава жена, която живее като пришълка, без да се отнася до шатра. — σκυλεύσατε: оберете. В еврейския текст ще оберете.

1 Ἀπεκρίθη δὲ Μωυσῆς καὶ εἶπεν ἐὰν οὖν μὴ πιστεύσωσίν μοι μηδὲ εἰσακούσωσιν τῆς φωνῆς μου, ἐροῦσιν γὰρ ὅτι Οὐκ ὦπταί σοι ὁ θεός, τί ἐρῶ πρὸς αὐτούς 2 εἶπεν δὲ αὐτῷ Κύριος τί τοῦτό ἐστιν τὸ ἐν τῇ χειρί σου ὁ δὲ εἶπεν Ῥάβδος 3 καὶ εἶπεν Ῥῖψον αὐτὴν ἐπὶ τὴν γῆν.· καὶ ἔρριψεν αὐτὴν ἐπὶ τὴν γῆν, καὶ ἐγένετο ὄφις· καὶ ἔφυγεν Μωυσῆς ἀπ᾿ αὐτοῦ. 4 καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἔκτεινον τὴν χεῖρα καὶ ἐπιλαβοῦ τῆς κέρκου· ἐκτείνας οὖν τὴν χεῖρα ἐπελάβετο τῆς κέρκου, καὶ ἐγένετο ῥάβδος ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ 5 ἵνα πιστεύσωσίν σοι ὅτι ὦπταί σοι κύριος ὁ θεὸς τῶν πατέρων αὐτῶν, θεὸς Αβρααμ καὶ θεὸς Ισαακ καὶ θεὸς Ιακωβ. 6 εἶπεν δὲ αὐτῷ Κύριος πάλιν Εἰσένεγκε τὴν χεῖρά σου εἰς τὸν κόλπον σου. καὶ εἰσήνεγκεν τὴν χεῖρα αὐτοῦ εἰς τὸν κόλπον αὐτοῦ· καὶ ἐξήνεγκεν Τὴν χεῖρα αὐτοῦ ἐκ τοῦ κόλπου αὐτοῦ, καὶ ἐγενήθη ἡ χεὶρ αὐτοῦ ὡσεὶ χιών. 7 καὶ εἶπεν πάλιν Εἰσένεγκε τὴν χεῖρά σου εἰς τὸν κόλπον σου καὶ εἰσήνεγκεν τὴν χεῖρα εἰς τὸν κόλπον αὐτοῦ· καὶ ἐξήνεγκεν αὐτὴν ἐκ τοῦ κόλπου αὐτοῦ, καὶ πάλιν ἀπεκατέστη εἰς τὴν χρόαν τῆς σαρκὸς αὐτοῦ. 8 ἐὰν δὲ μὴ πιστεύσωσίν σοι μηδὲ εἰσακούσωσιν τῆς φωνῆς τοῦ σημείου τοῦ πρώτου, πιστεύσουσίν σοι τῆς φωνῆς τοῦ σημείου τοῦ ἐσχάτου. 9 καὶ ἔσται ἐὰν μὴ πιστεύσωσίν σοι τοῖς δυσὶ σημείοις τούτοις μηδὲ εἰσακούσωσιν τῆς φωνῆς σου, λήμψῃ ἀπὸ τοῦ ὕδατος τοῦ ποταμοῦ καὶ ἐκχεεῖς ἐπὶ τὸ ξηρόν, καὶ ἔσται τὸ ὕδωρ ὃ ἐὰν λάβῃς ἀπὸ τοῦ ποταμοῦ αἷμα ἐπὶ τοῦ ξηροῦ. 10 εἶπεν δὲ Μωυσῆς πρὸς κύριον δέομαι κύριε οὐχ ἱκανός εἰμι πρὸ τῆς ἐχθὲς οὐδὲ πρὸ τῆς τρίτης ἡμέρας οὐδὲ ἀφ᾿ οὗ ἤρξω λαλεῖν τῷ θεράποντί σου· ἰσχνόφωνος καὶ βραδύγλωσσος ἐγώ εἰμι 11 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Τίς ἔδωκεν στόμα ἀνθρώπῳ, καὶ τίς ἐποίησεν δύσκωφον καὶ κωφόν, βλέποντα καὶ τυφλόν οὐκ ἐγὼ ὁ θεός; 12 καὶ νῦν πορεύου καὶ ἐγὼ ἀνοίξω τὸ στόμα σου, καὶ συμβιβάσω σε ὃ μέλλεις λαλῆσαι. 13 καὶ εἶπεν Μωυσῆς Δέομαι, Κύριε, προχείρισαι δυνάμενον ἄλλον ὃν ἀποστελεῖς. 14 καὶ θυμωθεὶς ὀργῇ Κύριος ἐπὶ Μωυσῆν εἶπεν Οὐκ ἰδοὺ Ααρων ὁ ἀδελφός σου ὁ Λευίτης ἐπίσταμαι ὅτι λαλῶν λαλήσει αὐτός σοι· καὶ ἰδοὺ αὐτὸς ἐξελεύσεται εἰς συνάντησίν σοι, καὶ ἰδών σε χαρήσεται ἐν ἑαυτῷ 15 καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτὸν καὶ δώσεις τὰ ῥήματά μου εἰς Τὸ στόμα αὐτοῦ Καὶ ἐγὼ ἀνοίξω Τὸ στόμα σου καὶ τὸ στόμα αὐτοῦ, καὶ συμβιβάσω ὑμᾶς ἃ ποιήσετε. 16 καὶ αὐτός σοι προσλαλήσει πρὸς τὸν λαόν, καὶ αὐτὸς ἔσται σου στόμα σὺ δὲ αὐτῷ ἔσῃ τὰ πρὸς τὸν θεόν. 17 καὶ τὴν ῥάβδον ταύτην τὴν στραφεῖσαν εἰς ὄφιν λήμψῃ ἐν τῇ χειρί σου, ἐν ᾗ ποιήσεις ἐν αὐτῇ τὰ σημεῖα 18 Ἐπορεύθη δὲ Μωυσῆς καὶ ἀπέστρεψεν πρὸς Ιοθορ τὸν γαμβρὸν αὐτοῦ καὶ λέγει Πορεύσομαι καὶ ἀποστρέψω πρὸς τοὺς ἀδελφούς μου τοὺς ἐν Αἰγύπτῳ, καὶ ὄψομαι εἰ ἔτι ζῶσιν. καὶ εἶπεν Ιοθορ Μωυσῇ Βάδιζε ὑγιαίνων. 19 μετὰ δὲ τὰς ἡμέρας τὰς πολλὰς ἐκείνας ἐτελεύτησεν ὁ βασιλεὺς Αἰγύπτου. εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἐν Μαδιαμ Βάδιζε ἄπελθε εἰς Αἴγυπτον τεθνήκασιν γὰρ πάντες οἱ ζητοῦντές σου τὴν ψυχήν. 20 ἀναλαβὼν δὲ Μωυσῆς τὴν γυναῖκα καὶ τὰ παιδία ἀνεβίβασεν αὐτὰ ἐπὶ τὰ ὑποζύγια, καὶ ἐπέστρεψεν εἰς Αἴγυπτον ἔλαβεν δὲ Μωυσῆς τὴν ῥάβδον τὴν παρὰ τοῦ θεοῦ ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ 21 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν πορευομένου σου καὶ ἀποστρέφοντος εἰς Αἴγυπτον, ὅρα πάντα τὰ τέρατα ἃ ἔδωκα ἐν ταῖς χερσίν σου, ποιήσεις αὐτὰ ἐναντίον Φαραω· ἐγὼ δὲ σκληρυνῶ τὴν καρδίαν αὐτοῦ, καὶ οὐ μὴ ἐξαποστείλῃ τὸν λαόν 22 σὺ δὲ ἐρεῖς τῷ Φαραω Τάδε λέγει Κύριος Υἱὸς πρωτότοκός μου Ισραηλ 23 εἶπα δέ σοι Ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα μοι λατρεύσῃ εἰ μὲν οὖν μὴ βούλει ἐξαποστεῖλαι αὐτούς, ὅρα οὖν, ἐγὼ ἀποκτενῶ τὸν υἱόν σου τὸν πρωτότοκον. 27 Εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Ααρων Πορεύθητι εἰς συνάντησιν Μωυσεῖ εἰς τὴν ἔρημον· καὶ ἐπορεύθη καὶ συνήντησεν αὐτῷ ἐν τῷ ὄρει τοῦ θεοῦ, καὶ κατεφίλησαν ἀλλήλους. 28 καὶ ἀνήγγειλεν Μωυσῆς τῷ Ααρων πάντας τοὺς λόγους Κυρίου οὓς ἀπέστειλεν καὶ πάντα τὰ σημεῖα ἃ ἐνετείλατο αὐτῷ. 29 ἐπορεύθη δὲ Μωυσῆς καὶ Ααρων, καὶ συνήγαγον τὴν γερουσίαν τῶν υἱῶν Ισραηλ. 30 καὶ ἐλάλησεν Ααρων πάντα τὰ ῥήματα ταῦτα ἃ ἐλάλησεν ὁ θεὸς πρὸς Μωυσῆν καὶ ἐποίησεν τὰ σημεῖα ἐναντίον τοῦ λαοῦ. 31 καὶ ἐπίστευσεν ὁ λαός, καὶ ἐχάρη ὅτι ἐπεσκέψατο ὁ θεὸς τοὺς υἱοὺς Ισραηλ καὶ ὅτι εἶδεν αὐτῶν τὴν θλῖψιν κύψας δὲ ὁ λαὸς προσεκύνησεν.

Бележки към Изход 4

5. ἵνα πιστεύσωσιν: отнася се назад към ἐπιλαβοῦ τῆς κέρκου, а думите между тях са вмъкнати в скоби.

6. ὡσεὶ χιών: Йосиф Флавий (Древности II 12, 3): ὑπακούσας δὲ λευκὴν καὶ τιτάνῳ (варовик) ὁμοίαν προεκόμισεν.

9. τοῖς δυσὶ σημείοις: вж. Гр. 12 (δυσί). Йосиф Флавий представя третото знамение — превръщането на водата в кръв — като действително извършено при горящата къпина. — λήμψῃ: вж. Гр. 6. — ἐκχεεῖς: ударението изглежда се дължи на погрешна аналогия със стягащите глаголи. Вж. Гр. 17. — ὃ ἐάν: = ὃ ἄν. Вж. Гр. 28.

10. πρὸ τῆς ἐχθὲς κτλ.: буквален превод на еврейския израз, който в Ревизирания превод е сгъстен в досега. Вчера и онзи ден трябва да обхване цялото минало време. Значението на πρὸ τῆς ἐχθές не бива да се натяга: формата му е уподобена на πρὸ τῆς τρίτης (Изх. 21:29; Втор. 4:42). Тази употреба на πρό в изрази за време станала обичайна в късния гръцки, очевидно поради съвпадението ѝ с латинския израз: Йосиф Флавий, Древности XIII 9, 2 πρὸ ὀκτὼ εἰδῶν Φεβρουαρίων; Плутарх, Цезар 63 πρὸ μιᾶς ἡμέρας = ante unum diem; Сула 27 πρὸ μιᾶς νωνῶν Κυντιλίων; 37 πρὸ δυεῖν ἡμερῶν ἢ ἐτελεύτα. Тук не можем да подозираме римско влияние. А изразът πρὸ πολλοῦ в смисъл много преди у Херодот показва склонност към тази употреба на предлога и в чистия гръцки. Във 2 Мак. 10:6 намираме πρὸ μικροῦ χρόνου. — ἰσχνόφωνος: срв. 6:30, където еврейският текст е различен. Тази дума, която естествено значи с тънък глас, е употребена като че ли е ἰσχόφωνος — за човек с говорен недостатък. Аристотел (Проблеми XI 35) казва, че ἰσχνόφωνοι не могат да говорят тихо, защото е нужно усилие, за да преодолеят пречката в гласа си. В Проблеми XI 30 ἰσχνοφωνία се различава от τραυλότης и ψελλότης. Τραυλός е човек, който не може да изговаря някоя буква, а ψελλός преувеличава някоя буква или сричка. Ἰσχνοφωνία пък е неспособност бързо да се свърже една сричка с друга. Херодот (IV 155) изглежда употребява думите като синоними: παῖς ἰσχνόφωνος καὶ τραυλός, τῷ οὔνομα ἐτέθη Βάττος.

11. δύσκωφον: употребено от Аристотел в смисъл напълно глух. Тук обаче значи ням, а κωφός (което само по себе си може да значи и глух, и ням) е запазено тук за глух.

12. συμβιβάσω σε: ще те наставлявам. Срв. ст. 15; 18:16; Съд. 13:8; Ис. 40:13; 1 Кор. 2:16. Също προβιβάσεις във Втор. 6:7. Класическите автори употребяват προσβιβάζειν в донякъде подобен смисъл: Платон, Менон 74b; Федър 229e; Ксенофонт, Спомени I 2, 17.

14. Ααρων: тъй като Аарон бил с три години по-голям от Мойсей (7:7), можем да предположим, че заповедта за избиване на мъжките деца е била издадена след раждането му. — ὁ Λευίτης: Мойсей бил левит колкото и Аарон (Изх. 6:20). Но в ума на писателя думата вероятно е означавала служба, а не произход, така че употребата ѝ тук е анахронизъм. — σοί: добавено в LXX, несъмнено със значение заради тебе.

16. τὰ πρὸς τὸν θεόν: гръцкият преводач е заменил с този отвлечен израз по-грубото за Бог на оригинала. Аарон, вместо да получава наставленията си направо от Бога (както Мойсей), ще ги получава от Мойсей. Затова τὰ πρὸς τὸν θεόν (= отношенията му с Бога) може да се разбира като неговото средство за общуване с Бога. Изглежда това изобразява отношението между свещеника и пророка в идеалната еврейска теокрация.

17. τὴν στραφεῖσαν εἰς ὄφιν: добавено в LXX. Στρέφειν = класическото τρέπειν. — ἐν ᾗ… ἐν αὐτῇ: вж. Гр. 24.

18. Βάδιζε ὑγιαίνων: Ὑγίαινε отговаря на латинското vale като формула за сбогуване. — μετὰ δὲ… Αἰγύπτου: тези думи са повторени от 2:23. Те ги няма в еврейския текст и не подхождат на контекста. За формата на израза вж. бел. към 2:11.

19. Βάδιζε ἄπελθε: буквален превод от еврейски. Срв. βάσκ᾿ ἴθι у Омир и vade age у Вергилий.

20. τὰ παιδία: за имената на синовете на Мойсей вж. 18:3, 4.

21. Πορευομένου σου… ὅρα: вж. Гр. 22 (генитив абсолютен). — ἔδωκα ἐν ταῖς χερσίν σου: вж. Гр. 27 (ἐν).

23. ἀποκτέννω: сегашната основа на корена κτεν- тук е засилена с назализация, вместо с вмъкване на ι.

27. τῷ ὄρει τοῦ θεοῦ: вж. бел. към 3 Цар. 19:8.

28. οὓς ἀπέστειλεν: с които го беше изпратил. Неправилно привличане на относителното местоимение. Срв. 6:5 ὃν… καταδουλοῦνται.

29. ἐπορεύθη… συνήγαγον: в тази смяна от единствено на множествено число гръцкият следва точно еврейския текст. Συνάγειν е глаголът, към който принадлежи συναγωγή (12:3). Йосиф Флавий (Древности II 13, 1) кара старейшините да излязат да посрещнат Мойсей и Аарон, като чули за идването им.

1 καὶ μετὰ ταῦτα εἰσῆλθεν Μωυσῆς καὶ Ααρων πρὸς Φαραω καὶ εἶπαν αὐτῷ τάδε λέγει Κύριος ὁ θεὸς Ισραηλ ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου, ἵνα μοι ἑορτάσωσιν ἐν τῇ ἐρήμῳ. 2 καὶ εἶπεν Φαραω Τίς ἐστιν οὗ εἰσακούσομαι τῆς φωνῆς αὐτοῦ ὥστε ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ; οὐκ οἶδα τὸν κύριον, καὶ τὸν Ισραηλ οὐκ ἐξαποστέλλω 3 καὶ λέγουσιν αὐτῷ ὁ θεὸς τῶν Εβραίων προσκέκληται ἡμᾶς πορευσόμεθα οὖν ὁδὸν τριῶν ἡμερῶν εἰς τὴν ἔρημον, ὅπως θύσωμεν τῷ θεῷ ἡμῶν, μήποτε συναντήσῃ ἡμῖν θάνατος ἢ φόνος. 4 καὶ εἶπεν αὐτοῖς ὁ βασιλεὺς Αἰγύπτου Ἵνα τί, Μωυσῆ καὶ Ααρων διαστρέφετε τὸν λαόν μου ἀπὸ τῶν ἔργων ἀπέλθατε ἕκαστος ὑμῶν πρὸς τὰ ἔργα αὐτοῦ. 5 καὶ εἶπεν Φαραω Ἰδοὺ νῦν πολυπληθεῖ ὁ λαός μὴ οὖν καταπαύσωμεν αὐτοὺς ἀπὸ τῶν ἔργων. 6 συνέταξεν δὲ Φαραω τοῖς ἐργοδιώκταις τοῦ λαοῦ καὶ τοῖς γραμματεῦσιν λέγων 7 Οὐκέτι προστεθήσεται διδόναι ἄχυρον τῷ λαῷ εἰς τὴν πλινθουργίαν καθάπερ ἐχθὲς καὶ τρίτην ἡμέραν αὐτοὶ πορευέσθωσαν καὶ συναγαγέτωσαν ἑαυτοῖς ἄχυρα. 8 καὶ τὴν σύνταξιν τῆς πλινθείας ἧς αὐτοὶ ποιοῦσιν καθ᾿ ἑκάστην ἡμέραν ἐπιβαλεῖς αὐτοῖς, οὐκ ἀφελεῖς οὐδέν σχολάζουσιν γάρ, διὰ τοῦτο κεκράγασιν λέγοντες πορευθῶμεν καὶ θύσωμεν τῷ θεῷ ἡμῶν. 9 βαρυνέσθω τὰ ἔργα τῶν ἀνθρώπων τούτων, καὶ μεριμνάτωσαν ταῦτα, καὶ μὴ μεριμνάτωσαν ἐν λόγοις κενοῖς. 10 κατέσπευδον δὲ αὐτοὺς οἱ ἐργοδιῶκται καὶ οἱ γραμματεῖς, καὶ ἔλεγον πρὸς τὸν λαὸν λέγοντες Τάδε λέγει Φαραω Οὐκέτι δίδωμι ὑμῖν ἄχυρα 11 αὐτοὶ ὑμεῖς πορευόμενοι συλλέγετε ἑαυτοῖς ἄχυρα ὅθεν ἐὰν εὕρητε, οὐ γὰρ ἀφαιρεῖται ἀπὸ τῆς συντάξεως ὑμῶν οὐθέν. 12 καὶ διεσπάρη ὁ λαὸς ἐν ὅλῃ Αἰγύπτῳ συναγαγεῖν καλάμην εἰς ἄχυρα 13 οἱ δὲ ἐργοδιῶκται κατέσπευδον αὐτοὺς λέγοντες Συντελεῖτε τὰ ἔργα τὰ καθήκοντα καθ᾿ ἡμέραν καθάπερ καὶ ὅτε τὸ ἄχυρον ἐδίδοτο ὑμῖν 14 καὶ ἐμαστιγώθησαν οἱ γραμματεῖς τοῦ γένους τῶν υἱῶν Ισραηλ Οἱ κατασταθέντες Ἐπ᾿ αὐτοὺς ὑπὸ τῶν ἐπιστατῶν τοῦ Φαραω, λέγοντες Διὰ τί οὐ συνετελέσατε τὰς συντάξεις ὑμῶν τῆς πλινθείας καθάπερ ἐχθὲς καὶ τρίτην ἡμέραν καὶ τὸ τῆς σήμερον 15 εἰσελθόντες δὲ οἱ γραμματεῖς τῶν υἱῶν Ισραηλ κατεβόησαν πρὸς Φαραω λέγοντες ἵνα τί οὕτως ποιεῖς τοῖς σοῖς οἰκέταις 16 ἄχυρον οὐ δίδοται τοῖς οἰκέταις σου, καὶ τὴν πλίνθον ἡμῖν λέγουσιν ποιεῖν, καὶ ἰδοὺ οἱ παῖδές σου μεμαστίγωνται ἀδικήσεις οὖν τὸν λαόν σου. 17 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σχολάζετε, σχολασταί ἐστε διὰ τοῦτο λέγετε Πορευθῶμεν θύσωμεν τῷ θεῷ ἡμῶν. 18 νῦν οὖν πορευθέντες ἐργάζεσθε· τὸ γὰρ ἄχυρον οὐ δοθήσεται ὑμῖν·, καὶ τὴν σύνταξιν τῆς πλινθείας ἀποδώσετε. 19 ἑώρων δὲ οἱ γραμματεῖς τῶν υἱῶν Ισραηλ ἑαυτοὺς ἐν κακοῖς λέγοντες Οὐκ ἀπολείψετε τῆς πλινθείας τὸ καθῆκον τῇ ἡμέρᾳ.· 20 συνήντησαν δὲ Μωυσῇ καὶ Ααρων ἐρχομένοις εἰς συνάντησιν αὐτοῖς, ἐκπορευομένων αὐτῶν ἀπὸ Φαραω, 21 καὶ εἶπαν αὐτοῖς Ἴδοι ὁ θεὸς ὑμᾶς καὶ κρίναι, ὅτι ἐβδελύξατε τὴν ὀσμὴν ἡμῶν ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, δοῦναι ῥομφαίαν εἰς τὰς χεῖρας αὐτοῦ ἀποκτεῖναι ἡμᾶς 22 ἐπέστρεψεν δὲ Μωυσῆς πρὸς Κύριον καὶ εἶπεν κύριε διὰ τί ἐκάκωσας τὸν λαὸν τοῦτον καὶ ἵνα τί ἀπέσταλκάς με; 23 καὶ ἀφ᾿ οὗ πεπόρευμαι πρὸς Φαραω λαλῆσαι ἐπὶ τῷ σῷ ὀνόματι, ἐκάκωσεν τὸν λαὸν τοῦτον καὶ οὐκ ἐρρύσω τὸν λαόν σου

Бележки към Изход 5

1. Τάδε λέγει κύριος: вместо тези думи Йосиф Флавий кара тук Мойсей да разкаже на новия фараон услугите си срещу етиопците.

2. οὗ… αὐτοῦ: вж. Гр. 24.

5. πολυπληθεῖ: е многоброен. Думата се среща в LXX само тук, в Лев. 11:42 ὃ πολυπληθεῖ ποσίν и във Втор. 7:7 πολυπληθεῖτε παρὰ πάντα τὰ ἔθνη.

6. συνέταξεν: даде заповед на. Срв. 6:13; 12:35; Чис. 1:18. Употребено абсолютно в Изх. 9:12. — γραμματεῦσιν: това били еврейски, а не египетски служители. Срв. ст. 14, 19.

7. προστεθήσεται διδόναι: няма да се прибави да се дава. Безличната форма на една обичайна в библейския гръцки конструкция: вж. бел. към Бит. 37:8. За употребата на слама за тухлите Swete (Introduction, с. 293) сравнява папирусите на Флиндърс Питри II xiv 2: ἐς τὰ ἄχυρα πρὸς τὴν πλίνθον. — πλινθουργίαν: в текста на Swete — само тук в LXX. Йосиф Флавий употребява πλινθεία. — ἐχθὲς καὶ τρίτην ἡμέραν: общ израз за минало време. Вж. бел. към 4:10 и Гр. 26.

8. σύνταξιν: употребено от Демостен (напр. с. 60, 95) за вноските, които Атина събирала от съюзниците си. „Броят“ на тухлите в английския превод (tale) = „сметката“ на тухлите, т.е. определеното количество, което израилтяните трябвало да доставят. — κεκράγασιν: перфект, употребен като сегашно време; среща се и у добри автори, напр. Софокъл, Аякс 1236.

14. λέγοντες: тук имаме причастие, с което няма какво да се съгласува освен подразбиращия се извършител при пасивния глагол ἐμαστιγώθησαν. Това е дори по-неразумно, отколкото когато предшестващата конструкция е безлична, както в Бит. 45:16. Вж. Гр. 29. — καθάπερ… σήμερον: и днес, както и преди. Τὸ τῆς σήμερον (ἡμέρας) е описателен израз за σήμερον. Срв. ἐν τῇ σήμερον (Изх. 13:4; Втор. 4:4), ἐν τῇ σήμερον ἡμέρᾳ (Ис. Нав. 5:9; срв. 22:29). Изразът ἕως τῆς σήμερον ἡμέρας се среща в Хексатевха в Бит. 19:38; 26:33; 35:4; Чис. 22:30; Втор. 11:4 и често в Иисус Навин. Епиктет, Беседи I 11, 38: ἀπὸ τῆς σήμερον τοίνυν ἡμέρας. Вж. бел. към 3 Цар. 17:10.

16. ἀδικήσεις κτλ.: в Ревизирания превод но вината е в собствения ти народ. Оригиналът тук е неясен.

17. σχολασταί ἐστε: по-изразително от σχολάζετε. Това е вид аналитична форма. Σχολαστής се среща в LXX само тук.

19. λέγοντες: тук, както в ст. 14, има подлог γραμματεῖς, с който причастието сякаш се съгласува, но всъщност не се съгласува. Вж. Гр. 29.

21. ἐβδελύξατε: направихте омразен. Вж. Гр. 25 (каузативна употреба). — ῥομφαίαν: обичайната дума за меч в елинистическия гръцки. Срв. Чис. 22:23; Лука 2:35.

1 καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἤδη ὄψει ἃ ποιήσω τῷ Φαραω· ἐν γὰρ χειρὶ κραταιᾷ ἐξαποστελεῖ αὐτούς, καὶ ἐν βραχίονι ὑψηλῷ ἐκβαλεῖ αὐτοὺς ἐκ τῆς γῆς αὐτοῦ. 2 ἐλάλησεν δὲ ὁ θεὸς πρὸς Μωυσῆν καὶ εἶπεν πρὸς αὐτόν ἐγὼ Κύριος 3 καὶ ὤφθην πρὸς Αβρααμ καὶ Ισαακ καὶ Ιακωβ, θεὸς ὢν αὐτῶν, καὶ τὸ ὄνομά μου Κύριος οὐκ ἐδήλωσα αὐτοῖς 4 καὶ ἔστησα τὴν διαθήκην μου πρὸς αὐτοὺς ὥστε δοῦναι αὐτοῖς τὴν γῆν τῶν Χαναναίων, τὴν γῆν ἣν παρῳκήκασιν, ἐν ᾗ καὶ παρῴκησαν ἐπ᾿ αὐτῆς. 5 καὶ ἐγὼ εἰσήκουσα τὸν στεναγμὸν τῶν υἱῶν Ισραηλ, ὃν οἱ Αἰγύπτιοι καταδουλοῦνται αὐτούς. καὶ ἐμνήσθην τῆς διαθήκης ὑμῶν. 6 βάδιζε εἰπὸν τοῖς υἱοῖς Ισραηλ λέγων Ἐγὼ Κύριος, καὶ ἐξάξω ὑμᾶς ἀπὸ τῆς δυναστείας τῶν Αἰγυπτίων, καὶ ῥύσομαι ὑμᾶς ἐκ τῆς δουλείας, καὶ λυτρώσομαι ὑμᾶς ἐν βραχίονι ὑψηλῷ καὶ κρίσει μεγάλῃ· 7 καὶ λήμψομαι ἐμαυτῷ ὑμᾶς λαὸν ἐμοί, καὶ ἔσομαι ὑμῶν θεός, καὶ γνώσεσθε ὅτι ἐγὼ Κύριος ὁ θεὸς ὑμῶν ὁ ἐξαγαγὼν ὑμᾶς ἐκ τῆς καταδυναστείας τῶν Αἰγυπτίων 8 καὶ εἰσάξω ὑμᾶς εἰς τὴν γῆν εἰς ἣν ἐξέτεινα τὴν χεῖρά μου δοῦναι αὐτὴν τῷ Αβρααμ καὶ Ισαακ καὶ Ιακωβ καὶ δώσω ὑμῖν αὐτὴν ἐν κλήρῳ ἐγὼ Κύριος. 9 ἐλάλησεν δὲ Μωυσῆς οὕτως τοῖς υἱοῖς Ισραηλ καὶ οὐκ εἰσήκουσαν Μωυσῇ ἀπὸ τῆς ὀλιγοψυχίας καὶ ἀπὸ τῶν ἔργων τῶν σκληρῶν. 10 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν λέγων 11 Εἴσελθε λάλησον Φαραω βασιλεῖ Αἰγύπτου ἵνα ἐξαποστείλῃ τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ τῆς γῆς αὐτοῦ. 12 ἐλάλησεν δὲ Μωυσῆς ἔναντι Κυρίου λέγων ἰδοὺ οἱ υἱοὶ Ισραηλ οὐκ εἰσήκουσάν μου, καὶ πῶς εἰσακούσεταί μου Φαραω; ἐγὼ δὲ ἄλογός εἰμι. 13 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν καὶ Ααρων, καὶ συνέταξεν αὐτοῖς πρὸς Φαραω βασιλέα Αἰγύπτου ὥστε ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου. 28 ἯΙ ἡμέρᾳ ἐλάλησεν Κύριος Μωυσῇ ἐν γῇ Αἰγύπτῳ 29 καὶ ἐλάλησεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν λέγων Ἐγὼ Κύριος. λάλησον πρὸς Φαραω βασιλέα Αἰγύπτου, ὅσα ἐγὼ λέγω πρὸς σέ 30 καὶ εἶπεν Μωυσῆς ἐναντίον Κυρίου Ἰδοὺ ἐγὼ ἰσχνόφωνός εἰμι, Καὶ πῶς εἰσακούσεταί μου Φαραω;

Бележки към Изход 6

1. ἐν γὰρ χειρί… καὶ ἐν κτλ.: второто изречение почти повтаря първото, но гръцкият преводач е разнообразил израза, за да избегне еднообразието. Ἐν означава съпровождащите обстоятелства. Вж. Гр. 27. Но на чия страна трябвало да бъде силната ръка? Думите може да се разберат така, че фараонът толкова ще се радва да се отърве от израилтяните, че не само ще ги пусне, но и ще ги принуди да си отидат; в подкрепа на това може да се приведат 11:1 и 12:33. Сравнението обаче със ст. 6 на тази глава и с други места, като 14:8, изглежда показва, че споменатата тук „силна ръка“ е ръката на Йеова. Явно така е разбирал думите и авторът на Второзаконие (Втор. 26:8), а също и Еремия (Ер. 39:21 по LXX = 32:21 по MT).

4. τὴν γῆν ἣν… ἐπ᾿ αὐτῆς: буквално земята, в която са пришълствали, в която и пришълствали на нея. Тази тавтология предава пет думи на оригинала: „земята на пришълствата им, в която пришълствали в нея“.

5. ὃν… καταδουλοῦνται: вж. бел. към 4:28.

6. δουλίας: = δουλείας. Вж. Гр. 5.

7. ἐμαυτῷ… ἐμοί: вж. Гр. 13. — καταδυναστείας: потисничество. Думата се среща пет пъти в LXX, но изглежда не и другаде.

9. εἰσήκουσαν Μωυσῆ: така и у Херодот εἰσακούειν = слушам, покорявам се приема датив. В ст. 12 по-долу има генитив.

12. ἔναντι: вж. Гр. 27 (нови предлози). — ἄλογος: лишен не от вътрешния, а от външния λόγος, или, както понякога го наричали, от λόγος προφορικός (изговореното слово). Това е смел превод на еврейския текст, който значи с необрязани устни. Същият оригинален израз в ст. 30 е преведен ἰσχνόφωνος.

13. συνέταξεν αὐτοῖς πρός: даде им поръчение до. Срв. 5:6. — πρὸς Φαραω: преди това еврейският текст има думите към синовете Израилеви и, които ги няма в LXX.

28. ᾟ ἡμέρᾳ… καὶ ἐλάλησεν: ако преди това се добави καὶ ἐγένετο, към което сочи еврейският текст, мястото би отговаряло повече на граматиката на LXX. Но това не би го избавило от тавтологията, която може да се предположи, че идва от смесване на документи.

29. καὶ ἐγὼ λέγω: смисълът изисква да се подразбере ἅ пред това.

30. καὶ εἶπεν Μωυσῆς: 6:30–7:2 е повторение с изменения на 4:10–16. Тук съобщението на Господа до Мойсей е направено в Египет, а не в земята Мадиам.

1 καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν λέγων Ἰδοὺ δέδωκά σε θεὸν Φαραω, καὶ Ααρων ὁ ἀδελφός σου ἔσται σου προφήτης 2 σὺ δὲ λαλήσεις αὐτῷ πάντα ὅσα σοι ἐντέλλομαι, ὁ δὲ Ααρων ὁ ἀδελφός σου λαλήσει πρὸς Φαραω ὥστε ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ τῆς γῆς αὐτοῦ. 3 ἐγὼ δὲ σκληρυνῶ τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ πληθυνῶ τὰ σημεῖά μου καὶ τὰ τέρατα ἐν γῇ Αἰγύπτῳ. 4 καὶ οὐκ εἰσακούσεται ὑμῶν Φαραω. καὶ ἐπιβαλῶ τὴν χεῖρά μου ἐπ᾿ Αἴγυπτον, καὶ ἐξάξω σὺν δυνάμει μου τὸν λαόν μου τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου σὺν ἐκδικήσει μεγάλῃ 5 καὶ γνώσονται πάντες οἱ Αἰγύπτιοι ὅτι ἐγώ εἰμι Κύριος, ἐκτείνων τὴν χεῖρα ἐπ᾿ Αἴγυπτον· καὶ ἐξάξω τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ μέσου αὐτῶν. 6 ἐποίησεν δὲ Μωυσῆς καὶ Ααρων καθάπερ ἐνετείλατο αὐτοῖς Κύριος, οὕτως ἐποίησαν. 7 Μωυσῆς δὲ ἦν ἐτῶν ὀγδοήκοντα, Ααρων δὲ ὁ ἀδελφὸς αὐτοῦ ἐτῶν ὀγδοήκοντα τριῶν, ἡνίκα ἐλάλησεν πρὸς Φαραω. 8 Καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν καὶ Ααρων λέγων 9 Καὶ ἐὰν λαλήσῃ πρὸς ὑμᾶς Φαραω λέγων Δότε ἡμῖν σημεῖον ἢ τέρας, καὶ ἐρεῖς Ααρων τῷ ἀδελφῷ σου Λαβὲ τὴν ῥάβδον καὶ ῥῖψον αὐτὴν ἐπὶ τὴν γῆν ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, καὶ ἔσται δράκων. 10 εἰσῆλθεν δὲ Μωυσῆς καὶ Ααρων ἐναντίον Φαραω καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, καὶ ἐποίησαν οὕτως καθάπερ ἐνετείλατο αὐτοῖς Κύριος καὶ ἔρριψεν Ααρων τὴν ῥάβδον ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, καὶ ἐγένετο δράκων. 11 συνεκάλεσεν δὲ Φαραω τοὺς σοφιστὰς Αἰγύπτου καὶ τοὺς φαρμακούς Καὶ ἐποίησαν καὶ οἱ ἐπαοιδοὶ τῶν Αἰγυπτίων ταῖς φαρμακείαις αὐτῶν ὡσαύτως, 12 καὶ ἔρριψαν ἕκαστος τὴν ῥάβδον αὐτοῦ καὶ ἐγένοντο δράκοντες καὶ κατέπιεν ἡ ῥάβδος ἡ Ααρων τὰς ἐκείνων ῥάβδους. 13 καὶ κατίσχυσεν ἡ καρδία Φαραω, καὶ οὐκ εἰσήκουσεν αὐτῶν, καθάπερ ἐλάλησεν αὐτοῖς Κύριος. 14 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Βεβάρηται ἡ καρδία Φαραω τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν. 15 βάδισον πρὸς Φαραω τὸ πρωί ἰδοὺ αὐτὸς ἐκπορεύεται ἐπὶ τὸ ὕδωρ, καὶ στήσῃ συναντῶν αὐτῷ ἐπὶ τὸ χεῖλος τοῦ ποταμοῦ· καὶ τὴν ῥάβδον τὴν στραφεῖσαν εἰς ὄφιν λήμψῃ ἐν τῇ χειρί σου, 16 καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτόν Κύριος ὁ θεὸς τῶν Εβραίων ἀπέσταλκέν με πρὸς σὲ λέγων Ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα μοι λατρεύσῃ ἐν τῇ ἐρήμῳ καὶ ἰδοὺ οὐκ εἰσήκουσας ἕως τούτου. 17 τάδε λέγει Κύριος Ἐν τούτῳ γνώσῃ ὅτι ἐγὼ Κύριος ἰδοὺ ἐγὼ τύπτω τῇ ῥάβδῳ τῇ ἐν τῇ χειρί μου ἐπὶ τὸ ὕδωρ τὸ ἐν τῷ ποταμῷ; καὶ μεταβαλεῖ εἰς αἷμα· 18 καὶ οἱ ἰχθύες οἱ ἐν τῷ ποταμῷ τελευτήσουσιν, καὶ ἐποζέσει ὁ ποταμός, καὶ οὐ δυνήσονται οἱ Αἰγύπτιοι πιεῖν ὕδωρ ἀπὸ τοῦ ποταμοῦ. 19 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Εἰπὸν Ααρων τῷ ἀδελφῷ σου λαβὲ τὴν ῥάβδον σου; καὶ ἔκτεινον τὴν χεῖρά σου ἐπὶ τὰ ὕδατα Αἰγύπτου καὶ ἐπὶ τοὺς ποταμοὺς αὐτῶν καὶ ἐπὶ τὰς διώρυγας αὐτῶν καὶ ἐπὶ τὰ ἕλη αὐτῶν καὶ ἐπὶ πᾶν συνεστηκὸς ὕδωρ αὐτῶν, καὶ ἔσται αἷμα καὶ ἐγένετο αἷμα ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου, ἔν τε τοῖς ξύλοις καὶ ἐν τοῖς λίθοις. 20 καὶ ἐποίησαν οὕτως Μωυσῆς καὶ Ααρων καθάπερ ἐνετείλατο αὐτοῖς Κύριος· καὶ ἐπάρας τῇ ῥάβδῳ αὐτοῦ ἐπάταξεν τὸ ὕδωρ τὸ ἐν τῷ ποταμῷ ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, καὶ μετέβαλεν πᾶν τὸ ὕδωρ τὸ ἐν τῷ ποταμῷ εἰς αἷμα. 21 καὶ οἱ ἰχθύες οἱ ἐν τῷ ποταμῷ ἐτελεύτησαν καὶ ἐπώζεσεν ὁ ποταμός καὶ οὐκ ἠδύναντο οἱ Αἰγύπτιοι πιεῖν ὕδωρ ἐκ τοῦ ποταμοῦ καὶ ἦν τὸ αἷμα ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου 22 ἐποίησαν δὲ ὡσαύτως καὶ οἱ ἐπαοιδοὶ τῶν Αἰγυπτίων ταῖς φαρμακείαις αὐτῶν καὶ ἐσκληρύνθη ἡ καρδία Φαραω καὶ οὐκ εἰσήκουσεν αὐτῶν καθάπερ εἶπεν κύριος 23 ἐπιστραφεὶς δὲ Φαραω εἰσῆλθεν εἰς τὸν οἶκον αὐτοῦ καὶ οὐκ ἐπέστησεν τὸν νοῦν αὐτοῦ οὐδὲ ἐπὶ τούτῳ 24 ὤρυξαν δὲ πάντες οἱ Αἰγύπτιοι κύκλῳ τοῦ ποταμοῦ ὥστε πιεῖν ὕδωρ καὶ οὐκ ἠδύναντο πιεῖν ὕδωρ ἀπὸ τοῦ ποταμοῦ 25 καὶ ἀνεπληρώθησαν ἑπτὰ ἡμέραι μετὰ τὸ πατάξαι κύριον τὸν ποταμόν 26 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Εἴσελθε πρὸς Φαραω καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτόν Τάδε λέγει Κύριος ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα μοι λατρεύσωσιν 27 εἰ δὲ μὴ βούλει σὺ ἐξαποστεῖλαι, ἰδοὺ ἐγὼ τύπτω πάντα τὰ ὅριά σου τοῖς βατράχοις. 28 καὶ ἐξερεύξεται ὁ ποταμὸς βατράχους καὶ ἀναβάντες εἰσελεύσονται εἰς τοὺς οἴκους σου καὶ εἰς τὰ ταμίεια τῶν κοιτώνων σου καὶ ἐπὶ τῶν κλινῶν σου, καὶ εἰς τοὺς οἴκους τῶν θεραπόντων σου καὶ τοῦ λαοῦ σου, καὶ ἐν τοῖς φυράμασίν σου καὶ ἐν τοῖς κλιβάνοις σου 29 καὶ ἐπὶ σὲ καὶ ἐπὶ τοὺς θεράποντάς σου καὶ ἐπὶ τὸν λαόν σου ἀναβήσονται οἱ βάτραχοι

Бележки към Изход 7

1. Φαραω: датив. — προφήτης: в първоначалното си значение — говорител, който говори от името на другиго.

3. σημεῖα… καὶ τέρατα: това е първият случай на това съчетание, което по-късно става толкова често и в Стария, и в Новия Завет; напр. Втор. 4:34; 6:22; 7:19; Дан. OG 4:34; Мат. 24:24. Срв. Йосиф Флавий, Юдейската война, Предговор 11: καὶ τὰ πρὸ ταύτης (превземането на Йерусалим) σημεῖα καὶ τέρατα.

10. ἔριψεν (Swete; Rahlfs: ἔρριψεν): = ἔρριψεν. Вж. Гр. 6.

11. σοφιστάς: в LXX само тук и в Даниил, където Теодотион има σοφοί, а на едно място (1:20) ἐπαοιδοί. — φαρμακούς: срв. 9:11; 22:17 φαρμακοὺς οὐ περιποιήσετε. Употребата на φαρμακός за знахар или магьосник изглежда е присъща на библейския гръцки. Дан. OG 2:2, 27; 5:7, 8. — ἐπαοιδοί: = ἐπῳδοί, заклинатели. Срв. ст. 22; 8:3, 14, 15; 1 Цар. 6:2; Дан. OG 2:2, 27 и др. Стегнатата форма не се среща в LXX. — φαρμακείαις: = φαρμακείαις (у Swete φαρμακίαις). Вж. Гр. 5.

13. κατίσχυσεν: непреходно — укрепна. Срв. ст. 17.

14. Βεβάρηται: хебраизъм. Срв. 8:11, 28; 9:7, 34. Формата βαρεῖν се среща в LXX само тук и в 2 Мак. 13:9 βεβαρημένος. Βαρύνειν е обичайно.

15. ἔσῃ συναντῶν: аналитична форма на футура. Вж. Гр. 25. — ἐπὶ τὸ χεῖλος τοῦ ποταμοῦ: вж. Гр. 27 (ἐπί).

17. τύπτω… ἐπὶ τὸ ὕδωρ: както в английски (и в български) — ударя по водата.

18. ἐποζέσει: футур от ἐπόζειν. Аористът имаме в ст. 21 и в 16:20, 24. Това са всички случаи в LXX.

19. εἶπεν δὲ κτλ.: този стих не се съгласува със ст. 15–18 и противоречи на ст. 24. Отнася се към P. — διώρυγας: канали. Срв. Херодот VII 23; Страбон IV 1, 8. — συνεστηκὸς ὕδωρ: като нашето застояла вода. — ἔν τε τοῖς ξύλοις καὶ ἐν τοῖς λίθοις: в Ревизирания превод и в дървени, и в каменни съдове, което несъмнено е желаният смисъл.

20. ἐπάρας τῇ ῥάβδῳ αὐτοῦ: срв. 14:16.

22. ἐποίησαν δὲ ὡσαύτως: тези думи се съгласуват повече с чудото, обещано в 4:9, отколкото с онова, което е разказано. — ἐσκλήρυνεν: тук непреходно. Срв. 7:22; 13:15. Обикновено е преходно, както в 4:21; 7:3; 9:12; 10:1, 20, 27; 11:10; 14:4, 8, 17. Срв. Рим. 9:18; Евр. 3:8.

23. ἐπέστησεν τὸν νοῦν: това обяснява елиптичната употреба на ἐφιστάναι, която срещаме у гръцките автори в смисъл спирам се на някакъв предмет, напр. Аристотел, Никомахова етика VI 12, 8; Политика VII 17, 12 ὕστερον δ᾿ ἐπιστήσαντας δεῖ διορίσαι μᾶλλον.

24. πάντες οἱ Αἰγύπτιοι: какво тогава пиели израилтяните? Ако това твърдение принадлежи на разказа, който поставя израилтяните отделно в Гесем, трудността отпада. Обяснението на Йосиф Флавий (Древности II 14, 1) е, че същата нилска вода, която била мръсна и смъртоносна за египтяните, била чиста и сладка за евреите. — οὐκ ἠδύναντο πιεῖν: Йосиф Флавий (пак там) казва, че водата причинявала „болки и остри мъки на онези, които се опитвали да я пият“.

26. Εἴσελθε… καὶ ἐρεῖς: вж. Гр. 25 (заповеден футур). Ст. 26–29 завършват гл. 7 в еврейския текст (и у Rahlfs), а в английския превод (и у Swete) започват гл. 8 като ст. 1–4.

28. τὰ ταμίεια τῶν κοιτώνων: спалните. — φυράμασιν: буци тесто. Думата се среща отново в 12:34 и в Чис. 15:20, 21. Срв. Рим. 9:21; 1 Кор. 5:6, 7; Гал. 5:9. Йосиф Флавий, Древности II 14, 2: τάς τε κατ᾿ οἶκον αὐτῶν διαίτας ἠφάνιζον ἐν βρωτοῖς (в храната) εὑρισκόμενοι καὶ ποτοῖς. — κλιβάνοις: κλίβανος = атическото κρίβανος, пещ или по-скоро съд за печене.

1 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Εἰπὸν Ααρων τῷ ἀδελφῷ σου ἔκτεινον τῇ χειρὶ τὴν ῥάβδον σου ἐπὶ τοὺς ποταμοὺς καὶ ἐπὶ τὰς διώρυγας καὶ ἐπὶ τὰ ἕλη, καὶ ἀνάγαγε τοὺς βατράχους, 2 καὶ ἐξέτεινεν Ααρων τὴν χεῖρα ἐπὶ τὰ ὕδατα Αἰγύπτου καὶ ἀνήγαγεν τοὺς βατράχους καὶ ἀνεβιβάσθη ὁ βάτραχος, καὶ ἐκάλυψεν τὴν γῆν Αἰγύπτου. 3 ἐποίησαν δὲ ὡσαύτως καὶ οἱ ἐπαοιδοὶ τῶν Αἰγυπτίων ταῖς φαρμακείαις αὐτῶν, καὶ ἀνήγαγον τοὺς βατράχους ἐπὶ γῆν Αἰγύπτου. 4 καὶ ἐκάλεσεν Φαραω Μωυσῆν καὶ Ααρων καὶ εἶπεν Εὔξασθε περὶ ἐμοῦ πρὸς Κύριον, καὶ περιελέτω τοὺς βατράχους ἀπ᾿ ἐμοῦ καὶ ἀπὸ τοῦ ἐμοῦ λαοῦ, καὶ ἐξαποστελῶ τὸν λαόν καὶ θύσωσιν κυρίῳ 5 εἶπεν δὲ Μωυσῆς πρὸς Φαραω τάξαι πρός με πότε εὔξωμαι περὶ σοῦ καὶ περὶ τῶν θεραπόντων σου καὶ περὶ τοῦ λαοῦ σου, ἀφανίσαι τοὺς βατράχους ἀπὸ σοῦ καὶ ἀπὸ τοῦ λαοῦ σου καὶ ἐκ τῶν οἰκιῶν ὑμῶν πλὴν ἐν τῷ ποταμῷ ὑπολειφθήσονται. 6 ὁ δὲ εἶπεν Εἰς αὔριον εἶπεν οὖν Ὡς εἴρηκας· ἵνα εἰδῇς ὅτι οὐκ ἔστιν ἄλλος πλὴν Κυρίου 7 καὶ περιαιρεθήσονται οἱ βάτραχοι ἀπὸ σοῦ καὶ ἐκ τῶν οἰκιῶν ὑμῶν καὶ ἐκ τῶν ἐπαύλεων καὶ ἀπὸ τῶν θεραπόντων σου καὶ ἀπὸ τοῦ λαοῦ σου πλὴν ἐν τῷ ποταμῷ ὑπολειφθήσονται. 8 ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς καὶ Ααρων ἀπὸ Φαραω· καὶ ἐβόησεν Μωυσῆς πρὸς Κύριον περὶ τοῦ ὁρισμοῦ τῶν βατράχων, ὡς ἐτάξατο Φαραω. 9 ἐποίησεν δὲ Κύριος καθάπερ εἶπεν Μωυσῆς, καὶ ἐτελεύτησαν οἱ βάτραχοι ἐκ τῶν οἰκιῶν καὶ ἐκ τῶν ἐπαύλεων καὶ ἐκ τῶν ἀγρῶν.· 10 καὶ συνήγαγον αὐτοὺς θιμωνιὰς θιμωνιάς, καὶ ὤζεσεν ἡ γῆ 11 ἰδὼν δὲ Φαραω ὅτι γέγονεν ἀνάψυξις ἐβαρύνθη ἡ καρδία αὐτοῦ καὶ οὐκ εἰσήκουσεν αὐτῶν, καθάπερ ἐλάλησεν κύριος 12 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Εἰπὸν Ααρων Ἔκτεινον τῇ χειρὶ τὴν ῥάβδον σου καὶ πάταξον τὸ χῶμα τῆς γῆς, καὶ ἔσονται σκνῖφες ἔν τε τοῖς ἀνθρώποις καὶ ἐν τοῖς τετράποσιν καὶ ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 13 ἐξέτεινεν οὖν Ααρων τῇ χειρὶ τὴν ῥάβδον καὶ ἐπάταξεν τὸ χῶμα τῆς γῆς, καὶ ἐγένοντο οἱ σκνῖφες ἔν τε τοῖς ἀνθρώποις καὶ ἐν τοῖς τετράποσιν καὶ ἐν παντὶ χώματι τῆς γῆς ἐγένοντο οἱ σκνῖφες. ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου 14 ἐποιήσαν δὲ ὡσαύτως καὶ οἱ ἐπαοιδοὶ ταῖς φαρμακείαις αὐτῶν ἐξαγαγεῖν τὸν σκνῖφα, καὶ οὐκ ἠδύναντο· καὶ ἐγένοντο οἱ σκνῖφες ἐν τοῖς ἀνθρώποις καὶ ἐν τοῖς τετράποσιν. 15 εἶπαν οὖν οἱ ἐπαοιδοὶ τῷ Φαραω Δάκτυλος θεοῦ ἐστιν τοῦτο καὶ ἐσκληρύνθη ἡ καρδία Φαραω, καὶ οὐκ εἰσήκουσεν αὐτῶν, καθάπερ ἐλάλησεν Κύριος· 16 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ὄρθρισον τὸ πρωὶ καὶ στῆθι ἐναντίον Φαραω· καὶ ἰδοὺ αὐτὸς ἐξελεύσεται ἐπὶ τὸ ὕδωρ, καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτόν Τάδε λέγει Κύριος ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα μοι λατρεύσωσιν ἐν τῇ ἐρήμῳ 17 ἐὰν δὲ μὴ βούλῃ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν μου; ἰδοὺ ἐγὼ ἐπαποστέλλω ἐπὶ σὲ καὶ ἐπὶ τοὺς θεράποντάς σου καὶ ἐπὶ τὸν λαόν σου καὶ ἐπὶ τοὺς οἴκους ὑμῶν κυνόμυιαν, καὶ πλησθήσονται αἱ οἰκίαι τῶν Αἰγυπτίων τῆς κυνομυίης, καὶ εἰς τὴν γῆν ἐφ᾿ ἧς εἰσιν ἐπ᾿ αὐτῆς. 18 καὶ παραδοξάσω ἐν τῇ ἡμέρᾳ ἐκείνῃ τὴν γῆν Γεσεμ, ἐφ᾿ ἧς ὁ λαός μου ἔπεστιν ἐπ᾿ αὐτῆς, ἐφ᾿ ἧς οὐκ ἔσται ἐκεῖ ἡ κυνόμυια ἵνα εἰδῇς ὅτι ἐγώ εἰμι Κύριος ὁ κύριος πάσης τῆς γῆς. 19 καὶ δώσω διαστολὴν ἀνὰ μέσον τοῦ ἐμοῦ λαοῦ καὶ ἀνὰ μέσον τοῦ σοῦ λαοῦ ἐν δὲ τῇ αὔριον ἔσται τὸ σημεῖον τοῦτο ἐπὶ τῆς γῆς. 20 ἐποίησεν δὲ Κύριος οὕτως, καὶ παρεγένετο ἡ κυνόμυια πλῆθος εἰς τοὺς οἴκους Φαραω καὶ εἰς τοὺς οἴκους τῶν θεραπόντων αὐτοῦ καὶ εἰς πᾶσαν τὴν γῆν Αἰγύπτου καὶ ἐξωλεθρεύθη ἡ γῆ ἀπὸ τῆς κυνομυίης. 21 Ἐκάλεσεν δὲ Φαραω Μωυσῆν καὶ Ααρων λέγων ἐλθόντες θύσατε τῷ θεῷ ὑμῶν ἐν τῇ γῇ. 22 καὶ εἶπεν Μωυσῆς Οὐ δυνατὸν γενέσθαι οὕτως τὰ γὰρ βδελύγματα τῶν Αἰγυπτίων θύσομεν Κυρίῳ τῷ θεῷ ἡμῶν ἐὰν γὰρ θύσωμεν τὰ βδελύγματα τῶν Αἰγυπτίων ἐναντίον αὐτῶν, λιθοβοληθησόμεθα 23 ὁδὸν τριῶν ἡμερῶν πορευσόμεθα εἰς τὴν ἔρημον, καὶ θύσομεν κυρίῳ τῷ θεῷ ἡμῶν καθάπερ εἶπεν ἡμῖν. 24 καὶ εἶπεν Φαραω Ἐγὼ ἀποστέλλω ὑμᾶς, καὶ θύσατε κυρίῳ τῷ θεῷ ὑμῶν ἐν τῇ ἐρήμῳ, ἀλλ᾿ οὐ μακρὰν ἀποτενεῖτε πορευθῆναι· εὔξασθε οὖν περὶ ἐμοῦ πρὸς Κύριον. 25 εἶπεν δὲ Μωυσῆς Ὅδε ἐγὼ ἐξελεύσομαι ἀπὸ σοῦ καὶ εὔξομαι πρὸς τὸν θεόν, καὶ ἀπελεύσεται ἡ κυνόμυια ἀπὸ σοῦ καὶ ἀπὸ τῶν θεραπόντων σου καὶ τοῦ λαοῦ σου αὔριον μὴ προσθῇς ἔτι, Φαραω, ἐξαπατῆσαι τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαὸν θῦσαι Κυρίῳ.· 26 ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς ἀπὸ Φαραω καὶ ηὔξατο πρὸς τὸν θεόν 27 ἐποίησεν δὲ Κύριος καθάπερ εἶπεν Μωυσῆς, καὶ περιεῖλεν τὴν κυνόμυιαν ἀπὸ Φαραω καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ καὶ τοῦ λαοῦ αὐτοῦ, καὶ οὐ κατελείφθη οὐδεμία. 28 καὶ ἐβάρυνεν Φαραω τὴν καρδίαν αὐτοῦ καὶ ἐπὶ τοῦ καιροῦ τούτου, καὶ οὐκ ἠθέλησεν ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν

Бележки към Изход 8

Номерацията на стиховете в тази глава е по Rahlfs (= еврейския текст). У Swete и в английския превод номерът на всеки стих е с 4 по-голям.

2. ὁ βάτραχος: събирателна употреба на единственото число, както в еврейския текст. Срв. ст. 14 τὸν σκνῖφα; 10:13 τὴν ἀκρίδα; 10:14 τοιαύτη ἀκρίς. Вж. Гр. 21.

4. ἐξαποστελῶ… καὶ θύσωσιν: вж. бел. към Бит. 43:4.

5. Τάξαι πρός με κτλ.: определи ми кога да се помоля. Тук еврейският текст се различава. Вж. Ревизирания превод.

6. οὐκ ἔστιν ἄλλος πλὴν κυρίου: и тук има малка разлика от еврейския текст. Вж. Ревизирания превод.

7. ἐπαύλεων: генитив мн. ч. от ἔπαυλις — дума с различни значения. Едното е обор, кошара, както в Чис. 32:16, 24, 36, другото — село, както в 1 Пар. 4:32, 33. В еврейския текст тук няма нищо, което да отговаря на думата, макар че в ст. 9 има.

8. ὁρισμοῦ: в еврейския текст по въпроса за жабите. Гръцкият превод е любопитен. Дали не значи за ограничаването на жабите (в реката), с оглед на ст. 1? — Φαραω: датив, както личи от еврейския текст.

10. θιμωνιὰς θιμωνιάς: купища по купища. Хебраизъм. Вж. Гр. 26. Θιμωνιά = θημωνιά е по-дълга форма на θημών, купа, свързано с τίθημι. За думата срв. 1 Мак. 11:4. Среща се седем пъти в LXX.

11. ἰδὼν δὲ Φαραω… ἐβαρύνθη ἡ καρδία αὐτοῦ: nominativus pendens, за който има много примери в класическия гръцки. В еврейския текст нищо не подсказва тази свобода. Там буквално е: И фараонът видя… и отегчи сърцето си. Вж. Гр. 25 (неправилна употреба на причастието). — ἀνάψυξις: буквално охлаждане. Тук отдих. Думата се среща в LXX само тук.

12. τὸ χῶμα τῆς γῆς: срв. Йов 14:19. Χῶμα собствено значи изхвърлена (с лопата) пръст, резултат от действието, означено с χώννυμι или χόω. От това общо значение имаме χῶμα = лат. agger (насип), а тук думата значи рохкава пръст и отговаря на еврейската дума, преведена прах. — σκνῖφες: номинатив мн. ч. от σκνίψ. В Пс. 104:31 σκνῖπες; в Прем. 19:10 σκνῖπα. Вж. Гр. 6. Йосиф Флавий (Древности II 14, 3) има φθεῖρες, а Ревизираният превод — въшки. Йосиф Флавий коментира колко срамна била тази язва за египтяните. Срв. какво казва Херодот (II 37) за грижата на египетските жреци да избягват въшките по себе си. — ἐν πάσῃ γῇ: вж. Гр. 23 (πᾶς без член).

16. Ὄρθρισον: ὀρθρίζειν е библейският гръцки вместо ὀρθρεύειν, което се среща само в Тов. 9:6, докато ὀρθρίζειν е много често в LXX. Срв. Лука 21:38.

17. κυνόμυιαν: срв. Пс. 77:45; 104:31. Обикновената домашна муха в Египет хапе отровно, както понякога и в Англия в много горещо лято. Щом човек пристигне в пристанището на Александрия, изпитва тази египетска язва. Йосиф Флавий (Древности II 14, 3) изглежда дава тук воля на въображението си: θηρίων γὰρ παντοίων καὶ πολυτρόπων, ὧν εἰς ὄψιν οὐδεὶς ἀπηντήκει πρότερον, τὴν χώραν αὐτῶν ἐγέμισεν, ὑφ᾿ ὧν αὐτοί τε ἀπώλλυντο, καὶ ἡ γῆ τῆς ἐπιμελείας τῆς παρὰ τῶν γεωργῶν ἀπεστέρητο.

18. παραδοξάσω: ще направя чудно и така ще отлича. Срв. двете употреби на distinguished в английски. Думата се среща и в 9:4; 11:7; Втор. 28:59; Сир. 10:13; 2 Мак. 3:30; 3 Мак. 2:9.

19. δώσω διαστολήν: ще направя разделение. Изразът в този смисъл се среща само тук. В 1 Мак. 8:7 значението е различно. — ἀνὰ μέσον… καὶ ἀνὰ μέσον: обичаен хебраизъм.

20. πλῆθος: наречие — в изобилие. Еврейският текст гласи буквално: и муха дойде тежко в дома на фараона. — ἐξωλεθρεύθη: от ἐξολεθρεύω. Правилната форма според Liddell–Scott е ἐξολοθρεύω, която се среща в 3 Цар. 18:5 и е приета от ревизорите в Новия Завет (Деян. 3:23).

22. τὰ γὰρ βδελύγματα κτλ.: това звучи така, сякаш се отнася до овце или говеда (срв. Бит. 46:34), но в еврейския текст думата за мерзост е в единствено число и може да се приеме за сроден акузатив след „принасяме жертва“. Тогава думите може да значат просто нашата жертва ще бъде мерзост за египтяните, т.е. гледката на чужд обред ще им бъде омразна. — λιθοβοληθησόμεθα: λιθοβολεῖν е често в библейския гръцки, но рядко извън него.

24. οὐ μακρὰν ἀποτενεῖτε πορευθῆναι: в еврейския текст да отидете далеч няма да отидете далеч. В Ревизирания превод: само няма да отидете много далеч.

25. Ὅδε ἐγώ: в Ревизирания превод: ето, излизам от тебе. Изглежда гръцкият преводач е взел първите две думи заедно в смисъл ecce ego — ето ме! В останалата част на стиха в гръцкия има 2 л., а в еврейския — 3 л. — τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι: вж. Гр. 25 (инфинитив за следствие).

1 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Εἴσελθε πρὸς Φαραω καὶ ἐρεῖς αὐτῷ Τάδε λέγει Κύριος ὁ θεὸς τῶν Εβραίων ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα μοι λατρεύσωσιν· 2 εἰ μὲν οὖν μὴ βούλει ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν μου ἀλλ᾿ ἔτι ἐγκρατεῖς αὐτοῦ, 3 ἰδοὺ χεὶρ Κυρίου ἐπέσται ἐν τοῖς κτήνεσίν σου τοῖς ἐν τοῖς πεδίοις, ἔν τε τοῖς ἵπποις καὶ ἐν τοῖς ὑποζυγίοις καὶ ταῖς καμήλοις καὶ βουσὶν καὶ προβάτοις θάνατος μέγας σφόδρα. 4 καὶ παραδοξάσω ἐγὼ ἐν τῷ καιρῷ ἐκείνῳ ἀνὰ μέσον τῶν κτηνῶν τῶν Αἰγυπτίων καὶ ἀνὰ μέσον τῶν κτηνῶν τῶν υἱῶν Ισραηλ οὐ τελευτήσει ἀπὸ πάντων τῶν τοῦ Ισραηλ υἱῶν ῥητόν 5 καὶ ἔδωκεν ὁ θεὸς ὅρον λέγων ἐν τῇ αὔριον ποιήσει Κύριος τὸ ῥῆμα τοῦτο ἐπὶ τῆς γῆς. 6 καὶ ἐποίησεν Κύριος τὸ ῥῆμα τοῦτο τῇ ἐπαύριον, καὶ ἐτελεύτησεν πάντα τὰ κτήνη τῶν Αἰγυπτίων· ἀπὸ δὲ τῶν κτηνῶν τῶν υἱῶν Ισραηλ οὐκ ἐτελεύτησεν οὐδέν. 7 ἰδὼν δὲ Φαραω ὅτι οὐκ ἐτελεύτησεν ἀπὸ πάντων τῶν κτηνῶν τῶν υἱῶν Ισραηλ οὐδέν, ἐβαρύνθη ἡ καρδία Φαραω, καὶ οὐκ ἐξαπέστειλεν τὸν λαόν. 8 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν καὶ Ααρων λέγων Λάβετε ὑμεῖς πλήρεις τὰς χεῖρας αἰθάλης καμιναίας καὶ πασάτω Μωυσῆς εἰς τὸν οὐρανὸν ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, 9 καὶ γενηθήτω κονιορτὸς ἐπὶ πᾶσαν τὴν γῆν Αἰγύπτου· καὶ ἔσται ἐπὶ τοὺς ἀνθρώπους καὶ ἐπὶ τὰ τετράποδα ἕλκη; φλυκτίδες ἀναζέουσαι, ἔν τε τοῖς ἀνθρώποις καὶ ἐν τοῖς τετράποσιν καὶ ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 10 καὶ ἔλαβεν τὴν αἰθάλην τῆς καμιναίας ἐναντίον Φαραω καὶ ἔπασεν αὐτὴν Μωυσῆς εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ ἐγένετο ἕλκη; φλυκτίδες ἀναζέουσαι, ἐν τοῖς ἀνθρώποις καὶ ἐν τοῖς τετράποσιν. 11 καὶ οὐκ ἠδύναντο οἱ φαρμακοὶ στῆναι ἐναντίον Μωυσῆ διὰ τὰ ἕλκη· ἐγένετο γὰρ τὰ ἕλκη ἐν τοῖς φαρμακοῖς καὶ ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 12 ἐσκλήρυνεν δὲ Κύριος τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ οὐκ εἰσήκουσεν αὐτῶν, καθὰ συνέταξεν κύριος 13 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ὄρθρισον τὸ πρωὶ καὶ στῆθι ἐναντίον Φαραω, καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτόν Τάδε λέγει Κύριος ὁ θεὸς τῶν Εβραίων ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα λατρεύσωσίν μοι. 14 ἐν τῷ γὰρ νῦν καιρῷ ἐγὼ ἐξαποστέλλω πάντα τὰ συναντήματά μου εἰς τὴν καρδίαν σου καὶ τῶν θεραπόντων σου καὶ τοῦ λαοῦ σου, ἵν᾿ εἰδῇς ὅτι οὐκ ἔστιν ὡς ἐγὼ ἄλλος ἐν πάσῃ Τῇ γῇ. 15 νῦν γὰρ ἀποστείλας τὴν χεῖρα πατάξω σε, καὶ τὸν λαόν σου θανάτῳ, καὶ ἐκτριβήσῃ ἀπὸ τῆς γῆς· 16 καὶ ἕνεκεν τούτου διετηρήθης ἵνα ἐνδείξωμαι ἐν σοὶ τὴν ἰσχύν μου, καὶ ὅπως διαγγελῇ τὸ ὄνομά μου ἐν πάσῃ τῇ γῇ 17 Ἔτι οὖν σὺ ἐμποιῇ τοῦ λαοῦ μου τοῦ μὴ ἐξαποστεῖλαι αὐτούς 18 ἰδοὺ ἐγὼ ὕω ταύτην τὴν ὥραν αὔριον χάλαζαν πολλὴν σφόδρα, ἥτις τοιαύτη οὐ γέγονεν ἐν Αἰγύπτῳ ἀφ᾿ ἧς ἡμέρας ἔκτισται ἕως τῆς ἡμέρας ταύτης. 19 νῦν οὖν κατάσπευσον συναγαγεῖν τὰ κτήνη σου καὶ ὅσα σοί ἐστιν ἐν τῷ πεδίῳ· πάντες γὰρ οἱ ἄνθρωποι καὶ τὰ κτήνη ὅσα ἂν εὑρεθῇ ἐν τῷ πεδίῳ καὶ μὴ εἰσέλθῃ εἰς οἰκίαν, πέσῃ δὲ ἐπ᾿ αὐτὰ ἡ χάλαζα τελευτήσει 20 ὁ φοβούμενος τὸ ῥῆμα Κυρίου τῶν θεραπόντων Φαραω συνήγαγεν τὰ κτήνη αὐτοῦ εἰς τοὺς οἴκους· 21 ὃς δὲ μὴ προσέσχεν τῇ διανοίᾳ εἰς τὸ ῥῆμα Κυρίου, ἀφῆκεν τὰ κτήνη ἐν τοῖς πεδίοις. 22 Εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἔκτεινον τὴν χεῖρά σου εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ ἔσται χάλαζα ἐπὶ πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου, ἐπί τε τοὺς ἀνθρώπους καὶ τὰ κτήνη καὶ ἐπὶ πᾶσαν βοτάνην τὴν ἐπὶ τῆς γῆς. 23 ἐξέτεινεν δὲ Μωυσῆς τὴν χεῖρα εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ Κύριος ἔδωκεν φωνὰς καὶ χάλαζαν, καὶ διέτρεχεν τὸ πῦρ ἐπὶ τῆς γῆς καὶ ἔβρεξεν Κύριος χάλαζαν ἐπὶ πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου. 24 ἦν δὲ ἡ χάλαζα καὶ τὸ πῦρ φλογίζον· ἐν τῇ χαλάζῃ· ἡ δὲ χάλαζα πολλὴ σφόδρα, σφόδρα ἥτις τοιαύτη οὐ γέγονεν ἐν Αἰγύπτῳ ἀφ᾿ οὗ γεγένηται ἐπ᾿ αὐτῆς ἔθνος. 25 ἐπάταξεν δὲ ἡ χάλαζα ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου ἀπὸ ἀνθρώπου ἕως κτήνους, καὶ πᾶσαν βοτάνην τὴν ἐν τῷ πεδίῳ ἐπάταξεν ἡ χάλαζα, καὶ πάντα τὰ ξύλα τὰ ἐν τοῖς πεδίοις συνέτριψεν ἡ χάλαζα· 26 πλὴν ἐν γῇ Γεσεμ; οὗ ἦσαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ, οὐκ ἐγένετο ἡ χάλαζα 27 ἀποστείλας δὲ Φαραω ἐκάλεσεν Μωυσῆν καὶ Ααρων καὶ εἶπεν αὐτοῖς Ἡμάρτηκα τὸ νῦν ὁ κύριος δίκαιος, ἐγὼ δὲ καὶ ὁ λαός μου ἀσεβεῖς. 28 εὔξασθε οὖν περὶ ἐμοῦ πρὸς Κύριον, καὶ παυσάσθω τοῦ γενηθῆναι φωνὰς θεοῦ καὶ χάλαζαν καὶ πῦρ καὶ ἐξαποστελῶ ὑμᾶς, καὶ οὐκέτι προσθήσεσθε μένειν. 29 εἶπεν δὲ αὐτῷ Μωυσῆς Ὡς ἂν ἐξέλθω τὴν πόλιν, ἐκπετάσω τὰς χεῖράς μου, πρὸς κύριον καὶ αἱ φωναὶ παύσονται, καὶ ἡ χάλαζα καὶ ὁ ὑετὸς οὐκ ἔσται ἔτι· ἵνα γνῷς ὅτι τοῦ κυρίου ἡ γῆ. 30 καὶ σὺ καὶ οἱ θεράποντές σου ἐπίσταμαι ὅτι οὐδέπω πεφόβησθε τὸν κύριον 31 τὸ δὲ λίνον καὶ ἡ κριθὴ ἐπλήγη· ἡ γὰρ κριθὴ παρεστηκυῖα, τὸ δὲ λίνον σπερματίζον 32 ὁ δὲ πυρὸς καὶ ἡ ὀλύρα οὐκ ἐπλήγη, ὄψιμα γὰρ ἦν. 33 ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς ἀπὸ Φαραω ἐκτὸς τῆς πόλεως καὶ ἐξεπέτασεν τὰς χεῖρας πρὸς Κύριον· καὶ αἱ φωναὶ ἐπαύσαντο, καὶ ἡ χάλαζα καὶ ὁ ὑετὸς οὐκ ἔσταξεν ἔτι ἐπὶ τὴν γῆν. 34 ἰδὼν δὲ Φαραω ὅτι πέπαυται ὁ ὑετὸς καὶ ἡ χάλαζα καὶ αἱ φωναί, προσέθετο τοῦ ἁμαρτάνειν, καὶ ἐβάρυνεν αὐτοῦ τὴν καρδίαν καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ 35 καὶ ἐσκληρύνθη ἡ καρδία Φαραω, καὶ οὐκ ἐξαπέστειλεν τοὺς υἱοὺς Ισραηλ, καθάπερ ἐλάλησεν Κύριος τῷ Μωυσῇ

Бележки към Изход 9

2. εἰ μὲν οὖν: няма изречение с εἰ δὲ μή, което да уравновеси това, както бихме очаквали в класическия гръцки. Вж. Гр. 19 (липса на μέν… δέ). — ἐνκρατεῖς: вж. Гр. 8 (асимилация в сложни думи).

3. ὑποζυγίοις: в еврейския текст магарета. — ταῖς καμήλοις: женският род е преобладаващият род на κάμηλος в LXX. Мъжки е само в Лев. 11:4; Втор. 14:7; Съд. 6:5; 1 Ездр. 5:42. — προβάτοις: в еврейския текст стада (дребен добитък). Изглежда египтяните са отглеждали овце въпреки отвращението си от пастирите.

4. παραδοξάσω: вж. бел. към 8:18. — ἀνὰ μέσον… καὶ ἀνὰ μέσον: вж. бел. към 8:19. — ῥητόν: = ῥῆμα, нещо. Вж. бел. към Бит. 39:9.

7. ἰδὼν δὲ Φαραω… ἐβαρύνθη ἡ καρδία: вж. бел. към 8:11.

8. αἰθάλης καμιναίας: сажди от пещ. От ст. 10 личи, че καμιναίας е съществително, зависимо от αἰθάλης. Καμιναία изглежда не е употребено така никъде другаде. За формата αἰθάλη вж. Гр. 9. — πασάτω: повелително наклонение от ἔπασα, първи аорист на πάσσω.

9. φλυκτίδες: φλυκτίς = φλύκταινα, мехур (Аристофан, Жаби 236). Среща се само тук в LXX.

14. συναντήματα: буквално случки, но тук е употребено със зловещо значение, за да предаде еврейската дума за язви. Срв. 3 Цар. 8:37. Така и в класическия гръцки τύχαι в множествено число обикновено значи нещастия.

16. διαγγελῇ: вж. Гр. 17 (втори аорист пасив).

17. ἐνποιῇ: вж. Гр. 8.

18. ταύτην τὴν ὥραν: акузатив за време. Вж. Гр. 22. — ἥτις τοιαύτη: = класическото οἵα. Хебраизъм, който се повтаря в ст. 24 и в 11:6. Срв. Ез. 5:9 ἃ… ὅμοια αὐτοῖς. Вж. Гр. 24.

21. προσέσχεν… εἰς: вж. Гр. 27 (εἰς).

23. φωνάς: гласове. Буквален превод на еврейската дума. Но гърмът обикновено се наричал „гласът на Бога“. Срв. ст. 28; 1 Цар. 12:17. — ἔβρεξεν: тази употреба на βρέχειν в смисъл валя е обичайна в библейския гръцки, напр. Бит. 2:5; 19:24; Мат. 5:45; Лука 17:29. Фриних я осъжда като неатическа (Swete, Introduction, с. 296).

25. ἀπό… ἕως: хебраизъм. Вж. Гр. 27 (ἀπό).

29. ὡς ἄν: щом. Срв. Кебет, Таблица IV ὡς ἂν εἰσέλθωσιν εἰς τὸν βίον, IX ὡς ἂν παρέλθῃς; в Новия Завет Фил. 2:23 ὡς ἂν ἀφίδω τὰ περὶ ἐμέ. — ἐξέλθω τὴν πόλιν: срв. 12:22 οὐκ ἐξελεύσεσθε ἕκαστος τὴν θύραν. Тази преходна употреба на ἐξέρχεσθαι, подобно на латинското egredi, не е непозната на класическите автори, но тук е употребена, защото отразява точно оригинала.

30. πεφόβησθε: за перфекта, употребен като сегашно време, срв. Софокъл, Аякс 139 μέγαν ὄκνον ἔχω καὶ πεφόβημαι. Ревизираният превод има тук няма да се убоите. Неопределеността на еврейската система от времена прави такива разлики възможни без каквато и да е разлика в четенето. — τὸν θεόν: в еврейския текст JHVH Бог.

31. παρεστηκυῖα: подразбира се ἦν — беше дошъл, т.е. класовете се бяха образували. По подобен начин млекарките говорят, че маслото „дохожда“ в бурето. Еврейската дума тук е Авив, която е и името на месеца, в който пукат пъпките. — σπερματίζον: беше в семе. Думата се среща в LXX само тук и в Лев. 12:2.

32. ὄλυρα: вж. бел. към Бит. 40:16. — ὄψιμα: късни посеви, в сравнение с ечемика и лена. Значението на съответната еврейска дума е несигурно. В Ревизирания превод: не бяха пораснали. За ὄψιμος срв. Ксенофонт, Домостроител XVII 4, а в Новия Завет — Як. 5:7.

34. προσέθετο τοῦ ἁμαρτάνειν: вж. Гр. 29 (προστιθέναι).

1 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν λέγων Εἴσελθε πρὸς Φαραω· ἐγὼ γὰρ ἐσκλήρυνα αὐτοῦ τὴν καρδίαν καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, ἵνα ἑξῆς ἐπέλθῃ τὰ σημεῖα ταῦτα ἐπ᾿ αὐτούς 2 ὅπως διηγήσησθε εἰς τὰ ὦτα τῶν τέκνων ὑμῶν καὶ τοῖς τέκνοις τῶν τέκνων ὑμῶν ὅσα ἐμπέπαιχα τοῖς Αἰγυπτίοις, καὶ τὰ σημεῖά μου ἃ ἐποίησα ἐν αὐτοῖς, καὶ γνώσεσθε ὅτι ἐγὼ Κύριος. 3 εἰσῆλθεν δὲ Μωυσῆς καὶ Ααρων ἐναντίον Φαραω καὶ εἶπαν αὐτῷ Τάδε λέγει Κύριος ὁ θεὸς τῶν Εβραίων Ἕως τίνος οὐ βούλει ἐντραπῆναί με; ἐξαπόστειλον τὸν λαόν μου ἵνα λατρεύσωσίν μοι. 4 ἐὰν δὲ μὴ θέλῃς σὺ ἐξαποστεῖλαι τὸν λαόν μου, ἰδοὺ ἐγὼ ἐπάγω ταύτην τὴν ὥραν αὔριον ἀκρίδα πολλὴν ἐπὶ πάντα τὰ ὅριά σου· 5 καὶ καλύψει τὴν ὄψιν τῆς γῆς; καὶ οὐ δυνήσῃ κατιδεῖν τὴν γῆν καὶ κατέδεται πᾶν τὸ περισσὸν τῆς γῆς τὸ καταλειφθέν, ὃ κατέλιπεν ὑμῖν ἡ χάλαζα, καὶ κατέδεται πᾶν ξύλον τὸ φυόμενον ὑμῖν ἐπὶ τῆς γῆς 6 καὶ πλησθήσονταί σου αἱ οἰκίαι καὶ αἱ οἰκίαι τῶν θεραπόντων σου καὶ πᾶσαι αἱ οἰκίαι ἐν πάσῃ γῇ τῶν Αἰγυπτίων, ἃ οὐδέποτε ἑωράκασιν οἱ πατέρες σου οὐδὲ οἱ πρόπαπποι αὐτῶν, ἀφ᾿ ἧς ἡμέρας γεγόνασιν ἐπὶ τῆς γῆς ἕως τῆς ἡμέρας ταύτης. καὶ ἐκκλίνας Μωυσῆς ἐξῆλθεν ἀπὸ Φαραω. 7 καὶ λέγουσιν οἱ θεράποντες Φαραω πρὸς αὐτόν ἕως τίνος ἔσται τοῦτο ἡμῖν σκῶλον ἐξαπόστειλον τοὺς ἀνθρώπους ὅπως λατρεύσωσιν τῷ θεῷ αὐτῶν. ἢ εἰδέναι βούλει ὅτι ἀπόλωλεν Αἴγυπτος 8 καὶ ἀπέστρεψαν τόν τε Μωυσῆν καὶ Ααρων πρὸς Φαραω, καὶ εἶπεν αὐτοῖς Πορεύεσθε καὶ λατρεύσατε τῷ θεῷ ὑμῶν τίνες δὲ καὶ τίνες εἰσὶν οἱ πορευόμενοι 9 καὶ λέγει Μωυσῆς Σὺν τοῖς νεανίσκοις καὶ πρεσβυτέροις πορευσόμεθα, σὺν τοῖς υἱοῖς καὶ θυγατράσιν καὶ προβάτοις καὶ βουσὶν ἡμῶν· ἔστιν γὰρ ἑορτὴ Κυρίου. τοῦ θεοῦ ἡμῶν 10 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς ἔστω οὕτως Κύριος μεθ᾿ ὑμῶν· καθότι ἀποστέλλω ὑμᾶς μὴ καὶ τὴν ἀποσκευὴν ὑμῶν ἴδετε Ὅτι, πονηρία πρόκειται ὑμῖν. 11 μὴ οὕτως πορευέσθωσαν δὲ οἱ ἄνδρες καὶ λατρεύσατε τῷ θεῷ· τοῦτο γὰρ αὐτοὶ ζητεῖτε. ἐξέβαλον δὲ αὐτοὺς ἀπὸ προσώπου Φαραω 12 Εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Ἔκτεινον τὴν χεῖρα ἐπὶ γῆν Αἰγύπτου, καὶ ἀναβήτω ἀκρὶς ἐπὶ τὴν γῆν, καὶ κατέδεται πᾶσαν βοτάνην τῆς γῆς καὶ πάντα τὸν καρπὸν τῶν ξύλων ὃν ὑπελίπετο ἡ χάλαζα. 13 καὶ ἐπῆρεν Μωυσῆς τὴν ῥάβδον εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ κύριος ἐπήγαγεν ἄνεμον νότον ἐπὶ τὴν γῆν ὅλην τὴν ἡμέραν ἐκείνην καὶ ὅλην τὴν νύκτα τὸ πρωὶ ἐγενήθη, καὶ ὁ ἄνεμος ὁ νότος ἀνέλαβεν τὴν ἀκρίδα 14 καὶ ἀνήγαγεν αὐτὴν ἐπὶ πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου, καὶ κατέπαυσεν ἐπὶ πάντα τὰ ὅρια Αἰγύπτου πολλὴ σφόδρα· προτέρα αὐτῆς οὐ γέγονεν τοιαύτη ἀκρὶς καὶ μετὰ ταῦτα οὐκ ἔσται οὕτως. 15 καὶ ἐκάλυψεν τὴν ὄψιν τῆς γῆς, καὶ ἐφθάρη ἡ γῆ καὶ κατέφαγεν πᾶσαν βοτάνην τῆς γῆς καὶ πάντα τὸν καρπὸν τῶν ξύλων ὃς ὑπελείφθη ἀπὸ τῆς χαλάζης· οὐχ ὑπελείφθη χλωρὸν οὐδὲν ἐν τοῖς ξύλοις καὶ ἐν πάσῃ βοτάνῃ τοῦ πεδίου ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 16 κατέσπευδεν δὲ Φαραω καλέσαι Μωυσῆν καὶ Ααρων λέγων Ἡμάρτηκα ἐναντίον Κυρίου τοῦ θεοῦ ὑμῶν καὶ εἰς ὑμᾶς 17 προσδέξασθε οὖν μου τὴν ἁμαρτίαν ἔτι νῦν καὶ προσεύξασθε πρὸς Κύριον τὸν θεὸν ὑμῶν καὶ περιελέτω ἀπ᾿ ἐμοῦ τὸν θάνατον τοῦτον. 18 ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς ἀπὸ Φαραω καὶ ηὔξατο πρὸς τὸν θεόν. 19 καὶ μετέβαλεν Κύριος ἄνεμον ἀπὸ θαλάσσης σφοδρόν, καὶ ἀνέλαβεν τὴν ἀκρίδα καὶ ἐνέβαλεν αὐτὴν εἰς τὴν ἐρυθρὰν θάλασσαν καὶ οὐχ ὑπελείφθη ἀκρὶς μία ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτου. 20 καὶ ἐσκλήρυνεν Κύριος τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ οὐκ ἐξαπέστειλεν τοὺς υἱοὺς Ισραηλ. 21 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἔκτεινον τὴν χεῖρά σου εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ γενηθήτω σκότος ἐπὶ γῆν Αἰγύπτου, ψηλαφητὸν σκότος. 22 ἐξέτεινεν δὲ Μωυσῆς τὴν χεῖρα εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ ἐγένετο σκότος γνόφος θύελλα ἐπὶ πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου τρεῖς ἡμέρας 23 καὶ οὐκ εἶδεν οὐδεὶς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ τρεῖς ἡμέρας, καὶ οὐκ ἐξανέστη οὐδεὶς ἐκ τῆς κοίτης αὐτοῦ τρεῖς ἡμέρας πᾶσι δὲ τοῖς υἱοῖς Ισραηλ ἦν φῶς ἐν πᾶσιν οἷς κατεγίνοντο. 24 καὶ ἐκάλεσεν Φαραω Μωυσῆν καὶ Ααρων λέγων βαδίζετε λατρεύσατε Κυρίῳ τῷ θεῷ ὑμῶν πλὴν τῶν προβάτων καὶ τῶν βοῶν ὑπολίπεσθε, καὶ ἡ ἀποσκευὴ ὑμῶν ἀποτρεχέτω μεθ᾿ ὑμῶν. 25 καὶ εἶπεν Μωυσῆς ἀλλὰ καὶ σὺ δώσεις ἡμῖν ὁλοκαυτώματα καὶ θυσίας ἃ ποιήσομεν Κυρίῳ τῷ θεῷ ἡμῶν, 26 καὶ τὰ κτήνη ἡμῶν πορεύσεται μεθ᾿ ἡμῶν, καὶ οὐχ ὑπολειψόμεθα ὁπλήν· ἀπ᾿ αὐτῶν γὰρ λημψόμεθα λατρεῦσαι Κυρίῳ τῷ θεῷ ἡμῶν ἡμεῖς δὲ οὐκ οἴδαμεν τί λατρεύσωμεν Κυρίῳ τῷ θεῷ ἡμῶν ἕως τοῦ ἐλθεῖν ἡμᾶς ἐκεῖ. 27 ἐσκλήρυνεν δὲ Κύριος τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ οὐκ ἐβουλήθη ἐξαποστεῖλαι αὐτούς. 28 καὶ λέγει Φαραω Ἄπελθε ἀπ᾿ ἐμοῦ, πρόσεχε σεαυτῷ ἔτι προσθεῖναι ἰδεῖν μου τὸ πρόσωπον ᾗ δ᾿ ἂν ἡμέρᾳ ὀφθῇς μοι, ἀποθανῇ. 29 λέγει δὲ Μωυσῆς Εἴρηκας· οὐκέτι ὀφθήσομαί σοι εἰς πρόσωπον.·

Бележки към Изход 10

1. ἐγὼ γὰρ ἐσκλήρυνα κτλ.: срв. гръцкото разбиране за Ата (заслепението, пратено от боговете), както го изобразяват трагиците, напр. Софокъл, Антигона 621–624, а също и Пророците, напр. Ис. 6:9, 10. Тук крайната причина за ожесточаването на фараоновото сърце е обяснена с това, че Бог искал да покаже силата си като избавител на Израил. — ἵνα ἑξῆς ἐπέλθῃ κτλ.: тук гръцкият текст се различава малко от еврейския. Вж. Ревизирания превод.

2. ἐμπέπαιχα: срв. Чис. 22:29. Тази форма на перфекта от ἐμπαίζω Вийч привежда от Плутарх (Демостен 9). По-ранната форма е ἐμπέπαικα, като от зъбна основа.

3. ἐντραπῆναί με: да ме почиташ. Глаголът в този смисъл с генитив е обичаен в класическия гръцки от Омир нататък, но с акузатив е следкласически. От значението почитам лесно се стига до срамувам се, както в Пс. 34:4; 2 Сол. 3:14; Тит 2:8.

5. τὴν ὄψιν τῆς γῆς: буквално окото на земята. Хебраизъм. Срв. Чис. 22:5, 11. — οὐ δυνήσῃ: добро съответствие на неопределената употреба на 3 л. в еврейския текст.

6. πρόπαπποι: прадядовци, лат. proavi. Само тук в LXX. Еврейският текст значи само дядовци.

7. τοῦτο: в Ревизирания превод този човек — значение, което гръцкият допуска чрез привличане. — σκῶλον: камък за препъване, като σκάνδαλον. Втор. 7:16; Съд. 8:27; 11:35 (по A); 2 Пар. 28:23; Ис. 57:14. Σκῶλος е употребено от Омир (Илиада XIII 564) в същия смисъл като σκόλοψ, кол. — εἰδέναι βούλει: в еврейския текст още ли не знаеш?

8. καὶ ἀπέστρεψαν: и върнаха, точно както в еврейския текст. В Ревизирания превод изречението е обърнато в пасив. — τίνες δὲ καὶ τίνες: буквален превод от еврейски. Формата на въпроса изглежда предполага, че се очаква подробен отговор: тези и тези ще отидат.

10. Ἔστω οὕτως κτλ.: мястото може би трябва да се пунктира така: Ἔστω οὕτως κύριος μεθ᾿ ὑμῶν, καθότι ἀποστέλλω ὑμᾶς. μὴ καὶ τὴν ἀποσκευὴν ὑμῶν; Тъй да бъде Господ с вас, както ви пускам (т.е. изобщо не)! (Да пусна ли) и покъщнината ви? Внимавайте, защото злото е пред вас. Без μή мястото би вървяло както в еврейския текст и след ὑμῶν не би имало въпросителен знак. За заплахата, с която фараонът завършва речта си, срв. ст. 28. — ἀποσκευήν: дума с неясно значение, както вече видяхме (бел. към Бит. 43:8). Тук включва жените и децата: срв. ст. 24; 12:37. Във Втор. 20:14 жените са изключени.

11. ἐξέβαλον: в еврейския текст глаголът е в единствено число, но значи някой изгони, така че ἐξέβαλον го предава правилно. В Ревизирания превод: и бяха изгонени.

13. ἐπήγαγεν: в еврейския текст Господ докара. — ἀνέλαβεν: вдигна в смисъл донесе.

14. καὶ ἀνήγαγεν αὐτήν: в еврейския текст и скакалецът се издигна. — ἀκρίς: събирателно за рояк скакалци. Срв. Съд. 7:12 ὡσεὶ ἀκρὶς εἰς πλῆθος; Наум 3:17. Вж. Гр. 21.

17. προσδέξασθε: от значението приемам (жертва) за умилостивение на греха, προσδέχεσθαι тук преминава в значението прощавам. — τὸν θάνατον τοῦτον: в еврейския текст само тази смърт.

21. ψηλαφητὸν σκότος: тъмнина, която може да се опипа. Σκότος в среден род се среща у добри автори, но мъжкият род е по-чест. Вж. Гр. 9.

22. σκότος γνόφος θύελλα: в еврейския текст гъста тъмнина. Срв. 14:20 καὶ ἐγένετο σκότος καὶ γνόφος; 20:21 εἰς τὸν γνόφον; Втор. 4:11; 5:22 σκότος γνόφος θύελλα. Γνόφος = δνόφος. За безсъюзието срв. 15:4.

23. οὐδεὶς τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ: вж. Гр. 24 (ἀδελφός като взаимно местоимение). — ἐν πᾶσιν οἷς κατεγίνοντο: във всички места, където живееха. Καταγίνεσθαι се среща и в Чис. 5:3; Втор. 9:9; Вил OG 21.

24. πλὴν… ὑπολίπεσθε: в Ревизирания превод само стадата и говедата ви да останат (т.е. да бъдат оставени, където са). Желаният от гръцкия смисъл може би е само оставете се без стадата и говедата си. Или пък πλήν е привлякло τὰ πρόβατα κτλ. в генитив?

25. ὁλοκαυτώματα: вж. бел. към 3 Цар. 18:29. — ἃ ποιήσομεν: които ще принесем. В класическия гръцки ποιεῖν и ῥέζειν са обичайните думи за принасям жертва, както facere и operari в латински. Но ποιεῖν изглежда не се свързва с акузатив на жертвата, докато ῥέζειν се свързва. Вергилий, Еклоги III 77: cum faciam vitula pro frugibus.

26. τί λατρεύσωμεν: сроден акузатив — каква служба трябва да извършим.

28. πρόσεχε… ἰδεῖν: буквално пази се да не видиш пак лицето ми.

29. Εἴρηκας: в еврейския текст Така каза.

1 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν Ἔτι μίαν πληγὴν ἐπάξω ἐπὶ Φαραω καὶ ἐπ᾿ Αἴγυπτον, καὶ μετὰ ταῦτα ἐξαποστελεῖ ὑμᾶς ἐντεῦθεν ὅταν δὲ ἐξαποστέλλῃ ὑμᾶς, σὺν παντὶ ἐκβαλεῖ ὑμᾶς ἐκβολῇ. 2 λάλησον οὖν κρυφῇ εἰς τὰ ὦτα τοῦ λαοῦ, καὶ αἰτησάτω ἕκαστος παρὰ τοῦ πλησίον καὶ γυνὴ παρὰ τῆς πλησίον σκεύη ἀργυρᾶ καὶ χρυσᾶ καὶ ἱματισμόν. 3 Κύριος δὲ ἔδωκεν τὴν χάριν τῷ λαῷ αὐτοῦ ἐναντίον τῶν Αἰγυπτίων, καὶ ἔχρησαν αὐτοῖς· καὶ ὁ ἄνθρωπος Μωυσῆς μέγας ἐγενήθη σφόδρα ἐναντίον τῶν Αἰγυπτίων καὶ ἐναντίον Φαραω καὶ ἐναντίον πάντων τῶν θεραπόντων αὐτοῦ. 4 Καὶ εἶπεν Μωυσῆς Τάδε λέγει Κύριος Περὶ μέσας νύκτας ἐγὼ εἰσπορεύομαι εἰς μέσον Αἰγύπτου, 5 καὶ τελευτήσει πᾶν πρωτότοκον ἐν γῇ Αἰγύπτῳ, ἀπὸ πρωτοτόκου Φαραω ὃς κάθηται ἐπὶ τοῦ θρόνου, καὶ ἕως πρωτοτόκου τῆς θεραπαίνης τῆς παρὰ τὸν μύλον καὶ ἕως πρωτοτόκου παντὸς Κτήνους 6 καὶ ἔσται Κραυγὴ μεγάλη κατὰ πᾶσαν γῆν Αἰγύπτου, ἥτις τοιαύτη οὐ γέγονεν καὶ τοιαύτη οὐκέτι προστεθήσεται. 7 καὶ ἐν πᾶσι τοῖς υἱοῖς Ισραηλ οὐ γρύξει κύων τῇ γλώσσῃ αὐτοῦ, ἀπὸ ἀνθρώπου ἕως κτήνους ὅπως εἰδῇς ὅσα παραδοξάσει Κύριος ἀνὰ μέσον τῶν Αἰγυπτίων καὶ τοῦ Ισραηλ. 8 καὶ καταβήσονται πάντες οἱ παῖδές σου οὗτοι πρός με καὶ προκυνήσουσίν με λέγοντες Ἔξελθε σὺ καὶ πᾶς ὁ λαός σου οὗ σὺ ἀφηγῇ καὶ μετὰ ταῦτα ἐξελεύσομαι. ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς ἀπὸ Φαραω μετὰ θυμοῦ. 9 εἶπεν δὲ κύριος πρὸς Μωυσῆν Οὐκ εἰσακούσεται ὑμῶν Φαραω, ἵνα πληθύνων πληθύνω μου τὰ σημεῖα καὶ τὰ τέρατα ἐν γῇ Αἰγύπτῳ. 10 Μωυσῆς δὲ καὶ Ααρων ἐποίησαν πάντα τὰ σημεῖα καὶ τὰ τέρατα ταῦτα ἐν γῇ Αἰγύπτῳ ἐναντίον Φαραω ἐσκλήρυνεν δὲ Κύριος τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ οὐκ ἠθέλησεν ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου.

Бележки към Изход 11

1. σὺν παντί: като английското „с всичкия си багаж“ (бълг. „с цялото си имане“). — ἐκβαλεῖ… ἐκβολῇ: сроден датив. Вж. Гр. 22 и бел. към 6:1.

3. καὶ ἔχρησαν αὐτοῖς: тези думи ги няма тук в еврейския текст и изглежда са пренесени от 12:36, но помагат да се изясни смисълът. Тук, както в 3:21, 22, израилтяните се смятат за живеещи сред египтяните.

4. Περὶ μέσας νύκτας: множественото число е класическо. Вж. например Ксенофонт, Анабасис II 2, 8; III 1, 33; Платон, Филеб 50d; Държавата 621b.

6. ἥτις τοιαύτη: вж. бел. към 9:18. — οὐκέτι προστεθήσεται: вж. Гр. 29.

7. οὐ γρύξει κύων: няма да изръмжи куче. Демостен (с. 353, XIX 39) има οὐδὲ γρῦ в смисъл нито звук. В ума на гръцкия преводач изглежда се противопоставят тишината сред юдеите (ἐν е добавка на LXX) и „големият вик“ сред египтяните. Но такова разбиране оставя без смисъл думите οὐδὲ ἀπὸ ἀνθρώπου ἕως κτήνους. За γρύζειν срв. Ис. Нав. 10:21; Иудит 11:19 καὶ οὐ γρύξει κύων τῇ γλώσσῃ αὐτοῦ ἀπέναντί σου. — παραδοξάζει: вж. бел. към 8:18.

8. ἐξῆλθεν δὲ Μωυσῆς: тези думи са естествено продължение на Εἴρηκας κτλ. в края на гл. 10. От Йосиф Флавий бихме могли да заключим, че в неговия препис 11:8 е следвал непосредствено след 10:29 (Древности II 14, 5).

10. ἐξαποστεῖλαι: инфинитив за следствие. Вж. Гр. 25. Краткото обобщение на събитията в този и в предходния стих изглежда принадлежи на същия свещенически документ, от който е взето установяването на Пасхата (12:1–28). 12:29 следва много добре след 11:8.

29 ἐγενήθη δὲ μεσούσης τῆς νυκτὸς καὶ Κύριος ἐπάταξεν πᾶν πρωτότοκον ἐν γῇ Αἰγύπτῳ, ἀπὸ πρωτοτόκου Φαραω τοῦ καθημένου ἐπὶ τοῦ θρόνου ἕως πρωτοτόκου τῆς αἰχμαλωτίδος τῆς ἐν τῷ λάκκῳ, καὶ ἕως πρωτοτόκου παντὸς κτήνους 30 καὶ ἀναστὰς Φαραω νυκτὸς καὶ πάντες οἱ θεράποντες αὐτοῦ καὶ πάντες οἱ Αἰγύπτιοι, καὶ ἐγενήθη κραυγὴ μεγάλη ἐν πάσῃ γῇ Αἰγύπτῳ· οὐ γὰρ ἦν οἰκία ἐν ᾗ οὐκ ἦν ἐν αὐτῇ τεθνηκώς. 31 καὶ ἐκάλεσεν Φαραω Μωυσῆν καὶ Ααρων νυκτὸς καὶ εἶπεν αὐτοῖς ἀνάστητε καὶ ἐξέλθατε ἐκ τοῦ λαοῦ μου καὶ ὑμεῖς καὶ οἱ υἱοὶ Ισραηλ βαδίζετε καὶ λατρεύσατε κυρίῳ τῷ θεῷ ὑμῶν καθὰ λέγετε 32 καὶ τὰ πρόβατα καὶ τοὺς βόας ὑμῶν ἀναλαβόντες πορεύεσθε εὐλογήσατε δὲ κἀμέ 33 καὶ κατεβιάζοντο οἱ Αἰγύπτιοι τὸν λαὸν σπουδῇ ἐκβαλεῖν αὐτοὺς ἐκ τῆς γῆς εἶπαν γὰρ ὅτι πάντες ἡμεῖς ἀποθνῄσκομεν 34 ἀνέλαβεν δὲ ὁ λαὸς τὸ σταῖς πρὸ τοῦ ζυμωθῆναι τὰ φυράματα αὐτῶν ἐνδεδεμένα ἐν τοῖς ἱματίοις αὐτῶν ἐπὶ τῶν ὤμων 35 οἱ δὲ υἱοὶ Ισραηλ ἐποίησαν καθὰ συνέταξεν αὐτοῖς Μωυσῆς καὶ ᾔτησαν παρὰ τῶν Αἰγυπτίων σκεύη ἀργυρᾶ καὶ χρυσᾶ καὶ ἱματισμόν 36 καὶ κύριος ἔδωκεν τὴν χάριν τῷ λαῷ αὐτοῦ ἐναντίον τῶν Αἰγυπτίων καὶ ἔχρησαν αὐτοῖς καὶ ἐσκύλευσαν τοὺς Αἰγυπτίους 37 ἀπάραντες δὲ οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἐκ Ραμεσση εἰς Σοκχωθα εἰς ἑξακοσίας χιλιάδας πεζῶν οἱ ἄνδρες πλὴν τῆς ἀποσκευῆς 38 καὶ ἐπίμικτος πολὺς συνανέβη αὐτοῖς, καὶ πρόβατα καὶ βόες καὶ κτήνη πολλὰ σφόδρα. 39 καὶ ἔπεψαν τὸ σταῖς ὃ ἐξήνεγκαν ἐξ Αἰγύπτου ἐγκρυφίας ἀζύμους, οὐ γὰρ ἐζυμώθη· ἐξέβαλον γὰρ αὐτοὺς οἱ Αἰγύπτιοι, καὶ οὐκ ἠδυνήθησαν ἐπιμεῖναι, οὐδὲ ἐπισιτισμὸν ἐποίησαν ἑαυτοῖς εἰς τὴν ὁδόν.

17 ὡς δὲ ἐξαπέστειλεν Φαραω τὸν λαόν, οὐχ ὡδήγησεν αὐτοὺς ὁ θεὸς ὁδὸν γῆς Φυλιστιιμ, ὅτι ἐγγὺς ἦν εἶπεν γὰρ ὁ θεός Μήποτε μεταμελήσῃ τῷ λαῷ ἰδόντι πόλεμον, καὶ ἀποστρέψῃ εἰς Αἴγυπτον. 18 καὶ ἐκύκλωσεν ὁ θεὸς τὸν λαὸν ὁδὸν τὴν εἰς τὴν ἔρημον, εἰς τὴν ἐρυθρὰν θάλασσαν· πέμπτη δὲ γενεὰ ἀνέβησαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἐκ γῆς Αἰγύπτου. 19 καὶ ἔλαβεν Μωυσῆς τὰ ὀστᾶ Ιωσηφ μεθ᾿ ἑαυτοῦ· ὅρκῳ γὰρ ὥρκισεν Ιωσηφ τοὺς υἱοὺς Ισραηλ λέγων ἐπισκοπῇ ἐπισκέψεται ὑμᾶς Κύριος, καὶ συνανοίσετέ μου τὰ ὀστᾶ ἐντεῦθεν μεθ᾿ ὑμῶν. 20 Ἐξάραντες δὲ οἱ υἱοὶ Ισραηλ ἐκ Σοκχωθ ἐστρατοπέδευσαν ἐν Οθομ παρὰ τὴν ἔρημον 21 ὁ δὲ θεὸς ἡγεῖτο αὐτῶν ἡμέρας μὲν ἐν στύλῳ νεφέλης δεῖξαι αὐτοῖς τὴν ὁδόν, τὴν δὲ νύκτα ἐν στύλῳ πυρός· 22 οὐκ ἐξέλιπεν ὁ στῦλος τῆς νεφέλης ἡμέρας καὶ ὁ στῦλος τοῦ πυρὸς νυκτὸς ἐναντίον παντὸς τοῦ λαοῦ

1 καὶ ἐλάλησεν Κύριος πρὸς Μωυσῆν λέγων 2 Λάλησον τοῖς υἱοῖς Ισραηλ, καὶ ἀποστρέψαντες στρατοπεδευσάτωσαν ἀπέναντι τῆς ἐπαύλεως, ἀνὰ μέσον Μαγδώλου καὶ ἀνὰ μέσον τῆς θαλάσσης, ἐξ ἐναντίας Βεελσεπφων· ἐνώπιον αὐτῶν στρατοπεδεύσεις ἐπὶ τῆς θαλάσσης. 3 καὶ ἐρεῖ Φαραω τῷ λαῷ αὐτοῦ Οἱ υἱοὶ Ισραηλ πλανῶνται οὗτοι ἐν τῇ γῇ συγκέκλεικεν γὰρ αὐτοὺς ἡ ἔρημος. 4 ἐγὼ δὲ σκληρυνῶ τὴν καρδίαν Φαραω, καὶ καταδιώξεται ὀπίσω αὐτῶν· καὶ ἐνδοξασθήσομαι ἐν Φαραω καὶ ἐν πάσῃ τῇ στρατιᾷ αὐτοῦ, καὶ γνώσονται πάντες οἱ Αἰγύπτιοι ὅτι ἐγώ εἰμι Κύριος. καὶ ἐποίησαν οὕτως 5 καὶ ἀνηγγέλη τῷ βασιλεῖ τῶν Αἰγυπτίων ὅτι πέφευγεν ὁ λαός καὶ μετεστράφη ἡ καρδία Φαραω καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ ἐπὶ τὸν λαόν, καὶ εἶπαν τί τοῦτο ἐποιήσαμεν τοῦ ἐξαποστεῖλαι τοὺς υἱοὺς Ισραηλ τοῦ μὴ δουλεύειν ἡμῖν 6 ἔζευξεν οὖν Φαραω τὰ ἅρματα αὐτοῦ, καὶ πάντα τὸν λαὸν αὐτοῦ συναπήγαγεν μεθ᾿ ἑαυτοῦ, 7 καὶ λαβὼν ἑξακόσια ἅρματα ἐκλεκτὰ καὶ πᾶσαν τὴν ἵππον τῶν Αἰγυπτίων καὶ τριστάτας ἐπὶ πάντων 8 καὶ ἐσκλήρυνεν Κύριος τὴν καρδίαν Φαραω βασιλέως Αἰγύπτου καὶ τῶν θεραπόντων αὐτοῦ, καὶ κατεδίωξεν ὀπίσω τῶν υἱῶν Ισραηλ· οἱ δὲ υἱοὶ Ισραηλ ἐξεπορεύοντο ἐν χειρὶ ὑψηλῇ. 9 καὶ κατεδίωξαν οἱ Αἰγύπτιοι ὀπίσω αὐτῶν, καὶ εὕροσαν αὐτοὺς παρεμβεβληκότας παρὰ τὴν θάλασσαν καὶ πᾶσα ἡ ἵππος καὶ τὰ ἅρματα Φαραω καὶ οἱ ἱππεῖς καὶ ἡ στρατιὰ αὐτοῦ ἀπέναντι τῆς ἐπαύλεως, ἐξ ἐναντίας Βεελσεπφων. 10 καὶ Φαραω προσῆγεν· καὶ ἀναβλέψαντες οἱ υἱοὶ Ισραηλ τοῖς ὀφθαλμοῖς ὁρῶσιν, καὶ οἱ Αἰγύπτιοι ἐστρατοπέδευσαν ὀπίσω αὐτῶν, καὶ ἐφοβήθησαν σφόδρα. ἀνεβόησαν δὲ οἱ υἱοὶ Ισραηλ πρὸς κύριον 11 καὶ εἶπεν πρὸς Μωυσῆν παρὰ τὸ μὴ ὑπάρχειν μνήματα ἐν γῇ Αἰγύπτῳ ἐξήγαγες ἡμᾶς θανατῶσαι ἐν τῇ ἐρήμῳ; τί τοῦτο ἐποίησας ἡμῖν ἐξαγαγὼν ἐξ Αἰγύπτου; 12 οὐ τοῦτο ἦν τὸ ῥῆμα ὃ ἐλαλήσαμεν πρὸς σὲ ἐν Αἰγύπτῳ λέγοντες Πάρες ἡμᾶς ὅπως δουλεύσωμεν τοῖς Αἰγυπτίοις; κρεῖσσον γὰρ ἡμᾶς δουλεύειν τοῖς Αἰγυπτίοις ἢ ἀποθανεῖν ἐν τῇ ἐρήμῳ ταύτῃ. 13 εἶπεν δὲ Μωυσῆς πρὸς τὸν λαόν Θαρσεῖτε στῆτε καὶ ὁρᾶτε τὴν σωτηρίαν τὴν παρὰ τοῦ θεοῦ, ἣν ποιήσει ἡμῖν σήμερον· ὃν τρόπον γὰρ ἑωράκατε τοὺς Αἰγυπτίους σήμερον, οὐ προσθήσεσθε ἔτι ἰδεῖν αὐτοὺς εἰς τὸν αἰῶνα χρόνον. 14 κύριος πολεμήσει περὶ ὑμῶν, καὶ ὑμεῖς σιγήσετε.· 15 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν τί βοᾷς πρός με; λάλησον τοῖς υἱοῖς Ισραηλ καὶ ἀναζευξάτωσαν· 16 καὶ σὺ ἔπαρον τῇ ῥάβδῳ σου, καὶ ἔκτεινον τὴν χεῖρά σου ἐπὶ τὴν θάλασσαν καὶ ῥῆξον αὐτήν, καὶ εἰσελθάτωσαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ εἰς μέσον τῆς θαλάσσης κατὰ τὸ ξηρόν. 17 καὶ ἰδοὺ ἐγὼ σκληρυνῶ τὴν καρδίαν Φαραω καὶ τῶν Αἰγυπτίων πάντων, καὶ εἰσελεύσονται ὀπίσω αὐτῶν· καὶ ἐνδοξασθήσομαι ἐν Φαραω καὶ ἐν πάσῃ τῇ στρατιᾷ αὐτοῦ καὶ ἐν τοῖς ἅρμασιν καὶ ἐν τοῖς ἵπποις αὐτοῦ 18 καὶ γνώσονται πάντες οἱ Αἰγύπτιοι ὅτι ἐγώ εἰμι Κύριος, ἐνδοξαζομένου μου ἐν Φαραω καὶ ἐν τοῖς ἅρμασιν καὶ ἵπποις αὐτοῦ. 19 ἐξῆρεν δὲ ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ ὁ προπορευόμενος τῆς παρεμβολῆς τῶν υἱῶν Ισραηλ, καὶ ἐπορεύθη ἐκ τῶν ὄπισθεν· ἐξῆρεν δὲ καὶ ὁ στῦλος τῆς νεφέλης ἀπὸ προσώπου αὐτῶν, καὶ ἔστη ἐκ τῶν ὀπίσω αὐτῶν. 20 καὶ εἰσῆλθεν ἀνὰ μέσον τῆς παρεμβολῆς τῶν Αἰγυπτίων καὶ ἀνὰ μέσον τῆς παρεμβολῆς Ισραηλ, καὶ ἔστη. καὶ ἐγένετο σκότος καὶ γνόφος, καὶ διῆλθεν ἡ νύξ, καὶ οὐ συνέμιξαν ἀλλήλοις ὅλην τὴν νύκτα, 21 ἐξέτεινεν δὲ Μωυσῆς τὴν χεῖρα ἐπὶ τὴν θάλασσαν· καὶ ὑπήγαγεν Κύριος τὴν θάλασσαν ἐν ἀνέμῳ νότῳ βιαίῳ ὅλην τὴν νύκτα, καὶ ἐποίησεν τὴν θάλασσαν ξηράν, καὶ ἐσχίσθη τὸ ὕδωρ. 22 καὶ εἰσῆλθον οἱ υἱοὶ Ισραηλ εἰς μέσον τῆς θαλάσσης κατὰ τὸ ξηρόν, καὶ τὸ ὕδωρ αὐτοῖς τεῖχος ἐκ δεξιῶν καὶ τεῖχος ἐξ εὐωνύμων 23 κατεδίωξαν δὲ οἱ Αἰγύπτιοι, καὶ εἰσῆλθον ὀπίσω αὐτῶν πᾶσα ἡ ἵππος Φαραω καὶ τὰ ἅρματα καὶ οἱ ἀναβάται εἰς μέσον τῆς θαλάσσης. 24 ἐγενήθη δὲ ἐν τῇ φυλακῇ τῇ ἑωθινῇ καὶ ἐπέβλεψεν Κύριος ἐπὶ τὴν παρεμβολὴν τῶν Αἰγυπτίων ἐν στύλῳ πυρὸς καὶ νεφέλης, καὶ συνετάραξεν τὴν παρεμβολὴν τῶν Αἰγυπτίων, 25 καὶ συνέδησεν τοὺς ἄξονας τῶν ἁρμάτων αὐτῶν, καὶ ἤγαγεν αὐτοὺς μετὰ βίας. καὶ εἶπαν οἱ Αἰγύπτιοι Φύγωμεν ἀπὸ προσώπου Ισραηλ· ὁ γὰρ κύριος πολεμεῖ περὶ αὐτῶν τοὺς Αἰγυπτίους. 26 εἶπεν δὲ Κύριος πρὸς Μωυσῆν ἔκτεινον τὴν χεῖρά σου ἐπὶ τὴν θάλασσαν, καὶ ἀποκαταστήτω τὸ ὕδωρ καὶ ἐπικαλυψάτω τοὺς Αἰγυπτίους, ἐπί τε τὰ ἅρματα καὶ τοὺς ἀναβάτας. 27 ἐξέτεινεν δὲ Μωυσῆς τὴν χεῖρα ἐπὶ τὴν θάλασσαν, καὶ ἀπεκατέστη τὸ ὕδωρ πρὸς ἡμέραν ἐπὶ χώρας. οἱ δὲ Αἰγύπτιοι ἔφυγον ὑπὸ τὸ ὕδωρ, καὶ ἐξετίναξεν Κύριος τοὺς Αἰγυπτίους μέσον τῆς θαλάσσης. 28 καὶ ἐπαναστραφὲν τὸ ὕδωρ ἐκάλυψεν τὰ ἅρματα καὶ τοὺς ἀναβάτας καὶ πᾶσαν τὴν δύναμιν Φαραω, τοὺς εἰσπεπορευμένους ὀπίσω αὐτῶν εἰς τὴν θάλασσαν· καὶ οὐ κατελείφθη ἐξ αὐτῶν οὐδὲ εἷς 29 οἱ δὲ υἱοὶ Ισραηλ ἐπορεύθησαν διὰ ξηρᾶς Ἐν μέσῳ Τῆς θαλάσσης, Τὸ δὲ ὕδωρ αὐτοῖς τεῖχος ἐκ δεξιῶν καὶ τεῖχος ἐξ εὐωνύμων. 30 καὶ ἐρρύσατο Κύριος τὸν Ισραηλ ἐν Τῇ Ἡμέρᾳ ἐκείνῃ ἐκ χειρὸς τῶν Αἰγυπτίων· καὶ εἶδεν Ισραηλ τοὺς Αἰγυπτίους τεθνηκότας παρὰ Τὸ χεῖλος τῆς θαλάσσης. 31 εἶδεν δὲ Ισραηλ τὴν χεῖρα τὴν μεγάλην, ἃ ἐποίησεν Κύριος τοῖς Αἰγυπτίοις· ἐφοβήθη δὲ ὁ λαὸς τὸν κύριον, καὶ ἐπίστευσαν τῷ θεῷ καὶ Μωυσῇ τῷ θεράποντι αὐτοῦ.

1 τότε ᾖσεν Μωυσῆς καὶ οἱ υἱοὶ Ισραηλ τὴν ᾠδὴν ταύτην τῷ θεῷ, καὶ εἶπαν λέγοντες ᾄσωμεν τῷ κυρίῳ, ἐνδόξως γὰρ δεδόξασται· ἵππον καὶ ἀναβάτην ἔρριψεν εἰς θάλασσαν. 2 βοηθὸς καὶ σκεπαστὴς ἐγένετό μοι εἰς σωτηρίαν. οὗτός μου θεός, καὶ δοξάσω αὐτόν, θεὸς τοῦ πατρός μου, καὶ ὑψώσω αὐτόν. 3 Κύριος συντρίβων πολέμους, Κύριος ὄνομα αὐτῷ 4 ἅρματα Φαραω καὶ τὴν δύναμιν αὐτοῦ ἔρριψεν εἰς θάλασσαν ἐπιλέκτους ἀναβάτας τριστάτας κατεπόντισεν ἐν ἐρυθρᾷ θαλάσσῃ 5 πόντῳ ἐκάλυψεν αὐτούς κατέδυσαν εἰς βυθὸν ὡσεὶ λίθος 6 ἡ δεξιά σου κύριε δεδόξασται ἐν ἰσχύι ἡ δεξιά σου χείρ κύριε ἔθραυσεν ἐχθρούς 7 καὶ τῷ πλήθει τῆς δόξης σου συνέτριψας τοὺς ὑπεναντίους ἀπέστειλας τὴν ὀργήν σου καὶ κατέφαγεν αὐτοὺς ὡς καλάμην 8 καὶ διὰ πνεύματος τοῦ θυμοῦ σου διέστη τὸ ὕδωρ ἐπάγη ὡσεὶ τεῖχος τὰ ὕδατα ἐπάγη τὰ κύματα ἐν μέσῳ τῆς θαλάσσης 9 εἶπεν ὁ ἐχθρός διώξας καταλήμψομαι μεριῶ σκῦλα ἐμπλήσω ψυχήν μου ἀνελῶ τῇ μαχαίρῃ μου, κυριεύσει ἡ χείρ μου 10 ἀπέστειλας τὸ πνεῦμά σου, ἐκάλυψεν αὐτοὺς θάλασσα. ἔδυσαν ὡσεὶ μόλιβος ἐν ὕδατι σφοδρῷ. 11 τίς ὅμοιός σοι ἐν θεοῖς, Κύριε; τίς ὅμοιός σοι; δεδοξασμένος ἐν ἁγίοις, θαυμαστὸς ἐν δόξαις, ποιῶν τέρατα 12 ἐξέτεινας τὴν δεξιάν σου· κατέπιεν αὐτοὺς γῆ 13 ὡδήγησας τῇ δικαιοσύνῃ σου τὸν λαόν σου τοῦτον ὃν ἐλυτρώσω παρεκάλεσας Τῇ ἰσχύι σου εἰς κατάλυμα ἅγιόν σου. 14 ἤκουσαν ἔθνη καὶ ὠργίσθησαν ὠδῖνες ἔλαβον κατοικοῦντας Φυλιστιιμ. 15 τότε ἔσπευσαν ἡγεμόνες Εδωμ καὶ ἄρχοντες Μωαβιτῶν. ἔλαβεν αὐτοὺς τρόμος, ἐτάκησαν πάντες οἱ Κατοικοῦντες Χανααν. 16 ἐπιπέσοι ἐπ᾿ αὐτοὺς φόβος καὶ τρόμος μεγέθει βραχίονός σου ἀπολιθωθήτωσαν ἕως ἂν παρέλθῃ ὁ λαός σου, Κύριε, ἕως ἂν παρέλθῃ ὁ λαός σου οὗτος ὃν ἐκτήσω. 17 εἰσαγαγὼν καταφύτευσον αὐτοὺς εἰς ὄρος κληρονομίας σου, εἰς ἕτοιμον κατοικητήριόν σου ὃ κατειργάσω, Κύριε, ἁγίασμα, Κύριε, ὃ ἡτοίμασαν αἱ χεῖρές σου. 18 Κύριος βασιλεύων τὸν αἰῶνα Καὶ Ἐπ᾿ αἰῶνα καὶ ἔτι. 19 Ὅτι εἰσῆλθεν ἵππος Φαραω σὺν ἅρμασιν καὶ ἀναβάταις εἰς θάλασσαν, καὶ ἐπήγαγεν Ἐπ᾿ αὐτοὺς Κύριος Τὸ ὕδωρ τῆς θαλάσσης. οἱ δὲ υἱοὶ Ισραηλ ἐπορεύθησαν διὰ ξηρᾶς ἐν μέσῳ τῆς θαλάσσης. 20 λαβοῦσα δὲ Μαριαμ ἡ προφῆτις ἡ ἀδελφὴ Ααρων τὸ τύμπανον ἐν Τῇ χειρὶ αὐτῆς καὶ ἐξήλθοσαν πᾶσαι αἱ γυναῖκες ὀπίσω αὐτῆς μετὰ τυμπάνων καὶ χορῶν. 21 ἐξῆρχεν δὲ αὐτῶν Μαριαμ λέγουσα ᾄσωμεν τῷ κυρίῳ, ἐνδόξως γὰρ δεδόξασται· ἵππον καὶ ἀναβάτην ἔρριψεν εἰς θάλασσαν.

Бележки към Изход 12:29–39 и 13:17–22

12:29. λάκκῳ: тъмница. Това е думата, употребена в Даниил за рова с лъвовете. Вж. бел. към Бит. 37:20.

12:30. καὶ ἀναστάς: причастие вместо спрегнат глагол. Вж. Гр. 25.

12:31. καὶ ἐκάλεσεν κτλ.: не се съгласува с 10:28, 29 и изглежда сочи смесване на източници в разказа.

12:33. κατεβιάζοντο: вж. бел. към 6:1.

12:34. σταῖς: тесто. Херодот (II 36), като говори за странните обичаи на египтяните, казва: φυρῶσι τὸ μὲν σταῖς τοῖσι ποσί, τὸν δὲ πηλὸν τῇσι χερσί (тестото месят с крака, а калта — с ръце).

12:35, 36. Срв. 11:2, 3.

12:37. Ἀπάραντες: вж. Гр. 25 (причастие). — Σοκχωθα: = Σοκχωθ в 13:20, с еврейското окончание за посока, което е останало прикрепено към името. Срв. Чис. 22:5; Съд. 14:1, 2. — ἑξακοσίας χιλιάδας: 600 000 възрастни мъже като потомство на 75-те души от дома на Яков, споменати в Бит. 46:27. — τῆς ἀποσκευῆς: вж. бел. към 10:10.

12:38. ἐπίμικτος πολύς: подразбира се ὄχλος. Оттук изглежда, че еврейският народ само отчасти е произлизал от Яков.

12:39. ἐγκρυφίας: ἐγκρυφίας (ἄρτος) бил хляб, печен в пепелта. Лукиан, Разговори на мъртвите XX 4: ὁ δὲ σποδοῦ πλέως, ὥσπερ ἐγκρυφίας ἄρτος. Срв. Бит. 18:6; Чис. 11:8; 3 Цар. 17:12; 19:6. Акузативът тук се дължи на това, че ἔπεψαν = направиха на.

13:17. ὅτι ἐγγὺς ἦν: в Ревизирания превод макар че беше близо. Този смисъл може да се извлече от гръцкия, ако думите се свържат тясно с οὐχ ὡδήγησεν αὐτούς — не направи близостта на филистимската земя причина да ги води по този път. — Μή ποτε μεταμελήσῃ: вж. бел. към Бит. 43:12.

13:18. ἐκύκλωσεν: заведе ги околовръст. Κυκλοῦν обикновено значи обикалям, както в Бит. 2:11; Втор. 2:1. Вж. Гр. 25 (каузатив).

13:20. Οθομ: Етам. Наречено Βουθάν в Чис. 33:6, 7. — παρὰ τὴν ἔρημον: на края на пустинята. Първите два етапа от пътя им тогава — от Рамзес до Сокхот (12:37) и от Сокхот до Етам (13:20) — не са минавали през пустинята. Сокхот = Тукет = Питом на канала със сладка вода, малко на запад от Исмаилия.

13:21. ἡμέρας μὲν κτλ.: стълб от облак денем и стълб от огън нощем — това е точно видът, който представя вулкан.

Бележки към Изход 14

2. τῆς ἐπαύλεως: вж. бел. към 8:7. Това е заместителят в LXX на Пи-Хахирот от еврейския текст, което се смята за египетско име. Вероятно александрийските преводачи са знаели значението му. — Μαγδώλου: Мигдол, еврейска дума със значение крепост, кула. — Βεελσεπφων: Ваал-Цефон. Йосиф Флавий (Древности II 15, 1) Βελσεφών. — αὐτῶν: това може да се отнася само към Ваал-Цефон.

3. τῷ λαῷ αὐτοῦ: тук гръцкият текст малко се различава от еврейския. — πλανῶνται: в Ревизирания превод са се заплели в.

5. ἀνηγγέλη: вж. Гр. 17 (втори аорист пасив). — τοῦ ἐξαποστεῖλαι: вж. Гр. 22 (генитивен инфинитив). — τοῦ μὴ δουλεύειν ἡμῖν: пак там.

7. τὴν ἵππον: конницата. В гръцкия има склонност думите за събирателни понятия да бъдат от женски род. Така ὁ ἅλς е сол, а ἡ ἅλς — морето (солената вода). Еврейският текст има за τὴν ἵππον същата дума, както за τὰ ἅρματα. — τριστάτας: военачалници. Срв. 15:4; 4 Цар. 9:25; 10:25; 15:25. Явно преводачите са избрали думата, защото съдържа числото три, както и еврейският оригинал.

8. ἐν χειρὶ ὑψηλῇ: вж. бел. към 6:1.

9. εὕροσαν: вж. Гр. 16. — παρεμβεβληκότας: разположени на стан. Обичайна дума в късния гръцки. Liddell–Scott я обясняват като употребявана собствено за разпределяне на помощни войски между други части, както у Полибий I 33, 7: τῶν δὲ μισθοφόρων τοὺς μὲν ἐπὶ τὸ δεξιὸν κέρας παρενέβαλε, τοὺς δὲ κτλ. Оттук παρεμβολή стан, както в ст. 19, или войска, както в 1 Цар. 17:46. — τῆς ἐπαύλεως: вж. ст. 2.

10. προσῆγεν: поведе (силите си). — ἐστρατοπέδευσαν: в Ревизирания превод тръгнаха. Στρατοπεδεύειν изглежда има това значение във Втор. 1:40; 2 Мак. 9:23; 4 Мак. 18:5.

11. παρὰ τὸ μὴ ὑπάρχειν: понеже нямаше. Срв. Чис. 14:16. Тази употреба на παρά е класическа. — θανατῶσαι: вж. Гр. 25 (инфинитив за цел).

13. ὃν τρόπον γάρ: смисълът е: Видяхте ги днес, но няма да ги видите вече. — εἰς τὸν αἰῶνα χρόνον: завинаги. Αἰῶνα тук граматически е наречие — εἰς τὸν ἀεὶ χρόνον.

14. σιγήσετε: буквално ще мълчите = няма да правите нищо. Това е характерното отношение на еврейското благочестие във и след епохата на писателите пророци. Срв. Пс. 45:11 („Спрете се и познайте, че Аз съм Бог“); Ис. 30:15 („в тишина и в упование ще бъде силата ви“). Текстът „силата им е да седят мирно“ (Ис. 30:7) е изчезнал от Библията под ръката на ревизорите.

16. ἔπαρον τῇ ῥάβδῳ σου: срв. Изх. 7:20.

18. ἵπποις: в еврейския текст конниците.

19. ἐξῆρεν: вж. бел. към Бит. 37:17. — παρεμβολῆς: контекстът изглежда показва, че думата тук значи войска на поход (лат. agmen), а не стан. Срв. ст. 24. Еврейският оригинал допуска и двете значения. — ἐκ τῶν ὄπισθεν… ἐκ τῶν ὀπίσω: еврейският израз е един и същ в двата случая.

20. διῆλθεν ἡ νύξ: в еврейския текст осветяваше нощта. Гръцкият би трябвало да значи нощта премина. Може би гръцкият преводач е имал друго четене.

21. ἐν ἀνέμῳ: вж. Гр. 27 (инструментално ἐν). — νότῳ: южен вятър. В еврейския текст източен вятър.

22. τὸ ὕδωρ αὐτοῖς τεῖχος: въображението тук рисува стена от вода от двете страни на израилтяните. Но тъй като разделянето на водата е приписано на вятъра в ст. 21, смисълът тук може да е само, че водата ги пазела от нападение от двата фланга. В 15:8 обаче е ясно, че е вложено другото значение.

24. τῇ φυλακῇ τῇ ἑωθινῇ: срв. 1 Цар. 11:11; Иудит 12:5 ἀνέστη πρὸς τὴν ἑωθινὴν φυλακήν; 1 Мак. 5:30 καὶ ἐγένετο ἑωθινή. Казват, че преди римско време юдеите делели нощта на три стражи: „началото на стражите“ (Плач 2:19), „средната стража“ (Съд. 7:19) и „утринната стража“.

25. συνέδησεν: задръсти, спъна. Това е по-добро четене от приетото в нашия еврейски текст. Вж. полето на Ревизирания превод. — ἤγαγεν: каузатив — накара ги да карат. Вж. Гр. 25. — πολεμεῖ… τοὺς Αἰγυπτίους: тази преходна употреба не е необичайна у късните автори. Вместо περί в класическия гръцки тук бихме имали ὑπέρ.

27. ἀπεκατέστη: вж. Гр. 15 (двоен аугмент). — ἐπὶ χώρας: генитив ед. ч. — към своето (обичайно) място. В Ревизирания превод: в силата си, в полето — в обичайния си ток. — ἔφυγον ὑπὸ τὸ ὕδωρ: в еврейския текст бягаха срещу нея. Гръцкият може би значи същото. — μέσον τῆς θαλάσσης: за тази предложна употреба на μέσον срв. Чис. 33:8; 35:5; 1 Цар. 5:6; 11:11; Фил. 2:15.

31. τὴν χεῖρα: делото. Хебраизъм. — ἃ ἐποίησεν κύριος: именно онова, което Господ стори — пояснява τὴν χεῖρα.

Бележки към Изход 15:1–21 (Песента на Мойсей)

1. τὴν ᾠδὴν ταύτην: съчинена от Мойсей, казва Йосиф Флавий (Древности II 16, 4), ἐν ἑξαμέτρῳ τόνῳ (в хекзаметър). Това обаче не е много точно описание на размера, който върви приблизително така:

Ще пея на Яхве, защото Той високо се превъзнесе: коня и ездача хвърли в морето.

— ἐνδόξως γὰρ δεδόξασται: вж. Гр. 22 (сроден датив / наречие от същия корен).

2. σκεπαστής: вокативът σκεπαστά се среща в 3 Мак. 6:9. Еврейската дума, употребена тук, значи песен, т.е. предмет на песен. Гръцките преводачи може да са имали друго четене. LXX изпуска и подлога на изречението, който в еврейския текст е Ях. В Ис. 12:2, където същите думи са употребени веднага след намек за Изхода (Ис. 11:16), подлогът е „Ях Йеова“. LXX там има просто κύριος, което може да показва, че „Йеова“ е глоса към рядката дума „Ях“. Същият еврейски израз, който тук е преведен βοηθὸς καὶ σκεπαστής, там е ἡ δόξα μου καὶ ἡ αἴνεσίς μου.

3. Κύριος συντρίβων πολέμους: в еврейския текст Йеова (е) мъж на войната.

4. ἐπιλέκτους ἀναβάτας τριστάτας: безсъюзие. Срв. 10:22. Еврейският текст тук е просто избраните му военачалници и нищо не отговаря на ἀναβάτας. Изразът е подлог на следващия глагол, а не допълнение на предходния.

5. πόντῳ ἐκάλυψεν αὐτούς: в Ревизирания превод Бездните ги покриха.

8. διὰ τοῦ πνεύματος κτλ.: от дъха на гнева Ти (евр. ноздрите Ти) водите се разделиха (в Ревизирания превод се натрупаха). Преносната употреба на „ноздри“ в еврейски изглежда идва от поведението на разгневен добитък. — ἐπάγη ὡσεὶ τεῖχος κτλ.: водите се втвърдиха като стена. В Ревизирания превод: Вълните застанаха като стена. Ἐπάγη тук е неточно, но съвсем отговаря на различната еврейска дума в следващото изречение, преведена в Ревизирания превод се сгъстиха. Ὡσεί е следкласическо.

9. ἀνελῶ: футур от ἀναιρεῖν. Вж. Гр. 17. В Ревизирания превод: ще изтегля меча си. — μαχαίρῃ: вж. Гр. 9. — κυριεύσει ἡ χείρ μου: в Ревизирания превод ръката ми ще ги погуби. Обичайното значение на думата, преведена погубвам, е правя да наследи, да завладее. Тук сме много близо до κυριεύσει.

10. μόλιβος: по-ранна и поетична форма на μόλυβδος. Вж. Гр. 6.

11. τίς ὅμοιός σοι ἐν θεοῖς: това признаване на съществуването на други богове може да се използва като довод за ранната дата на тази поема. Когато Рабсак (4 Цар. 18:35; 19:4) представя „живия Бог“ само като един от многото, това се смята за богохулство. — ἐν ἁγίοις: в еврейския текст в святост. Гръцкият би трябвало да значи по-скоро между святите.

12. κατέπιεν αὐτοὺς γῆ: общ израз за погибел, тъй като в този случай ги погълна морето.

13. τῇ δικαιοσύνῃ: в Ревизирания превод милост. Д-р Хач (Essays in Biblical Greek, с. 49) показва как в LXX значенията на δικαιοσύνη и ἐλεημοσύνη се преливат едно в друго. В Новия Завет има един случай (Мат. 6:1) на δικαιοσύνη в смисъл ἐλεημοσύνη. И употребата на δίκαιος в Мат. 1:19 би се обяснила, ако можехме да я преведем милостив човек. — παρεκάλεσας κτλ.: Ти ги призова (евр. поведе) със силата Си към святото Си обиталище. Срв. ст. 17 ἁγίασμα, светилище. Тези изрази изглеждат като препратки към Храма.

14. Φυλιστιιμ: препратките към филистимците, едомците и моавците говорят за поет от по-късно време, запознат с по-нататъшната история на Израил.

15. ἔσπευσαν: в Ревизирания превод смаяха се. — καὶ ἄρχοντες Μωαβιτῶν: за да се съгласуват тези думи с деленето на стиховете в еврейския текст, трябва да се свържат със следващото: καὶ ἄρχοντες Μωαβιτῶν, ἔλαβεν αὐτοὺς τρόμος. Вместо ἄρχοντες Ревизираният превод има силните мъже. Еврейската дума всъщност значи овни. Моав бил особено овцевъдна страна, а в 4 Цар. 3:4 Меша, цар на Моав, е описан като „притежател на стада“. Овните изглежда са поставени с поетичен образ вместо собствениците им.

16. ἐπιπέσοι… ἀπολιθωθήτωσαν: Ревизираният превод има индикатив и в двата случая. Разликата се обяснява достатъчно с двусмислието на глаголната форма в еврейски. — ἀπολιθωθήτωσαν: да се вкаменят. Представата, че човек може да се превърне в камък от ужас, е била разпространена у гърците, както показва историята за главата на Горгоната. В еврейския израз обаче на преден план е представата за неподвижност.

17. εἰς ὄρος κληρονομίας σου: докато Соломон не построил Храма, нито един хълм в Палестина не е бил особено обиталище на Йеова. Едва при Езекия и Исаия, след разрушаването на Северното царство, Сион станал единственият признат център на народната религия. — ἁγίασμα, κύριε: еврейската дума, преведена тук с κύριε, е Адонай, а не, както в предишното изречение, Йеова. Гръцките преводачи са принудени да употребят една и съща дума и за двете. В нашия (английския) превод те се различават с различен шрифт.

18. βασιλεύων: причастието не се дължи на еврейския текст. Вж. Гр. 25. — τὸν αἰῶνα κτλ.: в еврейския текст во веки веков. Може би добавката καὶ ἔτι в гръцкия се дължи на объркване между втората част на еврейския израз и много подобната дума за и още.

19. Ὅτι εἰσῆλθεν: тази обяснителна бележка, прибавена към песента, изглежда показва, че песента първоначално не е била предназначена за това място.

20. Μαριαμ: евр. Мириам. Името е източникът на нашето Мария. Майката на Иисус е наречена Μαριάμ в Мат. 1:20. В 19-а сура на Корана Мохамед кара хората да се обръщат към Мария, майката на Иисус, с „О, сестро Ааронова!“ — τύμπανον: евр. тоф, мн. ч. тупим, от глагола тапап (вероятно звукоподражателен; срв. „тап-тап“). Гръцката дума τύμπανον или τύπανον несъмнено е от корена τυπ-, но самото нещо било чуждо на гърците и се употребявало главно в култа на азиатски или египетски богини. Английската дума timbrel, според Скийт, е умалително от средноанглийското timbre, което идва от латинското tympanum чрез френски.

21. ἐξῆρχεν δὲ αὐτῶν: в Ревизирания превод отговори им. — Ἄσωμεν: както в 15:1, но там в еврейския текст е ще пея, а тук — пейте.

Въведение към историята на Валаам и Валак

Сцената сега се сменя. Египет е оставен назад, а израилтяните кръжат по границите на Палестина. Мойсей още е техен водач, макар че наближава краят му, а костите на Йосиф се носят с тях, за да бъдат погребани. Над самите израилтяни е настъпила голяма промяна. Вместо роби, които се свиват под надзирателя, те сега са нахлуваща орда, която сее ужас пред себе си и оставя разруха след себе си. Вече са били убити могъщи царе заради тях, а други треперят на престолите си. Валак, царят на Моав, в недоумението си изпраща да повикат Валаам, Божия пророк, чиято слава изпълвала земята от Месопотамия до Средиземно море, за да прокълне тези натрапници от Египет.

Валаам, син на Веор, е представен в нашия разказ като доведен чак от Петор на Ефрат (Чис. 22:5; 23:7; срв. Втор. 23:5). Това място е отъждествено с Питру от асирийските паметници, близо до Каркемиш. Той сам говори за себе си като за служител на Йеова (Чис. 22:18) и навсякъде така се говори за него (22:8, 18, 19; 23:8, 17; 24:11, 13). Това изглежда като признание от страна на писателя, че почитането на „единия истинен Бог“ се срещало и в Месопотамия, откъдето бил дошъл Авраам, и не било ограничено до синовете Израилеви. Валаам наистина се явява като враг на Израил, който има цялото желание да прокълне, но получава само силата да благослови (Втор. 23:5). Приписва му се съветът, който дал на моавците и мадиамците: да отклонят израилтяните от почитането на Йеова чрез хитрините на своите жени (Чис. 31:16). И когато петимата мадиамски царе са убити в отмъщение за това, четем: „и Валаам, сина на Веор, убиха с меч“ (Чис. 31:8). Местата, които свързват Валаам с Мадиам, се отнасят към свещеническия документ (P), а свързването на мадиамските старейшини с моавските (22:4, 7) се приписва на съгласуващата ръка на редактора. В нашия разказ, който е съставен от J и E, Валаам, след като е изрекъл пророчествата си, се връща у дома си на Ефрат (Чис. 24:25).

Вероятно е просто съвпадение, че първият цар, за когото се казва, че е царувал в Едом, е Бела, син на Веор (Бит. 36:32). Думите в Мих. 6:5 изглеждат като намек за някакъв разказ за разговор между Валак и Валаам, който не е стигнал до нас.

В Новия Завет Валаам е образ на сребролюбивия пророк, „който обикна заплатата на неправдата“ (2 Пет. 2:15). Това рязко контрастира със собствените му думи в Чис. 22:18: „Ако Валак ми даде пълната си къща със сребро и злато, не мога да престъпя словото на Господа, моя Бог.“ В Откр. 2:14 има препратка към „учението на Валаам“ във връзка с идолопоклонство и блудство.

Платон казва за Минос, че не бил лош човек, но имал нещастието да оскърби един литературен народ. Същото може да се е случило и с Валаам. Литературата на юдеите, макар и много по-оскъдна от тази на атиняните, е проникнала по-дълбоко в сърцата ни, и характерът на Валаам изглежда е пострадал съответно.

Голямото препятствие в разказа пред нас не е случката с „нямата ослица, която проговори с човешки глас“. Защото, щом веднъж минем границите на земната действителност, кой ще отсъди за степените на правдоподобност? Както удачно забелязва Чарлс Лам: „Ние не знаем законите на онази страна.“ Препятствието е по-скоро моралната трудност, която възниква от своеволното и неразумно поведение, приписвано на Йеова: първо заповядва на пророка да отиде, а после се гневи, че е отишъл. От времето на Йосиф Флавий (Древности IV 6, 2), който казва, че Божията заповед била дадена с измама, са правени различни опити тази трудност да се преодолее, но те не могат да се смятат за успешни. Затова за ума и съвестта на благочестивите би трябвало да е облекчение, когато критиците излизат с предположението, че и тук са смесени два разказа. Основната част от разказа в гл. 22 (ст. 2–21, 36–41) идва от E, а случката с ослицата (ст. 22–35) — от J. Ако е така, в разказа, както е предаден в E, Валаам е напълно послушен на божествената заповед и не тръгва с пратениците, докато не му е казано във видение нощем да тръгне. А в разказа на J пътят на Валаам е превратен пред Бога, защото тръгнал против божествената воля. Нощното видение и духовното прозрение на ослицата се оказват така две различни литературни средства, които водят към една и съща цел: Валаам трябвало да отиде, но да говори само онова, което Бог му каже (срв. ст. 20 със ст. 35). В потвърждение на хипотезата за двоен източник може да се отбележи, че в 22:21 (E) Валаам е придружен от моавските князе, а в 22:22 (J) с него са само двамата му слуги.

Пророчеството

Мнението, че бъдещето може да се предсказва и е било предсказвано, е било широко разпространено в миналото и може пак да стане широко разпространено, макар напоследък течението на мисълта да върви в обратна посока. Процъфтяващият институт на оракулите у гърците почивал на това убеждение. Пророчествата на Кумската сибила били средство за римското държавно управление. Но тъй като били и държавна тайна, не ни помагат много. Сибилинските стихове, които Лактанций толкова изобилно цитира като доказателства за християнството, наистина биха били съкрушителни доказателства за пророчеството, ако не бяха съчинени след събитията. Сега е признато, че същото важи и за забележителното споменаване по име на Йосия (3 Цар. 13:2) около три века преди раждането му. А подобното споменаване на Кир в книгата на Исаия (44:28), вместо да бъде крепост на защитниците на пророчеството, сега е един от главните доводи за сборното авторство на тази книга.

Но пророчеството едва ли ще получи по-справедлив съд от вещиците в старо време, ако изпълнението се смята за доказателство за неистинност. Последните думи на пророчествата на Валаам изглежда предсказват унищожението на Персийската империя от Александър Велики (вж. бел. към Чис. 24:24). Трябва ли тогава да ги отнесем към онзи период? На това може да се отговори: Разбира се, не като цяло. Но трябва да отчетем всеобщата склонност да се изменят съществуващите пророчества и дори да се съчиняват нови, подходящи за новите събития. Първата склонност Тукидид разглежда (II 54) в коментара си върху прорицателния стих

ἥξει Δωριακὸς πόλεμος καὶ λοιμὸς ἅμ᾿ αὐτῷ („ще дойде дорийска война и мор заедно с нея“),

който можел да се нагоди по желание или към мор (λοιμός), или към глад (λιμός), като се вмъкне или изпусне една буква. По същия начин Страбон (XIII 1, 53, с. 608), като говори за известното пророчество на Посейдон в 20-а песен на Илиадата (ст. 307–308) —

νῦν δὲ δὴ Αἰνείαο βίη Τρώεσσιν ἀνάξει καὶ παίδων παῖδες, τοί κεν μετόπισθε γένωνται („а сега силата на Еней ще царува над троянците, и децата на децата му, които ще се родят след това“),

— казва, че някои в негово време четели πάντεσσιν („над всички“) вместо Τρώεσσιν и разбирали стиховете като пророчество за Римската империя.

Прорицателните стихове, които се разпространявали у гърците през VI и V в. и които са записани от Херодот и Тукидид и осмивани от Аристофан, дават доста близък паралел на тези пророчества на Валаам. Тези гръцки пророчества обикновено се приписват на Бакис от Беотия. Но според Елиан (Пъстри истории XII 35) е имало трима Бакиди. А тъй като Бакис значи просто „говорителят“, приписването им на Бакис може да не е нищо повече от прибавянето им към многобройните съчинения на „автора, наречен Анонимен“.

1 καὶ ἀπάραντες οἱ υἱοὶ Ισραηλ παρενέβαλον ἐπὶ δυσμῶν Μωαβ παρὰ τὸν Ιορδάνην κατὰ Ιεριχω. 2 Καὶ ἰδὼν Βαλακ υἱὸς Σεπφωρ πάντα ὅσα ἐποίησεν Ισραηλ τῷ Αμορραίῳ, 3 καὶ ἐφοβήθη Μωαβ τὸν λαὸν σφόδρα, ὅτι πολλοὶ ἦσαν· καὶ προσώχθισεν Μωαβ ἀπὸ προσώπου υἱῶν Ισραηλ. 4 καὶ εἶπεν Μωαβ τῇ γερουσίᾳ Μαδιαμ Νῦν ἐκλείξει ἡ συναγωγὴ αὕτη πάντας τοὺς κύκλῳ ἡμῶν, ὡς ἐκλείξαι ὁ μόσχος τὰ χλωρὰ ἐκ τοῦ πεδίου. καὶ Βαλακ υἱὸς Σεπφωρ βασιλεὺς Μωαβ ἦν κατὰ τὸν καιρὸν ἐκεῖνον. 5 καὶ ἀπέστειλεν πρέσβεις πρὸς Βαλααμ υἱὸν Βεωρ Φαθουρα, ὅ ἐστιν ἐπὶ τοῦ ποταμοῦ γῆς υἱῶν λαοῦ αὐτοῦ, καλέσαι αὐτὸν λέγων ἰδοὺ λαὸς ἐξελήλυθεν ἐξ Αἰγύπτου, καὶ ἰδοὺ κατεκάλυψεν τὴν ὄψιν τῆς γῆς καὶ οὗτος ἐγκάθηται ἐχόμενός μου 6 καὶ νῦν δεῦρο ἄρασαί μοι τὸν λαὸν τοῦτον, ὅτι ἰσχύει οὗτος ἢ ἡμεῖς, ἐὰν δυνώμεθα πατάξαι ἐξ αὐτῶν, καὶ ἐκβαλῶ αὐτοὺς ἐκ τῆς γῆς ὅτι οἶδα οὓς ἐὰν εὐλογήσῃς σύ, εὐλόγηνται, καὶ οὓς ἐὰν καταράσῃ σύ, κεκατήρανται. 7 καὶ ἐπορεύθη ἡ γερουσία Μωαβ καὶ ἡ γερουσία Μαδιαμ, καὶ τὰ μαντεῖα ἐν ταῖς χερσὶν αὐτῶν· καὶ ἦλθον πρὸς Βαλααμ καὶ εἶπαν αὐτῷ τὰ ῥήματα Βαλακ 8 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς Καταλύσατε αὐτοῦ τὴν νύκτα, καὶ ἀποκριθήσομαι ὑμῖν πράγματα ἃ ἐὰν λαλήσῃ Κύριος πρός με καὶ κατέμειναν οἱ ἄρχοντες Μωαβ παρὰ Βαλααμ. 9 καὶ ἦλθεν ὁ θεὸς πρὸς Βαλααμ καὶ εἶπεν αὐτῷ Τί οἱ ἄνθρωποι οὗτοι παρὰ σοί; 10 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς τὸν θεόν Βαλακ υἱὸς Σεπφωρ βασιλεὺς Μωαβ ἀπέστειλεν αὐτοὺς πρός με λέγων 11 Ἰδοὺ λαὸς ἐξελήλυθεν ἐξ Αἰγύπτου, καὶ ἰδοὺ κεκάλυφεν τὴν ὄψιν τῆς γῆς; καὶ οὗτος ἐγκάθηται ἐχόμενός μου· καὶ νῦν δεῦρο ἄρασαί μοι αὐτόν εἰ ἄρα δυνήσομαι πατάξαι αὐτὸν καὶ ἐκβαλῶ αὐτὸν ἀπὸ τῆς γῆς. 12 καὶ εἶπεν ὁ θεὸς πρὸς Βαλααμ οὐ πορεύσῃ μετ᾿ αὐτῶν οὐδὲ καταράσῃ τὸν λαόν· ἔστιν γὰρ εὐλογημένος. 13 καὶ ἀναστὰς Βαλααμ τὸ πρωὶ εἶπεν τοῖς ἄρχουσιν Βαλακ ἀποτρέχετε πρὸς τὸν κύριον ὑμῶν· οὐκ ἀφίησίν με ὁ θεὸς πορεύεσθαι μεθ᾿ ὑμῶν 14 καὶ ἀναστάντες οἱ ἄρχοντες Μωαβ ἦλθον πρὸς Βαλακ καὶ εἶπαν Οὐ θέλει Βαλααμ πορευθῆναι μεθ᾿ ἡμῶν.· 15 καὶ προσέθετο Βαλακ ἔτι ἀποστεῖλαι ἄρχοντας πλείους καὶ ἐντιμοτέρους τούτων. 16 καὶ ἦλθον πρὸς Βαλααμ καὶ λέγουσιν αὐτῷ Τάδε λέγει Βαλακ ὁ τοῦ Σεπφωρ ἀξιῶ σε, μὴ ὀκνήσῃς ἐλθεῖν πρός με 17 ἐντίμως γὰρ τιμήσω σε, καὶ ὅσα ἐὰν εἴπῃς ποιήσω σοι· καὶ δεῦρο ἐπικατάρασαί μοι τὸν λαὸν τοῦτον. 18 καὶ ἀπεκρίθη Βαλααμ. καὶ εἶπεν τοῖς ἄρχουσιν Βαλακ ἐὰν δῷ μοι Βαλακ πλήρη τὸν οἶκον αὐτοῦ ἀργυρίου καὶ χρυσίου, οὐ δυνήσομαι παραβῆναι τὸ ῥῆμα Κυρίου τοῦ θεοῦ, ποιῆσαι αὐτὸ μικρὸν ἢ μέγα ἐν τῇ διανοίᾳ μου 19 καὶ νῦν ὑπομείνατε αὐτοῦ καὶ ὑμεῖς τήν; νύκτα ταύτην καὶ γνώσομαι τί προσθήσει Κύριος λαλῆσαι πρός με. 20 καὶ ἦλθεν ὁ θεὸς πρὸς Βαλααμ νυκτὸς καὶ εἶπεν αὐτῷ Εἰ καλέσαι σε πάρεισιν οἱ ἄνθρωποι οὗτοι, ἀναστὰς ἀκολούθησον αὐτοῖς ἀλλὰ τὸ ῥῆμα ὃ ἂν λαλήσω πρὸς σέ, τοῦτο ποιήσεις. 21 καὶ ἀναστὰς Βαλααμ τὸ πρωὶ ἐπέσαξεν τὴν ὄνον αὐτοῦ, καὶ ἐπορεύθη μετὰ τῶν ἀρχόντων Μωαβ. 22 καὶ ὠργίσθη θυμῷ ὁ θεὸς ὅτι ἐπορεύθη αὐτός, καὶ ἀνέστη ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ ἐνδιαβάλλειν αὐτόν. καὶ αὐτὸς ἐπιβεβήκει ἐπὶ τῆς ὄνου αὐτοῦ, καὶ δύο παῖδες αὐτοῦ μετ᾿ αὐτοῦ. 23 καὶ ἰδοῦσα ἡ ὄνος τὸν ἄγγελον τοῦ θεοῦ ἀνθεστηκότα ἐν τῇ ὁδῷ καὶ τὴν ῥομφαίαν ἐσπασμένην ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ, καὶ ἐξέκλινεν ἡ ὄνος ἐκ τῆς ὁδοῦ καὶ ἐπορεύετο εἰς τὸ πεδίον καὶ ἐπάταξεν τὴν ὄνον τῇ ῥάβδῳ, τοῦ εὐθῦναι αὐτὴν ἐν τῇ ὁδῷ 24 καὶ ἔστη ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ ἐν ταῖς αὔλαξιν τῶν ἀμπέλων, φραγμὸς ἐντεῦθεν καὶ φραγμὸς ἐντεῦθεν· 25 καὶ ἰδοῦσα ἡ ὄνος τὸν ἄγγελον τοῦ θεοῦ προσέθλιψεν ἑαυτὴν πρὸς τὸν τοῖχον, καὶ ἀπέθλιψεν τὸν πόδα Βαλααμ, καὶ προσέθετο ἔτι μαστίξαι αὐτήν. 26 καὶ προσέθετο ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ καὶ ἀπελθὼν ὑπέστη ἐν τόπῳ στενῷ, εἰς ὃν οὐκ ἦν ἐκκλῖναι δεξιὰν οὐδὲ ἀριστεράν. 27 καὶ ἰδοῦσα ἡ ὄνος τὸν ἄγγελον τοῦ θεοῦ συνεκάθισεν ὑποκάτω Βαλααμ· καὶ ἐθυμώθη Βαλααμ καὶ ἔτυπτεν τὴν ὄνον τῇ ῥάβδῳ 28 καὶ ἤνοιξεν ὁ θεὸς τὸ στόμα τῆς ὄνου καὶ λέγει τῷ Βαλααμ Τί ἐποίησά σοι ὅτι πέπαικάς με τοῦτο τρίτον 29 καὶ εἶπεν Βαλααμ τῇ ὄνῳ Ὅτι ἐμπέπαιχάς μοι καὶ εἰ εἶχον μάχαιραν ἐν τῇ χειρί, μου ἤδη ἂν ἐξεκέντησά σε. 30 καὶ λέγει ἡ ὄνος τῷ Βαλααμ Οὐκ ἐγὼ ἡ ὄνος σου; ἐφ᾿ ἧς ἐπέβαινες ἀπὸ νεότητός σου ἕως τῆς σήμερον ἡμέρας μὴ ὑπεροράσει ὑπεριδοῦσα ἐποίησά σοι οὕτως ὁ δὲ εἶπεν Οὐχί 31 Ἀπεκάλυψεν δὲ ὁ θεὸς τοὺς ὀφθαλμοὺς Βαλααμ, καὶ ὁρᾷ τὸν ἄγγελον Κυρίου ἀνθεστηκότα ἐν τῇ ὁδῷ καὶ τὴν μάχαιραν ἐσπασμένην ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ, καὶ κύψας προσεκύνησεν τῷ προσώπῳ αὐτοῦ. 32 καὶ εἶπεν αὐτῷ ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ Διὰ τί ἐπάταξας Τὴν ὄνον σου τοῦτο τρίτον; καὶ ἰδοὺ ἐγὼ ἐξῆλθον εἰς διαβολήν σου, ὅτι οὐκ ἀστεία ἡ ὁδός σου ἐναντίον μου. 33 καὶ ἰδοῦσά με ἡ ὄνος ἐξέκλινεν ἀπ᾿ ἐμοῦ τρίτον τοῦτο· καὶ εἰ μὴ ἐξέκλινεν, νῦν οὖν σὲ μὲν ἀπέκτεινα, ἐκείνην δὲ περιεποιησάμην· 34 καὶ εἶπεν Βαλααμ τῷ ἀγγέλῳ Κυρίου Ἡμάρτηκα, οὐ γὰρ ἠπιστάμην ὅτι σύ μοι ἀνθέστηκας ἐν τῇ ὁδῷ εἰς συνάντησιν· καὶ νῦν εἰ μή σοι ἀρέσκει, ἀποστραφήσομαι.· 35 καὶ εἶπεν ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ πρὸς Βαλααμ Συμπορεύθητι μετὰ τῶν ἀνθρώπων· πλὴν τὸ ῥῆμα ὃ ἐὰν εἴπω πρὸς σέ, τοῦτο φυλάξῃ λαλῆσαι.· καὶ ἐπορεύθη Βαλααμ μετὰ τῶν ἀρχόντων Βαλακ 36 καὶ ἀκούσας Βαλακ ὅτι ἥκει Βαλααμ, ἐξῆλθεν εἰς συνάντησιν αὐτῷ εἰς πόλιν Μωαβ, ἥ ἐστιν ἐπὶ τῶν ὁρίων Αρνων, ὅ ἐστιν ἐκ μέρους τῶν ὁρίων. 37 καὶ εἶπεν Βαλακ πρὸς Βαλααμ Οὐχὶ ἀπέστειλα πρὸς σὲ καλέσαι σε διὰ τί οὐκ ἤρχου πρός με ὄντως οὐ δυνήσομαι τιμῆσαί σε; 38 Καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ ἰδοὺ ἥκω πρὸς σέ νῦν δυνατὸς ἔσομαι λαλῆσαί τι; τὸ ῥῆμα ὃ ἐὰν βάλῃ ὁ θεὸς εἰς τὸ στόμα μου, τοῦτο λαλήσω. 39 Καὶ ἐπορεύθη Βαλααμ μετὰ Βαλακ, καὶ ἦλθον εἰς Πόλεις ἐπαύλεων. 40 καὶ ἔθυσεν Βαλακ πρόβατα καὶ μόσχους, καὶ ἀπέστειλεν τῷ Βαλααμ καὶ τοῖς ἄρχουσι τοῖς μετ᾿ αὐτοῦ. 41 καὶ ἐγενήθη πρωί, καὶ παραλαβὼν Βαλακ τὸν Βαλααμ ἀνεβίβασεν αὐτὸν ἐπὶ τὴν στήλην τοῦ Βααλ, καὶ ἔδειξεν αὐτῷ ἐκεῖθεν μέρος τι τοῦ λαοῦ.

Бележки към Числа 22

1. ἐπὶ δυσμῶν Μωαβ: на запад от Моав. Четенето обаче изглежда се дължи на неразбиране на еврейския текст. Думата за равнини прилича на думата за вечер, а „вечер“ стои вместо „запад“. Араба, т.е. равнината, се употребявала като собствено име на Йорданската долина. — παρὰ τὸν Ιορδάνην: в еврейския текст отвъд Йордан. Тъй като израилтяните сега са на изток от Йордан, можем да заключим, че писателят е живял на запад. — κατὰ Ιεριχω: срещу Йерихон, който бил на запад от реката.

2. Καὶ ἰδὼν Βαλακ: вж. Гр. 25 (неправилна употреба на причастието).

3. προσώχθισεν… ἀπὸ προσώπου: отдръпна се с отвращение от, отвращаваше се от вида на. Вж. Гр. 27 (предлози след глаголи). Само тук προσοχθίζειν се свързва с ἀπό. Обикновено приема датив на предмета, който предизвиква отвращение.

4. γερουσίᾳ: γερουσία = γέροντες, както в Изх. 3:16. — ἐκλείξει: футур от ἐκλείχω, чийто корен е същият като в английското lick (лижа). Срв. 3 Цар. 18:38 ἐξέλειξεν; 22:38 ἐξέλειξαν; Иудит 7:4 ἐκλείξουσιν; Посл. Ер. 19 ἐκλείχεσθαι. — ἐκλείξαι: това трябва да е аорист оптатив — както би лизал вол.

5. Βαλααμ: евр. Билам. — Φαθουρα: в еврейския текст към Петор. Крайното α предава еврейското окончание със значение на посока. Срв. Σοκχωθα (Изх. 12:37); Θαμναθα (Съд. 14:1). — ἐπὶ τοῦ ποταμοῦ κτλ.: в еврейския текст Той изпрати… към Петор, който е на реката, в земята на синовете на народа му. Затова трябва да сложим запетая след ποταμοῦ и да вземем γῆς като местен генитив — в земята. В 23:7 родината на Валаам е наречена Месопотамия (евр. Арам). В 24:25 четем, че Валаам веднага се върнал на мястото си (т.е. в Петор на Ефрат), а в 31:8 е убит между мадиамците. Местата, които го свързват с Мадиам, се смятат за принадлежащи на P, а 22:4, 7 — за прийом на редактор, който съгласува два различни разказа. — τὴν ὄψιν τῆς γῆς: вж. бел. към Изх. 10:5.

6. ἰσχύει οὗτος ἢ ἡμεῖς: вж. Гр. 23 (степенуване). — ἐὰν δυνώμεθα: ако някак можем. Като лат. si forte. — πατάξαι ἐξ αὐτῶν: да поразим някои от тях. — κεκατήρανται: вж. Гр. 15 (редупликация). Срв. 24:9. Едното от тези две места явно е подсказало другото. Вероятно пророчеството е по-старо от разказа.

7. ἡ γερουσία: това не бива да се натяга, сякаш е тръгнало цялото събрание, особено с оглед на ст. 15. — τὰ μαντεῖα: заплатата за гадаене. В Пр. 16:10 и Ез. 21:27 μαντεῖον е употребено в обичайния си смисъл.

9. Τί οἱ ἄνθρωποι κτλ.: възпроизвежда неопределеното еврейско въпросително местоимение и може би трябва да значи защо са тези хора при тебе? В Ревизирания превод: Какви са тези хора при тебе?

11. Ἰδοὺ λαὸς ἐξελήλυθεν: в еврейския текст Ето, народът, който излезе. — εἰ ἄρα δυνήσομαι: срв. ἐὰν δυνώμεθα в ст. 6.

12. ἔστιν γὰρ εὐλογημένος: вж. Гр. 25 (аналитични форми).

13. Ἀποτρέχετε: достолепна дума в късния гръцки. Вж. бел. към 24:14. Честа в надписите за освобождаване на роби в Делфи. — πρὸς τὸν κύριον ὑμῶν: в еврейския текст в земята си.

17. ἐντίμως… τιμήσω: вж. Гр. 25 (усилване чрез сродна дума).

18. ποιῆσαι αὐτὸ μικρὸν κτλ.: да го направя малко или голямо, т.е. да отнема от него или да прибавя към него. Срв. 24:13 ποιῆσαι αὐτὸ πονηρὸν ἢ καλὸν παρ᾿ ἐμαυτοῦ. Изглежда гръцките преводачи са имали и тук думата, която там отговаря на παρ᾿ ἐμαυτοῦ.

19. καὶ ὑμεῖς: и вие, както предишните пратеници.

20. καλέσαι: вж. Гр. 25 (инфинитив за цел). — ὃ ἄν: вж. Гр. 28.

22. αὐτός: вж. Гр. 13. — ἀνέστη: в еврейския текст застана на пътя. — ἐνδιαβάλλειν αὐτόν (Swete: ἐνδιαβαλεῖν): като противник срещу него. Срв. ст. 32 εἰς διαβολήν σου, където еврейският текст е същият. Διάβολος = сатана, противник. В такива места имаме зародиша на учението за дявола. — ἐπιβεβήκει: вж. Гр. 15. Плусквамперфект с имперфектно значение = яздеше.

23. ἀνθεστηκότα: по значение сегашно причастие. Срв. ст. 31 и ст. 34 ἀνθέστηκας. — τῇ ῥάβδῳ: не е в еврейския текст, който тук има името Валаам.

24. αὔλαξιν: бразди е обичайното значение на думата. В Ревизирания превод тук е в тесен път между лозята. — φραγμὸς κτλ.: номинатив абсолютен. Вж. Гр. 22. Йосиф Флавий (Древности IV 6, 3): κατά τι στενὸν χωρίον περιειλημμένον αἱμασίαις διπλαῖς.

25. προσέθλιψεν… ἀπέθλιψεν: предлогът в първата сложна дума има пълната си сила, във втората — не. Нито една от двете думи не се употребява повече в LXX. Еврейската дума е една и съща и за двете. В Новия Завет ἀποθλίβειν се среща само в Лука 8:45 в смисъл притискам. — τοῖχον: Йосиф Флавий употребява тук думата θριγκός.

26. εἰς ὃν: в което. Вж. Гр. 27 (εἰς = ἐν). — δεξιὰν οὐδὲ ἀριστεράν: срв. 1 Мак. 5:46 οὐκ ἦν ἐκκλῖναι ἀπ᾿ αὐτῆς δεξιὰν ἢ ἀριστεράν; Чис. 20:17 καὶ οὐκ ἐκκλινοῦμεν δεξιὰ οὐδὲ εὐώνυμα; Втор. 2:27; 17:11; 1 Цар. 6:12; 2 Пар. 34:2; Ис. 30:21. Във всички тези места е употребен самият акузатив, както тук.

27. ἐθυμώθη… καὶ ἔτυπτεν: разгневи се и започна да бие.

29. ἐμπέπαιχας: перфектът πέπαικα се образува и от παίζω, и от παίω. По-късната форма πέπαιχα, която третира основата като гърлена, е полезна тук, за да се различи от πέπαικας в ст. 28. Вж. бел. към Изх. 10:2. — ἂν ἐξεκέντησά σε: щях да те пробода до смърт. Ἐκκεντεῖν се среща на още седем места в LXX.

30. τῆς σήμερον ἡμέρας: вж. бел. към Изх. 5:14. — μὴ ὑπεροράσει κτλ.: Нима от пренебрежение съм ти правила така? В еврейския текст Имала ли съм навик да ти правя така?

32. εἰς διαβολήν: вж. бел. към ст. 22. — οὐκ ἀστεία: в Ревизирания превод превратен. За нравственото значение, което думата ἀστεῖος придобила, вж. бел. към Изх. 2:2.

33. σὲ μέν… ἐκείνην δέ: вж. Гр. 19 (μέν… δέ). — ἀπέκτεινα… περιεποιησάμην: вж. Гр. 25 (условни изречения без ἄν).

34. ἀνθέστηκας: вж. бел. към ст. 23. — ἀποστραφήσομαι: пасив по форма, но медий по значение. Срв. 23:5, 16, 17. Вж. Гр. 25. — φυλάξῃ λαλῆσαι: еврейският текст тук е просто ще говориш.

36. εἰς πόλιν Μωαβ: в един моавски град. Вулгата in oppido Moabitarum. — Αρνων: несклоняемо собствено име. Арнон е река, която се влива в Мъртво море от изток (оригиналът погрешно казва „от запад“), и тук изглежда се смята за северна граница на моавската територия („границата на Арнон“ = границата, образувана от Арнон). Тъй като реките в гръцки са от мъжки род, тук бихме очаквали ὅς вместо ὅ. — ἐκ μέρους τῶν ὁρίων: откъм границите. В еврейския текст в края на границата.

37. Οὐχὶ ἀπέστειλα: съответстващият еврейски текст можеше да бъде преведен ἀποστέλλων ἀπέστειλα, но тук гръцкият преводач изглежда започва да се уморява от усилващото повторение. Не го отбелязва и в ст. 38, където δυνάμει δυνατὸς ἔσομαι би било оправдано от оригинала.

39. Πόλεις ἐπαύλεων: това показва какво значение преводачът е вложил в еврейското собствено име (Кириат-Хуцот).

40. ἀπέστειλεν: вероятно изпрати част от месото, тъй като жертвоприношението у юдеите, както у езичниците, било въведение към добър обяд.

41. τὴν στήλην τοῦ Βααλ: евр. Бамот-Баал. Бамот е думата, обикновено превеждана високи места (оброчища). Мястото било избрано и защото предлагало добра гледка към израилския стан.

1 καὶ εἶπεν Βαλααμ τῷ Βαλακ Οἰκοδόμησόν μοι ἐνταῦθα ἑπτὰ βωμούς, καὶ ἑτοίμασόν μοι ἐνταῦθα ἑπτὰ μόσχους καὶ ἑπτὰ κριούς. 2 καὶ ἐποίησεν Βαλακ ὃν τρόπον εἶπεν αὐτῷ Βαλααμ. καὶ ἀνήνεγκεν μόσχον καὶ κριὸν ἐπὶ τὸν βωμόν. 3 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ Παράστηθι ἐπὶ τῆς θυσίας σου, καὶ πορεύσομαι, εἴ μοι φανεῖται ὁ θεὸς ἐν συναντήσει· καὶ ῥῆμα ὃ ἐάν μοι δείξῃ ἀναγγελῶ σοι. καὶ παρέστη Βαλακ ἐπὶ τῆς θυσίας αὐτοῦ. καὶ Βαλααμ ἐπορεύθη ἐπερωτῆσαι τὸν θεόν, καὶ ἐπορεύθη εὐθεῖαν 4 καὶ ἐφάνη ὁ θεὸς τῷ Βαλααμ, καὶ εἶπεν πρὸς αὐτὸν Βαλααμ Τοὺς ἑπτὰ βωμοὺς ἡτοίμασα, καὶ ἀνεβίβασα μόσχον καὶ κριὸν ἐπὶ τὸν βωμόν. 5 καὶ ἐνέβαλεν ὁ θεὸς ῥῆμα εἰς τὸ στόμα Βαλααμ καὶ εἶπεν Ἐπιστραφεὶς πρὸς Βαλακ οὕτως λαλήσεις. 6 καὶ ἀπεστράφη πρὸς αὐτόν καὶ ὅδε ἐφειστήκει ἐπὶ τῶν ὁλοκαυτωμάτων αὐτοῦ, καὶ πάντες οἱ ἄρχοντες Μωαβ μετ᾿ αὐτοῦ. 7 καὶ ἐγενήθη πνεῦμα θεοῦ ἐπ᾿ αὐτῷ καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν Ἐκ Μεσοποταμίας μετεπέμψατό με Βαλακ, βασιλεὺς Μωαβ ἐξ ὀρέων ἀπ᾿ ἀνατολῶν, λέγων Δεῦρο ἄρασαί μοι τὸν Ιακωβ, καὶ δεῦρο ἐπικατάρασαί μοι τὸν Ισραηλ. 8 τί ἀράσωμαι ὃν μὴ καταρᾶται Κύριος· ἢ τί καταράσωμαι ὃν μὴ καταρᾶται ὁ θεός; 9 ὅτι ἀπὸ κορυφῆς ὀρέων ὄψομαι αὐτόν, καὶ ἀπὸ βουνῶν προσνοήσω αὐτόν. ἰδοὺ λαὸς μόνος κατοικήσει, καὶ ἐν ἔθνεσιν οὐ συλλογισθήσεται. 10 τίς ἐξηκριβάσατο τὸ σπέρμα Ιακωβ; καὶ τίς ἐξαριθμήσεται δήμους Ισραηλ; ἀποθάνοι ἡ ψυχή μου ἐν ψυχαῖς δικαίων, καὶ γένοιτο τὸ σπέρμα μου ὡς τὸ σπέρμα τούτων.· 11 καὶ εἶπεν Βαλακ πρὸς Βαλααμ Τί πεποίηκάς μοι; εἰς κατάρασιν ἐχθρῶν μου κέκληκά σε, καὶ ἰδοὺ εὐλόγηκας εὐλογίαν. 12 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ Οὐχὶ ὅσα ἐὰν ἐμβάλῃ ὁ θεὸς εἰς τὸ στόμα μου τοῦτο φυλάξω λαλῆσαι; 13 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτὸν Βαλακ δεῦρο ἔτι μετ᾿ ἐμοῦ εἰς τόπον ἄλλον, ἐξ ὧν οὐκ ὄψῃ αὐτὸν ἐκεῖθεν, ἀλλ᾿ ἢ μέρος τι αὐτοῦ ὄψῃ; πάντας δὲ οὐ μὴ ἴδῃς· καὶ κατάρασαί μοι αὐτὸν ἐκεῖθεν. 14 καὶ παρέλαβεν αὐτὸν εἰς ἀγροῦ σκοπιὰν ἐπὶ κορυφὴν Λελαξευμένου, καὶ ᾠκοδόμησεν ἐκεῖ ἑπτὰ βωμούς, καὶ ἀνεβίβασεν μόσχον καὶ κριὸν ἐπὶ τὸν βωμόν. 15 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ Παράστηθι ἐπὶ τῆς θυσίας σου ἐγὼ δὲ πορεύσομαι ἐπερωτῆσαι τὸν θεόν 16 καὶ συνήντησεν ὁ θεὸς τῷ Βαλααμ καὶ ἐνέβαλεν ῥῆμα εἰς τὸ στόμα αὐτοῦ καὶ εἶπεν ἀποστράφητι πρὸς Βαλακ, καὶ τάδε λαλήσεις 17 καὶ ἀπεστράφη πρὸς αὐτόν. καὶ ὅδε ἐφειστήκει ἐπὶ τῆς ὁλοκαυτώσεως αὐτοῦ, καὶ πάντες οἱ ἄρχοντες Μωαβ μετ᾿ αὐτοῦ. καὶ εἶπεν αὐτῷ Βαλακ Τί ἐλάλησεν κύριος 18 καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν ἀνάστηθι Βαλακ, καὶ ἄκουε ἐνώτισαι μάρτυς, υἱὸς Σεπφωρ. 19 οὐχ ὡς ἄνθρωπος ὁ θεὸς διαρτηθῆναι, οὐδὲ ὡς υἱὸς ἀνθρώπου ἀπειληθῆναι·· αὐτὸς εἴπας οὐχὶ ποιήσει· λαλήσει, καὶ οὐχὶ ἐμμενεῖ 20 ἰδοὺ εὐλογεῖν παρείλημμαι· εὐλογήσω, καὶ οὐ μὴ ἀποστρέψω. 21 οὐκ ἔσται μόχθος ἐν Ιακωβ, οὐδὲ ὀφθήσεται πόνος ἐν Ισραηλ Κύριος ὁ θεὸς αὐτοῦ μετ᾿ αὐτοῦ, Τὰ ἔνδοξα ἀρχόντων ἐν αὐτῷ 22 θεὸς ὁ ἐξαγαγὼν αὐτοὺς ἐξ Αἰγύπτου ὡς δόξα μονοκέρωτος αὐτῷ. 23 οὐ γάρ ἐστιν οἰωνισμὸς ἐν Ιακωβ; οὐδὲ μαντεία ἐν Ισραηλ. κατὰ καιρὸν ῥηθήσεται Ιακωβ καὶ τῷ Ισραηλ τί ἐπιτελέσει ὁ θεός. 24 ἰδοὺ λαὸς ὡς σκύμνος ἀναστήσεται; καὶ ὡς λέων γαυριωθήσεται· οὐ κοιμηθήσεται ἕως φάγῃ θήραν, καὶ αἷμα τραυματιῶν πίεται. 25 καὶ εἶπεν Βαλακ πρὸς Βαλααμ Οὔτε κατάραις καταράσῃ μοι αὐτόν, οὔτε εὐλογῶν μὴ εὐλογήσῃς αὐτόν. 26 καὶ ἀποκριθεὶς Βαλααμ εἶπεν τῷ Βαλακ Οὐκ ἐλάλησά σοι λέγων τὸ ῥῆμα ὃ ἐὰν λαλήσῃ ὁ θεός, τοῦτο ποιήσω· 27 καὶ εἶπεν Βαλακ πρὸς Βαλααμ Δεῦρο παραλάβω σε εἰς τόπον ἄλλον, εἰ ἀρέσει τῷ θεῷ, καὶ καταρᾶσαί μοι αὐτὸν ἐκεῖθεν 28 καὶ παρέλαβεν Βαλακ τὸν Βαλααμ ἐπὶ κορυφὴν τοῦ Φογωρ, τὸ παρατεῖνον εἰς τὴν ἔρημον. 29 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ Οἰκοδόμησόν μοι ὧδε ἑπτὰ βωμούς, καὶ ἑτοίμασόν μοι ὧδε ἑπτὰ μόσχους καὶ ἑπτὰ κριούς. 30 καὶ ἐποίησεν Βαλακ καθάπερ εἶπεν αὐτῷ Βαλααμ καὶ ἀνήνεγκεν μόσχον καὶ κριὸν ἐπὶ τὸν βωμόν

Бележки към Числа 23

2. καὶ ἀνήνεγκεν: в еврейския текст и Валак и Валаам принесоха. — ἐπὶ τὸν βωμόν: по-буквално от Ревизирания превод на всеки жертвеник. Така и в ст. 4.

3. Παράστηθι ἐπί: застани при. Гръцкият усет би изисквал παραστῆναι да се свързва с датив, но в еврейския текст следва предлог, който е предаден с ἐπί. — εἴ μοι φανεῖται κτλ.: дано ми се яви Бог. — ὁ θεός: в еврейския текст Йеова. — καὶ παρέστη… τὸν θεόν: не е в еврейския текст. — εὐθεῖαν: подразбира се ὁδόν. В Ревизирания превод: и отиде на голо възвишение. Гръцкият може да значи само отиде направо.

6. ἐφειστήκει: стоеше. Срв. ст. 17. — ὁλοκαυτωμάτων: при този вид жертва месото се изгаряло изцяло и не се ядяло. — καὶ ἐγενήθη πνεῦμα θεοῦ ἐπ᾿ αὐτῷ: не е в еврейския текст.

7. παραβολήν: гръцкият преводач удачно е избрал думата παραβολή, за да предаде еврейския оригинал, който често се превежда притча. Еврейската дума първоначално значела поставяне едно до друго и се прилагала към вид съчинение като следващото: от двустишия, в които всеки втори ред повтаря в друга форма предишния. Значението на „притча“ в Новия Завет е друго. Там тя е „сравнение“ в смисъл на „илюстрация“ или „аналогия“, което е било признато значение на παραβολή в добрия гръцки. Срв. 1 Цар. 24:14 ἡ παραβολὴ ἡ ἀρχαία. От παραβολή чрез латинското parabolare идва френското parler.

8. τί ἀράσωμαι: какво проклятие да произнеса над него? Τί е сроден акузатив.

9. ὄψομαι, προσνοήσω: в Ревизирания превод виждам го, гледам го. Προσνοεῖν се среща осем пъти в LXX. Liddell–Scott го признават само като погрешно четене у Ксенофонт. — βουνῶν: вж. бел. към 4 Цар. 2:16. — λαὸς μόνος κατοικήσει: това пророчество се изпълнило напълно чрез обособеността на юдеите между народите на света, до която довела религията им. Според първосвещеника Елеазар в Писмото на Аристей това било изричната цел на Мойсеевата система. — ἐν ἔθνεσιν: юдеите обикновено говорели за τὰ ἔθνη (езичниците) в противоположност на себе си. — ἐξηκριβάσατο: аорист медий от ἐξακριβάζειν. Този глагол се среща и в Йов 28:3 и в Дан. OG 7:19.

10. τὸ σπέρμα: в еврейския текст праха. Преводачът е уловил смисъла. — δήμους: в еврейския текст четвъртата част. Думата за множество се различава само с една буква от думата за четвърт. — ἀποθάνοι ἡ ψυχή κτλ.: в еврейския текст Да умре душата ми със смъртта на праведните. Смисълът на тази молитва в този контекст не е ясен. В гръцкия последните два реда не си съответстват по смисъл, което показва, че нещо не е наред. Но гръцкият текст на втория ред дава по-естествен край на пророчеството, което се отнася до благоденствието на Израил, отколкото еврейският, както е преведен в английския превод. Може би думата, преведена краят ми, трябва да се разбира като потомството ми.

11. εὐλόγηκας εὐλογίαν: вж. Гр. 22 (сроден акузатив).

13. ἐξ ὧν: има и друго четене, ἐξ οὗ, което граматиката изисква. — οὐκ ὄψῃ αὐτόν: тук еврейският текст няма отрицание, но и двете четения дават добър смисъл. — ἀλλ᾿ ἤ: вж. Гр. 28. — ἐκεῖθεν: вж. Гр. 26 (плеонастично ἐκεῖ).

14. εἰς ἀγροῦ σκοπιὰν κτλ.: на наблюдателницата на полето, на върха на изсечения в камък. В Ревизирания превод: в полето Цофим, на върха на Фасга. Цофим тук е собствено име, но значи Стражите. Фасга също е собствено име на известна планина, която гледа към Йорданската долина от изток. Смята се, че преводачът е стигнал до λελαξευμένου чрез арамейско значение на корена.

15. ἐγὼ δὲ πορεύσομαι ἐπερωτῆσαι τὸν θεόν: в еврейския текст докато аз срещна (Го) там. Тук, както в ст. 3, еврейският текст изпуска споменаването на „питането на Бога“ — може би от благоговение. Тук смисълът е непълен без него.

18. ἐνώτισαι μάρτυς: послушай ме като свидетел. В еврейския текст послушай ме. Гръцкият превод тук може да се проследи до различно поставяне на гласните в еврейския текст. Същите съгласни, които могат да се четат мене, могат да значат и мой свидетел. Ἐνωτίζεσθαι е често в LXX, напр. Бит. 4:23; Съд. 5:3; Ер. 23:18. Среща се и в Деян. 2:14.

19. διαρτηθῆναι: да бъде подведен. В еврейския текст да лъже. Διαρτᾶν се среща само тук в LXX. В Иудит 8:16 намираме: οὐχ ὡς ἄνθρωπος ὁ θεὸς ἀπειληθῆναι, οὐδὲ ὡς υἱὸς ἀνθρώπου διαιτηθῆναι. — ἀπειληθῆναι: да бъде уплашен със заплахи. В Ревизирания превод да се разкае.

20. ἰδοὺ εὐλογεῖν κτλ.: гръцкият тук възпроизвежда еврейския текст: Ето, получих да благословя. Ревизираният превод добавя думата заповед. — εὐλογήσω κτλ.: в Ревизирания превод и Той благослови, и не мога да го отменя. — οὐ μὴ ἀποστρέψω: непреходно, както често: няма да се върна назад.

21. οὐκ ἔσται μόχθος κτλ.: в Ревизирания превод Не видя беззаконие в Яков, нито видя превратност в Израил. Употребените тук еврейски съществителни могат да значат или грях, или скръб. „Беззаконие“ и „превратност“ решават въпроса в едната посока, μόχθος и πόνος — в другата. Но производните на последните, μοχθηρία и πονηρία, биха съвпаднали с английския превод. — τὰ ἔνδοξα ἀρχόντων κτλ.: славата на вождове е в него, т.е. Израил има славни вождове. В Ревизирания превод и царски вик е сред тях. Може би гръцките преводачи са сменили „цар“ с „вождове“, за да избегнат вид на анахронизъм.

22. ὡς δόξα μονοκέρωτος: „еднорогът“ се появява общо на осем места в LXX — Чис. 23:22; 24:8; Втор. 33:17; Йов 39:9; Пс. 21:22; 28:6; 77:69; 91:11. В Ревизирания превод той навсякъде е сведен до див бик, освен там, където изобщо липсва (Пс. 77:69). От Втор. 33:17 ясно личи, че животното имало повече от един рог. Затова преводът на Вулгата — cuius fortitudo similis est rhinocerotis („чиято сила е като на носорог“) — е лишен от правдоподобност. Трябва да се отбележи, че паралелизмът по смисъл, който в повечето от тези двустишия е много тесен, тук изобщо липсва.

23. οὐ γάρ ἐστιν οἰωνισμὸς κτλ.: това е буквален превод на еврейския текст. Полето на Ревизирания превод влага в думите такъв смисъл: Наистина няма гадаене срещу Яков, нито прорицание срещу Израил, т.е. безполезно е да се викат гадатели, за да ги проклинат. — κατὰ καιρὸν κτλ.: напълно правилно като превод на еврейския текст, освен че ἐπιτελέσει би трябвало да е перфект. Но смисълът не е ясен на нито един от двата езика. И тук липсва паралелизмът по смисъл и изглежда, че първоначално Израил е трябвало да уравновесява Яков.

24. γαυριωθήσεται: трябва да идва от γαυριοῦν, а не от γαυριᾶν. Има и форма γαυροῦν (Прем. 6:2; 3 Мак. 3:11). Γαυριᾶν се среща в Иудит 9:7; Йов 3:14; 39:21, 22. За залога вж. Гр. 25. — τραυματιῶν: τραυματίας собствено значи ранен човек, както у Аристотел (Поетика 14, 13) и у Лукиан (Истинска история I 38). В LXX се употребява за човек, загинал от рана, напр. Чис. 19:16; 31:8; Съд. 16:24; 1 Цар. 17:52. Думата е много честа.

25. οὔτε εὐλογῶν κτλ.: вж. Гр. 25 (усилващо причастие).

27. Δεῦρο παραλάβω κτλ.: тук трябва да се пунктира след εἰς τόπον ἄλλον. Думите εἰ ἀρέσει τῷ θεῷ вървят с καὶ κατάρασαι: Ако е угодно на Бога, прокълни ми го оттам.

28. Φογωρ: = Пеор. — τὸ παρατεῖνον εἰς τὴν ἔρημον: мястото, което се простира към пустинята, в приложение към κορυφήν. В Ревизирания превод: което гледа към пустинята.

1 καὶ ἰδὼν Βαλααμ ὅτι καλόν ἐστιν ἔναντι κυρίου εὐλογεῖν τὸν Ισραηλ οὐκ ἐπορεύθη κατὰ τὸ εἰωθὸς εἰς συνάντησιν τοῖς οἰωνοῖς καὶ ἀπέστρεψεν τὸ πρόσωπον αὐτοῦ εἰς τὴν ἔρημον. 2 καὶ ἐξάρας Βαλααμ τοὺς ὀφθαλμοὺς αὐτοῦ καθορᾷ τὸν Ισραηλ ἐστρατοπεδευκότα κατὰ φυλάς καὶ ἐγένετο πνεῦμα θεοῦ ἐν αὐτῷ. 3 καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν Φησὶν Βαλααμ υἱὸς Βεωρ; φησὶν ὁ ἄνθρωπος ὁ ἀληθινῶς ὁρῶν, 4 φησὶν ἀκούων λόγια θεοῦ, ὅστις ὅρασιν θεοῦ εἶδεν, ἐν ὕπνῳ. ἀποκεκαλυμμένοι οἱ ὀφθαλμοὶ αὐτοῦ 5 ὡς καλοί σου οἱ οἶκοι, Ιακωβ, αἱ σκηναί σου, Ισραηλ· 6 ὡσεὶ νάπαι σκιάζουσαι, καὶ ὡσεὶ παράδεισοι ἐπὶ ποταμῶν· καὶ ὡσεὶ σκηναί ἃς ἔπηξεν Κύριος, ὡσεὶ κέδροι παρ᾿ ὕδατα. 7 ἐξελεύσεται ἄνθρωπος ἐκ τοῦ σπέρματος αὐτοῦ, καὶ κυριεύσει ἐθνῶν πολλῶν καὶ ὑψωθήσεται ἢ Γωγ βασιλεία, αὐτοῦ καὶ αὐξηθήσεται ἡ βασιλεία αὐτοῦ. 8 θεὸς ὡδήγησεν αὐτὸν ἐξ Αἰγύπτου, ὡς δόξα μονοκέρωτος αὐτῷ ἔδεται ἔθνη ἐχθρῶν αὐτοῦ, καὶ τὰ πάχη αὐτῶν ἐκμυελιεῖ, καὶ ταῖς βολίσιν αὐτοῦ κατατοξεύσει ἐχθρόν. 9 κατακλιθεὶς ἀνεπαύσατο ὡς λέων καὶ ὡς σκύμνος· τίς ἀναστήσει αὐτόν οἱ εὐλογοῦντές σε εὐλόγηνται, καὶ οἱ καταρώμενοί σε κεκατήρανται. 10 καὶ ἐθυμώθη Βαλακ ἐπὶ Βαλααμ, καὶ συνεκρότησεν ταῖς χερσὶν αὐτοῦ· καὶ εἶπεν Βαλακ πρὸς Βαλααμ Καταρᾶσθαι τὸν ἐχθρόν μου κέκληκά σε, καὶ ἰδοὺ εὐλογῶν εὐλόγησας τρίτον τοῦτο 11 νῦν οὖν φεῦγε εἰς τὸν τόπον σου· εἶπα Τιμήσω σε, καὶ νῦν ἐστέρησέν σε Κύριος τῆς δόξης. 12 καὶ εἶπεν Βαλααμ πρὸς Βαλακ Οὐχὶ καὶ τοῖς ἀγγέλοις σου οὓς ἀπέστειλας πρός με ἐλάλησα λέγων 13 Ἐάν μοι δῷ Βαλακ πλήρη τὸν οἶκον αὐτοῦ ἀργυρίου καὶ χρυσίου, οὐ δυνήσομαι παραβῆναι τὸ ῥῆμα Κυρίου, ποιῆσαι αὐτὸ πονηρὸν ἢ καλὸν παρ᾿ ἐμαυτοῦ ὅσα ἐὰν εἴπῃ ὁ θεός, ταῦτα ἐρῶ 14 καὶ νῦν ἰδοὺ ἀποτρέχω εἰς τὸν τόπον μου δεῦρο συμβουλεύσω σοι τί ποιήσει ὁ λαὸς οὗτος τὸν λαόν σου ἐπ᾿ ἐσχάτου τῶν ἡμερῶν. 15 καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν Φησὶν Βαλααμ υἱὸς Βεωρ, φησὶν ὁ ἄνθρωπος ὁ ἀληθινῶς ὁρῶν, 16 ἀκούων λόγια θεοῦ, ἐπιστάμενος ἐπιστήμην παρὰ Ὑψίστου; καὶ ὅρασιν θεοῦ ἰδών, ἐν ὕπνῳ, ἀποκεκαλυμμένοι οἱ ὀφθαλμοὶ αὐτοῦ 17 δείξω αὐτῷ, καὶ οὐχὶ νῦν μακαρίζω, καὶ οὐκ ἐγγίζει· ἀνατελεῖ ἄστρον ἐξ Ιακωβ, καὶ ἀναστήσεται ἄνθρωπος ἐξ Ισραηλ, καὶ θραύσει τοὺς ἀρχηγοὺς Μωαβ, καὶ προνομεύσει πάντας υἱοὺς Σηθ. 18 καὶ ἔσται Εδωμ κληρονομία, καὶ ἔσται κληρονομία Ησαυ ὁ ἐχθρὸς αὐτοῦ καὶ Ισραηλ ἐποίησεν ἐν ἰσχύι. 19 καὶ ἐξεγερθήσεται ἐξ Ιακωβ, καὶ ἀπολεῖ σῳζόμενον ἐκ πόλεως. 20 καὶ ἰδὼν τὸν Αμαληκ καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν ἀρχὴ ἐθνῶν Αμαληκ καὶ τὸ σπέρμα αὐτῶν ἀπολεῖται 21 καὶ ἰδὼν τὸν Καιναῖον καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν ἰσχυρὰ ἡ κατοικία σου· καὶ ἐὰν θῇς ἐν πέτρᾳ τὴν νοσσιάν σου, 22 καὶ ἐὰν γένηται τῷ Βεωρ νεοσσιὰ πανουργίας; Ἀσσύριοί σε αἰχμαλωτεύσουσιν. 23 καὶ ἰδὼν τὸν Ωγ καὶ ἀναλαβὼν τὴν παραβολὴν αὐτοῦ εἶπεν ὦ, ὦ τίς ζήσεται ὅταν θῇ ταῦτα ὁ θεός 24 καὶ ἐξελεύσεται ἐκ χειρὸς Κιτιαίων, καὶ κακώσουσιν Ασσουρ, καὶ κακώσουσιν Εβραίους, καὶ αὐτοὶ ὁμοθυμαδὸν ἀπολοῦνται. 25 καὶ ἀναστὰς Βαλααμ ἀπῆλθεν, ἀποστραφεὶς εἰς τὸν τόπον αὐτοῦ· καὶ Βαλακ ἀπῆλθεν πρὸς ἑαυτόν.

Бележки към Числа 24

1. εἰς συνάντησιν τοῖς οἰωνοῖς: да посрещне поличбите, т.е. да наблюдава знаци, от които да заключи Божията воля. Срв. 23:15. В Ревизирания превод: да търси заклинания. Еврейската дума е множествено число на онази, която в 23:23 е преведена οἰωνισμός.

3. ὁ ἀληθινῶς ὁρῶν: това изглежда сочи различно четене от еврейския текст, както го имаме. Вж. Ревизирания превод.

4. λόγια θεοῦ: срв. ст. 16; Втор. 33:9; и навсякъде в Псалмите. Св. Павел в Рим. 3:2 употребява израза τὰ λόγια τοῦ θεοῦ, който там е преведен Божиите слова. Срв. Деян. 7:38; 1 Пет. 4:11; Евр. 5:12. — ἐν ὕπνῳ: в Ревизирания превод като пада. — ἀποκεκαλυμμένοι κτλ.: номинатив абсолютен. Вж. Гр. 22. Сънят с отворени очи изглежда се е смятал за белег на магьосника. В φησίν… αὐτοῦ имаме тристишие вместо обичайните двустишия. От ст. 16 изглежда, че един ред е изпаднал.

5. ὡς καλοὶ κτλ.: гледката на израилтяните в стана им, която прави едно пусто място да изглежда населено, внушава видение за народа, трайно заселен в плодородна земя и процъфтяващ като добре напоявана горичка.

6. ὡσεὶ νάπαι σκιάζουσαι: като сенчести долини. В Ревизирания превод Като долини са разпрострени. — παράδεισος: персийска дума със значение парк, градина за удоволствие, позната на читателите на Ксенофонт. Еврейската дума тук е същата, която в Бит. 2 и 3 е преведена градина. В Неемия, Еклесиаст, Песен на песните и Сирах еврейският текст има пардес, което вероятно е заемка от персийски. — σκηναί: в Ревизирания превод алое. Колкото и любопитна да изглежда тази разлика, тя не е неестествена. Защото еврейската дума в ст. 5, преведена οἶκοι от гръцките и шатри от английските преводачи, се различава само с една точка от употребената тук. Думата lign-aloes стои вместо lignum aloës, латински превод на гръцкото ξυλαλόη. Горчивото алое било известно и като ἀγάλλοχον, което може би е семитската дума, заета и изменена, за да ѝ се придаде донякъде гръцки вид.

7. ἐξελεύσεται ἄνθρωπος κτλ.: в Ревизирания превод Вода ще тече от ведрата му и семето му ще бъде в много води.⁸¹ — ὑψωθήσεται ἢ Γωγ βασιλεία: царството му ще бъде по-високо от Гог. В еврейския текст царят му ще бъде по-висок от Агаг. Гог (Ез. 38:2; 39:1) изглежда не е на мястото си тук. Може би истинското четене е Ог (срв. ст. 23), което има три съгласни в еврейски и лесно би могло да се промени или в Гог, или в Агаг. Освен това Ог другаде се споменава като образ на могъщ цар (Пс. 134:11; 135:20) и току-що бил покорен от Израил (Чис. 21:33–35). При това предположение „царят“ ще бъде Йеова. При четенето „Агаг“ царят естествено би бил Саул. Но да се вземе човек, който още не е роден, като мярка за сравнение за друг човек в същото положение е твърде голям анахронизъм дори за пророчество. За формата на сравнението вж. Гр. 23.

8. θεὸς ὡδήγησεν κτλ.: в 23:22 с малка разлика. Разликата в оригинала се свежда само до тази между единствено и множествено число (αὐτόν, αὐτούς). — καὶ τὰ πάχη κτλ.: и ще изсмуче мозъка от тлъстината им. В Ревизирания превод и ще строши костите им. Двете едва ли са преводи на един и същ оригинал, макар единият процес да предшества другия. Метафората и в двата случая е от хищен звяр, но гръцкият текст много добре се поддава на представата, че юдеите поглъщат богатството на другите народи. Ἐκμυελίζειν се среща само тук. За πάχος срв. Еврипид, Киклоп 380: οἳ σαρκὸς εἶχον εὐτραφέστατον πάχος. — βολίσιν: стрели. Срв. Изх. 19:13 ἢ βολίδι κατατοξευθήσεται; Ер. 27:9 ὡς βολὶς μαχητοῦ συνετοῦ. Този ред не е в съгласие с образа на дивия звяр, който се подновява в следващото двустишие.

9. κεκατήρανται: вж. Гр. 15.

10. συνεκρότησεν ταῖς χερσίν: срв. Лукиан, Сънят 14: ἠγανάκτει καὶ τὼ χεῖρε συνεκρότει καὶ τοὺς ὀδόντας ἐνέπριε.

13. ποιῆσαι αὐτὸ πονηρὸν κτλ.: да го направя лошо или добро (т.е. проклятие или благословия). Вж. бел. към 22:18.

14. ἀποτρέχω: това изглежда е била обичайната дума за отивам си в александрийския гръцки и не е внушавала нищо недостойно, защото се употребява в най-тържествени случаи, както в Ис. Нав. 23:14; Тов. 14:3; Аристей § 273 κἂν ἐκ τοῦ ζῆν ἀποτρέχωσιν. Срв. и Бит. 12:19; 24:51; 32:10; Изх. 3:21; 10:24; 21:5, 7; 1 Цар. 8:22. Изглежда е изместила ἀπέρχομαι. Ер. 44:9 ἀποτρέχοντες ἀπελεύσονται. — ἐπ᾿ ἐσχάτου τῶν ἡμερῶν: Дан. OG 10:14. Това е изразът, употребен в началото на Посланието до евреите. Срв. 2 Пет. 3:3 ἐλεύσονται ἐπ᾿ ἐσχάτων τῶν ἡμερῶν… ἐμπαῖκται.

15. ὁ ἀληθινὸς ὁρῶν: ὁρῶν тук е съществително, а не причастие, както в ст. 3.

16. ἐπιστάμενος κτλ.: тук имаме реда, който липсваше, за да се допълни първото двустишие в ст. 4.

17. δείξω αὐτῷ: в еврейския текст виждам го. Гръцкият няма смисъл и се дължи на грешка на преводача. — μακαρίζω, καὶ οὐκ ἐγγίζει: обявявам го блажен, макар да не е близо. В Ревизирания превод: гледам го, но не отблизо. Ясновидецът във видение вижда далечното бъдеще, не настоящето. Срв. ст. 14. — ἀνατελεῖ ἄστρον κτλ.: това трябва да се отнася до Давид, единственият израилски цар, за когото се казва, че е покорил и Моав, и Едом. — ἄνθρωπος: в Ревизирания превод скиптър. — τοὺς ἀρχηγούς: в Ревизирания превод ъглите (слепоочията). — προνομεύσει: προνομεύειν е дума от късния гръцки със значение опустошавам. И тя, и προνομή плячка (Чис. 31:11) са чести в LXX. — υἱοὺς Σηθ: в Ревизирания превод синовете на смута. Гръцкият преводач или е взел „шет“ за собствено име, или го е оставил непреведено. Трудността му изглежда е била причинена от погрешно поставяне на гласния знак при първата съгласна.

18. Ησαυ: в еврейския текст Сеир. „Исав“ е друго име за „Едом“, а Сеир е планина в земята на Едом. — ἐποίησεν ἐν ἰσχύι: в Ревизирания превод докато Израил върши мъжествени дела. За ἐν вж. Гр. 27.

19. ἐξεγερθήσεται: подразбира се τις. В Ревизирания превод ще владее някой. — καὶ ἀπολεῖ κτλ.: и ще погуби онзи, който бяга от град. В Ревизирания превод: и ще погуби остатъка от града. Това изглежда се отнася до някакъв удар срещу Моав, по-късен от времето на Давид.

20. ἰδὼν τὸν Αμαληκ: предполага се, че Валаам зърва някакъв стан на номадите амаликитци, който случайно е бил в зрителното му поле. Той може да пророкува за някой народ само когато има част от него пред очите си. Така и съвременният ясновидец трябва по някакъв начин да бъде поставен във връзка с лицето, за което го питат. — τὸ σπέρμα αὐτῶν: в Ревизирания превод краят му. И гръцките, и английските преводачи са последователни в превода на същата еврейска дума в края на първото пророчество (23:10). Но гръцкият превод тук има недостатъка, че изцяло губи словесната антитеза между „начало“ и „край“, която съществува в оригинала. В 1 Пар. 4:43 четем, че 500 мъже от синовете на Симеон отишли в планината Сеир и поразили остатъка от амаликитците. От контекста изглежда, че това е станало в дните на Езекия.

21. τὸν Κεναῖον: в Съд. 1:16 (LXX) кенейците са наречени потомци на Йотор, тъста на Мойсей (вж. бел. към Изх. 2:18). В 1 Цар. 15:6 Саул, когато се готви да нападне амаликитците, предупреждава кенейците като стари приятели на Израил да се оттеглят от тях. — καὶ ἐὰν θῇς κτλ.: в Ревизирания превод и гнездото ти е поставено в скалата. Паралелизмът на двустишията изисква този ред да повтаря предходния. Затова е грешка той да се подчинява на следващото изречение. — νοσσιάν: = νεοσσιάν. Срв. ст. 22. Еврейската дума, преведена така (кен), съдържа непреводима игра на думи с името на кенейците (кейни).

22. καὶ ἐὰν γένηται κτλ.: и ако стане на Веор гнездо на коварство (νεοσσιὰ πανουργίας). В Ревизирания превод: Все пак Каин ще бъде опустошен. Това необикновено разминаване може отчасти да се обясни, без да се предполага различно четене. Гръцкият преводач е взел собственото име Каин за общото съществително гнездо (кен) от предишния стих, а от друга страна е разбрал като собствено име думата баер, която значи опустошение. Грей предлага дори обяснение на πανουργίας. — Ἀσσύριοι αἰχμαλωτεύσουσίν σε: кога е станало това? Асирийците за пръв път влезли в пряк допир с Израил по времето на Салманасар II (860 г. пр.Хр.). Този владетел разбил дамаския цар и споменава Ахав между съюзниците на противника си. Но походите му изглежда са били ограничени в областта на Дамаск и едва ли биха засегнали номадско племе по границите на Моав и Юда. Най-ранната възможна дата изглежда е царуването на Раманирари III (811 г. пр.Хр.), който „покорил всички крайбрежни земи на запад, включително Тир, Сидон, Израил, Едом и Филистия“. По онова време обаче асирийските действия в областите на Палестина още били изключение. Едва при Теглат-Фаласар III (745 г. пр.Хр.) опасността от асирийско завоевание станала належаща и постоянна. И изглежда вероятно, че кенейците, които били така тясно свързани с Юда (Съд. 1:16), не са пострадали сериозно до нашествието на Сенахирим (701 г. пр.Хр.).⁸²

23. καὶ ἰδὼν τὸν Ωγ: в еврейския текст нищо не отговаря на тези думи, макар че аналогията на ст. 20 и 21 го изисква. Унищожението на Ог вече е разказано (Чис. 21:33–35). — ὅταν θῇ ταῦτα: θεῖναι тук изглежда има смисъл определя. Тъй като това е началото на нова παραβολή, изглежда, че ταῦτα се отнася до онова, което следва.

24. καὶ ἐξελεύσεται κτλ.: в еврейския текст буквално и кораби от ръката на Китим. — Κιτιαίων: евр. Китим = Κίτιον, град в Кипър. Името било разпрострено от града, първоначално финикийско селище, върху острова (Йосиф Флавий, Древности I 6, 1: Χέθιμος δὲ Χεθιμὰ τὴν νῆσον ἔσχεν· Κύπρος αὕτη νῦν καλεῖται), а оттам и върху гърците изобщо. В 1 Мак. 1:1 за Александър Велики се казва, че дошъл от земята Χεττιιμ, а в 8:5 на същата книга Персей е наречен Κιτιέων βασιλεύς. Китим е представен в Бит. 10:4 като син на Яван (= Ἰάονες, Ἴωνες). Разрушаването на Асирийската империя станало около 606 г. пр.Хр., но в никакъв случай не поради действието на гръцки кораби. Ако еврейският текст е здрав и това последно пророчество изобщо се е изпълнило, изглежда, че се отнася до времето на Александър Велики, когато Асирия споделила съдбата на Персийската империя, на която тогава била част. — Εβραίους: евр. Евер. В Бит. 10:21 Сим е наречен „баща на всички синове на Евер“. — ὁμοθυμαδόν: собствено единодушно. Тук може би = всички заедно. В еврейския текст също.

Въведение към историята на Самсон

Самсон е най-откровено езическата фигура в цялата Библия — герой като Херакъл, с добър апетит, готов да пирува или да се бие, непобедим срещу врага, но безпомощен пред жените. Името му на еврейски е Шимшон. Формата Самсон идва от Вулгата и предава Σαμψων на Септуагинта. Последното може да е грешка на преводачите, а може да предава по-старо и по-вярно предание от масоретското за произношението на еврейския.

Според Йосиф Флавий (Древности V 8, 4) името значи „силен“. Съвременните учени обаче го свързват с шемеш, еврейската дума за слънце. А тъй като Бет-Шемеш, „Домът на Слънцето“, бил близо до родното място на героя, някои искат да превърнат Самсон в соларен мит. Ние предпочитаме по-земния възглед, който вижда в историята на Самсон редица местни легенди, взети от летописите на племето Дан. Несъмнено в областта на Цора и Ещаол наистина е имало някакъв силен човек, който извършил храбри дела срещу филистимците и за които по-късно се разказвало с украси. Трябва да помним, че макар легендите за Самсон по всичко изглежда да са много ранни, те не са били записани във вида, в който ги имаме, преди Вавилонския плен (срв. Съд. 18:30).

Историята на Самсон като цяло може да се раздели на следните части:

1. Разказът за раждането — гл. 13.

2. Разказът за женитбата — гл. 14.

3. Разказът за лисиците — 15:1–8.

4. Разказът за челюстта — 15:9–19.

5. Разказът за портите на Газа — 16:1–3.

6. Разказът за Далида и смъртта на Самсон — 16:4–31.

От тях първият и последните два нямат органична връзка нито помежду си, нито с останалите, докато вторият, третият и четвъртият са тясно свързани.

Има основание да смятаме първия разказ за най-късния от всички. Защото фактът, че благовещение за раждане се смята за уместно, показва, че човекът, за когото се разказва, вече е станал прочут. Както при Сара (Бит. 16:1), при Анна (1 Цар. 1:2) и в Новия Завет при Елисавета (Лука 1:7), майката на чудното дете дотогава била безплодна.

Свързването на Самсон с назорейството, общо за първия и последния разказ (Съд. 13:5, 7; 16:17), изглежда като свещенически опит да се хвърли някаква наметка на благочестиво намерение върху иначе неосветените постъпки на героя. Тази институция се споменава още в Ам. 2:11 редом с пророчеството. Законът за назорея може да се прочете в Чис. 6:1–21. Но дадените там предписания се отнасят до временен обет, направен от самия човек за някаква особена цел. Единствените паралели на пожизненото назорейство на Самсон са Самуил (1 Цар. 1:11) в Стария Завет и Йоан Кръстител (Лука 1:15) в Новия. Но представата, че Самсон е бил назорей в какъвто и да е смисъл, трудно се съгласува с общия дух на разказа. Като ял мед, взет от трупа на лъва, Самсон нарушавал закона за назорея (Чис. 6:6). Не е вероятно и да се е въздържал от вино по време на седемдневното пиршество (Съд. 14:10). Освен това хората особено често „умирали съвсем внезапно до него“ (Чис. 6:9), без посвещението му изглежда да е било засегнато от това. Трябва да се отбележи и че във всички легенди освен първата и последната тайната на силата на Самсон не е в неподстриганата му коса, а в Духа Господен, който мощно слиза върху него (14:6, 19; 15:14). Тази форма на вдъхновение ни напомня за яростта на берсерките у древните скандинавци.

В дните на Самсон, както и в дните на Самуил и Саул, филистимците били потисниците на Израил. Те били чужди нашественици, които успели да дадат на цялата страна на юдеите името Палестина, което тя носи и до днес. Те се установили в плодородните низини на морския бряг на Ханаан. Интересен е въпросът откъде са дошли. Може би от Крит през микенския период, когато Крит бил център на морска държава, чиято мощ и богатство личат от неотдавна разкопаните развалини на Кносос. Ако е така, културата и начинът им на живот може да са били подобни на тези на ранните гърци, както са изобразени в Омировите поеми. Епитетът „необрязани“, прилаган особено към филистимците, показва как юдеите усещали разликата между себе си и тези чужденци. Защото много от другите им съседи били от семитска раса и практикували обрязването като тях. Тези съображения биха могли да обяснят защо името на филистимците в LXX е преведено „чужденци“ (ἀλλόφυλοι).⁸³ От друга страна, може би гледаме твърде далеч назад. В Макавейските книги ἀλλόφυλοι няколко пъти се употребява като име за езичниците изобщо. А жителите на крайбрежната равнина на Палестина били напълно елинизирани по времето, когато бил направен преводът на LXX, и затова преводачът може да ги нарича ἀλλόφυλοι.

Не личи докъде се простирала властта на филистимците над израилските племена. Северните племена не влизат в обсега на разказа. Но южните данити и съседното племе Юда (Съд. 15:11) са представени като напълно покорени от филистимците и живеещи в подчинение без съпротива. Самсон не е военачалник като Варак, Гедеон или Йефтай и не организира въоръжено въстание. Подобно на съседите си, той отначало живее в мир с господстващия народ и е готов дори да си вземе жена от тях. Подвизите му не са военни действия, а изблици на ярост, предизвикани от лични обиди.

В особените отношения на Самсон с жена му филистимка, която той отива да посещава в бащиния ѝ дом, някои са видели пример за една стара форма на брак, за която се смята, че е съществувала у някои народи. При нея жената не се премествала в дома на мъжа си, а продължавала да живее със своето семейство и мъжът ѝ я посещавал там. По времето на разказа за Самсон този обичай може да е преобладавал при бракове между израилтяни и чужденци. Авимелех имал подобни отношения с една ханаанка в Сихем. По подобен начин в Илиадата намираме омъжените дъщери на Приам да живеят в двореца му. Следи от същия обичай са оцелели и в спартанските институции.

Разказът за лисиците и главните има любопитен паралел в римския фолклор. На Цериалиите, на 19 април, в Цирка пускали лисици с привързани към тях горящи главни. Овидий, Фасти IV 681:

Cur igitur missae vinctis ardentia taedis terga ferant vulpes, causa docenda mihi. („Защо пуснатите лисици носят гърбове, пламнали от вързани факли — трябва да обясня причината.“)

После той разказва историята, както я чул от един стар кръчмар в Карсеоли. Едно дванадесетгодишно момче хванало лисица, която крадяла от курника, увило я в слама и я подпалило. Лисицата избягала и изгорила нивите.

Factum abiit, monimenta manent: nam vivere captam nunc quoque lex vulpem Carseolana vetat; utque luat poenas, gens haec Cerealibus ardet, quoque modo segetes perdidit, ipsa perit. („Делото отмина, паметта остава: и днес законът на Карсеоли забранява хваната лисица да остане жива; и за да изкупи вината, този род гори на Цериалиите и загива по същия начин, по който погуби посевите.“)

Епизодът с лисиците завършил със страшно нещастие за жената и тъста на Самсон. Но това е отминато леко, понеже се случило с филистимци. Не така е с трагедията на последната сцена, в която героят, сляп и пленен, е изведен от тъмницата, за да забавлява враговете си. Милтън е видял как патосът на това положение се поддава на драма по гръцки образец. Какво може да бъде по-хубаво от дитирамбичния плач на хора над поразения герой:

„…с клюмнала глава, без опора, като човек без надежда, изоставен… Или очите ми лъжат? Може ли това да е той, онзи героичен, прославен, неудържим Самсон? Когото невъоръжен не можеше да удържи ни човешка сила, ни най-лютият звяр; който разкъса лъва, както лъвът разкъсва яре; който се хвърляше срещу строени войски, облечени в желязо, и сам без оръжие правеше оръжията смешни, безполезна изработката на меден щит и копие…“⁸⁴

Самсон уби при смъртта си повече, отколкото уби в живота си, но не донесе избавление на сънародниците си. Поуката от историята му е същата като поуката от Аякс, както го изобразява Софокъл, и Милтън я извлича така:

„Но какво е силата без двоен дял мъдрост? Огромна, тромава, тежка, горделиво уверена, но готова да падне от най-слабите хитрини; не създадена да властва, а да служи там, където мъдростта заповядва.“

1 Καὶ προσέθηκαν οἱ υἱοὶ Ισραηλ ποιῆσαι τὸ πονηρὸν ἐνώπιον κυρίου καὶ παρέδωκεν αὐτοὺς Κύριος ἐν χειρὶ Φυλιστιιμ τεσσαράκοντα ἔτη. 2 Καὶ ἦν ἀνὴρ εἷς ἀπὸ Σαραα ἀπὸ δήμου συγγενείας τοῦ Δανι καὶ ὄνομα αὐτῷ Μανωε καὶ γυνὴ αὐτῷ στεῖρα καὶ οὐκ ἔτεκεν 3 καὶ ὤφθη ἄγγελος Κυρίου πρὸς τὴν γυναῖκα καὶ εἶπεν πρὸς αὐτήν ἰδοὺ σὺ στεῖρα καὶ οὐ τέτοκας καὶ συλλήμψῃ υἱόν. 4 καὶ νῦν φύλαξαι δὴ καὶ μὴ πίῃς οἶνον καὶ μέθυσμα, καὶ μὴ φάγῃς πᾶν ἀκάθαρτον· 5 ὅτι ἰδοὺ σὺ ἐν γαστρὶ ἔχεις καὶ τέξῃ υἱόν, καὶ σίδηρος οὐκ ἀναβήσεται ἐπὶ τὴν κεφαλὴν αὐτοῦ, ὅτι ναζιρ θεοῦ ἔσται τὸ παιδάριον ἀπὸ τῆς κοιλίας· καὶ αὐτὸς ἄρξεται τοῦ σῶσαι τὸν Ισραηλ ἐκ χειρὸς Φυλιστιιμ. 6 καὶ εἰσῆλθεν ἡ γυνὴ καὶ εἶπεν τῷ ἀνδρὶ αὐτῆς λέγουσα Ἄνθρωπος θεοῦ ἦλθεν πρός με, καὶ εἶδος αὐτοῦ ὡς εἶδος ἀγγέλου θεοῦ φοβερὸν σφόδρα· καὶ οὐκ ἠρώτησα αὐτόν πόθεν ἐστίν, καὶ τὸ ὄνομα αὐτοῦ οὐκ ἀπήγγειλέν μοι. 7 καὶ εἶπέν μοι ἰδοὺ σὺ ἐν γαστρὶ ἔχεις καὶ τέξῃ υἱόν καὶ νῦν μὴ πίῃς οἶνον καὶ μέθυσμα, καὶ μὴ φάγῃς πᾶν ἀκάθαρτον, ὅτι ἅγιον θεοῦ ἔσται τὸ παιδάριον ἀπὸ γαστρὸς ἕως ἡμέρας θανάτου αὐτοῦ. 8 καὶ προσηύξατο Μανωε πρὸς Κύριον καὶ εἶπεν ἐν ἐμοί, Κύριε Αδωναιε, τὸν ἄνθρωπον τοῦ θεοῦ ὃν ἀπέστειλας, ἐλθέτω δὴ ἔτι πρὸς ἡμᾶς, καὶ συμβιβασάτω ἡμᾶς τί ποιήσωμεν τῷ παιδίῳ τῷ τικτομένῳ 9 καὶ εἰσήκουσεν ὁ θεὸς τῆς φωνῆς Μανωε, καὶ ἦλθεν ὁ ἄγγελος τοῦ θεοῦ ἔτι πρὸς τὴν γυναῖκα καὶ αὕτη ἐκάθητο ἐν ἀγρῷ, καὶ Μανωε ὁ ἀνὴρ αὐτῆς οὐκ ἦν μετ᾿ αὐτῆς. 10 καὶ ἐτάχυνεν ἡ γυνὴ καὶ ἔδραμεν καὶ ἀνήγγειλεν τῷ ἀνδρὶ αὐτῆς, καὶ εἶπεν πρὸς αὐτόν ἰδοὺ ὦπται πρός με ὁ ἀνήρ ὃς ἦλθεν ἐν ἡμέρᾳ πρός με. 11 καὶ ἀνέστη καὶ ἐπορεύθη Μανωε ὀπίσω τῆς γυναικὸς αὐτοῦ καὶ ἦλθεν πρὸς τὸν ἄνδρα καὶ εἶπεν αὐτῷ εἰ σὺ εἶ ὁ ἀνὴρ ὁ λαλήσας πρὸς Τὴν γυναῖκα; καὶ εἶπεν ὁ ἄγγελος Ἐγώ. 12 καὶ εἶπεν Μανωε Νῦν ἐλεύσεται ὁ λόγος σου· τίς ἔσται κρίσις τοῦ παιδίου καὶ τὰ ποιήματα αὐτοῦ 13 καὶ εἶπεν ὁ ἄγγελος Κυρίου πρὸς Μανωε ἀπὸ πάντων ὧν εἴρηκα πρὸς τὴν γυναῖκα φυλάξεται· 14 ἀπὸ παντός ὃ ἐκπορεύεται ἐξ ἀμπέλου τοῦ οἴνου οὐ φάγεται, καὶ οἶνον καὶ σικερα μέθυσμα μὴ πιέτω, καὶ πᾶν ἀκάθαρτον μὴ φαγέτω πάντα ὅσα ἐνετειλάμην αὐτῇ φυλάξεται 15 Καὶ εἶπεν Μανωε πρὸς τὸν ἄγγελον Κυρίου κατάσχωμεν ὧδέ σε καὶ ποιήσωμεν ἐνώπιόν σου ἔριφον αἰγῶν.· 16 καὶ εἶπεν ὁ ἄγγελος Κυρίου πρὸς Μανωε Ἐὰν κατάσχῃς με; οὐ φάγομαι ἀπὸ τῶν ἄρτων σου· καὶ ἐὰν ποιήσῃς ὁλοκαύτωμα, τῷ κυρίῳ ἀνοίσεις αὐτό ὅτι οὐκ ἔγνω Μανωε ὅτι ἄγγελος Κυρίου αὐτός. 17 καὶ εἶπεν Μανωε πρὸς τὸν ἄγγελον Κυρίου Τί τὸ ὄνομά σοι; ὅτι ἔλθοι τὸ ῥῆμά σου, καὶ δοξάσομέν σε. 18 καὶ εἶπεν αὐτῷ ὁ ἄγγελος Κυρίου εἰς τί τοῦτο ἐρωτᾷς τὸ ὄνομά μου; καὶ αὐτό ἐστιν θαυμαστόν. 19 καὶ ἔλαβεν Μανωε τὸν ἔριφον τῶν αἰγῶν καὶ τὴν θυσίαν καὶ ἀνήνεγκεν ἐπὶ τὴν πέτραν τῷ κυρίῳ, καὶ διεχώρισεν ποιῆσαι· καὶ Μανωε καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ βλέποντες 20 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ ἀναβῆναι τὴν φλόγα ἐπάνω τοῦ θυσιαστηρίου ἕως τοῦ οὐρανοῦ, καὶ ἀνέβη ὁ ἄγγελος Κυρίου ἐν τῇ φλογὶ τοῦ θυσιαστηρίου καὶ Μανωε καὶ ἡ γυνὴ αὐτοῦ βλέποντες, καὶ ἔπεσαν ἐπὶ πρόσωπον αὐτῶν ἐπὶ τὴν γῆν. 21 καὶ οὐ προσέθηκεν ἔτι ὁ ἄγγελος Κυρίου ὀφθῆναι πρὸς Μανωε καὶ πρὸς τὴν γυναῖκα αὐτοῦ τότε ἔγνω Μανωε ὅτι ἄγγελος Κυρίου οὗτος. 22 καὶ εἶπεν Μανωε πρὸς τὴν γυναῖκα αὐτοῦ Θανάτῳ ἀποθανούμεθα, ὅτι θεὸν εἴδομεν. 23 καὶ εἶπεν αὐτῷ ἡ γυνὴ αὐτοῦ Εἰ ἤθελεν ὁ κύριος θανατῶσαι ἡμᾶς, οὐκ ἂν ἔλαβεν ἐκ χειρὸς ἡμῶν ὁλοκαύτωμα καὶ θυσίαν, καὶ οὐκ ἂν ἔδειξεν ἡμῖν ταῦτα πάντα καὶ καθὼς καιρός, οὐκ ἂν ἠκούτισεν ἡμᾶς Ταῦτα. 24 καὶ ἔτεκεν ἡ γυνὴ υἱόν, καὶ ἐκάλεσεν τὸ ὄνομα αὐτοῦ Σαμψων. καὶ ἡδρύνθη τὸ παιδάριον, καὶ εὐλόγησεν αὐτὸ Κύριος. 25 καὶ ἤρξατο πνεῦμα Κυρίου συνεκπορεύεσθαι αὐτῷ ἐν παρεμβολῇ Δαν καὶ ἀνὰ μέσον Σαραα καὶ ἀνὰ μέσον Εσθαολ

Бележки към Съдии 13

Текстът е по Ватиканския кодекс (у Rahlfs — текст B). Авторите често сравняват с Александрийския кодекс (A), чийто текст Rahlfs печата успоредно като текст A.

1. ἐν χειρί: в ръката. Вж. Гр. 27 (ἐν = εἰς).

2. ἀνὴρ εἷς: εἷς като неопределен член; вж. Гр. 12. — Σαραα (Swete: Σαράλ): в Ревизирания превод Цора. Град близо до края на планинската област, на днешната железопътна линия от Яфа за Йерусалим. Ис. Нав. 15:33; 19:41. — ἀπὸ δήμου: приспособяване към гръцките представи, на което нищо не отговаря в еврейския текст. — τοῦ Δανι: преводачът е запазил еврейското окончание на името на племето, което тук е множествено по смисъл — на данитите. За окончанието срв. 15:6 τοῦ Θαμνι. — Μανωε: евр. Маноах (= покой). В 1 Пар. 2:54 жителите на Цора са наречени манахатци, което може да е само съвпадение.

4. μέθυσμα: срв. ст. 7, 14; 1 Цар. 1:11, 15; Ос. 4:11; Мих. 2:11; Ер. 13:13. — μὴ… πᾶν: вж. Гр. 26 (πᾶς с οὐ и μή).

5. ναζιρ: запазване на еврейската дума поради липса на гръцко съответствие. Тя е от корена назар, отделям или посвещавам. За закона за назорея вж. Чис. 6:1–21. Александрийският кодекс има тук ἡγιασμένον ναζιραῖον, към което може би се отнася Мат. 2:23: ὅπως πληρωθῇ τὸ ῥηθὲν διὰ τῶν προφητῶν ὅτι Ναζωραῖος κληθήσεται. — ἄρξεται τοῦ σῶσαι: Самсон не освободил сънародниците си от чуждото иго като Варак, Гедеон или Йефтай. Той само убил голям брой отделни филистимци. Делото на „избавлението на Израил“ според книгата на Самуил (1 Царства) било започнато от Самуил и Саул и довършено от Давид.

6. Ἄνθρωπος θεοῦ: употребено като титла на Мойсей във Втор. 33:1; Ис. Нав. 14:6.

8. Ἐν ἐμοί: буквален превод на еврейска формула за молба. Срв. Съд. 6:13, 15; 1 Цар. 1:26; 25:24. В Бит. 43:20 същият оригинал е предаден с δεόμεθα, а в 44:18 — с δέομαι; така и в Изх. 4:10, където в английския превод е сведено до О! — Κύριε Αδωναιε: нашият еврейски текст тук има само Адонай, без Йеова пред него. Но текстът пред преводача явно е имал и двете думи, както нашият ги има в 16:28. Адонай, когато се среща сам, редовно се превежда с κύριε, както и Йеова. Затова, когато двете дойдат заедно, едната трябва да се транслитерира, както в 1 Цар. 1:11, или пък остават неразличими и получаваме съчетанието κύριος κύριος, както в Ам. 5:3; Пс. 140:8. — τὸν ἄνθρωπον: обратно привличане. Срв. Вергилий, Енеида I 573: urbem quam statuo, vestra est. — ἐλθέτω δὴ ἔτι: Йосиф Флавий (Древности V 8, 3) представя второто явяване на ангела като дадено в отговор на молитвите на майката на Самсон, за да се успокои ревността, събудена у мъжа ѝ от срещата ѝ с красив непознат. — συμβιβασάτω: вж. бел. към Изх. 4:12.

10. ἐν ἡμέρᾳ: онзи ден. Хебраизъм.

12. Νῦν ἐλεύσεται κτλ. (Rahlfs, текст B: νῦν ἐλεύσεται ὁ λόγος σου): Александрийският кодекс подчинява това изречение на следващото по начина, предложен в полето на Ревизирания превод: νῦν δὲ ἐλθόντος τοῦ ῥήματός σου, τί ἔσται τὸ κρίμα τοῦ παιδαρίου καὶ τὰ ἔργα αὐτοῦ; — κρίσις: тази дума изглежда е избрана поради етимологичното ѝ съответствие с еврейската, без особено внимание към смисъла ѝ в гръцки. Оригиналът, който тя предава, е от същия корен като шофет, съдия (срв. картагенското суфет). Κρίσις предава същата еврейска дума във Втор. 18:3 и в 4 Цар. 1:7. В първото място тя се отнася до „дела“ на свещениците; във второто английският превод гласи: Какъв човек беше той? Второто значение подхожда на нашето място, така че κρίσις може да се разбира като отличителни белези (Александрийският кодекс има тук τὸ κρίμα).

14. ἐξ ἀμπέλου τοῦ οἴνου: буквален превод от еврейски. — σικερα μέθυσμα: двоен превод. В ст. 4 Александрийският кодекс има σικερα, което е транслитерация на еврейската дума, на мястото на μέθυσμα, което е неин превод. Тук някак са били допуснати и двете. Σίκερα е общо название за ферментирало питие. Употребено е 13 пъти в LXX и веднъж в Новия Завет (Лука 1:15). — πᾶν… μή: = μηδέν. Вж. Гр. 26.

15. ποιήσωμεν: да приготвим (за ядене). Срв. 1 Цар. 25:18, където Авигея носи на Давид πέντε πρόβατα πεποιημένα. Вж. бел. към 3 Цар. 18:23. — ἔριφον αἰγῶν: вж. бел. към Бит. 37:31.

16. ἄρτων: хляб в смисъл на храна изобщо. — καὶ ἐὰν ποιήσῃς κτλ.: по-добър смисъл би се получил, ако запетаята се сложи след ποιήσῃς вместо след ὁλοκαύτωμα: и ако го приготвиш, принеси го като всеизгаряне на Господа. И еврейският текст изглежда допуска да се разбере така. Маноах не би могъл да мисли да принесе жертва на госта си, когото още смята за човек.

17. ὅτι ἔλθοι κτλ.: изречението с ἔλθοι всъщност е подчинено на следващото. В Ревизирания превод: за да те почетем, когато се сбъдне словото ти. Александрийският кодекс има ἵνα, ὅταν ἔλθῃ τὸ ῥῆμά σου, δοξάσωμέν σε.

18. Εἰς τί: за какво? Срв. 15:10. — τοῦτο ἐρωτᾷς κτλ.: τοῦτο може да се разглежда като сроден акузатив след ἐρωτᾷς, а τὸ ὄνομά μου — като приложение към него. Но в действителност то дължи мястото си тук само на еврейския текст.

19. καὶ τὴν θυσίαν: в Ревизирания превод с хлебния принос. Θυσία тук е различна от козлето и прилича на гръцкото οὐλοχύται (ечемичени зърна за жертва). Срв. ст. 23 ὁλοκαύτωμα καὶ θυσίαν. — διεχώρισεν ποιῆσαι: буквалният превод на еврейския текст тук е и (ангелът) правеше чудно, за да прави. Това само по себе си не е много разбираемо, а гръцкият превод е още по-малко. Без оригинала второто би могло да се разбере като наряза го, за да го приготви. — βλέποντες: причастие = спрегнат глагол. Срв. ст. 20. Вж. Гр. 25.

20. ἔπεσαν: вж. Гр. 16.

22. θεόν: забележете, че „ангелът Господен“ тук е наречен Бог. Срв. Изх. 3:2.

23. καθὼς καιρός: буквален превод на еврейския текст, но безсмислен на гръцки. В Ревизирания превод в това време, т.е. точно когато мъжът ѝ смятал, че навличат Божия гняв. — ἠκούτισεν: даде ни да чуем. Думата се среща осем пъти в LXX, напр. Пс. 50:10; Ер. 30:2.

24. Σαμψων: Йосиф Флавий (Древности V 8, 4): Καὶ γενόμενον τὸ παιδίον Σαμψῶνα καλοῦσιν· ἰσχυρὸν δὲ ἀποσημαίνει τὸ ὄνομα. Вж. Въведението към разказа. — ἡδρύνθη: вж. бел. към Изх. 2:10.

25. συνεκπορεύεσθαι αὐτῷ: да излиза с него, т.е. да му помага, когато излиза. В Ревизирания превод да го движи. Думите изглежда сочат някакви легенди за Самсон, които не са стигнали до нас. — παρεμβολῇ: казват, че думата е македонска, което вероятно значи само, че е с военен произход. Вж. бел. към Изх. 14:9. „Станът на Дан“ е собствено име на място. Затова Ревизираният превод тук запазва еврейското Маханех-Дан. В нашия еврейски текст мястото е поставено между Цора и Ещаол, т.е. в сърцето на данитската територия. Но в Съд. 18:12, където е разказано как е възникнало името, се казва, че мястото е „зад Кириат-Иеарим“ в Юда. Затова изглежда, че καί, което LXX има след Δαν и на което нищо не отговаря в еврейския текст, представя истинското четене. Има основания да се предположи, че походът на данитите, разказан в гл. 18, е станал преди времето на Самсон. Така че няма противоречие в това, че името се споменава тук, макар разказът за произхода му да идва по-късно. — ἀνὰ μέσον… καὶ ἀνὰ μέσον: срв. Изх. 8:19.

1 καὶ κατέβη Σαμψων εἰς Θαμναθα, καὶ εἶδεν γυναῖκα εἰς Θαμναθα ἀπὸ τῶν θυγατέρων τῶν ἀλλοφύλων 2 καὶ ἀνέβη καὶ ἀπήγγειλεν τῷ πατρὶ αὐτοῦ καὶ Τῇ μητρὶ αὐτοῦ καὶ εἶπεν Γυναῖκα ἑόρακα ἐν Θαμναθα ἀπὸ τῶν θυγατέρων Φυλιστιιμ, καὶ νῦν λάβετε αὐτὴν ἐμοὶ εἰς γυναῖκα. 3 καὶ εἶπεν αὐτῷ ὁ πατὴρ αὐτοῦ καὶ ἡ μήτηρ αὐτοῦ Μὴ οὔκ εἰσιν θυγατέρες τῶν ἀδελφῶν σου καὶ ἐκ παντὸς τοῦ λαοῦ μου γυνή; ὅτι σὺ πορεύῃ λαβεῖν γυναῖκα ἀπὸ τῶν ἀλλοφύλων τῶν ἀπεριτμήτων καὶ εἶπεν Σαμψων πρὸς τὸν πατέρα αὐτοῦ Ταύτην λαβέ μοι, ὅτι αὕτη εὐθεῖα ἐν ὀφθαλμοῖς μου. 4 καὶ ὁ πατὴρ αὐτοῦ καὶ ἡ μήτηρ αὐτοῦ οὐκ ἔγνωσαν ὅτι παρὰ Κυρίου ἐστίν, ὅτι ἐκδίκησιν αὐτὸς ζητεῖ ἐκ τῶν ἀλλοφύλων. καὶ ἐν τῷ καιρῷ ἐκείνῳ οἱ ἀλλόφυλοι κυριεύοντες ἐν Ισραηλ. 5 καὶ κατέβη Σαμψων καὶ ὁ πατὴρ αὐτοῦ καὶ ἡ μήτηρ αὐτοῦ εἰς Θαμναθα. καὶ ἦλθεν ἕως τοῦ ἀμπελῶνος Θαμναθα, καὶ ἰδοὺ σκύμνος λέοντος ὠρυόμενος εἰς συνάντησιν αὐτοῦ 6 καὶ ἥλατο ἐπ᾿ αὐτὸν πνεῦμα Κυρίου, καὶ συνέτριψεν αὐτόν ὡσεὶ συντρίψει ἔριφον· καὶ οὐδὲν ἦν ἐν ταῖς χερσὶν αὐτοῦ. καὶ οὐκ ἀπήγγειλεν τῷ πατρὶ αὐτοῦ καὶ τῇ μητρὶ αὐτοῦ ὃ ἐποίησεν. 7 καὶ κατέβησαν καὶ ἐλάλησαν τῇ γυναικί; καὶ ηὐθύνθη ἐν ὀφθαλμοῖς Σαμψων. 8 καὶ ὑπέστρεψεν μεθ᾿ ἡμέρας λαβεῖν αὐτὴν καὶ ἐξέκλινεν ἰδεῖν τὸ πτῶμα τοῦ λέοντος, καὶ ἰδοὺ συναγωγὴ μελισσῶν ἐν τῷ στόματι τοῦ λέοντος καὶ μέλι. 9 καὶ ἐξεῖλεν αὐτὸ εἰς χεῖρας, αὐτοῦ καὶ ἐπορεύετο πορευόμενος καὶ ἐσθίων. καὶ ἐπορεύθη πρὸς τὸν πατέρα αὐτοῦ καὶ τὴν μητέρα αὐτοῦ; καὶ ἔδωκεν αὐτοῖς καὶ ἔφαγον, καὶ οὐκ ἀπήγγειλεν αὐτοῖς ὅτι ἀπὸ τοῦ στόματος τοῦ λέοντος ἐξεῖλεν Τὸ μέλι. 10 καὶ κατέβη ὁ πατὴρ αὐτοῦ πρὸς τὴν γυναῖκα καὶ ἐποίησεν ἐκεῖ Σαμψων πότον ἑπτὰ ἡμέρας, ὅτι οὕτως ποιοῦσιν οἱ νεανίσκοι. 11 καὶ ἐγένετο ὅτε εἶδον αὐτόν, καὶ ἔλαβον τριάκοντα κλητούς, καὶ ἦσαν μετ᾿ αὐτοῦ. 12 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων Πρόβλημα ὑμῖν προβάλλομαι· ἐὰν ἀπαγγέλλοντες ἀπαγγείλητε αὐτὸ ἐν ταῖς ἑπτὰ ἡμέραις τοῦ πότου καὶ εὕρητε, δώσω ὑμῖν τριάκοντα σινδόνας καὶ τριάκοντα στολὰς ἱματίων· 13 καὶ ἐὰν μὴ δύνησθε ἀπαγγεῖλαί μοι, δώσετε ὑμεῖς ἐμοὶ τριάκοντα ὀθόνια καὶ τριάκοντα ἀλλασσομένας στολὰς ἱματίων καὶ εἶπαν αὐτῷ Προβαλοῦ τὸ πρόβλημα καὶ ἀκουσόμεθα αὐτό.· 14 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Τί βρωτὸν ἐξῆλθεν ἐκ βιβρώσκοντος καὶ ἀπὸ ἰσχυροῦ γλυκύ καὶ οὐκ ἠδύναντο ἀπαγγεῖλαι τὸ πρόβλημα ἐπὶ τρεῖς ἡμέρας 15 καὶ ἐγένετο ἐν τῇ ἡμέρᾳ τῇ τετάρτῃ καὶ εἶπαν τῇ γυναικὶ Σαμψων ἀπάτησον δὴ τὸν ἄνδρα σου καὶ ἀπαγγειλάτω σοι τὸ πρόβλημα, μήποτε κατακαύσωμέν σε καὶ τὸν οἶκον τοῦ πατρός σου ἐν πυρί· ἦ ἐκβιάσαι ἡμᾶς κεκλήκατε 16 καὶ ἔκλαυσεν ἡ γυνὴ Σαμψων πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Πλὴν μεμίσηκάς με καὶ οὐκ ἠγάπησάς με, ὅτι τὸ πρόβλημα ὃ προεβάλου τοῖς υἱοῖς τοῦ λαοῦ μου οὐκ ἀπήγγειλάς μοι καὶ εἶπεν αὐτῇ Σαμψων εἰ τῷ πατρί μου καὶ τῇ μητρί μου οὐκ ἀπήγγελκα, σοὶ ἀπαγγείλω; 17 καὶ ἔκλαυσεν πρὸς αὐτὸν ἐπὶ τὰς ἑπτὰ ἡμέρας ἃς ἦν αὐτοῖς ὁ πότος· καὶ ἐγένετο ἐν τῇ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ καὶ ἀπήγγειλεν αὐτῇ; ὅτι παρενώχλησεν αὐτῷ καὶ αὐτὴ ἀπήγγειλεν τοῖς υἱοῖς τοῦ λαοῦ αὐτῆς. 18 καὶ εἶπαν αὐτῷ οἱ ἄνδρες τῆς πόλεως ἐν τῇ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ πρὸ τοῦ ἀνατεῖλαι τὸν ἥλιον τί γλυκύτερον μέλιτος, καὶ τί ἰσχυρότερον λέοντος; καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων εἰ μὴ ἠροτριάσατε ἐν τῇ δαμάλει μου, οὐκ ἂν ἔγνωτε τὸ πρόβλημά μου. 19 καὶ ἥλατο ἐπ᾿ αὐτὸν πνεῦμα Κυρίου, καὶ κατέβη εἰς Ἀσκαλῶνα καὶ ἐπάταξεν ἐξ αὐτῶν τριάκοντα ἄνδρας καὶ ἔλαβεν τὰ ἱμάτια αὐτῶν, καὶ ἔδωκεν τὰς στολὰς τοῖς ἀπαγγείλασιν τὸ πρόβλημα· καὶ ὠργίσθη θυμῷ Σαμψων, καὶ ἀνέβη εἰς τὸν οἶκον τοῦ πατρὸς αὐτοῦ. 20 καὶ ἐγένετο ἡ γυνὴ Σαμψων ἑνὶ τῶν φίλων αὐτοῦ ὧν ἐφιλίασεν.

1 καὶ ἐγένετο μεθ᾿ ἡμέρας ἐν ἡμέραις θερισμοῦ πυρῶν καὶ ἐπεσκέψατο Σαμψων τὴν γυναῖκα αὐτοῦ ἐν ἐρίφῳ αἰγῶν, καὶ εἶπεν Εἰσελεύσομαι πρὸς τὴν γυναῖκά μου εἰς τὸ ταμιεῖον. καὶ οὐκ ἔδωκεν αὐτὸν ὁ πατὴρ αὐτῆς εἰσελθεῖν. 2 καὶ εἶπεν ὁ πατὴρ αὐτῆς Λέγων εἶπα ὅτι μισῶν ἐμίσησας αὐτήν, καὶ ἔδωκα αὐτὴν ἑνὶ τῶν ἐκ τῶν φίλων σου· μὴ οὐχὶ ἡ ἀδελφὴ αὐτῆς ἡ νεωτέρα αὐτῆς ἀγαθωτέρα ὑπὲρ αὐτήν; ἔστω δή σοι ἀντὶ αὐτῆς. 3 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων Ἠθῴωμαι καὶ τὸ ἅπαξ ἀπὸ ἀλλοφύλων, ὅτι ποιῶ ἐγὼ μετ᾿ αὐτῶν πονηρίαν 4 καὶ ἐπορεύθη Σαμψων καὶ συνέλαβεν τριακοσίας ἀλώπεκας, καὶ ἔλαβεν λαμπάδας, καὶ ἐπέστρεψεν κέρκον πρὸς κέρκον, καὶ ἔθηκεν λαμπάδα μίαν ἀνὰ μέσον τῶν δύο κέρκων καὶ ἔδησεν. 5 καὶ ἐξέκαυσεν πῦρ ἐν ταῖς λαμπάσιν, καὶ ἐξαπέστειλεν ἐν τοῖς στάχυσιν τῶν ἀλλοφύλων. καὶ ἐκάησαν ἀπὸ ἅλωνος καὶ ἕως σταχύων ὀρθῶν, καὶ ἕως ἀμπελῶνος καὶ ἐλαίας. 6 καὶ εἶπαν οἱ ἀλλόφυλοι τίς ἐποίησεν ταῦτα; καὶ εἶπαν Σαμψων ὁ νυμφίος τοῦ Θαμνι, ὅτι ἔλαβεν τὴν γυναῖκα αὐτοῦ καὶ ἔδωκεν αὐτὴν τῷ ἐκ τῶν φίλων αὐτοῦ· καὶ ἀνέβησαν οἱ ἀλλόφυλοι καὶ ἐνέπρησαν αὐτὴν καὶ τὸν πατέρα αὐτῆς ἐν πυρί. 7 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων ἐὰν ποιήσητε οὕτως ταύτην, ὅτι εἰ μὴν ἐκδικήσω ἐν ὑμῖν, καὶ ἔσχατον κοπάσω. 8 καὶ ἐπάταξεν αὐτοὺς κνήμην ἐπὶ μηρόν, πληγὴν μεγάλην καὶ κατέβη καὶ ἐκάθισεν ἐν τρυμαλιᾷ τῆς πέτρας Ηταμ. 9 Καὶ ἀνέβησαν οἱ ἀλλόφυλοι καὶ παρενέβαλον ἐν Ιουδα, καὶ ἐξερρίφησαν ἐν Λευι 10 καὶ εἶπαν ἀνὴρ Ιουδα εἰς τί ἀνέβητε. ἐφ᾿ ἡμᾶς; καὶ εἶπον οἱ ἀλλόφυλοι δῆσαι τὸν Σαμψων ἀνέβημεν, καὶ ποιῆσαι αὐτῷ ὃν τρόπον ἐποίησεν ἡμῖν. 11 καὶ κατέβησαν τρισχίλιοι ἄνδρες ἀπὸ Ιουδα εἰς τρυμαλιὰν πέτρας Ηταμ, καὶ εἶπαν τῷ Σαμψων Οὐκ οἶδας ὅτι κυριεύουσιν οἱ ἀλλόφυλοι ἡμῶν, καὶ τί τοῦτο ἐποίησας ἡμῖν καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων ὃν τρόπον ἐποίησάν μοι οὕτως ἐποίησα αὐτοῖς 12 καὶ εἶπαν αὐτῷ Δῆσαί σε κατέβημεν, τοῦ δοῦναί σε ἐν χειρὶ ἀλλοφύλων. καὶ εἶπεν αὐτοῖς Σαμψων Ὀμόσατέ μοι μήποτε συναντήσητε ἐν ἐμοὶ ὑμεῖς. 13 καὶ εἶπον αὐτῷ λέγοντες Οὐχί, ὅτι ἀλλ᾿ ἢ δεσμῷ δήσομέν σε καὶ παραδώσομέν σε ἐν χειρὶ αὐτῶν, καὶ θανάτῳ οὐ θανατώσομέν σε καὶ ἔδησαν αὐτὸν ἐν δυσὶ καλωδίοις καινοῖς, καὶ ἀνήνεγκαν αὐτὸν ἀπὸ τῆς πέτρας ἐκείνης. 14 καὶ ἦλθον ἕως Σιαγόνος καὶ οἱ ἀλλόφυλοι ἠλάλαξαν καὶ ἔδραμον εἰς συνάντησιν αὐτοῦ. καὶ ἥλατο ἐπ᾿ αὐτὸν πνεῦμα Κυρίου, καὶ ἐγενήθη τὰ καλώδια τὰ ἐπὶ βραχίοσιν αὐτοῦ ὡσεὶ στιππύον ὃ ἐξεκαύθη ἐν πυρί, καὶ ἐτάκησαν δεσμοὶ αὐτοῦ ἀπὸ χειρῶν αὐτοῦ. 15 καὶ εὗρεν σιαγόνα ὄνου ἐκρεριμμένην, καὶ ἐξέτεινεν τὴν χεῖρα αὐτοῦ καὶ ἔλαβεν αὐτήν, καὶ ἐπάταξεν ἐν αὐτῇ χιλίους ἄνδρας 16 καὶ εἶπεν Σαμψων Ἐν σιαγόνι ὄνου ἐξαλείφων ἐξήλειψα αὐτούς, ὅτι ἐν τῇ σιαγόνι τοῦ ὄνου ἐπάταξα χιλίους ἄνδρας. 17 καὶ ἐγένετο ὡς ἐπαύσατο λαλῶν, καὶ ἔρριψεν τὴν σιαγόνα ἐκ τῆς χειρὸς αὐτοῦ, καὶ ἐκάλεσεν τὸν τόπον ἐκεῖνον ἀναίρεσις σιαγόνος. 18 καὶ ἐδίψησεν σφόδρα, καὶ ἔκλαυσεν πρὸς Κύριον καὶ εἶπεν Σὺ εὐδόκησας ἐν χειρὶ δούλου σου τὴν σωτηρίαν τὴν μεγάλην ταύτην, καὶ νῦν ἀποθανοῦμαι τῷ δίψει καὶ ἐμπεσοῦμαι ἐν χειρὶ τῶν ἀπεριτμήτων. 19 καὶ ἔρρηξεν ὁ θεὸς τὸν λάκκον τὸν ἐν τῇ Σιαγόνι καὶ ἐξῆλθεν ἐξ αὐτοῦ ὕδωρ· καὶ ἔπιεν, καὶ ἐπέστρεψεν τὸ πνεῦμα αὐτοῦ καὶ ἔζησεν. διὰ τοῦτο ἐκλήθη τὸ ὄνομα αὐτῆς Πηγὴ τοῦ ἐπικαλουμένου, ἥ ἐστιν ἐν Σιαγόνι, ἕως τῆς ἡμέρας· ταύτης. 20 καὶ ἔκρινεν τὸν Ισραηλ ἐν ἡμέραις ἀλλοφύλων εἴκοσι ἔτη.

Бележки към Съдии 14

1. εἰς Θαμναθα: като махнем последните две букви, които се дължат на еврейското окончание, остава Θαμνα = Тимна. Йосиф Флавий (Древности V 8, 4) εἰς Θαμνὰ πόλιν. Вж. бел. към Изх. 12:37. — ἀλλοφύλων: заместител в LXX на Φυλιστιιμ. Срв. Ам. 1:8; 1 Мак. 5:68. Вж. Въведението към разказа.

2. ἑόρακα: вж. Гр. 17 и Прил. 1 (ὁράω).

3. Μὴ οὐκ: срв. 15:2 μὴ οὐχί. — εὐθεῖα: срв. ст. 7 ηὐθύνθη. Тя е права в очите ми. Еврейската дума е същата като в Чис. 23:10 („Да умре душата ми със смъртта на праведните“).

4. ἐκδίκησιν: отмъщение, именно за неправдите, сторени на израилтяните. — αὐτός: т.е. Йеова. Самсон само търсел жена. Йосиф Флавий (Древности V 8, 6): τοῦ θεοῦ κατὰ τὸ Ἑβραίοις συμφέρον ἐπινοοῦντος τὸν γάμον. — κυριεύοντες: вж. Гр. 25 (аналитични форми).

5. ὠρυόμενος: ὠρύεσθαι (= лат. rugire, рева) се среща 11 пъти в LXX, напр. Пс. 21:14 ὡς λέων ὁ ἁρπάζων καὶ ὠρυόμενος; Ез. 22:25 ὡς λέοντες ὠρυόμενοι.

6. ἥλατο ἐπ᾿ αὐτὸν κτλ.: т.е. изведнъж го обзела свръхестествена сила. За израза срв. 1 Цар. 10:6 καὶ ἐφαλεῖται ἐπὶ σὲ πνεῦμα κυρίου. Ниското разбиране за вдъхновението в легендата за Самсон показва първобитен начин на мислене и е довод за ранната ѝ дата. — συνέτριψεν: в еврейския текст разкъса. Александрийският кодекс има διέσπασεν. — ὡσεὶ συντρίψει: в Ревизирания превод както би разкъсал. Милтън: „който разкъса лъва, както лъвът разкъсва яре“.

7. κατέβησαν καὶ ἐλάλησαν: в еврейския текст в единствено число.

8. συναγωγὴ μελισσῶν: Александрийският кодекс има тук συστροφή. Полибий (IV 7) има τὴν συναγωγὴν τῶν ὄχλων. Тъй като συναγωγή е обичайният превод на преводача за еврейската дума, която се среща тук, не можем да заключим, че συναγωγὴ μελισσῶν е александрийски израз за рояк пчели. Йосиф Флавий (Древности V 8, 6) има: ἐπιτυγχάνει σμήνει μελιττῶν ἐν τῷ στήθει τοῦ λέοντος ἐκείνου νενοσσευκότων. — στόματι: в еврейския текст тялото. Може би στόματι е грешка в гръцкия вместо σώματι, но то се повтаря в ст. 9.

9. ἔδωκεν αὐτοῖς: Йосиф Флавий, като разказва историята, кара Самсон да донесе пчелната пита като подарък на невестата си. Може би това е опит постъпката на Самсон да се направи по-съвместима със закона за назорея.

10. ἐποίησεν… πότον: за израза ποιεῖν πότον срв. Бит. 19:3; 40:20. — ἑπτὰ ἡμέρας: седем дни. Не е в еврейския текст. — ὅτι οὕτως ποιοῦσιν οἱ νεανίσκοι: Александрийският кодекс има ἐποίουν, а Ревизираният превод — имаха обичай да правят, което предполага, че обичаят е бил изоставен.

11. ἐγένετο… καί: вж. Гр. 19. — ὅτε εἶδον αὐτόν: Александрийският кодекс ἐν τῷ φοβεῖσθαι αὐτοὺς αὐτόν. Двата глагола със значение виждам и боя се лесно се бъркат в еврейски. — κλητούς: поканени гости. В Ревизирания превод другари.

12. Πρόβλημα: извън този контекст думата πρόβλημα се среща само четири пъти в LXX — Пс. 48:5; 77:2; Авак. 2:6; Дан. Θ 8:23. — σινδόνας: Херодот I 200; II 86 (σινδόνος βυσσίνης), 95; VII 181. Σινδών тук значи дреха от фин лен или муселин. Срв. Марк 14:51 περιβεβλημένος σινδόνα; Мат. 27:59. Името сочи, че материята е внесена от Индия.

13. ὀθόνια: друг превод на същата дума, която току-що беше преведена σινδόνας. За равнозначността на двете думи срв. Мат. 27:59 с Йоан 19:40. Йосиф Флавий (Древности V 8, 6) има ὀθόνας там, където LXX в ст. 12 има σινδόνας. — ἀλλασσομένας στολὰς ἱματίων: еврейският текст е същият като за στολὰς ἱματίων в ст. 12. Срв. Бит. 45:22 ἀλλασσούσας στολάς.

14. Τί βρωτὸν κτλ.: в оригинала това е стихово двустишие (3 + 3). Александрийският кодекс има: ἐκ τοῦ ἔσθοντος ἐξῆλθεν βρῶσις καὶ ἐξ ἰσχυροῦ ἐξῆλθεν γλυκύ. Йосиф Флавий (Древности V 8, 6) предава гатанката така: φησὶν ὅτι τὸ πάμβορον γεγεννήκει βορὰν ἡδεῖαν ἐξ αὐτοῦ, καὶ πάνυ ἀηδοῦς ὄντος. — ἐπὶ τρεῖς ἡμέρας: вж. бел. към ст. 17.

15. τετάρτῃ: в еврейския текст седмия. Гръцкото четене подобрява смисъла, макар и то да не се съгласува със ст. 17. — ἐκβιάσαι: да ни лишите насила от имота ни. Александрийският кодекс πτωχεῦσαι; Ревизираният превод да ни обеднеете; полето на Ревизирания превод да вземете онова, което имаме. Тук има объркване между две думи, които си приличат в оригинала.

16. Πλήν: само. Срв. Бит. 41:40.

17. ἐπὶ τὰς ἑπτὰ ἡμέρας: строго погледнато, от четвъртия до седмия ден. За засилването на акузатива за продължителност с ἐπί срв. ст. 14 ἐπὶ τρεῖς ἡμέρας.

18. ἀνατεῖλαι: Александрийският кодекс δῦναι. Ревизираният превод: преди да залезе слънцето. — Τί γλυκύτερον κτλ.: отговорът, както и гатанката, е изразен в стихово двустишие (пак 3 + 3), както и репликата на Самсон. — Εἰ μὴ κτλ.: Йосиф Флавий (Древности V 8, 6) преобразува отговора така: Καὶ ὁ Σαμψὼν εἶπεν οὐδὲ γυναικὸς εἶναί τι δολερώτερον, ἥτις ὑμῖν ἐκφέρει τὸν ἡμέτερον λόγον. — ἠροτριάσατε: срв. 3 Цар. 19:19. Ἀροτριᾶν вместо ἀροῦν се среща на около дванадесет места в LXX. Срв. бел. към Бит. 45:6.

19. εἰς Ἀσκάλωνα: т.е. в един филистимски град на известно разстояние. Самите тридесет другари били защитени от законите на гостоприемството.

20. ἐγένετο… ἑνί: стана жена на един. Александрийският кодекс: καὶ συνῴκησεν ἡ γυνὴ Σαμψων τῷ νυμφαγωγῷ αὐτοῦ, ὃς ἦν ἑταῖρος αὐτοῦ. Йосиф Флавий (Древности V 8, 6): καὶ ἡ παῖς… συνῆν τῷ αὐτοῦ φίλῳ νυμφοστόλῳ γεγονότι. — ὧν ἐφιλίασεν: ὧν е привлечено в падежа на предшестващото φίλων. В еврейския текст местоимението е в единствено число. Φιλιάζειν в LXX се свързва с датив: 2 Пар. 19:2; 20:37; 1 Ездр. 3:21; Сир. 37:1.

Бележки към Съдии 15

1. μεθ᾿ ἡμέρας: след известно време. — ἐν ἐρίφῳ αἰγῶν: вж. Гр. 27 (ἐν). — ταμιεῖον (Swete: ταμεῖον): вж. бел. към Бит. 43:30. — οὐκ ἔδωκεν αὐτόν: в Ревизирания превод не му позволи.

2. Λέγων εἶπα: вж. Гр. 25 (усилващо причастие). Забележете, че λέγων и εἶπα се третират като части на един глагол. — ἀγαθωτέρα ὑπέρ: вж. Гр. 11 и 27.

3. Ἠθῴωμαι κτλ.: веднъж завинаги съм невинен пред филистимците, ако им сторя зло. — μετ᾿ αὐτῶν: не заедно с тях, а в отношението си към тях. Вж. Гр. 27 (μετά). Конструкцията се дължи на еврейския текст.

4. ἀλώπεκας: еврейската дума може да значи и чакали. — κέρκον πρὸς κέρκον: буквално следване на еврейския текст, което случайно съвпада с нашия начин на изразяване. — καὶ ἔδησεν: на мястото на еврейското в средата, което Александрийският кодекс предава тук с ἐν τῷ μέσῳ.

5. ἐν τοῖς στάχυσιν: вж. Гр. 27 (ἐν). — ἀπὸ… καὶ ἕως… καὶ ἕως: и… и… и. Вж. Гр. 27 (ἀπό). — ἅλωνος: гръцкият преводач я е поставил вместо думата, преведена в Ревизирания превод кръстци (снопи), която представя по-ранен етап от жътвената работа. За формата на думата вж. Гр. 9. — ἕως ἀμπελῶνος καὶ ἐλαίας: в Ревизирания превод и маслиновите градини. Разликата изглежда се дължи на това, че думата за градини често се употребява специално за лозя.

6. νυμφίος: зет. За това значение срв. 2 Ездр. 23:28 (= Неем. 13:28). Александрийският кодекс има тук γαμβρός. — τοῦ Θαμνι: на тимнянина. Вж. бел. към 13:2. — τῷ ἐκ τῶν φίλων αὐτοῦ: в Ревизирания превод на другаря му. Може би тук трябва да четем τῷ ἑνὶ — на един от приятелите му.

7. ταύτην: женски вместо среден род. Вж. Гр. 21. Οὕτως изглежда като глоса към ταύτην, като едното от двете е излишно. В Ревизирания превод: по този начин. — ὅτι εἰ μὴν ἐκδικήσω ἐν ὑμῖν: (знайте,) че наистина ще си отмъстя на вас. Вж. Гр. 28 (ὅτι и εἰ μήν). — ἔσχατον κοπάσω: накрая ще престана. Срв. Рут 1:18 ἐκόπασεν τοῦ λαλῆσαι πρὸς αὐτὴν ἔτι. Самсон навсякъде внимава да избягва нападателни действия; той само отвръща на сторените му неправди.

8. κνήμην ἐπὶ μηρόν: пищял върху бедро, буквален превод на еврейския текст, но е трудно да се каже какво е значело първоначално. За наречния акузатив срв. Втор. 5:4 πρόσωπον κατὰ πρόσωπον. — πληγὴν μεγάλην: акузатив в приложение към цялото изречение. — τρυμαλιᾷ: думата се употребява шест пъти в LXX и веднъж в Новия Завет, в Марк 10:25, където значи иглено ухо. — Ηταμ: Йосиф Флавий (Древности V 8, 8) Αἰτὰν κατῴκει· πέτρα δ᾿ ἐστὶν ὀχυρὰ τῆς Ἰούδα φυλῆς.

9. ἐξερίφησαν: в Ревизирания превод разпръснаха се. Вж. Гр. 25 (пасив вместо медий). Вийч привежда поетичната форма ἐρίφη от Палатинската антология 12, 234. Но в LXX двойното или единичното ρ е въпрос на правопис в ръкописите. — Λευι: евр. Лехи.

10. εἶπαν ἀνήρ: твърде вярно предаване на еврейския текст, който употребява единственото число на „мъж“ след глагол в множествено число, за да означи събирателно жителите на страна. Вж. Гр. 21.

11. κυριεύουσιν: в Ревизирания превод властват над нас. Срв. 14:4.

12. δοῦναι… ἐν χειρί: вж. Гр. 27 (ἐν). Значението не е съвсем същото като на δοῦναι διὰ χειρός в Бит. 39:4, 22. — μή ποτε συναντήσητε: буквално предаване на еврейския текст — да не би сами вие да ме нападнете. Срв. ст. 14 и Изх. 9:14.

13. ὅτι ἀλλ᾿ ἤ: вж. Гр. 28. — καλῳδίοις: в LXX само тук, в ст. 14 и в 16:11, 12. Думата е класическа.

14. ἦλθον: в еврейския текст той дойде. — ἕως Σιαγόνος: т.е. до мястото, което според преданието е било наречено така след подвига, който предстои да бъде разказан. Вж. Йосиф Флавий, Древности V 8, 8. Еврейската дума е Лехи и мястото е същото като иманото предвид с Λευι в ст. 9. — ἠλάλαξαν… αὐτοῦ: в Ревизирания превод викаха, като го срещнаха. Еврейската дума за срещам тук е различна от преведената с συναντᾶν в ст. 12. — στιππύον: = στυππεῖον. Срв. 16:9; Сир. 21:9; Ис. 1:31; Дан. 3:46. — δεσμοί: вж. бел. към Бит. 42:27.

15. ἐκρεριμμένην: еврейският текст има тук прясна. За формата на думата вж. Гр. 15 (редупликация).

16. ἐξαλείφων ἐξήλειψα: еврейският текст тук не съдържа израза, който отговаря на тази формула, а гласи: С челюст на осел — купчина, две купчини (убих). Еврейската дума за купчина обаче е същата като думата за осел, така че има игра на думи, сякаш някой би казал: „С челюст на осел ги изосмелих“.

17. Ἀναίρεσις σιαγόνος: номинативът е правилен, защото тук имаме онова, което е известно като suppositio materialis на думите (думите се цитират като име). Генитивът е субектен — „унищожението, извършено от челюст“. Еврейското име е Рамат-Лехи, Хълм на челюстта. Известно е, че имената пораждат легенди не по-рядко, отколкото легендите имена.

18. ἔκλαυσεν: срв. 16:28. В еврейския текст извика. Александрийският кодекс има ἐβόησεν. Срв. двойното значение на английското cried (и „плака“, и „извика“). — εὐδόκησας: аорист без аугмент. В еврейския текст Ти даде. Александрийският кодекс ἔδωκας. Преведи: Ти благоволи (да дадеш) чрез ръката на слугата Си. Значението на конструкцията εὐδοκεῖν ἐν тук е различно от онова в Мат. 3:17; 2 Кор. 12:10, където значи съгласявам се с, благоволявам към.

19. ἔρρηξεν τὸν λάκκον: в Ревизирания превод разцепи вдлъбнатината. Пролептично. — αὐτῆς: женският род може да се оправдае с това, че се съгласува с подразбиращото се πηγή, но вероятно се дължи само на наличието на женско окончание в еврейския текст. — Πηγὴ τοῦ ἐπικαλουμένου: в еврейския текст Изворът на викащия. Тъй като яребицата на еврейски е известна като „викащата“, е предложено, че името първоначално може да е значело Яребичи извор и значението му е било приспособено към историята на Самсон.

20. καὶ ἔκρινεν κτλ.: това е бележката, която обикновено завършва разказа за един управител. Срв. 12:7, 9, 11, 14. В самия разказ Самсон не е представен като управител, а по-скоро като непокорен поданик на филистимците. Следващата глава, която завършва със същата бележка, може да идва от друг източник, особено тъй като историята за Далида е повторение на историята за жената на Самсон филистимка.

1 καὶ ἐπορεύθη Σαμψων εἰς Γάζαν, καὶ εἶδεν ἐκεῖ γυναῖκα πόρνην καὶ εἰσῆλθεν πρὸς αὐτήν. 2 καὶ ἀνηγγέλη τοῖς Γαζαίοις λέγοντες Ἥκει Σαμψων ὧδε. καὶ ἐκύκλωσαν καὶ ἐνήδρευσαν ἐπ᾿ αὐτὸν ὅλην τὴν νύκτα ἐν τῇ πύλῃ τῆς πόλεως, καὶ ἐκώφευσαν ὅλην τὴν νύκτα λέγοντες ἕως διαφαύσῃ ὁ ὄρθρος, καὶ φονεύσωμεν αὐτόν. 3 καὶ ἐκοιμήθη Σαμψων ἕως μεσονυκτίου· καὶ ἀνέστη ἐν ἡμίσει τῆς νυκτός, καὶ ἐπελάβετο τῶν θυρῶν τῆς πύλης τῆς πόλεως σὺν τοῖς δυσὶ σταθμοῖς, καὶ ἀνεβάστασεν αὐτὰς σὺν τῷ μοχλῷ καὶ ἔθηκεν ἐπ᾿ ὤμων αὐτοῦ, καὶ ἀνέβη ἐπὶ τὴν κορυφὴν τοῦ ὄρους τοῦ ἐπὶ προσώπου Χεβρων, καὶ ἔθηκεν αὐτὰ ἐκεῖ. 4 Καὶ ἐγένετο μετὰ τοῦτο καὶ ἠγάπησεν γυναῖκα ἐν Αλσωρηχ; καὶ ὄνομα αὐτῇ Δαλιδα. 5 καὶ ἀνέβησαν πρὸς αὐτὴν οἱ ἄρχοντες τῶν ἀλλοφύλων καὶ εἶπαν αὐτῇ ἀπάτησον αὐτόν, καὶ ἰδὲ ἐν τίνι ἡ ἰσχὺς αὐτοῦ ἡ μεγάλη καὶ ἐν τίνι δυνησόμεθα αὐτῷ καὶ δήσομεν αὐτὸν τοῦ ταπεινῶσαι αὐτόν· καὶ ἡμεῖς δώσομέν σοι ἀνὴρ χιλίους καὶ ἑκατὸν ἀργυρίου. 6 καὶ εἶπεν Δαλιδα πρὸς Σαμψων Ἀπάγγειλον δή μοι ἐν τίνι ἡ ἰσχύς σου ἡ μεγάλη, καὶ ἐν τίνι δεθήσῃ τοῦ ταπεινωθῆναί σε 7 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτὴν Σαμψων Ἐὰν δήσωσίν με ἐν ἑπτὰ νευρέαις ὑγραῖς μὴ διεφθαρμέναις, καὶ ἀσθενήσω καὶ ἔσομαι ὡς εἷς τῶν ἀνθρώπων 8 καὶ ἀνήνεγκαν αὐτῇ οἱ ἄρχοντες τῶν ἀλλοφύλων ἑπτὰ νευρὰς ὑγρὰς μὴ διεφθαρμένας καὶ ἔδησεν αὐτὸν ἐν αὐταῖς. 9 καὶ τὸ ἔνεδρον αὐτῇ ἐκάθητο ἐν τῷ ταμιείῳ, καὶ εἶπεν αὐτῷ ἀλλόφυλοι ἐπὶ σέ, Σαμψων καὶ διέσπασεν τὰς νευρέας ὡς εἴ τις ἀποσπάσοι στρέμμα στιππύου ἐν τῷ ὀσφρανθῆναι αὐτὸ πυρός, καὶ οὐκ ἐγνώσθη ἡ ἰσχὺς αὐτοῦ. 10 καὶ εἶπεν Δαλιδα πρὸς Σαμψων ἰδοὺ ἐπλάνησάς με καὶ ἐλάλησας πρός με ψευδῆ· νῦν οὖν ἀνάγγειλόν μοι ἐν τίνι δεθήσῃ. 11 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτήν ἐὰν δεσμεύοντες δήσωσίν με ἐν καλωδίοις καινοῖς οἷς οὐκ ἐγένετο ἐν αὐτοῖς ἔργον, καὶ ἀσθενήσω καὶ ἔσομαι ὡς εἷς τῶν ἀνθρώπων 12 καὶ ἔλαβεν Δαλιδα καλώδια καινὰ καὶ ἔδησεν αὐτὸν ἐν αὐτοῖς, καὶ τὰ ἔνεδρα ἐξῆλθεν ἐκ τοῦ ταμιείου, καὶ εἶπεν ἀλλόφυλοι ἐπὶ σέ, Σαμψων καὶ διέσπασεν. αὐτὰ ἀπὸ βραχιόνων αὐτοῦ ὡς σπαρτίον. 13 καὶ εἶπεν Δαλιδα πρὸς Σαμψων ἰδοὺ ἐπλάνησάς με καὶ ἐλάλησας πρὸς ἐμὲ ψευδῆ ἀπάγγειλον δή μοι ἐν τίνι δεθήσῃ. καὶ εἶπεν πρὸς αὐτήν ἐὰν ὑφάνῃς τὰς ἑπτὰ σειρὰς τῆς κεφαλῆς μου σὺν τῷ διάσματι καὶ ἐγκρούσῃς τῷ πασσάλῳ εἰς τὸν τοῖχον, καὶ ἔσομαι ὡς εἷς τῶν ἀνθρώπων ἀσθενής 14 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ κοιμᾶσθαι αὐτὸν καὶ ἔλαβεν Δαλιδα τὰς ἑπτὰ σειρὰς τῆς κεφαλῆς αὐτοῦ καὶ ὕφανεν ἐν τῷ διάσματι καὶ ἔπηξεν τῷ πασσάλῳ εἰς τὸν τοῖχον; καὶ εἶπεν Ἀλλόφυλοι ἐπὶ σέ, Σαμψων καὶ ἐξυπνίσθη ἐκ τοῦ ὕπνου αὐτοῦ, καὶ ἐξῆρεν τὸν πάσσαλον τοῦ ὑφάσματος ἐκ τοῦ τοίχου. 15 καὶ εἶπεν Δαλιδα πρὸς Σαμψων· Πῶς λέγεις Ἠγάπηκά σε, καὶ οὐκ ἔστιν ἡ καρδία σου μετ᾿ ἐμοῦ; τοῦτο τρίτον ἐπλάνησάς με καὶ οὐκ ἀπήγγειλάς μοι ἐν τίνι ἡ ἰσχύς σου ἡ μεγάλη. 16 καὶ ἐγένετο ὅτε ἐξέθλιψεν αὐτὸν ἐν λόγοις αὐτῆς πάσας τὰς ἡμέρας Καὶ ἐστενοχώρησεν αὐτόν, καὶ ὠλιγοψύχησεν ἕως τοῦ ἀποθανεῖν 17 καὶ ἀνήγγειλεν αὐτῇ τὴν πᾶσαν καρδίαν αὐτοῦ καὶ εἶπεν αὐτῇ Σίδηρος οὐκ ἀνέβη ἐπὶ τὴν κεφαλήν μου, ὅτι ἅγιος θεοῦ ἐγώ εἰμι ἀπὸ κοιλίας μητρός μου ἐὰν οὖν ξυρήσωμαι, ἀποστήσεται ἀπ᾿ ἐμοῦ ἡ ἰσχύς μου, καὶ ἀσθενήσω καὶ ἔσομαι ὡς πάντες οἱ ἄνθρωποι. 18 καὶ εἶδεν Δαλιδα ὅτι ἀπήγγειλεν αὐτῇ πᾶσαν τὴν καρδίαν αὐτοῦ, καὶ ἀπέστειλεν καὶ ἐκάλεσεν τοὺς ἄρχοντας τῶν ἀλλοφύλων λέγουσα ἀνάβητε ἔτι τὸ ἅπαξ τοῦτο, ὅτι ἀπήγγειλέν μοι τὴν πᾶσαν καρδίαν αὐτοῦ καὶ ἀνέβησαν πρὸς αὐτὴν οἱ ἄρχοντες τῶν ἀλλοφύλων, καὶ ἀνήνεγκαν τὸ ἀργύριον ἐν χερσὶν αὐτῶν. 19 καὶ ἐκοίμισεν Δαλιδα τὸν Σαμψων ἐπὶ τὰ γόνατα αὐτῆς, καὶ ἐκάλεσεν ἄνδρα καὶ ἐξύρησεν τὰς ἑπτὰ σειρὰς τῆς κεφαλῆς αὐτοῦ καὶ ἤρξατο ταπεινῶσαι αὐτόν, καὶ ἀπέστη ἡ ἰσχὺς αὐτοῦ ἀπ᾿ αὐτοῦ. 20 καὶ εἶπεν Δαλιδα ἀλλόφυλοι ἐπὶ σέ, Σαμψων. καὶ ἐξυπνίσθη ἐκ τοῦ ὕπνου αὐτοῦ καὶ εἶπεν ἐξελεύσομαι ὡς ἅπαξ καὶ ἅπαξ, καὶ ἐκτιναχθήσομαι καὶ αὐτὸς οὐκ ἔγνω ὅτι ἀπέστη ὁ κύριος ἀπάνωθεν αὐτοῦ. 21 καὶ ἐκράτησαν αὐτὸν οἱ ἀλλόφυλοι καὶ ἐξέκοψαν τοὺς ὀφθαλμοὺς αὐτοῦ καὶ κατήνεγκαν αὐτὸν εἰς Γάζαν καὶ ἐπέδησαν αὐτὸν ἐν πέδαις χαλκείαις καὶ ἦν ἀλήθων ἐν οἴκῳ τοῦ δεσμωτηρίου 22 καὶ ἤρξατο θρὶξ τῆς κεφαλῆς αὐτοῦ βλαστάνειν καθὼς ἐξυρήσατο 23 καὶ οἱ ἄρχοντες τῶν ἀλλοφύλων συνήχθησαν θῦσαι θυσίασμα μέγα τῷ Δαγων θεῷ αὐτῶν καὶ εὐφρανθῆναι καὶ εἶπαν ἔδωκεν ὁ θεὸς ἐν χειρὶ ἡμῶν τὸν Σαμψων τὸν ἐχθρὸν ἡμῶν 24 καὶ εἶδαν αὐτὸν ὁ λαὸς καὶ ὕμνησαν τὸν θεὸν αὐτῶν ὅτι παρέδωκεν ὁ θεὸς ἡμῶν τὸν ἐχθρὸν ἡμῶν ἐν χειρὶ ἡμῶν τὸν ἐρημοῦντα τὴν γῆν ἡμῶν καὶ ὃς ἐπλήθυνεν τοὺς τραυματίας ἡμῶν 25 καὶ ὅτε ἠγαθύνθη ἡ καρδία αὐτῶν καὶ εἶπαν καλέσατε τὸν Σαμψων ἐξ οἴκου φυλακῆς καὶ παιξάτω ἐνώπιον ἡμῶν καὶ ἐκάλεσαν τὸν Σαμψων ἀπὸ οἴκου δεσμωτηρίου καὶ ἔπαιζεν ἐνώπιον αὐτῶν καὶ ἐρράπιζον αὐτόν, καὶ ἔστησαν αὐτὸν ἀνὰ μέσον τῶν κιόνων. 26 καὶ εἶπεν Σαμψων πρὸς τὸν νεανίαν τὸν κρατοῦντα τὴν χεῖρα αὐτοῦ ἄφες με καὶ ψηλαφήσω τοὺς κίονας ἐφ᾿ οἷς ὁ οἶκος στήκει ἐπ᾿ αὐτούς, καὶ ἐπιστηριχθήσομαι ἐπ᾿ αὐτούς. 27 καὶ ὁ οἶκος πλήρης τῶν ἀνδρῶν καὶ τῶν γυναικῶν, καὶ ἐκεῖ πάντες οἱ ἄρχοντες τῶν ἀλλοφύλων, καὶ ἐπὶ τὸ δῶμα ὡς ἑπτακόσιοι ἄνδρες καὶ γυναῖκες οἱ θεωροῦντες ἐν παιγνίαις Σαμψων. 28 καὶ ἔκλαυσεν Σαμψων πρὸς Κύριον καὶ εἶπεν Αδωναιε Κύριε, μνήσθητι δή μου νῦν καὶ ἐνίσχυσόν με ἔτι τὸ ἅπαξ τοῦτο, θεέ· καὶ ἀνταποδώσω ἀνταπόδοσιν μίαν περὶ τῶν δύο ὀφθαλμῶν μου τοῖς ἀλλοφύλοις. 29 καὶ περιέλαβεν Σαμψων τοὺς δύο κίονας τοῦ οἴκου ἐφ᾿ οὓς ὁ οἶκος εἱστήκει, καὶ ἐπεστηρίχθη ἐπ᾿ αὐτούς, καὶ ἐκράτησεν ἕνα τῇ δεξιᾷ αὐτοῦ καὶ ἕνα τῇ ἀριστερᾷ αὐτοῦ. 30 καὶ εἶπεν Σαμψων ἀποθανέτω ψυχή μου μετὰ ἀλλοφύλων καὶ ἐβάσταξεν ἐν ἰσχύι, καὶ ἔπεσεν ὁ οἶκος ἐπὶ τοὺς ἄρχοντας καὶ ἐπὶ πάντα τὸν λαὸν τὸν ἐν αὐτῷ· καὶ ἦσαν οἱ τεθνηκότες οὓς ἐθανάτωσεν Σαμψων ἐν τῷ θανάτῳ αὐτοῦ πλείους ἢ οὓς ἐθανάτωσεν ἐν τῇ ζωῇ αὐτοῦ. 31 καὶ κατέβησαν οἱ ἀδελφοὶ αὐτοῦ καὶ ὁ οἶκος τοῦ πατρὸς αὐτοῦ, καὶ ἔλαβον αὐτὸν καὶ ἀνέβησαν. καὶ ἔθαψαν αὐτὸν ἀνὰ μέσον Σαραα καὶ ἀνὰ μέσον Εσθαολ ἐν τῷ τάφῳ Μανωε τοῦ πατρὸς αὐτοῦ. καὶ αὐτὸς ἔκρινεν τὸν Ισραηλ εἴκοσι ἔτη.

Бележки към Съдии 16

1. Γάζαν: един от петте главни филистимски града.

2. ἀνηγγέλη… λέγοντες: думата, отговаряща на ἀνηγγέλη, е изпаднала от еврейския текст. За конструкцията вж. Гр. 29 (λέγων), а за глаголната форма — Гр. 17. — ἐκώφευσαν: буквално мълчаха. Срв. 18:19. Думата се среща единадесет пъти в LXX. — Ἕως διαφαύσῃ κτλ.: (Да чакаме,) докато се зазори, и да го убием. Сегашно време διαφαύσκειν (Полибий), διαφώσκειν (Херодот).

3. μεσονυκτίου: срв. Рут 3:8; Ис. 59:10. В Пс. 118:62 думата е употребена като наречие. — ἐν ἡμίσει τῆς νυκτός: вж. Гр. 23 (ἥμισυς). Еврейският текст е същият като онзи, който току-що беше предаден с μεσονυκτίου. — τῶν θυρῶν τῆς πύλης τῆς πόλεως: крилата на градската порта. — ἀνεβάστασεν… μοχλῷ: вдигна ги заедно с резето. В Ревизирания превод изтръгна ги. — ἀνέβη: в еврейския текст занесе ги горе. — τοῦ ἐπὶ προσώπου Χεβρων: който гледа към Хеврон. Не е нужно да предполагаме, че Самсон е носил портите през всичките около 65 км от Газа до Хеврон, макар че може би това е било вложеното значение. Срв. Йосиф Флавий, Древности V 8, 10: εἰς τὸ ὑπὲρ Χεβρῶνος ὄρος φέρων κατατίθησι. — καὶ ἔθηκεν αὐτὰ ἐκεῖ: не е в еврейския текст.

4. ἠγάπησεν: = ἐφίλησεν. Срв. ст. 15. — ἐν Αλσωρηχ: Александрийският кодекс има тук ἐπὶ τοῦ χειμάρρου Σωρηχ. В еврейския текст е нахал Сорек. Явно първата сричка някак е изпаднала и е оставила четенето, което имаме. Нахал = уади или пороен дол. — Δαλιδα: евр. Делила. Йосиф Флавий (Древности V 8, 11): Δαλιλὴ τὸ ὄνομα. Йосиф Флавий приема, може би прибързано, че жената е била филистимка. Може да отбележим, че филистимските князе „дойдоха горе“ при нея, т.е. от крайбрежната равнина в планините.

5. οἱ ἄρχοντες: еврейското съответствие е серáним, което се употребява само за петимата филистимски князе и затова вероятно е филистимска дума. Предполага се, че това е същата дума като τύραννος. Тя се повтаря в ст. 8, 18, 23, 27, 30. Във всички тези места B я предава, както тук, с ἄρχοντες, а A — със σατράπαι. В 1 Цар. 5:8, 11; 6:4, 12, 16, 18; 7:7; 29:2, 6, 7 и B има σατράπαι. Този превод възпроизвежда чуждото звучене, но иначе е неуместен. — δυνησόμεθα αὐτῷ: резултат на буквален превод, а не на някаква призната гръцка конструкция. — δώσομέν σοι ἀνήρ: ἀνήρ тук = всеки. Хебраизъм. Вж. Гр. 24. Тъй като филистимските князе били петима, подкупът възлиза на 5500 сребърни сикъла — 275 пъти цената, платена за Йосиф.

7. νευρέαις: = νευραῖς. Срв. ст. 9. Собствено тетиви. В Ревизирания превод лико (пръчки). Йосиф Флавий (Древности V 8, 11): φάμενος, εἰ κλήμασιν ἑπτὰ κτλ. — ὑγραῖς: буквално влажни, а оттам гъвкави — призната класическа употреба. Ὑγρός е рядка дума в LXX. Повтаря се в ст. 8 и е употребена в буквалния си смисъл в Йов 8:16; Сир. 39:13. — διεφθαρμέναις: в Ревизирания превод изсъхнали. — ὡς εἷς τῶν ἀνθρώπων: срв. ст. 17 ὡς πάντες οἱ ἄνθρωποι; Пс. 81:7 ὡς εἷς τῶν ἀρχόντων.

8. μὴ διεφθαρμένας: в ст. 7 предположителният характер на изречението оправдава μὴ διεφθαρμέναις, но тук определено трябваше да имаме οὐ. За друг ясен случай на μή вместо οὐ вж. Сус. OG 43.

9. ἔνεδρον: тази форма е честа в LXX, докато ἐνέδρα се среща само в Ис. Нав. 8:7, 9 и Пс. 9:29. — στρέμμα: в буквален смисъл само тук в LXX. Употребено в преносен смисъл в 4 Цар. 15:30 συνεστράφη στρέμμα = състави заговор. — ἐν τῷ ὀσφρανθῆναι αὐτὸ πυρός: когато помирише огъня. Буквален превод на еврейския текст.

12. καὶ τὰ ἔνεδρα… ταμιεῖον: ако нашият еврейски текст е правилен, това изречение в гръцкия е и погрешно преведено, и стои на погрешно място. Александрийският кодекс тук съвпада с еврейския текст.

13. Ἰδού: в еврейския текст досега. Втората част на еврейската дума за досега е същата, без гласните знаци, като думата за ето. — ὑφάνῃς: вж. Гр. 17. — σειράς: кичури, буквално вериги, в който смисъл думата е употребена в Пр. 5:22 σειραῖς δὲ τῶν ἑαυτοῦ ἁμαρτιῶν ἕκαστος σφίγγεται. Дългата коса на Самсон била сплетена в седем плитки. — διάσματι: = στήμονι, основа (на тъканта). Думата се среща в библейския гръцки само в този контекст. Далида трябвало да вплете косата на Самсон в тъканта, която тъчала на стана си, и да закрепи тъканта, заедно с косата му в нея, за стената с колче.

13–14. καὶ ἐγκρούσῃς… ὕφανεν ἐν τῷ διάσματι: това място липсва в нашия еврейски текст, но е нужно, за да се разкаже историята изцяло. Изглежда е изпаднало, защото думата, отговаряща на τῷ διάσματι, се среща и в началото, и в края му.

14. εἰς τὸν τοῖχον: не е в еврейския текст. — ἐξῆρεν… τοίχου: изтръгна колчето на тъканта от стената. В Ревизирания превод изтръгна колчето на стана и тъканта.

16. ἐστενοχώρησεν αὐτόν: срв. Ис. Нав. 17:15; Ис. 28:20; 49:19; 4 Мак. 11:11 τὸ πνεῦμα στενοχωρούμενος; 2 Кор. 4:8; 6:12. — ὠλιγοψύχησεν: подлогът тук се сменя на Самсон. Ὀλιγοψυχεῖν се среща десет-единадесет пъти в LXX, но отговаря на същата еврейска дума като тук само в Чис. 21:4 и Съд. 10:16 (A). Среща се в папирусите на Флиндърс Питри (Swete, Introduction, с. 292).

17. τὴν πᾶσαν καρδίαν: вж. Гр. 23 (πᾶς). — ἅγιος θεοῦ: превод на еврейското назир, което A тук предава с ναζιραῖος. Вж. бел. към 13:5.

20. ὡς ἅπαξ καὶ ἅπαξ: не е гръцки израз, а се дължи на буквален превод. Александрийският кодекс има καθὼς ἀεί. Срв. 20:30, 31; 1 Цар. 3:10; 20:25; 1 Мак. 3:30 ὡς ἅπαξ καὶ δίς. — ἐκτιναχθήσομαι: пасив в медийно значение. Вж. Гр. 25.

21. χαλκείαις: вж. Гр. 8 и 11. — ἦν ἀλήθων: въртенето на ръчната мелница било работа на най-низшите роби.

22. καθὼς ἐξυρήσατο: в Ревизирания превод след като беше обръснат. Вж. Гр. 25 (медий и пасив).

23. Δαγων: Дагон, който по-рано се смятал за бог-риба, днес се смята от учените за бог на житото. За него срв. 1 Цар. 5:1–5; 1 Мак. 10:83, 84. — ὁ θεός: т.е. Дагон. В еврейския текст нашият бог.

24. εἶδαν: вж. Гр. 16.

25. ὅτε ἠγαθύνθη κτλ.: в Ревизирания превод когато сърцата им се развеселиха. Ἀγαθύνειν е често в LXX. За значението развеселявам срв. 18:20; 19:6, 9, 22; Рут 3:7; 2 Цар. 13:28; Екл. 11:9. — παιξάτω: по-класическата форма на аориста е ἔπαισα. — καὶ ἐρράπιζον αὐτόν (Swete: ἐράπιζον): не е в еврейския текст. За правописа срв. бел. към 15:9.

26. στήκει: вж. Гр. 17. — ἐπιστηριχθήσομαι: вж. Гр. 25.

27. ἐπὶ τὸ δῶμα: вж. Гр. 27 (ἐπί). — θεωροῦντες ἐν: гледайки. Вж. Гр. 27 (предлози след глаголи).

28. ἔκλαυσεν: вж. бел. към 15:18. — Αδωναιε κύριε: Александрийският кодекс има тук κύριε κύριε; вж. бел. към 13:8. Може би вторият преводач е избегнал израза Αδωναιε поради подвеждащите му асоциации за гръцкия слух. Сирийският бог Тамуз бил почитан от гърците още от V в. пр.Хр. под името Ἄδωνις, произлязло от титлата Адон (Господар), с която се обръщали към него семитските му поклонници. Авсоний (Епиграми 49) споменава Адоней като подземно прозвище на Бакхус. Името се смесило с гръцкото Ἀϊδωνεύς (Хадес). — θεέ: вж. Гр. 9 (вокатив). — τῶν δύο ὀφθαλμῶν: вж. Гр. 12.

29. τοὺς δύο κίονας: в Ревизирания превод двата средни стълба. Александрийският кодекс добавя липсващата дума — τοὺς δύο στύλους τοὺς μέσους. Йосиф Флавий (Древности V 8, 12) казва в скоби: οἶκος δ᾿ ἦν δύο κιόνων στεγόντων αὐτοῦ τὸν ὄροφον. — εἱστήκει (Swete: ἱστήκει): вж. Гр. 15. — καὶ ἐκράτησεν: не е в еврейския текст. — ἕνα… καὶ ἕνα: никой, който пише на гръцки като гръцки, не би избегнал тук τὸν μέν… τὸν δέ. Вж. Гр. 19.

30. ἐβάσταξεν: Александрийският кодекс ἔκλινεν. В Ревизирания превод наведе се (с всичка сила).

Въведение към историята на Давид и Голиат

Ако смъртта на Самсон съдържа всички елементи на гръцка трагедия, двубоят между Давид и Голиат диша самия дух на епическата поезия. Приликата на Голиат във всяко отношение с Омиров герой е поразителна. Можем да го наречем Аякс, изобразен от гледна точка на троянците.

Убиването на великани е наслада на детството както на отделния човек, така и на човешкия род. В детската стая ни разказват за Джак Убиеца на великани, а в Одисеята четем приключенията на Одисей сред лестригоните и циклопите, които намират явен отзвук в историята за Синдбад Мореплавателя в Хиляда и една нощ. По-стара от всички тях е една египетска история за двубой с великан, която датира от XII династия и следователно е с около 1300 години по-ранна от времето на Давид.⁸⁵

Но има великани и великани. Перипатетиците учели, че разликата в степента може да стане разлика в същността. Така според Аристотел корабът няма да бъде наистина кораб, ако е дълъг една педя или два стадия. По същия начин, макар човекът да се определя просто като разумно животно, ръстът има немалко значение за чувството ни за обща човечност. Великанът, който трябва да ни стане близък като събрат, когото можем да мразим или да обичаме, не бива да излиза извън всички граници. Той не бива да прилича на великана, който срещнал синовете Израилеви в пустинята и за когото разказва Талмудът. Мойсей, сам юначен мъж висок десет метра, взел меч дълъг десет метра и като скочил десет метра във въздуха, успял едва-едва да одраска онзи великан по коляното и да го събори безпомощен на земята. От такъв великан може да се боим като от някаква стихийна сила, но не можем истински да го мразим, както се очаква да правим с великана —

καὶ γὰρ θαῦμ᾿ ἐτέτυκτο πελώριον, οὐδὲ ἐῴκει ἀνδρί γε σιτοφάγῳ, ἀλλὰ ῥίῳ ὑλήεντι („защото беше чудовищно чудо и не приличаше на човек, който яде хляб, а на залесен връх“; Омир, Одисея IX 190–191).

А Голиат, особено както е изобразен в Септуагинта, е великан в съвсем разумни граници.⁸⁶ С хвалбивото си предизвикателство към „войските на живия Бог“ той ни напомня за огромния гал, който стоял и оскърбявал мощта на Рим, докато Торкват не се промъкнал под щита му и не го пробол с късия си меч (Ливий VII 9–10). Напомня и за другия боец от същия народ, когото Валерий Корвин повалил с помощта на изпратения от небето гарван (Ливий VII 26).

Хексатевхът е пълен с препратки към народи с необикновен ръст, които населявали Ханаан преди и по времето на израилското нашествие. Именно сведението, което съгледвачите донесли за тези великански фигури, най-много уплашило народа и го накарало да замисли връщане в Египет (Чис. 14:4): „И там видяхме великаните, синовете на Енак, от рода на великаните; и бяхме в собствените си очи като скакалци, такива бяхме и в техните очи“ (Чис. 13:34). Но огромният им ръст изглежда не им е помогнал да оцелеят в борбата за съществуване. Емимите, „народ голям и многоброен и висок като енакимите“ (Втор. 2:10), били изгонени от моавците. Замзумимите, описани по подобен начин, били по същия начин изместени от амонците (Втор. 2:20; срв. Бит. 14:5). Ог, царят на Васан, въпреки размерите на леглото си, станал лесна плячка за израилтяните под водачеството на Мойсей. А самите синове на Енак, които живеели около Хеврон (Чис. 13:23; Ис. Нав. 15:13; 21:11), били напълно изтребени от Иисус Навин от земята на синовете Израилеви.⁸⁷ „Само в Газа, в Гат и в Азот — казва се в този контекст — останаха някои“ (Ис. Нав. 11:22). От този род явно са произлезли Голиат и другите, които „бяха родени на великана в Гат“ (2 Цар. 21:22).

В разказа за запознаването на Саул с Давид повече от обикновено е очевидно, че са смесени два различни разказа. В единия Давид е познат и обичан от Саул преди двубоя си с Голиат (1 Цар. 16:21). В другия Саул пита Авенир кой е той, когато го вижда да излиза срещу филистимеца (17:55). В единия Давид при първото си представяне пред Саул вече е „храбър мъж, войн и разумен в говора“ (16:18), в другия е още момче (17:33). В единия е оръженосец на Саул (16:21) и вероятно е на бойното поле в това качество, в другия идва неочаквано от село (17:20).

Допълнителната романтична нотка, която крайната младост на героя придава на разказа, е направила втория вариант преобладаващ не само в нашия ум, но и в ума на библейския редактор, който изглежда е приспособил езика си към него. Йосиф Флавий се опитва да съгласува двата, като казва, че когато избухнала войната с филистимците, Саул изпратил Давид обратно при баща му Йесей, като се задоволил с тримата му синове, които имал във войската си (Древности VI 9, 3). Това обаче не ни помага да преодолеем трудността, че Саул е представен като непознаващ Давид по време на двубоя. Тя е трябвало да се обяснява като последица от умствено разстройство.

За нас днес въпросът е значително опростен от факта, че самите Седемдесет (или, по-точно, преводачът на тази книга) изглежда са направили смел опит във висшата критика. Ватиканският ръкопис на Септуагинта съдържа разказа за това как Давид бил повикан да свири на арфа пред Саул. Но не съдържа 17:12–31, където Давид е въведен като ново лице, което се появява за пръв път на сцената. Не съдържа и 17:55–18:5, които се съгласуват със 17:12–31, но не и с историята за свиренето на арфа. Разбира се, причината Седемдесетте да дават само един разказ може да е, че са имали само един разказ за даване. Но изглежда има някакво основание да се вярва, че съзнателно са премахнали единия вариант на историята заради последователността. Този въпрос обаче е по-добре да се остави на висшите критици.⁸⁸ Но това поне е очевидно и за най-малко просветения ум: пропускането на 17:12–31 подобрява последователността на разказа точно толкова, колкото намалява живописността му. Давид беше оставен при Саул в 16:21–23 и може да говори с него в 17:32 без повече представяне. Насърчителните му думи следват добре след твърдението в 17:11, че Саул и целият Израил се ужасили.

Пропуските на Ватиканския ръкопис са попълнени в Александрийския, но преводът има вид, че е от друга ръка, а не от ръката на останалата част от книгата. Така в ст. 19 е употребено ἐν τῇ κοιλάδι τῆς δρυός вместо ἐν τῇ κοιλάδι Ηλα от ст. 2. В ст. 23 странният израз ἀνὴρ ὁ αμεσσαῖος заема мястото на ἀνὴρ δυνατός от ст. 4 (срв. ὁ δυνατὸς αὐτῶν в ст. 51). А вместо ἀλλόφυλος, както в ст. 21, е употребено Φιλισταῖος.

Двубоят и историята

Историята за Давид и Голиат представя битката при Ефес-Дамим просто като разгром на филистимците след убийството на техния боец. Но в Библията има места, за които се смята, че представят нещата в друга светлина. Пас-Дамим от 1 Пар. 11:13 едва ли може да е друго място освен Ефес-Дамим от 1 Цар. 17:1, с което го отъждествява и полето на Ревизирания превод. А при Пас-Дамим „филистимците се бяха събрали за бой, където имаше нива, пълна с ечемик; и народът побягна от филистимците“ (1 Пар. 11:13; срв. 2 Цар. 23:9–12). Но Давид и тримата му храбреци „застанаха сред нивата, защитиха я и поразиха филистимците; и Господ ги спаси с голяма победа“. Макар мястото на тази случка да е същото като мястото на убийството на Голиат, времето изглежда съвсем различно: битката за ечемичената нива принадлежи към времето, когато Давид бил „в укреплението“.⁸⁹

Разказът за Давидовите храбреци в 2 Цар. 23:8–39 и в 1 Пар. 11:10–47 прилича на откъс от истинска история, може би взет от записите на Йосафат, син на Ахилуд, официалния летописец на Давид и Соломон (2 Цар. 8:16; 20:24; 3 Цар. 4:3). Съединяването му с историята за Давид и Голиат изглежда незаконно. Последната принадлежи към царството на романтиката: датата ѝ е всяко време и никое време. Давид, румененият и хубав младеж, ще остане завинаги убиецът на Голиат, точно както Вилхелм Тел, въпреки преподобния Беринг-Гулд, винаги ще е свалил с изстрел ябълката от главата на сина си. Най-добре е въпросът да се остави така. Защото, ако започнехме да третираме историята като трезва история, можем да бъдем принудени да заключим, че Давид изобщо не е убил Голиат. В 2 Цар. 21:19 имаме твърдението, че „Голиат гетецът, чието копие имаше дръжка като тъкачески вал“, бил убит от някой си Елханан от Витлеем. Професор Къркпатрик в коментара си към това място казва: „Няма трудност да се предположи, че и друг великан, освен убития от Давид, е носил името Голиат.“ Св. Йероним обаче видял в това толкова голяма трудност, че смело отъждествил Елханан с Давид.

Мястото, в което се съдържа това смущаващо твърдение (2 Цар. 21:15–22), няма връзка с контекста си и прилича на друг откъс от официалния летопис, от който предположихме, че е взет списъкът на Давидовите храбреци. Там са споменати четирима великани, един от които е Голиат, и всеки от тях има своя убиец. После откъсът завършва с тези думи: „Тези четирима бяха родени на великана в Гат; и паднаха от ръката на Давид и от ръката на слугите му.“ Изглежда тогава, че Давид в действителност е убил Голиат не пряко и лично, а по принципа Qui facit per alium facit per se („Който върши нещо чрез другиго, върши го сам“). Така Цезар казва, че е разсякъл тигурините на брега на Сона, докато Плутарх и Апиан ни съобщават, че това е направил легатът му Лабиен, или по-скоро, ако ще бъдем точни, войниците под негово командване.

1 καὶ συνάγουσιν ἀλλόφυλοι τὰς παρεμβολὰς αὐτῶν εἰς πόλεμον, καὶ συνάγονται εἰς Σοκχωθ τῆς Ιουδαίας, καὶ παρεμβάλλουσιν ἀνὰ μέσον Σοκχωθ καὶ ἀνὰ μέσον Αζηκα ἐν Εφερμεμ. 2 καὶ Σαουλ καὶ οἱ ἄνδρες Ισραηλ συνάγονται καὶ παρεμβάλλουσιν ἐν τῇ κοιλάδι· αὐτοὶ παρατάσσονται εἰς πόλεμον ἐξ ἐναντίας ἀλλοφύλων. 3 καὶ ἀλλόφυλοι ἵστανται ἐπὶ τοῦ ὄρους ἐνταῦθα, καὶ Ισραηλ ἵσταται ἐπὶ τοῦ ὄρους ἐνταῦθα, καὶ ὁ αὐλὼν ἀνὰ μέσον αὐτῶν. 4 καὶ ἐξῆλθεν ἀνὴρ δυνατὸς ἐκ τῆς παρατάξεως τῶν ἀλλοφύλων, Γολιαθ ὄνομα αὐτῷ, ἐκ Γεθ ὕψος αὐτοῦ τεσσάρων πήχεων καὶ σπιθαμῆς 5 καὶ περικεφαλαία ἐπὶ τῆς κεφαλῆς αὐτοῦ, καὶ θώρακα ἁλυσιδωτὸν αὐτὸς ἐνδεδυκώς, καὶ ὁ σταθμὸς τοῦ θώρακος αὐτοῦ πέντε χιλιάδες σίκλων χαλκοῦ καὶ σιδήρου 6 καὶ κνημῖδες χαλκαῖ ἐπάνω τῶν σκελῶν αὐτοῦ καὶ ἀσπὶς χαλκῆ ἀνὰ μέσον τῶν ὤμων αὐτοῦ· 7 καὶ ὁ κοντὸς τοῦ δόρατος αὐτοῦ ὡσεὶ μέσακλον ὑφαινόντων, καὶ ἡ λόγχη αὐτοῦ ἑξακοσίων σίκλων σιδήρου· καὶ ὁ αἴρων τὰ ὅπλα αὐτοῦ προεπορεύετο αὐτοῦ. 8 καὶ ἔστη καὶ ἀνεβόησεν εἰς τὴν παράταξιν Ισραηλ καὶ εἶπεν αὐτοῖς Τί ἐκπορεύεσθε παρατάξασθαι πολέμῳ ἐξ ἐναντίας ἡμῶν; οὐκ ἐγώ εἰμι ἀλλόφυλος, καὶ ὑμεῖς Εβραῖοι τοῦ Σαουλ ἐκλέξασθε ἑαυτοῖς ἄνδρα καὶ καταβήτω πρός με 9 καὶ ἐὰν δυνηθῇ πρὸς ἐμὲ πολεμῆσαι καὶ ἐὰν πατάξῃ με, καὶ ἐσόμεθα ὑμῖν εἰς δούλους· ἐὰν δὲ ἐγὼ δυνηθῶ καὶ πατάξω αὐτόν, ἔσεσθε ἡμῖν εἰς δούλους καὶ δουλεύσετε ἡμῖν. 10 καὶ εἶπεν ὁ ἀλλόφυλος Ἰδοὺ ἐγὼ ὠνείδισα τὴν παράταξιν Ισραηλ σήμερον ἐν τῇ ἡμέρᾳ ταύτῃ· δότε μοι ἄνδρα καὶ μονομαχήσομεν ἀμφότεροι 11 καὶ ἤκουσεν Σαουλ καὶ πᾶς Ισραηλ τὰ ῥήματα τοῦ ἀλλοφύλου ταῦτα καὶ ἐξέστησαν καὶ ἐφοβήθησαν σφόδρα. 32 καὶ εἶπεν Δαυιδ πρὸς Σαουλ Μὴ δὴ συμπεσέτω ἡ καρδία τοῦ κυρίου μου ἐπ᾿ αὐτόν· ὁ δοῦλός σου πορεύσεται καὶ πολεμήσει μετὰ τοῦ ἀλλοφύλου τούτου. 33 καὶ εἶπεν Σαουλ πρὸς Δαυιδ Οὐ μὴ δυνήσῃ πορευθῆναι πρὸς τὸν ἀλλόφυλον τοῦ πολεμεῖν μετ᾿ αὐτοῦ, ὅτι παιδάριον εἶ σύ, καὶ αὐτὸς ἀνὴρ πολεμιστὴς ἐκ νεότητος αὐτοῦ. 34 καὶ εἶπεν Δαυιδ πρὸς Σαουλ Ποιμαίνων ἦν ὁ δοῦλός σου τῷ πατρὶ αὐτοῦ ἐν τῷ ποιμνίῳ καὶ ὅταν ἤρχετο ὁ λέων καὶ ἡ ἄρκος καὶ ἐλάμβανεν πρόβατον ἐκ τῆς ἀγέλης, 35 καὶ ἐξεπορευόμην ὀπίσω αὐτοῦ καὶ ἐπάταξα αὐτόν, καὶ ἐξέσπασα ἐκ τοῦ στόματος αὐτοῦ· καὶ εἰ ἐπανίστατο ἐπ᾿ ἐμέ, καὶ ἐκράτησα τοῦ φάρυγγος αὐτοῦ καὶ ἐπάταξα καὶ ἐθανάτωσα αὐτόν. 36 καὶ τὴν ἄρκον ἔτυπτεν ὁ δοῦλός σου καὶ τὸν λέοντα, καὶ ἔσται ὁ ἀλλόφυλος ὁ ἀπερίτμητος ὡς ἓν τούτων· οὐχὶ πορεύσομαι καὶ πατάξω αὐτόν, καὶ ἀφελῶ σήμερον ὄνειδος ἐξ Ισραηλ; διότι τίς ὁ ἀπερίτμητος οὗτος ὃς ὠνείδισεν παράταξιν θεοῦ ζῶντος; 37 Κύριος ὃς ἐξείλατό με ἐκ χειρὸς τοῦ λέοντος καὶ ἐκ χειρὸς τῆς ἄρκου, αὐτὸς ἐξελεῖταί με ἐκ χειρὸς τοῦ ἀλλοφύλου τοῦ ἀπεριτμήτου τούτου. καὶ εἶπεν Σαουλ πρὸς Δαυιδ Πορεύου, καὶ ἔσται Κύριος μετὰ σοῦ. 38 καὶ ἐνέδυσεν Σαουλ τὸν Δαυιδ μανδύαν καὶ περικεφαλαίαν χαλκῆν περὶ τὴν κεφαλὴν αὐτοῦ, 39 καὶ ἔζωσεν τὸν Δαυιδ τὴν ῥομφαίαν αὐτοῦ ἐπάνω τοῦ μανδύου αὐτοῦ· καὶ ἐκοπίασεν περιπατήσας ἅπαξ καὶ δίς καὶ εἶπεν Δαυιδ πρὸς Σαουλ Οὐ μὴ δύνωμαι πορευθῆναι ἐν τούτοις, ὅτι οὐ πεπείραμαι· καὶ ἀφαιροῦσιν αὐτὰ ἀπ᾿ αὐτοῦ. 40 καὶ ἔλαβεν τὴν βακτηρίαν αὐτοῦ ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ. καὶ ἐξελέξατο ἑαυτῷ πέντε λίθους λείους ἐκ τοῦ χειμάρρου καὶ ἔθετο αὐτοὺς ἐν τῷ καδίῳ τῷ ποιμενικῷ τῷ ὄντι αὐτῷ εἰς συλλογήν, καὶ σφενδόνην αὐτοῦ ἐν τῇ χειρὶ αὐτοῦ· καὶ προσῆλθεν πρὸς τὸν ἄνδρα τὸν ἀλλόφυλον. 42 καὶ εἶδεν Γολιαδ τὸν Δαυιδ καὶ ἠτίμασεν αὐτόν, ὅτι αὐτὸς ἦν παιδάριον καὶ αὐτὸς πυρράκης μετὰ κάλλους ὀφθαλμῶν. 43 καὶ εἶπεν ὁ ἀλλόφυλος πρὸς Δαυιδ Ὡσεὶ κύων ἐγώ εἰμι, ὅτι σὺ ἔρχῃ ἐπ᾿ ἐμὲ ἐν ῥάβδῳ καὶ λίθοις καὶ εἶπεν Δαυιδ οὐχί ἀλλ᾿ ἢ χείρω κυνός καὶ κατηράσατο ὁ ἀλλόφυλος τὸν Δαυιδ ἐν τοῖς θεοῖς αὐτοῦ 44 καὶ εἶπεν ὁ ἀλλόφυλος πρὸς Δαυιδ Δεῦρο πρός με καὶ δώσω τὰς σάρκας σου τοῖς πετεινοῖς τοῦ οὐρανοῦ καὶ τοῖς κτήνεσιν τῆς γῆς. 45 καὶ εἰπεν Δαυιδ πρὸς τὸν ἀλλόφυλον Σὺ ἔρχῃ πρός με ἐν ῥομφαίᾳ καὶ ἐν δόρατι καὶ ἐν ἀσπίδι, κἀγὼ πορεύομαι πρὸς σὲ ἐν ὀνόματι Κυρίου σαβαωθ θεοῦ παρατάξεως Ισραηλ ἣν ὠνείδισας σήμερον. 46 καὶ ἀποκλείσει σε Κύριος σήμερον εἰς τὴν χεῖρά μου, καὶ ἀποκτενῶ σε καὶ ἀφελῶ τὴν κεφαλήν σου ἀπὸ σοῦ, καὶ δώσω τὰ κῶλά σου καὶ τὰ κῶλα παρεμβολῆς ἀλλοφύλων ἐν ταύτῃ τῇ ἡμέρᾳ τοῖς πετεινοῖς τοῦ οὐρανοῦ καὶ τοῖς θηρίοις τῆς γῆς· καὶ γνώσεται πᾶσα ἡ γῆ ὅτι ἔστιν θεὸς ἐν Ισραηλ. 47 καὶ γνώσεται πᾶσα ἡ ἐκκλησία αὕτη ὅτι οὐκ ἐν ῥομφαίᾳ καὶ δόρατι σῴζει Κύριος· ὅτι τοῦ Κυρίου ὁ πόλεμος, καὶ παραδώσει Κύριος ὑμᾶς εἰς χεῖρας ἡμῶν. 48 καὶ ἀνέστη ὁ ἀλλόφυλος καὶ ἐπορεύθη εἰς συνάντησιν Δαυιδ. 49 καὶ ἐξέτεινεν Δαυιδ τὴν χεῖρα αὐτοῦ εἰς τὸ κάδιον καὶ ἔλαβεν ἐκεῖθεν λίθον ἕνα, καὶ ἐσφενδόνησεν καὶ ἐπάταξεν τὸν ἀλλόφυλον ἐπὶ τὸ μέτωπον αὐτοῦ, καὶ διέδυ ὁ λίθος διὰ τῆς περικεφαλαίας εἰς τὸ μέτωπον αὐτοῦ, καὶ ἔπεσεν ἐπὶ πρόσωπον αὐτοῦ ἐπὶ τὴν γῆν. 51 καὶ ἔδραμεν Δαυιδ καὶ ἐπέστη ἐπ᾿ αὐτόν, καὶ ἔλαβεν τὴν ῥομφαίαν αὐτοῦ καὶ ἐθανάτωσεν αὐτὸν καὶ ἀφεῖλεν τὴν κεφαλὴν αὐτοῦ· καὶ εἶδον οἱ ἀλλόφυλοι ὅτι τέθνηκεν ὁ δυνατὸς αὐτῶν, καὶ ἔφυγον 52 καὶ ἀνίστανται ἄνδρες Ισραηλ καὶ Ιουδα καὶ ἠλάλαξαν καὶ κατεδίωξαν ὀπίσω αὐτῶν ἕως εἰσόδου Γεθ καὶ ἕως τῆς πύλης Ἀσκαλῶνος· καὶ ἔπεσαν τραυματίαι τῶν ἀλλοφύλων ἐν τῇ ὁδῷ τῶν πυλῶν καὶ ἕως Γεθ καὶ ἕως Ακκαρων 53 καὶ ἀνέστρεψαν ἄνδρες Ισραηλ ἐκκλίνοντες ὀπίσω τῶν ἀλλοφύλων, καὶ κατεπάτουν τὰς παρεμβολὰς αὐτῶν 54 καὶ ἔλαβεν Δαυιδ τὴν κεφαλὴν τοῦ ἀλλοφύλου καὶ ἤνεγκεν αὐτὴν εἰς Ιερουσαλημ, καὶ τὰ σκεύη αὐτοῦ ἔθηκεν ἐν τῷ σκηνώματι αὐτοῦ.

Бележки към 1 Царства 17

Rahlfs следва тук Ватиканския кодекс и като Swete няма ст. 12–31, 41, 50 и 17:55–18:5 (вж. Въведението).

1. ἀλλόφυλοι: = Φυλιστιιμ; срв. Съд. 14:1. Йосиф Флавий ги нарича Παλαιστῖνοι. — παρεμβολάς: тук войски. Вж. бел. към Съд. 13:25. — Ιουδαίας (Swete: Ιδουμαίας): четенето на Swete е грешка в гръцкия текст вместо Ιουδαίας, което приема Rahlfs. В Ревизирания превод: който принадлежеше на Юда. — Εφερμεμ: изопачено от в Ефес-Дамим. Александрийският кодекс има ἐν Ἀφεσδομμείν. Значението на името е граница на кръвта.

2. αὐτοί: не е превод на съответно еврейско местоимение, а се дължи на погрешно прочитане на думата, преведена в нашия превод на Ела. Долината на Теребинта била проход, който водел от филистимската равнина нагоре към планините на Юда.

3. ἐνταῦθα… ἐνταῦθα: класически писател би уравновесил тези изречения с μέν и δέ (вж. Гр. 19). Срв. Ис. Нав. 8:22 οὗτοι ἐντεῦθεν καὶ οὗτοι ἐντεῦθεν; Съд. 16:29. — καὶ ὁ αὐλὼν ἀνὰ μέσον αὐτῶν (Swete: κύκλῳ ἀνὰ μέσον αὐτῶν): в еврейския текст и долината между тях. Авторите предполагат, че κύκλῳ у Swete е изопачено от καὶ ὁ αὐλών, което имат Александрийският кодекс и Rahlfs.

4. ἀνὴρ δυνατός: в Ревизирания превод боец. Думата в оригинала изглежда значи мъж на пространството между двете бойни линии (μεταίχμιον). — παρατάξεως: παράταξις = лат. acies (боен ред) се среща у атическите автори, но става по-честа в елинистическия гръцки. — τεσσάρων πήχεων καὶ σπιθαμῆς: лакътят е приблизително 45 см, а педята е половин лакът. Според това твърдение Голиат би бил висок около 2 м. Йосиф Флавий (Древности VI 9, 1) е съгласен с LXX: ἦν γὰρ πηχῶν τεσσάρων καὶ σπιθαμῆς. Но еврейският текст издига ръста му до шест лакти и педя, което би го направило висок около 3 м.

5. περικεφαλαία: елинистическа дума, употребявана от Полибий, а също и от св. Павел (1 Сол. 5:8; Еф. 6:17). Среща се единадесет пъти в LXX. Думите от мед не се появяват в гръцкия, може би защото се подразбират от употребата на περικεφαλαία, както латинското cassis подразбира, че шлемът е от метал. Но в ст. 38 имаме добавено χαλκῆν. — ἁλυσιδωτόν: от брънки (плетена ризница). Изх. 28:22, 24; 1 Мак. 6:35 τεθωρακισμένους ἐν ἁλυσιδωτοῖς. — αὐτός: не трябва да се обяснява с някакви тънкости на гръцката граматика, а се дължи на наличието на местоимението „той“ на това място в еврейския текст. — πέντε χιλιάδες σίκλων: около 57 кг. — σίκλων: сикъл обикновено се предава така в LXX, макар че не е рядко за него да се употреби δίδραχμον, както в Бит. 23:15; Втор. 22:29; 2 Ездр. 15:15. Σίγλος е употребено от Ксенофонт (Анабасис I 5, 6) за персийска монета на стойност 7½ атически обола. — καὶ σιδήρου: не е в еврейския текст, според който отбранителното въоръжение на бореца е от бронз, а само върхът на копието му — от желязо. Това тясно съответства на употребата на металите, както е представена в Илиадата, където бронзът е обичайният материал за доспехи и оръжия, а желязото, макар и не непознато, е (поне в по-ранните пластове на Омировата поезия) рядко и изключително.

6. ἀσπὶς χαλκῆ: това по същество е по-вероятно от еврейското четене, което дава на Голиат медно „копие“ (кидон) между раменете. Но тогава оръженосецът му не би имал какво да носи. Онова, което изглежда е нужно тук, за да се допълни описанието на въоръжението му, е споменаване на меча, за който се говори в ст. 45 и 51. Ако е бил въоръжен по Омиров маниер, мечът би висял на ремък, преметнат през едното рамо. Срв. Илиада II 45: ἀμφὶ δ᾿ ἄρ᾿ ὤμοισιν βάλετο ξίφος ἀργυρόηλον.

7. κοντός: в класическия гръцки думата значи прът за бутане на лодка, както у Еврипид, Алкестида 254. В по-късния гръцки значи дръжка на копие. Срв. Ез. 39:9. Вегеций говори за conti missibiles (хвърляни пики) и употребява contati за конници, въоръжени с копия. — μέσακλον: само тук, поне в тази форма. Вж. Liddell–Scott. Еврейската дума е същата, която другаде е преведена ὡς ἀντίον ὑφαινόντων (2 Цар. 21:19; 1 Пар. 11:23; 20:5). — ἑξακοσίων σίκλων: около 7 кг. — ὁ αἴρων: вж. бел. към Бит. 45:23.

8. ἀλλόφυλος: в еврейския текст филистимецът, т.е. той представлява филистимците. — Εβραῖοι καὶ Σαουλ: в еврейския текст слуги на Саул. Σαουλ тук може да е мислено като генитив. Εβραῖοι е обичайната дума за израилтяните в устата на чужденец. Вж. бел. към Изх. 1:16. — ἑαυτοῖς: вж. Гр. 13. — καταβήτω: съвсем класическо, като латинското in certamen descendere (слизам на бой). — ἐσόμεθα… εἰς δούλους: вж. Гр. 27 (εἰς).

10. σήμερον ἐν τῇ ἡμέρᾳ ταύτῃ: това разширение не се дължи на подражание на еврейския текст, който има просто този ден. Вж. бел. към Изх. 5:14. Не е нужно да предполагаме, че тук имаме двоен превод. — μονομαχήσομεν: в LXX μονομαχεῖν се среща само тук и в надписа на Пс. 151, който се отнася към тази случка.

32. συμπεσέτω: употребено тук като латинското concidere = рухвам. — τοῦ κυρίου μου: това предава по-добро еврейско четене от масоретското на човека. „Господарю мой“ е обичайната форма на обръщение към цар и съответства на „твоят слуга“ в следващото изречение. — ἐπ᾿ αὐτόν: поради него, буквален превод на еврейския текст.

33. ἀνὴρ πολεμιστής: поетичен израз, чест в LXX.

34. Ποιμαίνων ἦν: вж. Гр. 25 (аналитични форми). — ὅταν ἤρχετο: когато и да дойдеше. Вж. Гр. 28 (ὅταν с индикатив). — ὁ λέων καὶ ἡ ἄρκος: лъв или мечка. Родова употреба на члена, както в еврейския текст. Вж. Гр. 20. — ἡ ἄρκος: по-късна форма на ἄρκτος и едно от онези съществителни за двата пола, които употребяват женски род и за двата.

35. φάρυγγος: гърло. В еврейския текст брада. Йосиф Флавий (Древности VI 9, 3) кара Давид да хване лъва за опашката и да го блъсне в земята.

36. οὐχὶ πορεύσομαι κτλ.: гръцкият тук е много по-пълен от еврейския текст, както може да се види при сравнение с английския превод.

37. Κύριος κτλ.: преди това еврейският текст има думите И Давид каза, които изглеждат излишни. От друга страна, може да се твърди, че те са в еврейски стил и дават същността на казаното вече, както в ст. 10. — ἐξελεῖται: вж. Гр. 17.

38. μανδύαν: според Liddell–Scott μανδύας е персийска дума със значение вълнено наметало. Но думата в еврейския текст много прилича на гръцката, особено във формата, употребена в 2 Цар. 10:4 и 1 Пар. 19:4. Μανδύας е употребено общо седем пъти в LXX. — κεφαλὴν αὐτοῦ: след тези думи еврейският текст има и го облече в ризница.

39. καὶ ἔζωσεν… μανδύου αὐτοῦ: в Ревизирания превод И Давид препаса меча му върху дрехата си. — αὐτοῦ… αὐτοῦ: вероятно и двете местоимения са мислени от преводача като отнасящи се към Саул като подлог на ἔζωσεν. — ἐκοπίασεν… δίς: умори се, след като походи веднъж-дваж. В Ревизирания превод опита се да върви. Гръцкият тук изглежда сочи по-добро еврейско четене от това в нашия текст. — ἀφαιροῦσιν κτλ.: еврейският текст има глагола в единствено число, отнасящ се към Давид.

40. λείους (Swete: τελείους): в еврейския текст гладки. Лукиановата рецензия има λείους, което авторите смятат за несъмнено правилно; така чете и Rahlfs. — χειμάρρου: χείμαρρος е съкратено от χειμάρροος, атическо χειμάρρους. Това е точната дума за речно корито, което е сухо през лятото. Вж. бел. към 3 Цар. 17:3. — καδίῳ: умалително от κάδος, лат. cadus (делва). В LXX само тук и в ст. 49. Еврейската дума, която то предава, е много обща, като гръцкото σκεῦος или латинското vas. — τῷ ὄντι αὐτῷ εἰς συλλογήν: която имаше за събиране на неща. Думата, преведена в нашия превод торба, е от глагол със значение събирам. — τὸν ἀλλόφυλον: след това в еврейския текст идва ст. 41, който липсва в гръцкия.

42. καὶ εἶδεν κτλ.: по-кратко от еврейския текст. Срв. Ревизирания превод. — Γολιαδ: в ст. 4 Γολιαθ. — πυρράκης: руменен. Бит. 25:25; 1 Цар. 16:12. Думата е употребена от Артапан в описанието му на Мойсей (Евсевий, Евангелска подготовка IX 27, в края) и се среща в папирусите от втората половина на III в. пр.Хр.

43. ἐν ῥάβδῳ: вж. Гр. 27 (инструментално ἐν). За конкретния израз ἐν ῥάβδῳ срв. 1 Кор. 4:21. — καὶ λίθοις: тези думи не са в еврейския текст, но придават сила на въпроса на Голиат. — καὶ εἶπεν… κυνός: тази реплика на Давид се явява само в гръцкия, но изглежда не е без връзка с последвалото проклинане. Йосиф Флавий (Древности VI 9, 4) също я е запазил: Μὴ αὐτὸν ἀντὶ ἀνθρώπου κύνα εἶναι δοκεῖ; ὁ δ᾿ οὐχὶ τοιοῦτον ἀλλὰ καὶ χείρω κυνὸς αὐτὸν νομίζειν ἀπεκρίνατο.

44. κτήνεσιν: собствено се употребява за добитъка, който в ранни времена съставлявал богатството (κτᾶσθαι, придобивам). Тук стои вместо θηρίοις, което има Александрийският кодекс. Еврейската дума, която то превежда, първоначално значела неми твари и се употребява за животни, било опитомени, било диви.

45. ἐν ἀσπίδι: в еврейския текст с копие. — κυρίου σαβαωθ θεοῦ κτλ.: у Swete думите стоят в реда κυρίου θεοῦ σαβαωθ παρατάξεως Ισραηλ, което би трябвало да значи на Господа Бог на силите на войската на Израил. Авторите предполагат, че θεοῦ и σαβαωθ случайно са си разменили местата и мястото трябва да гласи κυρίου σαβαωθ, θεοῦ παρατάξεως Ισραηλ — точно така чете Rahlfs. Σαβαωθ е транслитерация от еврейски и значи на силите (войнствата). Смята се, че първоначално се е отнасяло до небесните войнства, но това място е достатъчно да покаже, че по времето на писателя не се е разбирало така. За други случаи на транслитерация вместо превод срв. Съд. 13:5 ναζιρ; 3 Цар. 19:4 ραθμ; 4 Цар. 2:14 αφφω; 4 Цар. 19:15 χερουβιν.

46. σήμερον: не е в еврейския текст. — ἀφελῶ: вж. Гр. 17. — τὰ κῶλά σου καί: не е в еврейския текст. — παρεμβολῆς: вж. бел. към Изх. 14:9. — θηρίοις: еврейската дума тук е различна от онази в ст. 44 и значи буквално живи същества.

47. ἐκκλησία: т.е. събраните израилтяни. Срв. 19:20 τὴν ἐκκλησίαν τῶν προφητῶν.

48. καὶ ἀνέστη κτλ.: гръцкият в този стих е много по-кратък от еврейския текст; срв. Ревизирания превод.

49. λίθον ἕνα: вж. Гр. 12. — διὰ τῆς περικεφαλαίας: не е в еврейския текст. — ἐπὶ τὴν γῆν: след това в еврейския текст идва ст. 50, който го няма в гръцкия.

51. τὴν ῥομφαίαν αὐτοῦ: след това еврейският текст има и я изтегли от ножницата ѝ.

52. Ισραηλ καὶ Ιουδα: оттук може основателно да се заключи, че писателят е живял след разделянето на двете царства. — Γεθ: Гат. Еврейският текст тук има Гай, същата дума, която в ст. 3 е преведена долина. Ревизираният превод я взема тук за собствено име, но другаде такова място не е известно. Затова изглежда вероятно LXX да е запазила правилното четене. Ако филистимците са побягнали надолу по „Долината на Теребинта“, прохода, по който били влезли в планините, Гат би бил право пред тях. Докато някои от бегълците може да са завили надясно към Акарон (по еврейския текст) или да са продължили пътя си към портата на Аскалон (по LXX). — Ἀσκάλωνος: в еврейския текст Акарон, както и в LXX в края на този стих. — ἔπεσαν: вж. Гр. 16. — τῶν πυλῶν: в Ревизирания превод към Шаараим, което значи двете порти.

53. ἐκκλίνοντες ὀπίσω: като се отклониха от преследването. — κατεπάτουν τὰς παρεμβολὰς αὐτῶν: стъпкаха стана им. В Ревизирания превод разграбиха стана им.

54. εἰς Ιερουσαλημ: Йерусалим още бил крепост на йевусейците и бил превзет по-късно от самия Давид. Според 21:1, 9 мечът на Голиат бил поставен в светилището в Ноб, на няколко километра северно от Йерусалим.

Въведение към историята на Илия

Илия Тесвиецът се появява пред нас внезапно като вихъра, в който изчезва. От началото до края той е тайнствен човек. Кой е бил баща му? Коя е била майка му? Тези въпроси трябва да останат без отговор. Може би, като Мелхиседек, той изобщо не е имал родители. Откъде е дошъл? От Галаад — толкова изглежда сигурно. Но това прави названието му „Тесвиец“ необяснимо. Защото в Галаад, т.е. в планинската област на изток от Йордан, не е известно място на име Тешбе. Единственото подобно име е Тисве в Нефталим, споменато в Тов. 1:2. Тогава трябва да предположим, че Илия е роден в Тешбе, но е израснал в Галаад. Или да последваме онези, които прибягват до догадки и предполагат, че „Тишби“ в еврейския текст е погрешно четене вместо дума, която би значела „мъж от Явис“ — Явис бил един от главните градове в Галаад. Галаад бил най-дивата част на цяла Палестина и затова „подходяща кърмилница за“ пророческо „дете“. Както почитането на Йеова се е родило в пустинята сред страшните самоти на Синай, така и най-ревностните му поддръжници били синове на пустинята, чийто път минавал през самотни места. А съперничещият култ на Ваал бил култ на многолюдни градове като Тир и Сидон.

Еврейското име на пророка, „Яхве е Бог“, толкова подхожда на делото, което защищавал, че изглежда като да е било прието от самия него или дадено му от народа като изразително за учението му, а не да го е носил отначало. Ако го е носил от рождение, това би показвало, че е произлизал от род, вече посветен на същото дело. Може би му е било дадено в пророческите школи.

Първата поява на Илия на сцената е като велик „дъждотворец“, който като говорител на Йеова претендира, че има власт над времето: „Жив е Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя: в тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума.“ В съгласие с пророческия възглед за природата и историята се подразбира, че дъждът е задържан поради греховете на Ахав, който следвал ваалимите (18:18). Но разказът едновременно признава, че сушата не се ограничила в Ахавовите владения, а засегнала и съседната страна Сидон (17:12). Има и други свидетелства за тази суша. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 2) цитира Менандър, който в „Деянията на Итобал, царя на Тир“ казва: „И при него настана суша от около средата на септември едната година до същото време на следващата; но когато той се помолил, настанала голяма гръмотевична буря.“ Тук имаме редката възможност да чуем и другата страна. Итобал не е никой друг освен Етваал, бащата на Йезавел и тъстът на Ахав (3 Цар. 16:31). Но трябва да се отбележи, че докато сушата, която Етваал според разказа премахнал с молитва, траела точно една година, в нашия разказ тя продължила поне до третата година (3 Цар. 18:1). Според преданието, запазено в Новия Завет (Лука 4:25; Як. 5:17), тя траела три години и шест месеца.

Етваал бил жрец на Астарта и се добрал до престола на Тир, като убил Фелет, който сам бил купил с братоубийство осеммесечно царуване.⁹⁰ Той царувал тридесет и две години. Наследили го синът му и внукът му, които заедно управлявали само петнадесет години. След последния дошъл Пигмалион, който според историка на Тир живял петдесет и шест години и царувал четиридесет и седем. Според същия източник в седмата му година сестра му основала Картаген. Така от Менандър изглежда, че дъщерята на Етваал, за която се оженил Ахав, е била по-възрастна съвременница на Дидона и вероятно от същото семейство, тъй като едва ли може да се предположи, че Пигмалион е узурпирал престола деветгодишен. Ако Пигмалион е бил син на предшественика си Метен, тогава Йезавел трябва да е била пралеля, а дъщеря ѝ Готолия — братовчедка във втора степен на Елиса, която познаваме като Дидона.

Етваал → Баал-Азар II и Йезавел; Баал-Азар II → Метен; Метен → Пигмалион и Елиса (Дидона); Йезавел → Готолия.

Изабел, или Йезавел, дъщерята на жреца на Астарта, била толкова ревностна за своята религия, колкото Илия за своята, и не по-малко безпощадна в начина, по който я поддържала. И двамата били готови да убиват или да бъдат убити. В двете им лица войната на вярванията добила видима форма — Йеова от едната страна, Ваал и Астарта от другата; от едната страна суровият син на пустинята в рошавата си мантия, от другата — царицата в одеждите си от тънък лен, с цялата мощ на държавата зад нея. Защото Ахав управлявал държавата, а Йезавел управлявала Ахав. Ахав, ако бил оставен сам, може би щял да търпи и двете вероизповедания и да даде на „тихия, кротък глас“ възможност да бъде чут. Но това не би угодило нито на властната и фанатична царица, нито на поборника на „ревнивия“ Бог. Това била буквално война на живот и смърт. Или Ваал, или Йеова е Бог, и само единият трябвало да бъде почитан. На колко кръвопролития е ставала причина една непълна алтернатива!

Йезавел започнала двубоя, като избила пророците на Йеова, когато Авдий спасил живи сто от тях в една пещера. Кога е станало това събитие, не ни се казва. То е зад разказа, като едно от онези мрачни и страшни дела, които „се предполагат в сюжета на трагедията, вместо да се представят на сцената“.

Значи е имало добра причина Илия да се скрие при потока Херит, където гарваните го хранели сутрин и вечер. Някои коментатори са се опитвали да махнат гарваните от разказа, като поставят гласните знаци на еврейската дума така, че тя да значи „араби“ или „търговци“. Но с внимателно боравене с гласните знаци могат да се направят много безсмислени неща. Това е само мек случай на евхемеризъм — една дискредитирана склонност на мисълта, която, щом срещне живописно чудо, би го заменила с някаква прозаична възможност, по-малко привлекателна, но също толкова въображаема.

Следващият епизод от разказа е приятният и трогателен епизод с вдовицата от Сарепта. След като потокът Херит пресъхнал, пророкът бил изпратен в Сарепта. Там го издържала една бедна вдовица, сънародничка на свирепата царица, от която бягал, и той възнаградил гостоприемството ѝ с чудното попълване на делвата ѝ с брашно и на стомната ѝ с масло. На тази случка имаме частичен паралел в езическата легенда — в чудното нещо, което станало на трапезата, когато Бавкида и Филемон, без да знаят, гостували на ангели в образа на Юпитер и Меркурий. Те били слезли в човешки вид, за да видят колко благочестие има във Фригия. Първият знак, който гостите дали за своята божественост, било свръхестественото нарастване на виното:

Interea, quotiens haustum cratera repleri sponte sua, per seque vident succrescere vina, attoniti novitate pavent manibusque supinis concipiunt Baucisque preces timidusque Philemon. („Междувременно, като виждат, че изпитият кратер се пълни сам и виното само расте, смаяни от новостта се плашат и с вдигнати ръце отправят молитви Бавкида и боязливият Филемон.“ — Овидий, Метаморфози VIII 679–682.)

Поуката на двете истории е една и съща, макар изразена на много различен език:

Cura pii dis sunt, et qui coluere coluntur. („Благочестивите са грижа на боговете и които са почитали, биват почитани.“)

Тази поука е внушена още по-силно в историята на Илия чрез връщането на сина на вдовицата, след като дъхът е напуснал тялото му. Така в гръцката легенда Херакъл възнаграждава гостоприемството на Адмет, като му връща жена му. Но там въображението на поета извиква борба със Смъртта на ръба на гроба. Това ни се струва нереално. Не мускулите и жилите на силния човек могат да върнат „отлетелия дъх“. А в юдейската история няма нищо, което да отблъсква вярата. Кой може да измери силите на силната душа?

От тази по-благосклонна страна на Илия веднага се обръщаме към мрачния епизод със състезанието с пророците на Ваал. Няма нужда да се разпростираме върху величието му: общо е чувството, че това е една от най-хубавите истории в цялата литература. В резултат на победата си Илия собственоръчно избива пророците на Ваал (3 Цар. 18:40). Ахав е представен като приел тази мярка равнодушно. Той несъмнено я е смятал за законно последствие на предизвикателството на Илия към изпитание чрез огън. Но не и ревностната царица. „Така да ми направят боговете и още повече, ако утре по това време не направя душата ти като душата на един от тях“ — такъв бил отговорът ѝ към пророка.

Това води към следващия епизод, в който Илия се оттегля на свещената планина Хорив, където започнало почитането на Йеова. Тук той може да се е настанил в самата „пукнатина в скалата“ (Изх. 33:22), от която според разказа Мойсей видял гърба на Йеова. Следващата история за „тихия, кротък глас“ изглежда показва, че самият разказвач се е съмнявал в бурните пътища на пророка. Или трябва да кажем, че той „е съградил по-добре, отколкото е знаел“, и е оставил на света поука, която не е била от неговото време и страна?

В следващия епизод, този с лозето на Навутей, пророкът на Йеова се изправя като поборник на гражданската справедливост и изобличава тиранията на слабия владетел и неговата нечестива жена. Докато царят, поразен от съвестта си, се свивал под проклятието му, зад колесницата му стоял един човек, който години по-късно подел враждата на Илия срещу Йезавел и дома на Ахав и изтребил Ваал от Израил (4 Цар. 9:25).

Готолия, дъщерята на Йезавел, чиито методи били още по-крути от майчините ѝ, направила всичко възможно да установи почитането на Ваал в Юда. Но свещеникът Йодай събрал левитите и чуждият култ бил потиснат и там, а накрая изкоренен при Йосия. Както се помни, Расин използвал този сюжет за великата си трагедия „Аталия“. Смел гений би бил онзи, който се опита да драматизира историята на Илия и Йезавел. Макар и по-възвишена от другата, тя не се поддава толкова добре на единството на времето и мястото.

Досега в историята на Илия няма знак за смесване на документи. Но някои критици смятат, че епизодът с тримата петдесетници (4 Цар. 1) е от друга ръка. Формата на името на пророка в 4 Цар. 1:3–4 на еврейски е Елия, както в Мал. 3:23 (по LXX), а не Елияху, както в останалата част на разказа. Освен това в 4 Цар. 1:3, 15 на Илия говори „ангелът Господен“, вместо да идва при него „словото Господне“. Дали тези критици са прави или не, няма да се опитваме да решаваме. Професор Драйвър изглежда не подкрепя мнението им. Но поне това изглежда имаме право, или по-скоро сме длъжни, да кажем: историята, от какъвто и източник да идва, е такава, която оскърбява нравственото чувство. И най-благочестивият християнин не трябва да се колебае да я осъди, когато си спомни присъдата, произнесена над нея, поне косвено, от самия Иисус Христос (Лука 9:54–55).

Последният епизод, този за възнесението на Илия, Йосиф Флавий разглежда много сдържано. Думите му са следните (Древности IX 2, 2): „По това време Илия изчезна от хората и никой не знае до днес как е свършил. Но остави ученик, Елисей, както показахме по-рано. За Илия обаче и за Енох, който живя преди потопа, е записано в свещените книги, че изчезнаха, но за смъртта им никой не знае.“ Йосиф Флавий явно е смятал за неразумно да предлага на езическа публика история, която, както показват вътрешните данни, може да почива единствено на разказа на наследника на пророка.

Твърдението „Всички хора са смъртни“ е за разума образец на всеобщност, но сърцето винаги търси да избегне строгостта му. „Той не може да е мъртъв“ и „Той пак ще дойде“ — това са думите, които идват на устата на хората, когато някоя велика личност бъде отнета. Старият Завет, както го подреждаме, завършва с предсказанието: „Ето, ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен“. А Новият Завет започва с неговото идване в лицето на Йоан Кръстител (Мат. 17:12). И той дойде пак по-късно, на планината на Преображението (Марк 9:4). Ако някой вършел знамения и чудеса, естественият въпрос към него бил: „Ти ли си Илия?“ Казват, че до днес някои юдеи поставят стол за Илия при обрязването на дете. Никой от „славните мъже от древността“ у юдеите, без да се изключва дори самият Мойсей, не е оставил по-дълбоко впечатление в сърцата на сънародниците си от Илия. Чуйте думите на сина Сирахов (Сир. 48:1–11):

И се издигна пророк Илия като огън, и словото му гореше като факла. Той докара върху тях глад и с ревността си ги намали. Със словото Господне затвори небето и така три пъти свали огън. Колко прославен беше ти, Илия, с чудесата си! И кой може да се похвали, че е като тебе? Ти, който вдигна мъртвец от смъртта и от ада със словото на Всевишния; който свали царе в погибел и прославени от леглата им; който чу на Синай изобличение и на Хорив присъди за отмъщение; който помазваш царе за въздаяние и пророци за наследници след тебе; който беше взет във вихър от огън, в колесница от огнени коне; който си записан в изобличенията за времената — да укротиш гнева преди яростта, да обърнеш сърцето на бащата към сина и да възстановиш племената на Яков. Блажени, които те видяха и които заспаха в любов, защото и ние непременно ще живеем.⁹¹

1 καὶ εἶπεν Ηλιου ὁ προφήτης ὁ Θεσβίτης ἐκ Θεσβων τῆς Γαλααδ πρὸς Αχααβ Ζῇ Κύριος ὁ θεὸς τῶν δυνάμεων, ὁ θεὸς Ισραηλ ᾧ παρέστην ἐνώπιον αὐτοῦ, εἰ ἔσται τὰ ἔτη ταῦτα δρόσος καὶ ὑετός· ὅτι εἰ μὴ διὰ στόματος λόγου μου 2 καὶ ἐγένετο ῥῆμα Κυρίου πρὸς Ηλιου 3 πορεύου ἐντεῦθεν κατὰ ἀνατολάς, καὶ κρύβηθι ἐν τῷ χειμάρρῳ Χορραθ τοῦ ἐπὶ προσώπου τοῦ Ιορδάνου 4 καὶ ἔσται ἐκ τοῦ χειμάρρου πίεσαι ὕδωρ, καὶ τοῖς κόραξιν ἐντελοῦμαι διατρέφειν σε ἐκεῖ 5 καὶ ἐποίησεν Ηλιου κατὰ τὸ ῥῆμα κυρίου καὶ ἐκάθισεν ἐν τῷ χειμάρρῳ Χορραθ ἐπὶ προσώπου τοῦ Ιορδάνου. 6 καὶ οἱ κόρακες ἔφερον αὐτῷ ἄρτους τὸ πρωὶ καὶ κρέα τὸ δείλης, καὶ ἐκ τοῦ χειμάρρου ἔπινεν ὕδωρ 7 καὶ ἐγένετο μετὰ ἡμέρας καὶ ἐξηράνθη ὁ χειμάρρους ὅτι οὐκ ἐγένετο ὑετὸς ἐπὶ τῆς γῆς. 8 καὶ ἐγένετο ῥῆμα κυρίου πρὸς Ηλιου 9 ἀνάστηθι καὶ πορεύου εἰς Σαρεπτα τῆς Σιδωνίας ἰδοὺ ἐντέταλμαι ἐκεῖ γυναικὶ χήρᾳ τοῦ διατρέφειν σε. 10 καὶ ἀνέστη καὶ ἐπορεύθη εἰς Σαρεπτα, εἰς τὸν πυλῶνα τῆς πόλεως· καὶ ἰδοὺ ἐκεῖ γυνὴ χήρα συνέλεγεν ξύλα, καὶ ἐβόησεν ὀπίσω αὐτῆς Ηλιου καὶ εἶπεν αὐτῇ Λαβὲ δή μοι ὀλίγον ὕδωρ εἰς ἄγγος καὶ πίομαι. 11 καὶ ἐπορεύθη λαβεῖν, καὶ ἐβόησεν ὀπίσω αὐτῆς Ηλιου καὶ εἶπεν λήμψῃ δή μοι ψωμὸν ἄρτου ἐν τῇ χειρί σου. 12 καὶ εἶπεν ἡ γυνή ζῇ Κύριος ὁ θεός σου, εἰ ἔστιν μοι ἐγκρυφίας ἀλλ᾿ ἢ ὅσον δρὰξ ἀλεύρου ἐν τῇ ὑδρίᾳ, καὶ ὀλίγον ἔλαιον ἐν τῷ καψάκῃ καὶ ἰδοὺ ἐγὼ συλλέγω δύο ξυλάρια, καὶ εἰσελεύσομαι καὶ ποιήσω αὐτὸ ἐμαυτῇ καὶ τοῖς τέκνοις μου; καὶ φαγόμεθα, καὶ ἀποθανούμεθα. 13 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτὴν Ηλιου Θάρσει, εἴσελθε καὶ ποίησον κατὰ τὸ ῥῆμά σου. ἀλλὰ ποίησον ἐμοὶ ἐκεῖθεν ἐγκρυφίαν μικρὸν ἐν πρώτοις καὶ ἐξοίσεις μοι, σαυτῇ δὲ καὶ τοῖς τέκνοις σου ποιήσεις ἐπ᾿ ἐσχάτου, 14 ὅτι τάδε λέγει Κύριος Ἡ ὑδρία τοῦ ἀλεύρου οὐκ ἐκλείψει καὶ ὁ καψάκης τοῦ ἐλαίου οὐκ ἐλαττονήσει ἕως Ἡμέρας τοῦ δοῦναι Κύριον τὸν ὑετὸν ἐπὶ τῆς γῆς. 15 καὶ ἐπορεύθη ἡ γυνὴ καὶ ἐποίησεν καὶ ἤσθιεν αὐτὴ καὶ αὐτὸς καὶ τὰ τέκνα αὐτῆς. 16 καὶ ἡ ὑδρία τοῦ ἀλεύρου οὐκ ἐξέλιπεν. καὶ ὁ καψάκης τοῦ ἐλαίου οὐκ ἐλαττονώθη, κατὰ τὸ ῥῆμα Κυρίου ὃ ἐλάλησεν ἐν χειρὶ Ηλιου. 17 καὶ ἐγένετο μετὰ ταῦτα καὶ ἠρρώστησεν ὁ υἱὸς τῆς γυναικὸς τῆς κυρίας τοῦ οἴκου· καὶ ἦν ἡ ἀρρωστία αὐτοῦ κραταιὰ σφόδρα ἕως οὗ οὐχ ὑπελείφθη ἐν αὐτῷ πνεῦμα. 18 καὶ εἶπεν πρὸς Ηλιου Τί ἐμοὶ καὶ σοί, ἄνθρωπε τοῦ θεοῦ; εἰσῆλθες πρός με τοῦ ἀναμνῆσαι τὰς ἀδικίας μου καὶ θανατῶσαι τὸν υἱόν μου 19 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς τὴν γυναῖκα δός μοι τὸν υἱόν σου. καὶ ἔλαβεν αὐτὸν ἐκ τοῦ κόλπου αὐτῆς καὶ ἀνήνεγκεν αὐτὸν εἰς τὸ ὑπερῷον ἐν ᾧ αὐτὸς ἐκάθητο ἐκεῖ, καὶ ἐκοίμισεν αὐτὸν ἐπὶ τῆς κλίνης. αὐτοῦ 20 καὶ ἀνεβόησεν Ηλιου καὶ εἶπεν Οἴμμοι Κύριε, ὁ μάρτυς τῆς χήρας μεθ᾿ ἧς ἐγὼ κατοικῶ μετ᾿ αὐτῆς, σὺ κεκάκωκας τοῦ θανατῶσαι τὸν υἱὸν αὐτῆς 21 καὶ ἐνεφύσησεν τῷ παιδαρίῳ τρὶς καὶ ἐπεκαλέσατο τὸν κύριον καὶ εἶπεν Κύριε ὁ θεός μου, ἐπιστραφήτω δὴ ἡ ψυχὴ τοῦ παιδαρίου τούτου εἰς αὐτόν. 22 καὶ ἐγένετο οὕτως, καὶ ἀνεβόησεν τὸ παιδάριον. 23 καὶ κατήγαγεν αὐτὸν ἀπὸ τοῦ ὑπερῴου εἰς τὸν οἶκον καὶ ἔδωκεν αὐτὸν τῇ μητρὶ αὐτοῦ καὶ εἶπεν Ηλιου Βλέπε, ζῇ ὁ υἱός σου. 24 καὶ εἶπεν ἡ γυνὴ πρὸς Ηλιου Ἰδοὺ ἔγνωκα ὅτι ἄνθρωπος θεοῦ, εἶ σὺ καὶ ῥῆμα Κυρίου ἐν στόματί σου ἀληθινόν

Бележки към 3 Царства 17

1. Ηλιου: транслитерация от еврейски вместо погърчената форма Ἠλίας, която понякога се употребява. Мал. 3:22 акуз. Ηλιαν; Лука 1:17; 4:25; 9:54 Ἠλίας. — ὁ προφήτης: не е в еврейския текст. Смекчава донякъде внезапността на появата на Илия. — ἐκ Θεσβων: думата, преведена в Ревизирания превод от пришълците, гръцкият преводач е взел за име на град в Галаад. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 2) е на същото мнение: ἐκ πόλεως Θεσβώνης τῆς Γαλααδίτιδος χώρας. — Αχααβ: смята се, че името значи брат на баща си, т.е. вероятно като баща си. — Ζῇ κύριος: еврейски начин да се въведе тържествено уверение. Срв. 18:10, 15; 4 Цар. 2:2. При обръщение към по-високопоставен може да се добави или да се постави вместо него ζῇ ἡ ψυχή σου (1 Цар. 1:26; 25:26; Иудит 12:4). — ὁ θεὸς τῶν δυνάμεων: не е в еврейския текст. Τῶν δυνάμεων предава еврейската дума, която в 18:15 и другаде е преведена на войнствата (Саваот). — ᾧ παρέστην ἐνώπιον αὐτοῦ: вж. Гр. 24. — εἰ ἔσται: няма да има. Вж. Гр. 28 (εἰ в клетви). — τὰ ἔτη ταῦτα: през годините, които идват. — ὅτι εἰ μή: вж. Гр. 28. — διὰ στόματος: дословно предаване на еврейския израз. В Ревизирания превод според.

2. πρὸς Ηλιου: в еврейския текст към него. Ηλιου тук изглежда е възникнало от погрешно прочитане на еврейския текст, а πρός е поставено, за да се получи смисъл.

3. κρύβηθι: пасив в медийно значение. Срв. 18:4. Вж. Гр. 25. — Χορραθ: евр. Херит. Конкретният дол не е известен, но тъй като изглежда е бил на изток от Йордан, вероятно е бил в родния край на Илия, Галаад.

4. πίεσαι: вж. Гр. 16 и Прил. 1 (πίνω).

6. τὸ δείλης: вж. бел. към Бит. 40:6 (τὸ πρωί).

7. μετὰ ἡμέρας: вж. Гр. 26. — χειμάρρους: срв. 1 Цар. 17:40. Тук имаме атическата форма вместо по-късната съкратена. Така и в 18:40; Чис. 34:5 и на други места.

9. Σαρεπτα τῆς Σιδωνίας: Сарепта била между Тир и Сидон, в страната, от която била дошла Йезавел. — τοῦ διατρέφειν σε: генитивен инфинитив за втория от два глагола. Вж. Гр. 22. По-горе в ст. 4 имахме прост инфинитив.

11. Λήμψῃ: заповеден футур. Вж. Гр. 25. — ψωμόν: дума стара колкото Омир, която се среща около дванадесет пъти в LXX. Значи просто хапка. Умалителното ψωμίον, което не се среща в LXX, е думата, преведена залък в Йоан 13:26, 27, 30 (= хляб в новогръцки).

12. Ζῇ κύριος κτλ.: жената, макар и езичница, се кълне в Бога на Илия, а не в своя. — ἐγκρυφίας: вж. бел. към Изх. 12:39. — δράξ: шепа. Срв. бел. към Бит. 37:7. Йосиф Флавий също употребява δράξ в този контекст (Древности VIII 13, 2). Думата се среща осем-девет пъти в LXX и собственото ѝ значение изглежда е ръката като вместилище. Ис. 40:12 τίς ἐμέτρησεν… πᾶσαν τὴν γῆν δρακί; В 3 Мак. 5:2 има датив мн. ч. δράκεσι, сякаш от δράκος. — καψάκῃ: срв. ст. 14, 16; 19:6 καψάκης ὕδατος; Иудит 10:5 καψάκην ἐλαίου. Думата се пише и καμψάκης и е свързана с κάμψα = лат. capsa. Може би е била бутилка, оплетена с ракита. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 2) употребява тук κεράμιον. — ξυλάρια: умалителното от ξύλον дърва за огън се среща в LXX само тук. — τοῖς τέκνοις: така и в ст. 13, сякаш детето било повече от едно. Еврейският текст има навсякъде единствено число.

13. ἐν πρώτοις: като лат. inprimis, най-напред. — ποίησον… καὶ ἐξοίσεις: вж. Гр. 25. — ἐπ᾿ ἐσχάτου: тук просто после. В текста на Swete ἐπ᾿ ἐσχάτῳ се чете във Втор. 4:30; 13:9; 2 Цар. 24:25; Сир. 12:12; 13:7; 30:10; 34:22, а ἐπ᾿ ἐσχάτου в Ис. 41:23; Ер. 23:20; 25:19; Ез. 38:8; Дан. OG 8:19, 23; 10:14.

14. ἡ ὑδρία τοῦ ἀλεύρου: срв. ст. 12. От значението стомна за вода, както в 18:34, значението на думата е било обобщено и обхваща всякакъв съд. — ἐλαττονήσει: ἐλαττονεῖν = намалявам (непреходно), ἐλαττονοῦν в ст. 16 = правя по-малко.

15. καὶ ἐποίησεν: след това еврейският текст има според словото Господне.

16. ἐν χειρί: хебраизъм = чрез. Срв. 20:28; 4 Цар. 19:23.

17. ἠρρώστησεν: ἀρρωστεῖν в LXX е изместило νοσεῖν, което се среща само в Прем. 17:8 и там е употребено преносно. Срв. 4 Цар. 1:2.

18. ὁ ἄνθρωπος τοῦ θεοῦ: номинатив вместо вокатив. Вж. Гр. 22. — τοῦ ἀναμνῆσαι: генитивен инфинитив за цел. Вж. Гр. 22.

19. ἐν ᾧ… ἐκεῖ: вж. Гр. 24 и 26. — ἐκοίμισεν: тук = положи. Срв. 2 Цар. 8:2.

20. ἀνεβόησεν Ηλιου: в еврейския текст извика към Господа. Думите към Господа на еврейски лесно могат да се вземат за „Илия“. — ὁ μάρτυς τῆς χήρας: тук гръцкият се отклонява от еврейския текст и не е много разбираем. Ὁ μάρτυς изглежда е номинатив вместо вокатив, в приложение към κύριε, като κύριε ὁ θεός μου в ст. 21. Александрийският кодекс тук съвпада с Ватиканския, което е изненадващо предвид общото съответствие на A с масоретския текст.

21. ἐνεφύσησεν τῷ παιδαρίῳ: духна в детето. В Ревизирания превод простря се над детето.

22. καὶ ἐγένετο κτλ.: този стих е по-кратък в гръцкия, отколкото в еврейския текст. Срв. Ревизирания превод. — ἀνεβόησεν: тази дума изглежда се е промъкнала тук от ст. 20 вместо ἀνεβίωσεν, което Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 3) употребява в този контекст. Александрийският кодекс има ἔζησεν.

1 καὶ ἐγένετο μεθ᾿ ἡμέρας πολλὰς καὶ ῥῆμα Κυρίου ἐγένετο πρὸς Ηλιου ἐν τῷ ἐνιαυτῷ τῷ τρίτῳ λέγων Πορεύθητι καὶ ὄφθητι τῷ Αχααβ, καὶ δώσω ὑετὸν ἐπὶ πρόσωπον τῆς γῆς 2 καὶ ἐπορεύθη Ηλιου τοῦ ὀφθῆναι τῷ Αχααβ καὶ ἡ λιμὸς κραταιὰ ἐν Σαμαρείᾳ. 3 καὶ ἐκάλεσεν Αχααβ τὸν Αβδιου τὸν οἰκονόμον καὶ Αβδιου ἦν φοβούμενος τὸν κύριον σφόδρα 4 καὶ ἐγένετο. ἐν τῷ τύπτειν τὴν Ιεζαβελ τοὺς προφήτας Κυρίου καὶ ἔλαβεν Αβδιου ἑκατὸν ἄνδρας προφήτας καὶ ἔκρυψεν αὐτοὺς κατὰ πεντήκοντα ἐν σπηλαίῳ, καὶ διέτρεφεν αὐτοὺς ἐν ἄρτῳ καὶ ὕδατι. 5 καὶ εἶπεν Αχααβ πρὸς Αβδιου Δεῦρο καὶ διέλθωμεν ἐπὶ τὴν γῆν ἐπὶ πηγὰς τῶν ὑδάτων καὶ ἐπὶ χειμάρρους, ἐάν πως εὕρωμεν βοτάνην καὶ περιποιησώμεθα ἵππους καὶ ἡμιόνους, καὶ οὐκ ἐξολοθρευθήσονται ἀπὸ τῶν κτηνῶν. 6 καὶ ἐμέρισαν ἑαυτοῖς τὴν ὁδὸν τοῦ διελθεῖν αὐτήν. Αχααβ ἐπορεύθη ἐν ὁδῷ μιᾷ μόνος καὶ Αβδιου ἐπορεύθη ἐν ὁδῷ ἄλλῃ μόνος. 7 καὶ ἦν Αβδιου ἐν τῇ ὁδῷ μόνος, καὶ ἦλθεν Ηλιου εἰς συνάντησιν αὐτοῦ μόνος. καὶ Αβδιου ἔσπευσεν καὶ ἔπεσεν ἐπὶ πρόσωπον αὐτοῦ καὶ εἶπεν εἰ σὺ εἶ αὐτός, κύριέ μου Ηλιου 8 καὶ εἶπεν Ηλιου αὐτῷ ἐγώ πορεύου λέγε τῷ κυρίῳ σου Ἰδοὺ Ηλιου. 9 καὶ εἶπεν Αβδιου Τί ἡμάρτηκα, ὅτι δίδως τὸν δοῦλόν σου εἰς χεῖρα Αχααβ τοῦ θανατῶσαί με; 10 ζῇ Κύριος ὁ θεός σου, εἰ ἔστιν ἔθνος ἢ βασιλεία οὗ οὐκ ἀπέσταλκεν ὁ κύριός μου ζητεῖν σε, καὶ εἶπον Οὐκ ἔστιν καὶ ἐνέπρησεν τὴν βασιλείαν καὶ τὰς χώρας αὐτῆς, ὅτι οὐχ εὕρηκέν σε. 11 καὶ νῦν σὺ λέγεις πορεύου ἀνάγγελλε τῷ κυρίῳ σου. ἰδοὺ Ηλιου 12 καὶ ἔσται ἐὰν ἐγὼ ἀπέλθω ἀπὸ σοῦ, καὶ πνεῦμα Κυρίου ἀρεῖ σε εἰς γῆν ἣν οὐκ οἶδα· καὶ εἰσελεύσομαι ἀπαγγεῖλαι τῷ Αχααβ, καὶ ἀποκτενεῖ με· καὶ ὁ δοῦλός σού ἐστιν φοβούμενος τὸν κύριον ἐκ νεότητος αὐτοῦ. 13 ἦ οὐκ ἀπηγγέλη σοι τῷ κυρίῳ μου οἷα πεποίηκα ἐν τῷ ἀποκτείνειν Ιεζαβελ τοὺς προφήτας Κυρίου, καὶ ἔκρυψα ἀπὸ τῶν προφητῶν Κυρίου ἑκατὸν ἄνδρας ἀνὰ πεντήκοντα ἐν σπηλαίῳ καὶ ἔθρεψα ἐν ἄρτοις καὶ ὕδατι 14 καὶ νῦν σὺ λέγεις μοι Πορεύου, λέγε τῷ κυρίῳ σου Ἰδοὺ Ηλιου καὶ ἀποκτενεῖ με. 15 καὶ εἶπεν Ηλιου Ζῇ Κύριος τῶν δυνάμεων ᾧ παρέστην ἐνώπιον αὐτοῦ, ὅτι σήμερον ὀφθήσομαι αὐτῷ. 16 καὶ ἐπορεύθη Αβδιου εἰς συναντὴν τῷ Αχααβ καὶ ἀπήγγειλεν αὐτῷ καὶ ἐξέδραμεν Αχααβ καὶ ἐπορεύθη εἰς συνάντησιν Ηλιου 17 καὶ ἐγένετο ὡς εἶδεν Αχααβ τὸν Ηλιου καὶ εἶπεν Αχααβ πρὸς Ηλιου Εἰ σὺ εἶ αὐτὸς ὁ διαστρέφων τὸν Ισραηλ; 18 καὶ εἶπεν Ηλιου Οὐ διαστρέφω τὸν Ισραηλ, ὅτι ἀλλ᾿ ἢ σὺ καὶ ὁ οἶκος τοῦ πατρός σου ἐν τῷ καταλιμπάνειν ὑμᾶς τὸν κύριον θεὸν ὑμῶν, καὶ ἐπορεύθης ὀπίσω τῶν Βααλιμ 19 καὶ νῦν ἀπόστειλον, συνάθροισον πρός με πάντα Ισραηλ εἰς ὄρος τὸ Καρμήλιον, καὶ τοὺς προφήτας τῆς αἰσχύνης τετρακοσίους καὶ πεντήκοντα καὶ τοὺς προφήτας τῶν ἀλσῶν τετρακοσίους, ἐσθίοντας τράπεζαν Ιεζαβελ 20 καὶ ἀπέστειλεν Αχααβ εἰς πάντα Ισραηλ καὶ ἐπισυνήγαγεν πάντας τοὺς προφήτας εἰς ὄρος τὸ Καρμήλιον 21 καὶ προσήγαγεν Ηλιου πρὸς πάντας καὶ εἶπεν αὐτοῖς Ηλιου ἕως πότε ὑμεῖς χωλανεῖτε ἐπ᾿ ἀμφοτέραις ταῖς ἰγνύαις εἰ ἔστιν κύριος ὁ θεός πορεύεσθε ὀπίσω αὐτοῦ εἰ δὲ ὁ Βααλ αὐτός πορεύεσθε ὀπίσω αὐτοῦ καὶ οὐκ ἀπεκρίθη ὁ λαὸς λόγον 22 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς τὸν λαόν ἐγὼ ὑπολέλειμμαι προφήτης τοῦ κυρίου μονώτατος καὶ οἱ προφῆται τοῦ Βααλ τετρακόσιοι καὶ πεντήκοντα ἄνδρες καὶ οἱ προφῆται τοῦ ἄλσους τετρακόσιοι 23 δότωσαν ἡμῖν δύο βόας, καὶ ἐκλεξάσθωσαν ἑαυτοῖς τὸν ἕνα, καὶ μελισάτωσαν καὶ ἐπιθέτωσαν ἐπὶ τῶν ξύλων καὶ πῦρ μὴ ἐπιθέτωσαν καὶ ἐγὼ ποιήσω τὸν βοῦν τὸν ἄλλον, καὶ πῦρ οὐ μὴ ἐπιθῶ. 24 καὶ βοᾶτε ἐν ὀνόματι θεῶν ὑμῶν, καὶ ἐγὼ ἐπικαλέσομαι ἐν ὀνόματι Κυρίου τοῦ θεοῦ μου καὶ ἔσται ὁ θεός ὃς ἐὰν ἐπακούσῃ ἐν πυρί, οὗτος θεός. καὶ ἀπεκρίθησαν πᾶς ὁ λαὸς καὶ εἶπον Καλὸν τὸ ῥῆμα Ὃ ἐλάλησας. 25 καὶ εἶπεν Ηλιου τοῖς προφήταις τῆς αἰσχύνης ἐκλέξασθε ἑαυτοῖς τὸν μόσχον τὸν ἕνα καὶ ποιήσατε πρῶτοι; ὅτι πολλοὶ ὑμεῖς, καὶ ἐπικαλέσασθε ἐν ὀνόματι θεοῦ ὑμῶν, καὶ πῦρ μὴ ἐπιθῆτε. 26 καὶ ἔλαβον τὸν μόσχον καὶ ἐποίησαν καὶ ἐπεκαλοῦντο ἐν ὀνόματι τοῦ Βααλ ἐκ πρωίθεν ἕως μεσημβρίας καὶ εἶπον ἐπάκουσον ἡμῶν, ὁ Βααλ, ἐπάκουσον ἡμῶν καὶ οὐκ ἦν φωνὴ καὶ οὐκ ἦν ἀκρόασις· καὶ διέτρεχον ἐπὶ τοῦ θυσιαστηρίου οὗ ἐποίησαν. 27 καὶ ἐγένετο μεσημβρίᾳ καὶ ἐμυκτήρισεν αὐτοὺς Ηλιου ὁ Θεσβίτης καὶ εἶπεν Ἐπικαλεῖσθε ἐν φωνῇ μεγάλῃ; ὅτι θεός ἐστιν, ὅτι ἀδολεσχία αὐτῷ ἐστιν, καὶ ἅμα μήποτε χρηματίζει αὐτός, ἢ μήποτε καθεύδει αὐτός, καὶ ἐξαναστήσεται. 28 καὶ ἐπεκαλοῦντο ἐν φωνῇ μεγάλῃ, καὶ κατετέμνοντο κατὰ τὸν ἐθισμὸν αὐτῶν ἐν μαχαίραις καὶ σειρομάσταις ἕως ἐκχύσεως αἵματος ἐπ᾿ αὐτούς, 29 καὶ ἐπροφήτευον ἕως οὗ παρῆλθεν τὸ δειλινόν. καὶ ἐγένετο ὡς ὁ καιρὸς τοῦ ἀναβῆναι τὴν θυσίαν, καὶ οὐκ ἦν φωνή καὶ ἐλάλησεν Ηλιου ὁ Θεσβίτης πρὸς τοὺς προφήτας τῶν προσοχθισμάτων λέγων Μετάστητε ἀπὸ τοῦ νῦν καὶ ἐγὼ ποιήσω τὸ ὁλοκαύτωμά μου· καὶ μετέστησαν καὶ ἀπῆλθον. 30 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς τὸν λαόν Προσαγάγετε πρός με· καὶ προσήγαγεν πᾶς ὁ λαὸς πρὸς αὐτόν. 31 καὶ ἔλαβεν Ηλιου δώδεκα λίθους κατ᾿ ἀριθμὸν φυλῶν τοῦ Ισραηλ ὡς ἐλάλησεν Κύριος πρὸς αὐτὸν λέγων Ισραηλ ἔσται τὸ ὄνομά σου. 32 καὶ ᾠκοδόμησεν τοὺς λίθους ἐν ὀνόματι Κυρίου, καὶ ἰάσατο τὸ θυσιαστήριον τὸ κατεσκαμμένον, καὶ ἐποίησεν θααλα χωροῦσαν δύο μετρητὰς σπέρματος· κυκλόθεν τοῦ θυσιαστηρίου. 33 καὶ ἐστοίβασεν τὰς σχίδακας ἐπὶ τὸ θυσιαστήριον ὃ ἐποίησεν καὶ ἐμέλισεν τὸ ὁλοκαύτωμα καὶ ἐπέθηκεν ἐπὶ τὰς σχίδακας, καὶ ἐστοίβασεν ἐπὶ τὸ θυσιαστήριον.· 34 καὶ εἶπεν Λάβετέ μοι τέσσαρας ὑδρίας ὕδατος, καὶ ἐπιχέετε ἐπὶ τὸ ὁλοκαύτωμα καὶ ἐπὶ τὰς σχίδακας καὶ ἐποίησαν οὕτως. καὶ εἶπεν Δευτερώσατε καὶ ἐδευτέρωσαν καὶ εἶπεν Τρισσώσατε καὶ ἐτρίσσευσαν. 35 καὶ διεπορεύετο τὸ ὕδωρ κύκλῳ τοῦ θυσιαστηρίου καὶ τὴν θααλα ἔπλησαν ὕδατος. 36 καὶ ἀνεβόησεν Ηλιου εἰς τὸν οὐρανὸν καὶ εἶπεν Κύριε ὁ θεὸς Αβρααμ καὶ Ισαακ καὶ Ισραηλ, ἐπάκουσόν μου, Κύριε ἐπάκουσόν μου σήμερον ἐν πυρί, καὶ γνώτωσαν πᾶς ὁ λαὸς οὗτος ὅτι σὺ εἶ Κύριος ὁ θεὸς Ισραηλ, κἀγὼ δοῦλός σου καὶ διὰ σὲ πεποίηκα τὰ ἔργα ταῦτα. 37 ἐπάκουσόν μου, κύριε ἐπάκουσόν μου ἐν πυρί καὶ γνώτω ὁ λαὸς οὗτος ὅτι σὺ εἶ Κύριος ὁ θεός, καὶ σὺ ἔστρεψας τὴν καρδίαν τοῦ λαοῦ τούτου ὀπίσω. 38 καὶ ἔπεσεν πῦρ παρὰ Κυρίου ἐκ τοῦ οὐρανοῦ, καὶ κατέφαγεν. τὸ ὁλοκαύτωμα καὶ τὰς σχίδακας καὶ τὸ ὕδωρ τὸ ἐν τῇ θααλα; καὶ τοὺς λίθους καὶ τὸν χοῦν ἐξέλιξεν τὸ πῦρ 39 καὶ ἔπεσεν πᾶς ὁ λαὸς ἐπὶ πρόσωπον αὐτῶν καὶ εἶπον ἀληθῶς Κύριός ἐστιν ὁ θεός· αὐτὸς ὁ θεός 40 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς τὸν λαόν Συλλάβετε τοὺς προφήτας τοῦ Βααλ, μηθεὶς σωθήτω ἐξ αὐτῶν.· καὶ συνέλαβον αὐτούς. καὶ κατάγει αὐτοὺς Ηλιου εἰς τὸν χειμάρρουν Κισων καὶ ἔσφαξεν αὐτοὺς ἐκεῖ. 41 καὶ εἶπεν Ηλιου τῷ Αχααβ ἀνάβηθι καὶ φάγε καὶ πίε, ὅτι φωνὴ τῶν ποδῶν τοῦ ὑετοῦ. 42 καὶ ἀνέβη Αχααβ τοῦ φαγεῖν καὶ πιεῖν· καὶ Ηλιου ἀνέβη ἐπὶ τὸν Κάρμηλον, καὶ ἔκυψεν ἐπὶ τὴν γῆν καὶ ἔθηκεν τὸ πρόσωπον ἑαυτοῦ ἀνὰ μέσον τῶν γονάτων ἑαυτοῦ, 43 καὶ εἶπεν τῷ παιδαρίῳ αὑτοῦ ἀνάβηθι καὶ ἐπίβλεψον ὁδὸν τῆς θαλάσσης. καὶ ἐπέβλεψεν τὸ παιδάριον καὶ εἶπεν Οὐκ ἔστιν οὐθέν καὶ εἶπεν Ηλιου καὶ σὺ ἐπίστρεψον ἑπτάκι, καὶ ἐπέστρεψεν τὸ παιδάριον ἑπτάκι· 44 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ ἑβδόμῳ. καὶ ἰδοὺ νεφέλη μικρὰ ὡς ἴχνος ἀνδρὸς ἀνάγουσα ὕδωρ. καὶ εἶπεν ἀνάβηθι καὶ εἰπὸν τῷ Αχααβ Ζεῦξον τὸ ἅρμα σου καὶ κατάβηθι, μὴ καταλάβῃ σε ὁ ὑετός 45 καὶ ἐγένετο ἕως ὧδε, καὶ ὧδε καὶ ὁ οὐρανὸς συνεσκότασεν νεφέλαις καὶ πνεύματι, καὶ ἐγένετο ὑετὸς μέγας· Καὶ ἔκλαιεν καὶ ἐπορεύετο Αχααβ εἰς Ιεζραελ. 46 καὶ χεὶρ Κυρίου ἐπὶ τὸν Ηλιου· καὶ συνέσφιγξεν τὴν ὀσφὺν αὐτοῦ, καὶ ἔτρεχεν ἔμπροσθεν Αχααβ ἕως Ιεζραελ.

Бележки към 3 Царства 18

1. μεθ᾿ ἡμέρας πολλάς: вж. Гр. 26. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 4) казва: χρόνου δ᾿ ὀλίγου διελθόντος. — ἐν τῷ ἐνιαυτῷ τῷ τρίτῳ: вероятно пояснява μεθ᾿ ἡμέρας πολλάς — значи три години след току-що разказаното чудо.

3. Αβδιου: евр. Овадяху, Вулгата Abdias, бълг. Авдий. — ἦν φοβούμενος: аналитична форма на имперфекта. Тук се дължи на подражание на еврейския текст. Вж. Гр. 25.

4. ἐν ἄρτῳ: вж. Гр. 27 (ἐν).

5. Δεῦρο καὶ διέλθωμεν: това дава по-добър смисъл от еврейското Иди. — ἐπί… ἐπί: по земята, за да търсим. — ἐξολοθρευθήσονται: вж. бел. към Изх. 8:20. — ἀπὸ τῶν κτηνῶν (Swete: σκηνῶν): Александрийският кодекс има тук κτηνῶν, вместо което у Swete изглежда по погрешка е написано σκηνῶν. Rahlfs приема κτηνῶν.

6. τὴν ὁδόν: в еврейския текст земята. — μιᾷ… ἄλλῃ: вместо класическото ἄλλῃ μὲν… ἄλλῃ δέ. Вж. Гр. 19. След μιᾷ еврейският текст добавя сам. От друга страна гръцкият вмъква тук два пъти μόνος, където го няма в еврейския текст.

7. καὶ Αβδιου ἔσπευσεν: в еврейския текст и той го позна. — Εἰ σὺ εἶ αὐτός: буквално Ти ли си той? Εἰ предава еврейската въпросителна представка = лат. -ne. Вж. Гр. 28.

10. ὁ θεός σου: Авдий не се отрича от почитането на Йеова от своя страна, а признава по-високото религиозно положение на пророка. Срв. 1 Цар. 15:30; 4 Цар. 19:4. — οὗ: = οἷ. Вж. Гр. 11. — καὶ ἐνέπρησεν κτλ.: тук гръцкият се различава от еврейския текст. Срв. Ревизирания превод: И когато казваха: „Не е тук“, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

12. καὶ ἔσται κτλ.: вж. Гр. 19. — εἰς τὴν γῆν ἣν οὐκ οἶδα: в еврейския текст където не знам. Александрийският кодекс изпуска τήν. — ἐστὶν φοβούμενος: еврейският текст има просто причастие, към което преводачът е добавил свързващия глагол.

13. σοὶ τῷ κυρίῳ μου: σοί изглежда е вмъкнато от преводача за яснота, защото иначе „господарят ми“ би могло да се отнесе към Ахав. — ἀπὸ τῶν προφητῶν: ἀπό тук предава еврейски предлог с разделително значение. Вж. Гр. 27 (ἀπό). — ἀνὰ πεντήκοντα: ако преводачът беше в най-буквалното си настроение, щеше да ни даде тук πεντήκοντα πεντήκοντα.

15. Ζῇ κύριος… ὅτι: вж. Гр. 28 (клетви).

16. συναντήν: употребено и в 4 Цар. 2:15; 5:26. На трите места Александрийският кодекс има συνάντησιν. Срв. 3 Цар. 20:20 ἀπαντήν. — ἐξέδραμεν Αχααβ καὶ ἐπορεύθη: в еврейския текст Ахав отиде.

17. ὁ διαστρέφων: в Ревизирания превод ти, смутителю. Препратката изглежда е към сушата, за която Ахав обвинява Илия.

18. ὅτι ἀλλ᾿ ἤ: вж. Гр. 28. — καταλιμπάνειν: вж. бел. към Бит. 39:16. — καὶ ἐπορεύθης: за неправилността на конструкцията срв. 2 Йоан 2 διὰ τὴν ἀλήθειαν τὴν μένουσαν ἐν ἡμῖν, καὶ μεθ᾿ ἡμῶν ἔσται εἰς τὸν αἰῶνα. — τὸν κύριον θεὸν ὑμῶν: в еврейския текст заповедите на Йеова. — Βααλιμ: еврейското множествено число на Ваал, което първоначално значело просто собственик или господар. Всяка ханаанска общност давала това име на бога на своя особен култ, понякога с отличителна добавка, като Ваал-Зевув в Акарон (4 Цар. 1:2).

19. ὄρος τὸ Καρμήλιον: Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 5) τὸ Καρμήλιον ὄρος. — τῆς αἰσχύνης: заместител на на Ваал тук и в ст. 25, но в ст. 22 имаме Βααλ, както навсякъде в еврейския текст. — τῶν ἀλσῶν: в еврейския текст на Ашера. Йосиф Флавий (пак там) τοὺς τῶν ἀλσέων προφήτας; Вулгата prophetasque lucorum. Днес общо е мнението, че ашера била свещен стълб или ствол, поставян до жертвеника в ханаанските светилища (Съд. 6:25). Изглежда сигурно обаче от 4 Цар. 21:7 (срв. 3 Цар. 15:13), че е имало и богиня на име Ашера. „Ашерата“ се среща в Съд. 6:28; 3 Цар. 16:33; 4 Цар. 13:6; 23:6, 7, 15. Множественото число се среща в две форми — ашерот (Съд. 3:7) и ашерим (Изх. 34:13; 3 Цар. 14:15; 4 Цар. 23:14). — ἐσθίοντας τράπεζαν: употребата на акузатив тук е хебраизъм. Срв. Дан. Θ 1:13 τῶν ἐσθιόντων τὴν τράπεζαν τοῦ βασιλέως, където OG има τοὺς ἐσθίοντας ἀπὸ τοῦ βασιλικοῦ δείπνου.

21. προσήγαγεν: непреходно — пристъпи. Тази употреба се среща у Ксенофонт и вероятно произлиза от военния език. Срв. ст. 30. — χωλανεῖτε ἐπ᾿ ἀμφοτέραις ταῖς ἰγνύαις: ще куцате ли на двата крака? В Ревизирания превод колебаете се между две мнения. Ἰγνύα се среща само тук в LXX.

22. μονώτατος: за превъзходната степен срв. Съд. 3:20; 2 Цар. 18:3; 17:2; 3 Цар. 8:39; 10:10, 14; 22:31; 4 Цар. 10:23; 17:18; 1 Мак. 10:70. — καὶ οἱ προφῆται τοῦ ἄλσους τετρακόσιοι: не е в еврейския текст.

23. μελισάτωσαν: да разсекат на части. Жертвен термин. Срв. ст. 33; Лев. 1:6 μελιοῦσιν αὐτὸ κατὰ μέλη. Среща се и в Съд. 19:29; 20:6; 1 Цар. 11:7; Мих. 3:3. — ποιήσω: ще приготвя (за изгаряне). Срв. 18:26, 29; Съд. 6:19. Вж. бел. към Съд. 13:15.

24. ἐν πυρί: вж. Гр. 27 (ἐν).

25. ἑαυτοῖς: вж. Гр. 13.

26. ἐκ πρωίθεν: вж. Гр. 11 (наречия). — ὁ Βααλ: номинатив вместо вокатив. Пренесено от еврейския текст и едновременно съобразено с народната употреба в гръцкия. Вж. Гр. 22.

27. ἐμυκτήρισεν: рядка дума извън LXX, но позната ни от употребата ѝ в Гал. 6:7. Срв. 4 Цар. 19:21. — ὁ Θεσβίτης: не е в еврейския текст. — ἀδολεσχία: тази дума се употребява в класическия гръцки не само за празно бъбрене, но и за тънко разсъждение. Второто значение изглежда е произлязло от първото във връзка с беседите на Сократ, а ключа за прехода имаме в Платон, Кратил 401b, където Платон иронично подхваща определението ἀδολέσχης, хвърлено срещу Сократ (Аристофан, Облаци 1485). Оттук става възможно ἀδολεσχία αὐτῷ ἐστιν като превод на същата еврейска дума, която ревизорите превеждат той размишлява. — μή ποτε: може би. Вж. бел. към Бит. 43:12. — χρηματίζει: в Ревизирания превод отишъл е настрана; срв. немското Abtritt.⁹² След това еврейският текст има или е на път, което е чел и Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 5): μεγάλῃ βοῇ καλεῖν αὐτοὺς ἐκέλευε τοὺς θεούς, ἢ γὰρ ἀποδημεῖν αὐτοὺς ἢ καθεύδειν.

28. σειρομάσταις: σιρομάστης или σειρομάστης буквално значи търсач на ями, а после се употребява за вид копие; вж. Liddell–Scott. Думата се среща и в Чис. 25:7; Съд. 5:8 (A); 4 Цар. 11:10; Йоил 4:10. Йосиф Флавий също я употребява в този контекст.

29. ἐπροφήτευσαν: вж. Гр. 15 (аугмент). — ἕως οὗ παρῆλθεν τὸ δειλινόν: докато мина следобедът. Тези думи изглежда отговарят на преведеното в Ревизирания превод като мина пладне. Но има известна разлика в реда на думите между текста на Седемдесетте и нашия еврейски текст. Другаде в LXX τὸ δειλινόν, когато се употребява за време, е наречие — Бит. 3:8; Изх. 29:39, 41; Лев. 6:13; Сус. OG 7. В 1 Ездр. 5:49 имаме ὁλοκαυτώματα κυρίῳ τὸ πρωινὸν καὶ τὸ δειλινόν. — ὡς ὁ καιρὸς κτλ.: срв. 1 Ездр. 8:69 ἐκαθήμην περίλυπος ἕως τῆς δειλινῆς θυσίας. — καὶ ἐλάλησεν… ἀπῆλθον: тук гръцкият напълно се отклонява от еврейския текст, както може да се види при сравнение с Ревизирания превод. — προσοχθισμάτων: мерзостите — заместител на „Ваал“, като τῆς αἰσχύνης в ст. 19. Така в 11:33 и 16:32 καὶ ἔστησεν θυσιαστήριον τῷ Βααλ ἐν οἴκῳ τῶν προσοχθισμάτων αὐτοῦ (в Ревизирания превод в дома на Ваал). Срв. 4 Цар. 23:13 τῇ Ἀστάρτῃ προσοχθίσματι Σιδωνίων καὶ τῷ Χαμως προσοχθίσματι Μωαβ καὶ τῷ Μολχολ βδελύγματι υἱῶν Αμμων. — ὁλοκαύτωμα: много често в LXX, където служи за превод на пет различни еврейски думи.

30. Προσαγάγετε: вж. бел. към ст. 21.

31. Ισραηλ: в еврейския текст на синовете на Яков.

32. ἰάσατο: за тази употреба на ἰάσατο може да сравним Неем. 4:2 (= 2 Ездр. 14:2) в оксфордския текст на Ватиканския ръкопис καὶ σήμερον ἰάσονται τοὺς λίθους, където Ревизираният превод има ще съживят ли камъните? Думите за поправянето на жертвеника идват в еврейския текст в края на ст. 30. — θάλασσαν: срв. ст. 35, 38. Θάλασσα в тези места значи ров. Това са единствените места, където тя превежда конкретната еврейска дума, употребена тук. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 5) употребява в тази връзка δεξαμενή. — δύο μετρητάς: това предава двойствено число в еврейския текст, което ревизорите превеждат в полето мярка от две сеа. — κυκλόθεν: това и κύκλῳ в ст. 35 са преводи на един и същ еврейски оригинал. Вж. Гр. 27 (нови предлози).

33. ἐστοίβασεν: натрупа. Срв. Лев. 1:7 ἐπιστοιβάσουσιν ξύλα ἐπὶ τὸ πῦρ; също Лев. 6:5; Ис. Нав. 2:6; П. песн. 2:5. — σχίδακας: σχίδαξ = σχίζα, лат. scindula, цепеница, се среща в LXX само тук и в ст. 38. — ἐπὶ τὸ θυσιαστήριον ὃ ἐποίησεν: не е в еврейския текст. — ἐμέλισεν: вж. бел. към ст. 23.

34. Δευτερώσατε: дума, ограничена в библейския гръцки и може би създадена, за да преведе конкретната еврейска дума, употребена тук. Вж. бел. към Бит. 41:32. — Τρισσώσατε: вероятно още една новообразувана дума за това място. — ἐτρίσσευσαν: Александрийският кодекс има ἐτρίσσωσαν. Τρισσεύειν се среща без разночетене в 1 Цар. 20:19, 20 в смисъл правя нещо повторно. Δευτερεύειν на четирите места, където се среща в LXX, значи съм втори, напр. Ест. 4:8 Αμαν ὁ δευτερεύων τῷ βασιλεῖ.

35. κύκλῳ: вж. бел. към ст. 32. — ἔπλησαν: в еврейския текст той напълни.

36. καὶ ἀνεβόησεν Ηλιου εἰς τὸν οὐρανόν: различно от еврейския текст. Срв. Ревизирания превод. — ἐπάκουσόν μου… ἐν πυρί: не е в еврейския текст. — γνώτωσαν πᾶς ὁ λαὸς οὗτος: в Ревизирания превод нека се знае днес.

37. γνώτω: в ст. 36 γνώτωσαν. Разликата не се дължи на еврейския текст, който тук има множествено число.

38. καὶ τὸ ὕδωρ τὸ ἐν τῇ θαλάσσῃ: в еврейския текст това идва по-естествено в края на стиха. — χοῦν: прах, както обикновено в LXX. Срв. Марк 6:11 и вж. бел. към Изх. 8:12. — ἐξέλειξεν: вж. бел. към Чис. 22:4.

41. τῶν ποδῶν: неочаквано поетичен обрат. В еврейския текст на изобилие (на дъжд).

43. ὁδὸν τῆς θαλάσσης: към морето, хебраизъм. Срв. Втор. 1:19 ὁδὸν ὄρους τοῦ Αμορραίου; Мат. 4:15 ὁδὸν θαλάσσης. — ἐπίστρεψον… ἀπόστρεψον: в Ревизирания превод пак седем пъти. — ἑπτάκι: Александрийският кодекс има ἑπτάκις тук и в ст. 44.

44. ἴχνος: употребява се в LXX не само за ходилото на крака, както в Ис. Нав. 1:3 πᾶς ὁ τόπος ἐφ᾿ ὃν ἂν ἐπιβῆτε τῷ ἴχνει τῶν ποδῶν ὑμῶν, но и за дланта на ръката. 1 Цар. 5:4; 4 Цар. 9:35 τὰ ἴχνη τῶν χειρῶν. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 6) οὐ πλέον ἴχνους ἀνθρωπίνου. — ἀνάγουσα ὕδωρ: не е в еврейския текст.

45. ἕως ὧδε καὶ ὧδε: хебраизъм, буквално докато така и така. Тук контекстът дава смисъла междувременно. — ἔκλαιεν (Swete: ἔκλαεν): в еврейския текст яздеше. Не е ясно как ἔκλαιεν е попаднало тук. Обичайната форма в LXX е ἔκλαιεν, която има Александрийският кодекс. — Ισραηλ: грешка вместо Йезреел. Така и в следващия стих и в гл. 20. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 6) καὶ ὁ μὲν εἰς Ἰεζάρηλαν πόλιν παραγίνεται.

46. συνέσφιγξεν: тази сложна дума, която не е у Liddell–Scott, се среща и в Изх. 36:29; Лев. 8:7; Втор. 15:7. — εἰς Ισραηλ: разстояние от около 25 км.

1 καὶ ἀνήγγειλεν Αχααβ τῇ Ιεζαβελ γυναικὶ αὐτοῦ πάντα ἃ ἐποίησεν Ηλιου καὶ ὡς ἀπέκτεινεν τοὺς προφήτας ἐν ῥομφαίᾳ 2 καὶ ἀπέστειλεν Ιεζαβελ πρὸς Ηλιου καὶ εἶπεν εἰ σὺ εἶ Ηλιου καὶ ἐγὼ Ιεζαβελ, τάδε ποιήσαι μοι ὁ θεὸς καὶ τάδε προσθείη, ὅτι ταύτην τὴν ὥραν αὔριον θήσομαι τὴν ψυχήν σου καθὼς ψυχὴν ἑνὸς ἐξ αὐτῶν. 3 καὶ ἐφοβήθη Ηλιου, καὶ ἀνέστη καὶ ἀπῆλθεν κατὰ τὴν ψυχὴν ἑαυτοῦ, καὶ ἔρχεται εἰς Βηρσαβεε τὴν Ιουδα, καὶ ἀφῆκεν τὸ παιδάριον αὐτοῦ ἐκεῖ. 4 καὶ αὐτὸς ἐπορεύθη ἐν τῇ ἐρήμῳ ὁδὸν ἡμέρας, καὶ ἦλθεν καὶ ἐκάθισεν ὑπὸ ραθμ ἓν καὶ ᾐτήσατο τὴν ψυχὴν αὐτοῦ ἀποθανεῖν καὶ εἶπεν Ἱκανούσθω νῦν λαβὲ δὴ τὴν ψυχήν μου ἀπ᾿ ἐμοῦ, Κύριε, ὅτι οὐ κρείσσων ἐγώ εἰμι ὑπὲρ τοὺς πατέρας μου 5 καὶ ἐκοιμήθη καὶ ὕπνωσεν ἐκεῖ ὑπὸ φυτόν καὶ ἰδού τις ἥψατο αὐτοῦ καὶ εἶπεν αὐτῷ ἀνάστηθι καὶ φάγε. 6 καὶ ἐπέβλεψεν Ηλιου, καὶ ἰδοὺ πρὸς κεφαλῆς αὐτοῦ ἐγκρυφίας ὀλυρίτης καὶ καψάκης ὕδατος· καὶ ἀνέστη καὶ ἔφαγεν καὶ ἔπιεν, καὶ ἐπιστρέψας ἐκοιμήθη 7 καὶ ἐπέστρεψεν ὁ ἄγγελος Κυρίου ἐκ δευτέρου, καὶ ἥψατο αὐτοῦ καὶ εἶπεν αὐτῷ ἀνάστα φάγε ὅτι πολλὴ ἀπὸ σοῦ ἡ ὁδός. 8 καὶ ἀνέστη καὶ ἔφαγεν καὶ ἔπιεν· καὶ ἐπορεύθη ἐν τῇ ἰσχύι τῆς βρώσεως ἐκείνης τεσσαράκοντα ἡμέρας καὶ τεσσαράκοντα νύκτας ἕως ὄρους Χωρηβ. 9 Καὶ εἰσῆλθεν ἐκεῖ εἰς τὸ σπήλαιον καὶ κατέλυσεν ἐκεῖ· καὶ ἰδοὺ ῥῆμα Κυρίου πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Τί σὺ ἐνταῦθα, Ηλιου; 10 καὶ εἶπεν Ηλιου Ζηλῶν ἐζήλωκα τῷ κυρίῳ Παντοκράτορι, ὅτι ἐγκατέλιπόν σε οἱ υἱοὶ Ισραηλ· τὰ θυσιαστήριά σου κατέσκαψαν καὶ τοὺς προφήτας σου ἀπέκτειναν ἐν ῥομφαίᾳ, καὶ ὑπολέλειμμαι ἐγὼ μονώτατος, καὶ ζητοῦσι τὴν ψυχήν μου λαβεῖν αὐτήν. 11 καὶ εἶπεν ἐξελεύσῃ αὔριον καὶ στήσῃ ἐνώπιον Κυρίου ἐν τῷ ὄρει ἰδοὺ παρελεύσεται Κύριος. καὶ πνεῦμα μέγα κραταιὸν διαλῦον ὄρη καὶ συντρῖβον πέτρας ἐνώπιον Κυρίου, οὐκ ἐν τῷ πνεύματι Κύριος· καὶ μετὰ τὸ πνεῦμα συσσεισμός, οὐκ ἐν τῷ συσσεισμῷ κύριος 12 καὶ μετὰ τὸν συσσεισμὸν πῦρ, οὐκ ἐν τῷ πυρὶ Κύριος· καὶ μετὰ τὸ πῦρ φωνὴ αὔρας λεπτῆς. κἀκεῖ κύριος 13 καὶ ἐγένετο ὡς ἤκουσεν Ηλιου, καὶ ἐπεκάλυψεν τὸ πρόσωπον αὐτοῦ ἐν τῇ μηλωτῇ ἑαυτοῦ, καὶ ἐξῆλθεν καὶ ἔστη ὑπὸ τὸ σπήλαιον· καὶ ἰδοὺ πρὸς αὐτὸν φωνὴ καὶ εἶπεν Τί σὺ ἐνταῦθα, Ηλιου 14 καὶ εἶπεν Ηλιου Ζηλῶν ἐζήλωκα τῷ κυρίῳ παντοκράτορι ὅτι ἐγκατέλιπον τὴν διαθήκην σου οἱ υἱοὶ Ισραηλ τὰ θυσιαστήριά σου καθεῖλαν καὶ τοὺς προφήτας σου ἀπέκτειναν ἐν ῥομφαίᾳ, καὶ ὑπολέλειμμαι ἐγὼ μονώτατος, καὶ ζητοῦσι τὴν ψυχήν μου λαβεῖν αὐτήν. 15 καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς αὐτόν Πορεύου, ἀνάστρεφε εἰς τὴν ὁδόν σου, καὶ ἥξεις εἰς τὴν ὁδὸν ἐρήμου Δαμασκοῦ καὶ χρίσεις τὸν Αζαηλ εἰς βασιλέα τῆς Συρίας· 16 καὶ τὸν Ιου υἱὸν Ναμεσσι χρίσεις εἰς βασιλέα ἐπὶ Ισραηλ καὶ τὸν Ελισαιε υἱὸν Σαφατ ἀπὸ Αβελμαουλα χρίσεις εἰς προφήτην ἀντὶ σοῦ. 17 καὶ ἔσται τὸν σῳζόμενον ἐκ ῥομφαίας Αζαηλ θανατώσει Ιου, καὶ τὸν σῳζόμενον ἐκ ῥομφαίας Ιου θανατώσει Ελισαιε. 18 καὶ καταλείψεις ἐν Ισραηλ ἑπτὰ χιλιάδας ἀνδρῶν, πάντα γόνατα ἃ οὐκ ὤκλασαν γόνυ τῷ Βααλ, καὶ πᾶν στόμα ὃ οὐ προσεκύνησεν αὐτῷ. 19 καὶ ἀπῆλθεν ἐκεῖθεν, καὶ εὑρίσκει τὸν Ελισαιε υἱὸν Σαφατ, καὶ αὐτὸς ἠροτρία ἐν βουσίν δώδεκα ζεύγη βοῶν ἐνώπιον αὐτοῦ, καὶ αὐτὸς ἐν τοῖς δώδεκα καὶ ἐπῆλθεν ἐπ᾿ αὐτόν, καὶ ἐπέρριψε τὴν μηλωτὴν αὐτοῦ ἐπ᾿ αὐτόν 20 καὶ κατέλιπεν Ελισαιε τὰς βόας, καὶ κατέδραμεν ὀπίσω Ηλιου καὶ εἶπεν Καταφιλήσω τὸν πατέρα μου καὶ ἀκολουθήσω ὀπίσω σου· καὶ εἶπεν Ηλιου ἀνάστρεφε, ὅτι πεποίηκά σοι. 21 καὶ ἀνέστρεψεν ἐξόπισθεν αὐτοῦ, καὶ ἔλαβεν τὰ ζεύγη τῶν βοῶν καὶ ἔθυσεν καὶ ἥψησεν αὐτὰ ἐν τοῖς σκεύεσι τῶν βοῶν, καὶ ἔδωκεν τῷ λαῷ καὶ ἔφαγον καὶ ἀνέστη καὶ ἐπορεύθη ὀπίσω Ηλιου καὶ ἐλειτούργει αὐτῷ

Бележки към 3 Царства 19

1. γυναικὶ αὐτοῦ: не е в еврейския текст.

2. Εἰ σὺ… Ιεζαβελ: не е в еврейския текст. — τάδε… καὶ τάδε προσθείη: хебраизъм. Срв. Рут 1:17; 1 Цар. 14:44; 20:13; 4 Цар. 6:31. — ὁ θεός: глаголът е в множествено число и затова Ревизираният превод има тук боговете. — ὅτι: (знай,) че. Вж. Гр. 28.

3. κατὰ τὴν ψυχὴν ἑαυτοῦ: в Ревизирания превод за живота си. Хебраизъм. — γῆν Ιουδα: в приложение към Βηρσαβεε, но генитивът би бил по-подходящ. Уточняването, че Вирсавее принадлежи на Юда, се смята за признак, че историята на Илия произлиза от Северното царство. Ако е така, трябва да е написана преди превземането на Самария през 722 г. пр.Хр.

4. ραθμ(εν): тук преводачът се е затруднил и е оставил думата пред себе си непреведена, което ѝ придава вид на собствено име. Нещо не е наред, защото съгласните не съответстват на еврейските. Ревизираният превод дава хвойна, с алтернатива в полето жълтуга (сит). — τὴν ψυχὴν αὐτοῦ: в Ревизирания превод за себе си. Хебраизъм. — Ἱκανούσθω: срв. Чис. 16:7; Втор. 1:6; 2:3; 3:26; 3 Цар. 12:28; 21:11; 1 Пар. 21:15; Ез. 44:6; 45:9. — κρείσσων… ὑπέρ: вж. Гр. 11 и 27.

5. φυτόν: еврейската дума тук е същата, която беше транслитерирана ραθμ, така че преводачът знае, че тя означава някакво растение. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 7) има πρός τινι δένδρῳ. — τις: в еврейския текст ангел.

6. Ηλιου: не е в еврейския текст. — ἐγκρυφίας: вж. бел. към Изх. 12:39. — ὀλυρίτης: ръжен. Вж. бел. към Бит. 40:16. Вместо ἐγκρυφίας ὀλυρίτης Ревизираният превод има питка, печена на въглени. — καψάκης: вж. бел. към 17:12.

7. Ἀνάστα: вж. Гр. 18.

8. ὄρους Χωρηβ: в еврейския текст Хорив, Божията планина. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 7) εἰς τὸ Σιναῖον καλούμενον ὄρος. За Хорив вж. Изх. 3:1; 17:6; 33:6. Смята се, че Яхвистът представя Синай като свещената планина, а Елохистът — Хорив. Продължителността на пътя, посочена тук, издава географско невежество у писателя.

9. τὸ σπήλαιον: така и в еврейския текст, макар английският да има тук една пещера. Явно се има предвид някакво място, известно по времето на писателя, може би мястото, отъждествявано с ὀπὴ τῆς πέτρας от Изх. 33:22. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 7) има σπήλαιόν τι κοῖλον.

10. τῷ κυρίῳ παντοκράτορι: заради Йеова, Бога на силите. Думата, преведена тук παντοκράτωρ, в 18:15 беше преведена τῶν δυνάμεων. Παντοκράτωρ се среща за пръв път в LXX в 2 Цар. 5:10, след което става много честа. — σε: в еврейския текст Твоя завет.

11. αὔριον: не е в еврейския текст. — οὐκ ἐν τῷ πνεύματι κύριος: така чете оксфордският текст (и Rahlfs); това е нужното четене.⁹³ — συσσεισμός: има десет случая на тази дума в LXX, три от които са пред нас. Зах. 14:5 е единственото място, където тя отговаря на същия еврейски оригинал като тук.

12. φωνὴ αὔρας λεπτῆς: в полето на Ревизирания превод звук на тиха тишина.

13. μηλωτῇ: овча кожа, вид наметало. Думата се среща в LXX пет пъти (3 Цар. 19:13, 19; 4 Цар. 2:8, 13, 14), винаги като превод на една и съща дума и винаги във връзка с Илия. Оттук може да заключим, че употребата ѝ в Евр. 11:37 съдържа мълчалива препратка към него. Срв. 1 Клим. 17:1: μιμηταὶ γενώμεθα κἀκείνων, οἵτινες ἐν δέρμασιν αἰγείοις καὶ μηλωταῖς περιεπάτησαν. В Зах. 13:4 същата еврейска дума е преведена δέρρις τριχίνη.

14. σε: това не е нужно тук, тъй като ἐγκατέλιπον трябва да управлява τὴν διαθήκην σου. В ст. 10 σε беше поставено вместо него. — ὑπολέλειμμαι (Swete: ὑπολέλιμμαι): вж. Гр. 5.

15. καὶ ἥξεις εἰς τὴν ὁδόν: не е в еврейския текст.

16. τὸν υἱὸν Ιου υἱοῦ Ναμεσθι (Swete; Rahlfs: τὸν Ιου υἱὸν Ναμεσσι): в еврейския текст Ииуй, сина на Нимши. Сравнението с 4 Цар. 9:2 υἱὸν Ιωσαφατ υἱοῦ Ναμεσσι — Ииуй, сина на Йосафат, сина на Нимши — прави вероятно у Swete да е изпаднало Ιωσαφατ преди Ииуй.

17. καὶ τὸν σῳζόμενον… Ελισαιε: Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 7) е премахнал това или не го е намерил в своя препис.

18. καταλείψεις: в еврейския текст ще оставя. — ὤκλασαν γόνυ: повторението на γόνυ не се дължи на еврейския текст, а изглежда на усещането, че първият аорист трябва да е преходен. В 8:54 перфектното причастие ὀκλακώς е употребено непреходно. Думата се употребява в LXX само на тези две места, но е съвсем класическа.

19. Ελισαιε: евр. Елиша = Бог е спасение. — ἠροτρία: вж. бел. към Съд. 14:18. — δώδεκα ζεύγη κτλ.: Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 7) обяснява, че с Елисей орели и други хора. Дванадесет вола, впрегнати в едно рало, са били виждани в жива памет на Бийчи Хед (Англия), но δώδεκα ζεύγη биха били двойно повече.

20. καταφιλήσω… ἀκολουθήσω: първото е аорист конюнктив, второто — футур индикатив. — ὅτι πεποίηκά σοι: в Ревизирания превод защото какво съм ти направил? Гръцкият преводач е пренебрегнал въпросителната дума и така е оставил думите без смисъл, освен ако не четем ὅ,τι и не преведем за каквото съм ти направил.

1 καὶ ἀμπελὼν εἷς ἦν τῷ Ναβουθαι τῷ Ιεζραηλίτῃ παρὰ τῷ ἅλῳ Αχααβ βασιλέως Σαμαρείας 2 καὶ ἐλάλησεν Αχααβ πρὸς Ναβουθαι λέγων δός μοι τὸν ἀμπελῶνά σου καὶ ἔσται μοι εἰς κῆπον λαχάνων ὅτι ἐγγίων οὗτος τῷ οἴκῳ μου καὶ δώσω σοι ἀμπελῶνα ἄλλον ἀγαθὸν ὑπὲρ αὐτόν εἰ δὲ ἀρέσκει ἐνώπιόν σου δώσω σοι ἀργύριον ἀντάλλαγμα τοῦ ἀμπελῶνός σου τούτου καὶ ἔσται μοι εἰς κῆπον λαχάνων 3 καὶ εἶπεν Ναβουθαι πρὸς Αχααβ μή μοι γένοιτο παρὰ θεοῦ μου δοῦναι κληρονομίαν πατέρων μου σοί 4 καὶ ἐγένετο τὸ πνεῦμα Αχααβ τεταραγμένον καὶ ἐκοιμήθη ἐπὶ τῆς κλίνης αὐτοῦ, καὶ συνεκάλυψεν τὸ πρώσωπον αὐτοῦ καὶ οὐκ ἔφαγεν ἄρτον 5 καὶ εἰσῆλθεν Ιεζαβελ ἡ γυνὴ αὐτοῦ πρὸς αὐτὸν καὶ ἐλάλησεν πρὸς αὐτόν τί τὸ πνεῦμά σου τεταραγμένον καὶ οὐκ εἶ σὺ ἐσθίων ἄρτον 6 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτήν ὅτι ἐλάλησα πρὸς Ναβουθαι τὸν Ιεζραηλίτην λέγων δός μοι τὸν ἀμπελῶνά σου ἀργυρίου εἰ δὲ βούλει δώσω σοι ἀμπελῶνα ἄλλον ἀντ᾿ αὐτοῦ καὶ εἶπεν οὐ δώσω σοι κληρονομίαν πατέρων μου 7 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτὸν Ιεζαβελ ἡ γυνὴ αὐτοῦ Σὺ νῦν οὕτως ποιεῖς βασιλέα ἐπὶ Ισραηλ; ἀνάστηθι, φάγε ἄρτον καὶ σαυτοῦ γενοῦ ἐγὼ δώσω σοι τὸν ἀμπελῶνα Ναβουθαι τοῦ Ιεζραηλίτου. 8 καὶ ἔγραψεν βιβλίον ἐπὶ τῷ ὀνόματι Αχααβ καὶ ἐσφραγίσατο τῇ σφραγῖδι αὐτοῦ, καὶ ἀπέστειλεν τὸ βιβλίον πρὸς τοὺς πρεσβυτέρους καὶ τοὺς ἐλευθέρους τοὺς κατοικοῦντας μετὰ Ναβουθαι. 9 καὶ ἐγέγραπτο ἐν τοῖς βιβλίοις λέγων Νηστεύσατε νηστείαν, καὶ καθίσατε τὸν Ναβουθαι ἐν ἀρχῇ τοῦ λαοῦ 10 καὶ ἐγκαθίσατε δύο ἄνδρας, υἱοὺς παρανόμων ἐξ ἐναντίας αὐτοῦ καὶ καταμαρτυρησάτωσαν αὐτοῦ λέγοντες ηὐλόγησεν θεὸν καὶ βασιλέα καὶ ἐξαγαγέτωσαν αὐτὸν καὶ λιθοβολησάτωσαν αὐτόν καὶ ἀποθανέτω 11 καὶ ἐποίησαν οἱ ἄνδρες τῆς πόλεως αὐτοῦ οἱ πρεσβύτεροι καὶ οἱ ἐλεύθεροι οἱ κατοικοῦντες ἐν τῇ πόλει αὐτοῦ καθὰ ἀπέστειλεν πρὸς αὐτοὺς Ιεζαβελ καθὰ γέγραπται ἐν τοῖς βιβλίοις οἷς ἀπέστειλεν πρὸς αὐτούς 12 ἐκάλεσαν νηστείαν καὶ ἐκάθισαν τὸν Ναβουθαι ἐν ἀρχῇ τοῦ λαοῦ 13 καὶ ἦλθον δύο ἄνδρες υἱοὶ παρανόμων. καὶ ἐκάθισαν ἐξ ἐναντίας αὐτοῦ, καὶ κατεμαρτύρησαν αὐτοῦ λέγοντες Ηὐλόγηκας θεὸν καὶ βασιλέα καὶ ἐξήγαγον αὐτὸν ἔξω τῆς πόλεως καὶ ἐλιθοβόλησαν αὐτὸν λίθοις, καὶ ἀπέθανεν. 14 καὶ ἀπέστειλαν πρὸς Ιεζαβελ λέγοντες Λελιθοβόληται Ναβουθαι καὶ τέθνηκεν. 15 καὶ ἐγένετο ὡς ἤκουσεν Ιεζαβελ, καὶ εἶπεν πρὸς Αχααβ Ἀνάστα, κληρονόμει τὸν ἀμπελῶνα Ναβουθαι τοῦ Ιεζραηλίτου ὃς οὐκ ἔδωκέν σοι ἀργυρίου, ὅτι οὐκ ἔστιν Ναβουθαι ζῶν ὅτι τέθνηκεν 16 καὶ ἐγένετο ὡς ἤκουσεν Αχααβ ὅτι τέθνηκεν Ναβουθαι ὁ Ιεζραηλίτης, καὶ διέρρηξεν τὰ ἱμάτια ἑαυτοῦ καὶ περιεβάλετο σάκκον· καὶ ἐγένετο μετὰ ταῦτα καὶ ἀνέστη καὶ κατέβη Αχααβ εἰς τὸν ἀμπελῶνα Ναβουθαι τοῦ Ιεζραηλίτου κληρονομῆσαι αὐτόν 17 καὶ εἶπεν Κύριος πρὸς Ηλιου τὸν Θεσβίτην λέγων 18 ἀνάστηθι καὶ κατάβηθι εἰς ἀπαντὴν Αχααβ βασιλέως Ισραηλ τοῦ ἐν Σαμαρείᾳ, ἰδοὺ οὗτος ἐν ἀμπελῶνι Ναβουθαι, ὅτι καταβέβηκεν ἐκεῖ κληρονομῆσαι αὐτόν. 19 καὶ λαλήσεις πρὸς αὐτὸν λέγων Τάδε λέγει Κύριος ὡς σὺ ἐφόνευσας καὶ ἐκληρονόμησας,· διὰ τοῦτο τάδε λέγει κύριος ἐν παντὶ τόπῳ ᾧ ἔλειξαν αἱ ὕες καὶ οἱ κύνες τὸ αἷμα Ναβουθαι, ἐκεῖ λείξουσιν οἱ κύνες τὸ αἷμά σου, καὶ αἱ πόρναι λούσονται ἐν τῷ αἵματί σου 20 καὶ εἶπεν Αχααβ πρὸς Ηλιου εἰ εὕρηκάς με, ὁ ἐχθρός μου; καὶ εἶπεν εὕρηκα διότι μάτην πέπρασαι ποιῆσαι τὸ πονηρὸν ἐνώπιον Κυρίου, παροργίσαι αὐτόν 21 τάδε λέγει κύριος ἰδοὺ ἐγὼ ἐπάγω ἐπὶ σὲ κακὰ καὶ ἐκκαύσω ὀπίσω σου καὶ ἐξολεθρεύσω τοῦ Αχααβ οὐροῦντα πρὸς τοῖχον καὶ συνεχόμενον καὶ ἐγκαταλελειμμένον ἐν Ισραηλ. 22 καὶ δώσω τὸν οἶκόν σου ὡς τὸν οἶκον Ιεροβοαμ υἱοῦ Ναβατ καὶ ὡς τὸν οἶκον Βαασα υἱοῦ Αχια, περὶ τῶν παροργισμάτων ὧν παρώργισας καὶ ἐξήμαρτες τὸν Ισραηλ. 23 καὶ τῇ Ιεζαβελ ἐλάλησεν Κύριος λέγων οἱ κύνες καταφάγονται αὐτὴν ἐν τῷ προτειχίσματι Ιεζραελ 24 τὸν τεθνηκότα τοῦ Αχααβ ἐν τῇ πόλει φάγονται οἱ κύνες, καὶ τὸν τεθνηκότα αὐτοῦ ἐν τῷ πεδίῳ φάγονται τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ 25 πλὴν ματαίως Αχααβ, ὡς ἐπράθη ποιῆσαι τὸ πονηρὸν ἐνώπιον Κυρίου, ὡς μετέθηκεν αὐτὸν Ιεζαβελ ἡ γυνὴ αὐτοῦ· 26 καὶ ἐβδελύχθη σφόδρα πορεύεσθαι ὀπίσω τῶν βδελυγμάτων κατὰ πάντα ἃ ἐποίησεν ὁ Αμορραῖος ὃν ἐξωλέθρευσεν Κύριος ἀπὸ προσώπου υἱῶν Ισραηλ. 27 καὶ ὑπὲρ τοῦ λόγου ὡς κατενύγη Αχααβ ἀπὸ προσώπου τοῦ κυρίου, καὶ ἐπορεύετο κλαίων καὶ διέρρηξεν τὸν χιτῶνα αὐτοῦ καὶ ἐζώσατο σάκκον ἐπὶ τὸ σῶμα αὐτοῦ καὶ ἐνήστευσεν· καὶ περιεβάλετο σάκκον ἐν τῇ ἡμέρᾳ ᾗ ἐπάταξεν Ναβουθαι τὸν Ιεζραηλίτην, 28 καὶ ἐγένετο ῥῆμα Κυρίου ἐν χειρὶ δούλου αὐτοῦ Ηλιου περὶ Αχααβ, καὶ εἶπεν Κύριος 29 Ἑώρακας ὡς κατενύγη Αχααβ ἀπὸ προσώπου μου; οὐκ ἐπάξω τὴν κακίαν ἐν ταῖς ἡμέραις αὐτοῦ· ἀλλ᾿ ἐν ταῖς ἡμέραις τοῦ υἱοῦ αὐτοῦ ἐπάξω Τὴν κακίαν.

Бележки към 3 Царства 20 (= 3 Царе 21 в MT)

В Септуагинта разказът за лозето на Навутей е гл. 20, а разказът за Венадад — гл. 21; в еврейския текст редът е обратен.

1. καὶ ἀμπελών: свързващата формула И след тези неща стана липсва в LXX, която поставя главата за Венадад след тази, а не преди нея. — εἷς: вж. Гр. 12 (неопределен член). — Ιεζραηλίτῃ (Swete: Ἰσραηλείτῃ): йезреелец. Вж. бел. към 18:45. — τῷ ἅλῳ: в еврейския текст двореца. За ἅλως вж. Гр. 9.

2. ἔσται μοι εἰς: вж. Гр. 27 (εἰς). — ἐγγίων: вж. Гр. 11. — ἀγαθὸν ὑπὲρ αὐτόν: вж. Гр. 11 и 27. — καὶ… λαχάνων: не е в еврейския текст.

4. καὶ ἐγένετο κτλ.: гръцкият в този стих е много по-кратък от еврейския текст. Срв. Ревизирания превод. — συνεκάλυψεν: в Ревизирания превод обърна (лицето си).

5. οὐκ εἶ σὺ ἐσθίων: аналитична форма на сегашното време, както в английски: не ядеш ли хляб? Вж. Гр. 25.

6. κληρονομίαν πατέρων μου: в еврейския текст лозето си.

7. ποιεῖς βασιλέα ἐπί: правиш ли се цар над? В Ревизирания превод управляваш ли царството на…? Гръцкият е дословен превод на еврейския текст. — σαυτοῦ γενοῦ: овладей се. В Ревизирания превод да се развесели сърцето ти.

8. τοὺς ἐλευθέρους: в Ревизирания превод благородниците.

9. λέγων: вж. Гр. 29. — ἐν ἀρχῇ τοῦ λαοῦ: в еврейския текст начело на народа.

10. υἱοὺς παρανόμων: това е съответствието в LXX (срв. Съд. 19:22; 20:13; 2 Пар. 13:7) на израза синове на Велиал, който обикновено се обяснява като синове на безполезността. Олицетворяването на Велиал, както в 2 Кор. 6:15, е по-късно от Стария Завет. Друго съответствие в LXX е ἄνδρες λοιμοί.

13. καὶ ἐκάθισαν: по-голямата част от ст. 10 и целите ст. 11 и 12 липсват в LXX (у Swete). Това може би е съзнателно съкращаване от страна на гръцкия преводач. (Rahlfs има ст. 11–12 по други ръкописи. — Бел. на бълг. изд.) — ἐκάθισαν: непреходно. — Ηὐλόγηκας: еврейската дума за това е неутрална по смисъл и първоначално значи сбогувам се с. Употребява се и за благославяне, и за проклинане. Тук преводачът е избрал погрешното значение, както в Йов 1:11. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 8): ὡς τόν τε θεὸν εἴη βλασφημήσας καὶ τὸν βασιλέα.

15. ὅς: тук преводачът е избрал погрешния падеж за несклоняемото еврейско относително местоимение. Смисълът изисква ὅν.

16. καὶ ἐγένετο… σάκκον: тези думи, които представят Ахав като изпитал временно разкаяние, не се намират в еврейския текст. Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 8) представя Ахав като скочил от леглото си от радост.

18. ἀπαντήν: ἀπαντή = ἀπάντησις изглежда е ограничено в LXX, където се среща често, но почти никога без другата форма като разночетене. Срв. 18:16 συναντήν.

19. Ὡς σὺ… διὰ τοῦτο: гръцкият тук леко се отклонява от еврейския текст. Срв. Ревизирания превод. — Ἐν παντὶ τόπῳ: παντί тук няма съответствие в еврейския текст и не е лесно да му се придаде смисъл. — ᾧ: не е гръцки, а резултат от буквален превод. — καὶ οἱ κύνες: не е в еврейския текст. — καὶ αἱ πόρναι… αἵματί σου: не е в еврейския текст на това място. Но в 22:38, където е разказано изпълнението на пророчеството, има думи, отговарящи на тези, които ревизорите са поставили в скоби. Наличието им там изглежда показва, че в това място грешката е в еврейския, а не в гръцкия текст.

20. Εἰ εὕρηκάς με: вж. Гр. 28. — ὁ ἐχθρός μου: номинатив вместо вокатив. Вж. Гр. 22. — μάτην: не е в еврейския текст, но е в духа му. Μάτην тук носи онзи оттенък на безумие и нечестие, който толкова често се свързва с μάταιος. — παροργίσαι αὐτόν: не е в еврейския текст.

21. ἐκκαύσω ὀπίσω σου: в Ревизирания превод ще те помета напълно. Тук гръцкият преводач е по-верен на оригинала си от английския. — οὐροῦντα πρὸς τοῖχον: всяко мъжко. Хебраизъм. Изпускането на члена се дължи на следването на еврейския текст. Срв. 1 Цар. 25:22, 34; 3 Цар. 14:10; 4 Цар. 9:8. — καὶ συνεχόμενον κτλ.: в Ревизирания превод и затворения, и оставения на свобода. Еврейски маниер е да се предлагат две категории, в едната или другата от които се предполага, че е включено всичко. Така във Втор. 29:18 „влажното със сухото“ трябва да означава всичко. Същият еврейски израз както тук се среща в края на Втор. 32:36 и в 4 Цар. 14:26, като и на двете места е затъмнен от гръцкия превод. В 3 Цар. 14:10 имаме ἐχόμενον καὶ ἐγκαταλελειμμένον; в 4 Цар. 9:8 преводът е точно както тук. Ἐγκαταλελειμμένον обаче не дава нужния смисъл оставен на свобода.

22. δώσω: в Ревизирания превод ще направя. Хебраизъм. — Ιεροβοαμ: евр. Йаровам. Формата на името в нашата Библия се дължи на Вулгата чрез LXX. — ὧν παρώργισας: ὧν трябва да се разбира като стоящо вместо οἷς, но привлечено в съгласуване с антецедента си. Ревизираният превод има ме разгневи, но като не поставя допълнение след παρώργισας, гръцкият следва еврейския текст. — ἐξήμαρτες τὸν Ισραηλ: хебраизъм. Вж. Гр. 25 (каузативна употреба).

23. Ισραηλ: = Йезреел. Вж. бел. към 18:45.

25. πλὴν ματαίως κτλ.: този и следващият стих явно прекъсват разказа. Затова ревизорите ги поставят в скоби. Гръцкият тук леко се отклонява от еврейския текст и може да се преведе така: Но Ахав постъпи безумно, като се остави да бъде продаден да прави зло пред Господа, както го подтикна жена му Йезавел.

26. ἐβδελύχθη: постъпи мерзко. Срв. Пс. 13:1 διέφθειραν καὶ ἐβδελύχθησαν ἐν ἐπιτηδεύμασιν; срв. 52:2 ἐβδελύχθησαν ἐν ἀνομίαις.

27. καὶ ὑπὲρ τοῦ λόγου: и тук гръцкият се отклонява от нашия еврейски текст. Може да се преведе така: И когато Ахав поради казаното се разкая пред лицето Господне, ходеше плачейки и т.н. — κατενύγη: срв. Деян. 2:37 ἀκούσαντες δὲ κατενύγησαν τὴν καρδίαν. — ἐζώσατο σάκκον: Йосиф Флавий (Древности VIII 13, 8) καὶ σακκίον ἐνδυσάμενος γυμνοῖς τοῖς ποσὶ διῆγεν. — καὶ περιεβάλετο σάκκον… ἐπορεύθη: тези думи не са в еврейския текст. Изглеждат като бележка в полето, отнасяща се до ст. 16. — ἐπορεύθη: ходеше в него.

28. καὶ ἐγένετο: и в този, и в следващия стих еврейският оригинал на гръцките преводачи изглежда се е различавал донякъде от нашия. Хебраизмът ἐν χειρί едва ли би бил вмъкнат без причина.

1 καὶ ἠθέτησεν Μωαβ ἐν Ισραηλ μετὰ τὸ ἀποθανεῖν Αχααβ 2 καὶ ἔπεσεν Οχοζιας διὰ τοῦ δικτυωτοῦ τοῦ ἐν τῷ ὑπερῴῳ αὐτοῦ τῷ ἐν Σαμαρείᾳ, καὶ ἠρρώστησεν καὶ ἀπέστειλεν ἀγγέλους καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς Δεῦτε καὶ ἐπιζητήσατε ἐν τῇ Βααλ μυῖαν θεὸν Ακκαρων, εἰ ζήσομαι ἐκ τῆς ἀρρωστίας μου ταύτης καὶ ἐπορεύθησαν ἐπερωτῆσαι δι᾿ αὐτοῦ. 3 καὶ ἄγγελος Κυρίου ἐλάλησεν πρὸς Ηλιου τὸν Θεσβίτην λέγων ἀναστὰς δεῦρο εἰς συνάντησιν τῶν ἀγγέλων Οχοζιου βασιλέως Σαμαρείας καὶ λαλήσεις πρὸς αὐτούς Εἰ παρὰ τὸ μὴ εἶναι θεὸν ἐν Ισραηλ ὑμεῖς πορεύεσθε ἐπιζητῆσαι ἐν τῇ Βααλ μυῖαν θεὸν Ακκαρων 4 καὶ οὐχ οὕτως. ὅτι τάδε λέγει Κύριος Ἡ κλίνη ἐφ᾿ ἧς ἀνέβης ἐκεῖ οὐ καταβήσῃ ἀπ᾿ αὐτῆς, ὅτι ἐκεῖ θανάτῳ ἀποθανῇ. καὶ ἐπορεύθη Ηλιου καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς. 5 καὶ ἐπεστράφησαν οἱ ἄγγελοι πρὸς αὐτόν, καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς Τί ὅτι ἐπεστρέψατε; 6 καὶ εἶπαν πρὸς αὐτόν ἀνὴρ ἀνέβη εἰς συνάντησιν ἡμῶν καὶ εἶπεν πρὸς ἡμᾶς Δεῦτε ἐπιστράφητε πρὸς τὸν βασιλέα τὸν ἀποστείλαντα ὑμᾶς καὶ λαλήσατε πρὸς αὐτόν Τάδε λέγει Κύριος εἰ παρὰ τὸ μὴ εἶναι θεὸν ἐν Ισραηλ σὺ πορεύῃ ζητῆσαι ἐν Τῇ Βααλ μυῖαν θεὸν Ακκαρων οὐχ οὕτως· ἡ κλίνη ἐφ᾿ ἧς ἀνέβης ἐκεῖ οὐ καταβήσῃ ἀπ᾿ αὐτῆς, ὅτι θανάτῳ ἀποθανῇ. 7 καὶ ἐλάλησεν πρὸς αὐτοὺς λέγων Τίς ἡ κρίσις τοῦ ἀνδρὸς τοῦ ἀναβάντος εἰς συνάντησιν ὑμῖν καὶ λαλήσαντος πρὸς ὑμᾶς τοὺς λόγους τούτους 8 καὶ εἶπον πρὸς αὐτόν ἀνὴρ δασὺς καὶ ζώνην δερματίνην περιεζωσμένος τὴν ὀσφὺν αὐτοῦ· καὶ εἶπεν Ηλιου ὁ Θεσβίτης οὗτός ἐστιν. 9 καὶ ἀπέστειλεν πρὸς αὐτὸν ἡγούμενον πεντηκόνταρχον καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτοῦ, καὶ ἀνέβη καὶ ἦλθεν πρὸς αὐτόν· καὶ ἰδοὺ Ηλιου ἐκάθητο ἐπὶ τῆς κορυφῆς τοῦ ὄρους. καὶ ἐλάλησεν ὁ πεντηκόνταρχος πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν ἄνθρωπε τοῦ θεοῦ, ὁ βασιλεὺς ἐκάλεσέν σε, κατάβηθι.· 10 καὶ ἀπεκρίθη Ηλιου καὶ εἶπεν πρὸς τὸν πεντηκόνταρχον Καὶ εἰ ἄνθρωπος τοῦ θεοῦ ἐγώ, καταβήσεται πῦρ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καὶ καταφάγεταί σε καὶ τοὺς πεντήκοντά σου· καὶ κατέβη πῦρ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καὶ κατέφαγεν αὐτὸν καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτοῦ. 11 καὶ προσέθετο ὁ βασιλεὺς καὶ ἀπέστειλεν πρὸς αὐτὸν ἄλλον πεντηκόνταρχον καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτοῦ· καὶ ἀνέβη καὶ ἐλάλησεν ὁ πεντηκόνταρχος πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Ἄνθρωπε τοῦ θεοῦ, τάδε λέγει ὁ βασιλεύς Ταχέως κατάβηθι. 12 καὶ ἀπεκρίθη Ηλιου καὶ ἐλάλησεν πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Εἰ ἄνθρωπος τοῦ θεοῦ ἐγώ, εἰμι καταβήσεται πῦρ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καὶ καταφάγεταί σε καὶ τοὺς πεντήκοντά σου· καὶ κατέβη πῦρ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ Καὶ κατέφαγεν αὐτὸν καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτοῦ 13 καὶ προσέθετο ὁ βασιλεὺς ἔτι ἀποστεῖλαι ἡγούμενον πεντηκόνταρχον τρίτον καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτοῦ· καὶ ἦλθεν πρὸς αὐτὸν ὁ πεντηκόνταρχος ὁ τρίτος καὶ ἔκαμψεν ἐπὶ τὰ γόνατα αὐτοῦ κατέναντι Ηλιου, καὶ ἐδεήθη αὐτοῦ καὶ ἐλάλησεν πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Ἄνθρωπε τοῦ θεοῦ, ἐντιμωθήτω δὴ ἡ ψυχή μου καὶ ἡ ψυχὴ τῶν δούλων σου τούτων τῶν πεντήκοντα ἐν, ὀφθαλμοῖς σου 14 ἰδοὺ κατέβη πῦρ ἐκ τοῦ οὐρανοῦ καὶ κατέφαγεν τοὺς δύο πεντηκοντάρχους τοὺς πρώτους· καὶ τοὺς πεντήκοντα αὐτῶν καὶ νῦν ἐντιμωθήτω δὴ ἡ ψυχὴ τῶν δούλων σου ἐν ὀφθαλμοῖς σου. 15 καὶ ἐλάλησεν ἄγγελος Κυρίου πρὸς Ηλιου καὶ εἶπεν Κατάβηθι μετ᾿ αὐτοῦ, μὴ φοβηθῇς ἀπὸ προσώπου αὐτῶν καὶ ἀνέστη Ηλιου καὶ κατέβη μετ᾿ αὐτοῦ πρὸς τὸν βασιλέα. 16 καὶ ἐλάλησεν πρὸς αὐτὸν καὶ εἶπεν Ηλιου Τάδε λέγει Κύριος Τί ὅτι ἀπέστειλας ἀγγέλους ζητῆσαι ἐν Τῇ Βααλ μυῖαν θεὸν Ακκαρων; οὐχ οὕτως· ἡ κλίνη ἐφ᾿ ἧς ἀνέβης ἐκεῖ οὐ καταβήσῃ ἀπ᾿ αὐτῆς, ὅτι θανάτῳ ἀποθανῇ· 17 καὶ ἀπέθανεν κατὰ τὸ ῥῆμα Κυρίου ὃ ἐλάλησεν Ηλιου 18 καὶ τὰ λοιπὰ τῶν λόγων Οχοζιου ὅσα ἐποίησεν οὐκ ἰδοὺ ταῦτα γεγραμμένα ἐπὶ βιβλίου λόγων τῶν ἡμερῶν τοῖς βασιλεῦσιν Ισραηλ

1 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ ἀνάγειν Κύριον τὸν Ηλιου ἐν συσσεισμῷ ὡς εἰς τὸν οὐρανόν, καὶ ἐπορεύθη Ηλιου καὶ Ελισαιε ἐκ Γαλγαλων 2 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς Ελισαιε κάθου δὴ ἐνταῦθα ὅτι κύριος ἀπέσταλκέν με ἕως Βαιθηλ καὶ εἶπεν Ελισαιε Ζῇ Κύριος καὶ ζῇ ἡ ψυχή σου εἰ καταλείψω σε καὶ ἦλθον εἰς Βαιθηλ 3 καὶ ἦλθον οἱ υἱοὶ τῶν προφητῶν οἱ ἐν Βαιθηλ πρὸς Ελισαιε καὶ εἶπον πρὸς αὐτόν εἰ ἔγνως ὅτι Κύριος σήμερον λαμβάνει τὸν κύριόν σου ἐπάνωθεν τῆς κεφαλῆς σου; καὶ εἶπεν Κἀγὼ ἔγνωκα, σιωπᾶτε. 4 καὶ εἶπεν Ηλιου πρὸς Ελισαιε Κάθου δὴ ἐνταῦθα, ὅτι Κύριος ἀπέσταλκέν με εἰς Ιεριχω· καὶ εἶπεν Ελισαιε Ζῇ Κύριος καὶ ζῇ ἡ ψυχή σου, εἰ ἐγκαταλείψω σε καὶ ἦλθον εἰς Ιεριχω 5 καὶ ἤγγισαν οἱ υἱοὶ τῶν προφητῶν οἱ ἐν Ιεριχω πρὸς Ελισαιε καὶ εἶπαν πρὸς αὐτόν εἰ ἔγνως ὅτι σήμερον λαμβάνει Κύριος τὸν κύριόν σου ἐπάνωθεν τῆς κεφαλῆς σου; καὶ εἶπεν Καί γε ἐγὼ ἔγνων, σιωπᾶτε. 6 καὶ εἶπεν αὐτῷ Ηλιου Κάθου δὴ ὧδε, ὅτι Κύριος ἀπέσταλκέν με ἕως τοῦ Ιορδάνου καὶ εἶπεν Ελισαιε Ζῇ Κύριος καὶ ζῇ ἡ ψυχή σου, εἰ ἐγκαταλείψω σε καὶ ἐπορεύθησαν ἀμφότεροι. 7 καὶ πεντήκοντα ἄνδρες υἱοὶ τῶν προφητῶν καὶ ἔστησαν ἐξ ἐναντίας μακρόθεν· καὶ ἀμφότεροι ἔστησαν ἐπὶ τοῦ Ιορδάνου. 8 καὶ ἔλαβεν Ηλιου τὴν μηλωτὴν αὐτοῦ καὶ εἵλησεν καὶ ἐπάταξεν τὸ ὕδωρ, καὶ διῃρέθη τὸ ὕδωρ ἔνθα καὶ ἔνθα καὶ διέβησαν ἀμφότεροι ἐν ἐρήμῳ. 9 καὶ ἐγένετο ἐν τῷ διαβῆναι αὐτοὺς καὶ Ηλιου εἶπεν πρὸς Ελισαιε αἴτησαι Τί ποιήσω σοι πρὶν ἢ ἀναλημφθῆναί με ἀπὸ σοῦ καὶ εἶπεν Ελισαιε Γενηθήτω δὴ διπλᾶ ἐν πνεύματί σου ἐπ᾿ ἐμέ 10 καὶ εἶπεν Ηλιου ἐσκλήρυνας τοῦ αἰτήσασθαι· ἐὰν ἴδῃς με ἀναλαμβανόμενον ἀπὸ σοῦ, καὶ ἔσται σοι οὕτως· καὶ ἐὰν μή; οὐ μὴ γένηται. 11 καὶ ἐγένετο αὐτῶν πορευομένων, ἐπορεύοντο καὶ ἐλάλουν καὶ ἰδοὺ ἅρμα πυρός, καὶ ἵπποι πυρὸς καὶ διέστειλαν ἀνὰ μέσον ἀμφοτέρων· καὶ ἀνελήμφθη Ηλιου ἐν συσσεισμῷ ὡς εἰς τὸν οὐρανόν. 12 καὶ Ελισαιε ἑώρα, καὶ ἐβόα Πάτερ πάτερ, ἅρμα Ισραηλ καὶ ἱππεὺς αὐτοῦ καὶ οὐκ εἶδεν αὐτὸν ἔτι, καὶ ἐπελάβετο τῶν ἱματίων αὐτοῦ καὶ διέρρηξεν αὐτὰ εἰς δύο ῥήγματα. 13 καὶ ὕψωσεν τὴν μηλωτὴν Ηλιου ἣ ἔπεσεν ἐπάνωθεν Ελισαιε· καὶ ἐπέστρεψεν Ελισαιε καὶ ἔστη ἐπὶ τοῦ χείλους τοῦ Ιορδάνου. 14 καὶ ἔλαβεν τὴν μηλωτὴν Ηλιου ἣ ἔπεσεν ἐπάνωθεν αὐτοῦ, καὶ ἐπάταξεν τὸ ὕδωρ καὶ οὐ διέστη καὶ εἶπεν Ποῦ ὁ θεὸς Ηλιου αφφω καὶ ἐπάταξεν τὰ ὕδατα, καὶ διερράγησαν ἔνθα καὶ ἔνθα· καὶ διέβη Ελισαιε. 15 καὶ εἶδον αὐτὸν οἱ υἱοὶ τῶν προφητῶν οἱ ἐν Ιεριχω ἐξ ἐναντίας καὶ εἶπον ἐπαναπέπαυται τὸ πνεῦμα Ηλιου ἐπὶ Ελισαιε καὶ ἦλθον εἰς συναντὴν αὐτοῦ καὶ προσεκύνησαν αὐτῷ ἐπὶ τὴν γῆν. 16 καὶ εἶπον πρὸς αὐτόν ἰδοὺ δὴ μετὰ τῶν παίδων σου πεντήκοντα ἄνδρες υἱοὶ δυνάμεως· πορευθέντες δὴ ζητησάτωσαν τὸν κύριόν σου, μήποτε ἦρεν αὐτὸν πνεῦμα Κυρίου καὶ ἔρριψεν αὐτὸν ἐν τῷ Ιορδάνῃ ἢ ἐφ᾿ ἓν τῶν ὀρέων ἢ ἐφ᾿ ἕνα τῶν βουνῶν καὶ εἶπεν Ελισαιε Οὐκ ἀποστελεῖτε. 17 καὶ παρεβιάσαντο αὐτὸν ἕως ὅτου ᾐσχύνετο καὶ εἶπεν Ἀποστείλατε. καὶ ἀπέστειλαν πεντήκοντα ἄνδρας, καὶ ἐζήτησαν τρεῖς ἡμέρας, καὶ οὐχ εὗρον αὐτόν. 18 καὶ ἀνέστρεψαν πρὸς αὐτόν καὶ αὐτὸς ἐκάθητο ἐν Ιεριχω· καὶ εἶπεν Ελισαιε Οὐκ εἶπον πρὸς ὑμᾶς Μὴ πορευθῆτε

Бележки към 4 Царства 1

1. ἠθέτησεν… ἐν: ἀθετεῖν е любима дума в LXX, където служи за превод на не по-малко от седемнадесет еврейски оригинала. Основното значение на думата е отхвърлям, пренебрегвам. Тя може да бъде последвана от прост акузатив, както в Ис. 1:2 αὐτοὶ δέ με ἠθέτησαν; Марк 6:26 οὐκ ἠθέλησεν αὐτὴν ἀθετῆσαι. За ἀθετεῖν ἔν τινι срв. 4 Цар. 3:5, 7; 18:20; 2 Пар. 10:19 καὶ ἠθέτησεν Ισραηλ ἐν τῷ οἴκῳ Δαυιδ.

2. Οχοζιας: = Охозия, синът на Ахав, който наследил баща си, след като той бил убит в битка (3 Цар. 22:40). — ἠρρώστησεν: вж. бел. към 3 Цар. 17:17. — δικτυωτοῦ: решетъчен прозорец. Срв. Ез. 41:16 θυρίδες δικτυωταί. В Съд. 5:28 Александрийският кодекс има διὰ τῆς δικτυωτῆς (подразбира се θυρίδος). Изразът ἔργον δικτυωτόν е употребен в Изх. 27:4; 38:24; срв. Аристей § 31 δικτυωτὴν ἔχουσα τὴν πρόσοψιν. Еврейската дума никъде другаде не е същата като тук. Йосиф Флавий (Древности IX 2, 1) казва, че Охозия паднал, като слизал от покрива на къщата си. — ἐπιζητήσατε ἐν: за ἐπιζητεῖν ἐν срв. ст. 3; Сир. 40:26 οὐκ ἔστιν ἐπιζητῆσαι ἐν αὐτῷ βοήθειαν. — Βααλ μυῖαν: = Ваал-Зевув, Господарят на мухите. Професор Чейни предполага, че това е само презрително юдейско изменение на истинското име Ваал-Зевул, господар на високия дом. Срв. Марк 3:22. — θεόν: зачитането на граматиката би изисквало θεῷ. Вж. Гр. 22. — Ακκαρων: вж. бел. към 1 Цар. 17:52. — ἀρρωστίας: вж. бел. към 3 Цар. 17:17. — καὶ ἐπορεύθησαν… δι᾿ αὐτοῦ: не е в еврейския текст.

3. ἐκάλεσεν… λέγων: в еврейския текст каза на. — καὶ οὐχ οὕτως: погрешно прочитане на думата със значение затова в началото на следващия стих. Така и в ст. 6 и 16 и в 19:32 οὐχ οὕτως.

4. Ἡ κλίνη κτλ.: синтаксисът е еврейски, но е разбираем на всеки език — що се отнася до леглото, на което си се качил там, няма да слезеш от него. — ἐφ᾿ ἧς… ἐκεῖ: вж. Гр. 24. — θανάτῳ ἀποθανῇ: вж. Гр. 22 (сроден датив). — καὶ εἶπεν πρὸς αὐτούς: не е в еврейския текст.

6. τῇ Βααλ: срв. ст. 16; Съд. 2:13; 2 Пар. 24:7 (ταῖς Βααλιμ, но в 33:3 τοῖς Β.); Ос. 2:10; 13:1; Соф. 1:4; Еремия навсякъде; Тов. 1:5; Рим. 11:4 (където е употребено τῇ Βάαλ въпреки наличието на члена в мъжки род в цитираното място, а именно 3 Цар. 19:18). Йосиф Флавий (Древности IX 2, 1) изрично ни казва, че в този случай божеството е било от женски род: καὶ νοσήσαντα πέμψαι πρὸς τὴν Ἀκκαρὼν θεὸν Μυῖαν, τοῦτο γὰρ ἦν ὄνομα τῇ θεῷ. Той изглежда не е знаел остроумното обяснение, което днес се предлага за колебанието в рода. Според него членът от женски род не показва пола на божеството, а сочи, че при четене името трябва да се замени с думата αἰσχύνη (срам). Срв. бел. към 3 Цар. 18:19. — οὐχ οὕτως: вж. бел. към ст. 3. — ὅτι οὐ καταβήσῃ: вмъкването на ὅτι изглежда се дължи на това, че думите на Илия се повтарят.

7. ἡ κρίσις: вж. бел. към Съд. 13:12.

8. δασύς: космат, рошав. Йосиф Флавий (Древности IX 2, 1): ἄνθρωπον ἔλεγον δασὺν καὶ ζώνην περιειλημμένον δερματίνην. Еврейският израз може да значи притежател на рошава дреха. Това тълкуване се потвърждава от казаното за Йоан Кръстител, когото смятали за ново въплъщение на Илия. Марк 1:6: ἦν ὁ Ἰωάννης ἐνδεδυμένος τρίχας καμήλου καὶ ζώνην δερματίνην περὶ τὴν ὀσφὺν αὐτοῦ.

9. πεντηκόνταρχον κτλ.: Йосиф Флавий има ταξίαρχον καὶ πεντήκοντα ὁπλίτας. — ἐκάλεσέν σε, κατάβηθι: в Ревизирания превод царят каза: Слез.

11. προσέθετο… καὶ ἀπέστειλεν: в еврейския текст върна се и изпрати = изпрати отново. Употребата на προστιθέναι е много честа в LXX (вж. Гр. 29), но това място и ст. 13 се различават от другите по еврейския текст, който стои зад тях.

12. κατέβη πῦρ: вместо „огън“, както преди, еврейският текст тук има Божи огън.

13. ἡγούμενον: в еврейския текст петдесетник = πεντηκόνταρχον. Ἡγούμενος е общ термин за управител. Срв. Евр. 13:7, 17, 24; 1 Клим. 1:3 ὑποτασσόμενοι τοῖς ἡγουμένοις ὑμῶν. — ἐντιμωθήτω: рядка дума, която в LXX се среща само в този контекст.

15. ἀπὸ προσώπου αὐτῶν: в еврейския текст пред лицето му.

16. καὶ ἐλάλησεν… Ηλιου: в еврейския текст и му каза. Вж. бел. към 3 Цар. 17:2. — οὐχ οὕτως: преди тези думи еврейският текст има изречението, преведено в Ревизирания превод: Затова ли, че няма Бог в Израил, за да питаш словото Му? За οὐχ οὕτως вж. бел. към ст. 3.

Бележки към 4 Царства 2

1. συσσεισμῷ: вж. бел. към 3 Цар. 19:11. В Ревизирания превод вихрушка. Еврейската дума е същата като в ст. 11. — ὡς εἰς: така и в ст. 11, но в еврейския текст нищо не оправдава да приписваме на ὡς ограничаващо значение, и на двете места то може да е без смисъл. — Γαλγαλων (Swete: Ιεριχω): в еврейския текст Галгал, както чете и Rahlfs. Ст. 4 показва, че четенето Ιεριχω у Swete е погрешно. Галгал, от който тръгнал Илия, се смята за мястото, наричано днес Джилджилия, на около 11 км северно от Ветил.

2. δή: това предава частица за молба в еврейския текст. — κάθου: вж. Гр. 18. — Ζῇ κύριος: вж. Гр. 28. — ἦλθον: в еврейския текст слязоха.

3. Εἰ ἔγνως: вж. Гр. 28. — ἀπάνωθεν: отгоре. Срв. Съд. 16:20; 2 Цар. 11:20, 24; 20:21; 4 Цар. 18:3. Вж. Гр. 27 (нови предлози).

5. ἐπάνωθεν: еврейският текст е същият като за ἀπάνωθεν в ст. 3. В Ревизирания превод от. — Καί γε ἐγὼ ἔγνων: еврейският текст е същият като за Κἀγὼ ἔγνωκα в ст. 3. Преводачът се опитва да внесе малко разнообразие в стила си, докато утвърдената формула е в съгласие с духа на еврейския език.

7. καὶ ἔστησαν: в еврейския текст отидоха и застанаха. Изглежда ἐπορεύθησαν е изпаднало в гръцкия, защото го има в предходното изречение.

8. ἐν ἐρήμῳ: в Ревизирания превод по сухо. Гръцкият превод би бил възможен в друг контекст.

9. διπλᾶ ἐν πνεύματί σου: двоен дял в духа ти. Елисей не иска двойно повече пророческа сила от Илия, а наследството на първородния (Втор. 21:17) в духа му.

10. Ηλιου: не е в еврейския текст. — Ἐσκλήρυνας τοῦ αἰτήσασθαι: в еврейския текст буквално направил си трудно да поискаш. В Ревизирания превод Трудно нещо поиска.

11. ἵππος: в еврейския текст коне.

12. Πάτερ… ἱππεὺς αὐτοῦ: в 13:14 същите думи са вложени в устата на цар Йоас при смъртта на Елисей. Значението и на двете места изглежда е, че пророкът бил крепост за страната си. — ἅρμα: единственото число в еврейския текст има събирателно значение — колесници. — ἱππεύς: в еврейския текст конници. Изглежда преводачът го е поставил в единствено число, за да съпровожда ἅρμα. — αὐτοῦ: отнася се към Елисей. Вж. Гр. 13.

13. ἐπάνωθεν: в Ревизирания превод от него. — Ελισαιε: номинатив към ὕψωσεν, но не е в еврейския текст. След това еврейският текст има и се върна. — χείλους: употребата на χεῖλος за бряг или край не само отговаря на еврейския текст, но е и добър гръцки. Срв. Херодот II 70 ἐπὶ τοῦ χείλεος τοῦ ποταμοῦ.

14. ποῦ ὁ θεὸς Ηλιου: в еврейския текст Къде е Йеова, Богът на Илия? — αφφω: транслитерация от еврейски. Преведи даже той.

15. καὶ οἱ: изпускането на καί тук би съгласувало гръцкия с еврейския текст. — συναντήν: вж. бел. към 3 Цар. 18:16.

16. ἐν τῷ Ιορδάνῃ ἤ: не е в еврейския текст. — ἓν… ἕνα: εἷς вместо τις тук се дължи на буквално следване на еврейския текст. Вж. Гр. 12. — βουνῶν: от Херодот (IV 199) се заключава, че думата е от киренски произход. Фриних я осъжда като неатическа (Swete, Introduction, с. 296).

18. καὶ αὐτὸς ἐκάθητο: преди това еврейският текст има и се върнаха при него.

Въведение към историята на Езекия и Сенахирим

„Много може усърдната молитва на праведника“ (Як. 5:16) — това е поуката от историята на Езекия и Сенахирим. Тази история е любима в Стария Завет и се разказва в Царства, в Исаия и в Паралипоменон. Разказът на летописеца (2 Пар. 32:1–23) явно е късен отглас на другите два. Но може да се спори дали мястото в Царства (4 Цар. 18:13–19:37) е заето от Исаия, или мястото в Исаия (гл. 36 и 37) е заето от Царства. Разликите между двете са само словесни и почти винаги са в посока на по-голяма пълнота у Царства. Оттук професор Драйвър заключава, че разказът първоначално е принадлежал на книгата Царства и е бил приет в леко съкратен вид от съставителя на Исаия.

Едно изглежда сигурно: разказът не идва от самия пророк Исаия. Той е написан във време, когато въображението вече можело да се разиграва сред събитията от миналото. Съвременник, както посочва професор Драйвър, не би приписал на Сенахирим успехите срещу Емат, Арфад и Самария, които всъщност били постигнати от Теглат-Фаласар или Саргон. Освен това само скъсяването на перспективата, причинено от времето, е могло да накара писателя да смята убийството на Сенахирим в собствената му страна за последвало скоро след нашествието му в Юдея. А в действителност двете събития са разделени от двадесет години (701–681 г. пр.Хр.). Самият Езекия умрял (697 г. пр.Хр.) шестнадесет години преди Сенахирим. В книгата Товит се казва, че Сенахирим бил убит от двамата си синове в рамките на петдесет дни, откакто „избягал от Юдея“ (Тов. 1:21). Тази книга наистина е чиста романтика, но показва, че юдеите разбирали историята за Сенахирим като знак, че бърза присъда сполетяла царя при завръщането му в собствената му страна.

Повече дори от Давид, Езекия е бил избран от юдейските писатели за образ на благочестивия цар. „Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, така че след него нямаше подобен нему между всички царе на Юда, нито между онези, които бяха преди него“ (4 Цар. 18:5). Такава е присъдата на писателя на Царства, а летописецът (2 Пар. 31:20–21) е също толкова възторжен. И в Сирах (Сир. 48:22) поразяването на асирийския стан се приписва на това, че Езекия вършел угодното на Господа. Че благочестието значи благоденствие, било вкоренена идея в юдейския ум. Тъй като Езекия по общо признание бил благочестив, било логично следствие той да благоденства. „И Господ беше с него; накъдето и да излизаше, имаше успех“ (4 Цар. 18:7; срв. 2 Пар. 31:21). Тези думи стоят в любопитен контраст с асирийските записи. Ето как Сенахирим разказва историята:

„А Езекия от земята Юда, който не се подчини на игото ми — четиридесет и шест от най-силните му градове, крепости и безброй малки градове в областта им превзех с тарани (?) и нападнах с бойни оръдия, с щурм на пехотата, с подкопи, пробиви и (…). Обсадих ги и ги завладях. 200 150 души, млади и стари, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили, говеда и безброй дребен добитък изведох от тях и ги преброих като плячка.⁹⁴ Самия Езекия затворих като птица в клетка в Йерусалим, царския му град. Издигнах укрепления срещу него и наказвах (или: връщах) онези, които излизаха от градската му порта, за престъплението му. Градовете му, които бях ограбил, отделих от земята му и ги дадох на Митинти, цар на Азот, на Паде, цар на Акарон, и на Силбел, цар на Газа, и намалих територията му. Към предишния данък, годишното им плащане, прибавих данъка, който подобава на моето господство, и им го наложих. Езекия беше съкрушен от страх пред блясъка на моето господство. Урбите⁹⁵ и храбрите му воини, които беше довел за отбраната на Йерусалим, царския си град, сложиха оръжие. Освен 30 таланта злато и 800 таланта сребро⁹⁶ заповядах да ми бъдат донесени в Ниневия, царския град на моето господство, като плащане на данъка, скъпоценни камъни, блестящи камъни, големи камъни от лапис-лазули, ложа от слонова кост, престоли от слонска кожа и слонова кост, слонова кост, скъпоценни дървета, всякакви неща, огромно съкровище, и дъщерите му, жените от двореца му, музикантите и певиците. И изпрати пратениците си да ми се поклонят.“ (Rosenberg, Assyrische Sprachlehre.)

Тук не се споменава никакво бедствие или позорно отстъпление. Сенахирим по-скоро се представя като завръщащ се, натоварен с плячка. Но придворните историографи на Асирия несъмнено не са имали навика да се спират на неблагоприятни случки. Затова нека призовем свидетелството на трета страна.

Имало един жрец на Хефест на име Сетон, който станал цар на Египет. Той пренебрегнал войнската каста и я лишил от земите ѝ. Затова, когато Санахарибос, цар на арабите и асирийците, повел голяма войска срещу Египет, войните отказали да се бият. Тогава жрецът, като не знаел какво да прави, влязъл в храма и оплакал пред изображението на бога опасностите, които го заплашвали. Докато плачел, го обзел сън. Богът му се явил насън и обещал да му изпрати помощници. И така царят излязъл при Пелузий с какъвто сбирщина го последвал. Там, докато войската на нашествениците лагерувала през нощта, върху тях нахлуло множество полски мишки и изгризало колчаните им, тетивите им и дръжките на щитовете им, така че на другия ден те побягнали беззащитни пред враговете си. Така Египет бил спасен чрез молитвите на своя жречески цар. Негова каменна статуя още стояла по времето на Херодот в храма, като държала в ръката си мишка и имала надпис, който изразявал поуката на разказа: „Който гледа към мене, нека бъде благочестив“ (Херодот II 141).

Ако юдейската или египетската история стоеше сама, човек би бил склонен да ги отдаде на измислица на народното тщеславие. Но съвпадението им изглежда подкрепя мисълта, че Сенахирим наистина е претърпял някакъв внезапен неуспех, който и юдеите, и египтяните обърнали в хвала на своя бог и цар.

Разказът на Йосиф Флавий (Древности X 1, 1) не съдържа нищо невероятно. Юдейският историк ни казва, че Сенахирим оставил Рабсак и другарите му да разграбят Йерусалим, а сам отишъл да воюва с египтяните и етиопците. Той бил дълго зает с обсадата на Пелузий и тъкмо щял да предприеме щурма, когато чул, че Терсик (= Тирака, 4 Цар. 19:9) идва с голяма сила на помощ на египтяните и смята да прекоси пустинята и да нахлуе в Асирия. Затова внезапно изоставил обсадата и се присъединил към силите на Рабсак при Йерусалим. Но още в първата нощ от обсадата на този град Бог пратил мор върху войската му, което ускорило връщането му в Ниневия. Там след кратко време бил убит от двамата си най-големи синове, Адрамелех и Сарасар. Йосиф Флавий цитира Херодот и после цитира халдейския историк Берос, но за нещастие на това място в труда му има празнина. Заслужава да се отбележи, че според Страбон (XV, с. 686–687) Мегастен говори за етиопеца Теаркон като за велик войн, подобен на Сезострис, който стигнал до Херкулесовите стълбове. Историческата страна на разказа обаче трябва да се остави на други. Достатъчно е да кажем, че онези, които са изучавали въпроса, изглежда са единодушни, че библейската хронология тук греши.

Ние се занимаваме с разказа само като литературно произведение. Разгледан от тази страна, той е великолепен и е разказан с цялото тържествено достойнство и блясък, които отличават еврейския гений. В указанието за катастрофата, сполетяла владетеля, който дръзнал да предизвика Светия Израилев, има онази неопределеност, която е самата същност на възвишеното. Нужен е поет, за да се изтълкува поезията. Затова нека завършим с цитат от Байрон:

„Като листа в гората, щом лятото цъфти, онуй войнство със знамена при залез се яви; като листа в гората, щом есента развей, на сутринта лежеше то, изсъхнало навред. Защото Ангелът на Смъртта разпери криле в бурята и дъхна в лицето на врага, като мина; и очите на спящите станаха смъртно студени, и сърцата им веднъж трепнаха и замряха завинаги!“⁹⁷

13 Καὶ τῷ τεσσαρεσκαιδεκάτῳ ἔτει βασιλεῖ Εζεκιου ἀνέβη Σενναχηριμ βασιλεὺς Ἀσσυρίων ἐπὶ τὰς πόλεις Ιουδα τὰς ὀχυρὰς καὶ συνέλαβεν αὐτάς. 14 καὶ ἀπέστειλεν Εζεκιας βασιλεὺς Ιουδα ἀγγέλους πρὸς βασιλέα Ἀσσυρίων εἰς Λαχις λέγων Ἡμάρτηκα, ἀποστράφητι ἀπ᾿ ἐμοῦ· ὃ ἐὰν ἐπιθῇς ἐπ᾿ ἐμέ βαστάσω καὶ ἐπέθηκεν ὁ βασιλεὺς Ἀσσυρίων ἐπὶ Εζεκιαν βασιλέα Ιουδα τριακόσια τάλαντα ἀργυρίου καὶ τριάκοντα τάλαντα χρυσίου. 15 καὶ ἔδωκεν Εζεκιας πᾶν τὸ ἀργύριον τὸ εὑρεθὲν ἐν οἴκῳ Κυρίου καὶ ἐν θησαυροῖς οἴκου τοῦ βασιλέως. 16 ἐν τῷ καιρῷ ἐκείνῳ συνέκοψεν Εζεκιας τὰς θύρας ναοῦ κυρίου καὶ τὰ ἐστηριγμένα ἃ ἐχρύσωσεν Εζεκιας βασιλεὺς Ιουδα, καὶ ἔδωκεν αὐτὰ βασιλεῖ Ἀσσυρίων. 17 καὶ ἀπέστειλεν βασιλεὺς Ἀσσυρίων τὸν Θαρθαν καὶ τὸν Ραφις καὶ τὸν Ραψακην ἐκ Λαχις πρὸς τὸν βασιλέα Εζεκιαν ἐν δυνάμει βαρείᾳ ἐπὶ Ιερουσαλημ καὶ ἀνέβησαν καὶ ἦλθον εἰς Ιερουσαλημ, καὶ ἔστησαν ἐν τῷ ὑδραγωγῷ τῆς κολυμβήθρας τῆς ἄνω ἥ ἐστιν ἐν τῇ ὁδῷ τοῦ ἀγροῦ τοῦ γναφέως. 18 καὶ ἐβόησαν πρὸς Εζεκιαν καὶ ἐξῆλθον πρὸς αὐτὸν Ελιακιμ υἱὸς Χελκιου ὁ οἰκονόμος καὶ Σομνας ὁ γραμματεὺς καὶ Ιωας υἱὸς Ασαφ ὁ ἀναμιμνῄσκων. 19 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτοὺς Ραψακης Εἴπατε δὴ πρὸς Εζεκιαν Τάδε λέγει ὁ βασιλεὺς ὁ μέγας βασιλεὺς Ἀσσυρίων Τίς ἡ πεποίθησις αὕτη ἣν πέποιθας; 20 εἶπας, πλὴν λόγοι χειλέων Βουλὴ καὶ δύναμις εἰς πόλεμον· νῦν οὖν τίνι πεποιθὼς ἠθέτησας ἐν ἐμοί; 21 νῦν ἰδοὺ πέποιθας σαυτῷ ἐπὶ τὴν ῥάβδον τὴν καλαμίνην τὴν τεθλασμένην ταύτην, ἐπ᾿ Αἴγυπτον· ὃς ἂν στηριχθῇ ἀνὴρ ἐπ᾿ αὐτήν, καὶ εἰσελεύσεται εἰς τὴν χεῖρα αὐτοῦ, καὶ τρήσει αὐτήν. οὕτως Φαραω βασιλεὺς Αἰγύπτου πᾶσιν τοῖς πεποιθόσιν ἐπ᾿ αὐτόν. 22 καὶ ὅτι εἶπας πρός με ἐπὶ Κύριον θεὸν πεποίθαμεν. οὐχὶ αὐτὸς οὗτος οὗ ἀπέστησεν Εζεκιας τὰ ὑψηλὰ αὐτοῦ καὶ τὰ θυσιαστήρια αὐτοῦ, καὶ εἶπεν τῷ Ιουδα καὶ τῇ Ιερουσαλημ Ἐνώπιον τοῦ θυσιαστηρίου τούτου προσκυνήσετε ἐν Ιερουσαλημ; 23 καὶ νῦν μίχθητε δὴ τῷ κυρίῳ μου βασιλεῖ Ἀσσυρίων, καὶ δώσω σοι δισχιλίους ἵππους εἰ δυνήσῃ δοῦναι σεαυτῷ ἐπιβάτας ἐπ᾿ αὐτούς. 24 καὶ πῶς ἀποστρέψεις τὸ πρόσωπον τοπάρχου ἑνὸς τῶν δούλων τοῦ κυρίου μου τῶν ἐλαχίστων; καὶ ἤλπισας σαυτῷ ἐπ᾿ Αἴγυπτον εἰς ἅρματα καὶ ἱππεῖς. 25 καὶ νῦν μὴ ἄνευ Κυρίου ἀνέβημεν ἐπὶ τὸν τόπον τοῦτον τοῦ διαφθεῖραι αὐτόν; Κύριος εἶπεν πρός με ἀνάβηθι ἐπὶ τὴν γῆν ταύτην καὶ διάφθειρον αὐτήν. 26 καὶ εἶπεν Ελιακιμ υἱὸς Χελκιου καὶ Σομνας καὶ Ιωας πρὸς Ραψακην Λάλησον δὴ πρὸς τοὺς παῖδάς σου Συριστί· ὅτι ἀκούομεν ἡμεῖς, καὶ οὐ λαλήσεις μεθ᾿ ἡμῶν Ιουδαϊστί· καὶ ἵνα τί λαλεῖς ἐν τοῖς ὠσὶν τοῦ λαοῦ τοῦ ἐπὶ τοῦ τείχους 27 καὶ εἶπεν πρὸς αὐτοὺς Ραψακης μὴ ἐπὶ τὸν κύριόν σου καὶ πρὸς σὲ ἀπέστειλέν με ὁ κύριός μου λαλῆσαι τοὺς λόγους τούτους; οὐχὶ ἐπὶ τοὺς ἄνδρας τοὺς καθημένους ἐπὶ τοῦ τείχους, τοῦ φαγεῖν τὴν κόπρον αὐτῶν καὶ πιεῖν τὸ οὖρον αὐτῶν μεθ᾿ ὑμῶν ἅμα; 28 καὶ ἔστη Ραψακης καὶ ἐβόησεν φωνῇ μεγάλῃ Ιουδαϊστί· καὶ ἐλάλησεν καὶ εἶπεν ἀκούσατε τοὺς λόγους τοῦ μεγάλου βασιλέως Ἀσσυρίων 29 Τάδε λέγει ὁ βασιλεύς Μὴ ἐπαιρέτω ὑμᾶς Εζεκιας λόγοις, ὅτι οὐ μὴ δύνηται ὑμᾶς ἐξελέσθαι ἐκ χειρός μου. 30 καὶ μὴ ἐπελπιζέτω ὑμᾶς Εζεκιας πρὸς Κύριον λέγων Ἐξαιρούμενος ἐξελεῖται ἡμᾶς Κύριος· οὐ μὴ παραδοθῇ Ἡ πόλις αὕτη ἐν χειρὶ βασιλέως Ἀσσυρίων. 31 μὴ ἀκούετε Εζεκιου ὅτι τάδε λέγει ὁ βασιλεὺς Ἀσσυρίων Ποιήσατε μετ᾿ ἐμοῦ εὐλογίαν καὶ ἐξέλθατε πρός με, καὶ πίεται ἀνὴρ τὴν ἄμπελον αὐτοῦ, καὶ ἀνὴρ τὴν συκῆν αὐτοῦ φάγεται, καὶ πίεται ὕδωρ τοῦ λάκκου αὐτοῦ, 32 ἕως ἔλθω καὶ λάβω ὑμᾶς εἰς γῆν ὡς γῆ ὑμῶν, γῆ σίτου καὶ οἴνου καὶ ἄρτου καὶ ἀμπελώνων, γῆ ἐλαίας ἐλαίου καὶ μέλιτος καὶ ζήσετε καὶ οὐ μὴ ἀποθάνητε. καὶ μὴ ἀκούετε Εζεκιου ὅτι ἀπατᾷ ὑμᾶς λέγων Κύριος ῥύσεται ἡμᾶς. 33 μὴ ῥυόμενοι ἐρρύσαντο οἱ θεοὶ τῶν ἐθνῶν ἕκαστος τὴν ἑαυτοῦ χώραν ἐκ χειρὸς βασιλέως Ἀσσυρίων; 34 ποῦ ἐστιν ὁ θεὸς Αιμαθ καὶ Αρφαδ; ποῦ ἐστιν ὁ θεὸς Σεπφαρουαιν καὶ ὅτι ἐξείλαντο Σαμάρειαν ἐκ χειρός μου; 35 τίς ἐν πᾶσιν τοῖς θεοῖς τῶν γαιῶν οἳ ἐξείλαντο τὰς γᾶς αὐτῶν ἐκ χειρός μου, ὅτι ἐξελεῖται Κύριος τὴν Ιερουσαλημ ἐκ χειρός μου; 36 καὶ ἐκώφευσαν καὶ οὐκ ἀπεκρίθησαν αὐτῷ λόγον, ὅτι ἐντολὴ τοῦ βασιλέως λέγων Οὐκ ἀποκριθήσεσθε αὐτῷ.· 37 καὶ εἰσῆλθεν Ελιακιμ υἱὸς Χελκιου ὁ οἰκονόμος καὶ Σομνας ὁ γραμματεὺς καὶ Ιωας υἱὸς Ασαφ ὁ ἀναμιμνῄσκων πρὸς Εζεκιαν διερρηχότες τὰ ἱμάτια, καὶ ἀνήγγειλαν αὐτῷ τοὺς λόγους Ραψακου.

1 καὶ ἐγένετο ὡς ἤκουσεν ὁ βασιλεὺς Εζεκιας καὶ διέρρηξεν τὰ ἱμάτια ἑαυτοῦ καὶ περιεβάλετο σάκκον, καὶ εἰσῆλθεν εἰς οἶκον Κυρίου. 2 καὶ ἀπέστειλεν Ελιακιμ τὸν οἰκονόμον καὶ Σομναν τὸν γραμματέα καὶ τοὺς πρεσβυτέρους τῶν ἱερέων περιβεβλημένους σάκκους πρὸς Ησαιαν τὸν προφήτην υἱὸν Αμως, 3 καὶ εἶπον πρὸς αὐτόν Τάδε λέγει Εζεκιας Ἡμέρα θλίψεως καὶ ἐλεγμοῦ καὶ παροργισμοῦ ἡ ἡμέρα αὕτη, ὅτι ἦλθον υἱοὶ ἕως ὠδίνων, καὶ ἰσχὺς οὐκ ἔστιν τῇ τικτούσῃ. 4 εἴ πως εἰσακούσεται Κύριος ὁ θεός σου πάντας τοὺς λόγους Ραψακου, ὃν ἀπέστειλεν αὐτὸν βασιλεὺς Ἀσσυρίων ὁ κύριος αὐτοῦ ὀνειδίζειν θεὸν ζῶντα καὶ βλασφημεῖν ἐν λόγοις οἷς ἤκουσεν Κύριος ὁ θεός σου, καὶ λήμψῃ προσευχὴν περὶ τοῦ λείμματος τοῦ εὑρισκομένου. 5 καὶ ἦλθον οἱ παῖδες τοῦ βασιλέως Εζεκιου πρὸς Ησαιαν, 6 καὶ εἶπεν αὐτοῖς Ησαιας Τάδε ἐρεῖτε πρὸς τὸν κύριον ὑμῶν Τάδε λέγει Κύριος Μὴ φοβηθῇς ἀπὸ τῶν λόγων ὧν ἤκουσας, ὧν ἐβλασφήμησαν τὰ παιδάρια βασιλέως Ἀσσυρίων. 7 ἰδοὺ ἐγὼ δίδωμι ἐν αὐτῷ πνεῦμα, καὶ ἀκούσεται ἀγγελίαν καὶ ἀποστραφήσεται εἰς τὴν γῆν αὐτοῦ. καὶ καταβαλῶ αὐτὸν ἐν ῥομφαίᾳ ἐν τῇ γῇ αὐτοῦ.· 8 καὶ ἐπέστρεψεν Ραψακης, καὶ εὗρεν τὸν βασιλέα Ἀσσυρίων πολεμοῦντα ἐπὶ Λομνα ὅτι ἤκουσεν ὅτι ἀπῆρεν ἀπὸ Λαχις 9 καὶ ἤκουσεν περὶ Θαρακα βασιλέως Αἰθιόπων λέγων Ἰδοὺ ἐξῆλθεν πολεμεῖν μετὰ σοῦ· καὶ ἐπέστρεψεν καὶ ἀπέστειλεν ἀγγέλους πρὸς Εζεκιαν λέγων 10 μὴ ἐπαιρέτω σε ὁ θεός σου, ἐφ᾿ ᾧ σὺ πέποιθας ἐπ᾿ αὐτῷ λέγων Οὐ μὴ παραδοθῇ Ιερουσαλημ εἰς χεῖρας βασιλέως Ἀσσυρίων. 11 ἰδοὺ σὺ ἤκουσας πάντα ὅσα ἐποίησαν βασιλεῖς Ἀσσυρίων πάσαις ταῖς γαῖς, τοῦ ἀναθεματίσαι αὐτάς· καὶ σὺ ῥυσθήσῃ; 12 μὴ ἐξείλαντο αὐτοὺς οἱ θεοὶ τῶν ἐθνῶν; οὓς διέφθειραν οἱ πατέρες μου τήν τε Γωζαν καὶ τὴν Χαρραν καὶ Ραφες καὶ υἱοὺς Εδεμ τοὺς ἐν Θαεσθεν; 13 ποῦ ἐστιν ὁ βασιλεὺς Αιμαθ καὶ ὁ βασιλεὺς Αρφαδ; καὶ ποῦ ἐστιν Σεπφαρουαιν Ανα καὶ Αυα 14 καὶ ἔλαβεν Εζεκιας τὰ βιβλία ἐκ χειρὸς τῶν ἀγγέλων καὶ ἀνέγνω αὐτά καὶ ἀνέβη εἰς οἶκον Κυρίου καὶ ἀνέπτυξεν αὐτὰ Εζεκιας ἐναντίον Κυρίου, 15 καὶ εἶπεν Κύριε ὁ θεὸς Ισραηλ ὁ καθήμενος ἐπὶ τῶν χερουβιν, σὺ εἶ ὁ θεὸς μόνος ἐν πάσαις ταῖς βασιλείαις τῆς γῆς, σὺ ἐποίησας τὸν οὐρανὸν καὶ τὴν γῆν. 16 κλῖνον, Κύριε, τὸ οὖς σου καὶ ἄκουσον ἄνοιξον, Κύριε, τοὺς ὀφθαλμούς σου καὶ ἰδέ, καὶ ἄκουσον τοὺς λόγους Σενναχηριμ οὓς ἀπέστειλεν ὀνειδίζειν θεὸν ζῶντα. 17 ὅτι ἀληθείᾳ κύριε ἠρήμωσαν βασιλεῖς Ἀσσυρίων τὰ ἔθνη, 18 καὶ ἔδωκαν τοὺς θεοὺς αὐτῶν εἰς τὸ πῦρ, ὅτι οὐ θεοί εἰσιν ἀλλ᾿ ἢ ἔργα χειρῶν ἀνθρώπων, ξύλα καὶ λίθοι, καὶ ἀπώλεσαν αὐτούς. 19 καὶ νῦν, Κύριε ὁ θεὸς ἡμῶν, σῶσον ἡμᾶς ἐκ χειρὸς αὐτοῦ, καὶ γνώσονται πᾶσαι αἱ βασιλεῖαι τῆς γῆς ὅτι σὺ Κύριος ὁ θεὸς μόνος. 20 καὶ ἀπέστειλεν Ησαιας υἱὸς Αμως πρὸς Εζεκιαν λέγων Τάδε λέγει Κύριος ὁ θεὸς τῶν δυνάμεων ὁ θεὸς Ισραηλ ἃ προσηύξω πρός με περὶ Σενναχηριμ βασιλέως Ἀσσυρίων ἤκουσα. 21 οὗτος ὁ λόγος ὃν ἐλάλησεν Κύριος ἐπ᾿ αὐτόν ἐξουδένησέν σε καὶ ἐμυκτήρισέν σε παρθένος θυγάτηρ Σιων ἐπὶ σοὶ κεφαλὴν αὐτῆς ἐκίνησεν θυγάτηρ Ιερουσαλημ. 22 τίνα ὠνείδισας καὶ ἐβλασφήμησας; καὶ ἐπὶ τίνα ὕψωσας φωνήν καὶ ἦρας εἰς ὕψος τοὺς ὀφθαλμούς σου; εἰς τὸν ἅγιον τοῦ Ισραηλ. 23 ἐν χειρὶ ἀγγέλων σου ὠνείδισας κύριον καὶ εἶπας ἐν τῷ πλήθει τῶν ἁρμάτων μου ἐγὼ ἀναβήσομαι εἰς ὕψος ὀρέων, μηροὺς τοῦ Λιβάνου· καὶ ἔκοψα τὸ μέγεθος τῆς κέδρου αὐτοῦ, τὰ ἐκλεκτὰ κυπαρίσσων αὐτοῦ· καὶ ἦλθον εἰς μελον τέλους αὐτοῦ δρυμοῦ Καρμήλου. αὐτοῦ 24 ἐγὼ ἔψυξα καὶ ἔπιον ὕδατα ἀλλότρια, καὶ ἐξηρήμωσα τῷ ἴχνει τοῦ ποδός μου πάντας ποταμοὺς περιοχῆς 25 ἔπλασα αὐτήν, νῦν ἤγαγον αὐτήν· καὶ ἐγενήθη εἰς ἐπάρσεις ἀποικεσιῶν μαχίμων, πόλεις ὀχυράς. 26 καὶ οἱ ἐνοικοῦντες ἐν αὐταῖς ἠσθένησαν τῇ χειρί, ἔπτηξαν καὶ κατῃσχύνθησαν. ἐγένοντο χόρτος ἀγροῦ ἢ χλωρὰ βοτάνη; χλόη δωμάτων καὶ πάτημα ἀπέναντι ἑστηκότος. 27 καὶ τὴν καθέδραν σου καὶ τὴν ἔξοδόν σου καὶ τὴν εἴσοδόν σου ἔγνων καὶ τὸν θυμόν σου ἐπ᾿ ἐμέ. 28 διὰ τὸ ὀργισθῆναί σε ἐπ᾿ ἐμέ, καὶ τὸ στρῆνός σου ἀνέβη ἐν τοῖς ὠσίν μου καὶ θήσω τὰ ἄγκιστρά μου ἐν τοῖς μυκτῆρσίν σου καὶ χαλινὸν ἐν τοῖς χείλεσίν σου, καὶ ἀποστρέψω σε ἐν τῇ ὁδῷ ᾗ ἦλθες ἐν αὐτῇ. 29 καὶ τοῦτό σοι τὸ σημεῖον. φάγῃ τοῦτον τὸν ἐνιαυτὸν αὐτόματα, καὶ τῷ ἔτει τῷ δευτέρῳ τὰ ἀνατέλλοντα· καὶ ἔτι τρίτῳ σπορὰ καὶ ἄμητος καὶ φυτεία ἀμπελώνων, καὶ φάγεσθε τὸν καρπὸν αὐτῶν. 30 καὶ προσθήσει τὸ διασεσῳσμένον οἴκου Ιουδα τὸ ὑπολειφθὲν ῥίζαν κάτω καὶ ποιήσει καρπὸν ἄνω. 31 ὅτι ἐξ Ιερουσαλημ ἐξελεύσεται κατάλειμμα, καὶ ἀνασῳζόμενος ἐξ ὄρους Σιων. ὁ ζῆλος Κυρίου τῶν δυνάμεων ποιήσει τοῦτο 32 οὐχ οὕτως· τάδε λέγει Κύριος πρὸς βασιλέα Ἀσσυρίων Οὐκ εἰσελεύσεται εἰς τὴν πόλιν ταύτην, καὶ οὐ τοξεύσει ἐκεῖ βέλος, καὶ οὐ προφθάσει αὐτὴν θυρεός, καὶ οὐ μὴ ἐκχέῃ πρὸς αὐτὴν πρόσχωμα. 33 τῇ ὁδῷ ᾗ ἦλθεν, ἐν αὐτῇ ἀποστραφήσεται· καὶ εἰς τὴν πόλιν ταύτην οὐκ εἰσελεύσεται, λέγει Κύριος. 34 καὶ ὑπερασπιῶ ὑπὲρ τῆς πόλεως ταύτης δι᾿ ἐμὲ καὶ διὰ Δαυιδ τὸν δοῦλόν μου.· 35 Καὶ ἐγένετο ἕως νυκτὸς καὶ ἐξῆλθεν ἄγγελος Κυρίου καὶ ἐπάταξεν ἐν τῇ παρεμβολῇ τῶν Ἀσσυρίων ἑκατὸν ὀγδοήκοντα πέντε χιλιάδας. καὶ ὤρθρισαν τὸ πρωί, καὶ ἰδοὺ πάντες σώματα νεκρά 36 καὶ ἀπῆρεν καὶ ἐπορεύθη καὶ ἀπέστρεψεν Σενναχηριμ βασιλεὺς Ἀσσυρίων, καὶ ᾤκησεν ἐν Νινευη. 37 καὶ ἐγένετο αὐτοῦ προσκυνοῦντος ἐν οἴκῳ Νεσεραχ θεοῦ αὐτοῦ, καὶ Αδραμελεχ καὶ Σαρασαρ οἱ υἱοὶ αὐτοῦ ἐπάταξαν αὐτὸν ἐν μαχαίρᾳ· καὶ αὐτοὶ ἐσώθησαν εἰς γῆν Αραρατ καὶ ἐβασίλευσεν Ασορδαν ὁ υἱὸς αὐτοῦ ἀντ᾿ αὐτοῦ

Бележки към 4 Царства 18:13–37

Авторите сравняват навсякъде гръцкия превод на същия разказ в Ис. 36–37; препратките към Исаия са по LXX.

13. Σενναχηριμ: евр. Санхерив. Формата Сенахирим идва от Вулгата. Йосиф Флавий (Древности X 1, 1) Σεναχήριβος; Херодот II 141 Σαναχάριβος. — Ιουδα: Ис. 36:1 τῆς Ἰουδαίας.

14. Εζεκιας: погърчена форма на името. В еврейския текст тук е Хизкия, но по-често Хизкияху, както в ст. 13. Тази разлика е един от признаците, че ст. 14–16, които липсват в Ис. 36, идват от различен източник от останалата част на разказа. Йосиф Флавий основава на тях обвинение в клетвопрестъпление срещу Сенахирим. — ἀγγέλους: не е в еврейския текст. — Λαχις: Сенахирим по това време обсаждал тази крепост с всичките си сили. Тя била в низините близо до филистимската страна и била стратегически важна, тъй като лежала на главния път между Египет и Сирия. Последните проучвания са склонни да я отъждествят с хълма Тел ел-Хеси.⁹⁸ Една от плочите, открити от Лейард, съдържа запис за превземането ѝ и изображение на обсадата. Надписът е разчетен така: „Сенахирим, могъщият цар, цар на страната Асирия, седнал на съдийския престол пред (или при входа на) град Лахис. Давам позволение за клането му.“ — ὃ ἐάν: вж. Гр. 28.

16. τὰ ἐστηριγμένα: стълбовете (вратите). Само тук като съществително.

17. τὸν Θαρθαν: евр. Тартан. В Ис. 20:1 еврейският текст има Тартан, а гръцкият — Ταναθαν. Това не е име, а титла на главнокомандващия асирийската войска. — τὸν Ραφις: евр. Рав-Сарис, началник на скопците. Срв. Ер. 39:3, където LXX (Ер. 46:3) има Ναβουσαρις. Йосиф Флавий (Древности X 1, 1) казва за двамата придружители на Рабсак: τούτων δὲ τὰ ὀνόματα Θαρατὰ καὶ Ἀνάχαρις ἦν. — τὸν Ραψακην: и това е титла. Евр. Равшаке, което се смята, че значи главен виночерпец. Професор Чейни смята, че тя всъщност е асирийска и значи началник на високопоставените. — ἐν δυνάμει βαρείᾳ: Ис. 36:2 μετὰ δυνάμεως πολλῆς. — ὑδραγωγῷ: срв. 20:20; Сир. 24:30; Ис. 36:2; 41:18. В последното място еврейският текст се различава от останалите. — κολυμβήθρας: това е първият от десетте случая на думата в LXX. Тя е употребена от Платон (Държавата 453d) и от Плутарх (Морални съчинения 902b); в Новия Завет — от Йоан (5:2; 9:7).

18. Εζεκιαν: в еврейския текст царя. Думите καὶ ἐβόησαν πρὸς Εζεκιαν не се явяват в Ис. 36:3. Йосиф Флавий (Древности X 1, 2) произволно приписва на страхливост това, че царят не се явил лично. — Ελιακιμ: евр. Елиаким, Вулгата Eliacim. Йосиф Флавий (пак там) τὸν τῆς βασιλείας ἐπίτροπον Ἐλιάκιμον ὄνομα. — Χελκιου: евр. Хилкия, Вулгата Helciae (генитив). Вместо υἱὸς Χελκιου преводачът на Исаия (36:3) има по-класическото ὁ τοῦ Χελκιου. — Σομνας: Ис. 36:3 Σομνας, Йосиф Флавий Σοβναῖος, евр. Шевна. Вж. изобличението му в Ис. 22:15–25. Предсказаните там злини изглежда са се сбъднали само отчасти. — Ιωσαφατ: евр. Йоах бен-Асаф. В ст. 26 той е наречен Ιωας, а в ст. 37 Ιωας υἱὸς Σαφαν, което кара да изглежда, че Ιωσαφατ тук е грешка вместо Ιωας υἱὸς Σαφαν, подпомогната от това, че по-рано е имало летописец на име Ιωσαφατ (2 Цар. 20:24). — ὁ ἀναμιμνήσκων: летописецът. Срв. 2 Цар. 20:24 Ιωσαφατ υἱὸς Αχιλουθ ἀναμιμνήσκων; 3 Цар. 4:3 Ιωσαφατ υἱὸς Αχιλιδ ἀναμιμνήσκων; 4 Цар. 18:37 Ιωας υἱὸς Σαφαν ὁ ἀναμιμνήσκων. Йосиф Флавий (пак там) Ἰώαχον τὸν ἐπὶ τῶν ὑπομνημάτων. В Ис. 36:3 имаме Ιωαχ ὁ τοῦ Ασαφ ὁ ὑπομνηματογράφος. Последното се споменава като титла на един от местните чиновници в Александрия при Август и при Птолемеите преди него.

19. πεποίθησις: само тук в LXX. Думата е употребена от Йосиф Флавий (Древности X 1, 4) и се среща шест пъти в Новия Завет, напр. 2 Кор. 1:15. В Ис. 36:4 вместо Τί ἡ πεποίθησις същият еврейски текст е предаден с Τί πεποιθὼς εἶ;

20. λόγοι χειλέων: в еврейския текст дума на устните, т.е. без разум зад нея. Гръцкият тук вярно отразява еврейския текст, но в последния може би има нещо не наред. В Ис. 36:5 Ревизираният превод гласи: Казвам, че съветът ти и силата ти за война са празни думи. Гръцкият преводач там дава: μὴ ἐν βουλῇ καὶ λόγοις χειλέων παράταξις γίνεται; — Нима битката зависи от съвет и думи на устните? — ἠθέτησας ἐν ἐμοί: срв. бел. към 1:1. В 4 Цар. 18:7 и 24:1, 20 еврейската дума е същата като тук. Преводът в Ис. 36:5 е ἀπειθεῖς μοι.

21. πέποιθας σαυτῷ ἐπί: това не е призната гръцка конструкция, а просто следване на еврейския текст. Ис. 36:6 πεποιθὼς εἶ ἐπί. — ὃς ἂν στηριχθῇ ἀνήρ: ако разглеждахме това като гръцки, можехме да бъдем подведени да предположим, че тук имаме ἄν вместо ἐάν. Но всъщност ἀνήρ е излишно и е поставено само защото еврейският текст има „мъж“ на същото място. Ис. 36:6 ὃς ἂν ἐπιστηρισθῇ ἐπ᾿ αὐτήν.

22. καὶ ὅτι εἶπας: а що се отнася до това, че каза. В еврейския текст глаголът е в множествено число. Ис. 36:7 εἰ δὲ λέγετε. — οὐχὶ αὐτὸς οὗτος: или след тези думи е изпаднало οὗ, или те са неправилен превод, тъй като αὐτὸς οὗτος не би трябвало да се отнася до Езекия, а до Йеова. Премахването на оброчищата от Езекия (18:4) тук е изтълкувано полемично като нападение срещу Йеова. То е било извършено в изпълнение на принципа, че храмът в Йерусалим трябва да бъде единственият център на народното богослужение. Интересно е да се отбележи, че този стих липсва в гръцкия текст на Ис. 36, но не и в еврейския.

23. μίχθητε: тук е нужен смисълът хванете се на бас с, но не е ясно как μίχθητε придобива това значение. Μιγνύναι е доста рядка дума в LXX и се среща само шест пъти. В Пс. 105:35 и Ис. 36:8 еврейският текст е същият като тук; това е думата, от която е произлязло ἀρραβών (залог; 2 Кор. 1:22; 5:5; Еф. 1:14). — δισχιλίους ἵππους: Ис. 36:8 δισχιλίαν ἵππον. В еврейския текст в множествено число.

24. καὶ πῶς κτλ.: това място, макар и донякъде заплетено, отговаря много добре на оригинала, освен че ἀποστρέψεις би трябвало да е в единствено число.⁹⁹ Преводачът на Ис. 36:9 е направил безсмислица от същия еврейски текст. — τοπάρχου: думата τοπάρχης е честа в Естир и Даниил. В Бит. 41:34 тя предава различен оригинал от тук. Употребена е и от преводача на Исаия (36:9). Срв. бел. към Бит. 41:34. — ἤλπισας σαυτῷ ἐπί: синтаксисът е еврейски, не гръцки. Срв. ст. 21.

26. εἶπεν: за глагол в единствено число, последван от повече от един подлог, срв. ст. 37. Вж. Гр. 21. — ἀκούομεν: = разбираме. Хебраизъм. — οὐ λαλήσεις: Ис. 36:11 μὴ λάλει. — Ιουδαϊστί: така и в Исаия. Йосиф Флавий (Древности X 1, 2) Ἑβραϊστί. — ἵνα τί: вж. бел. към Бит. 42:1. — ἐν τοῖς ὠσίν: Ис. 36:11 εἰς τὰ ὦτα.

27. ἐπί… πρός: Ис. 36:12 πρός… πρός. Има съответна разлика в еврейския текст. — τοῦ φαγεῖν κτλ.: този груб израз явно съдържа намек за крайностите на глада, които Рабсак смятал, че жителите на Йерусалим вероятно ще изтърпят, ако не го послушат. Срв. казаното за глада в Самария (6:25). Вместо τοῦ φαγεῖν преводачът на Ис. 36:12 има ἵνα φάγωσιν. Той изпуска и αὐτῶν след κόπρον и οὖρον.

28. μεγάλῃ: Ис. 36:13 φωνῇ μεγάλῃ. Изпускането на φωνῇ тук се дължи на гръцкия начин на изразяване. — τοῦ μεγάλου βασιλέως Ἀσσυρίων: в еврейския текст на великия цар, царя на Асирия — формула, която тясно се следва в Ис. 36:13 τοῦ βασιλέως τοῦ μεγάλου, βασιλέως Ἀσσυρίων.

29. ἐπαιρέτω… λόγοις: Ис. 36:14 ἀπατάτω… λόγοις.

30. ἐπελπιζέτω: да ви кара да се надявате. Тази употреба на думата е класическа, макар и не с последващо πρός. — Ἐξαιρούμενος ἐξελεῖται: вж. Гр. 25 (усилващо причастие).

31. Ποιήσατε… πρός με: Ис. 36:16 Εἰ βούλεσθε εὐλογηθῆναι, ἐκπορεύεσθε πρός με. Преводът тук е по-верен на оригинала. — πίεται ἀνὴρ… φάγεται: Ис. 36:16 φάγεσθε ἕκαστος τὴν ἄμπελον αὐτοῦ καὶ τὰς συκᾶς. В еврейския текст πίεται и φάγεται са изразени с един глагол. — πίεται ὕδωρ… αὐτοῦ: Ис. 36:16 πίεσθε ὕδωρ τοῦ λάκκου ὑμῶν. За λάκκος вж. бел. към Бит. 37:20. — ἀνήρ: = ἕκαστος. Хебраизъм.

32. ἕως ἔλθω: Ис. 36:17 ἕως ἂν ἔλθω. — ὡς γῆ ὑμῶν: Ис. 36:17 ὡς ἡ γῆ ὑμῶν. Подразбира се ἐστί. Следващото γῆ е привлечено в съгласуване с него. — γῆ ἐλαίας… μέλιτος: не е в Исаия нито в еврейския, нито в гръцкия текст. — ἐλαίας ἐλαίου: такъв е редът и в еврейския текст, но нашите (английските) преводачи са го обърнали по очевидна причина.

33. ῥυόμενοι ἐρρύσαντο: Ис. 36:18 ἐρρύσαντο. — ἕκαστος: еврейският текст тук е същият като за ἀνήρ в ст. 31, но ἀνήρ едва ли би подхождало след θεοί.

34. Αιμαθ καὶ Αρφαδ: Ис. 36:19 Εμαθ καὶ Αρφαθ. — Σεπφαριμαιν: Ис. 36:19 τῆς πόλεως Επφαριμ. След това еврейският текст тук добавя на Хена и Ава, но не така в Исаия. — καὶ ὅτι ἐξείλαντο: в еврейския текст тук нищо не отговаря на καί, макар че в Ис. 36:19 има. Преведи: И (казвате ли,) че са избавили Самария от ръката ми? В Ис. 36:19 преводът е μὴ ἐδύναντο ῥύσασθαι κτλ.

35. γαιῶν… γῆς: вж. Гр. 9. — κύριος: Ис. 36:20 ὁ θεός. В еврейския текст Йеова.

36. ἐκώφευσαν: срв. Съд. 16:2. Думата се среща общо единадесет пъти в LXX. — ἐντολὴ… λέγων: вж. Гр. 29. Ис. 36:21 διὰ τὸ προστάξαι τὸν βασιλέα μηδένα ἀποκριθῆναι.

37. ὁ γραμματεύς: Ис. 36:22 ὁ γραμματεὺς τῆς δυνάμεως, без разлика в еврейския текст. Можем да заключим, че преводачът е смятал, че службата на летописеца е била особено свързана с войската. — διερρηχότες τὰ ἱμάτια: Ис. 36:22 ἐσχισμένοι τοὺς χιτῶνας. У класическите автори силният перфект διέρρωγα се употребява непреходно. Слабият перфект διέρρηχα е употребен така в LXX тук и в 2 Цар. 1:2; 15:32; 1 Мак. 5:14; 13:45. Само в Посланието на Еремия (ст. 30) намираме класическата форма: ἔχοντες τοὺς χιτῶνας διερρωγότας.

Бележки към 4 Царства 19

1. ὡς ἤκουσεν βασιλεὺς Εζεκιας: Ис. 37:1 ἐν τῷ ἀκοῦσαι τὸν βασιλέα Εζεκιαν. — σάκκον: евр. сак, лат. saccus, англ. sack. Вж. бел. към Бит. 42:27.

2. Ησαιαν: евр. Йешаяху, Вулгата Isaias. От началните думи на книгата на Исаия научаваме, че видения на този пророк са били видени „в дните на Озия, Йоатам, Ахаз и Езекия, царете на Юда“. — Αμως: не е същото име като на пророк Амос, макар да съвпада с него на гръцки.

3. Ἡμέρα… αὕτη: Ис. 37:3 Ἡμέρα θλίψεως καὶ ὀνειδισμοῦ καὶ ἐλεγμοῦ καὶ ὀργῆς ἡ σήμερον ἡμέρα, като еврейският текст е същият. — παροργισμοῦ: предизвикване (на гняв). Срв. 2 Ездр. 19:26 καὶ ἐποίησαν παροργισμοὺς μεγάλους, където еврейският текст е същият като тук. Ревизираният превод има там предизвикателства, а тук — позор. — ἦλθον… τικτούσῃ: Ис. 37:3 ἥκει ἡ ὠδὶν τῇ τικτούσῃ, ἰσχὺν δὲ οὐκ ἔχει τοῦ τεκεῖν. Ревизираният превод дава точния превод (децата стигнаха до раждане, а няма сила да се родят).

4. εἴ πως εἰσακούσεται: Ис. 37:4 εἰσακούσαι (оптатив). — ὅν: Ис. 37:4 οὕς. Еврейското относително местоимение може да се отнася до самия Рабсак или до думите му. Преводачът на 4 Царства е възприел единия възглед, а преводачът на Исаия — другия. — βλασφημεῖν ἐν λόγοις: Ис. 37:4 ὀνειδίζειν λόγους (сроден акузатив); в Ревизирания превод и ще изобличи думите. — λήμψῃ… εὑρισκομένου: Ис. 37:4 δεηθήσῃ πρὸς κύριον τὸν θεόν σου περὶ τῶν καταλελειμμένων τούτων. Четенето на A тук — τοῦ λείμματος — дава правилния смисъл. Λεῖμμα не се среща никъде другаде в LXX, но се среща в Рим. 11:5.

6. ὧν ἐβλασφήμησαν: Ис. 37:6 οὓς ὠνείδισάν με. — τὰ παιδάρια: Ис. 37:6 οἱ πρέσβεις. Умалителното тук изразява презрителната сила на оригинала. В класическия гръцки тук бихме могли да имаме νεανίαι.

7. δίδωμι ἐν αὐτῷ: Ис. 37:7 ἐμβάλλω εἰς αὐτόν. Вж. Гр. 27 (ἐν = εἰς). — καταβαλῶ αὐτὸν ἐν ῥομφαίᾳ: Ис. 37:7 πεσεῖται μαχαίρᾳ. Първото е по-правилно, тъй като еврейският глагол е каузативен. Трябва да се отбележи, че посланието на Исаия не съдържа никакъв намек за унищожаването на войската.

8. ἐπέστρεψεν: Ис. 37:8 ἀπέστρεψεν. — εὗρεν: Ис. κατέλαβεν. — πολεμοῦντα ἐπὶ Λομνα: Ис. πολιορκοῦντα Λομνα. Името на мястото в еврейския текст е Ливна. — ὅτι ἤκουσεν: Ис. καὶ ἤκουσεν. Ὅτι отразява еврейския текст.

9. καὶ ἤκουσεν… πολεμεῖν μετὰ σοῦ: преводачът на Исаия придава на това формата на историческо твърдение: καὶ ἐξῆλθεν Θαρακα βασιλεὺς Αἰθιόπων πολιορκῆσαι αὐτόν· καὶ ἀκούσας ἀπέστρεψεν. — Θαρακα: Ис. 37:9 Θαρακα, евр. Тирхака, Йосиф Флавий (Древности X 1, 4) Θαρσίκης. — βασιλέως Αἰθιόπων: в еврейския текст цар на Куш. — λέγων: вж. Гр. 29. — πολεμεῖν μετὰ σοῦ: да воюва против тебе. В атическия гръцки изразът би значел да воюва на твоя страна. — ἐπέστρεψεν καὶ ἀπέστειλεν: пак изпрати (вж. Гр. 29). — λέγων: след това в еврейския текст идват думите Така ще кажете на Езекия, царя на Юда, като речете. Те се намират (без последната) и в Ис. 37:10.

10. ἐφ᾿ ᾧ… ἐπ᾿ αὐτῷ: Ис. 37:10 ἐφ᾿ ᾧ… ἐπ᾿ αὐτῷ. Вж. Гр. 24. — εἰς χεῖρας: Ис. 37:10 ἐν χειρί. Вж. Гр. 27.

11. ἰδοὺ σὺ ἤκουσας: Ис. 37:11 σὺ οὐκ ἤκουσας…; — πάσαις ταῖς γαῖς: Ис. 37:11 πᾶσαν τὴν γῆν. — τοῦ ἀναθεματίσαι αὐτάς: Ис. ὡς ἀπώλεσαν. Конструкцията в еврейския текст е това, което може да се нарече дателен герундий, така че изборът на генитив е подсказан от гръцкия, както го е познавал преводачът. Вж. Гр. 22. Да направиш едно място „обречено (ἀνάθεμα)“ на Бога значело пълното му унищожение. Ἀναθεματίζειν се среща четиринадесет пъти в LXX.

12. μὴ ἐξείλαντο… οὕς: μή тук = лат. nonne. Но сравнението с еврейския текст и с Исаия прави да изглежда сигурно, че правилното четене е οὕς, със запетая след μου и без въпросителен знак до края на изречението. — Γωζαν: асирийската област Гузану, която била на река Хавор (17:6), приток на Ефрат. — Χαρραν: Харан, древен град в северна Месопотамия. — Ραφες: Ис. Ραφεθ, в Ревизирания превод Рецеф. Смята се, че той е тъждествен със съвременната Русафа, на около 5,5 км югозападно от Сура на Ефрат, по пътя за Палмира (Cheyne, Encyclopaedia Biblica). — υἱοὺς Εδεμ τοὺς ἐν Θαεσθεν: Ис. αἵ εἰσιν ἐν χώρᾳ Θεεμαθ. В еврейския текст на двете места и синовете на Еден, които бяха в Теласар. Синовете на Еден изглежда отговарят на асирийското Бит-Адини (срв. „дома на Еден“ в Ам. 1:5). Теласар се смята за Тил-Басере, град в тяхната страна. Царуващият дом на Адини бил покорен от Ашурнасирпал (885–860 г. пр.Хр.) и окончателно премахнат от Салманасар II (859–825).¹⁰⁰

13. Αιμαθ: 18:34 Αιμαθ, Ис. 37:13 Εμαθ, евр. Хамат. Хамат бил неотдавна завладян от Саргон (721–705 г. пр.Хр.). — Αρφαθ: 18:34 Αρφαδ, евр. Арпад. Покорен от Теглат-Фаласар III през 740 г. Арпад днес е Тел Ерфад, на около 21 км северозападно от Алепо (Encyclopaedia Biblica). — Σεπφαριμ: 18:34 Σεπφαριμαιν. — Ανα καὶ Αυα: Ис. 37:13 Αναγουγαν, евр. Хена и Ава.

14. τὰ βιβλία: Ис. 37:14 τὸ βιβλίον. В еврейския текст в множествено число. — ἀνέπτυξεν: Ис. ἤνοιξεν. — Εζεκιας: изпуснато в Исаия, но заема точно това място в еврейския текст. — ἐναντίον κυρίου: след това Ис. 37:14 има καὶ προσηύξατο Εζεκιας πρὸς κύριον λέγων — думи, които имат съответствие и в еврейския текст на това място.

15. Κύριε ὁ θεός: срв. ст. 19 и често повтаряната формула в Изповедта на св. Августин — Domine Deus meus. Ис. 37:16 има κύριε σαβαωθ ὁ θεὸς Ισραηλ. — χερουβιν: срв. 1 Цар. 4:4. — ἐν πάσαις ταῖς βασιλείαις τῆς γῆς: Ис. 37:16 πάσης βασιλείας τῆς οἰκουμένης.

17. ὅτι ἀληθείᾳ: Ис. 37:18 ἐπ᾿ ἀληθείας γὰρ ἠρήμωσαν βασιλεῖς Ἀσσυρίων τὴν οἰκουμένην ὅλην, като и еврейският текст се различава. След това еврейският текст има и земите им, а Исаия — καὶ τὴν χώραν αὐτῶν, което не се съгласува с превода на предходните думи.

18. ἔδωκαν… πῦρ: Ис. 37:19 ἐνέβαλον τὰ εἴδωλα αὐτῶν εἰς τὸ πῦρ. В еврейския текст на двете места боговете. — ἀλλ᾿ ἤ: вж. Гр. 28. — καὶ ἀπώλεσαν αὐτούς: Ис. 37:19 καὶ ἀπώλεσαν αὐτούς. Тези преводи са по-буквални, но по-малко верни от нашия: затова ги унищожиха.

19. σῶσον ἡμᾶς: гръцкият пренебрегва частицата за молба, която в английския е предадена с моля Ти се. — καὶ γνώσονται… γῆς: Ис. 37:20 ἵνα γνῷ πᾶσα βασιλεία τῆς γῆς. — ὅτι σὺ κύριος ὁ θεὸς μόνος: Ис. 37:20 ὅτι σὺ εἶ ὁ θεὸς μόνος. И в двата случая точният превод на еврейския текст би бил ὅτι σὺ κύριος μόνος.

20. ἀπέστειλεν… λέγων: Ис. 37:21 ἀπεστάλη… καὶ εἶπεν, неправилно. — θεὸς τῶν δυνάμεων: не е в еврейския текст нито тук, нито в Исаия.

21. κύριος: Ис. 37:22 ὁ θεός, против еврейския текст. — ἐπ᾿ αὐτόν: Ис. περὶ αὐτοῦ, в Ревизирания превод за него. — Ἐξουδένησεν: Ис. 37:22 Ἐφαύλισεν. И ἐξουδενεῖν, и ἐξουδενοῦν са чести в LXX. — ἐμυκτήρισεν: любима дума на писателите на LXX, която предава шест различни еврейски оригинала. Среща се общо седемнадесет пъти. Вж. бел. към 3 Цар. 18:27.

22. ὠνείδισας: Ис. 37:23 παρώξυνας. — καὶ ἦρας κτλ.: преводачът на Исаия тук вмъква отрицание — καὶ οὐκ ἦρας, — очевидно поради неразбиране на оригинала си. „Вдигането на очите“ означава гордост, а не поклонение.

23. ἐν χειρὶ ἀγγέλων: Ис. 37:24 δι᾿ ἀγγέλων. За ἐν χειρί вж. Гр. 27. — κύριον σου: σου няма съответствие в еврейския текст и го няма в Исаия. — Ἐν τῷ πλήθει: Ис. Τῷ πλήθει. Тук в еврейския текст има и друго четене, със значение с подкарването, което не е прието нито от гръцките, нито от английските преводачи. — μηρούς: Ис. 37:24 καὶ εἰς τὰ ἔσχατα, в Ревизирания превод най-вътрешните части. — ἔκοψα: в Ревизирания превод ще отсека. — τὰ ἐκλεκτὰ κυπαρίσσων αὐτοῦ: Ис. τὸ κάλλος τῆς κυπαρίσσου. — ἦλθον: Ис. εἰσῆλθον, в Ревизирания превод ще вляза.

24. ἔψυξα: в Ревизирания превод изкопах. За ἔψυξα срв. Ер. 6:7 ὡς ψύχει λάκκος ὕδωρ. Преводачът на Исаия тук съвсем се е заблудил. Така и в превода си на ст. 26 (Ис. 37:27). — περιοχῆς: Ревизираният превод има тук Египет, с алтернатива в полето крепост. Еврейската дума, която е така двусмислена, се превежда в LXX общо десет пъти с περιοχή. Но самото περιοχή не е еднозначно. В 4 Цар. 24:10; 25:2 и Ер. 10:17 то явно значи обсада; може би така и в Наум 3:14, Зах. 12:2, 2 Пар. 32:10. В двете останали места, Пс. 30:22 и 59:11, то се разбира като крепост, което е преобладаващото значение на думата в LXX, напр. в 1 Цар. 22:4 и 1 Пар. 11:5. Най-сродното с нашето място е Наум 3:14 ὕδωρ περιοχῆς ἐπίσπασαι σεαυτῇ (в Ревизирания превод Начерпи си вода за обсадата), от което може би можем да заключим, че тук думата е мислена в смисъл обсада. Ако е така, гръцкият преводач се съгласува с английския Авторизиран превод: и с ходилата си пресуших всички реки на обсадените места.

25. ἔπλασα κτλ.: преводът на този стих е непълен и неразбираем, докато съответното място в Исаия не е далеч от оригинала. Думата οἰκεσία не е известна другаде.

26. πάτημα ἀπέναντι ἑστηκότος: в Ревизирания превод като жито, изсъхнало, преди да порасне. Думата, преведена πάτημα (нещо стъпкано), значи изсушено зърно, а преведената ἑστηκότος значи жито на корен. Думата, предадена с ἀπέναντι, значи пред — било за място, било за време. Гръцкият преводач е избрал погрешно значението за място вместо значението за време.

27. καθέδραν: Ис. 37:28 ἀνάπαυσιν. — ἔγνων: Ис. ἐγὼ ἐπίσταμαι.

28. τὸ στρῆνός σου: Ис. 37:29 ἡ πικρία σου. Στρῆνος не се среща другаде в LXX, но се среща в Откр. 18:3. — θήσω… μυκτῆρσίν σου: Ис. ἐμβαλῶ φιμὸν εἰς τὴν ῥῖνά σου. — ἐν τοῖς χείλεσίν σου: Ис. εἰς τὰ χείλη σου.

29. αὐτόματα: Ис. 37:30 ἃ ἔσπαρκας, погрешно. — τὰ ἀνατέλλοντα: Ис. τὸ κατάλειμμα, в Ревизирания превод което никне от само себе си. — σπορὰ… ἀμπελώνων: Ис. σπείραντες ἀμήσατε καὶ φυτεύσατε ἀμπελῶνας.

30. τὸ διασεσῳσμένον: тук подлогът е превърнат в допълнение на глагола, което разбърква изречението. Ис. 37:31 καὶ ἔσονται οἱ καταλελειμμένοι ἐν τῇ Ιουδαίᾳ φυήσουσιν ῥίζαν κτλ.

31. ἐξελεύσεται κατάλειμμα: Ис. 37:32 ἔσονται οἱ καταλελειμμένοι, неправилно. — ἀνασῳζόμενος: Ис. οἱ σῳζόμενοι. — τῶν δυνάμεων: Ис. σαβαωθ. Еврейското съответствие се намира в Исаия, но липсва в текста тук.

32. οὐχ οὕτως: Ис. 37:33 διὰ τοῦτο, правилно. Преводачът на 4 Царства е изпадал в тази грешка и преди. Вж. бел. към 1:3. — πρὸς βασιλέα: Ис. ἐπὶ βασιλέα. — Οὐκ εἰσελεύσεται: Ис. Οὐ μὴ εἰσέλθῃ. — καὶ οὐ τοξεύσει ἐκεῖ βέλος: Ис. οὐδὲ μὴ βάλῃ ἐπ᾿ αὐτὴν βέλος. — οὐ προφθάσει αὐτὴν θυρεός: Ис. οὐδὲ μὴ ἐπιβάλῃ ἐπ᾿ αὐτὴν θυρεόν, в Ревизирания превод нито ще застане пред него с щит. — οὐ μὴ ἐκχέῃ πρὸς αὐτὴν πρόσχωμα: Ис. οὐδὲ μὴ κυκλώσῃ ἐπ᾿ αὐτὴν χάρακα, което предава по-скоро духа, отколкото буквата. Χάραξ = лат. vallum (палисада), πρόσχωμα = agger (насип).

33. οὐκ εἰσελεύσεται: Ис. 37:34 οὐ μὴ εἰσέλθῃ.

34. ὑπερασπιῶ ὑπέρ: ὑπερασπίζειν се среща двадесет и два пъти в LXX. Последвано е от ὑπέρ отново в 20:6; Зах. 12:8; Ис. 31:5; 37:35; 38:6. — τῆς πόλεως ταύτης: еврейският текст добавя за да го спася, което в Ис. 37:35 е предадено с τοῦ σῶσαι αὐτήν. — δούλου: Ис. παιδός.

35. Καὶ ἐγένετο νυκτός: не е в Исаия. — ἐπάταξεν ἐν κτλ.: Ис. 37:36 ἀνεῖλεν ἐκ τῆς παρεμβολῆς. Срв. 1 Мак. 7:41 ἐξῆλθεν ὁ ἄγγελός σου καὶ ἐπάταξεν ἐν αὐτοῖς ἑκατὸν ὀγδοήκοντα πέντε χιλιάδας. — καὶ ὤρθρισαν κτλ.: в Ревизирания превод и когато хората станаха рано сутринта. Така се избягва нелепостта в Авторизирания превод: и когато станаха рано сутринта, ето, всички бяха мъртви трупове. Гръцкият преводач на Исаия я избягва така: καὶ ἀναστάντες τὸ πρωὶ εὗρον πάντα τὰ σώματα νεκρά.

36. ἀπῆρεν καὶ ἐπορεύθη καὶ ἀπέστρεψεν: Ис. 37:37 ἀποστραφείς. Но изобилието от сказуеми вярно отразява оригинала. — ᾤκησεν: това се съгласува с какъвто и да е промеждутък между завръщането на Сенахирим и убийството му.

37. καὶ ἐγένετο αὐτοῦ προσκυνοῦντος: Ис. 37:38 καὶ ἐν τῷ αὐτὸν προσκυνεῖν. — Εσδραχ: Ис. Νασαραχ, евр. Нисрох. Друго такова божество не е известно. Йосиф Флавий (Древности X 1, 5) разбира собственото име като име на храма — καὶ ἀνῃρέθη ἐν τῷ ἰδίῳ ναῷ Ἀράσκῃ λεγομένῳ. — θεοῦ αὐτοῦ: Ис. τὸν πάτραρχον αὐτοῦ. Вж. Гр. 22. — οἱ υἱοὶ αὐτοῦ: изпуснато в еврейския текст тук, но се явява в Исаия. Йосиф Флавий (пак там): δολοφονηθεὶς ὑπὸ τῶν πρεσβυτέρων παίδων Ἀδραμελέχου καὶ Σαρασάρου τελευτᾷ τὸν βίον. — ἐν μαχαίρᾳ: Ис. μαχαίραις. — εἰς γῆν Αραρατ: Ис. εἰς Ἀρμενίαν. — Ασορδαν: Йосиф Флавий Ἀσαραχόδδας, евр. Есархадон.

20. Страбон XVII 1, 6 (с. 792): „защото били разорители и жадни за чужда земя“.

    ↩

21. Страбон XVII 1, 8 (с. 794): „Част от царските сгради е и Музеят, който има галерия за разходка, екседра и голям дом, в който е общата трапеза на учените мъже, участници в Музея.“

    ↩

22. Сенека, За душевното спокойствие 9: „Четиристотин хиляди книги изгоряха в Александрия — най-прекрасният паметник на царското богатство.“ Според Тертулиан (Апология 18) ръкописът на преводачите на Стария Завет още се виждал по негово време в Серапея заедно с еврейския оригинал.

    ↩

23. Полибий XXXIV 14 — откъс, цитиран от Страбон XVII 1, 12 (с. 797).

    ↩

24. Йосиф Флавий (Юдейски древности XII 1) потвърждава този факт с цитат от Агатархид Книдски, който описал историята на приемниците на Александър: „Има народ, наречен юдеи, които притежават укрепен и голям град, Йерусалим; те го оставили да падне под властта на Птолемей, като не пожелали да вземат оръжие, а поради несвоевременното си суеверие се примирили да имат суров господар.“

    ↩

25. Авторите цитират Еремия по еврейската номерация. В Септуагинта тези глави са 50–51 (вж. Граматика на Септуагинта, гл. 2.3). — Бел. на бълг. изд.

    ↩

26. В писмото не се казва, че Аристей е бил член на охраната, но Йосиф Флавий естествено го заключава от него.

    ↩

27. И това в писмото е само загатнато, но Йосиф Флавий го казва изрично. Той кара Аристей да каже (Юдейски древности XII 2, 2): „Знай, царю, че нито по род съм им близък, нито съм от тяхното племе, а искам това за тях.“

    ↩

28. Описанието на тези дарове заема значителна част от писмото, §§ 51–82.

    ↩

29. § 99: „И уверявам, че всеки човек, който пристъпи към гледката на гореописаното, ще изпадне в изумление и неизказано удивление и ще се преобрази в мислите си заради святото устройство на всяко нещо.“

    ↩

30. § 121; срв. Филон, Живот на Мойсей II 6.

    ↩

31. Диоген Лаертски II 140: „Отиде като пратеник и при Птолемей (вероятно Сотер) и при Лизимах.“

    ↩

32. § 301: „насипът в морето, дълъг седем стадия“; срв. Страбон XVII 1, 6 (с. 792): „насипът, наречен Хептастадион“.

    ↩

33. Теопомп дошъл в Египет при царуването на Птолемей Сотер.

    ↩

34. В Деян. 10:28 Петър казва, че Бог му е показал да не нарича никого „нечист“ — κοινός, същата дума, която тук е преведена „обикновени“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

35. Теодект умрял на четиридесет и една години, около 334 г. пр.Хр., т.е. поне половин век преди времето, за което се разказва. Но изразът „получих сведение от Теодект“ (§ 316), в сравнение с „казваше, че е чул от Теопомп“ (§ 314), изглежда означава, че съобщението не е било пряко.

    ↩

36. Вж. §§ 30, 38, 309, 312; Йосиф Флавий, Юдейски древности, Предговор 3: „Защото той (Елеазар) не успял да получи цялото писание, а пратените в Александрия за превода предали само онова, което е от Закона.“

    ↩

37. Срв. Аристей § 311 с Йосиф Флавий, Юдейски древности XII 2, 13 (в края).

    ↩

38. Ириней, цитиран у Евсевий, Църковна история V 8.

    ↩

39. Евангелска подготовка VIII 2–5 и 9. Йосиф Флавий, Тертулиан, Евсевий и повечето по-късни автори, с изключение на св. Йероним, наричат Аристей Ἀρισταῖος. Двете форми изглежда не са се различавали съществено в произношението. Подобно колебание има и в имената на двама от преводачите, които се срещат и като Βασαίας и Βαναίας; оттам до по-познатото гръцко окончание -αιος е само една крачка.

    ↩

40. Предговор към Петокнижието: „Не знам кой пръв е съградил с лъжата си седемдесетте килийки в Александрия, в които те, разделени, да са писали едно и също, когато Аристей, щитоносецът на същия Птолемей, и много по-късно Йосиф не разказват нищо такова, а пишат, че събрани в една зала, са сверявали, а не са пророкували.“

    ↩

41. Йероним умрял през 420 г., Августин — през 430 г.

    ↩

42. Августин, За Божия град XVIII 42–43.

    ↩

43. Евсевий, Евангелска подготовка VII 13–14; VIII 9–10; IX 6; XIII 11–12.

    ↩

44. Елиан, Пъстри истории III 17; Плутарх, За изгнанието 601F–602A.

    ↩

45. Цицерон (В защита на Рабирий Постум 23) намеква, че от Деметрий нарочно са се отървали по този начин: „Деметрий, прочут и със своето управление на държавата, което водел отлично, и с учеността си, наричан Фалерски, бил лишен от живот в същото това Египетско царство, като му приложили аспида към тялото.“

    ↩

46. Против Апион I 22: „мъж грижлив във всичко, което се отнася до историята“.

    ↩

47. Цитиран у Евсевий, Църковна история V 8.

    ↩

48. Днешните изследователи обикновено датират Писмото на Аристей във II в. пр.Хр. и приемат, че то защитава авторитета на вече съществуващ превод на Закона. Вж. Граматика на Септуагинта, гл. 1.1–1.2. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

49. В такъв случай думите „в тридесет и осмата година при цар Евергет дойдох в Египет“ могат да значат просто „когато бях на тридесет и осем години“; така ги разбира професор Махафи. Вендланд е посочил сходство в израза, от което може да изглежда, че авторът на Писмото е познавал Пролога към Сирах. Срв. Аристей § 7 с думите в Пролога: „и как не само…, но и… да бъдат полезни“.

    ↩

50. Днес гръцкият Еклесиаст обикновено се смята за дело на ревизията „кайге“, близка до метода на Акила, но вероятно не на самия Акила. Датировката на Теодотион също се е изместила: неговият текст продължава ревизия от I в. пр.Хр. („прото-Теодотион“). Вж. Граматика на Септуагинта, гл. 1.3 и гл. 30.7. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

51. За цената на робите вж. Ксенофонт, Спомени за Сократ II 5, 2; Платон, Съперниците 135b; Лукиан, Продажба на животи 27.

    ↩

52. Аристобул у Евсевий, Евангелска подготовка XIII 12, 1: „Явно е, че Платон е следвал нашето законодателство и личи, че е изучил подробно всичко в него. Защото то е било преведено от други преди Деметрий Фалерски, преди владичеството на Александър и на персите… Той бил многознаещ, както и Питагор, който пренесъл много от нашите неща в собственото си учение.“

    ↩

53. Напр. Екл. 2:17 καὶ ἐμίσησα σὺν τὴν ζωήν („и намразих живота“).

    ↩

54. Казаното за произхода на Симах е по Евсевий; Епифаний го смята за самарянин, станал прозелит. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

55. За това вж. подробно гл. 30 на Граматиката на Септуагинта. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

56. Към тях трябва да се добави и старобългарският (църковнославянският) превод на Кирил и Методий и техните ученици, направен също от гръцки. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

57. Тези наблюдения на авторите за английската Библия важат в още по-голяма степен за българския читател: в българската библейска традиция имената (Валаам, Самсон, Иисус Навин) и заглавията на книгите (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие) идват от Септуагинта чрез църковнославянския превод. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

58. Авторите имат предвид Адолф Дайсман, който пръв използва папирусите за изучаването на библейския гръцки. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

59. „Човек, човек (= всеки човек), който стане нечист от мъртвец или е на далечен път, у вас или в поколенията ви, и ще направи (= то нека направи) пасхата на Господа.“ За удвояването ἄνθρωπος ἄνθρωπος и за καί в аподозиса вж. Граматика на Септуагинта, гл. 19 и 26. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

60. „Ще полагат тамян в гнева Ти, винаги на Твоя жертвеник.“ Еврейският текст гласи „в ноздрите Ти“ — бʼаппеха, — а еврейското ʾap значи и „нос“, и „гняв“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

61. Вж. S. R. Driver, Introduction to the Literature of the Old Testament, 7. изд., с. 17.

    ↩

62. Гръцкото σπάδων (37:36) и εὐνοῦχος (39:1) в Септуагинта означават именно „скопец“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

63. Документната хипотеза, която авторите излагат тук във вида, който тя има около 1900 г., днес е силно видоизменена и оспорвана. За граматическото четене на текста тя няма значение. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

64. Swete (по Ватиканския кодекс) чете κατήνεγκαν (и донесоха срещу Йосиф лош слух) и бележката на авторите се отнася към това четене: „и те (братята) обадиха лошо за Йосиф на баща им“. Rahlfs чете κατήνεγκεν δὲ Ιωσηφ ψόγον πονηρὸν πρὸς Ισραηλ τὸν πατέρα αὐτῶν (и Йосиф донесе лош слух за тях), както и еврейският текст. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

65. Rahlfs чете на двете места ἐπὶ τοῦ οἴκου… καὶ ἐπὶ πάντα. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

66. В българския Синодален превод: „защото за Бога няма невъзможно нещо“. Срв. и Бит. 18:14 по LXX: μὴ ἀδυνατεῖ παρὰ τῷ θεῷ ῥῆμα; — Бел. на бълг. изд.

    ↩

67. Т.е. относителното наречие за място „където“ стои вместо наречието за посока „накъдето“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

68. Еврейският текст има „издигна главата на“ (вдигна ги от тъмницата, за да ги съди), докато LXX превежда „спомни си за длъжността на“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

69. Т.е. еврейското бильадáй („не аз“, „освен мене“) е разбрано като „без (Бога)“ и затова отговорът звучи „без Бога няма да бъде даден отговор“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

70. Swete чете тук εἰσπορεύομαι (индикатив), откъдето и бележката на авторите. Rahlfs чете конюнктива εἰσπορεύωμαι. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

71. Ливий I 4, 6: fluitantem alveum, quo expositi erant pueri — „плаващото корито, в което били изложени децата“.

    ↩

72. Дали приликата в името е нещо повече от случайност? (Тарпея предала Капитолия на сабинците, според легендата, срещу онова, което носели на лявата си ръка. — Бел. на бълг. изд.)

    ↩

73. Като се приеме по догадка четенето πολύχρουν вместо πολύχουν.

    ↩

74. На египетските паметници се споменава цар Аменхотеп III и жрец със същото име, син на Хапу (Budge, т. IV, с. 110).

    ↩

75. Изданието на Таухниц има тук (Против Апион I 32) Μεσσήνην, но тъй като синът вече е наречен Рамзес, грешката е очевидна.

    ↩

76. Плиний, Естествена история XXX 11: Est et alia magices factio a Mose et Janne et Lotape ac Iudaeis pendens, sed multis milibus annorum post Zoroastrem.

    ↩

77. Днешната хронология датира V династия в средата на III хил. пр.Хр. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

78. Днес името Мойсей обикновено се свързва с египетския корен мсй („роден“), който се среща в имена като Тутмос и Рамзес. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

79. Т.е. LXX е чела „и се даде да бъде познат на тях“ (вайиввада ʿалейхем), а MT „и Бог позна“ (вайеда ʾЕлохим). — Бел. на бълг. изд.

    ↩

80. Дали най-старите преводачи на Петокнижието са писали κύριος, или са оставяли тетраграмата на еврейски, е спорно: някои ранни гръцки ръкописи от Кумран и Египет пишат името с еврейски букви или с ΙΑΩ. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

81. Гръцкият гласи: „Ще излезе човек от потомството му и ще владее над много народи.“ — Бел. на бълг. изд.

    ↩

82. Асирийските владетели, споменати тук, днес обикновено се наричат Салманасар III (858–824) и Адад-нирари III (810–783). — Бел. на бълг. изд.

    ↩

83. Не навсякъде. В Петокнижието и в Иисус Навин LXX обикновено транскрибира Φυλιστιιμ (вж. Изх. 13:17; 15:14), а ἀλλόφυλοι е характерно за Съдии, Царства и някои от пророците. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

84. Джон Милтън, Самсон Агонист (1671), ст. 119–132 и 53–57. Преводът е буквален. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

85. Budge, History of Egypt III, с. 8. (Става дума за египетската „Повест за Синухе“. — Бел. на бълг. изд.)

    ↩

86. В Септуагинта (1 Цар. 17:4) ръстът на Голиат е „четири лакти и педя“, около 2 м, докато в масоретския текст е „шест лакти и педя“. Кумранският ръкопис 4QSam^a потвърждава четенето на LXX. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

87. Ис. Нав. 11:21. В 15:14 подвигът е приписан на Халев.

    ↩

88. По-късните изследвания са склонни да виждат в по-краткия текст на LXX (Ватиканския кодекс) превод на по-ранна форма на еврейския текст, към която по-късно са били добавени допълнителните епизоди. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

89. Т.е. в пещерата Одолам. 1 Цар. 22:1, 4; 2 Цар. 23:13, 14.

    ↩

90. Менандър у Йосиф Флавий, Против Апион I 18.

    ↩

91. Авторите дават свой стихотворен превод на английски. Тук е даден по-буквален превод на гръцкия текст на Сир. 48:1–11 по Rahlfs. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

92. Т.е. „отишъл е по нужда“. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

93. Swete печата οὐκ ἐν τῷ πνεύματι κυρίου; авторите поправят по оксфордското издание на Ватиканския ръкопис. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

94. Rogers, History of Babylonia and Assyria II, с. 199, казва: „Тези жители не били отведени в плен. Били изведени от градовете си и принудени да положат клетва за вярност на Асирия. Обичайният асирийски израз за отвеждане в плен тук не е употребен.“

    ↩

95. Може би наемни войници.

    ↩

96. 4 Цар. 18:14 казва 300 таланта. „Брандис се е опитал да покаже, че 300 еврейски таланта = 800 асирийски.“ (Rogers, пак там, с. 200.)

    ↩

97. Джордж Байрон, Поражението на Сенахирим (1815), строфи 2–3. Преводът е близък до буквалния. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

98. Днес Лахис обикновено се отъждествява с Тел ед-Дувейр. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

99. Swete чете ἀποστρέψετε (мн. ч.), Rahlfs — ἀποστρέψεις. — Бел. на бълг. изд.

    ↩

100. Днес обикновено: Ашурнасирпал II (883–859) и Салманасар III (858–824). — Бел. на бълг. изд.

     ↩